№ 3300
гр. София, 24.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Б. С.
при участието на секретаря А. А.
като разгледа докладваното от Б. С. Гражданско дело № 20231110121975 по
описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
И. К. К. с ЕГН:**********, И. К. К. с ЕГН:**********, П. К. К. с
ЕГН:**********, И. П. К. с ЕГН **********, с която се иска да бъде признато
за установено спрямо ответниците, че дължат в условията на разделна
отговорност, обща сума в размер от 3932,50 лева, от които 3352,19 лева-
главница, представляваща цена за доставена топлинна енергия до
топлоснабден имот с адрес гр. С ......... за периода от м.05.2019г. до
м.04,2021г„ ведно със законната лихва от 27.10.2022г. до окончателното
изплащане на вземането, 524,20 лева - мораторна лихва за забава от
16,10.2020г. до 11.10,2022г„ както и суми за извършена услуга дялово
разпределение 46,00 лева - главница за периода м.09.2019г. до м.04.2021г. и
10,11 лева - лихва за периода от 31.10.2019г. до 11.10.2022г., като
претендират направените по делото разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, при следните квоти:
1. И. К. К. с ЕГН:********** — 1/8, а именно: сума от 491,56 лева, от
които 419.2 лева- главница, представляваща цена за извършена услуга за
дялово разпределение за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., ведно със
законната лихва от 27.10.2022г.. до окончателното изплащане на вземането,
65,53 лева - мораторна лихва за забава от 16.10.2020г. до 11.1О.2022г., както и
суми за извършена услуга дялово разпределение 5,75 лева - главница за
периода м.09.2019г. до м.04.2021г. и 1,26 лева - лихва за периода от
31.10.2019г. до 11.10.2022г., като претендира направените по делото разноски
за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.;
1
2. П. К. К. с ЕГН:********** - 1/8, а именно: сума от 491,56 лева, от
които 419.2 лева- главница, представляваща цена за извършена услуга за
дялово разпределение за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., ведно със
законната лихва от 27.10.2022г.. до окончателното изплащане на вземането,
65,53 лева - мораторна лихва за забава от 16.10.2020г. до 11.1О.2022г., както и
суми за извършена услуга дялово разпределение 5,75 лева - главница за
периода м.09.2019г. до м.04.2021г. и 1,26 лева - лихва за периода от
31.10.2019г. до 11.10.2022г., като претендира и направените по делото
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.;
3. И. К. К. с ЕГН:********** -1/8, а именно: сума от 491,56 лева, от
които 419.2 лева- главница, представляваща цена за извършена услуга за
дялово разпределение за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., ведно със
законната лихва от 27.10.2022г.. до окончателното изплащане на вземането,
65,53 лева - мораторна лихва за забава от 16.10.2020г. до 11.1О.2022г., както и
суми за извършена услуга дялово разпределение 5,75 лева - главница за
периода м.09.2019г. до м.04.2021г. и 1,26 лева - лихва за периода от
31.10.2019г. до 11.10.2022г., като претендира и направените по делото
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.;
4. И. П. К. с ЕГН:********** - 5/8, а именно: сума от 2457,81 лева, от
които 2095,12 лева- главница, представляваща цена за извършена услуга за
дялово разпределение за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., ведно със
законната лихва от 27.10.2022г.. до окончателното изплащане на вземането,
327,63 лева - мораторна лихва за забава от 16.10.2020г. до 11.10.2022г., както
и суми за извършена услуга дялово разпределение 28,75 лева - главница за
периода м.09.2019г. до м.04.2021г. и 6,32 лева - лихва за периода от
31.1О.2019г. до 11.10.2022г. , като претендира и направените по делото
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че ответниците в качеството им на собственикци на
процесния имот, е бил клиент на ТЕ по смисъла на чл, 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ
и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1,
т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при
условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването. Счита че, лицето е клиент на ТЕ и за него важат
разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
областта на енергетиката. Сочи че съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на
ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при
публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от
ТС ЕАД на клиенти за битови нужди в гр. С, които се изготвят от ТС ЕАД и
се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите общи
условия били влезли в сила по отношение на ответника. Изтъква, че съгласно
чл.ЗЗ от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
2
топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Също така имали задължение да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Също така съгласно влезлите в сила ОУ
топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл, 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2,
Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва
от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за
топлинна енергия. Твърди, че ответникът използвал доставена топлинна
енергия през процесния период, но към настоящия момент не е заплатил
задължението си, ето защо за ищеца възниквал правен интерес от
предявяването на настоящите искове.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали отговори на
исковата молба. Оспорват иска по основание. Признават че до процесния
топлоснабден имот през процесния период е доставяна топлинна енергия.
Оспорват наличието на облигационно отношение с ищцовото дружество.
Правят възражение за непоискана доставка. Оспорват исковете за дялово
разпределение и мораторна лихва. Сочат че не са представени доказателства
кога са публикувани задълженията на интернет страницата на дружеството.
Правят възражение за изтекла погасителна давност.
Третото лице помагач не е взело становище по исковата молба.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и
правна страна намира следното:
Предявени са искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, предл. първо
ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, предявени по реда на чл. 422, ал.1
ГПК.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже,
че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата,
свързани със съществуването на договорни отношения ответника и ищеца за
доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника
топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза
именно на спорната сума; суми за дялово разпределение и 2. по исковете за
законната лихва за забава – че главните парични задължения са възникнали,
че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва
възлиза именно на спорната сума;
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните
факти е да докажат погасяване на задълженията.
По делото не се спори, че до процесният имот е доставяна топлинна
енергия в количествата и на стойностите посочени от ищеца.
3
Първият спорен въпрос е дали ответниците имат качеството на
потребители на доставената топлинна енергия.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно
правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал.
1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за
доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на
топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1
ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни
общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за
продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна
енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според
легалното определение в т. 2а от пар. 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от
17. 07. 2012г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.
При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012г. редакции на чл. 149,
чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ, страна по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови
нужди, който ползва енергия за домакинството си (т. 42 пар. 1 ДР ЗЕ
(отменена), в редакции от ДВ, бр. 107 от 09. 12. 2003г. и ДВ, бр. 74 от 08. 09.
2006г.). Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138,
ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на
ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са
посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия
за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по
сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия.
Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия.
Не се твърди в исковата молба и не се установява по делото да е налице
писмен договор за доставка на топлинна енергия между страните.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ Всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
4
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела
в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Ето защо установяването на качеството на потребител на ответника
зависи от установяването на обстоятелството, че той е собственик или вещен
ползвател на процесния топлоснабден имот.
От представените по делото договор за продажба на държавен имот па
реда на наредбата за продажбата на държавните имоти и удостоверение за
наследници, се установява, че ответниците са придобили правото на
собственост върху процесния имот по наследство от покойния К. И. К.. По
делото е представена и данъчна декларация, от която е видно, че
собствеността на процесния имот принадлежи на ответниците в настоящото
производство.
Ето защо съдът намира, че е установено за целите на настоящото
производство, че ответниците са собственици на процесния имот. Не се
установява да е налице учредено право на ползване на някой от ответниците
или на трето лице.
Съдът намира, че на база на обстоятелството, че ответниците са
собственици на процесния имот то следва че последните имат и качеството на
потребители на топлинна енергия.
Ето защо съдът намира, че искът за главницата за доставена топлинна
енергия се явява установен по основание, а доколкото не се оспорва неговият
размер то съдът намира, че същият се явява и установен по размер а именно
3352,19 лева.
По отношение на претендираната такса за дялово разпределение.
Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат цена за услугата дялово
разпределение, извършвана от избран от клиента търговец, а съгласно
чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за дялово разпределение на продавача - в
случая, на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.36 ОУ, цената за услугата
включва цена на обсужване на партида, цена на отчитане на уред, а съгласно
ал.2 на същата разпоредба, редът и начинът на заплащане на услугата се
определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата, и се
обявява по подходящ начин на клиентите.
По делото е представен договор, по силата на който на ищеца е
възложено събиране на главницата за услугата дялово разпределение, поради
което и искът е основателен. Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат цена за
услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиента търговец, а
съгласно чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за дялово разпределение на
продавача - в случая, на ищеца. Следователно, ищецът доказва основанието
да получи таксата за изготвяне на дялово разпределение, чието събиране му е
възложено от ФДР..
5
Съгласно разпоредбата на чл.36 ОУ, цената за услугата включва цена на
обслужване на партида, цена на отчитане на уред, а съгласно ал.2 на същата
разпоредба, редът и начинът на заплащане на услугата се определя от
продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. Предвиденото в ОУ налага извод, че таксата за
извършване на услугата дялово разпределение е такса, дължима на третото
лице - помагач, която такса, по силата на договор между него и ищецът, и по
силата на ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди, се събира от
продавача. Следователно, доколкото задължението за заплащането на таксата
е различно от задължението по договора за продажба на топлинна енергия -
доколкото фирмата за дялово разпределение е прехвърлила на ищеца правото
да събира таксата за дялово разпределение. Ежегодната цена за отчетен
период, за отчет на уредите, е платима в деня на извършване на годишното
отчитане на показанията. Следователно, доколкото ищецът не твърди и не
доказва да му е прехвърлено вземането с определени привилегии - например,
различна от предвидената в договора изискуемост, то и таксата за дялово
разпределение е изискуема в деня на отчета, а при липса на данни за датата на
извършването му - от деня на издаване на фактурата.
При това положение съдът намира, че и искът за цената на услугата
дялово разпределение се явява установен по основание и размер, а именно
46,00 лева.
По отношение на мораторната лихва върху двете главници.
По исковете за обезщетение за забава. Падежът на задължението за
главница за ТЕ е определен в ОУ.
Разпоредбата на чл.33 ОУ, приложими след 2016г., предвижда
следното:
Ал.1 Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ
по чл.32,ал.1 и 2 в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.
Ал.2.Клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по
чл.32,ал.2 и ал.3 за потребеното количество за отчетния период, в 45- дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Ал.4 Продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл.32,ал.2 и 3, ако не са заплатени в
срока по ал.2.
Разпоредбата на чл.32 ОУ предвижда:
Ал.1.Месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на
клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на
чл.71 НТ, се формира въз основа на определеното за него прогнозно
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача.
Ал.2.Месечната дължима сума за доставената ТЕ на клиент в СЕС, в
6
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.73 НТ, се
формира въз основа на определеното за него реално количество ТЕ и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача.
Ал.3. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне
на изравнителна сметка от търговеца, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на
база изравнителните сметки.
Видно от цитираните разпоредби, задължението за ТЕ се съдържа в
ежемесечно издаваната от ищеца фактура, като изискуемостта й -правото на
ищеца да иска вземането да му бъде заплатено - настъпва с изтичане на 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който фактурата се отнася. Няма
пречка датата на изискуемостта да е предвидена в договора, както е в
настоящия случай, тъй като ОУ са приложими към правоотношението,
доколкото ответната страна не твърди и доказва приложението на специални
такива.
Поради изложеното, съдът намира, че ОУ в посочената част въвеждат
падеж на задължението, като същият настъпва след издаване на фактура и
изтичане на 45 дни от датата на издаването й.
С оглед изложеното, искът за заплащане на обезщетение за забава върху
главниците е установен по основание.
По отношение на размера съдът намира че същият възлиза на 524,20
лева мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна енергия и
сумата от 10,11 лева върху главницата за услугата дялово разпределение.
Предвид изложеното на разглеждане подлежи и своевременно
релевираното възражение за изтекла погасителна давност.
Според разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. на
ВКС по тълк.дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по
смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един
правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на
............. дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения
давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на
длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. Ако е
уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да
тече от деня, в който задължението е възникнало - чл. 114, ал. 2 ЗЗД.
7
Настоящият съдебен състав приема, че по отношение на процесните
задължения за главници, че е приложимо правилото на чл. 114, ал. 1 ЗЗД. И
това е така, тъй като страните по правоотношението са определили срок за
изпълнение, поради което длъжникът изпада в забава, след изтичането на този
срок и това е така по следните съображения:
Съгласно действащите към процесния период общи условия Клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.
32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичането на периода за който се отнасят - чл.
33, ал. 1 от горепосочените Общи условия.
Според цитираната нормативна уредба, падежът на задълженията
настъпва 45 дни след изтичане на периода за който се отнасят.
В настоящия случай всички вземания с настъпил падеж преди
31.10.2019г. са погасени по давност. Най-ранното претендирано вземане е за
м.05.2019г., което съгласно цитираните по-горе разпоредби е с настъпил
падеж на 15.07.2019г. Следователно погасени по давност са претендираните
вземания за периода м.05.2019г. – м.08.2019г. които възлизат на сумата от
241,42 лева.
При това положение съдът намира, че са изпълнени всички
предпоставки за ангажиране на отговорността на ответниците по предявените
искове съразмерно на дяловете им от собствеността, за сумите които не са
погасени по давност. За сумите погасени по давност исковете следва да бъдат
отхвърлени.
Размерът на дължимите суми следва да се определят съобразно
разпоредбата на чл. 30, изр. 3 от ЗС, съгласно която всеки съсобственик
участвува в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си.
Съгласно разпоредбата на чл. 30, изр.2 ЗС частите на съсобствениците
се считат равни до доказване на противното.
Ето защо всеки от четиримата ответници отговаря за ¼ от общото
задължение за доставена топлинна енергия, такса дялово разпределение и
мораторни лихви.
В случая по отношение на И. К. К., И. К. К., П. К. К. се претендира по
1/8 от задължението във връзка с доставката на топлинна енергия до
процесния имот. При това положение същото следва да бъде уважено.
По отношение на И. П. К. ищецът е претендирал 5/8 от задължението.
В случая видно от удостоверението за наследници на покойния К. К., е
съпруг на И. П. К., но от доказателствата по делото не се установява дали към
датата на покупката на процесния топлоснабден недвижим имот са били в
брак и дали той е придобит в режим на съпружеска имуществена общност ето
защо искът следва да бъде уважен до размера от ¼ от процесния недвижим
имот.
При всичко изложено по-горе следва, че по отношение на И. К. К., И. К.
К., П. К. К. следва да бъде признато за установено че, дължат по 388,85 лева
8
главница за доставена топлинна енергия, 65,53 лева законна лихва върху
главницата за доставена топлинна енергия, 5,75 лева - главница за услугата
дялово разпределение и 1,26 лева – мораторна лихва върху услугата за дялово
разпределение. За разликата искът следва да бъде отхвърлен като погасен по
давност.
По отношение на И. П. К. искът следва да бъде уважен за сумите от
777,65 лева главница за доставена топлинна енергия, 131,06 лева законна
лихва върху главницата за доставена топлинна енергия, 11,50 лева - главница
за услугата дялово разпределение и 2,52 лева – мораторна лихва върху
услугата за дялово разпределение. За разликата искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен в една част, а в друга като погасен по давност.
По отношение на разноските.
При този изход на производството право на разноски има ищецът,
съразмерно на уважената част от исковете който е представил доказателства
за сторени разноски в размер на 167,30 лева разноски за държавна такса.
Пропорционално на уважената част от исковете на ищецът се следват
разноски в размер на 92,47 лева.
На ищеца следва да бъде определено, юрисконсултско възнаграждение,
в размер на 100 лева., Същото е определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 от
ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Съдът
определи възнаграждението като прецени, че делото е с ниска правна и
фактическа сложност.
Пропорционално на уважената част на него му се следват разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 56,84 лева.
Право на разноски имат и ответниците, но доказателства за сторени
разноски не са представени.
Представени са обаче договори за правна защита и съдействие като
техните процесуални представители са осъществили безплатна адвокатска
помощ по реда на чл. 38, ал.1 от ЗАдв. Ето защо на тях следва да им бъдат
присъдени адвокатски възнаграждения съразмерно на уважената част от
исковете, а като база за определяне на възнаграждението следва да бъде
използвана Наредба №1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
На адвокатите Ч, Н. и К. се следват по 24,14 лева съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
На адвокат К. се следват 209,23 лева, съразмерно на отхвърлената част
от иска срещу И. П. К..
По изложените мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете предявени по реда на чл.
9
422, ал.1 ГПК И. К. К. с ЕГН:********** ДЪЛЖИ на ТС ЕАД, ЕИК ......., със
седалище и адрес на управление гр. С ....., на основание чл. 79, ал. 1, предл.
първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумата от 388,85 лева -
главница, представляваща цена за доставена топлинна енергия до
топлоснабден имот с адрес гр. С ............. за периода от м.09.2019г. до
м.04.2021г., ведно със законната лихва от 27.10.2022г.. до окончателното
изплащане на вземането, 65,53 лева - мораторна лихва за забава от
16.10.2020г. до 11.10.2022г., както и суми за извършена услуга дялово
разпределение 5,75 лева - главница за цена за услугата дялово разпределение
за периода м.09.2019г. до м.04.2021г. и 1,26 лева - лихва за периода от
31.10.2019г. до 11.10.2022г., КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявения от ТС ЕАД иск с правно основание чл. 79, ал.
1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ срещу И. К. К. ЕГН:**********
за разликата над уважения размер от 388,85 лева - главница, представляваща
цена за доставена топлинна енергия до пълния претендиран размер от 419,20
лева /тоест за сумата от 30,35 лева/ КАТО ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ за
периода м.05.2019г. – м.08.2019г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете предявени по реда на чл.
422, ал.1 ГПК П. К. К. с ЕГН:********** ДЪЛЖИ на ТС ЕАД, ЕИК ......., със
седалище и адрес на управление гр. С ....., на основание чл. 79, ал. 1, предл.
първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумата от 388,85 лева -
главница, представляваща цена за доставена топлинна енергия до
топлоснабден имот с адрес гр. С ............. за периода от м.09.2019г. до
м.04.2021г., ведно със законната лихва от 27.10.2022г.. до окончателното
изплащане на вземането, 65,53 лева - мораторна лихва за забава от
16.10.2020г. до 11.1О.2022г., както и суми за извършена услуга дялово
разпределение 5,75 лева - главница за цена за услугата дялово разпределение
за периода м.09.2019г. до м.04.2021г. и 1,26 лева - лихва за периода от
31.10.2019г. до 11.10.2022г., КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявения от ТС ЕАД иск с правно основание чл. 79, ал.
1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ срещу П. К. К. с ЕГН:**********
за разликата над уважения размер от 388,85 лева - главница, представляваща
цена за доставена топлинна енергия до пълния претендиран размер от 419,20
лева /тоест за сумата от 30,35 лева/ КАТО ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ за
периода м.05.2019г. – м.08.2019г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете предявени по реда на чл.
422, ал.1 ГПК И. К. К. с ЕГН:********** ДЪЛЖИ на ТС ЕАД, ЕИК ......., със
седалище и адрес на управление гр. С ....., на основание чл. 79, ал. 1, предл.
първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумата от 388,85 лева -
главница, представляваща цена за доставена топлинна енергия до
топлоснабден имот с адрес гр. С ............. за периода от м.09.2019г. до
м.04.2021г., ведно със законната лихва от 27.10.2022г.. до окончателното
изплащане на вземането, 65,53 лева - мораторна лихва за забава от
10
16.10.2020г. до 11.10.2022г., както и суми за извършена услуга дялово
разпределение 5,75 лева – главница за цена за услугата дялово разпределение
за периода м.09.2019г. до м.04.2021г. и 1,26 лева - лихва за периода от
31.10.2019г. до 11.10.2022г., КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявения от ТС ЕАД иск с правно основание чл. 79, ал.
1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ срещу И. К. К. с ЕГН:**********
за разликата над уважения размер от 388,85 лева -главница, представляваща
цена за доставена топлинна енергия до пълния претендиран размер от 419,20
лева /тоест за сумата от 30,35 лева/ КАТО ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ за
периода м.05.2019г. – м.08.2019г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете предявени по реда на чл.
422, ал.1 ГПК И. П. К. с ЕГН: ********** ДЪЛЖИ на ТС ЕАД, ЕИК .......,
със седалище и адрес на управление гр. С ....., на основание чл. 79, ал. 1,
предл. първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумата от 777,65 лева -
главница, представляваща цена за доставена топлинна енергия до
топлоснабден имот с адрес гр. С ............. за периода от м.09.2019г. до
м.04.2021г., ведно със законната лихва от 27.10.2022г.. до окончателното
изплащане на вземането, 131,06 лева - мораторна лихва за забава от
16.10.2020г. до 11.10.2022г., както и суми за извършена услуга дялово
разпределение 11,50 лева – главница за цена на услугата дялово
разпределение за периода м.09.2019г. до м.04.2021г. и 2,52 лева - лихва за
периода от 31.10.2019г. до 11.10.2022г., КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявения от ТС ЕАД иск с правно основание чл. 79, ал.
1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ срещу И. П. К. с ЕГН:**********
за разликата над уважения размер от 777,65 лева - главница, представляваща
цена за доставена топлинна енергия до пълния претендиран размер от 2095
лева КАТО ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ за периода за сумата от 60,70 лева
за периода м.05.2019г. – м.08.2019г. и КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН за сумата
от 1256,77 лева за периода м.09.2019г. до м.04.2021г., както и за разликата
над присъдения размер от 131,06 лева - мораторна лихва за забава от
16.10.2020г. до 11.10.2022г., до пълния претендиран размер от 327,63 лева,
както и за разликата над присъдения размер от 11,50 лева – главница за цена
на услугата дялово разпределение за периода м.09.2019г. до м.04.2021г. до
пълния претендиран размер от 28,75 лева и за разликата над присъдения
размер от 2,52 лева до пълния претендиран размер от 6,32 лева.
ОСЪЖДА И. К. К. ЕГН:**********, П. К. К. с ЕГН:********** И. К. К.
с ЕГН:********** и И. П. К. с ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТЯТ на ТС ЕАД,
ЕИК ......., със седалище и адрес на управление гр. С ....., на основание чл. 78,
ал. 1, ГПК сумата от 92,47 лева – държавна такса в производството и 56,84
лева юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА ТС ЕАД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление гр.
С ....., на основание чл. 78, ал.3 ГПК да заплати на адвокат Д. Й. Ч. от САК
сумата от 24,14 лева за осъществена безплатна адвокатска помощ.
11
ОСЪЖДА ТС ЕАД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление гр.
С ....., на основание чл. 78, ал.3 ГПК да заплати на адвокат Н. К. от САК
сумата от 209,23 лева за осъществена безплатна адвокатска помощ.
ОСЪЖДА ТС ЕАД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление гр.
С ....., на основание чл. 78, ал.3 ГПК да заплати на адвокат С. К. К. от САК
сумата от 24,14 лева за осъществена безплатна адвокатска помощ.
ОСЪЖДА ТС ЕАД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление гр.
С ....., на основание чл. 78, ал.3 ГПК да заплати на адвокат И. А. Н. от САК
сумата от 24,14 лева за осъществена безплатна адвокатска помощ.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на
страната на ищеца – Б ООД.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12