РЕШЕНИЕ
№ 73
гр. Сандански, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Рая Д. Манолева
при участието на секретаря Йорданка Н. Стойкова
като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Административно
наказателно дело № 20211250200580 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е с правно основание чл.63 от ЗАНН .
Образувано е въз основа на жалба, подадена от ЕТ „****“, ЕИК –
****, седалище – с. *****, представлявано от В.Н. Я., ЕГН – **********, чрез
адв.В.В. от БАК, с адрес ул.“***“ № ***, срещу Наказателно
постановление № **** на Началник Отдел „Оперативно дейности“ – София
в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на
жалбоподателя, на основание чл.185, ал.2, вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС е
наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на
500/петстотин/ лева, за извършено нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба Н-
18/13.12.2006г. на МФ.
Сочи се в жалбата, че издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно, като се излагат съображения за маловажност на случая.
Иска се отмяна на обжалваното НП, с приложение на чл.28 ЗАНН.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован – не се явява.
Представлява се от надлежно упълномощен защитник, който подържа
жалбата по изложените в същата съображения. В хода на делото по същество
1
пледира за отмяна на НП по аргументите, изложени в жалбата.
За ответната страна – ТД на НАП – София - редовно призовани и за
Районна прокуратура – Благоевград, ТО – Сандански, уведомени по реда на
чл.63 ЗАНН – не се явяват представители и не изразяват становище по спора.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по
делото доказателствен материал и закона, установи следното:
На 06.07.2019г. в 10.10 часа, е извършена проверка на основание чл.110,
ал.4 от ДОПК на търговски обект по смисъла на пар. 1, т.41 от ДР на ЗДДС –
магазин за промишлени стоки, находящ се в с. Склаве, общ. Сандански,
стопанисван от ЕТ „Янчева – Велика Янчева“ с ЕИК - *********, при която е
установено следното:
В обекта е монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство
/ФУ/ DATEX DP-150 с индивидуален номер на фискалното устройство **** и
индивидуален номер на фискалната памет ***. Съгласно изведен дневен
финансов отчет № ***. от фискалното устройство , дневният общ оборот е в
размер на 0,00 лева и няма извършени продажби, като няма и отразени
„служебно въведени” или „служебно изведени” суми по ФУ. Установената
чрез преброяване и изготвен опис на паричните средства фактическа
наличност в общата каса за фискалното устройство е в размер на 10,00 лева и
съпоставими с дневен финансов отчет № ****г. , контролните органи приели,
че представлява разлика с 10,00 лева и въвеждане на пари в касата, което не е
отразено на фискалното устройство чрез функцията „служебно въведени”
суми в момента на извършването с точност до минута. Контролните органи
констатирали също, че фискалното устройство притежавало функциите
„служебно въведени” и „служебно изведени” суми .
За извършената проверка на основание чл.110, ал.4 вр. чл.50от ДОПК е
съставен протокол за извършена проверка сер. АА № 0395942/06.07.2019г.
От изложеното, проверяващите органи констатирали, че жалбоподателя
е извършил нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ,
като не е изпълнил задължението си извън случаите на продажби да отбележи
промяната на касовата наличност на фискалното устройство чрез функциите
„служебно въведени” суми.
За констатираното нарушение, свид.В.С., в присъствието на свид. А. П.,
съставила акт за установяване на административно нарушение № ****г.
2
Въз основа на така съставения акт, Началник Отдел „Оперативни
дейности“ – София – ЦУ на НАП е издал наказателно постановление № ****.,
с което на жалбоподателя, на основание чл.185, ал., от ЗДДС е наложено
административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на
500/петстотин/ лева, за извършено нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба Н-
18/13.12.2006г. на МФ.
Наказателното постановление е връчено лично на управителя -
жалбоподателя В.Я. на 02.10.2021г., а жалбата срещу същото е депозирана
пред АНО на 12.10.2021г.
Горната фактическа обстановка е установена от всички събрани по
делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в
съдебно заседание свидетели В.С. и Александра П., които потвърждават
констатациите, отразени в АУАН.
При така установеното, съдът приема от правна страна следното :
Жалбата е депозирана от надлежно лице (спрямо, което е издадено
атакуваното наказателно постановление), в установения от закона 7-дневен
срок и пред надлежния съд по местоизвършване на твърдяното нарушение.
Поради което жалбата е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните
съображения:
В хода на административнонаказателното производство, настоящата
инстанция не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, препятстващи адекватно упражняване на правото на защита от
страна на жалбоподателя, спрямо когото е наложена имуществената санкция.
Съставеният АУАН и издаденото НП притежават изискуемите реквизити,
предвидени в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, приложим на основание чл. 193, ал. 1
ЗДДС. Описанието на нарушението, обстоятелствата, при които е било
извършено и законовите разпоредби, които са били нарушени са посочени
пълно и ясно. Отдавна в теорията и съдебната практика е утвърдено
разбирането, че наказаният субект се защитава срещу фактите описани в
АУАН и НП, а не срещу дадената им правна квалификация. А фактите в
АУАН и НП ясно посочват каква е волята на АНО и за какво нарушение е
санкциониран жалбоподателя.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
3
ангажирана на основание чл.185, ал. 2, вр. чл.185, ал. 1 ЗДДС за извършено
нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. на
министъра на финансите.
Цитираната Наредба е издадена на основание чл. 118, ал. 2 и 4 от ЗДДС и
в тази връзка представлява подзаконов нормативен акт по прилагането на
горната разпоредба. Самата норма в чл. 118, ал. 1 ЗДДС задължава всяко
регистрирано и нерегистрирано по ЗДДС лице да регистрира и отчита
извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез
издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е
поискан друг данъчен документ.
Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредбата независимо от документирането
с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова
бележка за всяка продажба - за всяко плащане с изключение на случаите,
когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или
чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод. Разпоредбата на
чл. 33, ал. 1 от Наредбата въвежда задължение, извън случаите на
продажби/сторно операции, всяка промяна на касовата наличност (начална
сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на фискално
устройство (ФУ) да се регистрира във ФУ чрез операциите “служебно
въведени” или “служебно изведени” суми. В ал.2 на същия член е предвидена
друга хипотеза за отчитане на служебно въведените и изведени от касата
суми - за случаите когато фискалните устройства не притежават операциите
по ал. 1. От анализа на правната норма е видно, че релевантни за
приложението й са няколко обстоятелства, като първото от тях е да е
установено по безспорен начин, че разликата между касовата наличност и
данните от фискалното устройство не е резултат от нерегистрирана продажба,
а е резултат на други действия - "служебно въведени" или "служебно
изведени" суми. Респективно – за приложението на едната или другата алинея
е от значение вида на фискалното устройство и по-точно дават ли неговите
функционални параметри възможност да регистрират автоматично
посочените операции за "служебно въведени" или "служебно изведени" суми
или същите следва да се отразяват по друг начин – чрез вписване в книгата за
дневните финансови отчети /както е разписано в ал.2 от чл.33/. В случая по
4
делото безспорно е установено, че параметрите на фискалното устройство са
позволявали автоматично регистриране на визираните операции, което не се
оспорва и от жалбоподателя. Безспорно е установено, както чрез писмените,
така и чрез гласните доказателства, че ФУ притежава посочените функции и
следователно промяната в касовата наличност следва да бъде отразявана
именно във ФУ, а не по друг начин.
Доказателствата по делото сочат, че на описаните в АУАН и НП дата и
място, жалбоподателят не е изпълнил задължението си в чл. 33, ал. 1 от
Наредба Н-18/2006 г., като извън случай на продажба не е регистрирал във
ФУ промяна в касовата наличност - въвеждане на пари в касата чрез
операцията “служебно въведени” суми. Горното не се оспорва от
жалбоподателя. Това е установено и от писмените доказателства - опис на
парични средства, съставен от продавачът Й. Ц., където е отразена
посочената разлика в размер на 10,00 лева. По делото чрез показанията на
разпитаните свидетели С. и П. и от отразеното в описа на паричните средства
бе безспорно установено отразеното в НП, че установената промяна в
касовата наличност не се дължи на неотразяване на приходи, а е резултат от
други действия - служебно въвеждане на суми в касата. Доколкото по делото
безспорно е установено, че разликата в касата не се дължи на нерегистрирани
продажби, то нейното въвеждане в каса е следвало да се отрази чрез
посочената операция „служебно въведени“ суми. От изложеното съдът
намира, че неизпълнение на задължението в чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-
18/2006 г. е било осъществено от обективна страна. Субективната страна не
следва да се обсъжда, доколкото административнонаказателната отговорност
е реализирана спрямо търговско дружество, което е юридическо лице по
смисъла на разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от Търговския закон, а отговорността
на юридическите лица или едноличните търговци за неизпълнение на
задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната
дейност е обективна и безвиновна.
За гарантиране изпълнението на задължението в разпоредбата на чл. 33,
ал. 1 Наредба № Н-18/2006 г., законодателят е предвидил санкционни
последици в разпоредбата на чл. 185, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС.
Първата алинея на тази норма предвижда налагане на глоба в размер от
100 до 500 лв. за физическите лица, които не са търговци и имуществена
5
санкция в размер от 500 до 2000 лв. - за юридическите лица и едноличните
търговци, в случаите, когато лицето не издаде документ по чл. 118, ал. 1
ЗДДС (фискален или системен бон, регистриращ и отчитащ извършените
доставки/продажби в търговски обект).
Втората алинея на горната административнонаказателна норма се
прилага, когато лицето, извърши или допусне извършването на нарушение по
чл. 118 (извън случаите на чл. 118, ал. 1) или на нормативен акт по неговото
прилагане. Предвидените санкции са глоба - за физическите лица, които не са
търговци от 300 до 1000 лева или имуществена санкция - за юридическите
лица и едноличните търговци от 3000 до 10000 лв. Предвидена е и
привилегирована разпоредба, приложима в случаите, когато нарушението не
води до неотразяване на приходи, като тогава се налагат по – ниските по
размер санкции - по ал. 1.
В конкретния случай наказващия орган законосъобразно е приел, че
неизпълнението на задължението в чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. не е
довело до неотразяване на приходи, в каквато посока са доказателствата по
делото и поради това е приложил разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, като
е определил и наложил имуществената санкция в размер предвиден в чл. 185,
ал. 1 ЗДДС.
Съдът намира, че настоящия случай не попада под нормата на чл.28 от
ЗАНН и в тази връзка преценката на наказващият орган е била правилна.
Отсъстват основания и за квалифициране на нарушението като
„маловажен” случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото същият не
разкрива някаква толкова съществено ниска степен на обществена опасност,
отличаваща го по изключителен начин в сравнение с останалите от неговия
вид. Освен това и двамата проверяващи изрично посочиха, че са
констатирали и други нарушения на финансовото законодателство, а липсата
на настъпили вредни последици е ирелевантно в случая поради изцяло
формалния характер на деянието. В случая се установи, че жалбоподателя
извън случаите на продажби във ФУ не е регистрирал въведените пари в
касата, чрез операцията „служебно въведени” суми, което е задължително по
закон. Законодателят в цитираните по-горе нормативни актове и подзаконови
такива изрично е предвидил такова поведение от страна на търговците/ЮЛ/ и
което обстоятелство се вменява като задължение на всички субекти на такава
6
отговорност. След като законодателя изрично е предвидил горното
обстоятелство, то е придал и необходимата значимост на нормативна уредба
на този вид обществени отношения, като за нарушението им е предвидил и
следващата се административна санкция– имуществена санкция. Вярно е че
сумата е малка, но все пак с оглед на посочената по-горе констатация за
уредбата на такъв род общ.отношения, се касае за особено важен род
отношения за функционирането на държавата, свързани най вече с фиска,
данъчно облагане, отчитане на доходи и т.н., с които всеки един търговец
следва задължително да се съобразява в своята дейност. И именно
неизпълнението на задълженията, визирани в Наредба Н-18/2006 г., създават
благоприятни условия за избягване установяването и плащане на данъчни
задължения от данъчнозадължените лица. Посочените съображения
подкрепят категорично извода на АНО за налична и далеч не малозначителна
противоправност на извършеното и правят несъстоятелни каквито и да е
възражения в противна насока.
В хода на проведеното административнонаказателно производство не са
допуснати каквито и да е процесуални нарушения, като на първо място
настоящото деяние е ясно и недвусмислено текстово очертано от АНО в
синхрон с императива на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Посочени са всички негови
характеризиращи елементи до степен, позволяваща в пълнота упражняването
на право на защита.
При тези фактически констатации, съдът намира, че извършеното от
търговеца, изразяващо се в неизпълнение на вмененото му задължение извън
случаите на продажби да отбележи промяната на касовата наличност на
фискалното устройство чрез функцията „служебно въведени” суми,
осъществява признаците на състава на нарушението, посочено в АУАН и НП,
поради което напълно основателно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност. Касае се за формално
нарушение, а целта на законодателя е да дисциплинира търговците, поради
което настоящият съдебен състав намира, че процесният случай не е
маловажен такъв по чл.28 ЗАНН.
Правилно на следващо място допуснатото нарушение е било
съотнесено към санкционната норма на чл.185, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДДС, и
правилно и законосъобразно е наложена административната санкция на
7
жалбоподателя, която в случая е в минимално предвидения от заканодателя
размер, е именно: 500 лева.
С оглед горното, съдът намира обжалваното наказателно постановление
за правилно и законосъобразно и като такова, следва да бъде потвърдено
изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН страните имат право на
разноски. С оглед изхода на делото такива се дължат само на ответната
страна, поради което в полза на НАП – ЦУ на НАП, следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение, което съгласно приложимата редакция на
чл.63, ал.1 и ал.5 ЗАНН не следва да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната
помощ. Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, по
административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200
лева, следователно в полза на НАП – ЦУ на НАП, следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лева, предвид
фактическата и правна сложност на делото.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № ****** на
Началник Отдел „Оперативно дейности“ – София в Централно управление на
Национална агенция за приходите, с което на жалбоподателя ЕТ „*****“,
ЕИК – ***, седалище – с. ***, общ. ***, представлявано от В. Н. Я., ЕГН –
**********, чрез адв.В.В. от БАК, с адрес ул.****№ ***, на основание
чл.185, ал.2, вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание
„Имуществена санкция“ в размер на 500/петстотин/ лева, за извършено
нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ.
ОСЪЖДА ЕТ „***“, ЕИК – *** седалище – с. *** общ. ***,
представляван от от В. Н. Я. ЕГН – **********, да заплати на НАП – ЦУ на
НАП сумата от 100 (сто) лева, представляваща направени по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване 14-дневен срок от съобщаването
на страните пред Административен съд - Благоевград.
8
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
9