№ 6987
гр. София, 17.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Василена Дранчовска
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско
дело № 20241100504223 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна
жалба на ищцата Б. Д. Д. срещу решение № 2227 от 08.02.2024 г., постановено по гр. дело №
41673/2023 г. по описа на СРС, 157 състав, с което е отхвърлен предявеният срещу
„Топлофикация София“ ЕАД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439
ГПК за недължимост на сумата от 503 лв., включваща 65,35 лв., разноски в заповедното
производство по гр.д. № 20837/2013 г. по описа на СРС, 113 състав, сумата от 287,65 лв.,
представляваща разноски в исковото производство по гр.д. № 10030/2014 г. по описа на
СРС, 68 състав и сумата от 150 лв., представляваща разноски във въззивното производство,
за които суми е издаден изпълнителен лист от 06.12.2019 г. по гр.д. № 10030/2014 г. по описа
на СРС, 68 състав, срещу наследодателя на ищеца.
В жалбата са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради
нарушение на материалния закон и необоснованост с твърдения, че в продължение на
повече от пет години по изпълнителното дело не са извършени валидни действия, годни да
прекъснат давността, като наложените запори не са довели до осребряване на имущество на
длъжника, поради което представляват действия, насочени към издирване на имуществото
на длъжника, а не същински изпълнителни действия. Въззивницата счита, че молбата на
1
визскателя за предприемане на изпълнителни действия не прекъсва давността, ако тези
действия не са били реално осъществени от съдебния изпълнител. Ето защо моли за отмяна
на първоинстанционното решение и уважаване на предявения иск в цялост.
Въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД е подал отговор на въззивната жалба, с който
оспорва същата. Счита, че решението на СРС е правилно и следва да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението
на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от
въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй
като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно
правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение,
следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може
въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до
посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като
въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на
основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите във въззивната жалба
следва да се добави и следното:
Между страните не се спори, а и от приетите писмени доказателства се установява, че въз
основа на влезли в сила решение от 05.06.2015 г. по гр.д. № 10030/2014 г. на СРС, 68 състав,
и решение от 25.07.2016 г. по гр.д. № 13827/2015 г. на СГС, II-Д състав, Г.Е.А. е била
осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД разноски по делата в общ размер от 1006
лв., като след смъртта на длъжника ищцата Б. Д. Д. е наследила ½ част от дълга, съобразно
дела си от наследството – сума в общ размер от 503 лв. Видно от приложените заверени
преписи от съдебните решения, същите са влезли в сила на 25.07.2016 г. (с обявяване на
необжалваемото въззивно решение), от когато е започнала да тече нова давност за съдебно
установените с решенията парични вземания – 5 годишна, съобразно разпоредбата на чл.
117, ал. 2 ЗЗД.
За принудително събиране на вземанията за разноски е бил издаден изпълнителен лист от
06.12.2019 г. и с молба на взискателя „Топлофикация София“ ЕАД от 29.01.2020 г. е
образувано изп. дело № 20208410400573 по описа на ЧСИ Н.М.. В молбата на взискателя
изрично са възложени правомощия на ЧСИ по чл. 18 ЗЧСИ, както и са посочени
изпълнителни действия, които да бъдат предприети, поради което същата прекъсва
давността. По делото е прието копие на образуваното изпълнително дело, като от книжата
2
по него е видно, че след образуването му на 29.01.2020 г. са предприети още валидни
изпълнителни действия, годни да прекъснат давността – налагане на запор върху вземания
на длъжника по сметки в „Банка ДСК“ ЕАД и „Юробанк България“ АД от 31.07.2020 г.;
подадена молба от взискателя от 18.10.2021 г. с искане за прилагане на конкретен
изпълнителен способ – запор върху банкови сметки и трудово възнаграждение на длъжника,
както и опис на движими вещи, като такъв е насрочен с разпореждане на съдебния
изпълнител от 16.12.2021 г. Във връзка с възраженията във въззивната жалба следва да се
отбележи, че насрочването на опис представлява действие, изграждащо избрания
изпълнителен способ и представляващо активно поведение на съдебния изпълнител,
насочено към конкретно имущество на длъжника, поради което несъмнено прекъсва
давността, без оглед на обстоятелството дали впоследствие описът е бил извършен.
Противно на доводите на въззивницата, давността не се прекъсва едва с осребряването на
имущество на длъжника въз основа на предприет конкретен изпълнителен способ, а с всяко
действие, което изгражда такъв способ и което показва активно поведение на взискателя или
съдебния изпълнител, насочено към принудително удовлетворяване на процесните вземания.
В този смисъл, годни да прекъснат давността са и молбите на взискателя от 18.10.2021 г. и
от 20.10.2023 г., с които същият е поискал извършване на конкретни изпълнителни действия
– налагане на запор върху вземания на длъжника към банки, върху пенсия или трудово
възнаграждение, както и извършване на опис на движими вещи. Искането на взискателя да
бъде приложен определен изпълнителен способ несъмнено прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи и молбата на взискателя представлява
активно негово поведение, насочено към удовлетворяване на вземането му, без оглед на
обстоятелството дали впоследствие съдебният изпълнител е изпълнил задълженията си, като
е реализирал поискания от взискателя изпълнителен способ (в този смисъл Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, както и Решение № 37
от 24.02.2021 г. по описа на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о.).
С оглед на изложеното, по делото се установява, че в рамките на образуваното срещу ищеца
изпълнително производство не е налице период от две години, в който взискателят и
съдебният изпълнител да са бездействали и в който да не са предприемани активни
действия, годни да прекъснат давността за оспорените вземания. Ето защо, изпълнителното
дело не е било прекратено поради перемпция, поради което възраженията на въззивницата
(изложени в писмена молба преди откритото съдебно заседание във въззивната инстанция)
за невалидност на предприетите след този момент изпълнителни действия са безпредметни
и не следва да се обсъждат по същество.
Следователно, видно е, че петгодишният давностен срок за оспорените вземания е бил
неколкократно прекъсван с валидни действия на взискателя и ЧСИ, като считано от
последното прекъсване на давността на 20.10.2023 г. до приключване на устните състезания
по настоящото дело пред въззивната инстанция на 27.11.2024 г. същият не е изтекъл, т.е.
оспорените от ищцата вземания не са погасени по давност, поради което предявеният от нея
отрицателен установителен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Като е
3
достигнал до идентични правни изводи, СРС е постановил правилно съдебно решение, което
следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора въззиваемият има право на направените по делото пред въззивната
инстанция разноски в размер на 100 лв., юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2227 от 08.02.2024 г., постановено по гр. дело № 41673/2023 г.
по описа на СРС, 157 състав.
ОСЪЖДА Б. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Младост“, бл. ****, да
заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100
лв., юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4