Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 17.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на десети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 4403 по описа за
2018г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството е
предявен от В.И.С. против „Т.С.“ ЕООД /в несъстоятелност/ положителен
установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за правото на собственост върху
1.Двуетажна промишлена сграда с бетонов възел с идентификатор
68134.1604.6050.1, находяща се в гр.София, район Студентски, ул.Св.*****, с
площ от 157 кв.м. по скица, РЗП 294 кв.м., състояща се на първи етаж от:
административна част с фоайе, две канцеларии, диспечери, кухненски бокс и
тоалетна; битова част, състояща се от помещение за почивка на персонала,
съблекални, душове и тоалетна и склад, и втори етаж състоящ се от: две стаи за
управител, две канцеларии, заседателна зала, архив, коридор, стълбищна клетка и тоалетна; бетонов възел,
състоящ се от: резервоари за вода, над които са разположени лаборатория, склад
за бетонови проби и склад за инструменти, бункери за цимент, бетонобъркачка,
склад за добавъчни материали и кантар; 2. Друг вид производствена, складова,
инфраструктурна сграда с идентификатор 68134.1604.6050.2, на един етаж,
находяща се в гр.София, район Студентски, ул.Св.*****, с площ от 14 кв.м.
и 3.Сграда с идентификатор
68134.1604.6050.3, находяща се в гр.София, район Студентски, ул.Св.*****, с
площ от 5кв.м. по скица, а по документ за собственост 4 кв.м., построени в поземлен
имот с идентификатор 68134.1604.6050 по кадастралната карта и кадастралните
регистри , одобрени със Заповед № РД-18-38/10.07.2012г. на изп.директор на
АГКК, с адрес на имота гр.София, район Студентски, ул.Св.*****, представляващ
УПИ І-1899, кв.3, по плана на гр.София, м.Въртопо, целият с площ по скица от
1810кв.м., а по доказателствен акт с площ от 1996 кв.м., при съседи по скица:
ул.Жельо Войвода, ПИ с пл.№ 1545, ПИ с пл.№ 1801 и ПИ с пл.№ 2236. Формулиран е
и петитум на основание чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на НА № 31, том ІІ, рег.№
19699, дело № 226/2017г. на нотариус А.Ч., с район на действие СРС.
Твърденията на ищеца са да е
собственик на посочения недвижим имот, заедно със сградите в него, които
представляват подобрения и приращения. Правото на собственост придобил въз
основа постановление за възлагане на недвижимо имущество от 28.04.2016г. по
изп.д.№ 20148380408113 по описа на ЧСИ М.Б.. Твърди след издаването на титула
за собственост с НА № 31, том ІІ, рег.№ 19699, дело № 226/2017г. на нотариус А.Ч.,
с район на действие СРС, ответникът да е признат са собственик на намиращите се
в имота сгради. Навежда този акт да му е непротивопоставим, тъй като придобил
правото на собственост върху целия имот въз основа надлежно издаден и влязъл в
сила акт на ЧСИ, вписан в Службата по вписванията преди издаването на
констативния нотариален акт. Навежда още, че ответникът не разполага с
необходимите за строителство на сградите строителни книжа, построени са без
одобрен инвестиционен строеж и при липса на издадено строително разрешение,
поради което са незаконен строеж по смисъла на ЗУТ и по тази причина в
постановлението на ЧСИ са описани като подобрения и приращения. Тъй като
ответникът е в открито производство по несъстоятелност и с оглед започнала
процедура по осребряване на имуществото чрез продажба по реда на чл.717в ТЗ от
синдика обосновава правен интерес от предявяването на настоящия иск за
установяване правото му на собственост върху сградите.
Ответникът „Т.С.“ ЕООД /в
несъстоятелност/ изразява становище за неоснователност на предявения иск.
Твърди, че дружеството е собственик на поземления имот, който е част от масата
на несъстоятелността, съответно възразява това право да е възникнало в полза на
ищеца на посоченото в исковата молба правно основание. В тази връзка сочи, че
върху имота било насочено принудително изпълнение по изп.д.№ 20148380408113 по
описа на ЧСИ М.Б., от взискателя „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, но към деня, в
който се твърди да е влязло в сила постановлението за възлагане /27.04.2017г./
вече е била наложена обща възбрана върху имотите на дружеството /03.01.2017г./,
поради което и към този момент правото на взискателя да проведе индивидуално
принудително изпълнение е било погасено. Това било прието в решаващите мотиви
на Определение № 43/26.03.2018г. по ч.т.д.№ 50/2018г. по описа на ВТАС, с което
оставена без уважение частна жалба на ищеца против Определение №
521/23.06.2017г. по т.д.№ 105/2016г. по описа на Пл.ОС отнасящо се до искане за
спиране като обезпечение на въвод във владение в поземлен имот. Поради това
счита, че ищецът не е станал негов собственик, съответно титулът му за
собственост е непротивопоставим на дружеството и кредиторите на
несъстоятелността, а въз основа на това навежда, че не е станал собственик и на
намиращите се в имота сгради по приращение. Твърди още, че постановлението за
възлагане не е влязло в сила, тъй като не било връчено на дружеството и на
другия длъжник по изпълнителното дело с оглед възможността за неговото
обжалване. На самостоятелно основание сочи, че процесните сгради не са
индивидуализирани в постановлението за възлагане, поради което и по аргументи
черпени от ТР № 5/18.05.2017г. по тълк.д.№ 5/2015г. ОСГК на ВКС счита за
неприложима разпоредбата на чл.92 ЗС и в този смисъл за ищеца не е възникнало
правото на собственост. Твърди още, че сградите са построени в съответствие с
изискванията на ЗУТ и при наличие на всички изискуеми документи.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:
Не е предмет на спор, че
ответникът „Т.С.“ ЕООД /в несъстоятелност/ е бил собственик на поземлен имот с
идентификатор 68134.1604.6050 по кадастралната карта и кадастралните регистри ,
одобрени със Заповед № РД-18-38/10.07.2012г. на изп.директор на АГКК, находящ
се в гр.София, район Студентски, ул.Св.*****, представляващ УПИ І-1899, кв.3,
по плана на гр.София, м.Въртопо, целият с площ по скица от 1810кв.м., а по
доказателствен акт с площ от 1996 кв.м., при съседи по скица: ул.Жельо Войвода,
ПИ с пл.№ 1545, ПИ с пл.№ 1801 и ПИ с пл.№ 2236. В имота са построени
процесните три сгради-1.Двуетажна промишлена сграда с бетонов възел с
идентификатор 68134.1604.6050.1, с площ
от 157 кв.м. по скица, РЗП 294 кв.м., състояща се на първи етаж от:
административна част с фоайе, две канцеларии, диспечери, кухненски бокс и
тоалетна; битова част, състояща се от помещение за почивка на персонала,
съблекални, душове и тоалетна и склад, и втори етаж състоящ се от: две стаи за
управител, две канцеларии, заседателна зала, архив, коридор, стълбищна клетка и тоалетна; бетонов възел,
състоящ се от: резервоари за вода, над които са разположени лаборатория, склад
за бетонови проби и склад за инструменти, бункери за цимент, бетонобъркачка,
склад за добавъчни материали и кантар; 2. Друг вид производствена, складова,
инфраструктурна сграда с идентификатор 68134.1604.6050.2, на един етаж, с площ от 14 кв.м. и 3.Сграда с идентификатор
68134.1604.6050.3 с предназначение-града за енергопроизводство с площ от 5
кв.м. по скица, а по документ за собственост 4 кв.м., които също са собственост
на ответника. Имотът и сградите в него са нанесени в кадастъра с представени по
делото скици /стр.48-51/.
При ЧСИ М.Б., с район на действие
СГС, е образувано изп.д.№ 20148380408113 с взискател „Райфайзенбанк /България/“
ЕАД и длъжник „Б.С.“ ЕООД въз основа изпълнителен лист от 02.06.2014г., издаден
по гр.д.№ 28036/2014г. по описа на СРС, 58 състав, за парични суми.
Принудителното изпълнение е било насочено върху УПИ І-1899, кв.3, по плана на
гр.София, м.Въртопо, ул.Св.*****, с идентификатор 68134.1604.6050, към 30.07.2014г.
собственост на ответника „Т.С.“ ЕООД. На 30.07.2014г. върху него е наложена
възбрана, вписана в имотния регистър на 31.07.2014г. Според представеното
искане на ЧСИ за вписване на възбраната /стр.185/ същата обхваща поземления
имот, заедно с всички подобрения и приращения.
Имотът е изнесен на публична
продан, проведена в периода 25.03.2016г.-25.04.2016г., и с постановление от
28.04.2016г. на ЧСИ възложен на купувача В.И.С.. Според съдържанието на
постановлението на ищеца /купувач/ е възложен УПИ І-1899 в кв.3 по плана на
гр.София, м.Въртопо, целият с площ по скица 1810 кв.м., а по доказателствен акт
с площ 1996 кв.м., при съседи: по скица: ул.Жельо войвода; ПИ с пл.№ 1545,ПИ с
пл.№ 1801 и ПИ с пл.№ 2236, заедно с всички подобрения и приращения в имота.
Удостоверено е постановлението да е влязло в сила на 27.04.2017г.
Представен е НА № 31, том ІІ,
рег.№ 19699, дело № 226/31.07.2017г. съставен от нотариус А.Ч., с район на
действие СРС, с който ответникът „Т.С.“ ЕООД е признат за собственик въз основа
договор за прехвърляне на търговско предприятие от 16.04.2014г. на процесните
три сгради, построени в поземления имот.
Според разрешенията дадени с ТР №
5/18.05.2017г. по тълк.д.№ 5/2015г., ОСГК на ВКС, при придобиване правото на
собственост върху недвижим имот на основание публична продан, ако в
постановлението за възлагане на съдебния изпълнител не фигурира построената в
имота сграда, върху същата не е било насочено принудително изпълнение чрез
налагане на възбрана, не е описана и оценена от съдебния изпълнител и спрямо
нея не е проведена публична продан, ако същата представлява самостоятелен обект
на правото на собственост, не намира приложение правилото на чл. 92 ЗС, за да
се приеме, че по силата на постановлението за възлагане е придобита
собствеността и върху сградата. В случай, че същата представлява
несамостоятелен обект на собственост, правилото на чл.92 ЗС се прилага на общо
основание.
В настоящия случай в
постановлението за възлагане по чл.496, ал.2 ГПК, с което ищецът се легитимира
като собственик на поземления имот УПИ І-1899, построените в него три сгради не
са посочени и описани. Същите нямат естеството на допълващо застрояване с
несамостоятелно значение, а отделни самостоятелни обекти на правото на
собственост. По делото не са представени доказателства, че освен поземления
имот и сградите са били обхванати от приложения способ за принудително
изпълнение-възбрана, опис, оценка и публична продан. Единственото в тази посока
доказателство е искането на ЧСИ за вписване на наложената възбрана, в което е
описан само поземления имот без сградите в него. Посочването, че възбраната
обхваща подобренията и приращенията не налага извод за изпълнение и върху сградите,
като тук следва да се посочи, че в имотния регистър е вписана възбрана само
върху поземления имот /стр.102/.
От горното се налага извода, че
сградите не са били обект на проведената публична продан и след като не са
описани в постановлението за възлагане по чл.496, ал.2 ГПК ищецът не е станал
техен собственик, предпоставящо неоснователност на предявения положителен
установителен иск за собственост по чл.124, ал.1 ГПК. Поради отхвърлянето на иска не е налице
основание за отмяна по чл.537, ал.2 ГПК на издадения в полза на ответника
констативен НА № 31/2017г.
Независимо
от изхода на делото в полза на ответника не следва да се присъждат разноски по
чл.78, ал.3 ГПК. Представляван е от адвокат, за чието упълномощаване е налице
писмено пълномощно и разрешение на съда по несъстоятелността за това
/определение от 15.04.2019г. по т.д.№ 105/2016г. по описа на Пл.ОС/. Искането е
за присъждане на минимално установения в Наредба № 1/09.07.2004г. на ВАдв.С
размер на адвокатското възнаграждение, каквото указание е било дадено и от съда
по несъстоятелността, но липсват доказателства за плащане /т.1 от ТР № 6/06.11.2013г.
по тълк.д.№ 6/2012г., ОСГТК на ВКС/.
Водим от горното
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от В.И.С., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.Малинова долина, бл*****,
против „Т.С.“ ЕООД / в несъстоятелност/, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от синдика Д.П.Ш., иск по чл.124, ал.1 ГПК за
установяване правото на собственост върху 1.Двуетажна промишлена сграда с
бетонов възел с идентификатор 68134.1604.6050.1, находяща се в гр.София, район
Студентски, ул.Св.*****, с площ от 157 кв.м. по скица, РЗП 294 кв.м., състояща
се на първи етаж от: административна част с фоайе, две канцеларии, диспечери,
кухненски бокс и тоалетна; битова част, състояща се от помещение за почивка на
персонала, съблекални, душове и тоалетна и склад, и втори етаж състоящ се от:
две стаи за управител, две канцеларии, заседателна зала, архив, коридор, стълбищна
клетка и тоалетна; бетонов възел, състоящ се от: резервоари за вода, над които
са разположени лаборатория, склад за бетонови проби и склад за инструменти,
бункери за цимент, бетонобъркачка, склад за добавъчни материали и кантар; 2.
Друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда с идентификатор
68134.1604.6050.2, на един етаж, находяща се в гр.София, район Студентски,
ул.Св.*****, с площ от 14 кв.м. и
3.Сграда с идентификатор 68134.1604.6050.3, находяща се в гр.София,
район Студентски, ул.Св.*****, с площ от 5кв.м. по скица, а по документ за
собственост 4 кв.м., построени в поземлен имот с идентификатор 68134.1604.6050
по кадастралната карта и кадастралните регистри , одобрени със Заповед №
РД-18-38/10.07.2012г. на изп.директор на АГКК, с адрес на имота гр.София, район
Студентски, ул.Св.*****, представляващ УПИ І-1899, кв.3, по плана на гр.София,
м.Въртопо, целият с площ по скица от 1810кв.м., а по доказателствен акт с площ
от 1996 кв.м., при съседи по скица: ул.Жельо Войвода, ПИ с пл.№ 1545, ПИ с пл.№
1801 и ПИ с пл.№ 2236.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски
апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: