Мотиви по
НОХД № 849/2011г. по описа на Пловдивския
окръжен съд, наказателно отделение
Срещу подсъдимия А.В.Д. *** е
повдигнала обвинение за престъпление по чл.199, ал.1, т.4 вр. чл.198, ал.1 вр.
чл.29, ал.1, б.„А” и „Б” от НК за това, че на *** в гр.Пловдив, при условията на
опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл.66 НК и след като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от
свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 НК, е отнел чужди движими
вещи – мобилен телефон „Нокия 1208” със СИМ карта /30 лв./, дамска чанта от
изкуствена кожа /8 лв./, слънчеви очила /2 лв./, очила с диоптър /50 лв./,
твърда кутия за очила /1 лв./, работна престилка /2 лв./, дамско портмоне от
плат /1 лв./, парична сума в размер на 60,00 лв., несесер от найлон /1 лв./,
лична карта на името на И.И.Н., тримесечна карта за градския транспорт
/инвалидна/, пропуск за месторабота – всички документи без стойност, на обща
стойност 155 лв. от владението на И.И.Н., с намерение противозаконно да ги
присвои, като употребил за това сила.
Представителят
на Окръжна прокуратура гр.Пловдив
поддържа изцяло така повдигнатото обвинение срещу подсъдимия Д.. Счита, че на същия
следва да бъде наложено наказание
лишаване от свобода при превес на отегчаващи отговорността обстоятелства, което
при условията на чл.58а, ал.1 от НК да се редуцира с една трета, и да се изтърпи
при първоначален „строг” режим.
Защитникът
на подсъдимия Д. не оспорва правната
квалификация на деянието и неговото авторство. Пледира за налагане на минимално
наказание.
Подсъдимият
Д. се възползва от процедурата по глава
27 от НПК – съкратено съдебно следствие. Признава вината си, както и изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи
да не се събират доказателства за тези факти. Присъединява се към искането на
защитника си и моли за по-леко наказание.
Съдът,
въз основа на събраните и приложени по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено, от фактическа
и правна страна, следното:
Подсъдимият
А.В.Д. е роден на ***г***. Живее в същия град. Той е българин, български
гражданин. Без образование е, учил е до втори клас. Не е женен, но живее на
съпружески начала. Няма постоянна работа. Осъждан е девет пъти.
Първите
шест осъждания за престъпления по чл.195 /четири/ и чл.198 /две/ от НК не се
отразяват върху правната квалификация на престъпната му деятелност, за разлика
от останалите три.
С
определение от 08.04.2005г., постановено по НОХД № 609/2005г. по описа на ПРС,
влязло в законна сила на 08.04.2005г., е
признат за виновен за престъпление чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.2 и 5 вр.
чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.”А” вр. чл.26, ал.1 от НК и е осъден на една година и осем месеца лишаване от свобода.
С
присъда № 67/23.02.2006г., постановена по НОХД № 759/2004г. по описа на ПОС,
влязла в законна сила на 18.08.2006г., за престъпление по чл.199, ал.1, т.4 вр.
чл.198, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.”Б” от НК му е наложено наказание пет години
лишаване от свобода.
С
определение № 1048/03.12.2009г., постановено по НОХД № 5496/2009г. по описа на
ПРС, влязло в законна сила на 03.12.2009г., е признат за виновен за
престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.”А” и „Б”
вр. чл.20, ал.2 от НК и е осъден на една година лишаване от свобода.
Наказанието е изтърпяно на 22.10.2010г.
На ***
около 23 часа свидетелката И.Н. се прибирала пешком към дома си по ул.”Г. М.”
и ул.”З. З.” в гр.Пловдив. Забелязала,
че непознато лице от ромски произход я
следва. Забързала към жилището си, находящо се на ул.”М. Г.”. Пред входната
врата извадила ключовете си. В този момент зад гърба й застанал подсъдимият Д.,
който била видяла преди това, и хванал
дамската й чанта. Пострадалата държала чантата си за двете й дръжки, но
подсъдимият я издърпал силно и дръжките се скъсали. Те останали в ръцете на свидетелката Н., а
чантата в подсъдимия Д., който побягнал. Пострадалата се развикала да й върне
чантата и документите. Писъците й били чути от свидетелката Е.С., която се
обадила на телефон 112 и съобщила за
случващото се.
Автопатрулът
при 04-то РУП гр.Пловдив в състав свидетелите С.К. и С.С. получили от дежурната част съобщение за викаща за
помощ жена. Отправили се към местопроизшествието и видели свидетелката Н..
Качили я в патрулния автомобил и получили описанието й за извършителя – висок
около 1,70 см, слаб, от цигански произход, облечен с анцуг. С подобно описание разполагали
и за автора на друг грабеж на бул.”Ш. с.” № ***, осъществен преди час, чийто извършител
се бил отправил към ул.”Р. П.”.
Полицейските
служители и пострадалата обиколили района. Пред
ресторант „М.” на бул.”И.” ги спрели две момчета, които им казали, че са
забелязали лице да тича по ул.”Р.П.”, което влязло в горното заведение. Описанието
му съвпадало с това на свидетелката Н..
Свидетелите
К. и С. влезли в ресторанта. Заварили подсъдимия Д. запотен и задъхан. При
задържането му оказал съпротива. Отвън пострадалата го разпознала с думите: „Ей
го, същия, къде са ми чантата и парите”.
При
задържане на подсъдимия свидетелят К. му извършил личен обиск по ЗМВР. С протокол /л.7 от
досъдебното производство/ били иззети мобилен телефон „Нокия 1208” с ИМЕИ ***,
собственост на свидетелката Н., и сумата от 18 лв.
С
протокол /л.33 от досъдебното производство/ вещите били предадени на
разследващия полицай.
Останалите
предмети от чантата на пострадалата - СИМ карта, дамска чанта от изкуствена
кожа, слънчеви очила, очила с диоптър, твърда кутия за очила, работна
престилка, дамско портмоне от плат, парична сума в размер на 60,00 лв., несесер
от найлон, лична карта на името на И.И.Н., тримесечна карта за градския
транспорт /инвалидна/, пропуск за месторабота, не били намерени с изключение на
синьо платнено портмоне, което тя сама открила сутринта на 30.04.2011г. на ул.
„Р. П.” и прибрала.
От
заключението на стоковооценъчната експертиза
/л.35 от досъдебното производство/ се установява, че отнетите вещи са на
обща стойност 155 лв. или както следва: мобилен телефон „Нокия 1208” със СИМ
карта /30 лв./, дамска чанта от изкуствена кожа /8 лв./, слънчеви очила /2 лв./,
очила с диоптър /50 лв./, твърда кутия за очила /1 лв./, работна престилка /2
лв./, дамско портмоне от плат /1 лв./, парична сума в размер на 60,00 лв.,
несесер от найлон /1 лв./, лична карта на името на И.И.Н., тримесечна карта за
градския транспорт /инвалидна/, пропуск за месторабота, всички документи без
стойност.
Описаната фактическа обстановка
се установява по безспорен и категоричен начин от самопризнанията на подсъдимия Д., от показанията на свидетелите
Н., К., С., Б.Р., С., от заключението на стоковооценъчната експертиза, от протокола за доброволно
предаване, от приложените по делото писмени доказателства – протокол за личен
обиск на лице, справка за съдимост /л.15-19 от дп/, характеристична справка
/л.20 от дп/, справка от Окръжна прокуратура гр.Пловдив /съд.дело/, от
приложените веществени доказателства - мобилен телефон „Нокия 1208” с ИМЕИ ***
и пари в размер на 18 лв.
Съдът кредитира изцяло показанията
на горните свидетели, тъй като са обективни, логични и последователни. Не са
противоречиви по-между си и с останалите доказателства по делото.
Съдът приема заключението на вещото
лице, тъй като е изготвено компетентно, професионално, с необходимите познания
и опит в съответната област.
Следва да се даде вяра на самопризнанията на подсъдимия, тъй като се подкрепя от
събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства.
При
така установената по делото безспорна фактическа обстановка, съдът счита, че
подсъдимият Д. е осъществил от обективна страна състава на престъпление по
чл.199, ал.1, т.4 вр. чл.198, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „А” и „Б” от НК за това,
че на 29.04.2011г. в гр.Пловдив, при условията на опасен рецидив, след като е
бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко
от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 НК и след като е
бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления
от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е
отложено по чл.66 НК, е отнел чужди движими вещи – мобилен телефон „Нокия 1208”
със СИМ карта /30 лв./, дамска чанта от изкуствена кожа /8 лв./, слънчеви очила
/2 лв./, очила с диоптър /50 лв./, твърда кутия за очила /1 лв./, работна
престилка /2 лв./, дамско портмоне от плат /1 лв./, парична сума в размер на
60,00 лв., несесер от найлон /1 лв./, лична карта на името на И.И.Н.,
тримесечна карта за градския транспорт /инвалидна/, пропуск за месторабота –
всички документи без стойност, на обща стойност 155 лв. от владението на И.И.Н.,
с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила.
Подсъдимият
е отнел вещите на пострадалата като е използвал принуда под формата на сила. Възползвал
се е от физическото си превъзходство, за да отнеме чуждите вещи.
Деянието
е извършено при по-тежко квалифициращо обстоятелство - опасен рецидив по чл.29,
ал.1, б.”А” и ”Б” от НК. Тази квалификация се обуславя от осъжданията му по НОХД
№ 609/2005г., НОХД № 759/2004г. и НОХД № 5496/2009г. Касае се за тежки умишлени
престъпления от общ характер. Наложените за тях наказания са лишаване от
свобода. Изтърпени са реално. Не се изтекли пет години от изтърпяването им.
Останалите шест осъждания не
влияят върху правната квалификация на деянието по аргумент от разпоредбите на
чл.29, ал.2 от НК и чл.30, ал.1 от НК, тъй като са за престъпления, извършени от дееца като непълнолетен, с
наложено условно наказание и за които от изтърпяване на наказанията са изтекли
повече от пет години.
От
субективна страна подсъдимият Д. е извършил престъплението при пряк умисъл, с
целени и настъпили общественоопасни последици. Съзнавал е общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им.
При определяне на наказанието задължително следва да
се приложи разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК, тъй като подсъдимият се ползва
от процедурата на съкратено съдебно следствие. Призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и се съгласи да
не се събират доказателства за тези факти.
При така установената правна квалификация на
извършеното, както и като се съобрази с
неговата обществена опасност и тази на дееца, съдът счита, че за постигане
целите на наказанието, на подсъдимия Д. следва да бъде наложено наказание
лишаване от свобода, определено при превес на смекчаващи отговорността
обстоятелства. Като такива съдът взема предвид младата му възраст и изразеното
съжаление за стореното. Отегчаващо такова е предишните осъждания, който не
обуславят квалификацията по чл.29 от НК.
При така отчетените смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, съдът намира, че най-справедливо е на подсъдимия Д. да се определи наказание лишаване от свобода в
размер на шест години. Съгласно чл.58а, ал.1 от НК така определено, то следва
да се намали с една трета, т.е. с две години. Или наказанието, което се налага
на подсъдимия е в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
На основание чл.61, т.2 вр. чл.60, ал.1 от ЗИНЗС
така наложеното наказание в размер на четири години лишаване от свобода подсъдимият
Д. следва да изтърпи при първоначален „СТРОГ” режим, в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип.
На основание чл.59, ал.1, т.1 и ал.2 от НК при
изпълнението му се приспада времето, през което е бил задържан, считано от
30.04.2011г. до влизане на присъдата в сила.
Веществените доказателства – мобилен телефон „Нокия
1208” с ИМЕИ *** и пари в размер на 18 лв., трябва да се върнат на пострадалата
И.И.Н., след влизане на присъдата в сила.
Подсъдимият Д. следва да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на ПОС, сумата от 45 лв., направени разноски по делото.
Причини за извършване на
престъплението от подсъдимия са ниска правна култура, незачитане на частната
собственост, стремеж за облагодетелстване по неправомерен начин.
Мотивиран от изложеното, съдът
постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: /п/