РЕШЕНИЕ
№ 1046/19.6.2020г. гр. Пловдив 19.06.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, ХХV състав в публично заседание на двадесет
и осми май през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
при
секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като
разгледа докладваното от Председателя адм.
дело № 3902 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство
по реда на чл.215 от Закона за устройство на територията, във връзка с чл.145
от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по жалба вх.№ 94-00-767 от 08.10.2019 г. на
И.Т.П., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, чрез адвокат З.Х., срещу Заповед № РД-968 от 26.09.2019г.
на кмета на Община Съединение, с която на
основание чл.195,ал.5 от ЗУТ е наредено премахването на неподходяща по местонахождение
ограда, представляваща метална врата, поставена в имот публична общинска
собственост - улица, разположена по продължението на границата между УПИ П-***
и УПИ XXXV-481, с която се ограничава достъпа до УПИ XXXVI-472 от кв. 1 по
плана на град Съединение.
Жалбоподателят излага възражения за
незаконосъобразност на оспорвания акт и иска неговата отмяна. В подкрепа на
твърденията си представя писмени и гласни доказателствени
средства. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата - Кмет на Община Съединение,
чрез адв. И. К. в представено писмено становище, оспорва жалбата. Твърди, че заповедта
е правилна и законосъобразна и моли за отхвърляне на жалбата. Претендира
разноски.
Съдът, като разгледа становищата и възраженията на
страните по делото и прецени събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
По
допустимостта:
Жалбата е подадена в 14-дневния срок за обжалване.
Обжалваната заповед е издадена на 26.09.2019 г., а жалбата е подадена на
08.10.2019 г., от което следва, че същата е подадена в законоустановения срок.
Жалбоподателят обосновава правен интерес от
оспорването с представените по делото доказателства, а именно Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 52, том V, дело №1516/1966г. Същият в
достатъчна степен се легитимира като лице с права върху терена, върху който е
разположена наредената за премахване ограда, така щото да е участник в
административното производство и да е засегната правната му сфера от оспорвания
акт. Ето защо жалбата е допустима.
По същество:
От фактическа страна се установява, че във връзка с
постъпила жалба от Л.С.относно поставена метална врата и ограничаване на
достъпа до имота му, е назначена комисия със Заповед № 639 от 04.06.2019 г. на
Кмета на Община Съединение за извършване на проверка на място на улица тупик, кв. 1, обслужваща УПИ XXXV-481 и УПИ XXXVI-472 от кв.
1 по действащия план на гр. Съединение.
При проверката е констатирано, че улица-тупик
от кв. 1 по действащия план на гр. Съединение е с дължина 64 кв.м. на 46 м. от
улица „Въстаническа“ по продължението на границата между УПИ II-*** и УПИ
XXXV-481 е поставена метална врата, която ограничава достъпа до УПИ XXXVI-472
от кв. 1. Резултатите от проверката
са обективирани в протокол от 05.07.2019 г. Комисията е предложила на Кмета на
Община Съединение, собственикът на УПИ XXXV-481 И.П. да премахне заграждението,
за да бъде възстановен достъпа до УПИ XXXVI-472 от кв. 1 по плана на гр. Съединение.
С писмо с изх. № 94-00-787 от 15.07.2019 г., получено
от И.П. на 22.07.2019 г., е указано на
лицето в срок до 31.07.2019 г. да премахне заграждението, за да бъде
възстановен достъпа до УПИ XXXVI-472 от кв. 1.
На 16.09.2019 г. е извършена повторна проверка от
комисията, назначена със Заповед № 639 от 04.07.2019 г. на Кмета на Община Съединение,
при която е констатирано, че И.П. не е изпълнил предписанията да премахне
заграждението, като от комисията е предложено на Кмета на Община Съединение да
издаде Заповед на основание чл. 195, ал.5 и чл. 196, ал.1 от ЗУТ, като задължи
собственикът на УПИ XXXV-481 И.П. да премахне заграждението, за да бъде
възстановен достъпа до УПИ XXXVI-472 от кв. 1 по плана на гр. Съединение.
Последвало е издаване на процесната заповед, с която е
наредено на И.Т.П. да премахне неподходяща по местонахождение ограда,
представляваща: метална врата, поставена в имот публична общинска собственост -
улица, разположена по продължението на границата между УПИ П-*** и УПИ
XXXV-481, с която се ограничава достъпа до УПИ XXXVI-472 от кв. 1 по плана на
град Съединение.
В заповедта е посочено също теренът да бъде почистен
от строителните отпадъци при спазване на Закона за управление на отпадъците и
да бъде възстановен във вида, преди изграждането на неподходящата по
местонахождение ограда и строежът да бъде премахнат и теренът да бъде почистен
от строителните отпадъци от И.Т.П., доброволно, в срок от 14 /четиринадесет/
дни от датата на връчване на настоящата заповед на задълженото за премахването
на строежа лице.
В хода на настоящето производство към доказателствата
са приобщени представени от жалбоподателя писмени доказателства по опис с молба
с вх. № 3984 от 27.02.2020 г.
В хода на съдебното производство е допусната и приета
без възражение от страните съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира
като компетентно и безпристрастно изготвена.
Според заключението на експерта действащ ПУП за
територията на процесния обект е ПУП - ЗРП, одобрен със Заповед
№335/19.03.1992г. Съгласно предвижданията на регулационния план, процесният
обект попада в отреждане за улица - тупик. Измерена
по плана дължината на тупика е 64м. /от ъгъла на
ул."Въстаническа" и улицата -тупик/, а процесната врата се намира на 46м. от началото на тази
дължина.
Вещото лице е посочило, че за реализиране на улицата -
тупик е проведена процедура по отчуждаване, открита
със Заповед №1588/30.12.1980г., приключена със Заповед №655/29.05.1981г. на
Председателя на ИК на ОНС - Пловдив и издадени актове за държавна собственост
№378/11.08.1987г. и №380/11.08.1987г. от Председателя на ИК на ОНС -
Съединение. Отчуждаването е проведено по регулационния план, одобрен със
Заповед №334/28.05.1966г. Дължината на улицата - тупик
по плана от 1966г. е 64м. /дължина на регулационната линия от северния до южния
край на тупика/. Ширината е 3,50м. съгласно
изискването на чл.55, ал. от ППЗТСУ /отм./.
Експертът е посочил, че със Заповед №655/29.05.1981г.
на Председателя на ИК на ОНС - Пловдив са отчуждени: 108 кв.м. от имот пл.№***,
за който е отреден парцел XXVI-*** и 52 кв.м. от имот пл.№***, за който е
отреден парцел II-***. Общо отчуждените части от двата имота за улица -
тупик представляват 160 кв.м.
Установено е от вещото лице, че по действащия
регулационен план, одобрен със Заповед №335/19.03.1992г. ширина на улицата -тупик не е котирана. Преобладаващата измерена ширина е 3 м.
Дължината графично по плана се измерва на 64м.
При проверка на място и от представените документи за
проведени отчуждителни процедури за улица - тупик в кв.1 по плана на гр. Съединение, както по
обезсиления план от 1966г., така и по действащия план от 1992г., вещото лице е констатирало, че такива са проведени само в периода 1980г. -
1981г., завършили със Заповед №655/29.05.1981г. на Председателя на ИК на ОНС -
Пловдив. При това отчуждаване на общо 160 кв.м. от два имота - пл.№***, отреден
за парцел XXVI-*** и пл.№***, отреден за парцел II-***, размерите на улицата тупик
са изчислени като: дължина 46м. и ширина 3,50м.
Експертът е дал заключение, че отчуждаване за улица- тупик с дължина 64м.
не е провеждано нито по обезсиления план от 1966г., нито по действащия план от
1992г. По отношение на процесния имот на
жалбоподателя не се констатира да е предвиждано и извършвано отчуждаване.
Откритото през 1980г. производство по отчуждаване се отнася до имоти пл.№ 472,*** и ***, но не и до имот
пл.№ 481. Образувани са нови парцели I-472, XXVI -***,II-***, XXIX-481, като улицата –тупик не изменя южния си край-точно този,който е откъм
имота на жалбоподателя и завършва при северната граница на парцел ХХIХ-481/сега
ХХХV-481/. Нещо
повече. В посочената заповед от 1981г. е предвидено жалбоподателят И.П. да
заплати на държавата част от имоти пл.№ *** и пл.№ ***, което очевидно е
свързано с някакво предвиждане за придаване по регулация на терен към неговия
имот и то точно в частта, където се намира въпросната ограда. В съдебно
заседание вещото лице уточнява още,че за нито едно от зачертаванията по
действащия регулационен план няма административен акт,с който да е одобрена
промяна, като зачертаванията са правени с един и същи цвят и не е ясно кое е
предхождащо другото. Съответно не е ясно дали улицата-тупик
първо е била по-дълга,а после по-къса по предвижданията или обратното.
Отчуждаването е направено за 46 метра със сигурност, като за зоната, която е
заградена от процесната ограда на юг от нея
отчуждаване не е извършвано.
При така установеното от фактическа страна, от правна
страна се установява следното:
Съгласно чл. 195, ал. 5 ЗУТ кметът на общината може да
задължи със заповед собствениците на заварени или търпими строежи да премахнат,
преобразуват или ремонтират неподходящи по местонахождение, разположение, вид и
материали огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и други обекти по чл.
151, ал. 1, временни постройки, септични ями, канализационни съоръжения,
насаждения, както и да извършат необходимите работи в интерес на сигурността,
безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата
и спокойствието на гражданите. От анализа на цитираната разпоредба се
установява, че същата допуска премахването, преобразуването или ремонтирането
на строежи от вида на изброените в нея, когато те са неподходящи по някои от
посочените в нормата признаци, между които е и тяхното местонахождение, за
което и при спазване на определена процедура кметът на съответната община
издава заповед.
Възраженията на жалбоподателя се свеждат до това,че е
нарушена разпоредбата на чл. 196, ал. 2 ЗУТ тъй като не е изслушан преди
съставяне на констативния протокол.
Съгласно чл. 196, ал. 2 ЗУТ изискването за
изслушването на заинтересованите страни от комисията е част от процедурата,
задължително е и следва да се изпълни, за да се издаде акт по чл. 195, ал. 5 от ЗУТ. Неизпълнението на това императивно правило от комисията е съществено
нарушение на процедурата и е основание за отмяна на заповедта като
незаконосъобразна.
Разпоредбата е императивна и предвижда, че комисията,
която събира данни за вида и състоянието на строежа, изслушва заинтересованите
лица преди съставяне на констативния акт. В случая, в нарушение на цитирания
текст, жалбоподателят не е изслушан преди съставяне на констативния протокол.
Оспорващият дори не е уведомен, че предстои извършване на оглед, нито са
изискани документи за собственост или строителни книжа относно спорната ограда.
Смисълът на разпоредбата чл. 196, ал.
2 ЗУТ е да осигури пълно и обективно установяване на релевантните факти и да
защити правата на заинтересованите лица.
Спазването на установените административнопроизводствени
правила е предпоставка за издаване на законосъобразен административен акт и е
гаранция за защита на правата и интересите на всички засегнати лица.(В този
смисъл Решение № 16877 от 11.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6039/2019 г., II о;
Решение № 8399 от 22.06.2010 г. на ВАС по адм. д. №
5270/2010 г., II о; Решение №
7847 от 21.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 428/2017 г. ;Решение № 16624 от 5.12.2019 г. на
ВАС по адм. д. № 2070/2019).
Настоящият състав намира, че неспазването на
процедурата по чл. 196, ал.1 и ал.2, и неизпълнението на задължението за
събиране служебно на всички необходими данни за процесния обект, както и за
изслушване обясненията на засегнатото лице, представляват особено съществено
нарушение на административнопроизводствените правила и е самостоятелно и
напълно достатъчно основание за отмяна на оспорената заповед.
На второ място, в обжалваната заповед липсват
фактически основания, които да обосновават приложението на нормата на чл. 195,
ал. 5 ЗУТ. Нормата предвижда две хипотези, които не са в условията на кумулативност. Достатъчно е да са установени релевантни
факти от която и да е от двете хипотези, за да настъпи една от правните
последици на чл. 195, ал. 5 ЗУТ - премахване в едната хипотеза или задължение
за извършване на необходимите работи в интерес на сигурността, безопасността,
на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и
спокойствието на гражданите в другата хипотеза.
В конкретния казус не е налице обоснованост на неподходящото
местоположение и разположение на оградата, която да преустановява достъпа на
собственика на съседния имот чрез улица "тупик",
тъй като както е посочено от експерта по
назначената СТЕ, от представените документи за проведени отчуждителни
процедури за улица - тупик в кв.1 по плана на гр.
Съединение, както по обезсиления план от 1966г., така и по действащия план от
1992г., се констатира, че такива са проведени само в периода 1980г. - 1981г.,
завършили със Заповед №655/29.05.1981г. на Председателя на ИК на ОНС - Пловдив.
При това отчуждаване на общо 160 кв.м. от два имота - пл.№***, отреден за
парцел XXVI-*** и пл.№***, отреден за парцел П-***, размерите на улицата тупик са изчислени като: дължина 46м. и ширина 3,50м. Отчуждаване
за улица- тупик с дължина 64м. не е провеждано нито
по обезсиления план от 1966г., нито по действащия план от 1992г.
Следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 208 ЗУТ,
съгласно който срокът за започване на отчуждителните
процедури по Закона за държавната собственост и Закона за общинската
собственост на недвижими имоти, определени по подробните устройствени планове
за изграждане на обекти - публична държавна или публична общинска собственост,
е пет години от влизане в сила на плановете и десет години от влизането в сила
на подробните устройствени планове за изграждане на елементи на техническата
инфраструктура по чл. 64 - публична собственост на държавата и общините, а за
имоти, предвидени за озеленени площи по чл. 61, ал. 4 - петнадесет години от
влизане в сила на плановете. След изтичане на този срок собствениците на
недвижимите имоти имат правата по чл. 134, ал. 2, т. 1.
Съобразявайки Тълкувателно решение № 4 от 02.11.2016
г. по т.д. № 6 от 2015 г. на ОСС на ВАС,
характерът на сроковете по чл. 208 ЗУТ е преклузивен и изтичането на срока преклудира възможността за отчуждаване по реда на Закона за
общинската собственост и Закона за държавната собственост.
При липсата на установеност на предпоставките, не може
да настъпи правната последица на диспозицията на правната норма - премахване на
оградата.
След като тази улична регулация не е реализирана, като
съответната част от имота на жалбоподателя не е била отчуждена, тя не
представлява общинска собственост, съответно улица -тупик,
през която може да се преминава.
От горното съдът прави извод, че оградата не може да
се приеме като неподходяща по местонахождение и разположение и като
препятстваща достъпа до новия УПИ XXXVI-472 от кв. 1 по плана на град
Съединение, тъй като от представените по делото доказателства, включително и от
СТЕ, се установява, че металната врата, предмет на процесната
заповед, е поставена в имота на жалбоподателя.
В допълнение съдът счита, че не следва да се
коментират доводите на ответника дали оградата представлява търпим строеж
по смисъла на §16 от ПР на ЗУТ и
§127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, тъй като условията за търпимост на строежа са
относими към незаконните строежи, подлежащи на премахване по реда на чл. 225а ЗУТ и на основанията по чл. 225 ЗУТ, каквото не е настоящото производство.
(Решение №
3710 от 22.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9177/2017 г. Решение № 3622 от 21.03.2018 г. на
ВАС по адм. д. № 9176/2017 г.)
По изложените съображения жалбата е основателна, а
оспорваната заповед следва да се отмени като незаконосъобразна.
За
разноските:
С оглед изхода на правния спор в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на
900,00лв., съгласно представения списък на разноските и представените за това
доказателства.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по оспорване на И.Т.П., ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, Заповед № РД-968
от 26.09.2019г. на Кмета на Община
Съединение, с която на основание чл.195,ал.5 от ЗУТ е наредено премахването
на неподходяща по местонахождение ограда, представляваща метална врата,
поставена в имот публична общинска собственост - улица, разположена по
продължението на границата между УПИ II-*** и УПИ XXXV-481, с която се
ограничава достъпа до УПИ XXXVI-472 от кв. 1 по плана на град Съединение.
ОСЪЖДА Община Съединение да заплати на И.Т.П.,
ЕГН **********, постоянен адрес: ***, сумата от 900,00 /деветстотин/ лева
разноски.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: