Определение по дело №3019/2020 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 832
Дата: 15 септември 2020 г.
Съдия: Николай Илиев Уруков
Дело: 20205500503019
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 13 август 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 83215.09.2020 г.Град Стара Загора
Окръжен съд – Стара ЗагораI Граждански състав
На 15.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай И. Уруков

Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Николай И. Уруков Въззивно частно гражданско дело №
20205500503019 по описа за 2020 година
Производството е по чл.274, ал.1 ГПК, във връзка с чл. 219 и чл.220 от
ГПК и във вр. чл.129, ал.1 и ал.2 и във връзка с чл.127, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба от „К.-2000“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление - гр. Стара Загора, ***
представляван от управителя Т.В.И. чрез пълномощника си адв.К.К. съдебен
адрес - С.З., ***, тел./факс *** срещу Определение № 2088/07.07.2020г. по
гр.д. № 6915/2019г. по описа на Районен съд - Стара Загора, XII гр. състав в
частта, в която е отхвърлено искането за допускане на трето лице - помагач на
страната на ответника от „К.-2000“ ЕООД С.З..
С Определение № 2088/07.07.2020г. по гр.д. № 6915/2019г., Районен съд
- Стара Загора, XII гр. състав е отхвърлил своевременно направеното искане на
ответника за допускането на трето лице - помагач на страната на ответника. За
да постанови своя съдебен акт, районният съд е приел, че ответникът няма
правен интерес от привличането, като условие за допустимост на искането.
Така постановеното определение противоречало и на процесуалния
закон - ГПК и на задължителната съдебна практика, установена с
Тълкувателно решение № 109 от 16.04.1985г. на ОСГК на ВС, напълно
относимо към настоящия казус.
Разпоредбата на чл.219 от ГПК относно привличането на трето лице от
ответника с отговора на исковата молба не поставяла като условие за
1
допустимост на привличането наличието на правен интерес на ответника. За
правен интерес се говори в предхождащата разпоредба на чл.218 от ГПК,
която обаче се отнася до встъпването на трето лице в чужд процес по негово
искане, а не по инициатива на ответника, както е в настоящия случай.
Както в закона, така и в посоченото тълкувателно решение изрично се
прокарва разликата между встъпващото по собствена инициатива трето лице,
което трябва да има интерес от това встъпване и встъпване на трето лице по
инициатива на някоя от главните страни, при което встъпването ставало
независимо от волята му и дори против волята му“. За никакъв правен
интерес на ответника и изследването му от съда не се споменава нито в
закона, нито в тълкувателното решение.
Ето защо, разширителното тълкуване на закона от районния съд и
смесването на различните хипотези по чл.218 и чл.219 от ГПК е неправилно.
Поради това, и извършената от него преценка на правния интерес на
ответника при привличане на трето лице е действие, извън рамките на
неговите правомощия, т.е. нарушен е принципът за законност, уреден от чл.5
на ГПК.
Ето защо на тези правни основания, изброени по горе моли съда да
отмени това определение в частта му за отхвърляне на искането на ответника
за допускане привличането на трето лице - помагач на негова страна.
Подробните съображения за това са изложени в частната жалба на
жалбоподателя с вх. № 18252/14.07.2020г., депозирана по ч.гр. дело с №
6915/2019г. чрез РС-Стара Загора.
Съдът намира, че в законоустановения едноседмичен срок за писмен
отговор такъв не е постъпил от въззиваемия по делото “О.” ООД гр.Пловдив.
Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства,
преценени в тяхната съвкупност и същевременно с това и всяко поотделно и
като взе предвид становищата на страните и оплакванията изложени в
частната жалба, депозирана по делото, намира за установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като изхожда от активно
процесуално легитимирана страна в процеса, насочена е против съдебен акт,
2
който подлежи на въззивен съдебен контрол и е подадена в преклузивния
законоустановен едноседмичен срок по чл. 275, ал.2 във връзка с чл.220, ал.1,
изр.2 от ГПК и се явява процесуално допустима.
С Определението си под № 2088/07.07.2020г. по гр.д. № 6915/2019г.,
Районен съд - Стара Загора, XII гр. състав е отхвърлил своевременно
направеното искане на ответника и жалбподател за допускане на трето лице -
помагач на страната на ответника. За да постанови своя съдебен акт,
районният съд е приел, че ответникът няма правен интерес от привличането,
като условие за допустимост на искането.
Жалбоподателят “К. 2000” ЕООД е получил съобщението за
изготвеното ОПРЕДЕЛЕНИЕ на първостепенния съд на датата 13.07.2020
год., като съобщението е получено от адв. К. – надлежен пълномощник на
жалбподателя по делото. Жалбата е постъпила в РС-Стара Загора на
следващия ден с вх. № 18252/14.07.2020г. против същото Определение на
първоинстанционния съд. Налага се извода, че частната жалба е депозирана в
законния срок и следва да бъде разгледана по съществото си относно нейната
материална основателност.
С Определение от датата 01.06.2020 г. първоинстанционият съд е
отказал да уважи молбата на жалбподателя за конституирането на третото
лице помагач “Б.М.” ЕООД по делото. Изводът на първоинстанционният съд
е правилен и законосъобразен поради следните съображения:
Въззивният съд следва да отбележи, че съобразно нормата на Чл. 218. от
ГПК Трето лице може да встъпи в делото до приключване на съдебното
дирене в първата инстанция, за да помага на една от страните, ако има
интерес решението да бъде постановено в нейна полза. Съобразно Чл. 219.,
ал.1 от ГПК В първото заседание за разглеждане на делото ищецът, а с
отговора на исковата молба - ответникът, може да привлече трето лице,
когато това лице има право да встъпи, за да помага. Според ал.2
Привличането не се допуска, ако третото лице няма постоянен адрес в
Република България или живее в чужбина. Съгласно ал.(3) Страната, която
има обратен иск срещу третото лице, може да го предяви за съвместно
разглеждане едновременно с искането за привличане.
3
Макар и да е направено в законоустановения срок по чл. 219, ал. 1 ГПК,
жалбоподателят на практика няма правен интерес от привличането на това
трето лице, като помагач на негова страна в процеса, а последният обуславя
допустимостта на това привличане (чл. чл. 219, ал. 1 ГПК) и се явява
основната предпоставка за неговото допускане. Такъв интерес е налице само
тогава, когато решението по висящия процес може да окаже въздействието си
върху правното положение на третото лице (когато по изключение силата на
присъдено нещо на решението по делото се разпростира и спрямо него, когато
неблагоприятното решение спрямо подпомаганата страна може да й послужи
като повод тя да предяви иск срещу третото лице или е налице опасност да се
затрудни или усложни защитата на правата на последното при
неблагоприятно решение по делото спрямо подпомаганата страна). А в случая
такива обстоятелства не се твърдят от жалбоподателя нито в отговора на
исковата молба, нито и в молбата му за привличане на посоченото трето лице,
нито в частната му жалба, депозирана пред въззивния съд, а също нито са
налице и доказателства за наличието им. Ето защо искането му за
привличане, като помагач на негова страна в процеса, на посоченото трето
лице, следва да бъде отхвърлено и с настоящото определение (чл. 220, изр. 1
ГПК).
Основният довод на жалбподателя е че дружеството “Б.М.” ЕООД било
официален представител на италианската фирма “М.М.”, която от своя страна
била възложител на жалбподателя за ушиването на определени облекла. Тези
обстоятелства нямат нищо общо с отношенията между ищеца и ответника по
делото- настоящ жалбподател.
От друга страна ищцовото дружество няма нищо общо с този договор
за възлагане, още повече пък с процесната фактура /съвсем различен договор
за изпълнение/, а именно ищеца “О.” ООД гр.Пловдив. Жалбподателя твърди,
че при разногласията между ищеца и ответника “Б.М.” ЕООД участвал в
преговорите и посредничил за разрешаването на възникналите спорове и
разногласия между страните най-общо казано, но жалбоподателят не твърди,
и че ще предявява какъвто и да било обратен иск срещу третото лице или
съответно третото лице срещу жалбподателя. Т.е. налага се категоричния
извод, че последните нямат никакви финансови или други взаимоотношения
за уреждане, което пък от своя страна по категоричен начин изключва
4
правният интерес на жалбоподателя и ответник за привличането на това трето
лице в качеството му на помагач по делото.
И в заключение въззивният съд следва да отбележи, че всички
неуредени взаимоотношения съобразно самите твърдения на жалбподателя в
писмения му отговор и в частната му жалба касаят взаимоотношенията
единствено и само между страните по настоящото дело, а именно ищеца и
въззиваем “О.” ООД гр.Пловдив и ответника и жалбоподател “К. 2000” ЕООД.
Въззивната инстанция намира от данните по първоинстанционното
дело, че не са налице категорично законовите предпоставки на чл.219 , ал.1 и
ал.3 от ГПК във връзка с чл.218 от ГПК за конституирането като трето лице –
помагач на “Б.М.” ЕООД гр. София.
Първоинстанционният РС-Стара Загора се е съобразил, както с приложимите
по случая императивни норми на специалния закон, така и с задължителната
съдебна практика на Върховните съдилища на Републиката и касателно
привличането и конституирането на третото лице помагач по делото “Б.М.”
ЕООД. Първостепенният съд е стигнал до единствено възможните в
настоящата ситуация и същевременно с това правилни и обосновани изводи,
че не са налице законовите предпоставки за допускането на това привличане
в процеса на това трето лице-помагач.
В тази връзка въззивният съд следва да потвърди изцяло обжалваното
Определение на РС- Стара Загора, като правилно и законосъобразно.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение с № 2088/07.07.2020г. по гр.д. №
6915/2019г. по описа на Районен съд - Стара Загора, XII гр. състав в частта
му, в която е отхвърлено искането за допускане на трето лице - помагач на
страната на ответника от „К.-2000“ ЕООД С.З. ЕИК *********, седалище и
адрес на управление - гр. Стара Загора, *** представляван от управителя
Т.В.И. чрез пълномощника си адв.К.К. съдебен адрес - С.З., ***, тел./факс
***, постановено по гр. дело № 6915/2019 год. по описа на Старозагорския
районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
5
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна касационна
жалба в 1-седмичен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6