Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 324
Б., 23.12.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Б.СКИ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, втори съдебен състав, в публичното заседание на четвърти декември през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА
при секретаря-Таня
Бончева,
като разгледа докладваното
от СЪДИЯТА ЦВЕТКОВА
гражданско
дело № 30 по описа за 2019 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
С определение № 541912 от 21.11.2018г. по гр.д.№ 52048/2018г.
по описа на РС-С. е прекратено съдебното производство по делото и е изпратено
по подсъдност на РС-Б..
Предявени са
обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във
вр. с чл.57, ал.1 от Закон за платежните услуги и
платежните системи от 2009г./отм. с ДВ, бр.20 от 06.03.2018г./ и чл.86 от ЗЗД като М.Х.М. ***, с ЕГН: **********,
чрез пълномощник адв.В.Й. от САК, моли да бъде осъдена „П. И. б.“АД, със седалище и адрес на
управление: гр.С., бул.Д. Ц.№*, с ЕИК:********* да му заплати сумата-главница
от 9230лв., представляваща стойността на изпълнена на 24.11.2017г. от
доставчика на платежни услуги неразрешена платежна операция-банков превод от
собствената на ищеца банкова сметка: ***: ***, разкрита при ответника към
банкова сметка *** - IBAN ***, както и сумата от 640лв., представляваща законна
лихва за забава за периода от 24.11.2017г. до 07.08.2018г., ведно със законната
лихва върху горната сума-главница, считано от деня на предявяване на иска на
07.08.2018г. до окончателното заплащане, както и направените по делото
разноски.
В с.з. ищецът лично и
чрез пълномощник адв.В.Й. от САК/пълномощно на л.3 от гр.д.№ 52048/2018г. по
описа на РС-С./ поддържа така предявените искове и моли да бъдат уважени като
основателни и доказани. Моли да се присъдят направените по делото разноски, за
които представя списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.109/.
Ответникът-„П. И. б.“АД с ЕИК:*********, чрез
пълномощник юрисконсулт К.К. /пълномощно от
02.07.2018г.-л.75 гр.д.№ 52048/2018г. по описа на РС-С./, е направил възражение
по исковете и е представил писмен отговор с вх.№ 5144903 от 17.09.2018г., в
предвидения в закона срок.
В писмения отговор ответникът
оспорва исковете като твърди, че не спори за това, че ищецът има сключени
договори за откриване и водене на 3 броя банкови сметки и извършване на
платежни услуги с IBAN ***, измежду
които и процесната банкова сметка ***: ***; че ищецът
е регистриран за електронно банкиране чрез подадено нарочно искане и
предоставяне на клиентски профил/акаунт/ за онлайн платформата на ПИБ-„М. F.“;
че ищецът ползва чрез М. Ф. активно банкиране като средство за идентификация е
избрано Token устройство с оправомощен
ползвател-ищеца със сериен номер № ********и че на 24.11.2017г. са извършени 3
броя платежни преводи, като последният е в 11.32.17 часа, изразяващ се във
външен превод с референтен номер на превода ******************** от
разплащателната сметка в лева на ищеца към сметка в Банка ДСК с IBAN **********************
с посочен получател O. I. и основание „захранване на сметка“. Ответникът
оспорва, че извършените на 24.11.2017г. 3 броя трансакции са неразрешени от
ищеца, т.е. че липсва съгласие от страна на ищеца да бъдат извършени. Оспорва
обстоятелството, че описаните по-горе трансакции не са подписани от ищеца
посредством използването на Токен устройството за
идентификация и достъп до правата за активно банкиране. Твърди, че ответната
банка е изпълнила задълженията си като е уведомила ищеца за извършените
операции от сметката му и промяна на наличността на сметката му като веднага
след информирането на представители на ПИБ АД за процесните
преводи от ищеца е спряла достъпа му до М. Ф. и след подадена жалба от ищеца е
подаден сигнал до компетентните органи за предприемане на необходимите действия
по разследване на случая. През цялото време на ползване на системата на банката
Виртуален банков клон и М. Ф. ищецът е осъществявал достъп до банковата си
сметка посредством голямо количество IP адреси. Заявява, че ищецът не е положил
дължимата грижа по опазване на неговите персонализирани защитни характеристики-потребителско
име, парола за достъп до платформата, както и
ПИН. Банката е изпълнила всички изисквания за мерки и контрол на
сигурността на плащанията в интернет. Моли да се отхвърлят исковете като
неоснователни и недоказани.
В с.з. ответникът, чрез пълномощник юрк.И. Х.Х./ пълномощно на
л.43/ оспорва исковете и поддържа направените възражения в писмения отговор.
Моли да се отхвърлят исковете като недоказани като твърди, че ищецът 6 месеца
след извършване на оспорения паричен превод от сметката му е уведомил банката.
Моли да се присъдят направените по делото разноски, за които представя списък
за разноските по чл.80 от ГПК/л.110/. Прави възражение относно размера на
адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца като прекомерно по размер
и затова, че няма доказателства за заплащането му. Представя писмени бележки с
вх.№ 8862 от 17.12.2019г.
От събраните по делото доказателства,
обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено
следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Страните не спорят за това, че между ищеца и ответната банка са сключени
договори за откриване и водене на 3 броя банкови сметки и извършване на
платежни услуги със следните IBAN кодове: **********************-депозитна сметка в евро; **********************-разплащателна сметка в евро и **********************-разплащателна сметка в лева.
Не е спорно и обстоятелството, че ищецът е регистриран за електронно
банкиране чрез подадено нарочно искане и предоставяне на клиентски
профил/акаунт/ за онлайн платформата на ПИБ-„М. F.“ и същият ползва чрез М. Ф. активно
банкиране като средство за идентификация е избрал Token
устройство с оправомощен ползвател- само ищеца.
Страните не спорят и затова, че на 24.11.2017г. са извършени 3 броя
платежни преводи, както следва: в 11:03:07 часа е извършен вътрешнобанков
превод от депозитната сметка в евро на ищеца към разплащателната му сметка в
евро за сумата от 4200 евро; в
11:30:07 часа е извършен вътрешнобанков превод от разплащателната сметка в евро
към разплащателната сметка в лева, за което преводът е превалутиран
по фиксинга на банката към 24.11.2017г. и в 11:32:17 часа е извършен външен
превод с референтен номер на превода ******************** от разплащателната
сметка в лева на ищеца към сметка в Банка ДСК с IBAN ********************** с
посочен получател O. I. и основание „захранване на сметка“.
Горното се установява и от събраните по делото доказателства: копия от платежно нареждане
за вътрешнобанков превод от 24.11.2017г. на „П. И. б.“, от задължена и заверена
сметка за покупко/продажба на валута от 24.11.2017г.
на „П. И. б.“, от платежно нареждане за кредитен превод от 24.11.2017г. на „П.
И. б.“, от извлечение от сметка, от
искане за регистрация на специализирано електронно кодиращо устройство (Token) във виртуален банков клон (e-f.) при ползване на
предлаганите от ПИБ услуги чрез e-f., от приемо-предавателен
протокол №00265810001 при продажба на специализирано електронно кодиращо
устройство (Токеn) от 26.11.2014г., от декларация за
използване на ТАН в комбинация с ПИН като средство за достъп и идентификация,
равностойно на УЕП /усъвършенстван електронен подпис/ във Виртуалния банков
клон на ПИБ (e-f.) от 26.11.2014г. на М.Х.М., от Договор №0026581/26.11.2014г.
за покупко-продажба на специализирано електронно кодиращо устройство (Токеn), молба вх.№1255/17 от 30.11.2017г., извлечение от
автоматизираната система на М. F. за периода от 06.11.2017г. до 24.11.2017г. на
оправомощения ползвател-М.Х.М. с потребителско име –
„m.“, от Общи условия на „П. И. б.“ АД за електронно банкиране „М. F.“ и
окончателни насоки относно сигурността на плащанията в интернет.
В този смисъл е и приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза с вх.№ 8109 от 22.11.2019г., изготвена от вещото
лице Д.И.Н., която страните не са оспорили и съдът кредита като компетентна и
обоснована.
Спорното между страните е кога ищецът
е уведомил ответната банка за оспорените от него 3 броя платежни преводи, извършени на 24.11.2017г., описани
по-горе, както и дали същите са разрешени от ищеца, подписани от него чрез
използване на Токен устройството, както дали е налице
проявена груба небрежност от ищеца за опазване на неговите лични данни при
извършените платежни преводи на 24.11.2017г.
Видно от приложените по делото
писмени доказателства- копия
от молба с вх.№Ж-4071 от 30.11.2017г. от ищеца до Управителите на „П. И. б.“, от
молба с вх.№02-2934 от 30.04.2018г. от ищеца до Главния изпълнителен директор
на „П. И. б.“, писмо с изх.№1/02-2834 от 02.05.2018г. от „П. И. б.“ до М.Х.М., от
молба с вх.№02-3279 от 22.05.2018г. от ищеца
до Главния изпълнителен директор на „П. И. б.“, писмо с изх.№1/02-3279 от
25.05.2018г. от „П. И. б.“ до адв.В.Й., от молба с вх.№02-3461 от 01.06.2018г.
от адв.В.Й., като пълномощник на М.Х.М. до Главния изпълнителен директор на „П.
И. б.“, писмо с изх.№1/02-3461 от 06.06.2018г. от „П.
И. б.“ до адв.В.Й., се установява, че ищецът е подавал многократно молби до
ответната банка във връзка с оспорените от него три броя платежни операции,
извършени на 24.11.2017г., като първата по време е молба с вх.№Ж-4071 от
30.11.2017г., депозирана в офис на банката в Б.. На тази молба ответникът е
отговорил с писмо с изх.№1/02-2834 от 02.05.2018г. / л.17 от гр.д.№
52048/2018г. по описа на РС-С./, в което изрично е посочено на ваш вх.02-2834/30.04.2018г.
и във връзка с Ж-4071/30.11.2017г.
Поради гореизложеното съдът приема, че
ищецът е уведомил ответната банка за оспорените от него 3 броя платежни операции,
извършени на 24.11.2017г. писмено за първи път на 30.11.2017г. с депозираната
от него молба в офис на банката в Б., т.е. след 5 дни от узнаването.
Горното се потвърждава и от събраните
по делото гласни доказателства-показанията на св.В. В. Н. и св.К. М. М.,
съпруга на ищеца, от които показания се установява, че същият работи като
шофьор в Г. при график 12 седмици работи и 4 седмици почива и на 08.10.2017г. е
заминал за Г., за да работи и в края на месец ноември 2017г. извънредно е
пристигнал в България с оглед неправомерно направен превод от сметката му в
ответната банка без негово съгласие, за което в периода от 29.11.2017г. до
02.12.2018г. е бил в страната и е посещавал офиси на банката, за да ги
уведомява. От показанията и на двамата свидетели се установява, че същият
работи с Токен устройство, което носи в себе си и
нито една от тях не е виждала самото устройство. От показанията на св.К. М. се
установява, че заедно с ищеца живеят в Б., имат 27-годишна дъщеря, която към
24.11.2017г. е била студент в гр.С. и на нея ищецът по принцип не е правил
преводи по сметката й, а само на св.К. М. и също така разплащал битови сметки,
тъй като отсъствал от страната по 12 седмици. Св. М. заявява, че не познава
лицето О. И. и към 24.11.2017г. в къщи са ползвали домашен интернет с доставчик
В., като преди 2010г. са ползвали интернет с доставчик А. н..
От приложеното копие от удостоверение
с рег.№01-10-03167/1 от 23.05.2019г. на Банка ДСК, се установява, че лицето О.
И., роден в Л., е титуляр на банковата сметка в Банка ДСК ЕАД, по която на
05.12.2017г. са постъпили суми от разплащателната сметка в лева на ищеца при
ответната банка с основание „захранване на сметка“.
Видно от приложеното копие от
Постановление на прокурор при РП-Б. от 02.10.2019г. по сл. дело № 34/2018г. по
описа на ОСлО при СОП, се установява, че има
образувано досъдебно производство за това, че на 24.11.2017г. в Б. в клон на
ПИБ АД, със цел да набави имотна облага, е възбудено заблуждение у неустановен
служител на банката, че се нарежда превод на парична сума от сметката на М.Х.М.
към сметка с конкретен номер, открита в Банка ДСК ЕАД и с това е причинена
имотна вреда на М.Х.М. в размер на 9230лв., престъпление по чл.209 от НК, като
наказателното производство е спряно до разкриване на извършителя.
От приетата по делото
съдебно-техническа експертиза с вх.№ 6086 от 03.09.2019г., изготвена от вещото
лице Т.А.Т., се установява, че на 24.11.2017г. са извършени 3 преводи, 2
вътрешни преводи „Вътрешен банков превод“ и „Покупка/продажба на валута“ и 1
кредитен превод, които са извършени и подписани с Токен
устройството и с парола, като те са от сметките на ищеца от IP адрес
84.22.27.28, който адрес е с локация в Б. и доставчик е фирма А. н., като този IP адрес
84.22.27.28 е използван многократно за периода от 01.08.2016г. до 24.11.2017г.
Установява се, че механизмът на електронното банкиране от ищеца е, както
следва: първо следва да се достъпи системата „М. Ф.“ с „потребителско име“ и
„парола“. Двата преводи между собствени сметки са оторизирани с паролата за
вход, а кредитният превод с Токен устройството, което
към 24.11.2017г. е валидно и активно. Генерирането от Токен
устройството ТАН код в комбинация с избрания от ищеца ПИН код представляват
електронен подпис. Валидиращият сървър на банката
проверява комбинацията от двата кода /ПИН и ТАН/ при извършване на преводи и
други операции, изискващи Токен устройство в
системата Моята Фибанк. Механизмът на извършването на
оспорените от ищеца платежни операции по никакъв начин не се различава от този
на извършване на останалите операции, потвърдени с Токен
устройството. В системата на банката за проверка на платежните операции, както
и в платежните документи се отразява дата на създаване и дата на подписване на
платежните нареждания. Преводите са обработени след правилно въвеждане на
потребителско име, парола и комбинация от ПИН и ТАН още от първия път. След пет
грешно въведени пароли/ комбинации от ПИН и ТАН, регистрацията на потребителите/
Токен устройството се блокира. От обясненията на в.л.
Т.А.Т., дадени в открито съдебно заседание, се установява, че цифровият
сертификат се състои от числа и букви и може да се използва програмка като
„троянски кон“, която като си в Интернет тази програмка записва във всеки един
компютър, като така може да запише user name-а, паролата и ги изпраща на този, който я е изпратил, т.е.
технически чрез програма може третото лице да запише юзър
нейм и парола на друго лице, докато е в Интернет.
От приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза с вх.№ 8109 от 22.11.2019г., изготвена от вещото
лице Д.И.Н., се установява, че размерът на сумата, преведена на 24.11.2017г. от
разплащателната сметка-левова на ищеца с IBAN:
********************, разкрита при ответника към банкова сметка *** - IBAN **********************
е в размер на 9230лв. с основание-захранване на сметка.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От изнесените обстоятелства от
ищеца в исковата молба и съгласно приложените писмени доказателства,
анализирани в тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме, че предявените
обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.57, ал.1 от Закон за платежните услуги и
платежните системи от 2009г./отм. С ДВ, бр.20 от 06.03.2018г./ и чл.86 от ЗЗД са допустими, тъй като са предявени
между надлежни страни.
Разгледан по същество главният иск, който черпи своето правно основание в
чл.57, ал.1 от ЗПУПС от 2009г., който е отменен с ДВ, бр.20 от 06.03.2018г. или за сумата-главница от 9230лв., представляваща стойността на
изпълнена на 24.11.2017г. от доставчика на платежни услуги неразрешена платежна
операция-банков превод от собствената на ищеца банкова сметка: ***: ********************,
разкрита при ответника към банкова сметка *** - IBAN **********************, е основателен и следва да бъде уважен
изцяло, по следните правни съображения:
Обстоятелствата, от
които произтичат претендираните от ищеца права, са
свързани с наличието на облигационни правоотношения между страните по делото,
произхождащи от валидно сключени договори за откриване и водене на 3 броя банкови сметки-депозитна и
разплащателна сметка в евро и разплащателна сметка в лева и извършване на
платежни услуги като
ищецът е регистриран за електронно банкиране и предоставяне на клиентски
профил/акаунт/ за онлайн платформата на ПИБ-„М. F.“ и същият ползва чрез същата
активно банкиране със средство за идентификация Token/Токен/ устройство за периода от 26.11.2014г. до
24.11.2017г. включително. Тези обстоятелства не се оспорват от страните и се
установяват и от събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от
приетите заключения на съдебно-техническата експертиза и съдебно-счетоводната
експертиза.
За описания по-горе период от време ищецът е оспорил само извършените
платежни операции на 24.11.2017г., изразяващи се в това, че в 11:03:07 часа е
извършен вътрешнобанков превод от депозитната му сметка в евро към
разплащателната му сметка в евро за сумата от 4200 евро; в 11:30:07 часа е извършен
вътрешнобанков превод от разплащателната сметка в евро към разплащателната
сметка в лева, за което преводът е превалутиран по
фиксинга на банката към 24.11.2017г. и в 11:32:17 часа е извършен външен превод
с референтен номер на превода ******************** от разплащателната сметка в
лева на ищеца към сметка в Банка ДСК с IBAN ********************** с посочен
получател O. I. и основание „захранване на сметка“.
Доставчикът на
платежните услуги „П. И. б.“АД отказва
да поеме отговорност за неразрешените платежни операции в изпълнение на вмененото задължение
с разпоредбата на чл.57, ал.1 от ЗПУПС/отм./ и по реда, предвиден
в същата, като настоява, че оспорените платежни операции са
подписани от ищеца посредством използването на Токен
устройството за идентификация и достъп до правата за активно банкиране, че
банката е изпълнила задълженията си като е уведомила ищеца за извършените
операции от сметката му и промяна на наличността на сметката му като веднага
след информирането на представители на ПИБ АД за процесните
преводи от ищеца е спряла достъпа му до „М. F.“ и след подадена жалба от ищеца
е подаден сигнал до компетентните органи за предприемане на необходимите
действия по разследване на случая. Ответникът твърди още, че ищецът не е
положил дължимата грижа по опазване на неговите персонализирани защитни
характеристики-потребителско име, парола за достъп до платформата и ПИН, както и не е уведомил банката незабавно.
Не се спори относно стойността
на оспорения превод към банкова сметка ***, който е
установен от приложеното писмено доказателство-удостоверение от Банка ДСК ЕАД и
заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза.
Съгласно легалната
дефиниция, въведена в § 1,
т. 17 от ДРЗПУПС/отм./ "платежна
операция" е действие, предприето от платеца
или от получателя
по внасяне, прехвърляне или теглене на средства,
независимо от основното правоотношение между платеца и получателя. Платежната операция е разрешена, ако платецът я е наредил или е дал
съгласие за изпълнението й. При липса на съгласие
платежната операция е неразрешена /чл.51, ал.1 от ЗПУПС/отм./.
В случаите,
при които ползвателят на платежна услуга твърди, че не
е разрешавал платежна операция, както е в настоящия случай, или че е налице
неточно изпълнена платежна операция, законът възлага в тежест на доставчика
на платежната услуга да установи
по безспорен и категоричен начин автентичността на платежната операция, нейното точно регистриране,
осчетоводяването, както и това, че операцията
не е засегната от техническа повреда
или друг недостатък съгласно чл.56, ал.1 от ЗПУПС/отм./. При това законът въвежда принципното положение, че в хода на
процедурата по установяване автентичността на платежна операция,
регистрираното от доставчика на платежни
услуги използване на платежен инструмент
не е достатъчно доказателство, че платежната операция е била разрешена от платеца или
че платецът е действал чрез измама,
или че умишлено
или при груба
небрежност не е изпълнил някое от задълженията си по чл.53 от ЗПУПС/отм./. При недоказване
от страна на банката по
безспорен и убедителен начин на визираните
факти и обстоятелства, а именно, че с действията
си, извършени при условията на
умисъл, груба небрежност или с измама е допринесъл за осъществяването на неразрешените платежни операции, то съгласно разпоредбата
на чл.57 от ЗПУПС/отм./ потребителят на
платежната услуга следва "незабавно" да получи стойността
им от доставчика
на услугата.
По
отношение на разпределението на доказателствена
тежест между страните, съдът се е произнесъл с окончателния доклад по делото /
стр. 45 от д./, която съответства на тази определена в закона и описана
по-горе.
В случая се установи, че на 24.11.2017г.
ищецът е бил в Г., тъй като там работи като шофьор и Токен
устройството, с което е необходимо да се извърши платежната операция по превод
на процесната сума от сметката му в тази в Банка ДСК ЕАД
чрез платформата „М. F.“ е било в него, а оспорените от него платежни
операции са извършени от IP адрес 84.22.27.28, който
адрес е с локация в Б. и доставчик е фирма А. н.. Горните факти са установени
несъмнено и безпротиворечиво от показанията на
разпитаните по делото свидетели В. В. Н. и К. М. М., която е съпруга на ищеца,
но нейните показания са достоверни, тъй като съответстват на тези на св.Нинова
и на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, изготвена от в.л. Т.Т. относно локацията на използвания IP адрес. Освен това от събраните пред настоящата
съдебна инстанция доказателства не се установи ищецът и лицето О. И., който е
чужд гражданин, да се познават или имат някакви взаимоотношения, за да извърши
ищецът процесния паричен превод по негова банкова
сметка, ***. Също така от събраните гласни доказателства съпоставени с
приложените писмени доказателства-молби от ищеца до ответника, се установява,
че същият след като е получил съобщение на 24.11.2017г. за неразрешения от него
превод на сумата от 9230лв. по банкова сметка ***о О. И. е предприел веднага
действия за лично уведомяване на ответната банка, за което се е върнал в
България и първата му писмена молба до ответника е подадена в офис на банката в
Б. на 30.11.2017г. Установява се от приложените по делото писмени молби от
ищеца до ответника във връзка с платежните операции от сметките му, извършени
на 24.11.2017г., неразрешени от него, че същият е ангажирал адвокати, които се
заели със случая, тъй като на всички молби са посочени адреси на кантори на
адвокати, а част от молбите са подадени от адвокати като пълномощници
на ищеца. Освен това по случая на 26.03.2018г. е образувано досъдебно
производство-сл. дело №34/2018г. по описа на ОСлО при
СОП, което с Постановление от 02.10.2019г. на прокурор при РП-Б. е спряно срещу
неизвестен извършител.
Съгласно чл.55 от ЗПУПС/отм./ доставчикът
на платежни услуги коригира платежната операция само ако ползвателят
на платежни услуги го е уведомил
без неоснователно забавяне, след като е узнал за
неразрешената или неточно изпълнената платежна операция, която поражда възможност
за предявяване на правата му,
но не по-късно
от 13 месеца от датата на
задължаване на сметката му. Смята
се, че ползвателят
на платежни услуги е узнал за неразрешената или неточно изпълнената
платежна операция най-късно с получаване на информацията.
Съдът намира,
че посочената правна норма, включително
по отношение на срока от
13 месеца, е императивна, поради което банката
не може да
определя по-кратки срокове в Общите си
условия при сключване на договора.
В случая ищецът е установил, че неразрешеният от него превод на сумата от
9230лв. е направен на 24.11.2017г. с получаване на съобщение на мобилния му
телефон на 24.11.2017г. Уведомяването по чл.55, ал.1 от ЗПУПС/отм./ е извършено на 30.11.2017г. с писмена молба, депозирана в офис на
банката в Б./л.12-14 от гр.д.№ 52048/2018г. по описа на СРС/ в рамките на предвидения
в закона 13-месечен срок от извършване на
платежната операция. Първоначалните възраженията на ответника,
че това е станало едва след половин година, а именно с молба от 30.04.2018г.,
са неоснователни, за това, че тази молба е втора поред, подадена от ищеца до
ответника. В този смисъл е и признанието за това от ответника, отразено в писмо
от 02.05.2018г., че се отговаря и на молба с вх.№ Ж-4071 от 30.11.2017г. В
писмените бележки по делото ответникът заявява, че ищецът не го е уведомил
незабавно, а след 5 дни, което съдът намира отново за неоснователно, тъй като
от събраните гласни доказателства се установи, че ищецът е узнал за
неразрешените платежни операции със сметките му след обяд на 24.11.2017г. по
време на работен режим по строго определен график много от преди това като
шофьор в Г., за което веднага е предприел действия за връщане в страната, за да
може писмено да уведоми ответната банка, което е направил с молба от
30.11.2017г.
Поради гореизложеното намира, че
възражението на ответника, че ищецът не е изпълнил задълженията си по чл.53 от
ЗПУПС/отм./ е неоснователно като недоказано.
Съгласно чл. 51, ал. 1
ЗПУПС/отм./ платежната операция е разрешена, ако платецът я е наредил или е дал
съгласие за изпълнението й. Според чл. 56, ал. 1 от ЗПУПС доставчикът на
платежната услуга носи доказателствената тежест при
установяване автентичността на платежната операция. Съгласно ал.3 на
чл.56, когато ползвателят на платежна
услуга твърди, че не е разрешавал платежна операция, регистрираното от
доставчика на платежни услуги използване на платежен инструмент не е достатъчно
доказателство, че платежната операция е била разрешена от платеца. Тежестта да
докаже, че оспорената операция е разрешена от титуляра
на последния, лежи върху ответника. Той следва да докаже пълно и главно, че
операцията е разрешена, или да докаже, че е налице една от посочените в закона
две хипотези, определящи операцията като такава, а именно – ползвателят е
извършил лично операцията /платецът я е наредил/ или последният е дал съгласие
за изпълнението й от трето лице.
Поради това, следва да се приеме, че тези платежни операции са
неразрешени. Само при условията на чл. 58, ал. 1 и ал. 2 ЗПУПС/отм./, чието
установяване отново е в тежест на ответника. От посочените хипотези ответникът
поддържа да е налице тази по чл. 58, ал. 2 от ЗПУПС, според която платецът
понася всички загуби, свързани с неразрешени платежни операции, ако ги е
причинил чрез измама или с неизпълнението на едно или повече от задълженията си
по чл. 53 от ЗПУПС умишлено или поради груба небрежност. В тази връзка, не се
установява ищецът да е причинил загубите чрез измама – образуваното досъдебно
производство по сл.дело № 34/2018г. по описа на ОСлО
при СОП в тази насока е срещу неизвестен извършител и е спряно.
Съгласно чл. 56, ал. 3 от ЗПУПС/отм./ регистрираното от
доставчика на платежни услуги използване на платежен инструмент не е достатъчно
доказателство за това, че платецът е действал чрез измама, или че умишлено или
при груба небрежност не е изпълнил някое от задълженията си по чл. 53 от
закона, в частност това да предприеме всички разумни действия за запазване на
неговите персонализирани защитни характеристики, включително да не предоставя
на друго лице Токен устройството. С оглед правилата
за разпределяне на доказателствената тежест, в тежест
на ответника е да установи, че ищецът е проявил умисъл или груба небрежност при
неизпълнение на задълженията си по договора, както и, че е налице причинна
връзка между претърпените загуби и поведението на ищеца, изразило се в
неизпълнение на задълженията му да съхрани персонализираните защитни
характеристики и предоставяне на Токен устройството.
Изискването за причинна връзка се извежда от разпоредбата на чл. 58, ал. 2
ЗПУПС/отм./. За умисъл в конкретния случай, както се каза по-горе, не може да
се говори. Грубата небрежност изисква да не са положени и най-малките усилия, и
най-малката грижа за съхраняване на Токен
устройството, както и за използването му така, че да бъдат опазени
персонализираните защитни характеристики на инструмента и те да не станат
достояние на трети лица. В случая няма доказателства за такова поведение от
страна на ищеца. Безспорно е, че ищецът не е предоставил умишлено Токен устройството, паролата и ПИН-кода на трето лице,
както и не е позволил достъп на трето лице до тях поради небрежност. От
показанията и на двамата разпитани по делото свидетели се установи, че Токен устройството винаги е било в ищеца и дори нито една
от свидетелките не го е виждала.
Установи се, че платежните
операции са извършени от IP адрес в Б.,
докато ищецът по същото време е бил в Г. и е предприел незабавни действия, за
да ги оспори своевременно. Съществува възможност данните да бъдат придобити
неправомерно от трети лица, чрез използване на съответни записващи програми
„троянски кон“ независимо от знанията и волята на ищеца. В този смисъл са обясненията,
дадени от вещото лице по изготвената съдебно-техническата експертиза.
Следователно тези данни в последствие, могат да бъдат използвани за
осъществяване на спорните платежни операции.
С оглед
гореизложеното съдът приема, че процесните платежни
операции са неразрешени и доколкото не се установиха предпоставките за
ограничаване отговорността на банката, предвидени в чл. 58, ал. 1 и ал. 2 от
ЗПУПС. От това следва, че съобразно чл.57 от ЗПУПС ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца стойността на неразрешените платежни операции. В
случая цялата стойност на неразрешените
операции е 9230 лева. Искът следва да се уважи за този размер.
По отношение
на акцесорният иск по чл.86 от ЗЗД съдът намира, че
същият следва да се уважи само за сумата от 587.18лв., представляваща законна
лихва за забава върху сумата-главница от 9230лв. за периода от 22.12.2017г. до
07.08.2018г., по следните правни съображения:
Съгласно чл.57, ал.2 от ЗПУПС/отм./ възстановяването на
стойността на неразрешената операция се извършва незабавно след приключване на
процедурата по чл.56, но не по-късно от 21 дни след получаване на уведомлението
по чл.55 от закона. В закона е предвиден краен преклузивен
срок за изпълнение на това задължение, който в случая е изтекъл на 21.12.2017г.
– 21 дни след подаване на първата молба от 30.11.2017г. Съгласно чл.84, ал.1 от ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в
забава след изтичането му, следователно считано от 22.12.2017г. ответникът е в
забава. За периода от 22.12.2017г. до деня на подаване на исковата молба на 07.08.2018г.,
съвпадащ с претенцията на ищеца, ответникът дължи законна лихва в размер 587.18лв.,
определен след справка в общодостъпен интернет сайт за изчисляване на законна
лихва. До този размер акцесорният иск за мораторно обезщетение е основателен и следва да се уважи,
като се отхвърли за разликата над сумата от 587.18лв. до пълния предявен размер
от 640лв. за периода от 24.11.2017г. до 07.08.2018г.
ОТНОСНО
РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на спора и направеното искане от
ищеца за заплащане на разноски, съдът намира, че съгласно чл.78,
ал.1 от ГПК ответникът ще следва да заплати на ищеца сумата от общо 2092.69лв. за направени разноски по настоящето
дело, включващи платени държавни такси/392.69лв./, платено
адвокатско възнаграждение
/1000лв./, за което е отразено
на приложения препис от договор за правна помощ от
06.02.2018г./л.3/, че е платено в брой,
както и депозити за вещи
лица / 700лв./, съразмерно на уважената
част от исковете.
В случая не са налице основания за намаление
на платеното
от ищеца адвокатско възнаграждение съгласно чл. 78, ал.5 от ГПК по направеното от ответника възражение затова, имайки предвид фактическата
и правна сложност на предявените искове, както цената им от 9817.18лв. Съдът
намира, че платеното адвокатско възнаграждение от ищеца е съобразено с Наредба
№1 от 9.07.2014г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
съгласно разпоредбата на чл. 7, ал.2, т.3 и ал.8 от същата, според която
минималното възнаграждение е 920.86лв., тъй като са проведени и повече от две
съдебни заседания. При тези съображения
съдът намира възражението за прекомерност на възнаграждението за процесуално
представителство, платено от ищеца за неоснователно.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „П. И. б.“АД, със седалище и адрес на
управление: гр.С., бул.Д. Ц.№*, с ЕИК:********* да заплати на М.Х.М. ***, с ЕГН: ********** сумата-главница от 9230лв./девет хиляди двеста и тридесет лева/, представляваща
стойността на изпълнена на 24.11.2017г. от доставчика на платежни услуги
неразрешена платежна операция-банков превод от собствената на ищеца банкова
сметка: ***: ********************, разкрита при ответника към банкова сметка ***
- IBAN **********************, както да му заплати и сумата от 587.18лв./петстотин осемдесет и седем
лева и 18 стотинки/, представляваща законна лихва за забава върху горната
сума-главница за периода от 22.12.2017г. до 07.08.2018г., ведно със законната
лихва върху горната сума-главница, считано от деня на предявяване на иска на
07.08.2018г. до окончателното заплащане, както да му заплати и сумата от 2092.69лв./две хиляди и деветдесет и
два лева и 69 стотинки/ за направени разноски по делото съразмерно на уважената
част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ
горния иск за разликата над сумата от 587.18лв. до пълния предявен размер
от 640лв./шестстотин и четиридесет лева/, представляваща законна лихва за
забава върху сума-главница от 9230лв. за периода от 24.11.2017г. до 07.08.2018г., като неоснователен и недоказан.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С.
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА/