СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-Д въззивен състав, в
публичното заседание на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
мл. съдия
МАРИНА ГЮРОВА
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдия Гюрова в. гр. д. №
2208 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 537389 от 16.11.2018 г. по гр. д. № 22657/2016 г. по описа на Софийски районен съд, IІІ ГО, 82 състав, е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Д.П. М., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******,
следните суми: на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ сумата от 1 621.96 лв. -
стойност на доставена топлинна енергия за периода от м. 07.2013 г. до м.
04.2015 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, с
абонатен № 139528, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 01.02.2016 г.
до окончателното плащане; на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 28.20 лв. - за дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от м. 07.2013 г. до м. 04.2015 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК - 01.02.2016 г. до окончателното плащане, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч. гр. д. № 5372/2016 г. по описа на СРС, 82 състав, като са отхвърлени изцяло
иска, с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата от 162.75 лв. - мораторна
лихва за периода от 31.08.2013 г. до 20.01.2016 г. върху стойността на
доставената топлинна енергия; изцяло иска, с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
за сумата от 2.47 лв. - мораторна лихва за периода от 31.08.2013 г. до
20.01.2016 г. върху сумата за дялово разпределение.
С решението Д.П. М. е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
645,36 лв. - разноски в исковото производство и сумата от 78,54 лв. - разноски
в заповедното производство.
Срещу така постановеното решение в частта, с която
предявените искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД са отхвърлени, е подадена въззивна жалба от „Т.С.“
ЕАД, в която са развити съображения за незаконосъобразност и неправилност на атакувания акт. Отправено е искане първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част, а исковите претенции да бъдат уважени изцяло. Въззивникът твърди, че задължението
за заплащане на дължимите суми става изискуемо в последния ден на месеца,
следващ месеца на доставката на топлинна енергия. Претендира разноски.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от Д.П. М..
Софийски
градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и становищата
на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално - легитимирана страна, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. При постановяване на първоинстанционното решение
не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед
релевираните в жалбата оплаквания,
същото е и правилно, като въззивният съд споделя изцяло изложените в мотивите
му съображения, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
Независимо от това, във връзка с доводите, изложени в жалбата, въззивният съд намира следното:
СРС, Гражданско отделение, 82 състав е бил сезиран с обективно кумулативно
съединени искове по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Предмет на разглеждане в настоящото производство
са исковете за заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът претендира обезщетение за забава върху
сумите за топлинна енергия и дялово разпределение, в размер на законната лихва,
за периода от 31.08.2013 г. до 20.01.2016 г., т. е. твърди, че ответникът е в
забава от 31.08.2013 г.
Съгласно действалите към този
момент Общи условия на ищеца, в сила от 12.03.2014 г., месечната дължима сума
за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения
за него дял от топлинната енергия за разпределение в сградата - етажна
собственост и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от продавача - чл. 32, ал. 1, а след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по ал. 1
и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки - чл. 32, ал. 2.
Клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на продавача - чл. 33, ал. 1
от горепосочените Общи условия. Изравнителният резултат води до възникване на
ново вземане в полза на топлопреносното предприятие, когато начислените
прогнозни месечни вноски са в по-малък размер от стойността на действително
доставеното количество топлинна енергия. В този случай според чл. 33, ал. 2 от
Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.
32, ал. 2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период, в
30-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на продавача.
Настоящият съдебен състав приема,
че публикуването на месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1
от Общите условия и на стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2, представлява
по своето естество уговорен между страните начин, по който кредиторът отправя искането
си /поканата си/ за изпълнение и изпълнението на задълженията зависи от волята
на кредитора, т. е. той решава кога да поиска изпълнение. Следователно и
доколкото страните по правоотношението не са определили срок за изпълнение, то
следва да се приема, че длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от
кредитора - чл. 84, ал. 2 ЗЗД, в който смисъл са и формираните
от първоинстанционния съд изводи.
По делото не са ангажирани каквито
и да било доказателства от страна на ищеца, че ответникът е бил поставен в
забава по отношение на задълженията за заплащане на цената на доставената
топлинна енергия и предоставената услуга дялово разпределение през процесния
период, поради което и при приложение на неблагоприятните последици от
правилата за разпределение на доказателствената тежест следва да се приеме, че
релевираната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява неоснователна и подлежи
на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора право на
разноски има въззиваемата страна, която обаче не претендира такива.
Предвид изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 537389 от 16.11.2018 г. по гр. д. № 22657/2016 г. по описа на Софийски районен съд, IІІ ГО, 82 състав, в обжалваната
част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.