№ 71
гр. С., 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Е. Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно
гражданско дело № 20222200500082 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против Решение №754/15.12.2021г. по
гр.д.№2160/2021г. на С.ски районен съд, с което: 1. Обявен е за нищожен
Договор за дарение на 1/16 ид.ч. от недвижим имот: самостоятелен обект в
сграда с идентификатор *** по КККР на гр. С., намиращ се на етаж І в сграда
с идентификатор ***.3, предназначение на сградата: жилищна сграда –
многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с
административен адрес: гр. С., ***, с предназначение на самостоятелния
обект: жилище, апартамент, състоящ се от две стаи, дневна, столова с
готварна и сервизни помещения, брой нива на обекта: 1, със застроена площ
на целия обект 86,00 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж обект с идентификатор ***.3.2, под обекта няма, над обекта:
обект с идентификатор ***.3.3, ведно с прилежащо избено помещение №24 с
полезна площ 13,75кв.м. и описани граници, ведно с 3,59 % ид.ч. от общите
части на сградата и отстъпеното право на строеж върху терена, като
прикриващ договор за покупко-продажба; 2. Постановено е изкупване на
1
основание чл.33, ал.2 от ЗС от страна на ищеца АС. В. П. на ¼ ид.ч. от
описания недвижим имот, замествайки изцяло купувача ЕМ. Ф. Ч. при
условията на сделката по договора за продажба, сключена с Д. Д. П.,
обективирана в привидния, прикриващ продажба нот. акт за дарение на
идеални части от недвижим имот, вписан в СлВп под №183, том VІ, дело
№1074/2021г. и в нот. акт за продажба на недвижим имот, вписан в СлВп под
№184, том VІ, дело №1075/2021г., за сумата 10000лв. С решението са
присъдени разноски на ищеца в общ размер на 1500лв.
Въззивната жалба е подадена от един от ответниците в
първоинстанционното производство ЕМ. Ф. Ч. и с нея се обжалва
първоинстанционното решение изцяло.
С Определението по чл.267 от ГПК, въззивният състав е констатирал, че
двете ответници в първоинстанционното производство Д. Д. П. и ЕМ. Ф. Ч. се
явяват необходими другари и съгласно разпоредбата на чл.265, ал.2 от ГПК
служебно е конституирал неподалия жалба другар на въззивника – Д.П..
Във въззивната жалба, въззивницата Е.Ч. чрез пълномощника си адв. К.
обжалва посоченото първоинстанционно решение изцяло, като неправилно и
незаконосъобразно. Счета, че районният съд неправилно е интерпретирал и
оценил събраните по делото писмени и гласни доказателства, което довело до
неправилност на правните му изводи. Останали игнорирани факти и
доказателства, установяващи действителното правно положение. Посочва, че
исковете за обявяване на привидността по чл.26, ал.2 от ЗЗД и за разкриване
на симулацията по чл.17, ал.1 от ЗЗД имат различен предмет. В случая двата
договора отразявали изцяло действителните намерения на страните, като не
били привидни или прикрити, като волята им била да упражнят правата си по
ред, позволен от закона. Решението, на което съдът се е позовал било по
съвсем различен казус. Твърдението на ищеца в исковата молба било, че
договорът за дарение е нищожен, тъй като е сключен с цел да бъде създадено
законно основание за изключване приложението на чл.33, ал.1 от ЗС, което по
същността си представлявало заобикаляне на закона. В мотивите си
районният съд не е обсъдил тези, наведени от ищеца твърдения, както и
неговите възражения в тази насока. Моли въззивният съд да отмени
обжалваното решение изцяло и да постанови ново, с което да отхвърли
исковите претенции като неоснователни. Претендира присъждане на
2
направените по делото разноски.
С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба,
отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подаден от насрещната
страна – ищеца в първоинстанционното производство АС. В. П..
С отговора на въззивната жалба, въззиваемият АС. В. П. чрез
пълномощника си адв. Д. ИВ., оспорва изцяло твърденията във въззивната
жалба. Въззиваемият намира постановеното първоинстанционно решение за
правилно, законосъобразно и обосновано и моли съда да го потвърди. Намира
твърденията, изложени във въззивната жалба за неоснователни и излага
подробни контрааргументи относно установените факти и анализа на
събраните доказателства, като счита, че преценката на районния съд е
правилна, а правните изводи – законосъобразни. Заявява, че в ТР
№5/28.11.2012г. по т.д. №5/2012г. на ОСГК на ВКС не се изключва
възможността договора да е нищожен на друго основание, в частност
твърдяната относителна симулация, която и се установила по делото.
Посочва, че при сключване на предварителния договор за продажба,
продавачът е поел задължение и е целял имота да бъде продаден, а не да се
подарява част от него. Посочва, че основателен се явява и иска по чл.33, ал.2
от ЗС. Излага съображения в тази насока. Налице е продажба, с оглед
нищожността на договора за дарение, не е отправено предложение за
изкупуване. Самият иск е предявен в двумесечен срок от сключване на
сделката. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция
разноски. Не са направени доказателствени искания.
В съдебно заседание, въззивницата ЕМ. Ф. Ч., редовно призована, не се
явява. Представлява се от процесуален представител по пълномощие адв. К.,
който поддържа въззивната жалба на изложените в нея основания и моли за
уважаването й. Моли съда да отмени обжалваното първоинстанционно
решение и вместо него да постанови ново, с което да отхвърли исковите
претенции. Претендира присъждане на направените по делото разноски пред
двете инстанции.
В съдебно заседание въззивницата Д. Д. П., редовно призована, не явява.
Представлява се от назначения й по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен
процесуален представител адв. Й.Д., който заявява, че поддържа
3
съображенията изложени във въззивната жалба и моли същата да бъде
уважена, като първоинстанционното решение бъде отменено и вместо него
постановено ново, с което предявените искове бъдат отхвърлени като
неоснователни.
В съдебно заседание, въззиваемият АС. В. П., редовно призован, не се
явява. Представлява се от процесуален представител по пълномощие адв. Д.
ИВ., който оспорва въззивната жалба и поддържа изложените в отговора на
въззивната жалба съображения относно неоснователността на жалбата. Моли
съда да потвърди обжалваното първоинстанционно решение като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за въззивната
инстанция.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия
срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от
обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред
районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е
незаконосъобразно и неправилно.
Този състав на въззивния съд счита, че формираната от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в
мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал и ПРЕПРАЩА своята към нея.
Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, районният
съд е приложил неправилно материалния закон и е достигнал до неправилни
правни изводи.
Изложените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на
атакуваното решение са основателни.
С.ският районен съд е бил сезиран с предявени при условията на
4
обективно кумулативно съединяване искове за прогласяване на нищожност на
договор за дарение на 1/16 ид.ч. от недвижим имот, като привиден,
прикриващ договор за покупко-продажба, с правно основание чл.26, ал.2,
предл. пето от ЗЗД и иск за изкупуване на 1/4 ид. ч. от процесния недвижим
имот, с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС.
І. Относно иска по чл.26, ал.2, предл. 5 от ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.2 от ЗЗД нищожни са договорите,
които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие,
предписаната от закона форма, основание, както и привидните договори. В
случая, твърденията на ищеца в първоинстанционното производство е че
сключения на 06.04.2021г., под формата на нотариален акт №40, том ІІ, рег.
№2992, дело №222/2021г. на нотариус Е. Ш., с район на действие СлРС,
договор за дарение на 1/16 ид.ч. от недвижим имот е нищожен, като
привиден, прикриващ действителен договор за покупко-продажба и целящ да
бъде създадено законно основание за изключване приложението на чл.33, ал.1
от ЗС.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да
установи фактите, на които основава своите искания и възражения. От тази
разпоредба на закона следва, че подлежат на доказване конкретните факти, на
които е основан иска или възражението. В случая, в тежест на ищеца е да
докаже обстоятелствата, на които основава своята претенция, а именно факта
на нищожността. Сключеният договор е привиден, когато страните са се
съгласили, че няма да си дължат посочените престации. Налице е съзнавано
несъответствие между воля и изявление, тъй като страните не желаят
правните му последици. Ако страните са се съгласили, че няма да си дължат
нищо, симулацията е абсолютна, а ако са се съгласили, че ще си дължат
друго, симулацията е относителна. В тежест на страната, която
претендира, че сделката е привидна, е да докаже симулацията.
В случая доказателствената тежест е изцяло за ищеца, който следва по
пътя на пълното, пряко и главно доказване да установи по безспорен начин
твърдяната относителна симулация – твърдението, че волята на страните е
била да сключат договор за покупко-продажба, вместо обективирания външно
в нотариалния акт договор за дарение, следва да бъде разкрито по безспорен
начин, че страните по сделката не са целели настъпването на правните
5
последици на дарението, а е налице друго твърдяно правоотношение, което е
възмездно. Привидната сделка /симулативна/ е тази, по която
волеизявлението се нуждае от приемане, но със съгласието на другата страна
не се желае нейното правно действие /изцяло или частично/. При привидните
сделки е налице едно съзнателно несъответствие между желаното и
изразеното. Или с други думи, за да е налице привидна сделка,
волеизявленията на страните трябва да съдържат, първо изявено желание за
сключване на сделката, и второ, изрично изявление, че не се иска правното й
действие, като желаните последици от нея са други.
Тъй като ищецът е трето за сделката лице са допустими свидетелски
показания и такива са били допуснати и събрани от първоинстанционния съд.
Въззивният състав, противно на извода на районния съд, намира, че с
ангажираните доказателства, в т.ч. гласните такива, преценени в тяхната
съвкупност, ищецът А.П. не е успял да установи по безспорен начин
твърдяната симулация. От доказателствата по никакъв начин не е установено,
че атакуваната сделка е възмездна, т.е. че е налице прикрита уговорка за
получаване на продажна цена за прехвърленото право на собственост върху
въпросните 1/16 ид.ч. части от правото на собственост върху недвижимия
имот и че такава е получена от дарителя Д.П..
Напротив, събраните по делото гласни доказателства – показанията на
св. Янкова и свид. Ч., не съдържат непосредствени възприятия на свидетелите
по отношение на тези, подлежащи на установяване факти. Никой от тях не е
бил свидетел на договорките между страните във връзка със сключения
договор за дарение, не е възприел тяхната действителна воля във връзка с
тази сделка. Свидетелите нямат преки впечатления от вътрешните уговорки
на страните по договора, не са присъствали на техни разговори, дори не
изказват предположение, че ответниците не са желали и целели правните
последици на дарението - безвъзмездно прехвърляне на правото на
собственост, и че с него са прикрили продажба. Свид. Ч. говори само за
явяването на страните пред нотариуса, посочва, че ответниците отишли при
нотариуса, за да бъдат прехвърлени идеалните части на П. на майка му - Е.Ч.,
без свидетелят да е посочил чрез каква сделка и какви са били
действителните им намерения. Прехвърляне на идеални части безспорно е
налице при договора за дарение. Тези обстоятелства не са достатъчни, за да
6
се приеме наличие на други уговорки в договора за дарение освен
обективираните.
Поради това въззивният съд приема, че от изслушаните свидетелски
показания не могат да се направят изводи относно съществуването на други
уговорки между страните по договора, освен обективираните в нотариалния
акт.
Тук следва да се има в предвид още, че нотариалният акт, като
официален документ, разполага с материална доказателствена сила за
обстоятелствата, съдържащи се в него, която задължава съда до доказване на
противното да приеме, че удостоверените в документа факти действително са
се осъществили, когато е спазена формата и процедурата на нотариалното
производство. Т.е. материалната доказателствена сила на нотариалния акт
като официален свидетелстващ документ обхваща възприетите от нотариуса
факти - „за изявленията пред него и за извършените от него и пред него
действия”.
В случая се касае за две отделни сделки, сключени една след друга, по
които уговорките са различни, като намеренията на договарящите са били
отразени и в съставените нотариални актове. Опровергаване на отразеното в
тях няма.
Във връзка с твърденията на ищцата, че волята на страните е била
единствено и само сключване на договор за продажба, което извежда от
волеизявленията в предварителния договор за покупко-продажба от
04.08.2020г., следва да се посочи, че ответницата Д. Д. П. не е била страна по
този предварителен договор и той не съдържа нейно волеизявление. Този
договор е сключен от нейният наследодател, като не отразява нейна воля. Той
може да служи единствено и само като правна възможност за купувача по
него да реализира правата си по съдебен ред по чл.19, ал.3 от ЗЗД и спрямо
наследниците на продавача – обещател по договора. Този договор не е
индиция за волята на Д. Д. П. единствено и само да продаде имота и не
изключва изразената воля и на двете страни по атакувания договор за дарение
за сключване на безвъзмездната сделка.
Както вече се посочи в тежест на ищеца е да установи и докаже
симулативността на сключената между ответниците сделка, в случая
прикриване на продажба на имот посредством дарение, като въззивният съд
7
приема, че ищеца не е успя да установи, че действително желаната сделка
между ответниците по иска е продажба на имота, а не дарение, тоест да
установи, че страните по сделката прикриват сключеното помежду им
съглашение - продажба с едно привидно съглашение - дарение.
По отношение на наведеното, наред с относителната симулация,
твърдение, че договора за дарение е сключен само с цел да бъде създадено
законно основание за изключване приложението на чл.33, ал.1 от ЗС, следва
да се посочи следното: Съгласно разясненията, дадени с ТР №5/28.11.2012г.
по т.д. №5/2012г. на ОСГК на ВКС, при извършване на дарение на част от
съсобствен имот в полза на лице, външно за съсобствеността, сделката по
принцип не е в нарушение на закона. Когато надареното, външно за
съсобствеността лице, впоследствие придобие по силата на продажба и
останалата част от собствената на продавача идеална част от имота,
резултатът е придобиване на право на собственост върху идеална част от
недвижим имот от лице, което не е било съсобственик преди извършването на
първата сделка. Този резултат не е забранен или непозволен от закона. Това е
така и в случаите, когато договорът за дарение е сключен с цел да се осуети
правото на изкупуване от съсобственик в последваща продажба, тъй като
преследваният резултат не е забранен или непозволен.
С оглед изложеното съдът намира, че искът с правно основание чл.26,
ал.2, пр.5 от ЗЗД е неоснователен и недоказан и като такъв следва да се
отхвърли.
ІІ. По иска за признаване право на изкупуване на 1/4 идеална част от
процесния недвижим имот, собственост на ответницата Д. Д. П., с правно
основание чл.33, ал.2 от ЗС:
Правото на изкупуване на дял от съсобствен имот чрез заместване на
купувача по договора за покупко-продажба със съсобственика е
регламентирано с разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗС. То е преобразуващо,
субективно, материално право, признато на закона на онзи съсобственик,
комуто не е предложено да изкупи разпоредена чрез покупко-продажба
идеална част на друг съсобственик в полза на трето лице извън
съсобствеността. Това право може да се защити и реализира чрез специално
уредения иск по чл. 33 ЗС.
Така предявения иск е допустим, предявен в законоустановения
8
двумесечен преклузивен срок. Искът е предявен точно в последния ден от
изтичането на два месеца от сключването на договора за покупко-продажба,
поради това съдът не изследва момента на узнаване за сделката, който при
всички случаи е след самото нотариално производство и вписване в регистъра
на СлВП.
Въззивният състав намира, че разгледана по същество тази искова
претенция е неоснователна.
Предпоставките за уважаване на този иск са следните: да е налице
съсобственост върху недвижим имот; съсобственикът – ответник да е
прехвърлил своя дял изцяло или отчасти на трето лице чрез договор за
покупко-продажба; продажбата трябва да е действителна; приобретателят по
договора за покупко-продажба трябва да е трето лице по отношение на
съсобствениците, т.е. да не е един от тях и съсобственикът – ответник да не е
предложил на ищеца да закупи дела му от съсобствения имот или да го е
предложил при различни условия, в сравнение с тези, при които е прехвърлил
този дял на третото лице – купувач.
В случая се установи, че действително е налице съсобственост между
ищеца и първата ответница Д. Д. П. по отношение на процесния недвижим
имот, възникнала по пътя на наследяването, като Д.П. е отчуждила своите
идеални части от имотите по силата на договор за покупко-продажба, който е
напълно действителен. Установи се обаче, че приобретателят по договора за
продажба е съсобственик – лице, притежаващо 1/16 ид.ч. от имота по силата
на сключен договор за дарение, спрямо който правилото на чл.33, ал.1 от ЗС
не се прилага. Тъй като не се доказа в хода на настоящото производство
твърдяната от ищеца нищожност на договора за дарение, то е налице
прехвърляне на дялове между съсобственици, което не се подчинява на
изискванията на чл.33 от ЗС. Поради това не е налице необходимата
кумулативна предпоставка за уважаване на иска по чл.33 от ЗС и същият
следва да се отхвърли като неоснователен.
Като е стигнал до други правни изводи, районният съд е постановил
неправилен и незаконосъобразен акт, който следва да се отмени и вместо него
да се постанови решение, с което исковите претенции се отхвърлят като
неоснователни и недоказани.
По отношение на разноските:
9
С оглед изхода на спора, на ищеца в първоинстанционното
производство не се следват разноски и първоинстанционното решение и в
частта, с която са му присъдени такива, следва да се отмени като
незаконосъобразно.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника в първоинстанционното
производство Е. Ч. се дължат направените по делото разноски в размер на
800лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на спора по въззивната жалба – основателност на
същата, на въззивницата Е. Ч. следва да се присъдят сторените във въззивното
производство разноски в общия доказан размер от 971,32лв.
Ответницата – въззивник Д.П. не е сторила разноски в производството
пред двете инстанции и такива не следва да й се присъждат /тя е била
представлявана от особен представител, назначен й от съда на основание
чл.47, ал.6 от ГПК, чието възнаграждение е за сметка на ищеца/.
На въззиваемия А.П. не се дължат разноски за въззивното
производство, с оглед основателността на въззивната жалба и крайния изход
на спора. Той следва да понесе своите разноски, така, както ги е сторил.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло първоинстанционно Решение №754/15.12.2021г.,
постановено по гр.д.№2160/2021г. по описа на С.ски районен съд, като
НЕПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от АС. В. П. с ЕГН ********** от гр. С., кв.
„*** против Д. Д. П. с ЕГН ********** от гр. С., кв. *** и ЕМ. Ф. Ч. с ЕГН
********** от гр.С., ***, както следва: 1. Иск с правно основание чл.26, ал.2,
предл. 5 от ЗЗД за обявяване на нищожност на Договор за дарение на 1/16
ид.ч. от недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *** по КККР на гр. С., намиращ се на етаж І в сграда с
идентификатор ***.3, предназначение на сградата: жилищна сграда –
многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с
10
административен адрес: гр. С., ***, с предназначение на самостоятелния
обект: жилище, апартамент, състоящ се от две стаи, дневна, столова с
готварна и сервизни помещения, брой нива на обекта: 1, със застроена площ
на целия обект 86,00 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж обект с идентификатор ***.3.2, под обекта няма, над обекта:
обект с идентификатор ***.3.3, ведно с прилежащо избено помещение №24 с
полезна площ 13,75кв.м. и описани граници, ведно с 3,59 % ид.ч. от общите
части на сградата и отстъпеното право на строеж върху терена, обективиран в
нотариален акт за дарение на недвижим имот №***. на нотариус Е. Ш., с
район на действие СлРС, вписан в СлВп – С. под №183, том VІ, дело
№1074/2021г., като привиден, прикриващ договор за покупко-продажба и 2.
Иск с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС за изкупуване на ¼ ид.ч. от
описания недвижим имот, замествайки изцяло купувача ЕМ. Ф. Ч. при
условията на сделката по договора за продажба, сключена с Д. Д. П.,
обективирана в нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим
имот, вписан в СлВп под №***., за сумата 10000лв., като
НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗНИ.
ОСЪЖДА АС. В. П. с ЕГН ********** от гр. С., кв. „*** да заплати
на ЕМ. Ф. Ч. с ЕГН ********** от гр.С., *** сумата от 800лв.,
представляваща направени пред първата инстанция разноски и сумата от
971,32лв., представляваща направени пред въззивната инстанция разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от връчването му на страните при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11