№ 54
гр. П., 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Въззивно гражданско
дело № 20225200500743 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален
кодекс.
С решение № 1104/ 14.10.2022 г. по гр.д. № 20225220100410 по описа за 2022 г.
на Пазарджишки районен съд е признато за установено, по предявения установителен иск от
С. И. Т. с ЕГН ********** от гр.П., ул. „Г.Б.“ №17, ет.1, ап.1 и К. И. Б. с ЕГН
********** от гр.П., ул. „Ю. Г.“ №44, вх.Б, ет.7, ап.41 против Държавата, представлявана от
Министъра на земеделието, грС., бул. „Х.Б.“ №55 , че ищците са собственици на
поземлен имот с идентификатор 20362.97.665 по КККР на земеделската територия в
землището на с.Д., общ.П., обл.П., с административен адрес: с.Д., местност „Възстановими
граници“, с площ на имота 1026 кв.м., трайно предназначение на територията –
урбанизирана, начин на трайно ползване – за друг вид застрояване, при съседни имоти:
20362.97.101,20362.97.111, 20362.97.31, 20362.97.30, 20362.502.4, 20362.97.9 и
20362.97.103.Присъдени са съответните разноски.
Против така постановеното решение е постъпила жалба от Държавата ,
представлявана от Министъра на земеделието,чрез надлежно упълномощения процесуален
представител К.К. , изпълняващ длъжността Директор ДАПФСДЧР при ОДЗГ гр. П..В
жалбата се излагат подробни съображения за недопустимост и незаконосъобразност поради
неправилност на обжалваното решение. На първо място се поддържа , че съдът се
произнесъл без да е налице правото на иск на ищците.Предявен бил иск с правно основание
1
чл.124, ал.1 от ГПК, но за ищците не бил налице правен интерес от предявяването на такъв
иск , поради което се моли съда обжалваното решение да бъде обезсилено , паради липсата
на абсолютна процесуална предпоставка и производството по делото да бъде прекратено.
Излагат се съображения и за неправилност. По своята същност процесният имот бил
земеделска земя по смисъла на чл. 2 ЗСПЗЗ и той подлежал на реституция по реда и в
сроковете на този специален закон. Нямало постановено решение в административно
производство по ЗСПЗЗ, легитимиращо като собственик на имота друг правен субект,
различен от Държавата в лицето на Министерството на Земеделието. Фактът че, имота не е
включван в ТКЗС, не означавало, че той не подлежи на реституция по реда на ЗСППЗ.
Такава възможност съществувала дори когато в имота е извършено строителство, както в
конкретния случай. В съдебното решение неправилно било прието че, имота никога не е бил
държавна или общинска собственост , поради което и не намират приложение разпоредбите
на чл.10 б,ал.5, 24, ал.1 и чл. 19 от ЗСПЗЗ. Правото на собственост за държавата било
възникнало при хипотезата на предложение трето на чл.77 от Закона за собствеността - по
друг начин определен в закона. В конкретния случай чрез осъществяване на фактическият
състав на чл.10 б,ал.5, 24, ал.1 и чл.19 от ЗСПЗЗ. Твърди се , че в настоящия случай били
осъществени всички предпоставки на нормата на чл. 10 б ал.5 ЗСПЗЗ . Процесният имот
бил земеделска земя и бил застроен и това били двете правнорелевантни предпоставки за
възникване правото на собственост в полза на държавата. Законодателят не бил поставил
условие , имотите да са били включени в ТКЗС или ДЗС. От друга страна имотът попадал в
хипотезата на чл. 53 ППЗОЗЗ. Видно от данните по делото , сградата в процесния имот била
построена преди приемане на ЗСПЗЗ през 1991 г. и както самите ищци твърдели , липсват
данни земята да е отчуждена , предоставена или да е променяла предназначението си по
установения ред , поради което са налице всички предпоставки за да се приеме , че имота е
държавна собственост. Още повече в следващите разпоредби бил уреден редът и начина за
провеждане на административно производство за придобиване на право на собственост
върху имоти земеделски земи, в които е извършено строителство от лица собственици на
построената сграда.
Решението било неправилно и поради нарушение на материалния закон и то на
„основната материално правна норма", - чл. 79 ал.1 от Закона за собствеността. В конкретния
случай считат че, са налице съществуващи във времето забрани за придобиване по давност на
имота държавна собственост. С приемането на чл. 2 ЗС през 1951 г. в чл. 86 ЗС била
залегнала забраната за придобиване на държавни имоти по давност. С промяната на
редакцията от 1990 г. до 1996 г. също е предвидена такава забрана и за двата вида
собственост – държавна и общинска. След 1997 г. била въведена категорична забрана с
разпоредбата на чл. 24 ал.7 ЗСПЗЗ за придобиване по давност на земи от държавния
поземлен фонд. Въпреки , че наследодателите на ищците са упражнявали фактическата
власт върху процесния имот, не бил изтекъл необходимия срок на владение за придобиване
на собствеността върху този имот по давност. Молят решението да бъде отменено и
предявения иск отхвърлен.
2
В срок е постъпил писмен отговор. Ответниците по въззивната жалба чрез своят
процесуален представител считат,че имат правен интерес от предявяване на иска , тъй като с
включването на имота в ДПФ се оспорват правата им.Искът бил основателен , тъй като
имотът не представлявал земеделска земя ,а имал жилищен характер и не попадал под
действието на ЗСПЗЗ. Поддържа се , че този имот бил застроен с жилищни и стопански
постройки и има селищен характер. Районният съд правилно е държал сметка, че
процесният имот бил единствено жилище на наследодателя на страните и от момента на
придобиването му през 1961 г. до смъртта му , той е живял в него. А при действието на
ЗПИНМ и ППЗПИНМ , собствеността върху имота се запазва в реални граници, когато той
макар и извън регулация има селищен характер и е застроен с жилищни и обслужващи ги
стопански постройки , ползвани за задоволяване жилищните нужди на кооперативния член и
домакинството му. Спрямо него не следвало да се прилага и разпоредбата на чл. 10 б ал.5 ,
във връзка с ал.1 ЗСПЗЗ , тъй като застрояването на имота не било извършено от други лица
и не представлява „ мероприятие „ по смисъла на закона. Сградата била построена от
собственика на земята , за неговите лични жилищни нужди, а не за мероприятие от
обществено значение. Молят решението да бъде потвърдено.
В съдебно заседание, страните чрез техните процесуални представители и в
представени писмени бележки - поддържат своите доводи и възражения , така както са
изложени в подадената въззивна жалба и отговор.
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на съдебното решение ,намери ,че
се касае за валиден и допустим съдебен акт.
Предявен е положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.
124 ал.1 ГПК. Доводите за недопустимост на иска, респективно на съдебното решение са
неоснователни.
Установителен иск е този, чийто петитум се ограничава с искането да се разреши
граждански спор със сила на присъдено нещо, както е в случая. Спор може да възникне
относно всяко гражданско право, затова установителният иск е допустим относно всякакви
граждански права. Интересът от установителния иск се разкрива, когато по делото
ответникът оспорва претендираното от ищеца право или претендира правото, което ищецът
отрича. Следователно, за да съществува интерес от установителния иск е достатъчно да се
оспорва претендираното от ищеца право или да се претендира отричаното от него право.
Според това, дали установителният иск цели да установи съществуването или
несъществуването на спорното право той е в първия случай – положителен, а във втория –
отрицателен. Един и същ правен спор може да даде повод било за положителен, било за
отрицателен установителен иск – зависи коя от двете страни ще вземе инициативата за
съдебното разрешаване на спора.
Правният интерес от предявяването на положителния установителен иск в
случая се обуславя от включването на процесния имот в ДПФ, с което ответникът е оспорил
правата на ищците и те имат правен интерес от установяване на своите права по съдебен ред ,
върху имота , във владение на който се намират.
3
За да се произнесе по съществото на спора ,съдът взе предвид следното:
В исковата си молба против Държавата , представлявана от Министъра на
земеделието, ищците С. И. Т. с ЕГН ********** от гр.П., ул. „Г.Б.“ №17, ет.1, ап.1 и К. И. Б.
с ЕГН ********** от гр.П., ул. „Ю. Г.“ №44, вх.Б, ет.7, ап.41 , твърдят , че притежават в
съсобственост поземлен имот с идентификатор 20362.97.665 по КККР на с.Д., общ.П.,
обл.П., с административен адрес: с.Д., местност „Възстановими граници“, с площ на имота
1026 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно
ползване – за друг вид застрояване, при съседни имоти: 20362.97.101, 20362.97.111,
20362.97.31, 20362.97.30,20362.502.4, 20362.97.94 и 20362.97.103. Ищците твърдят, че са
единствени наследници на И.К.Д. с ЕГН **********, починал на 11.05.1992 г., който е
притежавал дворно място с площ около 1 дка, за което е отреден парцел ІІІ-33,34,35 в
кв. 2 по обезсиления регулационен план на с.Д.. Поддържат, че наследодателят е
придобил собствеността върху имота по силата на явно,спокойно и непрекъснато
давностно владение, което е установил на 24.10.1961 г., когато същият му е предаден
от неговата майка М.А.Д., за да построи в него жилище за семейството си. Последната е
придобила имота въз основа на изпълнителен лист по гр.д. №2102/1942 г. на Пазарджишкия
околийски съд. Предаването на владението станало с издадена от нея декларация-съгласие за
строеж по т.41 от Наредба ІІІ-16420, обн. ДВ, бр. 280 от 11.12.1942 г., а за строежа на
сградата бил съставен протокол №19/24.10.1961 г. за определяне на строителна линия и
ниво. Строителната документация била за построяването на стопанска постройка с площ 26
кв.м., но в действителност наследодателят построил жилищна сграда, състояща се от две стаи
и коридор – електрифицирана и водоснабдена. В този имот той живял до смъртта си през
1992 г. и през цялото време го владял като свой собствен. След смъртта му ищците започнали
да упражняват фактическата власт върху имота, което правят и до момента. Ищците твърдят,
че по действащата КККР на с.Д., одобрена със заповед №РД-18-66/30.06.2017 г. на
изпълнителния директор на АГКК, техният имот е нанесен с идентификатор 20362.97.665, с
площ от 1026 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно
ползване – за друг вид застрояване, и е записан като земя от държавния поземлен фонд.
Ищците твърдят, че имотът не е отчуждаван и не им е изплащано обезщетение. Макар да бил
изключен от регулацията на селото по силата на ПМС №216/1962 г., същият никога не е
представлявал земеделска земя, не е включван в блок на ТКЗС, ДЗС или други земеделски
организации и не е заявяван за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, както и че винаги е служил
за задоволяване на жилищните нужди на техния наследодател. Затова искат от съда да
установи правото им на собственост по отношение на държавата. Претендират съдебни
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК , ответникът представляван от Министъра на земеделието
/на основание чл. 24 ал.12 ЗСПЗЗ/, е подал отговор на исковата молба, в който оспорва иска
, като поддържа , че имотът представлява застроена земеделска земя, което не позволяват
възстановяване на собствеността по реда на чл.10 ЗСПЗЗ. Затова на основание чл.10б, ал.5 и
чл.24 ЗСПЗЗ същата е останала държавна собственост, без значение дали е била включена в
4
трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства. На
следващо място поддържа, че държавната собственост е възникнала при условията на чл.53
ППЗОЗЗ, тъй като строителството е извършено преди влизане в сила на ЗСПЗЗ, без земята
да е отчуждена, предоставена или да е променено предназначението по установения ред.
Съдът , като прецени всички доказателства по делото и доводите на страните ,прие за
установено следното:
По делото е безспорно установено, че ищците С. И. Т. и К. И. Б. са
дъщери и единствени наследници на И.К.Д., б.ж. на с.Д., починал на 10.08.1992 г.,
който от своя страна е син и наследник на М.А.Д., починала на 08.05.1967 г.
Като писмено доказателство е представено заверено копие от протокол за въвеждане
във владение по изп. дело №463/1943г., на 03.08.1943г. , видно от който М.А.Д. е била
въведена във владение на имот, представляващ градина с площ от 1 дка в м. „Под селото“
при съседи: свещ. С.П.М., Д.С.Х. и С.Д.К..
Представена е също копие от писмена декларация по т.41 от Наредба ІІІ-16420
/обн. ДВ, бр.280 от 11.12.1942г./, видно от която на 24.10.1961 г., М.А.Д. е дала съгласие
на сина си И.К.Д. да построи собствена сграда – сайвант, в собствения й парцел ІІІ-33,34,35
в кв. 2 по плана на с.Д.. Съгласно представения протокол за дадена строителна линия и
определено ниво, строителството на сградата е започнало на 24.10.1961 г.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото е допусната СТЕ ,
заключението по която съдът кредитира изцяло като компетентно изготвено и неоспорено
от страните. Според експерта, процесният имот с идентификатор 20362.97.665 по КККР на
с.Д. съответства на парцел ІІІ-33,34,35 в кв. 2 по действащия плана на селото от 1934 г. с
площ около 950 кв.м. Парцелът е отреден за трите имота с разширението на плана,
одобрено със заповед №17677 от 15.11.1946 г. От север и изток тези имоти граничат с
имот пл. №32 на С.П.М., а от запад граничат с имот пл. №30 на С.Д.К.. Във връзка с
прилагането на ПМС №216/1961г. целият кв.2 е изключен от регулацията на селото с цел
увеличаване фонда на земеделската земя, което е станало със заповед №157/30.08.1962г.
Вещото лице е установило още, че през 80-те години на миналия век е изработен нов
кадастрален план на с.Д., който не е одобрен, но дава информация за положението на
имотите. В него изключеният от регулация парцел ІІІ-33,34,35 е заснет като имот с пл.
№179, в който е заснета масивна жилищна сграда, чието местоположение съответства на
строителното петно от протокола за даване на строителна линия и определяне на ниво
от 24.10.1961 г. В изработената Карта на старите граници на земеделската територия на
с.Д. /по-късно Карта на възстановената собственост/ бившият парцел ІІІ-33,34,35 в
кв.2 е отразен като имот №097665. Със заповед №РД-18-66/30.06.2017г. на изп. директор на
АГКК са одобрени КК и КР за земеделската територия в землището на с.Д.. В тях
изключеният от регулацията парцел ІІІ-33,34,35 в кв.2, съответстващ на имот №097665 в
КВС, е отразен като имот с идентификатор 20362.97.665 с площ от 1026 кв.м., урбанизирана
територия с начин на трайно ползване – за друг вид застрояване, който е записан като
държавен поземлен фонд. При огледа на място вещото лице е установило, че
5
имот с идентификатор 20362.97.665 е застроен с жилищна сграда и стопански постройки,
които не са отразени в кадастралната карта. Улицата при лицето на имота е реализирана.
Същият граничи през улица с жилищни имоти. В района са прекарани мрежите на
техническата инфраструктура – ток, водопровод и улична мрежа.
По делото за установяване на спорните обстоятелства са събрани гласни
доказателства. От показанията на свидетеля В.И.Д.,се установява, че бабата на ищците
М.А.Д. е имала градина с площ около един декар в края на с.Д., в която отглеждала плодове
и зеленчуци.По- късно тя дала разрешение на своя син И.Д. да построи къща в този имот и
той заживял в него задно със семейството си. След неговата смърт дъщерите му
продължили да владеят имота, което правят и до момента. Показанията на свидетеля са
конкретни и последователни и не се опровергават от други доказателства събрани в
настоящото производство, поради което съдът ги кредитира изцяло.
Няма спор по делото ,че по отношение на процесния имот не е провеждана
процедура за реституция по ЗСПЗЗ.Не е установено по делото конкретно този имот да е бил
внасян по съществуващия ред в ТКЗС.
При тази безспорно установена фактическа обстановка съдът намира ,че
предявеният положителен установителен иск е основателен.
Общото правило за разпределение на доказателствената тежест между страните
гласи, че всяка страна носи доказателствената тежест относно тези факти, от които извлича
изгодни за себе си правни последици, които именно за това претендира като настъпили –
чл.154 ГПК. За разпределението на доказателствената тежест е без всякакво значение каква
процесуална роля заема страната, решаващо е каква правна последица страната претендира
като настъпила, което следва непосредствено от материалноправните норми, а те сочат както
правнорелевантните факти така и спрямо кои лица възникват техните правни последици.
По настоящото дело съдът приема за безспорно доказано, че наследодателят на
ищците И.К.Д. е придобил процесния имот по силата на непрекъснато и несмущавано
владение считано от 1961 г. Върху този имот той е установил фактическа власт с намерение
да го свои, тъй като през въпросната година неговата майка М.А.Д. , му дала разрешение /
материализирано в писмена декларация/ - да си построи в имота къща и да го ползва.
Имотът към 1943 г. / когато е извършен въвод във владение на общата наследодателка М.Д. /
е бил земеделска земя – градина , но към 1961 г. , когато М.Д. е подписала декларация с
разрешение за строителство в полза на своя син И.К.Д., вече е бил с жилищен характер. Към
настоящия момент е електрифициран и водоснабден и никога не е попадал в блок на ТКЗС.
Безспорни данни за това се съдържат в заключението на изслушаната по делото съдебно-
техническа експертиза , както и в показанията на разпитания по делото свидетел.
По отношение на този имот не е извършвана процедура по ЗПЗЗ. Процесният
имот съставлява имот с идентификатор 20362.97.665 по КККР на с. Д., не е включен в
регулацията на селото , а в регистъра към плана е отразен като държавна частна
собственост.
6
За да се обхване от приложното поле на земеделската реституция по ЗСПЗЗ, земята
не само следва да има земеделски характер по смисъла на чл. 2 ЗСПЗЗ, но по отношение на
нея да е било извършено одържавяване, респ. обобществяване по някоя от реституционните
хипотези на чл. 10, ал. 1-ал. 14 ЗСПЗЗ. По реда на ЗСПЗЗ се възстановява правото на
собственост върху земи, които са били земеделски по своя характер към момента на
отнемането им или включването им в ТКЗС, ДЗС или друга образувана въз основа на тях
селскостопанска организация. Следователно, ако една земя е имала земеделски характер, но
не е включвана в ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански
организации; не е била отчуждавана по чл. 12, ал. 2 ЗСГ/отм./; не е отстъпвана безвъзмездно
на ТКЗС или на държавата; не е отнемана неправомерно по друг начин; не е стопанисвана
като дворно място от ТКЗС, ДЗС; не е отчуждавана по реда на ЗТПС и не е отнемана по
някой от изброените в чл. 10, ал. 14 ЗСПЗЗ нормативни актове, тя не подлежи на реституция,
тъй като собствеността върху нея не е била отнемана или ограничавана.
В конкретния случай няма данни земята да е била отнета от собствениците и в
някоя от изброените хипотези.Няма никакви данни за това,имота предмет на иска да е
станал държавна собственост. Напротив ,видно от доказателствата по делото през 1943 г.
общият наследодател на страните е бил въведен във владение на този имот от съдебен
изпълнител и това владение е продължило необезпокоявано до 1961 г., когато прекият
наследодател на ищците е получил от неговата майка / като собственик на този имот/
правото да строи жилище в него и да го ползва за нуждите на своето семейство. През
годините имотът е застроен с такова жилище и се е владял като жилищен , независимо , че е
бил включен , а след това изключен от регулацията на селото. Няма как да е налице
хипотезата на чл.10б ал.5 от ЗСПЗЗ,тъй като в конкретния случай не се касае до
застрояване,извършено от други лица или до реализиране на мероприятие ,а до
застрояване със сграда на собственика на земята.
С внасянето на земите в ТКЗС кооператорите запазват правото си на собственост
върху тях, но не в реални граници, а в границите на кооперативните блокове, поради което и
не могат да се разпореждат с имотите, нито те да бъдат придобивани по давност. Когато
внесената земя, обаче, не губи границите си, защото е в регулация, или макар и
неурегулирана има селищен характер и е застроена с жилищни и обслужващи я стопански
постройки, ползвани за задоволяване жилищните нужди на кооперативния член и
домакинството му, собствеността се запазва в реални граници /съответно тези по
регулацията и тези според конкретните нужди до размера или в повече от един урегулиран
дворен парцел по нормите на ЗПИНМ и ППЗПИНМ, когато имотът не е в регулация/. Целта
е всеки кооператор да запази дворно място със съответни жилищни и стопански сгради,
необходими за задоволяване нуждите на домакинството му. С тези имоти собствениците
могат да се разпореждат, доколкото няма други законови забрани и същите могат да се
придобиват по давност.
От доказателствата по делото се установява, че имотът е включен в ДПФ.
Възможността за включване на имоти в ДПФ е била предвидена в нормата на чл.26 ал.2 от
7
ЗТСУ,която в редакцията и към влизане в сила на закона през 1973 година и е предвиждала
,че недвижимите имоти, които се изключват от строителните граници на населеното място,
се включват в държавния поземлен фонд, а когато собствениците са кооператори - във фонд
на трудово-кооперативното земеделско стопанство, но само след провеждане на съответната
административна процедура и надлежно обезщетяване. Самата заповед за включване на
имота в държавния поземлен фонд, съответно във фонда на трудово-кооперативно
земеделско стопанство, се е съобщавала на заинтересуваните по реда на Гражданския
процесуален кодекс и е подлежала на обжалване. Няма данни за проведена такава
процедура.Нормата на чл.12 ал.2 от ЗСГ също е предвиждала процедура по отчуждаване на
притежаваните в повече земеделски имоти,като отново няма данни за провеждане на такава
процедура.
Ответникът основава правата си единствено и само с наличието на основание за
приложението на разпоредбите на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. В съдебната практика се приема,че не
всички земеделски земи, подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ, тъй като целта на закона е
да се върне едно предходно фактическо или правно положение, което е било създадено в
резултат на отнемане /ограничаване/ от държавата на правото на лична /частна/ собственост
на земеделските земи. Съгласно чл. 10, ал. 1-14 ЗСПЗЗ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ
подлежат селскостопанските имоти, които са били отнети фактически или юридически от
собствениците им. В случаите, когато имотът не е бил коопериран по силата на членствено
правоотношение, не е одържавяван - например съгласно чл. 12, ал. 2 ЗСГ /отм./, не е отнеман
фактически, запазил е статута си на частна собственост и е владян в реални граници, следва
да се приеме, че такъв имот не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Затова и
включването на такива земи във фонда по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и придобиването им в
собственост от общината,респективно държавата не намира опора в закона.
Разпоредбите на ЗСПЗЗ са неприложими по отношение на дворно място,
изключено от регулационния план на населеното място, за което липсват данни да е
включено в ТКЗС или фактически да е отнето, след надлежно обезщетяване на собственика.
Изключването на имотите от регулация би довело до отнемане на собствеността само при
изпълнение на предпоставките на ПМС 216 /1961г. за обезщетяване на собствениците и
преценка за наличието или липсата на други имоти, достатъчни за жилищните и стопански
нужди на собствениците и на членовете на семействата им./Опр. по гр.д.№ 2754/2017 г. Іг.о.
ВКС/. Твърдения и данни за прилагане на този ред , не са налице по настоящото дело.
Като е приел това,позовавайки се и на съдебната практика и е уважил иска ,
първонстанционният съд е постановил едно правилно решение ,което следва да бъде
потвърдено. При условията а чл.272 от ГПК въззивният съд изцяло споделя мотивите на
първоинстанционния.
С оглед на изхода от спора в полза на ответника по въззивната жалба следва да
бъдат присъдени сторените съдебно- деловодни разноски за адвокатски хонорар в размер на
500,00 лв. съгласно представения договор за правна защита и съдействие и приложения към
отговора списък по чл. 80 ГПК. Неоснователно е възражението за прекомерност на
8
адвокатския хонорар на ответниците, направено в представените в последното по делото
заседание писмени бележки от жалбоподателя , тъй като този хонорар е под минималния
размер предвиден в чл.7 ал.5 НМРАВ /изм. ДВ бр. 88 / 04.11.2022 г. /.
Мотивиран от изложеното Пазарджишки окръжен съд :
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1104/14.10.2022 г. на Районен съд П.,постановено
по гр.д.№ 743 по описа на съда за 2022 година.
ОСЪЖДА Държавата, представлявана от Министър на земеделието, с адрес
градС., бул. „Х.Б. „ № 55 да заплати на С. И. Т. с ЕГН ********** от гр.П., ул.
„Г.Б.“ №17, ет.1, ап.1 и К. И. Б. с ЕГН ********** от гр.П., ул. „Ю. Г.“ №44, вх.Б, ет.7, ап.41
сумата в размер на 500,00 лева – разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен касационен
съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9