Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1165 / 09,10,2017 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД,
VІІІ граждански състав, в закрито съдебно заседание на 09,10,2017 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
НЕДЯЛКА СВИРКОВА
разгледа докладваното от
съдия СВИРКОВА въззивно гражданско дело № 2180/2017 г. и прие следното:
Производство по реда
на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано по жалба вх.
(на ЧСИ) № 17321/12,07,2017 г. от П.Н. ***, ЕГН **********; длъжник по
изпълнително дело № 20108250400372 по описа на ЧСИ Горчев с рег. № 825, район
на действие – ПОС. С жалбата се обжалват два акта на съдебния изпълнител:
1/ Постановление от
22,06,2017 г. по посоченото изпълнително дело, с което е оставено без уважение
искането му да бъде прекратено производството по изпълнителното дело;
2/ разпореждане от 31,05,2017
г. по посоченото изпълнително дело, с което е наложен запор на получаваното от
жалбоподателя трудово възнаграждение.
Твърди се, че обжалваните
постановление и разпореждане са незаконосъобразни по следните съображения: 1/
през периода от м. декември 2010 г. (когато е наложен запор върху вземане на
длъжника за трудово възнаграждение) до налагане на обжалвания запор през м. май
2017 г. не са извършвани никакви изпълнителни действия, поради което е налице
основанието по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК за прекратяване на изпълнителното производство
по право; 2/ обжалваният запор е постановен след като изпълнителното производство
е било прекратено по право на посоченото основание, поради което се явява
предприет при липса на предпоставки за допустимост на принудителното
изпълнение.
Въз основа на
изложеното се иска отмяна на обжалвания акт на съдебния изпълнител и
прекратяване на изпълнителното производство.
Взискателят в
изпълнителното производство – КООПЕРАЦИЯ „КРЕДИТНА КООПЕРАЦИЯ ЕВРОГРУП“ с ЕИК
*********; изразява становище за неоснователност на жалбата.
Присъединеният
взискател – Държавата, чрез ТД НАП Пловдив, не заявява становище по жалбата.
ЧСИ счита жалбата за
недопустима, а при условията на евентуалност – за неоснователна.
След преценка на
събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът
приема следното:
1/ относно
жалбата срещу Постановление от 22,06,2017 г., с което е оставено без уважение
искането за прекратяване на изпълнителното производство:
Както се посочи,
жалбоподателят е длъжник в изпълнителното производство. Длъжникът разполага с
право да обжалва само изрично посочените в закона действия на съдебния
изпълнител. Тези хипотези са предвидени в разпоредбата на чл. 435 ал. 2 и 3 от ГПК: постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху имущество,
което длъжникът смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или
отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за
изпълнението; постановлението за разноските; постановлението за възлагане,
поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или
имуществото не е възложено на най-високата предложена цена.
От посоченото
изброяване е видно, че отказът да се прекрати изпълнението не е сред
подлежащите на самостоятелно обжалване от страна на длъжника действия на
съдебния изпълнител. Такова право на жалба не е предвидено и в други специални
норми на ГПК извън посочените.
Следователно не
съществува самостоятелна възможност за длъжника да обжалва отказа да се прекрати
принудителното изпълнение. При липса на общите предпоставки за допустимост на
изпълнителния процес, за длъжника е налице правен интерес и възможност да
обжалва не отказа за прекратяване, а насочването на принудителното изпълнение
чрез извършване на изпълнителни действия при наличие на основания за
прекратяване или спиране на изпълнението (това в случая той е сторил,
обжалвайки и разпореждането за налагане на запор върху негови вземания). По
изложените съображения жалбата срещу постановлението, с което се отказва
прекратяване на принудителното изпълнение, е недопустима и ще се остави без разглеждане.
2/
относно жалбата срещу разпореждане от 31,05,2017 г. за налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника:
По начало запорът,
като изпълнително действие, не подлежи на самостоятелно обжалване. Проверка на
законосъобразността на запора – като насочване на изпълнението върху определено
имущество, законът допуска при оплакване за несъвместимост на изпълнението с
несеквестируемостта. В случая оплакване за нарушение на несеквестируемостта жалбоподателят
не предявява.
Предявява обаче
оплакване срещу него да са предприети изпълнителни действия при липса на процесуални
предпоставки за допустимост на принудителното изпълнение изобщо – като твърди,
че изпълнителното действие е извършено по вече прекратено изпълнително дело. С
оглед това оплакване, жалбата се приема за допустима,
тъй като се явява единствения възможен ред за защита на длъжника срещу
процесуално недопустимо принудително изпълнение.
По същество:
Видно от материалите
по приложеното изпълнително дело № 20108250400372 по описа на ЧСИ Горчев с рег.
№ 825, район на действие – ПОС, то е образувано по молба вх. № 08905/02,07,2010
г. от КООПЕРАЦИЯ „КРЕДИТНА КООПЕРАЦИЯ ЕВРОГРУП“ с ЕИК *********; и приложен към
нея изпълнителен лист, издаден на 25,06,2010 г. въз основа на Заповед за
изпълнение № 488/25,06,2010 г., постановена по ч. гр. д. 996/2010 г. на РС Асеновград;
срещу П.Н. ***, ЕГН ********** за заплащане на сумата от 7000 лв. – главница по
запис на заповед от 02,04,2010 г., ведно със законната лихва, считано от
24,06,2010 г., както и сумата от 737 лв. – деловодни разноски.
Като взискател в
изпълнителното производство е присъединена (с разпореждане от 28,10,2010 г.)
Държавата чрез ТД НАП Пловдив.
С разпореждане от
16,12,2010 г. е наложен запор върху вземания на длъжника за трудовото
възнаграждение. В изпълнение на този запор по делото периодично (ежемесечно) са
постъпвали суми до 22,06,2015 г. вкл. (вж. отбелязвания върху гърба на
изпълнителния лист).
След посочената дата не
са постъпвали суми по изпълнението и не са предприемани изпълнителни действия
до датата на обжалваното разпореждане – 31,05,2017 г., с което е наложен отново
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Именно този запор е предмет
на обжалване с оплакване, че към датата на извършването му изпълнителното
производство вече е било прекратено по право поради бездействие на взискателя.
Съгласно разпоредбата
на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява, когато
взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години. Според разясненията в т. 10 от ТР № 2/26,06,2015 г. на ВКС по тълк.
д. 2/2013 г. на ОСГТК, прекратяването на изпълнителното производство на това
основание настъпва по право, като нова погасителна давност за вземането започва
да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие. Пак според посоченото тълкувателно решение, задължението
на взискателя да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес
се реализира чрез внасяне на съответните такси и разноски за извършване на
изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както
и искане за повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагане на нови
изпълнителни способи.
В случая, както се
посочи, още през м. декември 2010 г. е наложен запор на трудово възнаграждение,
въз основа на който са постъпвали суми в изпълнение на дълга ежемесечно до
22,06,2015 г. Всяко от тези постъпления е прекъсвало погасителната давност,
както и срока по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК. При положение, че въз основа на
приложен вече изпълнителен способ по се извършват периодични погасявания на
дълга, липсват основания да се приеме, че взискателят бездейства и не изпълнява
задължението си за поддържане висящността на изпълнителния процес.
След спиране
удръжките по първоначалния запор – от 22,06,2015 г., е започнала да тече нова
давност за вземането и нов срок по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК. Същият обаче не е
изтекъл до датата на постановяване на обжалваното разпореждане от 31,05,2017
г., поради което неоснователно е възражението, че запорът е наложен след като
изпълнителното производство вече е било прекратено по силата на закона поради
бездействието на кредитора.
По изложените
съображения жалбата срещу разпореждане от 31,05,2017 г. за налагане на запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника следва да се приеме за неоснователна
и да се остави без уважение.
По изложените
съображения съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. (на ЧСИ) № 17321/12,07,2017 г. от П.Н. ***, ЕГН **********;
длъжник по изпълнително дело № 20108250400372 по описа на ЧСИ Горчев с рег. № 825,
район на действие – ПОС; против Постановление от 22,06,2017 г. по посоченото
изпълнително дело, с което е оставено без уважение искането му да бъде прекратено
производството по изпълнителното дело.
В тази част решението
има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред ПАС в
едноседмичен срок от съобща-ването му на жалбоподателя.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба
вх. (на ЧСИ) № 17321/12,07,2017 г. от П.Н. ***, ЕГН **********; длъжник по
изпълнително дело № 20108250400372 по описа на ЧСИ Горчев с рег. № 825, район
на действие – ПОС; против разпореждане от 31,05,2017 г. по посоченото изпълнително
дело, с което е наложен запор на получаваното от него трудово възнаграждение.
Решението не подлежи
на обжалване.
Преписи от решението
да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: