Р Е Ш Е Н И Е
№ _____
05.11.2020 г., гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Бургас, в публично заседание на 07.10.2020 г.,
22. наказателен състав състоящ се от:
Председател:
Николай Гемеджиев
секретар М. Милева,
като разгледа докладваното от съдия Гемеджиев
НАХД № 2509 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по
жалба на С.К.Р., ЕГН ********** против Наказателно постановление №Б-20/02.12.2019
г. на началник на РДНСК Бургас, с което на основание чл. 232, ал.1 т.5 ЗУТ вр.
чл. 239, ал.1, т.2 ЗУТ е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 1000 лева, за нарушение на чл. 148, ал.4, изр.последно ЗУТ.
С жалбата се навеждат
доводи, че наказателното постановление е незаконосъобразно поради допуснати
съществени нарушения на производствените правила при издаването му. Изтъква се
несъответствие между съдържанието на НП и приложената правна квалификация.
Излагат се и подробни доводи за липса на административно нарушение. Претендират
се и направените по делото разноски.
В съдебно заседание
жалбоподателя се представлява от процесуален представител, който поддържа
жалбата на изложените в нея основания. В пренията си по съществото на делото се
изтъкват и други аргументи за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата
отмяна.
Процесуалният представител
на АНО оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП.
С оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят - Арх. С.К.Р.,
в качеството си на лице - главен архитект на община Созопол на 27.08.2019 г. е
издал разрешение за строеж №112/27.08.2019 г., за строеж: ”Фотоволтаична
електроцентрала с обща мощност 10.8 kWp” в УПИ II-8051 м.“Буджака“, землище на
гр.Созопол, като е прието че е сторил това извън законоустановения срок посочен
в разпоредбата на чл. 148, ал. 4 ЗУТ. Прието е, че съгласно нормата на чл. 148,
ал. 4, изр. трето от ЗУТ, „Разрешението за строеж се издава едновременно с
одобряването на инвестиционния проект, когато това е поискано в заявлението. “,
както и че според изр.последно: „разрешението за строеж се издава едновременно
с одобряването на инвестиционния проект, когато това е поискано със заявлението.“
Със заявление вх. №
УТ-2112-168 от 07.06.2019 г. е поискано да бъдат съгласувани и одобрени
инвестиционни проекти, и да бъде издадено разрешение за строеж на ”Фотоволтаична
електроцентрала с обща мощност 10.8 kWp” в УПИ II-8051 м.“Буджака“, землище на
гр.Созопол. След като в заявление вх. №УТ-2112-168 от 07.06.2019 г. е поискано
да бъдат съгласувани и одобрени инвестиционни проекти и да бъде издадено
разрешение за строеж, е следвало да бъде заплатена и предвидената в ЗМДТ такса
за тази услуга. След като заявителя не сторил това били му дадени указания да
внесе таксата, което той сторил на 27.08.2019 г. с вх.№59644/27.08.2019 г., в
който ден е и издадено разрешението за строеж.
Въпреки това АНО счел, че
главният архитект на Община Созопол е бил длъжен да издаде разрешението за
строеж на 14.06.2019 г. и като не е сторил това е извършил адм.нарушение за което
му е ангажирана отговорност. В хода на съдебното производство бе разпитан
актосъставителят М.И., чиито показания съдът кредитира като добросъвестни и
логични.
Така установената фактическа
обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства -
КП, заявление, АУАН, заповед, както и от останалите писмени доказателства,
приложени в АНП и тези приети допълнително в с.з., както и от събраните гласни
доказателства - показанията на свидетеля И..
Съдът, предвид становището
на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание,
прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално
допустима, подадена е в срок от надлежна страна, в установения от закона
7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред
надлежния съд - по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата
е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Като прецени изложената
фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл. 313 и
чл. 314 НПК, вр. с чл. 84 ЗАНН, настоящият състав на Районен съд - Бургас,
достигна до следните правни изводи.
Настоящият състав като
инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при
издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения
на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното
наказателно постановление е издадено от компетентен орган в срока по чл.34,
ал.3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните
разпоредби на чл.42 и чл.57 ЗАНН. В наказателното постановление, както и в
предхождащият го АУАН правилно е описано нарушението с всички елементи от
неговия състав. Ето защо, съдът намира, че в този му вид НП отговаря на
изискванията на чл.57 ЗАНН и съдържа посочените задължителни реквизити.
По същество обаче
настоящият съдебен състав намира, че липсват обективните признаци от състава на
нарушението, за което на жалбоподателя е ангажирана адм.наказателна отговорност. Следва да се отбележи, че заявление с вх. №
УТ-2112-168 от 07.06.2019 г., с което е поискано да бъдат съгласувани и
одобрени инвестиционни проекти и да бъде издадено разрешение за строеж към
момента на подаването е било нередовно, тъй като не била заплатена таксата за
тази услуга. От името на молителят А.К., Р.Л.заплатила таксата за тази услуга
едва на 27.08.2019 г. (л.50 от делото) и още същия ден жалбоподателят в
качеството си на гл.архитект на общ.Созопол издал разрешение за строеж №112/27.08.2019
г.
Съдът намира, че в
конкретния случай срокът за издаване на разрешението следва да се брои от деня,
в който Общината е била сезирана с валидно заявление. След като на 27.08.2019г.
заявителят А.К.чрез Р.Л.е отстранила нередовностите по заявлението си,
изразяващи се в заплащане на съответната такса, напълно законосъобразно и в
предвидения в закона срок се е произнесъл и жалбоподателя в качеството си на
гл.архитект, като е издал исканото разрешително. Поради липса на административно
нарушение, съдът намира, че издаденото наказателно постановление следва да бъде
отменено като незаконосъобразно.
В
качеството на главен архитект жалбоподателя притежава компетентността по чл.
148, ал. 2 от ЗУТ за издаване на разрешения за строеж. В случая, не е налице
твърдяното административно нарушение, съответно не е налице виновно поведение
от негова страна, тъй като към момента на подаване на заявлението и одобряване
на инвестиционните проекти не е била платена дължимата такса за това. Тази
такса е дължима на основание § 3, ал. 1 от ДР на ЗУТ и като такса за технически
услуги по смисъла на Раздел VІ, глава Трета от ЗМДТ, подлежи на заплащане при
предявяване на искането, съгласно чл. 105 от ЗМДТ. Ето защо, след като
дължимата такса за издаване на разрешение за строеж не е била платена към
момента на подаване на заявлението и одобряване на инвестиционните проекти, е
нямало как да бъде издадено исканото разрешение за строеж. В случая, в деня на
заплащане на таксата, главния архитект на община Созопол, в изпълнение на
своите задължения е издал незабавно исканото разрешение за строеж и не е
извършил вмененото му административно нарушение.
Съгласно
чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е под формата на
глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал.2 върху стойността на
санкцията. При това положение и по силата на чл.7, ал.2, т.1 и т.2 възнаграждението
следва да се определи, като се вземе предвид, че при интерес до 1000 лв. то
следва да бъде 300 лв. В настоящия случай наложената с процесното НП глоба е в
размер на 1000 лева, поради което възнаграждението на процесуалния представител
на жалбоподателя следва да бъде 300 лева.
Предвид
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Районен съд – Бургас
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №Б-20/02.12.2019 г. на началник на РДНСК Бургас, с което на
основание чл. 232, ал.1 т.5 от ЗУТ вр. чл. 239, ал.1, т.2 от ЗУТ на С.К.Р., ЕГН
********** с адрес: *** е наложено административно наказание "глоба"
в размер на 1000 лева, за нарушение на чл. 148 ал.4 от ЗУТ;
ОСЪЖДА Дирекция за
Национален строителен контрол да заплати на С.К.Р., ЕГН ********** с адрес: ***
сумата от 300.00 лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението, съгласно чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд – Бургас на основанията,
предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава
Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228 АПК)
в четиринадесетдневен срок от деня
на съобщението, че е изготвено.
Районен съдия:_/П/
Вярно с оригинала:
ММ