Решение по гр. дело №2256/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260040
Дата: 14 януари 2022 г. (в сила от 14 февруари 2022 г.)
Съдия: Даниела Душкова Павлова
Дело: 20193110102256
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

260040 /14.1.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА 

 

 

   ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четиринадесети състав, гражданско отделение  в публично  съдебно заседание, проведено на  14.12.2021 година  в състав:     

                                                                                     

                                       Районен съдия: Даниела Павлова

 

 

   при участието на секретаря Кичка Иванова  като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2256 по описа за 2019  година,  за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

 

          Предявен е иск с пр.осн.чл.422 ГПК от „А.З.К.Н.П.З.” ЕООД, ЕИК **** /преди „А.З.К.Н.П.З.” ООД/, със седалище и адрес на управление *** срещу В.Г.В., ЕГН **********, с адрес ***   за установяване на вземането по заповед за изпълнение, издадена  по ч.гр.д. № 8045/2018 г.  за  сумата от 671,96 лева /шестстотин седемдесет и един лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща задължение по Договор за  гаранция № 313435 26.10.2015г,  сключен между „Фератум банк“ ЕООД и В.Г.  В., във връзка с Договор за кредит № 313435/26.10.2015г., което задължение е прехвърлено в полза н. „А.з.к.н.п.з.“ ООД с договор за цесия от 01.12.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението в съда – 25.05.2018г. до окончателно изплащане на задължението,  сумата от 75,18 лева /седемдесет и пет лева и осемнадесет стотинки/, представляваща договорна лихва, начислена за периода от 25.11.2015г. до 20.10.2016г., сумата от 80 лева /осемдесет лева/, представляваща такси, сумата от 252,86 лева /двеста петдесет и два лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща гаранция по кредитната сделка, сумата от 30,91 лева /тридесет лева и деветдесет и една стотинки/, представляваща начислена мораторна лихва за периода от 21.10.2016г. до 17.05.2018г.

            Ищецът черпи права от следните факти и обстоятелства:   

Вземането произтича от задължения по  договор за  гаранция № 313435 26.10.2015г,  сключен между „Фератум банк“ ЕООД и В.Г.  В., във връзка с Договор за кредит № 313435/26.10.2015г., което задължение е прехвърлено в полза н. „А.з.к.н.п.з.“ ООД с договор за цесия от 01.12.2017 г. Ответникът следва да се счита уведомен за цесията от получаване на исковата молба.

            Ищецът моли за уважаване на предявените искове и за осъждане на ответника да му заплати  разноски  за заповедното и  за исковото производство.

            В срока за отговор не е постъпил такъв от ответника, не е постъпила молба по чл.133, посл.предл. от ГПК. Същият не е  направил възражения срещу иска, не е оспорил задължението по основание и размер.

            В съдебно заседание ищецът  поддържа молбата и моли за уважаването й.                 

            Ответникът не се явява и не изпраща представител. Не  е представил писмено становище.

             Съдът след като взе предвид събраните в производството доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност и становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

              От твърденията на страните и от представените с исковата молба  писмени доказателства се установява по безспорен начин, че ответникът В.В. има задължения към праводателя на ищцовото дружество по договор за потребителски кредит от 26.10.2015 г.  като не оспорва същото по основание и по размер. Същото вземане е прехвърлено в полза на ищцовото дружество с договор за цесия от 01.12.2017 г. и индивидуализирано в приложение Г от същата дата,  който е заявител в заповедното производство по ч.гр.д.№ 8045/18 г. на ВРС.

               Съдът като взе предвид, че към датата на постановяване на решението ответникът не е оспорил предявения иск и  не е представил доказателства за извършено плащане на описаните по-горе задължения, за които в полза на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 3847 от 29.5.2018 г.,  намира, че ищецът „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД /преди  А.з.к.н.п.з.“ ООД/ е доказал твърденията си в молбата, че има вземане от ответника В.В., произтичащи от   задължения по  договор за  кредит № 313435 от 26.10.2015 г.,  сключен между „Фератум банк“ ЕООД и В.Г.  В. и  договор за гаранция № 313435 от 26.10.2015г., което задължение е прехвърлено в полза на ищцовото дружество „А.з.к.н.п.з.“ ООД с договор за цесия от 01.12.2017 г. и приложение Г от 01.12.2017 г. от праводателя му „Фератум банк“ ЕООД. От изложеното следва, че предявения иск е  изцяло основателен  и следва да се уважи.

               По въпроса за разноските:

               Ищецът е направил искане за  заплащане на разноски за исковото производство в размер на 350 лева, което следва да се уважи като основателно на осн.чл.78, ал.1 ГПК.

 

       Мотивиран от изложеното,  съдът 

 

 

Р Е Ш И :    

                    

                    

               ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между  страните, че „А.З.К.Н.П.З.” ЕООД, ЕИК ***** /преди „А.З.К.Н.П.З.” ООД/, със седалище и адрес на управление *** има вземане от  В.Г.В., ЕГН **********, с адрес ***    по заповед за изпълнение, издадена  по ч.гр.д. № 8045/2018 г.  за  сумата от 671,96 лева /шестстотин седемдесет и един лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща задължение по Договор за  гаранция № 313435 26.10.2015г,  сключен между „Фератум банк“ ЕООД и В.Г.  В., във връзка с Договор за кредит № ****/26.10.2015г., което задължение е прехвърлено в полза н. „А.з.к.н.п.з.“ ООД с договор за цесия от 01.12.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението в съда – 25.05.2018г. до окончателно изплащане на задължението,  сумата от 75,18 лева /седемдесет и пет лева и осемнадесет стотинки/, представляваща договорна лихва, начислена за периода от 25.11.2015г. до 20.10.2016г., сумата от 80 лева /осемдесет лева/, представляваща такси, сумата от 252,86 лева /двеста петдесет и два лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща гаранция по кредитната сделка, сумата от 30,91 лева /тридесет лева и деветдесет и една стотинки/, представляваща начислена мораторна лихва за периода от 21.10.2016г. до 17.05.2018г.,  на осн.чл.422 ГПК, вр.чл.79 и чл.86 ЗЗД.

 

 

                ОСЪЖДА  В.Г.В., ЕГН **********, с адрес ***  да заплати н.А.З.К.Н.П.З.” ЕООД, ЕИК ****  разноски за исковото  производство в размер на 350.00 лева,  на осн.чл.78 ГПК.

 

          Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок с въззивна жалба пред ВОС.

 

 

                                                 Районен съдия: