Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                 

                                                                                                №.......

                        

                                                гр.ЛОВЕЧ, 20.10.2016  г.

                                               

                                            В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД     граждански състав   в     публично съдебно заседание на пети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:   

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА

             

секретар  Г.А., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 285 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

             Производство с правно основание чл.2,ал.1,т.3 и т.4 от ЗОДОВ.

 

Съдът е сезиран с искова молба с вх.№ 4634/30.06.2016 г., подадена от Б.М.Б., ЕГН **********,*** срещу Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор на РБ: 1061 гр.*****, бул.”*****” № 2.

Ищецът излага,  че с Постановление за привличане на обвиняем от 23.05.2008 г. на дознател при ОД-МВР Ловеч- гр.*****, задочно е привлечен като обвиняем по дознание ЗМ №670/2007 г. по описа на РУ-„Полиция"- гр. ***** за престъпление по чл.195, ал.1, т.2,4 и 7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.28, ал.1 НК и пред РС ***** е внесен срещу него обвинителен акт по обвинение за престъплението и образувано НОХД №381/2008 г. по описа на съда.

 Сочи, че с присъда № 71/18.12.08 г. *****ският районен съд го признал за виновен за извършено престъпление по чл.195,ал.1,т.2,4 и 7 вр.чл.194,ал.1 вр.чл. 26,ал.1 вр.чл.28,ал.1 НК, като му наложил наказание „лишаване от свобода" за срок от 1 година и 6 месеца, търпимо при първоначален общ режим, като в случая е приложена разпоредбата на чл.68,ал.1 НК за наказание „лишаване от свобода" за срок от пет месеца, наложено му по присъда № 6/09.01.07 г., постановена по НОХД № 334/06 г. на РС-*****, влязла в законна сила на 11.12.2008 г.

Посочва, че на 30.05.2012 г. е издадена Европейска заповед за арест от районен прокурор при РП-***** и въз основа на нея на 17.02.13 г. е задържан на територията на Република Гърция и с решение на гръцки съд от 05.03.13 г., е екстрадиран в Република България и предаден  на българските власти на 14.03.13 г. На 01.04.2013 г., е направил искане пред ВКС за възобновяване на НОХД №381/2008 г. по описа на на PC- ***** и по случая било образувано КНД №773/2013 г. по описа на ВКС, НК,ІІ н.о. С Решение №232 от 21 май 2013 г. ВКС е отменил осъдителната присъда № 71/18.12.08 г., постановена по НОХД №381/2008 г. по описа на  PC- *****, възобновил делото и го върнал в досъдебната фаза на производство на прокурор от РП -***** за предприемане на процесуални действия. С решението си ВКС е определил освобождаването му от затвора на 21.05.2013г. и му наложил мярка за неотклонение „подписка", която търпял от освобождаването му от затвора на 21.05.2013 г. до окончателното му признаване за невиновен с Решение №101/21.12.2015 г. по ВНОХД № 313/2015 г. на Окръжен съд- Ловеч.

 Излага, че по този начин, приемайки за начало датата му на задържане от страна на гръцките власти -17.02.2013 г.- въз основа на Европейската заповед за арест от 30.05.2012г., до освобождаването му , въз основа на Решение №232 от 21 май 2013 г. по КНД №773/2013 г. по описа на ВКС, н.к., 2-ро н.о., ВКС, е изтърпял незаконно наложено наказание „лишаване от свобода" в размер на 2 месеца и 7 дни.

Сочи, че с присъда №18/17.09.2015г. по НОХД № 485/2014 г. на РС-*****, е признат за невиновен по така повдигнатото му обвинение, а с решение №101/21.12.2015г. по ВНОХД №313/2015г. на Окръжен съд- Ловеч, оправдателната присъда на PC ***** е потвърдена, като решението е окончателно.

Смята, че като последица от процесуалните действия на Прокуратурата, от момента на задържането му -17.02.2013 г. до финализиране на делото в съдебната му фаза-21.12.2015 г., са му причинени значителни неимуществени вреди с изключително неблагоприятни последици, отразили се на здравословното му състояние и цялостния му психо-емоционален статус, обуславящи основателността на претенцията му за обезщетение.

В резултат на задържането му в затвора, в продължение на 2 месеца и 7 дни, като осъден с влязла в сила присъда и поддържаното впоследствие обвинение за престъпление от общ характер, е подложен на постоянен стрес, психо-емоционален срив, чувство на несигурност и депресивни състояния. Всичко това се отразило изключително неблагоприятно на здравословното ми състояние.

Като пряка и непосредствена последица от действията на Прокуратурата на Република България, чрез нейните органи, обективирани чрез незаконно повдигане и поддържане на обвинение срещу него за извършено умишлено престъпление от общ характер и незаконното му задържане в място за лишаване от свобода в продължение на 2 месеца и 7 дни, като осъден с влязла в сила присъда № 71/18.12.08 г., постановена по НОХД № 381/2008 г. по описа на PC- *****, са му причинени значителни неимуществени вреди, което мотивира правният му интерес да предяви искане за репариране на същите, чрез обезщетение.

Моли съда да приеме претенциите му за основателни, като на осн.чл. 2, ал.1, т.З и т.4 от ЗОДОВ, осъди ответника да му заплати: Обезщетение за претърпени неимуществени вреди от датата на задържането му от страна на гръцките власти -17.02.2013 г.- въз основа на Европейската заповед за арест от 30.05.2012 г. на РП- *****, до окончателното му признаване за невиновен с Решение № 101/21.12.2015 г. по ВНОХД № 313/2015 г. на Окръжен съд- Ловеч, довело до посочените по-горе неимуществени вреди в размер на 30 000 лв.

Моли на основание чл.86 във вр. с чл.84, ал.З от ЗЗД ответника да му заплати законна лихва, считано от 21.12.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените деловодни разноски.

В едномесечния срок по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор от Прокуратурата на Р България , в който становище, съгласно т.5 от TP №3/2004г. на ОСГК на ВКС, от името на Прокуратурата на Р.България е подала Окръжна прокуратура – Ловеч. Посочено е, че Структурните звена на Прокуратурата на Р България, респ. прокурорите от тях могат да я представляват по право, без изрично упълномощаване по реда на чл.32-33 от ГПК.

Оспорва исковата претенция на ищеца за претърпени неимуществени вреди по основание и размер. Не се оспорват твърденията на ищеца и фактологията относно образуваното срещу него ДП №670/2007 г. по описа на РУ на МВР - ***** и последвалите след това процеси. Изтъква се, че задържането на Б. е било на основание влязла в сила присъда и издадена въз основа на нея ЕЗА.

В отговора си Прокуратурата на РБ изтъква, че в исковата си молба ищецът не посочва и не представя конкретни доказателства, от които може да се направи извод за съществуването на пряка причинна връзка между претенцията му за твърдените от него вреди и действията на Прокуратурата.

Счита, че размерът на исканото обезщетение от 30 000 лева е изключително завишен и не съответства на икономическия стандарт в страната, както и на съдебната практика по сходни казуси.

В съдебно заседание ищецът се представлява от адвокат А.М., който с допълнителна молба с вх.№ 6381/19.09.2016 г. е направил уточнение на претенциите си, като е увеличил искането за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.2, ал.1,т.3 и т.4 ЗОДОВ и същите се считат предявени съответно в размер на 30 000 лева или общо 60 000 лева, което съдът е допуснал.

Ответникът се представлява от Окр.прокурор П.Кръстинова, който моли да бъдат отхвърлени исковете по изложените в отговора на исковата молба съображения. Представя писмена защита.

От събраните по делото писмени доказателства, които е допуснал и приел, в съответствие със задължението си по чл.235 от ГПК, от преценката на становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Съобразявайки приетите писмени доказателства- НОХД № 485/2014 г. на РС-*****, присъдна преписка № ДП-2/2009 г. на РП-*****, съдът приема за безспорно, че срещу Б.М.Б. е имало образувано ДП №670/2007г. по описа на РУ на МВР - ***** за извършено престъпление по чл.195 ал.1 т.2, 4 и 7 във вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл.28 ал.1 от НК, по което задочно е привлечен като обвиняем с постановление за привличане от 09.06.2008 г., а след приключване на разследването е внесен срещу него обвинителен акт от РП -***** и образувано НОХД.№381/2008г. в PC -*****. Не се спори между страните, че с присъда №71/18.12.2008г. Б. е бил признат за виновен по повдигнатото му обвинение и РС-***** му е наложил наказание лишаване от свобода от 1 година и 6 месеца. На основание чл.68 ал.1 от НК съдът е разпоредил реално изтърпяване на наказанието лишаване от свобода от 5 месеца по влязлата в сила присъда по НОХД №334/06г. на РС-*****. След издаване на ЕЗА от 30.05.2012 г. от РП-***** ищецът е бил задържан в Р.Гърция на 17.02.2013 г. и предаден на българските власти на 14.03.2013 г. Установява се, че с Решение №232/21.05.2013г. по КНД№773/2013г. ВКС е отменил осъдителната присъда по НОХД №381/2008г. и е върнал делото на РП - ***** в досъдебна фаза. С отменителното си решение ВКС е определил освобождаването на Б. от затвора на 21.05.2013г. и му наложил мярка за неотклонение „подписка". След извършване на нови процесуално-следствени действия по ДП №670/2007г. е внесен нов обвинителен акт срещу Б. и образувано НОХД №485/2014г. по описа на РС-*****, по което на 17.09.2015г. е постановена оправдателна присъда, влязла в сила на 21.12.2015г., когато е потвърдена с Решение №101/21.12.2015г. по ВНОХД №313/15г. на ЛОС.

По делото са събрани и гласни доказателства. Според  свидетелката Г.Ц., с която ищецът живее на съпружески начала, около месец след задържането на Б. през 2013 г. в Гърция, семейството се прибрало в България. Свидетелката имала възможност да осъществява контакти с Б. по време на задържането му и твърди, че в затвора е бил изплашен, нервиран и не бил добре психически, не се е хранил. Според нея след излизането му от затвора се чувствал зле, забравял и се държал агресивно с нея и децата.Това му състояние продължава и до настоящия момент. Свидетелката не знае Б. да е съден след това.

Свидетелят М. Б. е баща на ищеца и според него след задържането и привеждането му в затвора в Ловеч, синът му не бил на себе си и имало голяма промяна в него- оплаквал се е че не е добре психически.За разлика от св.Ц., твърди, че вкъщи се държал нормално, но е нервничел. Заявява, че синът му не е вършил никога нищо лошо и не е осъждан след това, не е лежал в затвора.

И двамата свидетели твърдят, че след като излязъл от затвора, ищецът е посещавал лекар в гр.***** във връзка психическото си състояние, но доказателства в тази насока не са представени.

Според изисканата  от Затвора-Ловеч медицинска справка, през периода 14.03.203 г. – 21.05.2013 година Б. М. Б. не е лекуван в отделенията на Специализирана болница за активно лечение на лишени от свобода към Затвора гр.Ловеч.

Видно е от изготвената от Районен съд ***** справка за съдимост от 19.09.2016 г., че Б.М.Б. е осъждан за различни престъпления шест пъти, като първото му осъждане е с влязла в сила на 01.03.2001 г. присъда по НОХД № 219/2001 г. и по първите три присъди му е налагано наказание „Глоба”, след което е реабилитиран, на основание чл.88А,ал.1 вр. чл.82,ал.4 и ал.1,т.5 от НК.С присъда № 6/09.01.2007 г. на РС ***** по НОХ дело № 334, влязла в сила на 24.01.2007 г. му е наложено наказание пет месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено, на основание чл.66, ал.1 НК и на 24.01.2015 г. е реабилитиран. По НОХ дело № 741/2015 г. на РС ***** е сключил споразумение, одобрено от съда с определение № 19/11.03.2016 г., с което се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл.343В ,ал.2 във вр. с ал.1 НК (управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление на МПС). За същото престъпление се е признал за виновен и с Определение № 311/12.05.2016 г. по НОХД № 161/2016 г. на РС-***** му е наложено наказание от три месеца лишаване от свобода и глоба, като наказанието е отложено, на основание чл.66, ал.1 от НК, за изпитателен срок от три години. При последното осъждане съдът е приспаднал, на основание чл.591 ал.1 НК времето, през което Б. е бил задържан под стража на срок от 24 часа.

От приложената  преписка по ДП 2/2009 г. на РП *****, се установява, че Европейската заповед за арест  на Б.М.Б. е издадена във връзка с Присъда № 71/18.12.2008 г. по НОХД № 381/2008 г. на РС-*****, влязла в сила на 06.01.2009 г., с която на Б. е наложено наказание 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, като със същата присъда , на основание чл.68, ал.1 НК е приведена в изпълнение присъда № 6 от 09.01.2007 г. по НОХ Д № 334/2006 г. на РС- гр.*****, влязла в сила на 24.01.2007 г., с която на Б. е наложено наказание от 5 месеца лишаване от свобода.

Тези приети като установени факти, дават основание на съда да направи следните правни изводи:

Съдът е сезиран с иск за неимуществени вреди, основан на разпоредбите на чл.2,ал.1,т.3 и т.4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Според чл.2,ал.1,т.3 ,предл. първо от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, Държавата отговаря за вредите, причинени на гражданите от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано, а в хипотезата на т.4, предл.първо от същия- и при налагане на наказание по Наказателния кодекс, когато лицето бъда оправдано.

С оглед безспорно установеното и прието от съда, че срещу ищеца е било повдигнато обвинение, а след това и наложено наказание по НК, но в последствие  лицето е оправдано с влязла в сила присъда, следва извод, че е незаконно както повдигнатото му обвинение по дознание ЗМ №670/2007 г. по описа на РУ-„Полиция"- гр. *****, така и наложеното му по НОХД.№381/2008г. в PC -***** наказание, а следователно са налице предпоставките от фактическия състав на цитираните норми, при който възниква отговорност за държавата.

Прокуратурата е легитимирана да представлява държавата като процесуален субституент по исковете за вреди от неоснователно обвинение, както и при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано, според указанията на ВКС, дадени в ТР № 5/2013 г.

Отговорността по този закон е безвиновна- обективна, тя би могла да отпадне или да бъде намалена единствено при условията на чл. 5, ал. 1 и 2, които в конкретния случая не са налице.

Спорна е третата предпоставка, а именно каква е причинно-следствената връзка между твърдените в исковата молба причинени неимуществени вреди и повдигането и поддържането на обвинението  в досъдебното и съдебно производство.

В доклада си по делото, съдът е указал на ищеца, че носи тежестта да докаже както причиняването и причинно-следствената връзка, така и размера на претендираните неимуществени вреди.

Съдът приема, че Б. е претърпял неимуществени вреди при хипотезите на чл.21,ал.1,т.3 и 4 от ЗОДОВ и които са пряка и непосредствена последица от увреждане, причинено му в резултат на действията на прокуратурата, свързани, както с висящото наказателно производство, така и с наложеното и отменено впоследствие от съда наказание, поради което и на основание чл.4 ЗОДОВ отговорността на Държавата,чрез Прокуратурата на РБ следва да бъде ангажирана.

Определянето на размера на неимуществените вреди се извършва по правилото на чл.52 ЗЗД, във вр. с §1 от ЗР на ЗОДОВ.

В постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 149 от 2.05.2011 г. на ВКС по гр.д.№ 574/20101 г. на ІІІ г.о. се приема, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, определен в чл.52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Този критерий включва винаги контретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател и в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретните обективни обстоятелства, каквито са характера и степента на увреждането, начина и обстоятелствата, при които е получено, последиците, продължителността и степента на интензитет, възрастта на увредения, общественото и социалното му положение.

Действията по привличането на ищеца към наказателна отговорност са започнали на 23.05.2008 г. с постановлението за привличане на обвиняем в досъдебна фаза -ДП №670/2007г. по описа на РУ на МВР – ***** за престъпление по чл.195, ал.1 т.2, 4 и 7 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.28 ал.1 от НК и са приключили на 21.12.2015 година, когато е влязла в сила оправдателната присъда № 18/17.09.2015 г. по НОХД на РС-*****. Формално производството е продължило доста време, но следва да се има предвид, че за повдигнатото му обвинение ищецът е научил едва при задържането му в Гърция на 17.02.2013 година, въз основа на издадената на 30.05.2012 г. Европейска заповед за арест от районен прокурор при РП –*****. Наказателните процедури срещу ищеца са протекли изцяло задочно и липсват данни, че до този момент той е бил запознат с факта, че срещу него се води производство за криминално деяние. Това е прието и в мотивите на ВКС в Решение № 232815.05.2013 г. по К.Н.Д 773/2013 г., поради което през този период той не би могъл да претърпи каквито и да било вреди. При определяне на обезщетението следва да се има предвид, че след възобновяване на НОХД № 381/2008 г. на РС-***** и отменянето на присъдата, по отношение на Б. е взета мярка за неотклонение „подписка” и не се доказа, че тази мярка за неотклонение е нарушила по някакъв начин възможността на ищеца да живее и работи.

Посочено беше по-горе, че на 17.02.2013 г. ищецът е задържан в Р.Гърция въз основа на Европейска заповед за арест, издадена въз основа на влязлата в сила присъда НОХД.№381/2008г. на PC –*****, предаден на българските власти на 14.03.2013 година за изтърпяване на наложеното му наказание и е освободен на 21.05.2013 г., след постановяване на отменителното решение на ВКС по КНД № 773/2013 г. По този начин ищецът е изтърпял наказание „лишаване от свобода” в размер на 2 месеца и 7 дни. Оправдан е по повдигнатото му обвинение с присъда от 17.09.2014 г. постановена по НОХД №485/2014г. на РС-*****, влязла в сила на 21.12.2015 г.

С оглед на това съдът приема, че през този период ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в отрицателни емоции и  притеснение, неудобство и чувство за несигурност, особено в периода, когато е приведен в затвора в изпълнение на присъдата „лишаване от свобода”. Безспорно е, че нормалният му начин на живот е нарушен- той е върнат принудително от Р.Гърция, което е наложило и връщането на семейството му в България, в каквато насока са показанията на св. Ц.. Показанията на свидетелите Ц. и Д.,обаче, следва да се преценяват от съда, на основание чл.172 ГПК,  с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид, че те са съответно семеен партньор и родител. Нещо повече, техните показания са противоречиви, тъй като според свидетелката Ц. ищецът е станал агресивен вкъщи, а според Д.- се е държал нормално. И двамата отричат Б. да е осъждан и за други престъпления (което противоречи на справката за съдимост), но потвърждават за напрежението и стреса, което Б. е изпитвал  във връзка с производството и задържането му. Изявленията им за влошаване на здравословното му състояние и за психически проблем при ищеца, не се подкрепят с писмени доказателства и съдебно-медицински експертизи. Според приложената справка от Специализирана болница за активно лечение на лишени от свобода към Затвора гр.Ловеч през периода 14.03.203 г. – 21.05.2013 година Б. не е лекуван в отделенията.

При определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се има предвид, че Б. има предишни осъждания, както и последващи такива, видно от справката за съдимост, издадена от РС-*****.Това дава основание на съда да приеме, че твърдените негативни последици върху психиката на ищеца не са само резултат от конкретното обвинение, което му е било повдигнато. Нещо повече- може да се приеме, че дори ефективното му осъждане не е имало превантивен ефект, за да преустанови той противоправните си деяния по-късно.

По изложените съображения,съдът приема  исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди за основателна и доказана до размер на сумата 2 000 лева, като ответникът бъде осъден да я заплати със законната лихва, считано от влизане в сила на оправдателната присъда- 21.12.2015 г. до окончателното изплащане ( в този смисъл т.4 на ТР № 3/2004 г. на ВКС). За разликата над уважената сума 2 000 лева до пълния претендиран размер от 60 000 лева, исковата претенция е неоснователна и следва да се отхвърли.

При този изход на процеса, ответникът следва да бъде осъден, на основание чл.10,ал.3 ЗОДОВ, да заплати на ищеца разноски по делото, включващи държавна такса в размер на 10 лева и адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска в размер на 16.67 лева или общо сумата 26,67 лева.

Воден от гореизложените мотиви, Ловешкият окръжен съд

 

                                                  Р   Е   Ш   И :      

 

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор , с адрес.: 1061 гр.*****, бул.”*****” № 2, да заплати на Б.М.Б., ЕГН **********,***, на основание чл.2,ал.1,т.3 и т.4 от ЗОДОВ, сумата от 2 000 (две хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от неоснователно повдигнатото и поддържано обвинение по Н.О.Х.Д.№381/2008 г. по описа на PC- *****, за периода от датата на привличането му като обвиняем-09.06.2008 г. до 21.12.2015 г.-датата на постановяване на решението по ВНОХД №313/15г. на ЛОС, с което е потвърдена оправдателната присъда от 17.09.2014 г. по НОХД №485/2014г. на РС-*****, както и от наложеното му с отменената присъда по НОХД № 381/2008 г. наказание  „лишаване от свобода”, от което е изтърпял реално 2 месеца и 7 дни през периода от 17.02.2013 г. до 21.05.2013 г., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 21.12.2015 г. и до окончателното и изплащане, като иска за разликата  над този размер и до пълния претендиран размер от 60 000 (шестдесет хиляди) лева, като неоснователен и недоказан, ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор , с адрес.: 1061 гр.*****, бул.”*****” № 2, да заплати на Б.М.Б., ЕГН **********,***, на основание чл.10,ал.3 ЗОДОВ, разноски по делото в размер на 26,67 (двадесет и шест лева и 67 стотинки) лева

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД.

 

 

 

                                                               ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: