Р Е Ш Е Н И Е
№ 260029
гр.Айтос,
02.03.2021 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Айтоският районен съд,
гражданска колегия, ІІ състав, в публичното заседание на втори февруари две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: М. Джанкова
Съдебни
заседатели:…………..
Членове: ………….
при секретаря Яна Петкова и
присъствието на прокурора …………… като разгледа докладваното от съдията М.Джанкова гр.дело № 511 по описа за 2 020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на А.Е.А.,
ЕГН **********,***, действащ чрез адв.Д.К. от БАК против М.К.М., ЕГН ********** и
М.М.М., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: ***.
С исковата молба ищецът А.Е.А. моли
да бъде обявен за окончателен сключения между него и ответниците
М.К.М. и М.М.М.,
Предварителен договор за покупко-продажба на
МПС, сключен на 14.12.2013г., по силата на който ответниците
М. са се задължили да продадат на ищеца А.Е.А.
лек автомобил марка „**“, модел „**“, вид – лек, с рег. № ***, рама № ***, двигател № *** за сумата от 8 000 (осем хиляди) лева. Ищецът сочи, че самият той е изправна страна
по договора, като в качеството на купувач е заплатил изцяло и в срок уговорената
сума в горепосочения размер.
Към исковата молба са приложени доказателства с преписи за връчване на
ответниците.
В съдебно заседание
ищецът не се явява лично, но чрез процесуалния си представител адв.К. поддържа
иска и ангажира гласни доказателства.
В срока и по реда на чл.131 и сл. от ГПК ответниците
М.К.М. и М.М.М.,
чрез пълномощник адв.К.Я. *** представят писмен отговор. Не оспорват
допустимостта на исковата претенция, но
излагат становище, че същата е неоснователна, поради факта, че именно ищецът А.Е.А. е неизправна страна по
сключения помежду им предварителен договор, като е заплатил единствено сумата в
размер на 2 400 (две хиляди и четиристотин) лева, след което преустановил
плащанията и се е отказал от сключване на окончателен договор. Ответниците
молят за отхвърляне на иска и за
присъждане на направените съдебно-деловодни разноски, съгласно приложен списък
по чл.80 от ГПК. Не представят писмени доказателства, но заявяват
доказателствени искания. Оспорват представения предварителен договор,
както и твърдението, че ищецът е плащал продажната цена. В съдебно заседание ответниците
М., чрез процесуалния си представител адв.Я. поддържат отговора си. Ангажират
гласни доказателства и пледират за оставяне на исковата претенция без уважение.
Правното основание
на иска е чл. 19, ал.3 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД),
предявен по реда на чл.362 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
С оглед събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Безспорно по
делото бе установено, че на 14.12.2013г. страните
са сключили Предварителен договор за
покупко-продажба, по силата на
който ответниците М. са се задължили
да продадат на ищеца А.Е.А. лек
автомобил марка „**“, модел „**“, вид – лек, с рег . № ***, рама № ***,
двигател № *** за сумата от 8 000 (осем хиляди) лева, което действие е извършено в предписаната от закона (чл.19, ал.1 ЗЗД) писмена форма.
Не се спори относно обстоятелството,
че в раздел ІІ, чл.1 от същия
договор между страните е уговорена цената и начина на плащане, а именно за обща сума от 8000
лева, дължима на 20 равни месечни вноски по 400 лева. Съгласно направеното в договора
отбелязване ищецът, в качеството на купувач следвало да изпълни задължението в цялост на 14.08.2015 година като още при
подписването процесният автомобил бил предаден на А.А.
от ответниците. Не е спорно между страните, че е
имало известно забяване в плащането на договорените месечни суми, като според направеното в
представения договор отбелязване (на втора страните от документа, приложен към
и.м.), същото е било значително, а именно към 30.06.2015 година, т.е. два
месеца преди изтичане на договора ищецът е бил изплатил сумата от едва
2 400лв. и дължал още 5 600 лева от първоначално уговорената цена от общо
8 000,00 (осем хиляди) лева. В подкрепа на изложеното е направеното в
приложеното към исковата молба копие от договора, отбелязване с подписа на
ищеца, положен в присъствие на св.Г. Т.,
както и потвърждението от същия,
разпитан в качеството му на свидетел. Предвид изложеното и с оглед безспорната
заинтересованост на св.А.С.А., живуща на семейни начала с ищеца, съдът намира, че
нейните показания в частта им, че тя и ищецът А.А. са
заплатили дължимото на отв.М. дори с лихва от 1000
лева и то в срок, при едно единствено забавяне, не може да бъде кредитирано като
достоверно. Според твърденията й: „Присъствах, когато св.Г. Т. се
подписа – отбелязано е на 30.06.2015 г., че все още дължим 5600 лева. Подписът,
който е положен, е на Г. Т.. Присъствала
съм лично тогава. ….. Датата е правилна – 30.06.2015г. До края на 2015
година – м.декември сме платили всички вноски. Имахме един или два месеца
затруднение, за които М. ни начисли лихва“ . При анализ на тези показания се налага извода, че за
периода от сключване на договора – от 14.12.2013г. до 30.06.2015г. ищецът е
следвало да заплати дължимите вноски от по 400 лева за 18 месеца, т.е. сумата
от 7 200 лева, в вместо това е платил 2 400лв. При съпоставяне на признатото
от св.Александрова, че към 30.06.2015 год. правилно е отразено, че ищецът дължи
по договора още 5 600 лева, няма как забавата да е била с една или две
вноски. Изявлението на св.Александрова в тази му част се опровергава и от показанията на останалите
двама незаинтересовани свидетели З.К. и Р. Т., които категорично заявиха, че
лично са присъствали на разправии между ищеца и отв.М.М. по повод нередовното изплащане на вноските по договора,
а също и на изявленията на А.А. (по прякор Ч.), че не
е бил доволен от колата и че ще престане да я плаща, заявявайки намерение да я върне на собственика й. Според
св.Т., когато се сключил процесният договор А. веднага започнал да кара джипа. Минало известно време и автомобилът се повредил. Именно тогава
ищецът заявил: “Ще връщам джипа на Ш. (както бил прякора на М.М.)…. „Голяма барака е този джип – не ми трябва“….„Повече
няма да му дам нищо. Той (джипа) се счупи“. „Съединителят му само колко
струва“. Към онзи момент според св.Т. ищецът бил изплатил около 2 400
лева. По-късно А. оставил джипа на ремонт при майстор, откъдето М.М. го прибрал. Случилото се станало по някое време
през 2015 година, като ищецът заявил:
„Джипа го връщам на Ш. …., няма да го
поправям повече“,…тоз джип на мен не ми трябва повече. Голяма барака е.“. По
този начин и след като М. прибрал
автомобила си от сервиза,
отношенията между него и ищеца приключили. В същия смисъл са и показанията на
св.К., макар той да сочи различен времеви период, обяснявайки, че случилото се
е много отдавна и не си спомня точната година. Според него разправиите между
ищеца и ответника са били за един джип. Споровете между двамата били за това, че А. не плащал дължимите на М. пари за автомобила.
Самият св.К. присъствал на 2, 3 срещи, на които
М. молел А. да му изплати дължимите парични вноски, но последният няколкократно
отказвал, докато в един момент предложил да върне джипа, защото не може да го
плаща. Свидетелят Т. дава показания, с които описва случая по сходен със св.К.
и св.Т. начин досежно развилите се между страните отношения във връзка с процесния автомобил и договорките за
него. Сочи, че добре познавал М.М. и А.Е.А.. По
случая помнел, че А. (Ч.) се появил с един джип
и се похвалил, че го е купил от М. в началото на 2015 година. А. се
хвалел с джипа, но впоследствие се
установило, че го е взел на изплащане.
Според св.Т. на посочената в копието от договора дата - 30.06.2015 година
ищецът дължал на М. сумата от 5600 лева.
А. към онзи момент бил скаран с жена си (св.Александрова), пиел, имал
затруднения с парите и казвал, че не може да плати джипа и ще го върне.
При така установената фактическа
обстановка, следва да се отбележи, че успешното провеждане на иска предполага
положителното установяване на няколко предпоставки:
наличието на валиден предварителен договор, с който се поема задължение
за сключване на определен окончателен
договор, чието съществено съдържане е възпроизведено в клаузите на предварителния договор; качеството на ищеца на
„изправна страна” по договора, респ.
неизправността на ответника, т.е. неговото
бездействие, с оглед на което договорът не е могъл да бъде сключен;
настъпването на падежа на задължението за сключване на окончателен договор;
принадлежност на правото, предмет на договора към патримониума
на прехвърлителя, както и наличието на особените
изисквания на Закона за прехвърляне на собствеността.
Предварителният
договор следва да отговаря на общите изисквания за действителност на всеки един
договор: той трябва да съдържа всички общи елементи – съгласие, основание и
предмет. Особеното поради спецификата му е, че страните трябва да са поели
задължение за сключване на окончателен договор. Освен това предварителният
договор трябва да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния
договор.
Потестативното право по чл.19, ал.3 от ЗЗД е обусловено от наличието на действителен
предварителен договор, съобразен с изикванията на чл.19, ал.1 и ал.2 от ЗЗД. Главната
особеност се изразява в това, че съглашението на договарящите се има за предмет
поемане на облигационно задължение за осъществяване на дължим резултат в един
по-късен момент да сключат уговорения окончателен договор. При неизпълнение на това
задължение в полза на изправната страна се поражда правото да се иска по реда на чл.19, ал.3 ЗЗД сключването на окончателен договор.
Тази особеност на предварителния договор е причина правните последици на
уговорения окончателен договор да настъпят след сключването на предварителния
договор и то в зависимост от сключването на този окончателен договор или
постановяването на решение по чл.19, ал.3 ЗЗД,
заместващо сключването на окончателен договор. Ето защо обаче
законосъобразността на предварителния договор следва да се преценява към
момента, когато договарящите се са се съгласили да настъпят правните последици
на съглашението им, т.е. към момента на сключване на предварителния договор.
Към този момент трябва да бъдат налице и предпоставките, от които се обуславя
прехвърлянето на собствеността по нотариален
ред, в случая с нотариална заверка на подписите, включително отчуждителят да е
собственик.
В
настоящия случай не се спори между страните по делото, че ответниците
към момента на сключване на предварителния
договор са били собственици
на процесния автомобил, в потвърждение на което е нарочното изявление на процесуалния им представител, направено включително във фазата на устните
състезания в с.з. на
02.02.2021 г.
Искът по чл.19, ал.3 ЗЗД цели
да замести именно липсващата воля на прехвърлителя да сключи окончателния договор. Този иск реализира по
съдебен ред правото на купувача и не може да бъде
уважен, ако липсва волята на продавача. Наличието на воля обаче, се
изследва към момента на сключване на предварителния договор, каквото воля
безспорно е била налице от страна на двамата
ответници. Предвид изложеното съдът намира, че към момента на слючване на предварителния
договор между страните е била налице воля за извършване на покупко-продажбата,
но при договорените конкретни условия, а
именно заплащането на уговорената цена от 8000лева на 20 равни месечни вноски и
в нейната цялост, в крайния уговорен срок – 14.08.2015 година, като съгласно
т.2.1 от договора при неплащане на две
поредни месечни вноски купувачът дължи връщане на МПС, като продавачите
имат право да си задържат платените им до момента вноски. В доказателствена
тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи, че е
бил изправен, т.е. че е изпълнил точно и в срок поетото по договора задължение
за заплащане на уговорената цена. Доколкото от събраните доказателства това бе
оспорено, а и оборено чрез проведеното от ответниците насрещно доказване и при
така установената фактическа обстановка се налага извода, че ищцовата претенция не е основателна и доказана, поради
което и не следва да бъде уважена.
Макар
да не се спори, че ответниците, имащи
качеството на продавачи по предварителния договор са били собственици на процесния автомобил, не се
установи по категоричен начин уговорената цена да е платена изцяло от ищеца и то в договорения между страните срок – 14.08.2015г. Нещо
повече – същият е изтекъл близо пет години преди завеждане на настоящия иск, като автомобилът първоначално предаден на ищеца
още с подписване на
договора, след това е прибран от собственика
му. При това положение дори житейски е нелогично, в случай, че ищецът
беше изплатил изцяла дължимото, да бездейства за такъв продължителен времеви период, особено предвид спецификата на предмета на договора - лек автомобил и неминуемата
му амортизация и обезценяване
след продължителна, дългогодишна утотреба. Ето защо съдът намира,
че не се установи да са налице
всички законови предпоставки по чл.19 ЗЗД и по чл.363 ГПК за обявяване на
сключения предварителен договор за окончателен, поради което и предявеният иск следва да бъде оставен без уважение, ведно с
произтичащите последици, включитиелно за осъждане на ищеца
да заплати направените от ответниците съдебно-деловодни разноски за адв.възнаграждение в размер на 400,00 лева, съгласно приложен списък по чл.80 ГПК.
Мотивиран от горното, Айтоският
районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на А.Е.А., ЕГН **********,***
против М.К.М., ЕГН ********** и
М.М.М., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: ***, за обявяване за
окончателен сключения между страните Предварителен договор за покупко-продажбана МПС от 14.12.2013г., по силата на който отв. М. са се задължили да продадат на ищеца А.Е.А. лек автомобил марка „**“, модел „**“, вид –
лек, с рег . №
***, рама № ***,
двигател № *** за сумата от
8 000 (осем хиляди) лева, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА А.Е.А.,
ЕГН ********** да заплати на М.К.М., ЕГН ********** и
М.М.М., ЕГН **********направените съдебно-деловодни
разноски в размер на 400,00 (четиристотин) лева.
Решението подлежи на обжалване с
възивна жалба пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: