№ 22
гр. Варна , 26.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Д. Павлова
при участието на секретаря Кичка М. Иванова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Павлова Гражданско дело №
20203110109703 по описа за 2020 година
Производството е образувано по предявен иск от Р. Т. К. с ЕГН, **********
с пр.осн.чл. 344, ал.1, т.1 и чл.344, ал.1, т.2 от КТ за постановяване на решение за
отмяна на уволнението й на длъжност „Търговски сътрудник" с месторабота отдел
„Продажби-ключови клиенти", извършено със заповед № 90/16.06.2020 г. на
изпълнителния директор на „Престиж-96" АД гр. Велико Търново като незаконно,
както и за възстановяването й на работа на длъжността преди уволнението.
Твърденията от които ищцата черпи права са, че на основание сключен с
ответника трудов договор и допълнителни споразумения към него от 16.08.2017 г. и
от21.12.2019 г. между нея Ралица Карабашева и ответното дружество е възникнало
трудово правоотношение за неопределено време за длъжността „Търговски
сътрудник", направление „Продажби", отдел Вътрешен пазар. Видно от длъжностната
й характеристика тя е била на пряко подчинение на Ръководителя на търговски
екипСтанислав Армянов. Трудовото правоотношение е прекратено със заповед №
90/16.06.2020 г. на работодателя на осн. чл.325 ал.1 т.1 КТ, считано от 16.06.2020 г.
След претърпяно ПТП на 13.06.2020 г. срещу 14.06.2020 г. ищцата си е ссчупила
ръката и от 15.06.2020 г. е била в болнични, които продължават и понастоящем. На
15.06.2020 г. от Велико Търново във Варна към 11 ч. е пристигнал прекия й
ръководител Станислав Армянов. Били са заедно до около 16 часа. През цялото време й
е обяснявал, как директорката „Човешки ресурси" щяла да направи всичко възможно да
освободят ищцата по взаимно съгласие, ако напише и подпише такава молба. При
престоя им на сервиза на „Шкода", Армянов е говорил около 40 минути по телефона
1
извън колата, за да не се чува разговора. Като се е върнал отново е настоял да подпише
молба, като отново й е казал, че е говорил с директорката „Човешки ресурси", която му
е казала, че трябва да разпише молбата за напускане. Завел я е с колата до книжарница,
откъдето е купил лист хартия, подал й е химикал и й е казал „пиши". Последното се е
случило на паркинга на магазин „Булмаг" в ж.к. „Вл.Варненчик" гр. Варна. Целта му,
както е станало ясно от проведения разговор е била да я принуди да подпише молба за
прекратяване на трудовия й договор по взаимно съгласие. Няколко пъти е повторил, че
ако не подпише молбата, ще бъде уволнена дисциплинарно, макар че е знаел, че е в
отпуск по болест. Ралица Карабашева под страх от дисциплинарно уволнение, при
което й е било известно, че последиците няма да са добри, след оказаното въздействие
върху нея от прекия й ръководител е била принудена да напише и подпише върху
подадения й от Армянов бял лист молба за прекратяване на трудовия й договор по
взаимно съгласие без да е имала до срещата с него в гр. Варна намерение и желание за
напускане. Едва след като е подписала молбата е била оставена да си тръгне към къщи.
Молбата, написана от ищцата нарочно не е адресирана до никого. Същата съдържа
единствено текста „От Ралица Карабашева. Моля да бъда освободена по взаимно
съгласие, както дата и подпис".
Вече у дома в присъствието на майка си и баща си и на бившия й приятел
Александър Росенов Недев, който е баща на детето й и е живяла на семейни начала,
ищцата е осъзнала към какво е била принудена и че по този начин остава без работа
със счупена ръка и в отпуск по болест, поради което веднага към 18 часа същия ден е
позвънила на прекия си ръководител Станислав Армянов по телефона и му е
съобщила, че се отказва от подаването на молба за прекратяване на трудовия договор
по взаимно съгласие. Армянов лично й е съобщил, че все още пътува за В. Търново, но
няма пречка да говорят по телефона. На следващия ден 16.06.2020 г. в късния следобяд
към 17.45 ч. Армянов й е позвънил по телефона, че я чака на паркинга на магазин
„Кауфланд" в ж.к. „Вл.Варненчик". До мястото на срещата ищцата е била заведена от
нейна приятелка с кола. Армянов е бил придружаван от началника на автопарка на
фирмата Тихомир Цачев. На ищцата е бил подаден екземпляр от заповед за
освобождаване от работа по взаимно съгласие, който тя е отказала да подпише, тъй
като не е била съгласна с прекратяването на трудовия й договор по време на отпуск по
болест. Отказът е удостоверен с подписите на двама свидетели, но без извършено
отразяване на мотивите на отказа. Не й е била и предоставяна възможност да го
мотивира писмено върху самата заповед № 90/16.06.2020 г. в съответствие с
направените устно възражения.
В заповедта е отразен входящ номер и дата на молбата на ищцата за
освобождаването й по взаимно съгласие, които тя оспорва и счита за недостоверни, по
следните съображения:
2
Написаната от ищцата молба не е адресирана до изпълнителния директор на
дружеството-работодател. Не е адресирана въобще до когото и да било. В тази без
адресна молба не е посочена дата, от която евентуално Карабашева да бъде
освободена. Отделно от това не е възможно молбата да е заведена във входящия
дневник още същия ден под №318-ЧР/15.06.2020 г., тъй като администрацията на
завода, когато Армянов е пристигнал в гр. В. Търново след 18 ч. вече не работи. През
следващите дни на ищцата са се обаждали по телефона, както директорката „Човешки
ресурси", така и юристът на ответното дружество, за да я притискат, но тя ги е
уведомила, че ще решава въпроса с трудовото правоотношение, след като се върне на
работа при изтичане на отпуска по болест.
С оглед изложените по-горе факти и обстоятелства ищцата счита, че издадената
заповед № 90/16.06.2020 г. за прекратяване на трудовото й правоотношение е
незаконна по следните съображения:
С оспорената заповед ответникът, в качеството си на работодател на ищцата е
прекратил трудовото правоотношение на основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ - по взаимно
съгласие. За да може да бъде прекратено на това основание, следва да е налице обща
воля между страните по договора за прекратяване на правното му действие за в
бъдеще.Предложението за прекратяване на соченото основание трябва да е отправено
до представляващия работодателя и да достигне до него. Той е този, който трябва да
вземе отношение по отправеното до него предложения и уведоми другата страна в 7-мо
дневен срок от получаването му. Взаимното съгласие се счита за постигнато в момента,
когато съвпаднат двете волеизявления за прекратяване на трудовия договор.
Следователно на първо място трудовото правоотношение ще се счита прекратено при
условие, че двете страни са изразили правно валидна воля за това в писмена форма и
двете волеизявления съвпаднат, като волеизявленията на двете страни имат едно и
също съдържание. /Решение №326/19.05.2010 г. по гр.д. №706/2009 г. на ВКС, IV г.о/.
В случая липсва изразена правно валидна воля, отправена от ищцата до
ответника поради по следните аргументи:
Молбата за „освобождаване" е недействителна, тъй като е подписана от ищцата
при наличието на порок на волята по см. на чл.29 от ЗЗД - заплаха, принуда и измама
като при изготвянето й върху нея е била упражнена от прекия й ръководител принуда,
както и заплаха за дисциплинарно уволнение. Те са възбудили у нея основателен страх
за имуществените й интереси, ако бъде уволнена дисциплинарно.
Отделно от горното, евентуално дори и да се приеме, че волята на ищцата не е
опорочена, молбата, написана и подписана от Карабашева, не е отправена до
представляващия ответното дружество. Същата не съдържа изявена воля за
3
прекратяване на трудовото правоотношение, възникнало между нея и „Престиж-96"
АД. Липсва постигнато взаимно съгласие, съвпадане на две волеизявления на страните
по трудовото правоотношение, поради което заповедта за прекратяване е и нищожна
поради липса на съгласие по см. на чл.26 ал.2 ЗЗД.
На следващо място ищцата не е подала лично в управлението на ответника по
седалището му молба за освобождаване по взаимно съгласие на 15.06.2020 г., нито я е
изпратила по пощата. Не е и упълномощила прекия си ръководител Станислав
Армянов или друго лице, което да депозира от нейно име пред представляващия
дружеството - работодател молба за освобождаване от работа по взаимно съгласие. По
аргумент от чл.36 ал.1 ЗЗД Армянов няма и по закон такива пълномощия. Ищцата не е
потвърдила извършените от него действия, като потвърждаването по арг. от чл.42 ал.2
ЗЗД вр. с чл.62 ал.1 КТ следва да е в писмена форма.
В случай, че се приеме, че Армянов е бил упълномощен за горното, счита, че
съгласно чл.37 ЗЗД вр. с чл 62 ал.1 КТ писмената форма за упълномощаването е
задължителна, но не е спазена. Преди волеизявлението на ищцата, ако се приеме, че
такова е отправено от нея до представляващия дружеството-работодател, да достигне
до последния чрез неговия законен представител - изпълнителния директор Дарина
Стоянова, същото е оттеглено от Карабашева в телефонен разговор с Армянов,
проведен на 15.06.2020 г. около 18 ч. малко след напускането му на паркинга пред
магазин „Булмаг" в кв. „Вл. Варненчик". Това оттегляне означава също, че ищцата е
оттеглила включително и извършеното упълномощаване, ако се приеме, че такова
упълномощаване е налице и че писмената форма за извършването му не е
задължителна. Всички правни действия, извършени от Армянов и другите длъжностни
лица на „Престиж-96" АД по завеждане на молбата за напускане във входящия
дневник на дружеството под № 318-ЧР/15.06.2020 г., не ангажират правната сфера на
ищцата и съответно обосновават извода за нищожност на заповед №90/16.06.2020 г. за
прекратяване на трудовото й правоотношение с ответника поради липса на съгласие на
осн. чл.26 ал.2 ЗЗД. Изложените по-горе факти и обстоятелства са мотивирали ищцата
да откаже да получи в последствие издадената заповед № 90/16.06.2020 г. за
прекратяване на трудовото й правоотношение с „Престиж-96" АД.
Предвид горното следва да се приеме, че на ищцата е връчен, при отказ от
получаване, акт на работодателя - заповед, която не съдържа нейната воля за
прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие. Съответно при липса
на волеизявление от страна на работника, не може да има и приемане на такова
предложение от работодателя на 16.06.2020 г., на която дата е издадена самата
заповед. Липсата на съвпадане на насрещни волеизявления обосновава извода, че
трудовия договор на ищцата с ответното дружество не е прекратен по взаимно
4
съгласие на осн. чл.325 ал.1 т.1 КТ, тъй като такова съгласие не е налице. Ищцата
Ралица Карабашева моли за уважаване на предявените кумулативно съединени искове
и заплащане на разноски за производството.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника ПРЕСТИЖ-96 АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.Велико Търново, ж.к Чолаковци,
ул.Дълга Лъка № 6. Оспорва предявеният иск като неоснователен и заявява следните
възражения срещу иска:
Заявява, че трудовото правоотношение на ищцата е прекратено законосъобразно
на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда. Същото е по молба на Ралица
Карабашева от 15.06.2020 г. и издадена от Работодателя Заповед № 90/16.06.2020 г.,
връчена на ищцата на 16.06.2020 г., която представлява волеизявлението на
Работодателя за съгласие с предложеното прекратяване на Трудовия договор.
Аргументите за законосъобразност на прекратяването и неоснователност на исковете
са следните:
1. Не оспорва факта, че между ПРЕСТИЖ-96 АД (наричано по-долу също Работодател,
Ответник или Дружество) и Ищцата Р. Т. К. е възникнало трудово правоотношение
съгласно Трудов договор от 2017 г. на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда,
както и че към момента на прекратяване на Трудовия договор Ищцата е заемала
длъжността ТЪРГОВСКИ СЪТРУДНИК, код по НКПД 3322 2007.
2. На 16.06.2020 г. служителят на Работодателя Станислав Армянов и пряк
ръководител на Ищцата, в присъствието на служителя Тихомир Цачев, връчва на
Ищцата Заповедта. Както става ясно от твърденията на Ищцата в Исковата молба, стр.
2, трети абзац, тя е получила екземпляр от заповедта, но е отказала да се подпише на
екземпляра на Работодателя. Самият Армянов е запознал Ищцата и с текста на
заповедта. Считаме, че фактът на връчване на заповедта на 16.06.2020 г. е безспорно
установен и потвърден от двете страни и моли този факт да се приеме като безспорен.
Прекратителният ефект настъпва от същата дата. Заповедта съответства точно на
предложението /Молбата/ на Ищцата, защото в нея тя моли договора да бъде прекратен
именно от 16.06.2020 г. и то на основание взаимно съгласие. При получаване на
Заповедта Ищцата е реагирала, защото всъщност е очаквала, че заповедта е за
дисциплинарно уволнение - нещото, от което тя най-много се е притеснявала.
3. В Исковата молба Ищцата признава, че тя собственоръчно е написала Молбата на
15.06.2020 г. Почти дословно цитира нейния текст, което показва, че тя съзнателно е
съставила Молбата. Молбата не е на напечатана бланка, представена от Работодателя.
Написването и представянето на Молбата е станало в родния й град, където
Работодателя няма офис. Освен Армянов, не са присъствали други служители на
5
Работодателя. От изложения в Исковата молба разказ става напълно ясно, че Ищцата е
подписала не нещо друго, а именно Молба за прекратяване на трудовия й договор с
Престиж-96 АД. Макар и без детайли за Изпълнителния директор на Дружеството и
обръщение към него, което не е задължителен реквизит, то напълно се изяснява: 1. Кой
е молителят - Ищцата; 2. Какво е нейното волеизявление - а именно предложение за
прекратяване на единствения й действащ трудов договор по взаимно съгласие от дата
16.06.2020 г.; 3. Молбата е в писмена форма, собственоръчно написана, съдържа
подпис и дата на съставянето й. Датата съвпада с твърдяната от Ищцата в Исковата
молба дата, за която тя самата заявява, че е датата на съставянето и предаването й.
Работодателят не оспорва, че е получил Молбата на 15.06.2020 г. чрез своя служител
Станислав Армянов - пряк ръководител на Ищцата, заемащ длъжността „Ръководител
търговски екип". Правноирелевантно за спора е обстоятелството в кой момент на
15.06.2020 г. и под какъв входящ номер молбата е била заведена във входящ регистър
на Работодателя. Дори и същата да е заведена на следващия ден - 16.06.2020 г., то този
факт не променя обстоятелството, че към момента на издаване на заповедта
Работодателят вече е бил получил молбата и се позовава именно на нея. Денят на
получаване би имал значение, единствено ако се твърдеше, че са изминали повече от 7
дни между датата на получаване и връчване на Заповедта. В такъв случай съгласно
закона предложението щеше да се счита за неприето. В допълнение, входящите
регистри на дружествата не са задължителни и входящият номер не представлява
реквизит за законосъобразност. Ищцата не твърди в молбата, че не е съставила,
подписала и предала на Станислав Армянов молба за прекратяване на трудовия
договор по взаимно съгласие. Напротив, тя твърди точно обратното - че е написала
собственоръчно и представила молба за прекратяване на трудовия договор по взаимно
съгласие на прекия си ръководител Станислав Армянов на 15.06.2020 г. Възможно е
ищцата да е била в емоционално състояние или стрес. Стресът е нормално психично
състояние, характерно за ежедневната работа и дейности на хората, но това не прави
техните действия и актове невалидни. Още повече, както ще бъде изяснено по-долу,
ищцата наистина е имала основание да бъде притеснена и вероятно стресирана и още
повече - да подаде съзнателно молба за напускане. Причината, обаче, е нейното лично
поведение, а не противоправно поведение на трето лице. Всъщност подаването на
молбата е съзнателно направен избор за изход от една срамна ситуация, създадена
единствено от ищцата. Работодателят и неговите служители нямат никакъв принос към
тази ситуация. Когато ищцата се е прибрала вкъщи вероятно е осъзнала някои
възможни последици от нейното напускане, но това не означава, че при написването и
подаването на молбата е липсвала волята за прекратяване на трудовия договор.
Промяната на мнението й е правно ирелевантна. Счита, че промяна в мнението изобщо
не е настъпила, а воденето на делото е опит за формално водене на дело с цел
получаване на допълнителни обезщетения. Оспорва твърдението, че ищцата е заявила
6
оттегляне на молбата си. Това,което тя е твърдяла в следващи разговори, е, че не може
да бъде уволнена, „защото е в болничен". Всъщност ищцата през цялото време се е
притеснявала от дисциплинарно уволнение и именно за това, очевидно след съвет с
юрист е твърдяла, че наличието на отпуск по болест е пречка. На основание взаимно
съгласие периодът на отпуск по болест не е пречка за прекратяване на трудовия
договор. С факта на приемане на молбата от страна на Армянов, волеизявлението на
ищцата вече е достигнало при работодателя, защото Армянов е действал от името и за
сметка на работодателя. След получаването на молбата Армянов, около 16:00 часа дори
изпраща същата по „вайбър“ като снимка на директор „Човешки ресурси“ на
Дружеството - Магдалена Сергиева. Дори и да се приеме, че ищцата е заявила устно
оттегляне, то същото е правноирелевантно, защото волеизявлението за оттегляне е
следвало да бъде отново в писмена форма и да достигне до работодателя преди другото
волеизявление. Ищцата тенденциозно пропуска да запознае Съда с най-важната част от
предисторията на подадената от нея молба и истинската причина за желанието й за
прекратяване на договора. На 14.06.2020 г. малко след 00:00 часа, ищцата, на връщане
от нощно заведение, управлява предоставения й от работодателя-лизингополучател
служебен автомобил Шкода - собственост на лизинговата компания Аутобохемия АД.
Ищцата катастрофира, като в катастрофата не е имало друг участник. За радост,
ищцата има малки наранявания - единствено счупване на ръка. В същото време
служебният автомобил Шкода е много сериозно увреден. Ищцата сама споделя на
Станислав Армянов, че е направила „голяма беля", че нищо не помни от случая, както
и че се чувства изцяло виновна за катастрофата. Споделя му също така, че е
употребила алкохол. На въпроса на Армянов какво е било количеството алкохол, тя му
отговаря -„шест бири". На 21.09.2020 г. Работодателят е получил окончателен отказ от
застрахователната компания ЗАД АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ за обезщетяване на щетите по
автомобила съгласно сключена полица „Автокаско“. Отказът се позовава на официален
документ, получен от Районна прокуратура Варна за това, че пробата за алкохол в
кръвта на ищцата е показала 2.94 промила концентрация на алкохол в кръвта –
приблизително два пъти и половина над допустимото количестно 1.2 промила за което
се носи наказателна отговорност по чл.343б, ал.1 НК лишаване от свобода от 1 до 3 г. и
глоба от 200 до 1000 лева. Това потвърждава твърденията на Армянов, че ищцата му е
споделила, че е употребила голямо количество алкохол при управление на служебния
автомобил и настъпилия инцидент. Горното недвусмислено показва, че ищцата е имала
ясен мотив за напускане. За нея е било напълно ясно, че няма как да продължи да
работи при Работодателя, имайки предвид, че работата й е била свързана със
задължителни служебни пътувания с автомобил, а на нея очевидно й предстои
отнемане на свидетелството за управление, както и възможна присъда лишаване от
свобода. Тя се е чувствала виновна за инцидента и именно това е причината да подаде
молбата за напускане. Тя се е притеснявала от това, че случаят ще доведе до нейното
7
дисциплинарно уволнение и е търсила начин да го избегне. Срамувала се е и се е
притеснявала от други имуществени санкции за нея, ако продължи да бъде служител
на Работодателя. Надявала се е да ги избегне с бързото си напускане. Поради това е
предпочела спешно да бъде освободена по взаимно съгласие. Нормално е всеки
служител да изпитва стрес и емоции при мисълта, че е възможно да бъде
дисциплинарно уволнен, било заради това, че е употребил алкохол докато шофира,
било защото е нарушил други приложими правила, или за това, че е увредил
имущество на значителна стойност, предоставено му от Работодателя.
Дисциплинарното уволнение, вписано веднъж в трудовата книжка, представлява
сериозен проблем за трудовото бъдеще на служителя. Дори и да бъде заличено в
процедура по обжалването му, то служителят винаги ще бъде поставян в неприятната
ситуация да обяснява на следващ потенциален работодател защо е бил дисциплинарно
уволнен. А видно от приложените документи, Работодателят би имал пълните
основания да уволни дисциплинарно Ищцата. Със сигурност дисциплинарно
производство е щяло да стартира - дори и само на база получената информация от
Станислав Армянов. Вътрешно е било обсъдено, че в случай на установено управление
на служебен автомобил в нетрезво състояние, ще се действа безкомпромисно - т.е. че
служителят следва да понесе най-тежката възможна дисциплинарна санкция. Ищцата е
била наясно, че всеки Работодател би реагирал на подобна ситуация. За радост,
катастрофата не е довела до нараняване или смърт на трети лица. В същото време тя е
чувствала вина за цялостното си поведение - дори и само за факта, че е катастрофирала
/загубила е управлението върху служебния автомобил в полунощ, връщайки се от
среднощна забава/. Независимо дали е употребила алкохол или не, то самата ситуация
субективно би предизвикала чувство на вина, срам и безпокойство на почти всеки
човек, който изпадне в нея. Чувството на вина и срам е логичен и трезв мотив за
напускане. С оглед на всички факти по делото цялостното поведение на Ищцата е
крайно укоримо. Човек, който управлява служебен автомобил, за да посети нощно
заведение през нощта и управлява същия с 2.94 промила в алкохол в кръвта явно
показва тенденция да пренебрегва всякакви нормални правила. Тепърва ще се разбере
дали не е налице и превишаване на скоростта и други нарушения. Поведението на
Ищцата е могло да доведе до смърт на трети лица, ако на пътя тогава е имало такива.
Единствено късметът е предотвратил много по-голяма трагедия от постъпката на
Ищцата.
Оспорва твърденията, че Станислав Армянов е упражнил принуда върху ищцата.
Самата ищца го е потърсила на 14.06.2020 г. и е поискала да се срещне с него. Той е
отишъл при нея на следващия ден. Двамата са прекарали заедно няколко часа на
15.06.2020 г. - от 11.30 часа до около 16:00 часа в нормални разговори със спокоен и
приятелски тон. Доказателство за това е фактът, че тя самата е признала на Армянов за
алкохола и го е попитала какво според него престои от страна на Работодателя. Следва
8
да се изясни, че Ищцата се обажда на Армянов още на 14 юни, като му казва за
катастрофата. Той е много разтревожен за нея. Двамата са имали отлични колегиални
отношения. На 15 юни Армянов отива във Варна, за да види колежката си, както и за да
и помогне с административните дейности по катастрофата, включително завеждането
на щетата при застрахователите и да я закара, където има нужда. В рамките на времето,
което прекарват заедно, те ходят два пъти до КАТ, единият път Ищцата прекарва близо
1 час със следователя по случая, а Армянов я чака. Посещават също и Еуратек -
фирмата, от която е закупен лизинговия автомобил. Двамата са прекарали заедно
значително време, в спокойна обстановка и в движение и изобщо не може да става
въпрос за упражнена принуда от страна на Армянов. Следва да се изясни също, че
болничният на Ищцата е издаден на 16 юни, т.е. на 15 юни тя дори не е била в
болничен официално. След като са прекарали няколко часа заедно, движейки се
свободно из Варна, ищцата сама е закупила хартия и е написала собственоръчно
молбата за напускане. Това се е случило около 15:00 часа, а двамата се разделят около
16:00 часа. Армянов веднага изпраща молбата по Вайбър в дружеството, за да може да
се задейства процеса на освобождаване. Все пак ищцата е искала да бъде освободена
още от следващия ден. Невярно е и твърдението на Ищцата, че Армянов е купил листа
и я е накарал да пише. Самата тя е отишла в книжарницата, защото е познавала града,
за разлика от Станислав Армянов. Всъщност Работодателят е решил да направи услуга
на Ищцата, като е одобрил молбата й за напускане. По този начин на Ищцата е спестен
срама от случилото се пред нейните колеги. Престиж-96 АД е организация с високи
ценности и морал, готова да подкрепи служителите си при нужда, но и готова да търси
отговорност на служителите си при нарушения, които освен всичко биха разколебали
ценностната система на организацията и служителите. Всъщност решението да се
приеме молбата на Ищцата никак не е било лесно. Първоначалното мнение на
Изпълнителният директор е било да се върви по пътя на дисциплинарното
производство, за да може това да бъде ясен сигнал за всички служители за това, че
подобно поведение е неприемливо. След разговор с Директор Човешки ресурси и
Юрисконсулта на Работодателя Изпълнителният директор е решил все пак да направи
компромис, отчитайки това, че служителката е била наранена /имала е счупена ръка/,
чувствала е вина, а и най-вече - сама е признала на Станислав Армянов за употребата
на алкохол и се е разкайвала. Прекратяването трудовия договор по взаимно съгласие
реално е услуга в полза за Ищцата и проблем за Работодателя, защото така той се
лишава от възможността да реализира имуществена отговорност спрямо нея и да
удържа понесените имуществени вреди върху автомобила от трудовото й
възнаграждение. По този начин Работодателят се е лишил и от възможността да получи
обезщетението от служителя, дължимо при дисциплинарно уволнение. Предполага, че
впоследствие ищцата е сменила решението си защото, след консултации си е дала
сметка, че поради ненаправената й алкохолна проба на самото местопроизшествието
9
/видно от протокола за ПТП/, всъщност има възможност факта за употребата на
алкохол да остане скрит. Смятаме, че тази промяна се е случила на 16 юни, при
връчването на Заповедта, защото тогава й е била дадена възможност, и тя се е
възползвала от нея, да се консултира по телефона. Провела е разговор около 20 минути
и всъщност след този разговор е заявила, че няма да подпише заповедта. Съмняваме се
историята за разговора с родителите на Ищцата изобщо да е верен, т.е. на 15 юни тя да
е споделила и те да си й помогнали да промени решението си. Всъщност дори и да е
споделила нещо, то тя едва ли е споделила с тях факта, че е шофирала пияна, след
употреба на значително количество алкохол. Нормалната реакция на едни родители,
ако им се сподели такава информация, едва ли би била да я убеждават да запази
работното си място. Нормалната реакция би била да изпитат огромен срам от
поведението на собствената си дъщеря. Считам, че такъв срам ще предизвика в тях и
фактът, че дъщеря им съди работодателя си в конкретната ситуация, особено ако са
свидетели по делото.
По изложените аргументи ответникът моли за отхвърляне на иска и
заплащане на разноски за производството.
В съдебно заседание чрез процесуалните си представители страните
поддържат молбата и отговора.
Съдът след преценка на събраните в производството доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Страните по делото нямат спор, че към 16.06.2020 г. са се намирали в
трудово правоотношение по силата на сключен трудов договор за неопределено време,
както и че ищцата е била назначена в ответното дружество на длъжност „търговски
сътрудник“, направление „Продажби“, отдел „Вътрешен пазар“. Съгласно
длъжностната й характеристика тя е била на пряко подчинение на Ръководителя на
търговски екип Станислав Армянов.
С допълнително споразумение от 16.8.2017 г. е изменен трудовия договор,
считано от 01.09.2017 г. по отношение размера на основното месечно трудово
възнаграждение и на допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален
опит.
С допълнително споразумение от 21.12.2018 г. е изменен трудовия
договор, считано от 01.01.2019 г. по отношение размера на основното месечно трудово
възнаграждение и на допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален
опит.
10
Страните по делото нямат спор, че трудовото правоотношение на Ралица
Карабашева е прекратено със заповед № 90/16.06.2020 г. на изпълнителния директор на
дружеството – работодател, считано от 16.06.2020 г., на осн.чл.325, ал.1, т.1 от Кодекса
на труда – по съгласие на работодателя с отправена на 15.06.2020 г. молба от
служителя за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие с вх.№
318-ЧР/15.026.2020 г. В същата е разпоредено на лицето да се изплати обезщетение на
осн.чл.224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за един ден за 2020 г.
От болничен лист за временна неработоспособност, издаден на 16.06.2020
г. се установява, че ищцата Ралица карабашлиева е в отпуск от 15.06.2020 г. до
17.06.2020 г. Същият е издаден след приемане от работодателя на предложението на
ищцата за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие и не му е предаден,
следователно ответникът не е знаел и не е можел да предполага, че ищцата ще ползва
отпуск за временна неработоспособност. Ответното дружество с отговора на
исковата амолба е представило трудов договор от 13.02.2017 г., който е подписан от
страните.
С молба от 15.06.2020 г. Р. Т. К. е поискала да бъде освободена по взаимно
съгласие от 16.06.2020 г. Същата е представена в оригинал от ответника и е приложена
на лист 72 от делото.
От констативен протокол за ПТП № 2020-1020-859 на ОД на МВР-Варна,
сектор „Пътна полиция“ се установява, че на 14.06.2020 г. Карабашева като водач на
лек автомобил „Шкода Фабия“ с рег.№ СВ2688КХ, собственост на „Аутобохемия“ АД
е претърпяла ПТП със щети по ППС и с пострадабо лице – водача на автомобила.
За същия автомобил между собственика „Аутобохемия“ АД и ответното
дружество „Престиж 96“ АД е сключен договор за лизинг от 05.10.2017 г. Представено
е свидетелство за регистрация.
От писмо на „Алианц България“ АД от 18.09.2020 г., изпратено до
лизингодателя и до лизингополучателя се установява, че застрахователя е отказал
изплащане на застрахователно обезщетение по предявена претенция по щета от
описаното в констативния протокол на МВР-Варна, сектор „Пътна полиция“
застрахователно събитие, настъпило на 14.06.2020 г.
От писмо, изходящ № 8220/2020 г. на Районна прокуратура Варна до
застрахователя се установява, че видно от протокол за химическа експертиза от
15.06.2020 г. и протокол за химическо изследване от 14.06.2020 г. на Съдебна медицина
при МБАЛ „Света Анна-Варна“ изследването е установило, че в изпратената за
11
изследване проба кръв, взета от лицето Р. Т. К. с ЕГН ********** се доказа етилов
алкохол в количество 2.94 промила в кръвта.
Представени са снимки за установяване щетите по автомобила, които не са
предмет на изследване в настоящото производство по трудовия спор.
По искане на страните са разпитани свидетели – при режим на призоваване
и при режим на водене от тях.
Свидетелят С. И. А. е ръководител на ищцата и двамата са били в близки
приятелски и колегиални отношения. За случая разказва, че Ралица му се обадила по в
неделя – 14 юни по телефона, била разстроена и му казала „Направих голяма беля“,
катастрофирах с колата вечерта. Казала на свидетеля, че ръката й е счупена, но нищо
сериозно“. Казала, че от служебната кола не става нищо. Свидетелят попитал
„употребила ли си алкохол?, тя отговорила положително. Свидетелят казал, че това
ще е проблем, служителката се разплакала. Свидетелят казал, че ще се обади на Надя
Димитрова, която е шеф отдела на ключови клиенти и е негов пряк ръководител.
Обяснил какво се е случило. Уведомил за случилото се мениджър „човешки ресурси“,
който му казал да заведе щетата. Взел решение да тръгне за Варна в неделя за да
приберат автомобила и да види какво е състоянието на Ралица. Заедно решили, че е
по-добре да пътува в понеделник. Отново се чули вечерта в неделя и тогава Ралица
попитала какво ще се случи с нея, а Армянов няколко пъти й казал, че няма идея. В
понеделник на 15-ти към 9:30 ч., получил имейл от изпълнителния директор на
дружеството Дарина Стоянова, в който било описано, че не толерира такова
поведение на всеки служител в компанията и не иска да го обсъжда, че това
накърнява престижа на компанията и всички други добросъвестни служители. Искала
да се вземат дисциплинарни мерки спрямо Ралица за освобождаването й от работа.
Провел разговор с директора на „Човешки ресурси“ Магдалена Сергиева, която е
казала, че тъй като Ралица е дългогодишен служител и до момента нее имало
проблеми, че ако си подаде молба, няма да я освобождават дисциплинарно. И това е
най-добрия вариант за нея. След като се срещнали вече бил излязъл бюлетина на КАТ и
на Ралица попитала дали я уволняват. Армянов й предал думите на директора на
„Човешки ресурси“, че ако реши да подаде молба, може изп.директор да я уважи, но
той не може да гарантира. Заедно отишли до КАТ да вземат документите за ПТП.
Свидетелят имал разпореждане от фирмата да снима автомобила, за да покаже в какво
състояние е. Същият бил оставен на паркинг от Пътна помощ“. След като свидетелят
снимал автомобила Ралица пак попитала какво правят с молбата, а той й отговорил
„…Както прецениш“. Купили листи от книжарницата на пазара в кв.Владиславово и на
паркинга Ралица написала молбата. Попитала свидетеля какво да пише и той й
отговорил „..Нямам идея, предполагам трите имена“. Даже не знаел какво е написала,
12
подала му листа, той казал „добре“, тя попитала „какво следва, кога ще издавам?“
Казал й, че не знае е ще се чуят. Упътила го от къде да вземе кафе и цигари, как да
излезе от Варна и той си. Тръгнал. След около два часа, вече стигнал близо до
Търново, когато Ралица му се обадила от личния си телефон и казала: „ Кажи на
Магдалена, че вие няма как да ме освободите, аз излизам в болнични“. Била враждебно
настроена. Прибрал се в Търново около 7.00 ч. Не посетил офиса на фирмата на
същия ден. На следващия ден сутринта свидетелят е оставил молбата в офиса, т.к.
предния ден в 16.00 часа я снимал молбата и я изпратил по „Вайбър” на Магдалена
Сергиева, заедно с протоколите от Полицията от служебния си телефон.
От показаното от свидетеля съобщение в личния му телефон, който е със
служебна карта се установи, че молбата на ищцата и протокола от КАТ от 15.06.2020 г.
са изпратени по ”Вайбър” в 15:49 ч. на Магдалена Сергиева. Процесуалният
представител на ищцата не оспорва факта, че молбата й за освобождаване от работа е
изпратена на работодателя по ”Вайбър”.
След като е оставил молбата в офиса му се обадили в 12:00 ч. на 16-ти
вторник и му казали, че са решили да уважат молбата и да освободят ищцата по
взаимно съгласие по нейно искане и че трябва да прибере служебните вещи на Ралица
от Варна и да занесе заповедта за освобождение, както и да вземе документите на
автомобила, ако не е заведена щетата, за да заведат щетата на автомобила. Пътувал с
Тихомир Цачев. Ралица отказала да подпише заповедта и протокола за предаване на
вещите.
Свидетелят Т. А. Ц. работи при ответника като шофьор и заявява, че познава
Ралица като колежка. През месец юни е идвал до по разпореждане на прекия му
ръководител заедно със Станислав Армянов. Носили приемо-предавателни
протоколи, тъй като Ралица трябвало да предаде служебните вещи телефон, таблет,
гуми. Станислав носел и заповед за освобождаване. Видяли се на паркинга на
„Кауфланд” и Цачев присъствал на разговора на Ралица и Станислав. Тя отказала да
подпише заповедта за освобождаване и отказала да предаде вещите. Станислав е
говорил с Ралица нормално, тя била спокойна, нямала вид на обидена. Станислав й
обяснявал всичко за ситуацията и за колата. Ралица се държала добре и адекватно,
двамата си говорели. Станислав й прочел цялата заповед. Свидетелят дошъл в
гр.Варна отново в петък за да му предаде Ралица служебните вещи. Тогава Ралица му
дала болничния лист и го помолила да го занесе във фирмата.
Свидетелят АЛЕКСАНДЪР РОСЕНОВ НЕДЕВ е бивш приятел на ищцата,
в продължение на 8 години двамата са били във фактическо съжителство и имат дете.
Заявява, че не знае тя да е напускала работа. Знае за инцидента със служебния
автомобил защото тя му се обадила още вечерта, казала че се е блъснала и че е добре.
13
Същата вечер детето им е било при него. Сутринта в неделя говорил по телефона с
Ралица, тя не била добре, ръката й била счупена и имала болки. По-късно се видели в
дома й и тя казала, че колегата й Станислав й е казал, че трябва да си подаде молба за
напускане по взаимно съгласие за да не я уволнят дисциплинарно. Това бил по-
добрият вариант за нея. Била разстроена, ръката я боляла. Поговорили и споделила, че
ще се обади на Станислав за да си оттегли молбата. Свидетелят я попитал : „Защо си
подаваш молбата, няма никакво основание за това. Аз наистина не виждам такова?“. И
тя казала „Аз сега ще се обадя на Станислав да му кажа, че искам да си оттегля
молбата“. В негово присъствие Ралица се обадила на Станислав и му казала, че иска
да си оттегли листа който е подписала. Той казал „Добре Рали”. Разговорът
продължил около 15-16 секунди.
Свидетелят ТЕОДОР ПЛАМЕНОВ КОСТАДИНОВ е юрисконсулт в
ответното дружество ”Престиж 96”АД. Разказва, че в понеделник сутринта на 15.06.
бил информиран за конкретния случай. Разказва как е организирана работата във
фирмата в подобни случаи. За всяко действие се комуникира с него като юрист. „Ейч
Ар Директор“ на компанията Магдалена Сергиева го е информирала за случай по
който техен служител е направил катастрофа със служебен автомобил в събота късно
вечерта и е употребил алкохол. Започнали да обсъждат варианти и вече била
уведомена изпълнителната директорка на компанията. Нормалното било да започнат
дисциплинарна процедура за уволнение на въпросния служител поради нарушение на
трудовата дисциплина. Инструкциите на изп.директор били в точно в този смисъл.
След обяд на същия ден бил информира, че Ралица е подала молба за прекратяване
на трудовия й договор по взаимно съгласие, молбата му била изпратена по Вайбър за
да я погледна. Заедно с „ейч ар директор“ обсъдили варианти за прекратяване по
взамно съгласие и дисциплинарно уволнение. Съобразили от една страна, че
дисциплинарната процедура е по-изгодна за компанията, защото ще могат да си търси
обезщетение от ищцата и ще има ефект спрямо останалите служители. От друга страна
колежката им Ралица е служител от 2-3 години, признала си е глупостта и по думите
на Станислав Армянов, тя се разкайва за това което е направила. Решили да предложат
на изп.директор да приеме молбата на Ралица и да прекрати по взаимно съгласие
трудовото правоотношение. Лично свидетелят е убеждавал изп.директорка да приеме
молбата, въпреки, че тя настоявала за дисциплинарно уволнение. Работата на
служителката е свързана с каране на кола, тя не може да си изпълнява работата,
неудобно ще й е да идва в офиса в гр.Велико Търново, да седи и да не прави нищо.
Това ще е срам за нея. На следващият ден във вторник 16-ти започнали да оформят
необходимите документи. Подготвили приемо-предателенни протоколи за предаване
на имуществото, след което до Варна били изпратени свидетелите Армянов и Цачев
да й връчат документите в деня в който тя е пожелала. Първоначално Ралица не им е
14
вдигала телефона дълго време и когато успели да се свържат с нея, през цялото време
тя е твърдяла, че е в болничен и не могат да прекратят трудовото правоотношение и
по тази причина тя отказала да върне зачисленото й имущество. В телефонен
разговор с Ралица свидетелят й казал, че трябва да го предаде, в противен случай
собственика - компанията има право да уведоми Прокуратурата. Тя отново казала, че
за нея правоотношението не е прекратено и е в болничен. Свидетелят й казал, че е
прекратено трудовото правоотношение и че имуществото което е в нея е чуждо, и при
положение, че собственика си го иска тя е длъжна го върне.
Поради констатирано различие между показанията на свидетеля и
обясненията на ищцата за установяване на твърденията за обаждане от Карабашева в
неделя на 14.06.2020 г. по телефона на Армянов и споделяне че преди ПТП със
служебния автомобил е била употребила алкохол, съдът е постановил извършването
на очна ставка между двамата, на осн.чл. 174, предл.2 ГПК. От същата се установи,
че Карабашева няма много ясни спомени 2-3 дни след инцидента защото пие
обезболяващи за ръката. Няма спомен да е обсъждала въпроса за за 6-те бири.
Армянов: „Добре, тогава щом не си употребила алкохол защо ми се обади в неделя,
беше притеснена, че ще бъдеш уволнена, щом не си употребила алкохол? Защо тогава
ми казваш, че не помниш нищо от катастрофата, че със сигурност не са взели
алкохолна проба с дрегер защото полицията е дошла след линейката и не знае дали са й
взели алкохолна проба? За това чакаше бюлетина на полицията, в момента в който
излезе бюлетина на полицията в понеделник, ти си промени коренно отношението към
всички“.
От обясненията на ищцата, дадени пред съда в с.з. се установява, че на 16 –
ти цял ден тя обикаляла по доктори. Станислав й се обадил за да му занесе
документите за колата. Срещнали се и тя му предала документите и болничния лист, а
той й връчил заповедта, която отказала да подпише. Провела разговор по телефона и
след като се върнала отново казала, че няма да подпише защото си е оттеглила
молбата предния ден след телефонния разговор. Казала, че бърза за преглед при
ортопед, заповедта й била връчена
Предвид твърденията и възраженията на страните и очертания предмет на
доказване, спорни се явяват фактите, относими към предявеният иск за отмяна
прекратяването на трудовия договор на ищцата със заповед № 90/16.06.2020 г.
Съдът в изпълнение на задълженият по чл.146 ГПК е разпределил
доказателствената тежест, която носи всяка от страните. От значение за решаването на
правния спор е въпроса дали е налице волеизявление на ищцата за прекратяване на
трудовото правоотношение по взаимно съгласие като се твърди, че молбата й от
15.06.2020 г. е подписана при порок на волята, което е основание за нищожност на
15
волеизявлението като дадено при заплаха, принуда и измама. Поради това същото е
недействително, а издадената въз основа на същата молба заповед № 90/16.06.2020 г. е
нищожна. Ответникът следва да установи възраженията си в отговора, че оспорената
заповед е издадена при спазване на разпоредбите на КТ. Ищцата следва да установи
твърденията си за липса на съгласие при подаване на молбата й от 15.06.2020 г. за
прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие.
Съгласно разпоредбата на чл.325, т.1 от КТ съгласието на страната за
прекратяване на трудовия договор без която и да е от страните да дължи предизвестие
следва да е изразено писмено. Същото следва да е прието от страната до която е
отправено предложението, тя да вземе отношение и да уведоми другата страна в 7-
дневен срок. Ако не направи това се смята, че предложението не е прието.
Ползването на отпуск по болест няма значение в конкретния случай, тъй като при
прекратяване на трудовия договор на това основание, работникът не се ползва със
закрила от уволнение по чл.333 КТ.
Доколкото се оспорва законосъобразността на заповедта за прекратяване
на трудовото правоотношение на ищцата на посоченото в същата основание, в тежест
на работодателя е да установи наличието на предпоставките на чл. 325, т.1 от КТ към
датата на прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, а именно да е
налице категорично писмено съгласие на служителя, отправено до работодателя и
изявление на лицето за такова съгласие. От събраните в производството
доказателства, съдът намира за установено по категоричен начин, че такова съгласие
е било налице от страна на ищцата. Наличието на изявление в писмена форма води
извод за наличието на съгласие. В действителност не е посочен адресата на
подадената молба от 15.06.2020 г. от ищцата, но доколкото твърденията са, че същата
молба е подадена до работодателя и е подписана лично от ищцата, съдът приема за
безспорно установено в производството, че ищцата Р. Т. К. е подала молба до
работодателя си „Престиж“ АД за прекратяване на трудовия й договор по взаимно
съгласие, считано от 16.06.2020 г. Същата няма твърдения в исковата молба, че през
същия период има и трудово правоотношение с друг работодател. Свидетелят
Армянов не е действал като пълномощник на работодателя при твърдяна липса на
представителна власт поради неспазена форма на едностранната сделка по
упълномощаване на основание чл.37 ЗЗД вр. с чл 62 ал.1 КТ. Последната норма е
относима към действителността на трудовия договор, а не за действията по предаване
на молба /предложение/ от служителя до работодателя за освобождаване от работа по
взаимно съгласие. Действията, които извършва преносителя са фактически, а не
правни.
На същия свидетел ищцата е предала и болничния лист като го е помолила
16
да го предаде в предприятието. Кога е поставен входящ номер на молбата е без
значение в случая, защото това е въпрос на вътрешна организация и би имало
значение ако за ищцата течеше срок за определено действие. В случая само
работодателят е обвързан със срок да приеме предложението. Доколкото молбата за
освобождаване от работа е в писмена форма, то оттеглянето й следва да се направи в
същата форма за да е действително от което следва, че оттегляне на молбата от
16.06.2020 г. не е налице.
В производството се оспорва недействителността на подписаната от
ищцата молба-предложение до работодателя по твърдение, че същата е подписана
без съгласие от нея, чрез възбуждане на основателен страх от уволнение за
имуществените й интереси. По делото е спорно между страните дали при вземане на
решението си ищцата е била принудена от работодателя чрез друг служител –
свидетелят Армянов собственоръчно да напише и да подпише молба за
освобождаване по взаимно съгласие, считано от 16.06.2020 г. и дали й е бил оказан
психически натиск, както и дали от страна на работодателя е поддържан страх от
уволнение. За да е налице заплашване /психическа принуда/ при изразяване на
волеизявланието на работника, което е основание за нищожност на договора по
смисъла на чл.26 и чл.30 ЗЗД следва за работника да е налице реален страх, възбуден
от противоречащи на закона действия, извършени от работодателя. Поведението на
последния следва да е такова, че целта на последния да е възбуждане у работника на
основателен страх, че ще бъде дисциплинарно уволнен, като заплашването следва да е
осъществено с непозволени и противоречащи на закона и морала средства. Само в
такива случай би могло да се приеме, че е опорочена волята на работника и че
волеизявлението му е недействително на осн.чл.30 ЗЗД - в този смисъл реш. №
222/26.06.2009 г. ОС Русе по в.гр.д.№ 453/09 г., ГК, реш. № 730/28.04.2009 г. на ОС
Пловдив по гр.д.№ 725/09 г., ГО и други.
Събраните по делото доказателства не водят до извод, че волята на
служителя е била опорочена и че подадената от ищцата молба е подписана при
посочените от нея условия. Няма доказателства за отсъствие на свободно формирана
воля, че ищцата е била мотивирана да извърши действията чрез възбуждане на
основателен страх от работодателя за прекратяване на трудовото й правоотношение.
Твърденията в молбата за начина на вземане на решението от ищцата не се подкрепят
от доказателства по делото. Напротив, самата ищца е споделила на свидетеля
Армянов, че се притеснява от възможността да бъде уволнена заради инцидента. От
разпита на свидетелите се установи, че Армянов й е предал становището на
изп.директор и е разяснил кои са начините за прекратяване на трудовия договор.
Същият не е лице, което уволнява служителите в предприятието. Разговорите с
ищцата са протекли нормално и без напрежение. Тя нямала вид на притеснена и
17
уплашена. Възниква въпроса защо след като е била принудена да подпише молбата
от 16.06.2020 г., тя не си е тръгнала, а е завела свидетеля Армянов до книжарница в
квартала в който тя живее, сама е купила листи, написала и подписала молбата,
предала му я е, след което му е показала от къде да си купи кафе и цигари и го е
упътила как да излезе от гр.Варна. Ако ищцата е имала някакви притеснения, то
същите са били вследствие на претърпяното ПТП, болките, които е изпитвала от
получената травма и неудобството пред работодателя и колегите й от случилото се.
Това състояние е напълно нормално за ситуацията. В хода на производството не се
установи по никакъв начин поведението на работодателя й да е било такова, че да е
имало какъвто и да е психически натиск и заплаха от негова страна. Както се посочи
по-горе, че ищцата е била наясно, че работодателя има право да ангажира
дисциплинарна отговорност и веднага след ПТП е споделила това на колегата си
Ст.Армянов. При следващ разговор отново е попитала какво ще се случи. Доколкото
не се събраха доказателства по твърденията в исковата молба за посочения порок при
написването и подписването на молба-предложение до работодателя за прекратяване
на трудово правоотношение по взаимно съгласие, съдът намира, че волята на ищцата е
била именно да се прекрати трудовия й договор по взаимно съгласие, тъй като този
вариант е по-благоприятен за нея.
От изложеното следва, че възраженията на ищцата са неоснователни. При
наличието на съгласие от страна на ищцата, представляващо предложение до
работодателя за прекратяване на трудовия й договор, изразено в писмена форма,
приемане на предложението от последния в законоустановения срок и липсата на
оттегляне на молбата по реда по който тя е подадена, съдът намира, че за работодателя
е било налице основанието по чл.325, т.1 КТ да прекрати трудовото правоотношение
със служителя по този ред като в този случай страните не си дължат предизвестие.
Същото основание е посочено и в заповед № 90/16.06.2020 г. Ответното дружество е
установило в хода на производството, че заповедта е издадена при спазване на
разпоредбите на Кодекса на труда. Ищцата не е установила твърденията в молбата за
наличие на порок на волята и за допуснати нарушения от страна на работодателя. По
изложените мотиви, съдът намира, че предявеният иск за отмяна на уволнението е
неоснователен и следва да се отхвърли. От неоснователността на същият следва, че и
втория иск за възстановяване на заеманата длъжност е неоснователен и следва да се
отхвърли.
По въпроса за разноските:
При този изход на спора ищцата дължи разноски на ответника на
осн.чл.78, ал.3 ГПК по негова молба.
18
Ответното дружество в подкрепа на молбата е представило доказателства
за договорено и заплатено възнаграждение на процесуалния му представител /фактура
и банково извлечение/, както и списък по чл.80 ГПК, представянето на които е
условие за основателност на искането по чл.78 ГПК, съгласно тълкувателно решение
№ 6/06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС в т.1, 2 и 3.
Процесуалният представител на ищцата е направил възражение за
прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК в с.з. при представяне на доказателствата от
процесуалния представител на ответника.
Видно от представения списък на разноските дружеството е поискало да
му се заплати сумата 3600 лева с ДДС за осъществяване на защита и процесуално
представителство. Предявените две кумулативно съединени искови претенции са
неоценяеми и съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за МРАВ в последното изм. и доп., бр. 68 от 31.07.2020 г. възнаграждението по дела за
отмяна на уволнение и възстановяване на работа е не по-малко от размера на
минималната месечна работна заплата за страната към момента на сключване на
договора за правна помощ или към момента на определяне на възнаграждението по
реда на чл. 2. В чл.2, ал.5 е посочено, че за процесуално представителство, защита и
съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя
на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. Към датата на сключване на
договора за правно обслужване между ответника по иска и Адвокатско съдружие
„Карастоянов, Митков и съдружници“ – 02.09.2020 г., с ПМС № 350/19.12.2019 г. е
бил определен размер на месечна МРЗ за страната на 610 лева. В пар.2а, предл. второ
на Наредбата е посочено, че за регистрираните дължимият данък върху добавената
стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за
неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи
съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. От това
следва, че за всеки от предявените искови претенции се дължи отделно
възнаграждение в минимален размер на 610 лева с ДДС 122 лева или 732 лева. Общо
за двата иска възнаграждението в минимален размер е 1464 лева. Искането на
ответника за разноски следва да се уважи в този размер, при приложението на чл.78,
ал.5 ГПК.
РЕШИ:
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
19
ОТХВЪРЛЯ предявения иск на Р. Т. К. с ЕГН ********** от град
Варна срещу „ПРЕСТИЖ – 96“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление град Велико Търново, ж.к „Чолаковци“, ул.“Дълга Лъка“ № 6 за
отмяна на уволнението й извършено със заповед № 90/16.06.2020 г. на
изпълнителния директор като незаконно, на осн.чл. 344, ал.1, т.1 КТ и
предявения иск за възстановяване на ищцата на заеманата длъжност
„търговски сътрудник" в отдел „Продажби-ключови клиенти", на осн.
чл.344, ал.1, т.2 от КТ.
ОСЪЖДА Р. Т. К. с ЕГН ********** от град Варна да заплати на
ПРЕСТИЖ -96 АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление град
Велико Търново, ж.к „Чолаковци“, ул.“Дълга Лъка“ № 6 разноски за
производството за възнаграждение за един адвокат в размер на 1464 /хиляда
четиристотин шестдесет и четири/ лева, на осн.чл.78, ал.3, вр.ал.5 ГПК.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС Варна в
двуседмичен срок от деня на обявяването му, от който ден тече срокът за
обжалване - чл.315, ал.2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
20