№ 217
гр. Айтос, 09.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, V СЪСТАВ, в публично заседание на трети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Силвия Г. Лакова
като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Гражданско дело №
20252110100197 по описа за 2025 година
и като съобрази следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от Граждански
процесуален кодекс (по-долу „ГПК).
Образувано е по искова молба от Д. И. С. срещу „СИТИ-КРЕДИТ“ АД, с
която е предявен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК за
установяване, че ищцата не дължи на ответника сумата от 1308,95 лв.,
представляваща лихви и неустойки по Договор за кредит № 644700 от
15.06.2023 г.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за
кредит № 644700 от 15.06.2023 г. Сочи се, че с договора е уговорена неустойка
за непредоставяне на обезпечение, което е практически невъзможно да бъде
предоставено от потребител, ползващ се от услугите на т.н. „бързи кредити“,
като разходите по тази неустойка не са включени в годишния процент на
разходите (по-долу „ГПР“) с цел да се заобиколи ограничението по Закона за
потребителския кредит. Изтъква се, че сумата на неустойката е разсрочена на
равни части и дължима заедно с погасителните вноски за главница и лихва,
като в действителност тази неустойка представлява скрита договорна лихва.
Ищцата счита, че договорът за кредит е недействителен поради неточно
посочения ГПР, поради което се дължи само връщане на главницата от 950.
Иска се да бъде установено по отношение на ответника, че ищцата не дължи
сумата от 1308,95 лв., която представлява други суми по кредита. Ищцата
обосновава правния си интерес с това, че е получил покана за заплащане на
сумата от 2258,95 лв. в полза на ответника.
1
Ответникът „СТИК-КРЕДИТ“ АД не е подал отговор на исковата молба в
предоставения му от съда срок.
След като се запозна с доказателствата по делото и след като
съобрази становищата на страните, съдът намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК: „Всеки може да предяви иск, за да
възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи
съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно
право, когато има интерес от това“.
С доклада по делото съдът е указал, че е в тежест на ищеца е да докаже
фактите, от които произтича правния му интерес да води иска – че ответникът
го е поканил да заплати сумата от 1308,95 лв., а в тежест на ответника – да
докаже фактите, от които произтича правото му да претендира от ищцата
сумата от 1308,95 лв. Съдът е посочил също, че ако ответникът докаже
фактите, от които произтича правото му да претендира сумата от 1308,95 лв.,
ищцата следва да докаже възражението си срещу него. В този смисъл е чл.
154, ал. 1 ГПК, както и Определение № 60721/02.11.2021 г. по гр. д. №
1975/2021 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 287/08.06.2010 г. по гр. д. №
4896/2008 г. на ВКС, III г. о., Решение № 240/15.12.2012 г. по гр. д. №
1438/2011 г. на ВКС, III г. о., Определение № 392/22.06.2010 г. по т. д. №
105/2010 г. на ВКС, II т. о., Решение № 27/07.02.2022 г. по гр. д. № 1975/2021 г.
на ВКС, IV г. о., и др.
Видно от представената към исковата молба покана за плащане,
ответникът, чрез „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, е
поискал от ищцата да му заплати сумата от 2258,95 лв. по Договор № 644700
от 15.06.2023 г. Поради това съдът намира, че е налице правен интерес от
водене на иска.
Ответникът е представил електронно извлечение, изготвено от него, в
което е описал всички задължения, които смята, че ответницата има към него
във връзка с Договор № 644700, както и извършените от нея плащания.
Съдът съобрази, че по делото не са представени никакви доказателства за
основанието, от което ответникът твърди, че произтича вземането в размер на
1308,95 лв. Представеният частен документ – справка за задължения и
плащания, не е такова доказателство или най-малко не е достатъчен за пълно и
главно доказване. Дори да се приеме, че се признава сключването на договор
за кредит, в тежест на ответника е да докаже параметрите на този кредит –
каква сума е уговорено да бъде предоставена, при какъв лихвен процент, при
какъв ГПР и т.н. Освен това ответникът следваше да докаже, че реално е
предоставил сумата по кредита на ответницата. Именно това означава да се
докажат фактите, от които произтича правото на ответника.
При липса на проведено пълно и главно доказване съобразно
разпределената по делото доказателствена тежест съдът няма друг избор
2
освен да приеме, че отрицателният установителен иск е основателен.
По разноските:
При този изход право на разноски има ищцата. Тя е направила искане да
й бъде присъдена заплатената държавна такса в размер на 50 лв., а на адвоката
й да бъде присъдено възнаграждение за предоставена безплатна адвокатска
помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (по-долу „ЗАдВ“). Има
молби до съда, в които адвокатът е посочил чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗАдВ,
но от контекста става ясно, че има предвид чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдВ. Именно
тази разпоредба е посочена и в договора за правна помощ и съдействие.
Ответникът е възразил, че не е налице хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдВ. Съдът е уважил доказателствените му искания за събиране на
доказателства за доходите на ищцата. От тях става ясно, че от 01.02.2022 г.
ищцата е работила на трудов договор с „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД
– гр. Бургас, както и че има регистрирани три броя леки автомобила на нейно
име. Сочи се, че доходът й за периода 01.01.2024 г. до 31.12.2024 г. е 15 876,43
лв., което средно прави 1323,04 лв. на месец. В същото време според
извършена от съда служебна справка ищцата е завела осем аналогични дела
спрямо различни дружества за предоставяне на бързи кредити.
Съдът намира, че ищцата действително не е материално затруднено лице
по смисъла на закона. Същата има три автомобила, поне два от които могат да
бъдат отдадени под наем или продадени, за да си осигури средства. Не е
доказано нито, че автомобилите са „семейни“, нито че са на 20-30 г., както се
твърди. Освен това трудовото й възнаграждение е над минимално
установеното за страната. Тя не твърди да е заплатила и част от
възнаграждението, с каквато възможност несъмнено разполага. Напротив,
според адв. Г. (молба от 29.08.2025 г.), й е указано да „спестява“, за да може да
заплати сумите по насрещни искове след приключване на делата. Тази
практика – едно лице да има средства за адвокатско възнаграждение и да не го
заплати, за да се възползва от възможността ответникът да бъде осъден по чл.
38, ал. 1 ЗАдВ, представлява злоупотреба с право и не може да бъде
толерирана. Ето защо искането за присъждане на адвокатско възнаграждение
за безплатна адвокатска помощ е неоснователно.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Д. И.
С., с ЕГН **********, не дължи на „СИТИ-КРЕДИТ“ АД, с ЕИК *********,
сумата от 1308,95 лв., представляваща лихви и неустойки по Договор за
кредит № 644700 от 15.06.2023 г.
3
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „СИТИ-КРЕДИТ“ АД, с ЕИК
*********, да заплати на Д. И. С., с ЕГН **********, сумата от 50 лв. –
деловодни разноски за държавна такса.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Бургас в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
4