О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № 260770

 

16.12.2020 г., гр.Пловдив

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VI-ти състав, в закрито заседание на шестнадесети декември две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ДЗИВКОВА

                                                   ЧЛЕНОВЕ:ВИДЕЛИНА  КУРШУМОВА

                                                  ТАНЯ ГЕОРГИЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Куршумова в.ч.гр.дело №2963 по описа за 2020 г. на ПОС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 274 ал. 1 т. 2 вр. чл. 413 ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „АЙ ТРЪСТ” ЕООД, ЕИК: *********, чрез пълномощника си по делото юрк. В.Г., подадена против Разпореждане от 03.11.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 1881/2020г.по описа на РС-Асеновград, в частта, с която е отхвърлено заявлението на „АЙ ТРЪСТ” ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК относно следните претендирани суми: сумата от 34,54 лв. - административни разноски по договор за кредит, сумата от 96,96 лв. - възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда 27.10.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 30,92 лв. - законна лихва за забава по договор за предоставяне на поръчителство за периода от 11.07.2019 г. до 09.10.2020 г., дължима на основание Договор за кредит № 2035895 от 30.05.2019 г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД и длъжника Д.И.К., обезпечен с Договор за предоставяне на поръчителство, сключен между кредитора „Ай Тръст“ ЕООД и длъжника Д.И.К.. В частната жалба са релевирани подробни оплаквания за неправилност на обжалваната част на разпореждането, като се настоява за отмяна и присъждане на претендираните суми в заповедното производство, както и на разноските за настоящото производство.

На основание чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не е връчван на ответната страна.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, и  срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Районен съд  - Асеновград е бил сезиран със заявление от  “Ай Тръст” ЕООД, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение в размер на сумата от 1144,50 лева главница, от които 800,00 лв. главница, 34,54 лв. административни разноски и 96,96 лв. възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, дължими на основание Договор за кредит № 2035895 от 30.05.2019 г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД и длъжника Д.И.К., обезпечен с Договор за предоставяне на поръчителство, сключен между кредитора „Ай Тръст“ ЕООД и длъжника Д.И.К., сумата от 128,56 лв. договорна лихва за периода от 30.05.2019 г. до 10.02.2020 г., сумата от 53,51 лв. законна лихва за забава по договор за кредит за периода от 11.07.2019 г. до 09.10.2020 г., сумата от 30,92 лв. законна лихва за забава по договор за предоставяне на поръчителство за периода от 11.07.2019 г. до 09.10.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда 27.10.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, длъжник по което е Д.И.К., ЕГН **********,***.

За да откаже издаване на заповед за изпълнение относно претенцията от  34, 54 лева- административни разноски, районният съд е приел, че клаузата за дължимостта им е неравноправна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 и чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП, както и противоречаща на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Клаузите, регламентиращи вземанията за 96, 96  лева - възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и 30, 92 лева – лихва за забава, също са приети са неравноправни, поради нарушение на чл. 16 от ЗПК. Също така по отношение на същите заповедният съд е приел, че е налице обоснована вероятност, размерът на възнаграждението, който е значителен с оглед главницата по договора за кредит, преценен с другите компоненти, съставляващи годишния процент на разходите по кредита, по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, да превишават максималния му размер, съгласно методиката, уредена в чл. 33а във връзка с чл. 19 от ЗПК, което прави клаузата, въз основа на които се претендират неравноправна в хипотезата на чл. 143, ал.2, т.20 от ЗЗП.

Разпореждането в обжалваната част е правилно.

Нормата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК вменява задължение на съда да извърши проверка дали искането на заявителя не е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и  проверката за потребителска закрила, т.е. за съответствие на договорите с повелителни норми на закона, в конкретния случай с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.

В случая правата на заявителя се претендират от договор за потребителски кредит между „Кредисимо“ АД и Д.И.К., както и въз основа на общите условия към него, въз основа на които е сключен  договор за предоставяне на поръчителство между „Ай Тръст“ ЕООД и Д.И.К., като с последният заявителят е поел задължението да отговаря солидарно с длъжника за изпълнение на задълженията му по договора за кредит. Така длъжникът се явява потребител по смисъла на ЗЗП, поради което и заповедният съд е процедирал правилно, извършвайки проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора.

Съгл. чл.411, ал.2, т.3 от ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

Въззивният съд намира, че е налице обоснована вероятност за  неравноправност на клаузата за заплащането на „административни разноски“ на основание чл. 143 т. 5 ЗЗП(в редакция преди изм. с ДВ бр. 100 от 2019г.), поради противоречието й с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Според разпоредбата на чл.10а, ал.2 ГПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Действията по извънсъдебно събиране на задължението са такива по управление на кредита. Следователно уговарянето на бъдещите разходи във фиксиран размер, събиран по силата на самия договор и въвеждането на отделна такса за същата дейност несъмнено придава на клаузата неустоечен характер и предполага неоснователно обогатяване на кредитора и заобикаляне на забраната на чл. 33 ЗПК.

Правилно Районен съд Асеновград е отказал да издаде заповед за изпълнение за вземането за възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство в размер на 96, 96 лева. С оглед легалната дефиниция на годишен процент на разходите, дадена в чл. 19 ЗПК и компонентите формиращи общите разходи на потребителя съгласно §1, т.1  от ДР на ЗПК, процесното възнаграждение по своята същност представлява разход по кредита. Съдът намира, че макар възнаграждението за предоставеното поръчителство да не възниква от договора за потребителски кредит, то същото съставлява част от ГПР, тъй като икономическата тежест се понася от потребителя, който го плаща  наред с другите парични задължение по договора за потребителски кредит. Процесното възнаграждение е следвало да се заплаща за предоставеното обезпечение на потребителя в размер на 67, 12 месечно или общо 536, 96 лева за срока на договора за кредит от осем месеца, разсрочено заедно с всички останали задължения по договора за потребителски кредит – главници, лихви, на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за кредит. Нещо повече, заемодателят по договора за потребителски кредит е овластен директно да получи плащане на възнаграждението, съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 5 от договор за предоставяне на поръчителство, като същото му се  изплаща с приоритет пред това по основното задължение при недостатъчност на внесената сума. Съдът намира, че така нареченото възнаграждение представлява пряк разход, свързан с кредита, доколкото същото се дължи, независимо дали отговорността на поръчителя е ангажирана при евентуално длъжниково неизпълнение или не.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в договора за потребителски кредит следва да се посочи годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. В случая с Приложение към Договора за потребителски кредит е установен ГПР в максималния размер от 50 %, който обаче не включва процесното възнаграждение.С оглед на това потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора, и реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Следователно се налага извод,  че е налице обоснована вероятност претендираната сумата по договора за предоставяне на поръчителство, да се дължи въз основа на неравноправни клаузи.Обосновава се и извода, че след като ГПР е определен на 50. 00 %, а уговореното възнаграждение за поръчителя е в размер от общо 536, 96 лева за срока на договора,  тоест налице е превишаване на законовия максимум на ГПР по чл. 19, ал. 4 ЗПК, което по смисъла на чл.19, ал.5 ЗПК обосновава нищожността на клаузата. С оглед  неоснователността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на възнаграждението, правилно е отхвърлено заявлението и относно акцесорно вземане за мораторна лихва.

Предвид  горното  съдът  намира,  че разпореждането в обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.

 

По  изложените  съображения  съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 03.11.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 1881/2020г.по описа на РС-Асеновград, в частта, с която е отхвърлено заявлението на „АЙ ТРЪСТ” ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК относно следните претендирани суми: сумата от 34,54 лв. - административни разноски по договор за кредит, сумата от 96,96 лв. - възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда 27.10.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 30,92 лв. - законна лихва за забава по договор за предоставяне на поръчителство за периода от 11.07.2019 г. до 09.10.2020 г., дължима на основание Договор за кредит № 2035895 от 30.05.2019 г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД и длъжника Д.И.К., обезпечен с Договор за предоставяне на поръчителство, сключен между кредитора „Ай Тръст“ ЕООД и длъжника Д.И.К..

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ: