Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 58 / 19 .01.2021 година, град Бургас
Административен съд - Бургас,
на дванадесети ноември две хиляди и двадесета година, в открито заседание, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела
Драгнева
ЧЛЕНОВЕ: Веселин Енчев
Димитър Гальов
при секретар Сийка Хардалова и прокурор Дарин
Христов
разгледа докладваното от съдия Енчев адм. дело № 1268/2020 година
Производството по чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с глава дванадесета от АПК.
Образувано е по три касационни
жалби, една подаден съответно от процесуален представител на заместник - министъра
на културата и две от процесуални представители на Б.Н.М. с ЕГН ********** против
решение № 486/10.04.2020 година по н.а.х.д. № 3772/2019 година на Районен съд –
Бургас (РС), с което е изменено в една част, отменено в друга и потвърдено в
трета наказателно постановление № 11-00-70/02.08.2019 година на заместник –
министъра на културата (НП).
С НП, за нарушение по чл. 200в
ал. 2 във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 146 ал. 1 от Закона за културното
наследство (ЗКН) и на чл. 221 във връзка с чл. 160 ал. 2 и чл. 72 ал. 2 от ЗКН,
на М. са наложени две административни наказания „глоба“ - в размер на 11 000
лева и на 4 000 лева, като на основание чл. 200в ал. 2 изр. 2 от ЗКН е отнет в
полза на държавата червен трактор „Беларус МТЗ – 5 МС“ със заводски номер 36633
и механизъм за копаене.
С обжалваното решение НП е
изменено в частта, в която на основание чл. 200в от ЗКН, на М. е наложена глоба
в размер на 11 000 лева, като размерът на глобата е намален на 7 000 (седем
хиляди) лева. С друга част от решението НП е отменено по отношение на
нарушението, наказуемо по чл. 221 от ЗКН, а в останалата си част НП е
потвърдено, т.е. по отношение на постановеното отнемане на оръдието на
нарушението.
В касационната жалба от
процесуалния представител на наказващия орган се обжалват частите от решението,
с които НП е отменено и изменено. Сочи се, че по несъмнен начин е доказано
извършването на нарушението чл. 221 от ЗКН, като тълкуването на нормата, дадено
от РС, не съответства на действителното ѝ съдържание. По отношение на
частта, в която наложената глоба е изменена и е определен минимален размер,
касаторът твърди, че при определянето на размера на наказанието се е ръководил
от обстоятелството, че Божков не е унищожил напълно разкопавания археологически
обект, а и едновременно с това е отчел очевидния му интерес към археологически
обекти в Югоизточна България, поради което е наложил наказание в размер, близък до средния. Иска се
НП да бъде потвърдено.
В касационните жалби, подадени
от процесуалните представители на наказания М., се оспорват доводите на РС, че
образуването на административнонаказателното производство е протекло
законосъобразно по реда на чл. 36 ал. 2 от ЗАНН, защото липсва идентичност
между предмета на наказателното и административнонаказателното производство.
Отделно се твърди, че не е извършено нарушение по чл. 200в от ЗКН, защото
наказващият орган не е доказал изобщо нарушението от субективната страна. Иска
се НП да бъде отменено изцяло.
Прокурорът пледира
неоснователност на касационните жалби.
Касационните жалби са
процесуално допустими – подадени са в срок и от надлежни страни.
Фактите.
На 19.07.2017 година, около
13:30 часа, Б.М. бил установен да извършва изкопна дейност на територията на
община Бургас в землището на село Извор, местността „Калето“, върху подобно на
могила възвишение, на територията на археологическа недвижима културна ценност –
„крепост“ (късноелинистично укрепление от края на II в. пр. н. е.) с категория „национално богатство“,
регистрирана под № 10003328 в АИС – АКБ.
При извършена проверка на
място от екип от археолози и инспектори от ГД „Инспекторат за опазване на
културното наследство“ в МК, Б.М. е установен непосредствено след разкопаване
на терена с трактор „Беларус“ със заводски номер 36633 и с механизъм за
копаене. Констатирано е, че М. е извършвал изкопните работи не с кофата на
трактора, а чрез последователно хоризонтално отнемане на земните пластове,
характерно за неразрешените разкопки, извършвани от иманяри, при което е
направил в археологическия обект изкоп с приблизителни размери 10/10 метра и
дълбочина 0,5 метра.
Още при пристигане на
проверяващите на място, Б.М. побягнал. Той напуснал незабавно с раница на гръб археологическия
обект, като след известно време се е върнал на мястото на изкопа при
изоставения трактор без раницата. Раницата не е била открита от проверяващите,
въпреки опитите им, впоследствие, да я намерят в околността.
Въпреки изричната легитимация
от страна на служителите на МК и отправената покана да остане на място до
пристигане на полицията, М. задействал двигателя на трактора и по заобиколен
път се отправил към село Извор, а впоследствие напуснал селото по най – бързия
възможен начин с личния си автомобил.
На мястото на разкопките
останал братовчеда на М. – Н. М., пристигнал преди проверката с лек автомобил по
искане на своя роднина, носейки туба гориво за трактора. Н. М. заявил, че няма
никаква представа от делата на Б.М., както и че Б.М. използва отнетата пръст,
за да направи насип в двора си. Разпитан впоследствие, пред съдия, Н. М.
потвърдил, че наблюдавал в изкопа множество камъни и керамика, а установил, че
такива имало и в двора на Б.М..
На мястото на изкопа
проверяващите археолози и инспектори се натъкнали на значително количество
артефакти - фрагментирана строителна и битова керамика (солени, келиптери,
фрагменти от питоси, части от амфори, фино изработени керамични чаши от
Пергам), нарушени каменни структури (споени с кал), разместени каменни блокове,
отухлени мазилки, вероятно от разрушена пещ, както и обмазки от стени на сгради.
Огледът на място продължил до 15:50 часа.
На същата дата, 19.07.2017
година, вече около 16:05 часа, проверяващите, съвместно с пристигналите
служители на МВР, посетили имота на Б.М. ***. В двора на М. било констатирано
депониране на значителни количества земна маса, в която отново били открити
движими културни ценности - голямо количество битова и строителна керамика в
това число култов цилиндричен предмет с множество орнаментирани точки и
напречна дупка. Съставът на земната маса, открита в двора на М., съвпаднала със
състава на земната маса от изкопа в археологическия обект.
Следи от земната маса в
археологическия обект били открити в каросерията на камион, собственост на М..
В трактора, използван от него, били открити лопата и кирка със скъсени дръжки.
Особената форма на тези земеделски инструменти била възприета от археолозите,
по предходен емпиричен опит, като индиция за използването им при иманярски
разкопки.
При извършено от полицията
като неотложно следствено действие претърсване и изземване, в дома на Б.М. били
открити ръкописни бележки, съдържащи информация (наименование, местоположение и
особености) за различни археологически обекти в Югоизточна България –
тракийското укрепление в местността „Медни рид“ и разкритите крепости в
районите на селата Голямо Буково, Факия и Горно Ябълково в Странджа. Била
открита и ръкописна инструкция за работа с металотърсач. Документите били
съставени (написани) от М., съгласно изводите на впоследствие назначената
криминалистична експертиза.
В паметта на иззетия от М.
мобилен телефон били открити снимки на старинен шлем, сниман от два ракурса върху
дървена греда, както и на старинна кама с разположена до нея мащабна линийка,
от която да се установи точния ѝ размер. Файловете със снимките са били
създадени в устройството на М. на 12.01.2017 година в 22:33 часа.
Разпитан в хода на
образуваното наказателно производство, М. признал, че е копал с трактора си на
мястото, на което е установен – на върха на „Калето“, като посочил, че имал
изрично разрешение от кмета на село Извор, дадено в присъствието на още двама
непознати за него мъже. Бягството си с раницата обяснил с това, че в нея се
намирали няколко костенурки, които той освободил междувременно, а последващото
си незабавно потегляне с автомобил от село Извор – с много спешна работа в град
Варна „по семейни причини“. М. отрекъл да знае, че извършва изкопни дейности в
археологически обект, защото липсвало такова обозначение, но се чувствал
спокоен, защото имал разрешение от кмета на селото.
При разпита си кметът на
селото признал, че разрешил на М. да насипе пръст в двора си, но категорично
отрекъл да му е разрешавал да извършва каквито и да е дейности в местността „Калето“.
Кметът отрекъл и да знае, че на конкретното възвишение има археологически
обект.
След проверката, на
археологическия обект са проведени спасителни разкопки, от които е потвърдено
важното му значение за националното културно наследство.
С постановление изх. №
17554/27.03.2019 година по досъдебно производство вх. № 17554/2017 година на
Окръжна прокуратура – Бургас прокурор прекратил образуваното наказателно
производство по случая. Прокурорът приел, че М. е извършвал изкопни работи в
недвижима културна ценност, но от субективна страна деянието му не е било
умишлено, а за съставомерността тази форма на вината е задължителна. Затова,
наред с прекратяване на делото, прокурорът е изпратил преписката на министъра
на културата за реализиране на административнонаказателна отговорност.
След като се е запознал с
преписката, наказващият орган е санкционирал М. с наказанията, описани в НП.
В производството пред РС са
разпитани като свидетели лицата, извършили проверката – археолозите К., Л., Н.
и А.. В показанията си те описват фактическа обстановка, идентична с вече
установената – братовчедите М. са били на мястото на изкопа с трактор и лек
автомобил, още при пристигането им Б.М. е побягнал незабавно с раница, след
което се е върнал без раницата, изкопът е бил направен по специфичен начин,
позволяващ да се откриват предмети, представляващи археологическа ценност, на
място в изкопа, а и в двора на М. са били открити значителни количества движими
вещи представляващи археологическа находка – строшена строителна и битова
керамика, части от зидове и др.
Разпитани като свидетели, Н. М.
*** се придържат към показанията си, дадени в наказателното производство – М.
не е имал представа с какво се занимава неговия братовчед, а му е помогнал
единствено да зареди отново с гориво трактора и това е била единствената цел на
присъствието му в обекта. Кметът отрича да е давал разрешение на Б.М. да
изземва пръст от местността „Калето“.
РС е отменил НП в частта за
нарушението на чл. 221 от ЗКН, като е приел, че М. не е нито едно от лицата по
чл. 72 ал. 1 във връзка с чл. 160 от ЗКН и не може да носи отговорност по чл.
221 от ЗКН. Изменил е размера на наложеното наказание по чл. 200в ал. 2 от ЗКН,
като е го е намалил на минимума и е потвърдил НП в останалата му част.
Археологическият обект в местността
„Калето“ се намира в имот частна общинска собственост, североизточно от село
Извор, обхваща цял хълм и е с площ от 96,817 дка. От северозапад, запад, юг и
югоизток хълмът завършва със стръмни склонове и единственият удобен подстъп към
укреплението е от североизток. Самото укрепление е на върха на хълма. За
достигането му със земекопна техника от селото е необходимо преодоляване на
разстоянието в североизточна посока и цялостно заобикаляне на възвишението, за
да се използва единствения възможен подходящ склон за изкачване.
Приложимото право.
Съгласно чл. 200в ал. 2 във
връзка с ал. 1 от ЗКН, който унищожи или повреди археологически обекти по
смисъла на чл. 146, ал. 1, освен ако деянието не съставлява престъпление, се
наказва с глоба в размер от 3000 до 10 000 лева, а на едноличен търговец или на
юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 20 000
лева. Когато за извършване на
нарушението по ал. 1 са използвани специални технически средства или земекопна
техника, глобата е в размер от 7000 до 15 000 лева, а имуществената санкция - в
размер от 7000 до 20 000 лева. В тези случаи използваните специални технически
средства или земекопна техника се отнемат в полза на държавата.
Според чл. 221 от ЗКН, който
не вземе мерки за запазване на откритите структури и находки и не уведоми
незабавно съответния орган по реда на чл. 160, ал. 1 и 2, се наказва с глоба в
размер от 3000 до 5000 лева, а на едноличен търговец и юридическо лице се
налага имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лева.
Нормата на чл. 160 ал. 2 от
ЗКН предвижда, че когато при извършване на строителни и благоустройствени или
селскостопански дейности, при търсене, проучване и добив на подземни богатства
и при други дейности, свързани с въздействие върху земната повърхност, земната
основа, земните недра и под вода, се открият структури и находки, които имат
признаци на културни ценности, дейността се спира незабавно и се прилага чл.
72.
Съответно, чл. 72 ал. 1 от ЗКН
разпорежда, че при наличие на обстоятелства, застрашаващи недвижима културна
ценност от увреждане или разрушаване, собственикът, концесионерът или
ползвателят на имота е длъжен да уведоми кмета на общината, директора на
регионалния музей и регионалния инспекторат по опазване на културното
наследство по местонахождението на недвижимата културна ценност и да предприеме
незабавни действия по обезопасяването ѝ.
По касационните жалби на Б.М..
Жалбите са неоснователни. Настоящият съдебен
състав счита, че напълно законосъобразно производството против М. се е развило по реда на чл. 36
ал. 2 от ЗАНН, за което не е необходимо пълна идентичност между предмета на
наказателното и административнонаказателното производство.
Съгласно чл. 36 ал. 2 от ЗАНН,
без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува освен в
случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора или
прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на
наказващия орган.
Цитираната норма от ЗАНН не изисква
за образуване на административнонаказателно производство М. да е бил привличан
като обвиняем по наказателното дело. Достатъчно е в постановлението за
прекратяване, издадено от прокурора, да се съдържат данни, от които може да
бъде направен извод, че М. е извършител на административно нарушение. Такива
данни са налице – след съпоставка на събраните доказателства, прокурорът е
приел, с оглед състава на престъплението, за извършването на което е водено
разследването (с форма на вината „умисъл“), че от субективна страна няма данни
за умисъл в деянието на М., поради което и извършеното от него е несъставомерно
по НК, но е съставомерно като административно нарушение по ЗКН. Затова
преписката е била изпратена на наказващия орган, а той е издал НП.
Настоящият състав приема
изводите на РС, че е доказано извършването на нарушение по чл. 200в от ЗКН,
защото наказващият орган е доказал осъществяването му както от обективна, така
и от субективна страна. От данните по делото се установява по категоричен
начин, че М. е придвижил земекопна техника не до кой и да е хълм в околността
на село Извор – за да се снабди с пръст за двора си, а до хълм, който е
разположен на значително разстояние и върху който се намира археологически
обект. Изкопните работи, извършени от него, не са в основата на хълма, където
би могъл да се снабди много по - лесно с пръст, а върху самото възвишение в
обхвата, на което личат зидове от късноатнично укрепление. Подходът с техника
към този обект е възможен единствено от североизток и с оглед посоката, от
която е дошъл М. (югозапад) може да бъде направен категоричен извод, че целта
на нарушителя е било именно билото на възвишението, т.е. територията на
археологическия обект. Самият начин на
извършване на изкопните работи от М. –
не чрез кофата на трактора (най – бързия, икономичен и удобен подход), а чрез
последователно системно отнемане на хоризонтални пластове от терена с предното
гребло на машината, така че да се осигури незабавна видимост при откриване на
културни ценности, показва, че у М. е съществувало знание за естеството на
обекта, в който изземва пръст. Начинът на действие, избран от извършителя за
добиването на пръстта, съпоставен с откритите у него иманярски ръкописни
бележки, снимки на антично оръжие и шлем, бележките за работа с металотърсач и
експресното напускане на разкопките в началото на проверката (а впоследствие и
на селото) сочат, че М. не е несведущ гражданин, случайно попаднал с трактора
си на територията на антична крепост. Напротив, М. целенасочено е работил
(изземвал пръст) именно в обхвата на крепостта в местността „Калето“, нанасяйки
системни повреди на регистриран археологически обект.
По касационната жалба на
наказващия орган.
Жалбата е частично
основателна.
Настоящият съдебен състав
приема, че в производството пред РС е доказано извършването на нарушението на
чл. 221 от ЗКН от Б.М..
РС е отменил НП – в тази му
част – с аргумент, че задължението за уведомяване на компетентните органи, за
откриването на археологически находки или структури, е възложено по закон
единствено върху собственика, концесионера или ползвателя на имота, а доколкото
М. не е нито едно от тези лица, липсва нарушение по чл. 221 от ЗКН.
Тази теза не може да бъде
споделена.
Нормата на чл. 221 от ЗКН
предвижда административнонаказателна отговорност за всяко едно лице, което
открие археологически структури и находки, но не вземе мерки за тяхното
запазване и не уведоми незабавно съответния орган по реда на чл. 160 ал. 1 и 2 от ЗКН. Тълкуването на цитирания текст
и разпоредбите на чл. 160 ал. 1 – 2 във връзка с чл. 72 ал. 1 от ЗКН, показва,
че задължението за уведомяване е възложено върху всяко едно лице, открило
структури и/или находки, които могат да представляват културна ценност, а начинът/редът за това уведомяване е идентичен с начина, по който
законодателят е възложил съответното задължение върху изрично изброени лица
(собственик, ползвател и концесионер) – уведомление в свободна форма (устно или
писмено) до кмета на общината, директора на регионалния музей и регионалния
инспекторат по опазване на културното наследство по местонахождението на
недвижимата културна ценност, както и предприемане на незабавни действия по
обезопасяването ѝ, за да бъде осигурена срещу неблагоприятното действие
на атмосферни явления или човешка дейност, водеща до нейното разрушаване или
повреждане. Толкова. Възприемането на тълкуването на чл. 221 от ЗКН, направено
от РС - за лицата, които могат да са субекти на нарушението, би означавало да
се игнорира изричната възможност за санкциониране на всяко едно лице, допусната
от законодателя с употребата на израза „който“ в началото на нормата, за сметка
на текст, към който се препраща единствено относно начина на известяване за откритата културна ценност. Не такъв е
смисъла на чл. 221 от ЗКН.
Настоящият съдебен състав
приема, че в производството пред РС е доказано и извършването на нарушението на
чл. 221 от ЗКН.
Както на мястото на изкопа,
така и в пръстта, открита в двора на М., е намерено значително количество
антична керамика и обработени каменни блокове от зидария, установими с просто
око дори от неспециалист (виж показанията на очевидеца – братовчед Н. М.), т.е.
доказано е, че в земната маса, изгребвана от М. в продължение на няколко дни, е
имало археологически находки, но той не е направил опит да уведоми съответните
органи по реда на чл. 160 ал. 1- 2 от
ЗКН за тези обстоятелства. Напротив, при пристигане на проверяващия екип, М.
незабавно е напуснал мястото на изкопа с раница, която е скрил, а впоследствие
се е оттеглил и с управлявания от него трактор, изоставяйки откритите находки и
братовчед си Н. М. в присъствието на археолозите, без да предприеме каквито и
да е действия по уведомяване на компетентните органи, така както изисква
закона. С деянието си той е нарушил нормата на чл. 221 от ЗКН и законосъобразно
е бил санкциониран.
Що се отнася до тази част от
жалбата, в която се оспорва изменението на НП - по отношение на размера на
санкцията по чл. 220в от ЗКН, настоящият състав счита, че решението е законосъобразно.
С НП на М. е наложена наказание „глоба“ в среден размер, но наказващият орган
не е формулирал мотиви, защо приема, че за конкретното деяние следва да се
определи именно такъв размер, при липсата на данни за друго (предходно)
извършено нарушение от същия вид и при неизясняване каква (и колко съществена)
част от целия археологически комплекс е повредена, за да обоснове приетото с
НП. Затова съдът счита, че изменението на санкцията, направено от РС е
законосъобразно и следва да се остави в сила.
Като краен резултат, решението
на РС следва да се отмени в частта, в която НП е отменено и в тази част следва
да се постанови решение, с което НП да се потвърди - за наказанието, наложено
на основание чл. 220в от ЗКН. В останалата си част решението на РС следва да се
остави в сила.
По изложените съображения
съдът
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ решение №
486/10.04.2020 година по н.а.х.д. № 3772/2019 година на Районен съд – Бургас В
ЧАСТТА, в която е отменено наказателно постановление № 11-00-70/02.08.2019
година на заместник – министъра на културата.
Вместо него постановява
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 11-00-70/02.08.2019 година на заместник – министъра на
културата В ЧАСТТА, в която на Б.Н.М. с ЕГН ********** е наложено наказание
„глоба“ в размер на 4000 лева за нарушение на чл. 221 от ЗКН, на основание чл.
221 във връзка с чл. 160 ал. 2 от ЗКН.
ОСТАВЯ В СИЛА решение №
486/10.04.2020 година по н.а.х.д. № 3772/2019 година на Районен съд – Бургас –
в останалата му част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: