МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД № 456/13г. ПО ОПИСА НА ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД
Варненска окръжна прокуратура e предявила обвинение и внесла ОА в съда
срещу подсъдимия Р.Е.Д. за
престъпление по чл. 343 ал.1, б. “в” вр. чл.342
ал. 1 от НК.
В пледоарията си по същество на делото, представителят на ВОП поддържа обвинението.
Намира за безспорно изяснена фактическата обстановка. Счита, че подсъдимия е
допуснал грубо нарушение на правилата за движение и следва да бъде признат за
виновен по възведеното обвинение. Пледира за налагане на наказание около
средния размер с приложение института на условното осъждане, с по-продължителен
изпитателен срок.
Защитата на подсъдимия по същество навежда доводи за липса на
виновно поведение на подсъдимия. Сочи, че мястото на удара между двата
автомобила е в лявата пътна лента. Счита, че вина за възникналото ПТП има
водача на л.а.”БМВ”, който избрал да се движи с несъобразена скорост. Действал
неадекватно в създалата се ситуация завивайки наляво. Намира нарушението му в
пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Пледира безалтернативно за оправдаването му.
Разпитан пред
съда подсъдимият дава обяснения за инцидента, като твърди, че не е карал
бързо. На кръстовището е спрял на знака „стоп”, огледал се наляво и дясно
нямало никой. След като потеглил на първа предавка видял от лявата си страна
приближаващ тъмен автомобил. Подал газ да се изтегли и да освободи лентата му
на движение. Преминал в следващата лента, която се явявала насрещна за идващото
МПС. След това усетил силен удар. Ударил си главата и едва дишал, тъй като е асматик. След това нямал ясен спомен.
В пренията по същество поддържа доводите на защитата. В
последната си дума пред съда моли да бъде оправдан.
От преценката на
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимият Д. придобил правоспособност да управлява МПС за категория „В” от
15.02.2005г. До момента на ПТП не е бил наказван за допуснати нарушения на
правилата за движение.
На 29.07.2012г. около 10.00 часа пътувал за гр.
Добрич със своя лек автомобил ”Фолксваген голф” с ДК№ В 6593 РА. При него в
автомобила били майка му – К. Й.Д., която седяла на задната дясна седалка и
баба му св. З.Д.. Тя стояла на предната дясна седалка до него. Тримата били с
поставени предпазни колани.
Времето било сухо, ясно, слънчево, а пътят с гладък
асфалт, без неравности. Движението осъществявал по пътя гр.Варна – с. Долище
със скорост около 60 км/ч. На кръстовището с пътя гр.Аксаково - с.Кичево, което
било регулирано с пътни знаци спрял на знак Б-2.
По същото време по път с предимство гр.Суворово –
с.Кичево в посока с.Кичево се движил л.а.”БМВ - 320” с ДК № В 7365 НА
управляван от св. С.Б.. При него в автомобила на предната дясна седалка бил св.
Х.Х.. Платното за движение било с две пътни ленти –
дясна с ширина 5,30м. и лява 5,90м. Пътната настилка била в добро състояние без
неравности. Ограничението на скоростта в посоката на движението на св. Б. било
до 60 км/ч. и указана със знак В - 26. Той приближил кръстовището със скорост
не по-малка от 87,9 км/ч.
Подсъдимият Д. се огледал
в ляво и дясно, нямало никой и навлязъл в кръстовището на първа предавка.
Тогава видял приближаващия от ляво тъмен автомобил. Подал газ да се изтегли
като освободил пътната лента на движещия се към него л.а. „БМВ”. Преминал в следващата лента, която
се явявала насрещна за идващото МПС достигайки вече скорост 20,5 км/ч. В
този момент л.а. „БМВ” навлязъл в същата лента за движение, която пресичал
автомобила на подсъдимия с пътуващите в него. Св. Б. направил опит да спре
задействайки спирачната система, но безуспешно. Последвал удар между двата
автомобила, който бил с предната лява част на л.а.”БМВ” и лявата задна част на
л.а.„Фолксваген Голф”, а самото място на съприкосновението в лявата пътна
лента. Скоростта на движение на л.а.”БМВ” в началото на удара била 87,9 км / ч.
От
удара автомобила на подсъдимия се завъртял и спрял на 11,8 м. в затревената
част на намиращият се на кръстовището остров. Подс. Д.
и возещата се св. Б. останали в автомобила. Последната получила контузия на корема, а той на
главата. Бил в шок, неадекватен, охкал. От челото му течало кръв. Предпазният
колан на майка му се скъсал, като тялото й изхвърчало от автомобила през
задната врата на багажното отделение и паднало на затревената част на острова
на кръстовището, на около 2 метра от предната част на колата.
Ударът бил почувстван от св. Б. и пътуващият с него
св. Х., като се задействали ербеците и автомобилът е
продължил 55,5 метра напред по същата лента по която се движил до окончателното
си спиране. Свидетеля Х. съобщил за инцидента на тел.112. Двамата оказали помощ
на пострадалите.
По същото кръстовище преминал св.Т.. Спрял на мястото на ПТП и
уведомил на тел.112. Указал помощ на пострадалия подсъдим, тъй като бил асматик,
не можел да диша.
На
мястото на ПТП пристигнал авто-патрул на РУП гр.
Аксаково при ОД МВР -Варна, между които и св. И.И..
Той установил, че подсъдимия бил в шок и целия в кръв. Предприели действия по
оказване на помощ на пострадалите. Служителите запазили местопроизшествието до
пристигане на СОГ и установили самоличността на участниците.
Пристигналите на място линейки транспортирали
пострадалите в болнично заведение, но въпреки предприетото лечение на 02.11.2012 г. пострадалата
К. Й.Д. починала.
На местопроизшествието бил извършен оглед за
времето от 13.58 ч. до 17.30 ч., към който били изготвени скица и фотоалбум.
Заключението на
изготвената Съдебномедицинска
експертиза установява, че
пряката причина за смъртта на К. Д. е двустранна хипостатична пневмония развила се в резултат на
продължително залежаване и принудителната апаратна вентилация на белите
дробове, обусловени от контузията на мозъчния ствол и дясното голямомозъчно полукълбо. Експертизата заключава, че
съществува пряка причинно-следствена връзка между черепно-мозъчната травма и
настъпването на смъртта, като травмата би могла да се получи при удар на
главата в лавата слепоочна област, за което свидителствува
счупването на черепа в областта на лявата слепоочна кост, с контузия на мозъка
в дясна теменно слепоочна област на мястото на противоудара. Контузията на
продълговатия мозък в областта на мозъчния ствол също би могла да се получи при
вътрешночерепното преместване на главния мозък в
резултат на удара в лява слепоочна област на главата.
Вещото лице сочи, че черепно-мозъчната травма е
резултат на удар с или върху твърд тъп предмет и би могла да се получи при ПТП,
като пътник в л.а. от удар в част или детайл в купето на автомобила, както и
при изпадане от същия и удар на главата в подлежаща настилка.
Контузията на мозъчния ствол в областта на
продълговатия мозък, където се намират
центровете контролиращи дихателната и сърдечната дейност е довела до
необходимост от подставянето на пострадалата на апаратна вентилация, поради
липсващо самостоятелно дишане и обуславя постоянно разстройство на здравето
опасно за живота.
Съдебномедицинска
експертиза назначена и изготвена на досъдебното производство дава отговор и за
характерът на уврежданията които е получила в резултат на възникналото ПТП и
пострадалата св. З.Б., а именно –
контузия на корема. Вещото лице
сочи, че описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху
твърди тъпи предмети, респективно детайло на МПС при
ПТП реализирани в областта на корема и са обусловили временно разстройство на
здравето не опасно за живота.
Съдебно химическа
експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество
в кръвта, дават заключение, че подсъдимият не е употребил
алкохол.
Назначената в хода
на досъдебното производство АТЕ установила скоростта на управлявания от св. Б.
л.а.”БМВ” преди настъпване на удара, че е била в рамките на около 84,6км/ч. /
23,5м/с /, а скоростта на л.а.”Фолксваген Голф”, който управлявал подс. Д. преди удара в рамките на около 20,5км/ч. / 5,7 м/с
/.
Посочено е, че
водачът на л.а.”БМВ” с тази скорост с която се е движил, в конкретната
ситуация, в която водача на л.а ”Фолксваген Голф” е навлязъл в района на
кръстовището без да спира в началото му, не е бил в състояние да избегне
настъпването на ПТП, чрез спиране, защото разстоянието, което е било необходимо
да спре, от момента на възприемане на опасността, до момента на окончателното
спиране, т. н. „опасна зона при спиране” е било в рамките на около 63,6м., а
водачът е разполагал само с разстояние в рамките на около 41,1 метра.
Водачът на
л.а.”БМВ”, при движение с разрешена скорост за движение в конкретния пътен
участък, която е била до 60 км/ч. и в конкретната ситуация в която
л.а.”Фолксваген Голф” е навлязъл в кръстовището без да спира в началото му, е
бил в състояние да избегне настъпването на ПТП, чрез спиране на управляваното
МПС, защото, разстоянието което е било необходимо да спре, от момента на
възприемане на опасността, до момента на
окончателното си спиране, т. н. „опасна зона при спиране” е била в рамките на
около 37,58 м., а водачът е разполагал с разстояние в рамките на около 41,1
метра. Водачът на л.а.”БМВ”със скоростта с която се е движил – 84, 6 км/ч/ 23,5
м/с / и в конкретната ситуация, в която водача на л.а.”Фолксваген Голф” е
навлязъл в кръстовището, след като е потеглил от място, е бил в състояние да
избегне настъпването на ПТП, чрез спиране на управляваното МПС, защото,
разстоянието което е било необходимо да спре, от момента на възприемане на
опасността, до момента на окончателното
си спиране, т. н. „опасна зона при спиране” е било в рамките на около 63,6 м.,
а водачът е разполагал с разстояние в рамките на около 82,5 метра.
Водачът на
л.а.”БМВ”, при движение с разрешена скорост за движение в конкретния пътен
участък, която е била до 60 км/ч. и в конкретната ситуация в която водача на
л.а.”Фолксваген Голф” е навлязъл в кръстовището след като е потеглил от място,
е бил в състояние да избегне настъпването на ПТП, чрез спиране на управляваното
МПС, защото, разстоянието което е било необходимо да спре, от момента на
възприемане на опасността, до момента на окончателното си спиране, т. н.
„опасна зона при спиране” е била в рамките на около 37,58 м., а водачът е
разполагал с разстояние в рамките на около 82,25 метра. Експертизата също сочи,
че не са съществували пречки от технически естество, които да пречат на водача
на л.а.”Фолксваген Голф” да забележи идващия от лавата му страна л.а.”БМВ” и да
съобрази своето поведение с неговата скорост и посока на движение и да спре
автомобила пред района на кръстовището с цел да пропусне движещите се по пътя с
предимства МПС. Вещото лице дава отговор и на механизма на ПТП, подробно описан
в т.3,3.
Предвид необходимостта от отговори на допълнителни въпроси на
страните, бе назначена авто-техническа експертиза.
Заключението,
изготвено от в.л. инж.В.Т., бе потвърдено при изслушването му и прието от съда.
Вещото лице, след запознаване с материалите по
делото събрани до възлагане на експертизата, показанията на свидетелите от
съдебното производство, проучване на съществуващите източници на информация и в
съответствие с общоприетите методики е изложил констатациите си. Изхождайки от
данните съдържащи се в ДП, протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум е
изготвена мащабна скица на ПТП, а за онагледяване и визуализиране на
експертизата чрез мултимедийно устройство и в електронен носител на диск СD.
Посочено е, че мястото на
удара между двата автомобила се намира в района, който отстои на 2 м. преди Ор. № 1 и на 6,75м. вляво от него, където започва следа от
остъргване на асфалта, която може да се получи вследствие триене на задна лява
гума, на л.а. ”Фолксваген Голф”,
след удара с л а. „БМВ”. Анализирайки данните намиращи се в протокола
за оглед на местопроизшествието, така и фото клиповете от представения от БНТЛ
- МВР Варна фотоалбум от ПТП, сравняването на изчислените разстояния и опасни
зони експерта стига до изводите, че времето необходимо на л.а.”Фолксваген Голф” да измине
разстоянието от 50-60 м. и да намали скоростта си от 60км/ч. на 20,5 км/ч. до
момента на навлизане в района на кръстовището, което е в рамките на от около
3,9 - 4,5 секунди, л.а.”БМВ” би изминал път с дължина в рамките на около 91,65
- 105,75 метра. Установено е че през времето необходимо на л.а.”Фолксваген Голф” да измине
разстоянието от 50-60 м. и да намали скоростта си от 60 км/ч. на 20,5 км/ч. до
момента на навлизане в района на кръстовището, тогава л.а. „БМВ” би се намирал
на разстояние от около 63,75 - 77,1 м. след кръстовището и не би настъпило ПТП,
защото траекториите на движение на двете МПС не са пресичат.
Изхождайки от получените резултати, отнесени към изводите, анализите и
изчисленията, извършени в предходната АТЕ при варианта на възникване на ПТП,
когато л.а „Фолксваген” е навлязъл в кръстовището без да спира и разстоянието
между него и л.а „БМВ” е било около 41,1 метра вещото лице заключава, че когато
л.а „Фолксваген Голф” е отстоял на около 50-60 метра от знака „стоп”, намалил е
скоростта си на движение от 60 км/ч до 20,5 км/ч и е навлязъл в кръстовището
без да спира на место, то л.а БМВ би отстоял от мястото на ПТП, на разстояние
от около 132,75 -146,85 метра. Изхождайки от извършения анализ, след като се
отчете съобщеното в Протокол за оглед на местопроизшествие, в който се
съобщава, че видимост към кръстовището има от разстояние от около 175,45 метра
преди Ориентира, който се намира в района на кръстовището, като на по - голямо
от това разстояние, видимостта е ограничена поради релефа на местността, вещото
лице анализира, следната обстановка: Ако се приеме, че л.а „Фолксваген Голф” е
навлязъл в района на кръстовището, след като е спрял на знак „стоп" и е
потеглил от место, то водачът на л.а „БМВ”, не е имал техническата възможност,
да възприеме л.а „Фолксваген Голф”, когато същия се е намирал на разстояние от
около 50-60 метра преди района на кръстовището, защото в този момент л.а „БМВ”
е отстоял от мястото на ПТП, на разстояние не по - малко от около 201,88
-215,98 метра, без да отчитаме времето през което л.а „Фолксваген” е бил в
покой и водачът му не е имал пряка видимост към района на кръстовището, защото видимостта
му е била ограничена от релефа на местността. Ако се приеме, че л.а „Фолксваген
Голф” е навлязъл в района на кръстовището, след като първоначално е намалил
скоростта си от 60 км/ч на 20,5 км/ч, след което е навлязъл в района на
кръстовището без да спира на знак „стоп", когато същия се е намирал на
разстояние от около 50-60 метра преди района на кръстовището, то л.а „БМВ”, е
отстоял на разстояние от около 132,75 -146,75 метра, от мястото на ПТП и не са
съществували фактори от техническо естество, които да попречат на водачът му да
забележи идващия му отдясно л.а „Фолксваген”.
Анализирайки данните намиращи се в изготвената
мащабна скица и отчитайки, че мястото на удара между двете МПС е настъпил в
лявата пътна лента, спрямо посоката на движение на л.а „БМВ”, която пътна лента
е предназначена за насрещно движещи се МПС, вещото лице стига до извода, че ако
л.а „БМВ”, в конкретната пътна ситуация е продължил движението си в дясната
пътна лента, то не би настъпило ПТП с л. а „Фолксваген Голф”.
Горната фактическа
обстановка се установява от събрания по делото доказателствен материал: показанията на разпитаните пред
съда свидетели И.И., З.Д., Т.Т.,
З.Б. от ДП – приобщени по реда на чл. 281 ал.1 т.4 пр. 2 от НПК чрез тяхното
прочитане, т. к. е починала, обясненията на подсъдимия Д. от съдебното
производство и частично чрез показанията на свидетелите С.Б. и Х.Х. от съдебното и досъдебно производство - приобщени по
чл.281 ал. 5 от НПК, заключенията на назначените по ДП СМЕ и АТЕ, това на АТЕ
от съдебното производство; протокола за оглед с приложените към него скица и
фотоалбум; протокол за химическа експертиза, и всички писмени материали от ДП -
прочетени на основание чл. 283 от НПК, които са без противоречиви и взаимно
допълващи се.
При анализа на гласните доказателствени
средства съдът изключи от кръга на кредитираните – показанията на свидетелите Б.
и Х. в частта, в която твърдят, че се движели със скорост около 50 - 60 км/ч.
Това, че за пръв път видели автомобила на подсъдимия когато навлезли до първата
отбивка на кръстовището за с. Каменар и той по това
време се намирал на 50 - 60 м. преди кръстовището, според св. Б. и на около 60
- 70 м., според втория свидетел. На следващо място това, че удара между
автомобилите бил в средата на дясната пътна лента по която се движили.
Това е така защото показанията им в тази част се
опровергават, както от самите тях в съдебно заседание, за което са констатирани
противоречия по реда на чл. 281 НПК, така и експертно от заключенията на АТЕ. В
последните са заложени убедително обоснования от всички източници на
доказателства, значими за предмета на доказване.
Същите категорично установяват, че скоростта на управлявания от св. Б.
ла. „БМВ” била в рамките на около 84,6 км/ч. 23,5 м/с/ - очевидно надвишаваща и
то значително над съобщената от тях скорост 50 - 60 км/ч.
Не може да бъде достоверно и така описаното
местонахождение на автомобила на подсъдимия от кръстовището, когато св. Б. го
видял за пръв път в района на първата отбивка, която
е на около 27,9 м. / съгласно мащабната скица /, тъй като времето необходимо на
л. а.”Фолксваген голф” да измине разстоянието от 50-60 м. и да намали скоростта
си от 60 км/ч. до 20,5 км/ч. до момента на навлизане в района на кръстовището,
което е в рамките на около 3,9 - 4,5 секунди, то автомобила”БМВ” на св. Б. би
изминал път с дължина в рамките на около 91,65 - 105,75 м. Следователно би се
намирал на разстояние от около 63,75 - 77,1 м. вече след кръстовището и ПТП не
би настъпило, защото траекториите на движение на двата автомобила не се
пресичат.
Не може да бъде кредитирано и твърдението им, че
автомобилът на подсъдимия навлязъл направо в кръстовището без да намали или да
спре на знака „стоп” и удара между автомобилите станал в средата на дясната
пътна лента. Това е така защото противоречи на обективно отразените следи от
произшествието и отломки, фиксирани на огледния
протокол, които са съвсем ясни дори и на приложения към него фотоалбум и
мащабна скица. Нещо повече обстойно и детайлно са обсъдени в заключенията на
АТЕ. Първата експертиза сочи, че при спиране и потегляне скоростта на л.
а.”Фолксваген Голф„ ще съвпадне с установената в заключението - 20 км/ч. Вещото
лице заключава, че тази скорост може да се постигне, както от потегляне на
място, така и да се навлезе с такава бавна скорост в кръстовището. Впрочем
обстоятелството дали подсъдимият е спрял или не на знака „стоп” действително е ирелевантно, доколкото не е в причинно следствена връзка
със съставомерния резултат, тъй като удара между
автомобилите става, не в лентата по която е следвало да се движи автомобилът на
св. Б., а в лявата пътна лента. Експерта по авто-техническата
експертиза от съдебното производство установява по категоричен път, че
съприкосновението между л.а.”Фолксваген Голф„ и л.а. „БМВ”е настъпило в
очертанията на лявата пътна лента, на пътя гр.Аксаково – с.Кичево, спрямо
посоката на движение на автомобила на св. Б.. Тази лента е била предназначена
за движещите се в противоположна на неговата посока на движение ППС, там където
са намерени всички обекти и отломки възникнали при ПТП. Вещото лице посочва и
точното място на удара между автомобилите, че се намира именно в района, който
отстои на 2 м. преди Ор. № 1 и на 6.75м. вляво от
него. В случая констатираните обективни находки посредством което са установени
и другите факти от пътната обстановка, така обоснованото заключение на АТЕ и
всички доказателствени източници по делото,
определено дават основание на съда да приеме, че ударът е настъпил в лявата
пътна лента.
Показания на свидетелите Б. и Х.
в останалата им част се преценят от съда като кореспондиращи с други доказателствени източници, поради което ги цени.
Съдът кредитира показанията на
св. Т. касаещи обстоятелствата след инцидента, доколкото се обвързват след
надлежната проверка в съвкупност. Що се отнася обаче до тези, в които сочи
вината и причината за настъпилото ПТП „че подсъдимият не спрял на стопа и бил
виновен”, което узнал от подс. Д., т. е. „опосреднено” съдът не ги цени. Преразказаните от този
свидетел изявления на друго лице, не биха могли да бъдат обективни, защото той
не е пряк очевидец на самото ПТП и те произхождат от пострадал който е бил в
шок и стрес. Самият той го възприел като „шашнат”
и уплашен”, което обективно състояние на подсъдимия направило впечатление и на
св. И., за което в показанията му четем: ..„Момчето беше цялото в кръв и в шок
и това е нормално, да си в стрес”… „беше в шок и първо му оказвахме помощ”.
Що се касае до обясненията на подс.
Д. съставът счита, че са подкрепени от останалите доказателства по делото и експертно потвърдени, поради
което им дава вяра.
Кредитираните от
съда заключения на приетите СМЕ и АТЕ от досъдебната
фаза и новата АТЕ назначена на
съдебното следствие са обективни, безпристрастно и компетентно дадени. Следва да се посочи, че вещите лица по тях са
извършили задълбочен анализ, на база всички приложени по делото доказателства и
обекти за изследване. Дали са изчерпателни отговори на всички въпроси, поради
което съдът прие, че заключенията са съответни на чл.152 от НПК, които цени при
изграждане на вътрешното си убеждение. Те са
убедително обосновани от всички доказателствени
източници и способите на приложените специални знания, в рамките на
притежаваната от експертите необходима компетентност, извършени проучвания, а
правата на страните по събирането на необходимите доказателства не са
ограничавани, дадена е възможност, поставени са и са получили отговор всички
техни въпроси към вещите лица. При събирането и
проверката на доказателствата съдът напълно гарантира използването на всички
мерки за разкриване на обективната истина, като обективно и пълно изследва
всички обстоятелства по делото при спазване на закона. Така с авто-техническата експертиза и в съдебно заседание вещото
лице разяснявайки /същевременно и визуализирайки на мултимедия/ подлежащия на
изследване предмет, базирайки се на своята компетентност, квалификация в пълна
степен запълни необходимостта от специални знания, които съдът и страните не
притежават. При условията на равнопоставеност
страните по процеса изчерпателно се възползваха от възможността да поставят
въпроси и да оспорват дадени отговори.
Заключенията по АТЕ не почиват
на произволни съждения, а на приложените по делото доказателствени
материали, включително и показанията на свидетели и обяснения на подсъдимия от
ДП. Вещото лице подробно и научно обосновано отговори на поставените въпроси
свързани със скоростта на движение на автомобилите, констатираните при огледа
находки. Тяхното отстояние и местонахождение в
платното за движение, видимост, опасни зони, механизмът на настъпване на ПТП от техническа гледна точка и възможността за съприкосновение
между МПС с оглед на обстановката
описана от свидетелите в съдебното следствие, както и място на удара с представени варианти във
възможностите водачите да предотвратят произшествието.
Посредством
обоснованото заключение в експертизата и компетентните отговори на зададените
към вещото лице въпроси, са установени и другите факти от пътната обстановка и
възникналото ПТП, със значение за правилното решаване на делото категорично
установяващи, че е имало възможност водача
на автомобила „БМВ” да избегне настъпването на ПТП. Това от своя
страна съчетано с наличните доказателства по делото, гласните на св. Б., че
подсъдимият не е карал бързо. Първо намалил после спрял колата, писмените с обективирани находки от местопроизшествието разкриващи
механизъма и мястото на удара, че е настъпил в лявата пътна лента, напълно в
унисон със съобщеното от запазилия произшествието - св. И., че отломките са
били там където са били конусите разколебава обвинението срещу подс. Д., защото води до изводи на които не може да почива
една осъдителна присъда, която се основава на вътрешното убеждение на съда,
почиващо на факти, които по категоричен начин изясняват авторството и механизма
на извършване на деянието, по начин изискуем от разпоредбата на чл. 303 ал. 2
от НПК.
Присъдата не може да се основава
единствено на преразказани изявления или изводи на лице, което в рамките на
наказателното производство е придобило качеството на обвиняем, които св. Т. чул
от пострадало все още неадекватно след тежко ПТП лице, на което помагал с
хапчета, лекарства. Още повече, че този свидетел установява изявление на лице,
което било в шок и стрес, които възприел лично. Естествено само въз основа на
такова признаване на факти и вина, възпроизведени от свидетел, не биха могли да
ангажират наказателна отговорност особено в случаите при които то се явява в
пълно противоречие с останалите доказателствени
материали. В конкретния
случай съвкупната преценка
на гласните и писмени доказателства и на експертните
заключения извършени на основание
чл.107 ал.5 от НПК могат да обосноват
единствено изготвянето на съдебен акт по чл. 304 от НПК.
Базирайки се на установените по-горе факти, съдът призна подсъдимия за невинен по обвинението
по чл. 343 ал. 1, б. “в” вр.
чл. 342 ал.1 от НК,
считайки че нарушението, което му е вменено не е в пряка причинно следствена
връзка с възникналото ПТП.
Установено е по делото, че произшествието е станало
на 29.07.2012
г. около 10.00 часа при сухо топло време, с добра видимост на
кръстовище регулирано с пътни знаци. На тази дата, като водач на л.а. „БМВ” св.
Б. е наближил кръстовището на пътя гр. Аксаково - с. Кичево с пътя с. Долище - гр. Варна.
Движението не е било интензивно. В участъка в който се е движил се е отнасяло
въвеждащото ограничение на скоростта до 60 км/ч. Също е установено, че автомобила
на подс. Д. в който били пострадалата му майка и баба
е навлязъл в кръстовището от път без предимство спирайки на знак Б - 2, а в
същото време л.а. „БМВ” бил на разстояние 75,5 м. преди удара. Подсъдимият
преминал първата пътна лента, по която се движил л.а.”БМВ,” като ускорил
движението си до 20 км/ч. виждайки приближаващия автомобил на св. Б.. Достигнал
до лявата лента и последвал удар между двете МПС.
Независимо от ограничаващия скоростта пътен знак
В-26 „Забранено движение със скорост, по-висока от означената” – в случая 60
км/ч.” с посока на действие съвпадаща с тази на движението на л.а.”БМВ” се
установи, че св. Б., който многократно е преминавал в района е шофирал със
скорост, превишаваща така възведената от закона, като на процесното
място не е имало друга установена скорост, различна от тази за пътния участък с
посока на действие съвпадаща с посоката на неговото движение. Вместо това той,
виждайки автомобила на подсъдимия, непосредствено на кръстовището е преминал от
дясната лента, в която се движил, в лявата насрещна лента за движение със
скорост не по-малка от 84,6 км/ч. и последвал ударът.
Несъстоятелни са твърденията, че приближил
кръстовището със скорост около 50 – 60 км.ч. и ударът настъпил в средата на
дясна лента, тъй като ако това е така, двата автомобила щели да се разминат
безпрепятствено, каквито данни по делото установяват. Соченото от него и
аналогично описано от св. Х. се опровергава от обективните находки по време на
огледа. Както се посочи по- горе на мястото на произшествието са намерени следи
от триене по пътната настилка оставени от „БМВ” и други доказателства подробно
описани в огледния протокол и детайлно обсъдени в
експертизата, които показват мястото на удара между двата автомобила, на лявата
пътна лента. Определено на база обективни доказателства по делото и в
обяснението си в.л. установява, че то се намира в района, който е на 2 метра
преди Ор. № 1
и на 6,75 м. вляво от него, където започва следа от остъргване на асфалта,
описвайки и механизма на получаването й - вследствие триене на задна лава гума,
на л.а. „Фолксваген Голф” след удара с л.а. „БМВ”. Както се посочи заключенията, почиват и на
обективно констатираните находки, които са приети като доказателства по делото,
въз основа на протокола за оглед и фотоалбума и опровергават съобщеното от
двамата свидетели, относно скорост и място на удара. Същите съставляват годно доказателствено
средство, като процесуално - следственото действие оглед е извършено от
компетентен орган при спазване на предвидените в чл. 136 и чл. 137 от НПК
предпоставки и ред и отговаря на законоустановените
изисквания за съдържание, съобразно НПК така, че тези писмени документи валидно
отразяват извършените действия и техните резултати.
Прецизните изчисления и констатации в експертизата,
доказани от обективните находки по делото и в унисон с доказателствата, който
съдът напълно възприема сочат, че за водача на л.а.”БМВ” е съществувала
обективна възможност да възприеме л.а”Фолксваген Голф” и чрез спиране да
избегне удара с него. Ако св. Б. е управлявал МПС с позволена от закона скорост
за конкретния пътен участък - 60 км/ч. и в конкретната ситуация в която
автомобила на подсъдимия е навлязъл в кръстовището е бил в състояние да избегне
настъпването на ПТП, чрез спиране на своя автомобил, дори и в двата случая –
тогава когато л.а. „Фолксваген Голф” спре на знака „Стоп” и когато не спре. Ако
автомобила марка „БМВ” не беше навлязъл в лявата пътна лента, там където
фактически е станала срещата двата автомобила категорично щели да се разминат
безпрепятствено. И от тук следва извода, че ПТП не би могло да настъпи. В
конкретния случай няма допуснато от подсъдимия нарушение което да е в причинна
връзка с крайния резултат, тъй като преминаването в насрещната пътна лента от л.
а.”БМВ” и превишаването на разрешената скорост е осуетило възможността ПТП да
бъде избегнато. След като липсват доказателства по делото в обратния смисъл, за
съда е налице само една възможност и тя е да признае този подсъдими за невинен
и да постанови оправдателна присъда. Това което стори настоящия състав, като
призна подс. Д. за невинен в това, че на 29.07.2012г. на
кръстовището на пътя гр.Аксаково - с.Кичево с пътя с.Долище - гр.Варна, при
управлението на МПС - л. а. "Фолксваген Голф" с ДК № В 6593 РА да е
нарушил правилата за движение по ЗДвП - чл.6, т.1 от ЗДв.П
и вследствие на това на 02.11.2012г. по непредпазливост причинил смърт на К. Й.Д.,
поради което на основание чл. 304 от НПК го оправда по възведеното му
обвинение.
Предвид гореизложеното съдът постанови присъдата.
СЪДИЯ при ВОС: