Р Е Ш Е Н И Е № 1416
Град
Бургас, 24.07.2019г.
Административен съд – Бургас,
пети състав, на двадесет и четвърти юни през две хиляди и деветнадесета година,
в публично заседание, в състав:
СЪДИЯ: Станимира Друмева
при секретаря С. А., с участието на прокурора Андрей
Червеняков, като разгледа докладваното от съдия Друмева административно дело № 214
по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба на „Бутед“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.„Цар Калоян“ № 166, представлявано от изпълнителния директор Н.П.Ш., подадена чрез пълномощник, с която е предявен иск против община Бургас за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 274 366,60 лева, претърпени от дружеството в резултат на незаконосъобразно бездействие на кмета на община Бургас – невнесено своевременно обезщетение по специална сметка по чл.29, ал.2 от ЗОС, определено с решение № 50 от 14.01.2016г., постановено по административно дело № 436 по описа за 2014г. на Административен съд - Бургас, решение № 1139 от 26.06.2015г., постановено по административно дело № 1837 по описа за 2014г. на Административен съд - Бургас и решение № 1140 от 26.06.2015г., постановено по административно дело № 1838 по описа за 2014г. на Административен съд - Бургас, представляващо законната лихва върху невнесеното обезщетение в размер на 740 137,69 лева за периода 15.01.2016г.-14.12.2018г., законната лихва върху невнесеното обезщетение в размер на 65 984,30 лева за периода 27.06.2015г.-14.12.2018г. и законната лихва върху невнесеното обезщетение в размер на 91 286 лева за периода 27.06.2015г.-14.12.2018г.
В исковата молба се твърди, че с три заповеди, издадени от кмета на община Бургас са отчуждени недвижими имоти – сгради и идеални части от сграда, собственост на дружеството, и е определен размер на дължимото от общината обезщетение за тези имоти. Посочено е, че заповедите са обжалвани и изменени с три решения на Административен съд - Бургас, едното от които е влязло в сила на 14.01.2016г., а другите две на 26.06.2015г., като съдът е увеличил размера на определените с тях обезщетения. Изложени са доводи, че сградите, предмет на заповедите, са отчуждени при наличие на спор за собственост между „Бутед“ АД и „Сентрал парк Бургас“ ЕООД, който е окончателно разрешен в полза на ищеца с влязло в сила решение на Върховния касационен съд от 8.02.2018г. Твърди се, че мероприятието, за което са отчуждени сградите, е реализирано и на 28.03.2018г. ищецът е подал заявление до община Бургас за изплащане на обезщетението, определено от Административен съд - Бургас с влезлите в сила съдебни актове. Последвал отговор от община Бургас, че по специалната сметка по чл.29, ал.2 от ЗОС от община Бургас е била преведена единствено сумата, представляваща общият размер на обезщетенията, първоначално определен със заповедите за отчуждаване на сградите в размер на 209 287,31 лева. Тази сума е изплатена по банков път на „Бутед“ АД на 20.04.2018г. След проведени многократно разговори с представители на община Бургас, при които е станало ясно, че не са предвидени средства в бюджета на общината за изплащане на целия размер на дължимото обезщетение ищецът се снабдил с изпълнителни листи, издадени от Административен съд - Бургас за остатъка от обезщетението и е образувано изпълнително производство за събирането му от частен съдебен изпълнител. Последвало е изплащане на остатъка от обезщетението и разноски по изпълнителното дело общо в размер на 935 126,15 лева на 14.12.2008г. Ищецът твърди, че в резултат на бездействието на кмета на община Бургас – липса на извършено плащане по нарочна сметка по чл.29, ал.2 от ЗОС на определения от Административен съд - Бургас размер на обезщетенията за отчуждените сгради, за „Бутед“ АД са настъпили вреди, чиято равностойност е стойността на законната лихва върху остатъка от дължимото обезщетение, считано от 14.01.2016г. и 26.06.2015г. – датата на влизане в сила на съдебните решения на Административен съд - Бургас, когато е възникнало задължението за нареждане на сумите по специалната сметка, до датата на изплащане на обезщетението – 14.12.2018г., и претендира заплащането им. Ангажира доказателства. Претендира присъждане на понесените разноски по делото.
Процесуалният представител на ищеца поддържа иска в съдебно заседание по основание и размер и моли за уважаването му от съда. Представя списък на разноските.
Ответникът – община Бургас, чрез процесуалния си представител, оспорва иска като неоснователен и недоказан, за което излага подробни съображения в писмен отговор на исковата молба. Счита, че не може да бъде установен моментът, от който паричното задължение става изискуемо, тъй като в закона не е предвиден срок, в който общината да преведе дължимото обезщетение. Освен това изтъква, че влезлите в сила решения на Административен съд - Бургас, с които са изменени заповедите за отчуждаванията, не пораждат изискуемо парично задължение за общината. В допълнение навежда доводи, че тъй като разпоредбата на чл.29, ал.4 от ЗОС е отменена към датата на издаване на заповедите за отчуждаване на сградите, дружеството не може да претендира законна лихва върху разликата в присъдените обезщетения. Според него от страна на ищеца не е доказано настъпване на вреди – пропуснати ползи и техния размер, вследствие несвоевременното плащане на обезщетението, нито наличие на причинно-следствена връзка. Обстоятелството, че същото не е могло да бъде изплатено на дружеството от специалната набирателна сметка не се дължи на бездействието на община Бургас, а на наличието на висящ спор за собствеността върху имотите и на законовата регламентация на чл.29, ал.2 от ЗОС. Ето защо ответникът счита, че не са налице елементите от фактическия състав на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и моли за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и недоказана. Ангажира доказателства. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Процесуалният представител на ответника поддържа отговора на исковата молба в съдебно заседание и изложеното в него становище за неоснователност на иска. Релевира и възражение за прекомерност на претендирания от ищеца адвокатски хонорар. Представя писмени бележки по съществото на спора.
Представителят на Бургаска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на иска и пледира за отхвърлянето му.
Административен съд - Бургас, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимия закон приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Искът е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Съдът съобрази актуалната съдебна практика на смесени състави от ВАС и ВКС (определение № 19/25.03.2016г. по адм.д. №76/2015г. на смесен петчленен състав на ВКС и ВАС, определение № 71/07.10.2011г. по адм.д. № 57/11г. на петчленен състав на ВКС и ВАС, определение № 41/04.03.2008г. по адм.д. № 24/2008г. на петчленен състав на ВКС и ВАС, определение № 6/20.02.2012г. по гр.д. № 10/2012г. на петчленен състав на ВКС и ВАС), според която отношенията между собственици на отчуждени имоти и съответната общинска администрация, са отношения между неравнопоставени субекти, а претендираното обезщетение за причинени имуществени вреди от забавено изплащане на дължимо обезщетение за отчужден имот, чиято равностойност е стойността на законна лихва за времето, през което общината е в забава, се основава на властнически акт на административен орган, какъвто по своя характер е кметът на общината, поради което споровете относно последиците от актовете по отчуждаване се решават от административните съдилища. Искът е допустим за разглеждане по реда на чл.203 и сл. от АПК, като предявен от лице с правен интерес, пред компетентен съд, срещу пасивно легитимиран ответник.
Установява се от представените доказателства по делото, че между ищецът „Бутед“ АД и „Сентрал парк Бургас“ ЕООД е бил налице спор за правото на собственост върху сгради, находящи се в поземлен имот с идентификатор № 07079.604.195 по КККР на гр.Бургас, а именно сгради с идентификатор № 07079.604.195.40, 07079.604.195.67, 07079.604.195.70, 07079.604.195.46 и 07079.604.195.47 по КККР на гр.Бургас. Спорът е окончателно разрешен с решение № 135/2017г., постановено по гр.д. № 5116/2016г. на Върховния касационен съд, с което е отхвърлен предявеният от „Сентрал парк Бургас“ЕООД иск по чл.108 от ЗС срещу „Бутед“ АД за предаване владението върху сградите, като е прието, че „Бутед“ АД се легитимира като техен собственик.
Междувременно, докато е било висящо делото, са издадени от кмета на община Бургас заповед № 123/17.01.2014г., заповед № 1605/26.06.2014г. и заповед № 1606/26.06.2014г., с които са отчуждени сгради с идентификатор № 07079.604.195.40, 07079.604.195.67, 07079.604.195.70, 07079.604.195.47 и идеални части от сграда с идентификатор 07079.604.195.46 по КККР на гр.Бургас. Заповедите са оспорени пред Административен съд - Бургас. С решение № 50/14.01.2016г. по адм.д. № 436/2014г. по описа на Административен съд - Бургас, влязло в сила на 14.01.2016г., е изменена заповед № 123/17.01.2014г. на кмета на община Бургас в частта относно нейния адресат, като освен посоченото в заповедта дружество „Сентрал парк Бургас“ ЕООД е добавено от съда „и/или“ „Бутед“ АД и е увеличен размера на определеното обезщетение за отчуждените сгради както следва: от 129 655,05 лева на 642 335 лева за сграда с идентификатор 07079.604.195.40, от 12 998 лева на 80 493 лева за сграда с идентификатор 07079.604.195.67 и от 30 805,26 лева на 190 768 лева за сграда с идентификатор 07079.604.195.70 по КККР на гр.Бургас, които суми да се изплатят на лицето, което установи правата си върху отчуждените сгради по съдебен ред. С решение № 1139/26.06.2015г. по адм. дело № 1837/2014г. по описа на Административен съд - Бургас, влязло в сила на 26.06.2015г., е изменена заповед № 1605/26.06.2014г. на кмета на община Бургас в частта, относно нейния адресат, като освен посоченото в заповедта дружество „Сентрал парк Бургас“ ЕООД е добавено от съда „и/или“ „Бутед“ АД и е увеличен размера на определеното обезщетение за отчуждените идеални части от сграда с идентификатор 07079.604.195.46 по КККР на гр.Бургас от 13 336 лева на 79 320,30 лева, която сума да се изплати на лицето, което установи правата си върху отчуждените части по съдебен ред. С решение № 1140/26.06.2015г. по адм. дело № 1838/2014г. по описа на Административен съд - Бургас, влязло в сила на 26.06.2015г., е изменена заповед № 1606/26.06.2014г. на кмета на община Бургас в частта, относно нейния адресат, като освен посоченото в заповедта дружество „Сентрал парк Бургас“ ЕООД е добавено от съда „и/или“ „Бутед“ АД и е увеличен размера на определеното обезщетение за отчуждената сграда с идентификатор 07079.604.195.47 по КККР на гр. Бургас от 22 493 лева на 113 779 лева, която сума да се изплати на лицето, което установи правата си върху отчуждената сграда по съдебен ред.
След като с решение № 135/2017г. по гр. дело № 5116/2016г. на Върховния касационен съд са установени правата на „Бутед“ АД като собственик на отчуждените сгради, дружеството е подало заявление до кмета на община Бургас, входирано с № 70-00-2312/28.03.2018г., с което е поискало да бъде наредено изплащане на присъдените от Административен съд - Бургас обезщетения в общ размер на 1 106 695,30 лева по банкова сметка *** „ПИБ“ АД, представляваща специална клиентска сметка по смисъла на чл.39, ал.1 от Закона за адвокатурата на адвокат М.Г..*** е изплатила на „Бутед“ АД по банков път сумата в размер на 209 287,31 лева, представляваща общият размер на обезщетенията, първоначално определен със заповедите за отчуждаване на сградите. Според заключението на извършената по делото съдебно-икономическа експертиза, приета без оспорване от страните, тази сума е била преведена в периода 21.02.2014г.-16.09.2014г. по сметка на община Бургас в „ОББ“ АД, предназначена за чужди средства за обезщетение. Не е налице спор между страните, че остатъкът от дължимото обезщетение за отчуждените сгради, присъдено с влезлите в сила решения на Административен съд - Бургас, в общ размер на 897 407,99 лева не е преведен от община Бургас по сметката на общината по чл.29, ал.2 от ЗОС. С уведомление вх. № 70-00-2312(3)/13.12.2018г. ищецът е информирал кмета на община Бургас, че поради несвоевременното плащане на остатъка от обезщетението по специалната сметка по чл.29, ал.2 от ЗОС общината му дължи и обезщетение за вреди в размер на законната лихва върху присъденото обезщетение от Административен съд - Бургас, считано от датата на влизане в сила на съдебните решения. Ищецът се е снабдил с изпълнителни листи с № 472, 473 и 474 от 29.11.2018г., издадени от Административен съд - Бургас въз основа на влезлите в сила решения, с които са изменени заповедите за отчуждаване на сградите както и на основание решение № 135/2017г., постановено по гр.д. № 5116/2016г. на Върховния касационен съд. Съгласно изпълнителните листи община Бургас е осъдена да изплати в полза на „Бутед“ АД сумата в общ размер на 897 407,99 лева, представляваща остатък от дължимото обезщетение. Въз основа на тях е образувано изпълнително дело № 20188000401213 по описа на частен съдебен изпълнител Ивелина Божилова за събиране остатъка от обезщетението. Сумата е изплатена от община Бургас на „Бутед“ АД по банков път на 14.12.2018г.
В изпълнение на поставената му задача, вещото лице по извършената съдебно-икономическа експертиза е изчислило законна лихва за забава върху сумата от 740 137,69 лева за периода от 15.01.2016г. до 14.12.2018г. в размер на 219 012,22 лева, законната лихва за забава върху сумата от 65 984,30 за периода от 27.06.2015г. до 14.12.2018г. в размер на 23 234,32 лева и законна лихва за забава върху сумата от 91 286 лева за периода от 27.06.2015г. до 14.12.2018г. в размер на 32 143,66 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Разпоредбата на чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди предвижда, че държавата и общините отговарят за вреди, причинени от незаконни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се уважи такъв иск ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните предпоставки: че е претърпял описаните в исковата молба вреди и че те са в пряка връзка с незаконния акт на административния орган, респ. че произтичат от незаконосъобразните действия или бездействия на този орган. Непозволеното увреждане представлява сложен юридически факт, включващ следните елементи: деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата. Отговорността на държавата и общините е обективна и наличието на вина не се изследва. Под деяние се разбира конкретна външна проява на едно лице изразена както в действия, така и в бездействие.
В процесния случай вредите, които се претендират не произтичат от незаконосъобразен административен акт. Напротив – заповедите, с които са отчуждени имотите, собственост на жалбоподателя, са влезли в сила и са стабилни административни актове. Ищецът твърди, че за него са настъпили вреди от незаконосъобразното бездействие на кмета на община Бургас да внесе по специална сметка по чл.29, ал.2 от ЗОС остатъка от дължимите обезщетения, чиито размери са окончателно определени с решенията на Административен съд - Бургас за периода от влизането в сила на съдебните актове до 14.12.2018г., когато от общината е извършено плащането на цялата сума. Равностойността на претендираните вреди е стойността на законната лихва върху неплатената част от обезщетенията.
Съгласно разпоредбата на чл.29, ал.2 от ЗОС, когато собственикът на имота не може да бъде установен или е с неизвестен адрес, както и в случаите, когато съществува спор между няколко лица за правото върху дължимото обезщетение или за права върху отчуждавания имот, обезщетението се внася в банката по сметка на общината. В тези случаи банката изплаща обезщетението на лицето, което установи правата си по съдебен ред, по нареждане на кмета на общината.
Установи се от събраните по делото доказателства, че към датата на влизане в сила на решенията на Административен съд - Бургас, с които са увеличени размерите на дължимите обезщетения от общината, е бил налице висящ спор между ищеца и „Сентрал парк Бургас“ ЕООД относно правото на собственост върху отчуждаваните имоти, както и че целият размер на обезщетенията, определени с влезлите в сила съдебни актове не е бил внесен по сметката на общината по чл.29, ал.2 от ЗОС до 14.12.2018г. Доколкото в закона не е установен изрично срок, в който сумата следва да бъде внесена по тази сметка, а и такъв не е определен нито в заповедите за отчуждаване на имотите, нито в решенията на Административен съд - Бургас, с които те са изменени относно размера на дължимите обезщетения, не може да се приеме, че кметът на община Бургас е бездействал незаконосъобразно в този срок, нито, че е изпаднал в забава за изпълнение на това задължение. Внасянето на сумата по специалната сметка не е парично задължение към ищеца, тъй като към датите на влизане в сила на решенията на Административен съд - Бургас все още е бил висящ спора дали той е собственик на имота. Това задължение има за цел единствено да обезпечи последващото изпълнение на паричното задължение на общината към лицето, което установи правото си на собственост върху отчуждаваните имоти по съдебен ред и за изпълнението му не е установен срок. Поради това, претенцията на ищеца за лихви за забавено плащане на обезщетението по нарочната сметка по чл.29, ал.2 от ЗОС, считано от датите на влизане в сила на решенията на Административен съд- Бургас е неоснователна. На 28.03.2018г., когато „Бутед“ АД е подало заявление до кмета на община Бургас, съдържащо покана за изплащане на пълния размер на обезщетението, е станало изискуемо задължението на административния орган да нареди неговото изплащане, но не по нарочната сметка по чл.29, ал.2 от ЗОС, а по посочената в заявлението на „Бутед“ АД клиентска сметка по чл.39, ал.1 от ЗА. Едновременно с това е отпаднала и необходимостта от внасянето му по сметката по чл.29, ал.2 от ЗОС, създадена единствено с обезпечителна цел.
С оглед изложеното съдът приема, че не е налице твърдяното от ищеца незаконосъобразно бездействие на ответника да внесе остатъка от пълния размер на присъдените обезщетения по сметката по чл.29, ал.2 от ЗОС в исковия период, за да е налице основание за „Бутед“ АД да претендира, че в резултат на това е понесъл имуществени вреди в размер на законната лихва върху невнесената сума именно по тази сметка. Не е изпълнен фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и не може да бъде ангажирана отговорността на община Бургас на соченото основание.
На следващо място, дори да се приеме, че присъдените обезщетения е следвало да бъдат изцяло внесени по сметката по чл.29, ал.2 от ЗОС в периода от влизане в сила на решенията на Административен съд - Бургас до влизане в сила на решението на ВКС на 8.02.2018г., съдът намира, че не е налице пряка причинна връзка между бездействието на кмета на община Бургас и твърдяните от ищеца за понесени имуществени вреди. Вярно е, че в този период „Бутед“ АД е лишено от възможността да използва отчуждените имоти, както и от дължимото за тях обезщетение, чиито размер е увеличен с влезли в сила решения на административния съд и в този смисъл за него са настъпили имуществени вреди. Същите, обаче, са резултат от отчуждителната процедура, която е разписана в закона и от установена регламентация в чл.29, ал.2 от ЗОС на хипотезата на висящ спор за собственост върху отчуждените имоти, но не са пряка и непосредствена последица от невнасянето на остатъка от дължимите обезщетения по сметката по чл.29, ал.2 от ЗОС. Следователно, без значение за настъпването на вредите е дали сумата, дължима за обезщетенията, е била изцяло внесена от ответника в този период по нарочната сметка на общината, тъй като съгласно правилото на чл.29, ал.2 от ЗОС тази сума не може да бъде изтеглена и да бъде ползвана до момента, в който спорът за собственост на отчуждаваните имоти не бъде разрешен с влязло в сила решение.
Не е доказано по несъмнен начин твърдението на ищеца, че именно бездействието на административния орган да внесе сумата по нарочната сметка по чл.29, ал.2 от ЗОС е причината, поради която впоследствие не е изпълнено своевременно задължението на община Бургас за изплащане на пълния размер на определеното от съда обезщетение по посочената от „Бутед“ АД сметка. Следователно, липсва и третият елемент от фактическия състав на отговорността, а именно пряка причинна връзка между твърдяните имуществени вреди и бездействието за плащане на сумата по сметката по чл.29, ал.2 от ЗОС.
По изложените мотиви искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на спора и на основание чл.10, ал.2 от ЗОДОВ ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника понесените в производството разноски в размер на 250 лева, от които 50 лева платено възнаграждение за вещото лице по извършената съдебно-икономическа експертиза и 200 лева юрисконсултско възнаграждение, изчислен на основание чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, вр. чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, вр. чл.25, ал.1 и 2 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Воден от горното, на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд-Бургас, пети състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Бутед“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.„Цар Калоян“ № 166, представлявано от изпълнителния директор Н.П.Ш., против община Бургас за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 274 366,60 лева, претърпени от дружеството в резултат на незаконосъобразно бездействие на кмета на община Бургас – невнесено своевременно обезщетение по специална сметка по чл.29, ал.2 от ЗОС, определено с решение № 50 от 14.01.2016г., постановено по административно дело № 436 по описа за 2014г. на Административен съд - Бургас, решение № 1139 от 26.06.2015г., постановено по административно дело № 1837 по описа за 2014г. на Административен съд - Бургас и решение № 1140 от 26.06.2015г., постановено по административно дело № 1838 по описа за 2014г. на Административен съд - Бургас, представляващо законната лихва върху невнесеното обезщетение в размер на 740 137,69 лева за периода 15.01.2016г.-14.12.2018г., законната лихва върху невнесеното обезщетение в размер на 65 984,30 лева за периода 27.06.2015г.-14.12.2018г. и законната лихва върху невнесеното обезщетение в размер на 91 286 лева за периода 27.06.2015г.-14.12.2018г.
ОСЪЖДА „Бутед“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.„Цар Калоян“ № 166, представлявано от изпълнителния директор Н.П.Ш., да заплати на община Бургас съдебно-деловодни разноски в размер на 250 лв. (двеста и петдесет лева).
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: