Р Е Ш Е Н И Е
№ 303
гр. Плевен, 27.06.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Плевен – седми състав, в открито
съдебно заседание на двадесети юни две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕНЕЛИН НИКОЛАЕВ
при секретар Десислава Добрева, изслуша докладваното
от съдията Николаев административно дело
№ 366/2022 г. по описа на съда и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145, ал.
2, т. 1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 172, ал.5 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба от И.Л.П. ***, ЕГН **********,
против Заповед № 22-0256-000019/14.03.2022 г. за прилагане на принудителна административна
мярка по чл. 171, т. 2а, буква “а“ от ЗДвП -„прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство“- лек автомобил ***с рег. № ***за срок от 6 месеца и са
отнети СР МПС №***и две регистрационни табели с № ЕН 99 23 КН, издадена
от Л.К.Х.– полицейски инспектор към ОД на
МВР Плевен, РУ Долна Митрополия.
В жалбата се излагат доводи, че оспорената
заповед е неправилна, незаконосъобразна,
издадена
при допуснато процесуално нарушение. Твърди
се, че в действителност автомобилът е бил управляван от съпругата на
жалбоподателя и същият е бил спрял преди
до него да дойде младши автоконтрольорът. Уточнява се, че причина за спирането
на автомобила е здравословен проблем на съпругата на жалбоподателя П., който е
наложил излизането й на въздух. Сочи се,
че в диспозитива на ЗППАМ е посочена разпоредбата
на чл. 171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП, като основание за ПАМ - прекратяване на
регистрацията на ППС л.а.“Сеат Алхамбра“ рег. № ***за срок от 180 дни. Твърди
се, че цитираната разпоредба от ЗДвП включва различни фактически състави, които
водят до прекратяване на регистрацията на ППС, всеки един със своята различна
фактическа обстановка. Навеждат се
доводи, че без в диспозитива да е
посочено коя от хипотезите на чл. 171, т. 2а, б. “а“ от ЗДвП е основание за
прекратяване на регистрацията на ППС, издадената ЗППАМ е изготвена при
допуснато съществено процесуално нарушение. Няма яснота при кой от различните
фактически състави на разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП е
определена санкцията - прекратяване регистрацията на ППС за срок от 180 дни. Счита
се, че нарушението е особено съществено и е основание за отмяна на издадената ЗППАМ. В заключение се иска да
бъде отменена оспорената заповед и в полза на жалбоподателя да бъдат присъдени
направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява се от адв. Н.Н. ***, който поддържа жалбата на изложените в нея основания. Пледира да бъде отменена обжалваната заповед.
Претендира разноски.
Ответникът – Л.Х. – полицейски
инспектор при ОД на МВР, РУ Долна Митрополия, редовно
призован се явява лично. Изразява становище за неоснователност на подадената
жалба.
Съдът намира, че жалбата е подадена в
срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен
интерес, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Административен съд Плевен, седми състав,
като провери законосъобразността на оспорвания акт, съобрази доводите на
страните и представените доказателства, намира подадената жалба за
неоснователна.
Въз основана на събраните доказателства
съдът намира за установена следната фактическа обстановка: От АУАН серия GA № 546410 от 12.03.2022 г., съставен от младши автоконтрольор В. М. Т. /л. 28/ е видно, че същият е съставен по
отношение на И.Л.П. за това, че 12.03.2022 г.
в 15:40 часа в село Биволаре,
улица „Републиканска“ до табелата на селото на влизане от село Опанец с посока на движение към центъра
на селото като водач на МПС, управлява собствения си лек автомобил ***с
рег. № *** извършва следното: управлява без да притежава
свидетелство за управление на МПС, след като същото е обявено за невалидно със статут отнето и отнети
39 контролни точки. На П. е съставен АУАН серия GA № 546410/12.03.2022г. за извършено нарушение по чл. 151а,
ал. 1 от ЗДвП.
На 14.03.2022 г. Л.К.Х.на длъжност полицейски
инспектор към ОД на МВР Плевен е издал
процесната заповед /л. 6/, като последната е връчена на жалбоподателя на 21.04.2022
г., видно от отбелязването на самата нея.
Жалбата е подадена на 05.05.2022 г., видно
от поставения вх. № 256000-1398 на
органа /л. 1/.
Освен посочените по-горе писмени
доказателства по делото са приобщени и следните относими към правния спор
писмени доказателства: докладна записка
рег. № 256р-21000/25.03.2022 г. до Началник на РУ –Д. Митрополия относно подадено
възражение за съставяне на АУАН по ЗДвП; АУАН серия GA № 546410 от 12.03.2022 /л. 28/; ЗППАМ № 22-0256-000019/14.03.2022 г. /л. 26/; Наказателно
постановление № 22-2256-000107/28.03.2022 г. и заповед № 316з-27/03.01.2018 г.
на Директора на ОД на МВР- Плевен /л. 8-10/.
По делото е спорно авторството на
деянието, като жалбоподателят твърди, че на сочената дата не той, а неговата
съпруга е управлявала лекия автомобил. В тази връзка за изясняване на спора от
фактическа страна в хода на съдебното производство са събрани гласни
доказателства.
По делото е разпитана като свидетел Е.И.П.–
съпруга на жалбоподателя. В показанията
си свидетелката П. твърди, че заедно
с жалбоподателя пътували от гр. Плевен за с. М.. Сочи, че в с. Биволаре
спряла управлявания от нея
лек автомобил, тъй като трябвало да отиде до тоалетна. Уточнява, че излязла
не от вратата на водача, а през дясната
врата. След това минала зад колата и заела мястото на водача. На място
пристигнали полицейски служители, които й казали да кара след тях. Заявява, че полицейските
служители поискали документи за самоличност на съпруга й, след което му съставили
АУАН.
По делото е разпитан като
свидетел В.В.Т. – младши контрольор към
ОД МВР, РУ – Долна Митрополия. В
показанията си по същество той потвърждава описаната в АУАН обстановка. От показанията
му се установява, че на датата на процесното събитие, заедно с колегата си В. С. били в с. Биволаре, където извършвали контрол на пътното движение. На посочения
в АУАН час непосредствено от ляво
на пътя, възприел сив автомобил, който внезапно спрял до табелата за вход на селото. Възприел,
че лице от женски пол слиза от предната дясна врата на
автомобила, след което тръгнало клекнало да заобикаля автомобила.
Веднага потеглили със служебния автомобил срещу спрелия автомобил. Видял как
силует се прехвърля от лявата седалка на дясната. Отишъл до лицето, което било вътре в автомобила на дясната седалка и му
поискал документите. Твърди, че в автомобила имало само едно лице, а другото
лице било зад автомобила. Поискал документите на жалбоподателя, който заявил, че в него има само лична карта.
Извършили справка с РСОД – таблет, който
представлявал работна станция с отдалечен достъп. От направената справка се установило, че жалбоподателят към момента
не притежава такова свидетелство за управление на МПС. За констатираното нарушение съставил АУАН на
жалбоподателя за нарушение на
разпоредбата на чл. 150а от ЗДвП, затова
че управлява МПС, след като не притежава
СУМПС.
При така обсъдените доказателства
съдът намира за установено следното от
правна страна:
Заповедта е издадена от компетентен орган,
съгласно изискванията на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, видно от т. 1.3 на заповед №
316з-27/03.01.2018 г. на Директора на ОД на МВР- Плевен.
В заповедта изрично е посочено, че същата се основава
на обстоятелствата, отразени в съдържанието на акта за установяване на
административното нарушение и с оглед наличието на всички реквизити предвидени
в разпоредбата на чл.
59, ал. 2 от АПК, следва да се приеме, че е издадена в предвидената
от закона форма.
По отношение на спазването на процесуалните правила и
материалния закон съдът съобрази следното:
В хода на административното производство
не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до
нарушаване правото на защита на лицето.
Заповедта е издадена в предвидената от
законодателя писмена форма, като тя е мотивирана, тъй като съдържа фактически и
правни основания за нейното издаване. В
разпоредителната част на заповедта е посочена правната норма на основание на която е
издадена, а именно чл. 171, т. 2а, б“а“ от
ЗДвП.
Заповедта е постановена в съответствие с
материалноправните разпоредби на закона.
Съгласно чл. 171, т. 2а, б. “а“ от ЗДвП,
за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване
на административните нарушения се прилагат следните принудителни
административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство
на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен
водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е
лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по
реда на чл.
171, т. 1 или 4 или
по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
Видно от посочената разпоредба, тази ПАМ
се прилага за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения на собственик на пътно превозно
средство. Доколкото не е налице спор по делото, че И.Л.П. е собственик на превозното средство на което е
прекратена регистрацията, правилно същият е определен като адресат на заповедта. Законодателят изрично в нормата на чл. 171, т.
2а, б.“а“ от ЗДвП, е предвидил, че ПАМ се налага на собственика на автомобила,
без значение дали той лично или друго лице е предоставило управлението на МПС,
поради което и административният орган има задължението да издири единствено
собственика на автомобила, но не и всяко друго трето лице имащо отношение към
случая.
В случая са налице
и основанията за налагане на процесната ПАМ, тъй като от събраните по делото
доказателства се установява, че МПС е било управлявано от И.Л.П., за който в
заповедта се сочи, че не притежава свидетелство за управление на МПС, след като
СУМПС е обявено за невалидно със статут отнети 39 контроли точки. Действително в случая не е посочена коя точно
е приложимата хипотеза на чл. 171, т. 2а, б. “а“ от ЗДвП, но тя се установява
от изложените в заповедта фактически основания, а именно ПАМ е наложена на
жалбоподателят в качеството му на
собственик, който управлява МПС, след като е лишен от
това право по съдебен или административен ред.
При определяне срока
на наложената ПАМ, административният орган правилно е преценил конкретните
обстоятелства и е определил минималния предвиден от законодателя срок – 6
месеца. В този смисъл липсата на мотиви за определяне срока на наложената ПАМ,
не води до нейната незаконосъобразност, тъй като такива биха били необходими
при определяне на срок различен от минималния.
Следва да се
посочи, че на основание чл. 179
от ГПК, във вр. с чл. 144
от АПК в настоящото производство приложеният към преписката АУАН е
официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по
установения ред и се ползва с формална доказателствена сила, до доказване на
противното. Наред с това специалната разпоредба на чл.
189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена
сила до доказване на противното.
В случая в тежест
на оспорващия е да докаже противното, което според съда той не успя да стори.
Релевантните факти и обстоятелства за налагане на процесната ПАМ изцяло се
потвърждават от събраните по делото доказателства, като не са ангажирани
такива, които да ги опровергават. В тази връзка съдът изцяло кредитира
показанията на св. Т., който заедно със В.
С. са извършвали контрол по спазване на правилата за движение по пътищата на
процесните дата, час и място. Същите изцяло потвърждават констатациите по АУАН,
описаните в оспорената заповед факти и обстоятелства, дадени за релевантните за
правния спор факти и обстоятелства. Съдът не дава вяра на показанията на водената от жалбоподателя свидетелка относно
спорния по делото факт относно авторството на деянието, на първо място поради
факта, че тя е негова съпруга и
съответно се явява заинтересована от изхода на делото, а освен това нейните
показания противоречат и на всички останали доказателства по делото. Така
според съда изложеното от тази свидетелка, че на процесната дата не
жалбоподателят, а тя е управлявала
автомобила се явява изцяло израз на защитната теза на жалбоподателя.
В случая, не са налице и отменителни
основания по смисъла на чл. 146, т. 5 от АПК, тъй като процесната заповед е
издадена в съответствие с целта на закона. Наложената ПАМ има превантивен
характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни
нарушения. Също така, с нейното прилагане се изпълнява и целта на чл. 22 от ЗАНН, във връзка с чл. 171 от ЗДвП – да се осигури безопасността на движението
по пътищата и да се преустановят административните нарушения от водач, който
управлява МПС, след като е лишен по административен ред да управлява МПС, тоест
тя има и преустановителен ефект.
По изложените съображения, следва да се
приеме, че правилно административният орган е наложил на жалбоподателя
процесната принудителна административна мярка, след като е установил наличието
на материалноправните предпоставки, предвидени в нормата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП, а подадената жалба, като неоснователна следва да бъде
отхвърлена.
Водим от изложените мотиви и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Плевен, втори състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Л.П.
***, ЕГН **********, против Заповед № 22-0256-000019/14.03.2022 г. за прилагане на принудителна административна
мярка по чл. 171, т. 2а, буква “а“ от ЗДвП -„прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство“- лек автомобил ***с рег. № ***за срок от 6 месеца и са
отнети СР МПС № ***и две регистрационни табели с № ***, издадена от Л.К.Х.–
полицейски инспектор към ОД на МВР
Плевен, РУ – Долна Митрополия.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
оспорване – чл.172, ал. 5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: