№ 334
гр. С., 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание
на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20241000502151 по описа за 2024 година
САС е сезиран с въззивна жалба от правоприемник ищеца по гр.д. 89/22 г. по
описа на Софийския окръжен съд.
С решение по делото № 68/07.06.24 г. съдът, като е приел за доказано
направеното от ответното застрахователно дружество възражение за 50%-тно
съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, пострадал от ПТП, за което е
отправил съдебна претенция, основана на чл. 432 КЗ, и е определил като справедлив
еквивалент за страданията на ищеца сума от 50 000 лв., е присъдил в негова полза
обезщетение от 25 000 лв., ведно със законната лихва от 09.02.22 г.
На мястото на починалия през време на производството ищец (без да има
твърдения и доказателства за причинна връзка между смъртта му и последиците от
произшествието) е конституиран наследник на законоваия наследник на ищеца
(последният обявен за отсъстващ на основание чл. 9 ЗЛС с решение 98/11.03.24 г. по
гр.д. 921/23 г. по описа на РС Костинброд). Същият чрез адв. С. Н. оспорва
правилността на решението с твърдение, че не е доказано съпричиняване от
пострадалия ищец (като пешеходец), а вредите му са подценени при остойностяването
им съобразно чл. 52 ЗЗД. Иска отмяна на решението в осъдителната му част и
присъждане на пълното обезщетение от 100 000 лв., ведно със съразмерните лихви.
Въззиваемият ЗАД Далл Богг Живот и здраве оспорва жалбата и пледира за
потвърждаване на обжалваното решение.
При служебна проверка САС установи, че е сезиран с допустима жалба,
насочена срещу валиден и допустим съдебен акт. Дължи се произнасяне относно
правилността на решението според доводите за неправилност, съдържащи се във
въззивната жалба.
Във въззивното производство не са събирани нови доказателства.
Въз основа твърденията на страните и в рамките на дължимата проверка, САС
1
прави следните изводи:
Според приетата автотехническа експертиза (л. 151) в тъмната част на
денонощието (на 23.12.21 г. към 18.15 ч.) е станала катастрофа между пешеходец и
автомобил, застрахован при ответното застрахователно дружество. Катастрофата
станала на двулентов път с широчина на всяко платно от 3.6 м., а мястото на удара
било в дясното пътно платно, в направление гр. Годеч, на отстояние 0.50- 1.5 м. от
тротоара. Вещото лице възпроизвежда записан в огледния протокол текст, че
тротоарите от двете страни на пътя били покрити със сняг. Пешеходецът и
автомобилът, който го е ударил, са се движели в едно и също направление. Ударът е
бил технически предотвратим и за двамата – за пешеходеца – ако се е движел върху
тротоара или в непосредствена близост с него, за водача на МПС, ако своевременно е
предприел спиране (водачът е могъл да забележи пешеходеца от разстояние от 50 м. и
при незабавно задействане на спирачките, би преустановил движението на колата на 14
м. преди мястото на удара). С оглед на това заключение (което се базира на
показанията на разпитаните свидетели и фиксираните от протокола за оглед следи,
възприети при запазено местопроизшествие) първоинстанционният съд правилно е
определил, че вредоносният резултат е настъпил при равностойно независимо
съпричиняване от участвалите в ПТП. Показанията на св. К. (л. 143) за това, че
пострадалият се е движел плътно до бордюра не следва да се зачетат като достоверни
поради обстоятелството, че се разминават с фиксираните от огледа метеорологични
условия (свидетелят говори за разкопан тротоар с трева, а дознателите, направили
огледа, са описали заснеженост).
Вредите са възпроизведени в приета по делото медицинска експертиза (л. 43) и
събрани гласни доказателства. От удара ищецът получил счупване на трохантера на
дясната бедрена кост и счупване в долната трета на голямопищялната кост на лявата
подбедрица. Лекуван бил с две оперативни интервенции за фиксиране на счупените
кости, и била проведена медикаментозна и антикоагулантна терапия. Най-силни са
били болките веднага след операциите и след началото на раздвижването. За изготвяне
на експертизата не е проведен личен преглед поради неосъществена връзка с вещото
лице. Затова, макар вещото лице да отговаря на въпроса какво представлява
синдромът на „закованата пета“, такова усложнение не е констатирано нито при личен
преглед, нито документално.
На л. 62 (гръб) са записани показанията на брата на ищеца В. Т.. Според него
брат му получил страх от излизане („рухнал психически“) и отказвал да става от
леглото. От залежаване имал рани по тялото (декубитус). Не можел сам да се обслужва
и за него се грижели свидетелят и жена му. Проведена била рехабилитация в
„Пирогов“.
При така събраните доказателства следва да се заключи, че щом е имало
рехабилитационен процес, възстановяването след счупването е приключило.
Свидетелят не дава показания за време на възстановяване на брат му, респ. колко
време е следвало да го обслужват близките му и кога е започнала рехабилитацията.
Липсата на доказателства за трайни остатъчни последици от органично естество
обосновават правилния извод на първостепенния съд за съизмеримост на
неимуществените вреди на ищеца със сумата от 50 000 лв. Настоящият състав приема,
че поради настъпилата смърт на ищеца страдания с различна степен на интензивност
(най-висока след операциите и при раздвижването) са търпени в рамките на година. С
оглед на това вредите на ищеца като стойностен еквивалент (50 000 лв.) не са
подценени.
Поради извод за правилност на първоинстанционното решение, на основание
чл. 272 ГПК САС се ползва от мотивите на първоинстанционния съд.
2
Липсата на претенция от страна на въззиваемото дружество за присъждане на
разноски и виждането на съда за неоснователност на жалбата на ищеца обосновават
извод, че настоящият състав не дължи произнасяне, основано на разпоредбата на чл.
78 ГПК.
Водим от разгърнатите съображения, САС
РЕШИ:
Потвърждава в отхвърлителната му част решение № 68/07.06.24 г., постановено
по гр.д. 89/22 г. по описа на Софийския окръжен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3