РЕШЕНИЕ
№ 130 / 12.8.2016
г., град
Карнобат,
В ИМЕТО НА НАРОДА
КАРНОБАТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД І граждански състав
На двадесет и седми юли през две хиляди и шестнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Татяна Станчева
Секретар: В.Х.
като разгледа докладваното от съдия Т.Станчева
гражданско
дело номер 1021 по описа за 2015 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по исковата
молба на С.Г.М., ЕГН **********,***
против Г.Д.Д., ЕГН **********,***, с която иска от съда да приеме за
установено, че за ответника съществува задължение да заплати на ищцата задължение
да плати на ищцата сума в размер на 3 300 лева, от която сума 1 200 (хиляда и
двеста) лева се дължи въз основа на
Запис на заповед без протест, издаден на 27.03.2012г. в гр. Бургас с падеж -
29.06.2012г. и сума в размер на 2 100 (две хиляди и сто) лева, дължима въз
основа на Запис на заповед без протест, издаден на 27.03.2012г. в гр. Бургас с
падеж - 30.08.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
22.05.2015г. до окончателното изплащане на задължението. Претендират се
направените по делото разноски.
В исковата молба се посочва, че на 27.03.2012г. Г.Д.Д.
е подписал два записа на заповед без протест. С първия запис на заповед
ответникът се задължил безусловно и без протест да заплати на ищеца сума в
размер на 2 100 лева с падеж на задължението - 29.06.2012г. Част тази дължима
сума, в размер на 900 лева, била платена от ответника на ищеца, поради което с
исковата молба се претендира остатъкът от неплатената част по записа на заповед
в размер на 1 200 лева. С втория запис
на заповед, Г.Д. се задължил безусловно и без протест да заплати на ищеца сума в размер на 2 100 лева, с падеж на
задължението - 30.08.2012г., което задължение не е платено от ответника.
Ищцата
посочва, че ценните книги са уговорени за плащане на конкретна дата и на датите
на падежите са предявени за плащане на ответника, което той е удостоверил с подписа
си положен по двете ценни книги.
Тъй като ответникът не е изпълнил задълженията си
по записите на заповед, ищецът на 22.05.2015г. подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение пред Районен съд – Карнобат и се снабдил със заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т.9 от ГПК. Със заповедта за изпълнение е
разпоредено длъжникът Г.Д. да заплати на ищеца сума в размер на общо - 3 300
лева, от която сума в размер на 1 200 (хиляда и двеста) лева, дължима въз
основа на Запис на заповед, издаден на дата - 27.03.2012г. с падеж -
29.06.2012г. и сума в размер на 2 100 (две хиляди и сто) лева, дължима въз
основа на Запис на заповед, издаден на дата - 27.03.2012г. с падеж -
30.08.2012г., ведно със законната лихва, считано от 22.05.2015г. до
окончателното изплащане на задължението и направените разноски по делото.
На 04.11.2015г. ищцата получила препис от частна
жалба на ответника против разпореждане за незабавно изпълнение, съдържащо се в
постановената заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№418/2015г. на КРС,
поради което на 04.12.2015г. депозирала пред КРС искова молба по чл.422 ГПК.
В срока
по чл.131 от ГПК, ответникът не депозира писмен отговор и не взема становище по
иска.
В съдебно заседание ищецът, чрез
упълномощения си процесуален представител, поддържа така предявените претенции,
като иска тяхното уважаване. Ангажира доказателства.
Представител на ответника се
явява в първото по делото съдебно заседание и заявява, че записите на заповед
са издадени въз основа на наемно правоотношение, по което ищцата е наемодател,
а ответникът наемател.
Съдът, след като взе предвид
направените искания и доводи, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за
установено следното:
Производството е по реда на чл.422 във вр. чл.415 от ГПК във вр. чл.79, ал.1 и чл.86,
ал.1 от ЗЗД, за установяваване
съществуваването на претенциите на ищеца по отношение на ответника за посочените в исковата молба суми.
На 22.5.2015г. ищцата е депозирала
заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.417, т.9 от ГПК срещу длъжника Г.Д.Д.. Към
заявлението са приложени в оригинал два записа на заповед издадени на от
27.3.2012г. за сумите от по 2100лв. Падежът на единия запис на заповед е на 29.6.2012г.,
а на другия запис на заповед на 30.8.2016г. Записите на заповед са подписани от
Г.Д.Д., като издател, предявени са на съответните дати - 29.6.2012г. и
30.8.2012г.
В заявлението си ищцата е
посочила, че по записа на заповед с падеж 29.6.2012г. претендира 1200лв.,
поради плащане на сумата от 900лв. от длъжника Д..
По подаденото заявление е
образувано ч.гр.д.№ 418/2015г. на КРС, по което е издадена заповед №
284/22.5.2015г. за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу Г.Д. в полза
на С.М. за сумата в общ размер от 3300лв. На 12.10.2015г., по
ч.гр.д.№418/2015г. на КРС е постъпило възражение от длъжника Г.Д., в което
същият заявява че не дължи сумата от 3300лв., но признава, че дължи сумата в
размер на 1200лв.
С покана за доброволно изпълнение
длъжникът Д./ответник по настоящото производство/ е уведомен за образувано
срещу него изпълнително дело и е поканен
в двуседмичен срок доброволно да изпълни задължението си/л.д.78/. Поканата е
връчена лично на ответника на 30.9.2015г., поради което възражението на
ответника, подадено на 12.10.2015г. е в предвидения двуседмичен срок.
Ищцата не е уведомявана от
заповедния съд за постъпилото възражение от ответника. Същата е била уведомена
на 4.11.2015г., за постъпилата частна жалба от Г.Д., което е обосновало
интересът ѝ от подаване на искова молба за установяване на съществуването
на вземането.
В съдебно заседание е разпитана
св.М.К., която свидетелства че ответникът е бил наемател на жилище-апартамент,
собственост на ищцата, находящ се в *****, ап.среден.
В приложеното по делото изявление
на ответника/л.д.60/ от 27.3.2012г., е видно, същият прави признание, че дължи
на ищцата сумата от 4200лв., представляваща дължима наемна цена за последните
три месеца на 2009г., последните три месеца на 2010г., за цялата 2011г. и за
месеците януари, февруари и март на 2012г. Сумата е дължима по сключен договор
за наем от 1.8.2008г. за недвижим имот, находящ се в *****. посочва се, че за
общата дължима сума са издадени два записа на заповед от 27.3.2012г. с падежи -29.6.2012г.
и 30.8.2012г. за сума в размер на 2100лв. за всеки от тях. С посоченото
изявление се установява връзката между вземанията по двата записа на заповед и
вземането за наемната цена.
Така описаната фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени
доказателства и заключението не вещото лице по назначената съдебно-счетоводна
експертиза.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422
от ГПК.
В производството по иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК, се установява съществуването на вземането по издадената заповед за
изпълнение, като при заповед за изпълнение по чл.
417, т. 9 ГПК (както е в настоящия случай) предмет на делото е вземането по
записа на заповед. Въведените твърдения или възражения на страните за връзката
между записа на заповед и конкретно каузално правоотношение, по повод на което
е издадена ценната книга, подлежат на изследване доколкото същите биха имали за
последица погасяване на вземането по записа на заповед.
Ищцовата страна не отрича, че процесните записи на заповед са имали обезпечителна функция - за редовното и точно
изпълнение на задълженията на ответника, като наемател на жилище, отдадено под
наем от ищцата. Ценните книги са редовни от външна страна и съдържат
реквизитите по чл.
535 и чл.
536 от ТЗ, като задълженията обективирано в тях са изискуеми, поради
надлежното им предявяване.
Ответникът не доказа плащане по
двата записа на заповед, в претендираните размери, съответно от 1200лв. и 2100
лв., както и плащане на дължимите наемните вноски, посочени в неговото изявление
във връзка с издадените записи на заповед на ответника
Въз основа на така установените
по делото факти съдът намира искът за
основателен. Възраженията на ответната страна че не се дължат претедираните суми останаха недоказани и при проведено успешно
доказване на ищцовата страна съдът намира претенцията на ицщеца за доказана и
основателна.
Уважаването на предявените искове
има за закономерна последица на основание чл. 78, ал. 1 ГПК присъждането в полза на
ищеца на понесените съдебно – деловодни разноски, в размер на 134 лв., от които
68 лв. – разноски в исковото производство и 66 лв. - разноски, направени в
заповедното производство.
Мотивиран от
гореизложеното, Карнобатският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на ответника Г.Д.Д., ЕГН **********,***, че дължи на С.Г.М., ЕГН **********,***, сумата в общ размер от 3300лв.
(три хиляди и триста лева), от която сумата от 1 200 (хиляда и
двеста) лева се дължи въз основа на
Запис на заповед без протест, издаден на 27.03.2012г. в гр. Бургас с падеж -
29.06.2012г. и сумата от 2 100 (две
хиляди и сто) лева се дължи въз основа на Запис на заповед без протест,
издаден на 27.03.2012г. в гр. Бургас с падеж - 30.08.2012г., ведно със
законната лихва върху главницата от 3300лв. (три хиляди и триста лева), считано от 22.05.2015г.
до окончателното изплащане на задължението, за което вземане ищецът се е снабдил срещу
ответника със заповед № 284 от 22.05.2015г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 418/2015 г. по описа на КРС.
ОСЪЖДА Г.Д.Д., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на
ищеца С.Г.М.,
ЕГН **********,*** сумата
от 68 лв. (шестдесет
и осем лева), представляваща направените
от нея разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА Г.Д.Д., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на
ищеца С.Г.М.,
ЕГН **********,*** сумата от 66 лв.(шестдесет и шест лева), представляваща направените от нея разноски в заповедното
производство.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: