РЕШЕНИЕ
№ 1155
гр. Пловдив, 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Таня Асп. Георгиева Точевска
при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова
като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева Точевска Гражданско
дело № 20215330117838 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и
т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда, и чл. 86 от ЗЗД,
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Б. И. К., с ЕГН
**********, от ***, със съдебен адрес: ***, чрез *** Б.П. срещу „ГБС Пловдив” АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 24,
представлявано от *** К.З. и Д.Т.в. Предявени са обективно съединени искове да бъде признато за
незаконно уволнението на ищеца, извършено със заповед за прекратяване на ТПО № ***г.,
връчена на ***г., с които трудовото правоотношение между страните е прекратено на осн. чл. 328,
ал. 1, т. 5 от КТ, поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата, да бъде
възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „***“ и да бъде осъдено ответното
дружество да заплати на ищеца обезщетение за това, че е останал без работа за периода ***г. –
***г. в размер на 8640 лева, на база последно получавано БТВ в р-р на 1440 лева, ведно със
законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното плащане, както и да му
присъди разноските по делото.
Ищецът твърди, че е работил по трудово правоотношение с ответника на длъжност
“***”, с последно получавано БТВ в р-р на 1440 лева. Твърди, че с оспорената заповед за
прекратяване на ТПО № ***г., връчена му на ***г., трудовото правоотношение между страните е
прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 5 поради липса на качества за ефективно изпълнение на
работата.
Ищецът твърди, че уволнението му е незаконно, поради следното:
1
Твърди се, че цитираното от работодателя основание касае обективна липса на
качества, за която лицето не носи вина, но същевременно в заповедта са посочени дисциплинарни
нарушения, а не качества, които да липсват на ищеца. Мотивите на уволнителната заповед били
общи, неиндивидуализирани, вместо липсващи качества били посочени извършени виновно
действия, а в самата заповед липсвало посочване на период на извършване на всичко, изброено в
нея.
По същество, в случай, че съдът приеме заповедта да е редовна от външна страна, се
твърди, че ищецът, вместо да бъде наказан за извършени виновно от него дисциплинарни
нарушения, е уволнен за обективно липсващи качества, което се твърди в случая да не е налице.
Реално се касаело за дисциплинарни нарушения, за които работодателят следвало да търси
отговорност по строго регламентирана процедура, за виновно поведение, като тези пропуски не се
дължали на обективно липсващи качества. Отделно от това, някои от описаните в заповедта неща
не били задължение на ищеца изобщо, съгл. дл. му х-ка. Също така се твърди в периода
06.07.2021г. – 26.09.2021г., с няколко прекъсвания, ищецът да е бил в отпуск поради временна
неработоспособност вследствие на трудова злополука. Твърди се реално работодателят да се
опитва да ангажира дисциплинарната отговорност на ищеца, заобикаляйки закона и уволнявайки
го на обективно основание, което в случая не е налице, тъй като описаните в заповедта факти
кореспондират на съвсем друго производство и друго основание. Ето защо се твърди уволнението
да е незаконосъобразно извършено, а след него ищецът е останал без работа.
Ето защо се моли съдът да постанови решение, с което да уважи предявените искове,
както и да му се присъдят разноски.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, като от същия писмен
отговор е постъпил в срок, чрез *** Д.К..
Признават се твърденията на ищеца относно наличието на ТПО, заемната длъжност,
както и че ТПО е прекратено с оспорената заповед на посоченото основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от
КТ. Твърди се обаче уволнението да е законосъобразно извършено, а всички твърдения на ищеца
за незаконосъобразност и немотивираност на заповедта да са неверни.
По твърденията за нередовност на заповедта от външна страна се сочи, че съобразно КТ
няма специални изисквания за реквизити на заповедта, на които тя трябва да отговаря, при
уволнение на това основание, а съгл. трайната практика на ВКС заповедта да е достатъчно
мотивирана, ако в нея са изброени липсващите на ***а/*** качества, или начинът, по който не се
справя той с работата. В оспорената заповед тези качества били конкретно посочени – липса на
умения за работа в екип, липса на лоялност, отговорност и честност. Срещу всяко качество бил
конкретно посочен начинът, по който ищецът не се е справил с работата. Тези липсващи качества
били изрично записани в длъжностната х-ка на ищеца като такива, които са необходими за
изпълнение на работата му, като в тази връзка се твърди изискванията, които в практиката си ВКС
приема да следва да са изпълнени, за да е заповедта редовна, да са спазени. Цитира се и практика
на ВКС по дела за уволнение на посоченото основание.
По наведените твърдения за описване на дисциплинарни нарушения, вместо липсващи
качества се сочи, че в заповедта е посочено ищецът да е дисциплинарно наказван, но това не са
мотиви на заповедта за конкретното уволнение. По твърдението за липса на конкретика в
заповедта се цитира ТР № ***г. на ОСГК на ВКС по т. д. № 4/2017г. и се твърди заповедта да
отговаря на посоченото в него. Относно посочване на период на липсващите качества се сочи
2
такова изискване да няма поставено нито в закона, нито да е утвърдено в съдебната практика по
соченото основание за уволнение. Използваните в заповедта изрази – „непрекъснати сигнали“,
„системни грешки“ и др. били използвани да подчертаят наличието на трайно отсъствие на
качествата, необходими на ищеца да изпълнява ефективно работата си.
Досежно твърденията на ищеца да липсва задължение за изпълнение на изброени в
заповедта възложени задължения във връзка с изготвяне материални отчети за кофраж, се сочи
това да не отговаря на истината, цитира се длъжностната характеристика на ищеца, подточка
десет, и Заповеди № ***г. и № ***г. на работодателя за задълженията на служителите на длъжност
„***“ – че до 3-то число на всеки месец представят финансов отчет за водените от тях СМЦ, част
от които са кофражи и скелета.
Досежно твърденията на ищеца за отсъствие в част от периода 06.07.2021г. –
26.09.2021г., поради трудова злополука, се твърди от една страна да са ирелевантни, относно
отсъствието, а от друга неверни, относно злополуката. Сочи се ищецът да е ползвал болнични
поради временна неработоспособност в периода 28.07-16.08.2021г. и 30.08-26.09.2021г.,
предизвестието за прекр. на ТПО да му е връчено на 17.08.2021г., когато е бил на работа, като това
е моментът, към който следва да се преценя дали същият ползва предварителна закрила при
уволнение. Цитира се отново практика на ВКС в тази връзка. Тъй като ищецът не е ползвал
закрила към този момент, се твърди обстоятелството ползвал ли е или не отпуск поради временна
неработоспособност в друг период да е ирелевантно към законността на уволнението. Ето защо се
твърди ищецът да не се е ползвал с предварителна закрила при уволнение. Отделно временната
неработоспособност на ищеца не се дължала на трудова злополука, тъй като декларираната
злополука не била призната за трудова, видно от Разпореждане № ***г. на ТП на ***, потвърдено с
Решение № ***г. на *** на ТП на ***.
Досежно претенцията за заплащане на обезщетение за оставане без работа се твърди за
периода 23-26.09.2021г. да е неоснователна, тъй като в този период ищецът е бил в болнични, като
отново се цитира практика на ВКС. Също така се твърди крайната дата, до която се дължи
обезщетение, да е 17.03.2022г., а не 23.03.2022г., тъй като ТПО е прекратено на 17-ти, а не на 23.09,
защото на тази дата е изтекло 30-дневното предизвестие, връчено на 17.08.2021г.
Ето защо се твърди уволнението да е законосъобразно и се моли исковете да се
отхвърлят, евентуално обезщетението по чл. 225 от КТ да се намали с изключване на
горепосочените периоди. Претендират се разноски.
В съдебно заседание ищецът, лично и чрез пълномощника *** Б.П. поддържа исковете
и моли да се уважат.
В съдебно заседание ответникът, чрез надлежно упълномощените *** В. и И., моли
исковете да се отхвърлят. Представя и писмена защита.
Претендират се разноски от двете страни, като всяка от тях е направила възражение за
прекомерност на разноските на другата страна.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Предявените искове са допустими, тъй като исковата молба е редовна, и в същата са
изложени обстоятелствата, на които ищецът основава исковете си.
За да бъде уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ да се признае уволнението за
3
незаконно, и като такова да бъде отменено, е необходимо ищецът да установи, че е работил по
трудово правоотношение с ответника и че същото е прекратено с оспорената заповед, като оттам
насетне в тежест на ответника е да установи законосъобразността на уволнението – че заповедта за
прекратяването на трудовото правоотношение е издадена от компетентен орган, че са налице
изискуемите от закона реквизити на същата, че е било налице посоченото в нея основание за
уволнение и че същото е извършено при спазване законоустановената процедура за това.
В настоящия случай между страните не се спори, и от представения по делото трудов
договор № ***г. се установява, че ищецът е започнал работа при ответника по безсрочно ТПО, с 6-
м. срок на изпитване, на длъжност „***“, като на ***г. е преназначен на длъжност „***“ с място на
работа – ***, ***, ***. Срокът на предизвестие е посочен на един месец, или 30 календарни дни, и
за двете страни. На ищеца е връчена дл. х-ка за заеманата длъжност, Посочено е в същата, че той
организира, контролира и ръководи движението на СМЦ в ***, че приема и изписва СМЦ в базата,
води документацията по приемането и изписването им, разпределя СМЦ по съответните складове,
осъществява контрол върху работата на складовия персонал, организира и контролира товаро-
разтоварната дейност в склада, анализира данните за складови наличности по видове, следи за
правилното съхраняване на СМЦ, участва в извършването на инвентаризации в складовата база и
изпълнява и др. задачи, свързани с възложената му работа. Посочено е, че е подчинен на ***, че
при изпълнение на задълженията си взаимодейства с ръководителя и счетоводителя, контактува
със служители на др. фирми , получава за дачи от ръководството, отчита извършените задачи пред
*** с документи. Посочени са отговорностите му – материална отговорност във връзка с опазване
на повереното му имущество. отговорност за вреди поради престой по негова вина, задължение да
спазва правилата за ЗБУТ, да носи ЛПС и работно облекло, че отговаря за спазване от страна на
работниците в отдела на технологичната дисциплина и правилата за работа с машини и суровини,
отговаря за изправността и безопасността на машините и съоръженията. Има задължение да не
разпространява информация от личен характер, която би могла да накърни личното достойнство на
*** и ***. Посочено е, че има 8-часов раб. ден и 1 час обедна почивка в час по негов избор според
натовареността на работния процес. ДХ е връчена на ищеца срещу подпис и с положена дата.
Представена е от ищеца оспорената заповед № ***г., с която е прекратено ТПО с
ищеца, считано от ***г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ и във връзка с чл. 335, ал. 2, т. 2 от КТ,
поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата. Посочено е, че заповедта се издава
във връзка с отправено предизвестие № ***г. и че ТПо се прекратява, считано от ***г. Заповедта е
връчена на ***г. В нея е посочено, че на ищеца липсват следните качества: умения за работа в
екип, отговорност, лоялност към колеги и честност.
За липсата на умения за работа в екип е посочено, че са получавани непрекъснати
сигнали от работници и служители за пререкания и обиди от страна на ищеца, за което е бил
предупреждаван неколкократно.
За липсата на отговорност е посочено, че е налице системен хаос в склад за работно
облекло и обувки, системни грешки при представяне на материални отчети за кофраж и скеле при
***, водещи до нарушаване на организацията на работа и отчетността на строителните обекти.
За липсата на лоялност е посочено, че не веднъж е отсъствал, без да предупреди
колегите си – *** и ***.
За липсата на честност е посочено, че при провеждане на инвентаризация е скрил от
комисията за наличие на друг склад за работно облекло и обувки.
4
Накрая в мотивите на заповедта е посочено, че за това, че не е спазвал преките си
служебни задължения, е дисциплинарно наказван, като са цитирани две заповеди - от 24.03.2020г.
за налагане на „***“ и от 16.12.2020г. за „***“.
В заповедта е посочено ТПО да се прекратява, считано от ***г., като е връчена на ***г.
Същата е издадена от К. З. и Д. Т. – *** на дружеството.
Ответната страна твърди тази заповед всъщност да е издадена в деня, в който изтича
вече отправеното предизвестие и към датата на връчването й ТПО вече да е било прекратено
поради изтичане на срока на предизвестието, в която връзка прави и възражение за крайния срок на
шестмесечния период на оставане без работа след уволнението – твърди се той да е 17, а не
23.03.2022г.
Самото предизвестие също се представя от ответника – л. 33 от делото. В него е
посочено, че е издадено на 17.08.2021г,, като датата на връчване е поправяна, и числото е нещо
средно между 11, 12 и 17.08.2021г. Доколкото обаче самата дата на издаването му е 17.08.2021г.,
то следва да се приеме, че и това е датата на връчване, а не по-ранна дата. Предизвестието е
адресирано до Б. И. К., изхожда от *** *** и ***, като в него е посочено, че на осн. чл. 328, ал. 1, т.
5 от КТ (липса на качества за ефективно изпълнение на работата) и във вр. с чл. 326, ал. 2 от КТ
отправят едномесечно предизвестие (30 календарни дни) за прекратяване на трудовия му договор
като ***, като срокът започва да тече от деня, следващ получаването му. Същият е изтекъл на
16.09.2021г., като оспорената заповед е издадена на 17.09.2021г., когато ТПО вече е прекратено, и
връчена на ***г. Върху предизвестието е отбелязано на ръка долу вляво – прекр. на 17.09.2021г.
Ответникът представя заповеди, за които няма данни да са били връчвани на ищеца
срещу подпис, нито да е запознаван с тях по друг начин – заповед от 08.06.2018г. за приемане и
предаване на СМЦ, заповед с посочена дата 21.12.2018г., с която се задължават определени
ръководители да представят определени документи в определени срокове, считано от 01.01.2019г.
В тази заповед в т. 5 е посочено *** да представят във ФСО до трето число материалните отчети
на водените от тях СМЦ. Според т. 9 за неспазване сроковете ще се налага по 150 лева глоба, която
ще се удържа от тр. възнаграждения, за което ще се издава индивидуална заповед. В заповедта е
посочено, че следва да бъде връчена за изпълнение. Няма данни дали и по какъв начин, и кога е
сведена до знанието на ищеца. По делото няма данни същият да е санкциониран за неизпълнението
й с изрична заповед.
В ЛТД на ищеца са подредени искане за даване на обяснение за това, че на две дати
през м. юни 2019г. за период около 2 часа сутрин не е бил на работното си място да зарежда с
гориво автомобилите, собственост на дружеството. Няма данни искането да му е връчено срещу
подпис, респ. при отказ.
Представени са и още две искания за даване на обяснения и две заповеди за налагане на
наказания, като двете искания и едната от заповедите са връчени срещу подпис на ищеца, за едната
заповед няма данни да е връчена. Първото искане е от 16.03.2020г. и за даване на обяснения за
липси на тръби за скеле, жабки и дървени талпи. Със заповед от 24.03.2020г., която няма данни да
е връчвана на ищеца, му е наложно дисц. наказание „забележка“ за липси и несъответствия в
документацията относно тръби за скеле, жабки и дървени талпи. Второто искане е от 04.12.2020г. и
относно инвентаризация на складове. В искането е посочено, че на 18.11.2020г. е извършена
инвентаризация на склад за работно облекло и обувки, а на 02.12.2020г. при проверка на
складовете от *** и комисия е установено наличие на помещение, в което има налично облекло,
5
обувки и одеяла, които не са били описани при инвентаризацията от 18.11. Поискано му е
обяснение защо не е предупредил за съществуване на помещение склад за работно облекло и
обувки. На 03.12.2020г. по нареждане на главния счетоводител и членовете на комисията С.Ч. и
Екатерина Змеева трябвало да се направи опис на работното облекло и обувките от двата склада.
Поискано му е обяснение защо е отказал да отвори склада и да присъства при преброяването и
защо не е изпълнил нареждането на инж. Н. – изп. директор, да се ползва определеното от него
помещение за склада за работно облекло и обувки. Със Заповед от 16.12.2020г. на *** Н. и Й. на
ищеца е наложено дисц. наказание „***“ за неотговорно отношение при изпълнение на преките
служебни задължения. В заповедта е посочено, че ищецът е извършил нарушение на тр.
дисциплина, посочено е, че на 18.11. и 02.12.2020г. е подвел инвентаризационната комисия, и е
прието, че отказът му да отвори склада на 03.02.2020г,. е неоснователен, като са описани и други
неща, за които няма данни да са му искали обяснения, но вероятно представляват коментар по
дадените обяснения от ищеца, които е посочено, че работодателят не приема.
Също така ответникът е представил болнични листове на ищеца за периода 28.07.2021г.
– 16.08.2021г., за злополука, 30.08.2021г. – 12.09.2021г., поради карантина, за 13.09.-26.09.2021г. –
поради пневмония, като предизвестието е връчено на първия работен ден след първия болничен, а
ТПО е прекратено с изтичане на срока му по време на отпуск поради временна
неработоспособност. Представено е и разпореждане от 28.09.2021г. на ТП на ***, потвърдено с
Решение от 29.11.2021г. на *** на ТП на ***, видно от което злополуката, претърпяна от ищеца на
06.07.2021г. – травма на глезена и стъпалото, не е била призната за трудова.
Ответникът твърди така описаните документи да представляват цялото лично тр. досие
на ищеца, но е видно, че са само извлечение, част от същото.
По делото всяка от страните е ангажирала гласни доказателства, чрез разпита на по
един свидетел за установяване, респ. опровергаване на обстоятелството липсват ли у ищеца или не
качествата, описани в заповедта за прекр. на ТПО.
От показанията на свидетеля на ищеца – *** М.З.Г. се установява, че познава ищеца,
преките й отношения с него са били във връзка с предаване на ежемесечни отчети по заповедта, за
която по-горе се коментира, че няма данни да е връчвана на г-н К.. Според нея той имал три
основни задължения – да й предава ежемесечни отчети, да поддържа реда в склада и да стопанисва
добре повереното му имущество. Свидетелката установява, че складовата база се намира на голяма
площ, складовете са много – открит склад, склад за кофраж, склад с работно облекло и други
складове повече от десет склада общо, и ищецът е единствен служител в тях, не само ***. Според
нея в склада, който тя е проверявала – за скеле и кофраж, че сто е било разхвърляно, и от три
проверки установила, че има разминаване между отчетите, които той и подава, и това, което
реално има в склада. Според нея тя го проверява от 2019г. насетне, като в почти всеки отчет имало
някакво разминаване, за което тя сигнализирала ръководството. Били съставяни протоколи за това,
но същите липсват по делото. Същата твърди работата да е специфична, да изисква доста усилия и
на К. да е било дадено време да свикне, затова не бил уволнен по-рано. Според нея въпреки всичко
той е старателен и му дали време да свикне, а грешките не ги допускал умишлено, толкова му били
възможностите. Били му налагани дисциплинарни наказания за небрежност – в единия случай не
бил преброил правилно тръбно скеле, при втория случай правели инвентаризация на работно
облекло и обувки, когато свидетелката попитала дали и другаде има такова, той казал, че няма, и
отказал да отвори другия склад под претекст, че свършва работното време. На другия ден отворил
6
склада и се оказало, че там има работно облекло и обувки. Според нея ищецът не умее да работи в
колектив, влизал в конфликти с колеги. Същата не е присъствала на такива, изградила си е
мнението на база на това, което е чула. Също така е чувала да е отсъствал по лични причини по
няколко часа на ден от базата и когато е бил питан от ръководителите защо не е уведомил, че ще
отсъства, отговорът бил, че така е преценил. Тя не е присъствала на тези разговори, чувала е,
изградила е това мнение от коментари на колеги – ***, *** и ***. Те й се оплаквали в качеството й
на *** и на база на тези оплаквания си е изградила мнение за Б.. Тези оплаквания тя ги докладвала
на по-горно ниво устно. Друг *** освен него, не просто ***, а друг *** в тези десет склада, не е
имало. Не са имали програма, в която да се заприходяват складовите наличности в базата, защото в
дружеството бил възприет този подход, не им трябвала такава счетоводна програма. Ищецът
оспорва да е имал задължения да предава такива отчети, като твърди изготвянето им да е било
работа на самата свидетелка. Според свидетелката той е длъжен да представя отчети поради липса
на складова програма, която не им е необходима. По делото е представена ДХ на свидетелката,
видно от която сред основните й задължения са да осчетоводява документи да води и ведомости,
като и взаимодейства с *** при изпълнение на задачите си.
От показанията на свидетеля на ответника – И.А.Д.Г., който е работил като *** при
ответника по времето, по което и ищецът е работил, се установява, че двамата са работили заедно
във връзка с обект, на който свидетелят е бил ***. Свидетелят в показанията си сочи, че е доволен
от съвместната си работа с К., която включвала подаване на заявки и получаване на материали от
складовете, за които ищецът отговаря. В самото начало К. му представил списък с материали и
наличности, по които може да направи заявките си, и това направило много добро впечатление на
свидетеля. Същият обяснява, че складовата база е разположена на много голяма площ, има около
8-9 халета и открити площи, като в складовете ищецът е работил сам, без друг ***, който да му
помага. Същият е много доволен от работата си с ищеца, защото замяната на повредени машини и
материали е ставала веднага, а документите съставяли в края на дена, което било удобно, защото не
се налагало да прекъсват работа на обекта. Свидетелят е виждал как ищецът сътрудничи по този
начин и на други колеги с цел да не се забавя работата. От склада товарели и разтоварвали общи
работници, пратени от свидетеля, тъй като ищецът нямал никой, който да му помага и да работи с
него. Разтоварвали понякога до седем часа вечерта. Обяснява колко голям е склада за кофраж,
колко близки са по вид различните кофражни елементи, само един път бил сгрешен вида кофраж,
който му бил изпратен, ставало въпрос за укрепителни материали към кофраж вид А и Б, едните
били 8 см, другите 5 см. и самият свидетел също трудно можел да направи разликата, самите
работници от обекта казали, че им трябва от другия вид и материалите веднага били сменени, а
после грешката се отстранявала и документално. Когато веднъж се установяло кой е правилният
тип кофраж за съответния обект, повече грешки не се допускали. Свидетелят сочи, че почти
ежедневно Б. е оставал да работи извънредно, защото товаренето и разтоварването ставало в
извънработно време, само Б. държал ключовете от складовете, а те били много, и нямал
работници, които да му помагат. За всички материали се съставяли приемо-предавателни
протоколи и ако нещо не излизало, щели да им спрат заплатите. Единственият случай, в който Б. е
отсъствал, било след някаква злополука, падане от камион, когато бил в болнични.
Ищецът в подкрепа на твърдението си, че е останал без работа, в.с.з. от 21.02.2022г.
представя трудова книжка. В същата след вписаното ТПО с ответника с вписана дата на
прекратяване – 17.09.2021г. и ОМВ – 1250 лева, няма други вписани ТПО. От извършената
служебна справка за регистрирани тр. договори на ищеца се установява, че към дата 04.04.2022г.
7
същият няма регистрирани ТПО, последното такова е било с ответника с регистрирана дата на
сключване 08.06.2018г. и дата на прекратяване – 17.09.2021г.
Представен е фиш за заплата за м. май на ищеца, в който е вписано основно тр.
възнаграждение в размер на 1250 лева и ДТВ за ТСПО – 15, 2 %. Общо за 17 дни, от които 15 дни
работа и 2 дни ПГО на ищеца е начислена брутна сума за получаване – 1 440 лева, като това са
всички работни дни за месеца.
Ответната страна е представила справки за актуално състояние на дружеството към
дата 17.08.2021г., и към 17.09.2021г. видно от които лицата, издали предизвестието и заповедта, са
били *** на дружеството и съответно – по двама заедно са били носители на работодателската
власт.
При така установените факти от значение за изхода на спора по иска по чл. 344, ал. 1, т.
1 от КТ съдът достигна до следните изводи:
За да бъде законно уволнението на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда –
поради липса на качества на ***/*** за ефективно изпълнение на работата е необходимо актът, с
който трудовото правоотношение се прекратява, да бъде мотивиран, като бъде посочено какви
конкретно качества липсват на ***а за ефективно изпълнение на работата. При основанието за
уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, а именно липса на качества за ефективно изпълнение на
възложената работа се касае за обективно, безвиновно и трайно състояние на липса на качества,
като тези необходими за изпълнението на длъжността качества трябва да се извеждат от
съответната длъжностна характеристика и липсата им да е довела до неизпълнение на конкретни
трудови задължения. Следователно наличието или липсата на това основание за уволнение би
могло да се установи единствено в случай, че актът за прекратяване на трудовото правоотношение
бъде мотивиран. В случая не би имало пречка, дори тези качества да не са посочени в съответния
акт, с който прекратяването е извършено, същите да бъдат посочени в отделен документ, съставен
от работодателя и различен от предизвестието, който да е доведен до знанието на *** или ***,
ведно с документите за прекратяване на ТПО, като това би довело до саниране липсата на мотиви
в същите, ако такива липсват.
В случая ТПО е прекратено с изпратено предизвестие, с което ищецът е предизвестен,
че трудовото му правоотношение ще се прекрати на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от Кодекса на
труда, като е цитирано и какво гласи тази разпоредба – липса на качества на ***а или *** за
ефективно изпълнение на работата. Какви качества липсват на ищеца, в предизвестието изобщо не
е посочено. Срокът на предизвестието е 30-дневен, същото е връчено на 17.08.2021 г., поради което
и същият изтича на 16.09.2021г., и с изтичане на същия ТПО би следвало да се прекрати.
Издаването на последваща заповед само има характер на констатиране на прекратяването. Самото
предизвестие изобщо не е мотивирано.
Съгл. т. 3 от Тълкувателно Решение № 4 от 01.02.2021 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2017 г.,
ОСГК за индивидуализация на волеизявлението е достатъчно в писмената заповед за прекратяване
по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ да се изброят кои знания, умения или навици липсват или да се посочи в
какво се състои трайното неефективно изпълнение на работата (начинът по който *** се справя с
възложената работа). И в двата алтернативни варианта се постига целта на закона и *** или ***
могат да упражнят правото си на защита. В случая под заповед се разбира волеизявлението на
работодателя за прекратяването на трудовото правоотношение, а в конкретния случай това
волеизявление е не заповедта, издадена и връчена по време на ползване на отпуск поради временна
8
неработоспособност, и издадена един ден след изтичане срока на предизвестието, а самото
предизвестие. Предизвестието и изтичането на срока на същото пораждат ефекта на самото
прекратяване на ТПО, а заповедта има само констативен характер. Това е посочено и от самия
ответник в писмения му отговор, който признава, че заповедта само констатира факта на
настъпилото прекратяване и не води до същото, в противен случай ищецът би ползвал
предварителна закрила при уволнение на осн. чл. 333, ал. 1, т. 4 от КТ.
Съдът намира, че в случая, доколкото правопрекратяващият ефект настъпва с изтичане
срока на предизвестието,а не с издаването на заповедта и връчването й няколко дни след
настъпилото вече прекратяване, на ***г., то актът, довел до прекратяване на ТПО, е немотивиран.
Липсата на мотиви в същия не може да се санира с издаването на последваща прекратяването
заповед, в която такива да бъдат изложени за пръв път. До датата на прекратяване на трудовото си
правоотношение ищецът не е узнал по какви съображения се прекратява то. Издадената заповед с
посочена дата ***г. му е връчена на ***г., след като ТПО между страните вече е прекратено по
силата на изтичане срока на предизвестието, както самият ответник с отговора си признава. Ето
защо самата заповед от ***г. не може с обратна сила да санира недостатъците на предизвестието, а
именно – липсата на посочване на каквито и да било качества, които липсват у ищеца.
В случая работодателят цели с тази заповед, от една страна, да санира описанието на
липсващите качества у ищеца – незаконосъобразността на предизвестието, а от друга отрича
същата да има какъвто и да било правопрекратяващ ефект, тъй като е издадена връчена по време
на ползване на болнични, без закрилата по чл. 333 от КТ да е преодоляна, като сам твърди към
момента на връчването й ТПО да е било прекратено по силата на изтичане срока на
предизвестието..
Само за пълнота следва да се отбележи, че заповедта, издадена след настъпилото
прекратяване на ТПО, макар и привидно мотивирана, реално изброява нарушения на трудовата
дисциплина – неявяване на работа, подаване на сгрешени материални отчети, скриване от
комисията на втори склад за работно облекло - за които ищецът вече е наказван, обиждане на
колеги. При това основание за уволнение обаче се касае за обективно, безвиновно и трайно
състояние на липса на качества, поради което дисциплинарните нарушения, в случай, че такива са
наведени от работодателя, не могат да обосноват прекратяване на трудовото правоотношение на
това основание. Тези необходими за изпълнението на длъжността качества трябва да се извеждат
от съответната длъжностна характеристика и липсата им да е довела до неизпълнение на
конкретни трудови задължения. В случая са преписани няколко качества, които според
длъжностната характеристика ищецът следва да притежава, и срещу всяко от тях са „прикачени“
по няколко нарушения на трудовата дисциплина. За две от описаните обстоятелства на ищеца са
наложени дисциплинарни наказания, и доколкото няма данни заповедите за налагане на същите да
са обжалвани, то същите са влезли в сила. Реално описаните като липсващи качества на ищеца
касаят конкретни проявни форми на нарушения на трудовата дисциплина. Останалите, освен, че
описват нарушения на трудовата дисциплина, са и изцяло недоказани, тъй като, видно от
показанията на свидетеля на ответника, той е чул някакви оплаквания, чиято достоверност не е
потвърдена. Досежно системните грешки в документацията и поддържането на хаос в складовете –
същите не се доказаха с показанията на свидетеля на работодателя, от една страна, от друга, в
показанията си същият сам сочи, че се касае за огромна площ, около десет склада, за които ищецът
не само, че отговаря сам, но и няма нито друг служител, който да му помага, нито счетоводна
програма, в която да се въвеждат и следят наличностите. Отделно, показанията на този свидетел се
9
опровергават от тези на свидетеля на ищцовата страна, също работил при ответника, видно от
които с ищеца се е работело много добре, бързо, същият своевременно е реагирал при нужда, и е
работел извънредно, за да може в извънработно врем4е да се приемат и предадат необходимите за
обектите материали. Показанията и на двамата свидетели са дадени под наказателна отговорност,
като реално в показанията си свидетелят на ответната страна не сочи никакви конкретни качества,
които да липсват у ищеца, и как точно се е проявила тяхната липса.
С оглед на дотук изложеното искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване
уволнението за незаконно и неговата отмяна следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на заеманата
преди уволнението длъжност „***” съдът намира, че същият е основателен, тъй като уволнението
като незаконосъобразно се отменя, и ищецът е работил по безсрочно ТПО. Ето защо този иск ще се
уважи.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ съдът
намира следното:
За да се уважи този иск е необходимо да бъде уважен искът по чл. 344, ал.1, т. 1 от КТ
за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна, да се установи, че в посочения период
ищецът е останал без работа вследствие на незаконното уволнение, размерът на брутното трудово
възнаграждение, получавано при ответника – база за изчисляване на обезщетението, като крайният
срок, за който има право ищецът да получи обезщетение, е 6 месеца след уволнението.
В случая ищецът доказва в периода 17.09.2021г. – 17.03.2021г. вкл. да е останал без
работа по ТПО, тъй като от деня на уволнението и към дата 04.04.2021г. продължава да е без
работа, в трудовата му книжка няма записани нови ТПО, след прекратяване на процесното такова
и в системата на НАП няма отразен сключен друг трудов договор. В случая е основателно
възражението на ответника, че ТПО е прекратено още на 17.09.2021г., поради което крайната дата,
за която се дължи обезщетение, е 16.03.2022г. включително. Неоснователни са обаче
възраженията, че за периода, за който ищецът е получавал обезщетение от държавното обществено
осигуряване за отпуск поради временна неработоспособност, обезщетение за оставане без работа
не се дължи. В случай, че ищецът е получил суми от ДОО след прекратяване на трудовото си
правоотношение на определено основание, те подлежат на възстановяване в случай, че същият
получи обезщетение на същото основание за същия период и от работодателя. В случая
последното получено БТВ от ищеца е за м. май 2021г. и в размер на 1440 лева, за 17 работни дни,
или 84, 71 лева на ден. За периода 23-30.09, за 6 работни дни дължимото на ищеца обезщетение
възлиза на 508, 26 лева. За месеците октомври, ноември, декември, януари и февруари 2022г. по
1440 лева, за 5 месеца е 7200 лева, а за март за периода 01-16 март вкл., за 11 работни дни по 84, 71
лева – 931, 81 лева, или общо – 8640, 07 лева. Доколкото размерът надхвърля със седем стотинки
претендирания в исковата молба такъв от 8640 лева, то искът като размер изцяло ще се уважи,
като се отхвърли само за периода 17-23 март, за прецизност, доколкото крайният период на
оставане без работа е 16.03.2022г. включително.
Вземането е лихвоносно, законна лихва е претендирана, поради което следва да бъде
присъдена. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 19.III.1996 г. по гр. д. № 3/95 г., ОСГК,
докладчик съдията К.Я. лихва върху обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ се дължи от деня на
поканата по чл. 84, ал. 2 ЗЗД. А ако такава покана не е отправена от *** или ***, лихва се дължи от
деня, в който искът е предявен. Ето защо ще се присъди законната лихва върху главницата от 8640
10
лева от завеждането на исковата молба – 11.11.2021г., до окончателното плащане на дължимите
суми.
С оглед изхода на спора ищецът има право изцяло на разноските по делото. Същите се
претендират, като възлизат на 1400 лева – платено адв. възнаграждение. По отношение на същите
е направено възражение за прекомерност от ответната страна, по което съдът намира следното:
Съгл. разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адв.
възнаграждения, по искове за отмяна на уволнение (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ) или за възстановяване на
работа (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ), когато искът е предявен самостоятелно минималното адв.
възнаграждение е не по-малко от размера на минималната работна заплата за страната към
момента на сключване на договора за правна помощ или на определяне на възнаграждението по
реда на чл. 2. В случая договорът, с който е определено възнаграждението, е представен в първото
с.з., проведено на 21.01.2022г. и датира от 09.11.2021г., като в същия е посочено да е сключен и
възн. изплатено на 09.11.2021г. За периода от 01.01.2021г. до 31.03.2022г., съгл. ПМС №
331/26.11.2020г. МРЗ за страната възлиза на 650 лева. Следователно минималният хонорар по иска
по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ възлиза на 650 лева. Отделно са предявени и иск за възстановяване на
работа, както и иск за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, което обезщетение е в
размер на 8640 лева. За оценяемия иск минималният хонорар съгл. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата
възлиза на 580 лева плюс 5 % за горницата над 5000 лв., или в случая – 762 лева.
Общо само за двата иска, по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 от КТ минималният адв. хонорар
възлиза на 1412 лева, като под този минимум е недопустимо да бъде намаляван. Доколкото
хонорарът на пълномощника на ищцовата страна е под него, то възражението за прекомерност е
изначално неоснователно. Ето защо с оглед изхода на спора цялата сума от 1400 лева следва да се
възложи в тежест на ответника, исковете срещу когото се уважават.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. с чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС държавна такса върху уважените
искове в размер на 505, 60 лева (петстотин и пет лева и шестдесет стотинки), от които по иска по
чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ – 80 лева, по иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ - 80 лева, и 345, 60 лева - ДТ
по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА уволнението на Б. И. К., с ЕГН **********, от ***, със съдебен адрес: ***,
чрез *** Б.П., извършено с предизвестие изх. № ***г., издадено от *** на „ГБС Пловдив” АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 24
М. Н. и С. Й. и със Заповед № ***г. на *** на „ГБС Пловдив” АД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление – гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 24 К.З. и Д.Т.в, с които трудовото
му правоотношение е прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ поради липса на качества у
11
***а/*** за ефективно изпълнение на работата, считано от 17.09.2021 г., ЗА НЕЗАКОННО И ГО
ОТМЕНЯ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Б. И. К., с ЕГН **********, от ***, със съдебен адрес: ***, чрез ***
Б.П. на заеманата преди уволнението длъжност „***” в „ГБС Пловдив” АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 24, представлявано от ***
Д.К., Д.Т.в и К.З. – двама заедно, чрез пълномощника *** Д.И..
ОСЪЖДА „ГБС Пловдив” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
– гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 24, представлявано от *** Д.К., Д.Т.в и К.З. – двама
заедно, чрез пълномощника *** Д.И. да заплати на Б. И. К., с ЕГН **********, от ***, със съдебен
адрес: ***, чрез *** Б.П. сумата от 8640 лева (осем хиляди шестстотин и четиридесет лева),
представляваща дължимо обезщетение на осн. чл. 225, ал. 1 от КТ за това, че е останал без работа
вследствие на незаконното уволнение за периода ***г. – 16.03.2022г. вкл., ведно със законната
лихва върху главницата от подаване на исковата молба – 11.11.2021г. до окончателното плащане
на дължимите суми, и сумата от 1400 лева (хиляда и четиристотин лева) – разноски за адвокатско
възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 225, ал. 1 от КТ само за периода 17.03.-23.03.2022г.
ОСЪЖДА „ГБС Пловдив” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
– гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 24, представлявано от *** Д.К., Д.Т.в и К.З. – двама
заедно, чрез пълномощника *** Д.И. да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната
власт, по сметка на ПРС сумата от 505, 60 лева (петстотин и пет лева и шестдесет стотинки)–
държавна такса върху уважените искове.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от датата, на която е обявено постановяването му - 08.04.2022 г., на основание
чл. 315, ал. 2 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
12