№ 234
гр. С., 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на седми декември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ваня Анг. Маркова
при участието на секретаря Соня В. П.
като разгледа докладваното от Ваня Анг. Маркова Гражданско дело №
20212200100354 по описа за 2021 година
Предявен е регресен иск против прекия причинител на увреждането за заплащане на
сумата 90 754.42 лв. лв., представляваща изплатено от Гаранционен Фонд обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от трето увредено лице в резултат на ПТП, виновно
причинено от ответника, с правна квалификация чл. 288 ал.1, т.2, б.”а”, вр. с ал.12 КЗ /отм./
и цена - 90 754.42 лв.
В исковата молба се твърди, че на основание чл. 288, ал. 1, т.2, б. „а“ от Кодекса за
застраховане (отм.) сега чл. 557, ал.1 ,т.2, б. “а”, КЗ, Гаранционен фонд изплатил по щета
№210270/11.09.2015г, обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 90 754.42 лева,
присъдени с решене по гр.дело № 12406/2015г на СГС и в.гр.дело № 583/2018г на САС, в
полза на пострадалата при ПТП на 18.10.2010г И.А.А.
Твърди се, че виновен за катастрофата била ответницата Р. Б. ХЮС., която управлявала
лек автомобил „Ф.Г.“ с рег. № ***, без да има сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” към датата на ПТП. Същата била привлечена като трето лице-
помагач на страната на ГФ, по предявените срещу фонда искове на пострадалата И.А.А. по
които били образувани гр.дело № 12406/2015г на СГС и в-гр.дело №583/2018г на САС.
Твърди се, че на 18.10.2010г., ответницата управлявала лек автомобил „Ф.Г.“, с рег.№ ***,
в гр.Б., по ул. „Т.Г.” и поради несъобразяване на скоростта на движение с атмосферните
условия, видимостта, осветената част на пътното платно, характера и релефа на пътя,
реализирала удар с бетонна шахта. От удара пострадала пътничката в автомобила И.А.А.
Твърди се, че в нарушение на чл. 249, вр чл.259 КЗ /отм/ ответницата управлявала
увреждащия автомобил без задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.
Твърди, че И.А.А.претендирала от ГФ обезщетение за неимуществени вреди и по
1
претенцията й била образувана щета № 210270 от 11.09.2015г., но фондът отказал
определяне на обезщетение поради непредставяне на достатъчно доказателства за
основанието и размера на обезщетението. След отказа на фонда, против него бил предявен
иск от И.А.А. по който било образувано гр.д. № 12406/2015г. на СГС и в.гр.д. № 583/2018г.
на САС. Въз основа на постановените по тези дела решения, фондът се снабдил с
изпълнителни листи, послужили за образуване на и.д.№ 615/17г на ЧСИ С.Д..
Твърди, че на 25.09.2017г., след наложен запор по изпълнителното дело, ГФ изплатил
сумата 85 427.00 лв. по сметката на ЧСИ, от които: 66 000 лв.- главница, 12 398.50 лв. -
законна лихва, 7029.14 лв. – разноски по изпълнението.
Твърди, че на 10.02.2020г. ГФ заплатил по сметка на СГС разноските по делото в размер
на 2640 лв - д.т. и 176.78 лв. разноски за вещо лице.
Твърди, че на 29.09.2020г. ГФ заплатил по сметка на АД „Ч.П.И.” сумата 2510 лв- –
адвокатско възнаграждение.
Твърди, че ответницата била поканена да възстанови на ГФ изплатените суми, но до
днес не е погасила задължението си.
Моли, на основание чл. 45 ЗЗД и чл. 288, ал. 12 КЗ (отм), сега чл. 558, ал. 7 КЗ, да бъде
осъдена ответницата да им заплати на сумата 90 754.42 лв, представлява изплатеното от
Гаранционен фонд обезщетение за неимуществени вреди по щета №210270/11.09.2010г.,
която сума е присъдена по гр.дело № 12406/2015г на СГС и в.гр.дело № 583/2018г. на
САС, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане.
Претендира разноски, в т.ч. за юриск. възнаграждение.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК.
В с.з. ищецът ред.призован, не се представлява от законен или упълномощен
представител, но с молба подадена от пълномощник в деня преди първото с.з., се поддържа
предявения иск и се иска неговото уважаване в пълен размер, ведно със законната лихва и
разноските по делото.
В с.з.ответницата Р. Б. ХЮС., ред.призована, се явява лично. Оспорва предявения иск
изцяло и моли да бъде отхвърлен. Твърди, че не тя е управлявала процесния автомобил, а
мъжа на пострадалата при ПТП Иванка Илева Асенова.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
На 18.10.2010г, около 19.45часа, ответницата Р. Б. ХЮС. управлявала лек автомобил
„Ф.Г.“, с рег.№ ***, в гр.Б., по ул. „Т.Г.” и поради несъобразяване на скоростта на движение
с атмосферните условия, при дъждовно време , не успяла да овладее автомобила, излязла от
пътното платно и се ударила в бетонна шахта. От удара пострадала пътничката в автомобила
И.И.А., която получила множество телесни увреждания.
Съставен е констативен протокол за ПТП с пострадали лица №,11973/21.10.2010г, в
2
който е отразено, че Р. Б. ХЮС. е неправоспособен водач, а по отношение на лек
автомобил „Ф.Г.“, с рег.№ *** няма сключена застраховка „гражданска отговорност“
По случая е образувано ДП № 590/2010г на Сектор „Пътна Полиция“ при ОД на МВР-
Б., което е прекратено с Постановление на Прокурора от 27.05.2011г, на основание чл. 199
ал.1 НПК, и чл.243 ал.1 т.1 вр. с чл. 24 ал.1 т.9 НПК –по молба на пострадалото лице И.И.А..
Тъй като по отношение на увреждания автомобил ответника нямало сключена
задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, И.И.А.
потърсило от Гаранционен Фонд обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания,
претърпени в резултат на получените при процесното ПТП телесни увреждания.
По образуваната щета № 210270/11.09.2015г, фондът отказал за изплати обезщетение на
пострадалата Иванка Асенова, поради наличие на висящо гр.дело № 12406/2015г по описа
на СГС.
С решение от 05.07.2017г, постановено по същото дело, съдът е осъдил Гаранционен
фонд да заплати на И.И.А. сумата 66 000, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди –болки и страдания от получени при ПТП на 18.10.2010г, телесни увреждания:
травматичен шок, счупване на таза, на лявото бедро, на лявата подбедрица, на лъчевата кост,
пролапс на ректума през половия орган, ведно със законната лихва, считано от 12.11.2015г
до плащането, като искът по чл. 288 ал.1 т.2 б.А“ КЗ/отм/ до пълния размер от 140 000лв е
отхвърлен, както и иска по чл. 86 ал.1 ЗЗД за периода 18.10.2010-11.11.2015г.
Със същото решение, ГФ е осъден за заплати на адвокатското дружество “Ч., П. и И.“
адв. възнаграждение в размер на 2449.54 с ДДС, а по сметка на СГС- държавна такса от
2640лв и 176.78лв- депозити за експертизи.
Решението е постановено при участието на Р. Б. ХЮС. , като трето лице-помагач на
страната на ответника Гаранционен Фонд.
С решение № 1865/17.06.2018г по в.гр.д. № 583/2018г по описа на САС, е отменено
първоинстанционното решение само в частта за разноските, като Гаранционен фонд е осъден
за заплати допълнително на адвокатско дружество “Ч., П. и И.“ сумата 60.46лв -
адв.възнаграждение за процесуално представителност пред СГС.
В останалата част, решението е потвърдено.
Както първоинстанционният, така и въззивният съд са приели в мотивите на своите
решения, че към датата на ПТП - 18.10.2010г, процесния автомобил „Ф.Г.“, с рег.№ *** не
е бил застрахован за риска „Гражданска отговорност“ за автомобилистите, а управлявалата
го Р. Б. ХЮС. не е притежавала свидетелство за управление на автомобил.
Въз основа на влязлото в сила решение по гр.дело № 12406/2015г на СГС, са издадени
два изпълнителни листа.
Първият е издаден в полза на И.И.А. за сумата 66 000лв, ведно със законната лихва,
считано от 12.11.2015г до окончателното плащане.
Вторият е издадена в полза на адвокатско дружество “Ч., П. и И.“ за сумата 2510лв,
3
представляваща адв. възнаграждение.
Въз основа на издадените изпълнителни листи е било образувано изп.дело № 615/2017г
по описа на ЧСИ С.Д. с рег. № 917 и район на действие ОС-Смолян, по което дело ЧСИ
наложил запор върху банковите сметки на ГФ.
След наложения запор, на 25.09.2017г Гаранционен фонд е изплатил по сметка на ЧСИ
С.Д., сумата 85 427.64лв, от която: 66 000лв- главница, 12 398лв- лихва и 7029.14лв-
разходи по изпълнението
Отделно от тази сума, на 29.09.2020г, ГФ е платил адв.хонорар на адвокатското
дружество “Ч., П. и И.“ в размер на 2510лв, а с платежни нареждания от 10.02.2020г, са
платени разноските, които ГФ е осъден за заплати по гр.дело №,№ 12406/2015г по описа на
СГС, а именно: държавна такса - 2640лв и разноски за вещи лица- 176.78лв.
Така общо платената сума от Гаранционен Фонд по изп.дело № 615/2017г на ЧСИ С.Д.
възлиза на 90 754.412лв.
Видно от приложената към исковата молба справка, изплатената от Гаранционен Фонд
сума по изпълнителното дело с взискател И.И. е в размер на 90 754.42лв и включва:
66000лв- главница ; 12 398лв- начислена лихва; 7029.14лв - разходи по съдебното
изпълнение; 2510лв- адв. хонорар на адв.дружество; сумите 2640лв и 176.78лв. - разноски,
които ГФ е осъден за заплати по сметка на СГС/ държавна такса и разноски за вещи лица/.
На 11.03.2021 г. Гаранционен Фонд е изпратил регресна покана до ответницата, с
която я уведомява, че е изплатил на И.И.А. по гр.дело № 12406/15г на СГС сумата 90754.42
лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, виновно причинени от
ответницата, като водач на МПС „Ф.Г.“, с рег.№ *** „управлявал автомобила без
задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите , и я кани в
едномесечен срок да възстанови сумата.
Поканата не е връчена на ответницата, тъй като не е намерена на адреса.
До приключване на съдебното дирене по настоящото дело, тя не е възстановила на
фонда претендираната сума.
Тази фактическа обстановка бе установена от събраните по делото писмени
доказателства, ценени като допустими, относими и неоспорени.
Така приетото за установено от фактическа страна, мотивира прави следните правни
изводи:
Предявеният иск е с правна квалификация чл. 288 ал.1 т.2 б.“А“. вр. с ал.12 от КЗ /отм/
и цена – 90 754.42 лв.
Предявена е регресна претенция от Гаранционен Фонд против прекия причинител на
увреждането за заплащане на сумата 90 754.42лв, представляваща изплатено от
Гаранционен фонд обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания , претърпени
от И.И.А. в резултат на получени телесни увреждания при ПТП на 18.10.2010г , причинено
виновно от ответницата, която е управлявала лек автомобил „Ф.Г.“ с рег. № ***, без
4
сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност“ за автомобилистите.
Искът е допустим, а разгледан по същество – основателен и доказан.
Разпоредбата на чл. 288 ал.1т.2 б.“А“, вр. ал.12 КЗ/отм/ регламентира правото на
регресен иск на Гаранционен фонд, който встъпва в права на третото увредено от ПТП
лице, на което е изплатил съответното обезщетение, срещу прекия причинител на вредата.
Основанието на този регресен иск е реалното изплащане на обезщетението от
Гаранционен фонд на третото увредено лице.
За да бъде уважен предявеният иск, ищецът следва да докаже,че е платил обезщетение
на правен субект, който от своя страна има вземане за непозволено увреждане срещу водач
на МПС, както и че към момента на причиняване на вредите, деликвентът е нямал сключена
задължителна застраховка „ гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Ответникът следва да докаже, че е възстановил на фонда обезщетението, изплатено в
полза на третите увредени лица или че е имал задължителна застраховка „ гражданска
отговорност“ на автомобилистите.
Безспорно е установено по делото, че ГФ е изплатил общата сума 90754.42лв. на
пострадало от деликта лице, включваща главница, лихви, съдебни разноски и разноски по
изпълнителното производство.
Не е спорно по делото, че е нямало сключена задължителна застраховка “гражданска
отговорност“ за автомобила, с който е причинено ПТП, валидна към датата на настъпване на
ПТП – 18.10.2010г.
Ответницата не оспорва, че е неправоспособен водач, тъй като не притежава
свидетелство за управление на автомобил.
Тя оспорва наличието на деликт, а именно: деяние, неговата противоправност,
авторството и вината, твърдейки, че не тя е била водача на процесния автомобил, с който е
реализирано ПТП, в което е пострадала И.И.А., а нейния мъж.
Въпросът за липсата на застраховка „ гражданска отговорност“ на автомобилистите и
кое лице е управлявало увреждащия автомобил, е изследван и решен от съда, разгледал иска,
по който е образувано гр.д. № 12406/2015г по описа на СГС и в.гр.д. № 583/2018г по описа
на САС.
Този въпрос не може да бъде пререшаван от настоящия съд, тъй като ответницата Р. Б.
ХЮС. е била привлечена като трето лице- помагач на страната на Гаранционен Фонд по
образуваното гр..дело. № 12406/2015г на СГС, по предявен иск по чл. 288 ал.1 т.2, б.“а“ от
КЗ/отм/, от И.И.А. срещу срещу Гаранционен Фонд.
Целта на това привличане е била да се обвърже третото лице-помагач от обвързващата
сила на мотивите на решението, а в тези мотиви е прието, че към датата на процесното
ПТП,е нямало сключена застраховката „гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек
автомобил „Ф.Г.“ с рег. № ***, който е бил управляван от неправоспособния водач Р. Б.
ХЮС..
5
С постановеното решение от 05.07.2017г по гр..дело № 12406/2015г на СГС, съдът е
осъдил Гаранционен Фонд да заплати на пострадалото от ПТП лице И.И.А. обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 66 000лв, приемайки, че Р. Б. ХЮС. е управлявала
процесния лек автомобил, без сключена застраховка“ гражданска отговорност“, без да е
правоспособен водач и която виновно е причинила ПТП на 18.10.2010г,
В мотивите на решението по гр.дело №12406/2015г на СГС, съдът е приел, че
поведението на Р. Б. ХЮС., като водач на автомобила, е виновно и противоправно. Същата
нарушила правила за движение по пътищата – чл. 20 ал.1 и ал.2 ЗДвП, както и чл. 150 ал.1
ЗДвП, тъй като е била неправоспособен водач, а при избиране на скоростта, не е съобразила
атмосферните условия и превозвания товар, изгубила е контрол върху автомобила и е
реализирала ПТП, в причинна връзка с което, са получените телесни уврежданията на
Иванка Илиева Асенова.
Съдът намира, че е налице хипотезата на чл. чл. 288 ал.1 т.2 б.“А“ КЗ /отм/, при която
ГФ е изплатил обезщетение за неимуществени вреди на трето увредено лице, когато
водачът е нямал сключена застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите.
След предявен от пострадалото лице И.И.А. срещу Гаранционен фонд иск за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане ,
присъдените с решението по гр.дело № 12406/2015г на СГС и в.гр.дело № 583/2018г на САС
суми са изплатени изцяло в полза на третото увредено лице, в. т.ч. главница, лихви и
съдебни разноски, възлизащи общо в размер на 90 754.42лв, която сума включва: главница,
лихви, присъдени държ.такси и разноски за вещи лица, разноски за адв. възнаграждение и
разноски по образуваното изп. производство.
Не е спорно между страните, че общия размер на изплатената от ГФ сума е в размер
90 754.42лв.
Макар съдебните разноски, направени в хода на водените съдебни и изпълнителни дела
да не произтичат пряко от деликта, те са били изплатени от ГФ като разноски за адв.
възнаграждение и държавни такси.
Съгласно чл. 288, ал. 12 КЗ/отм/, след изплащане на обезщетението по ал.1 и ал.2,
фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал.8 .
Съгласно чл. 288 ал. 8 КЗ/отм/, разходите за определяне и изплащане на обезщетението са
за сметка на виновния водач, съответно за сметка на превозвача, или за сметка на фонда в
случаите по ал. 1, т. 1 и ал. 2. , като в казуса е налице ал.1 т.2. Затова, предявеният иск
следва да се уважи изцяло- включително с платените такси и разноски по водените
граждански и изпълнителни дела.
Щом Гаранционен Фонд е извършил валидно плащане в полза на трето увредено от
деликт лице, от него момент за фонда възникна регресно вземане спрямо ответника до
размера на платеното, тъй като той е пряк причинител на увреждането. На основание чл.
288 ал.12 от КЗ/отм/, с изплащането на обезщетението, Гаранционен Фонд встъпва в правата
на увреденото лице до размера на платеното, а именно сумата 90 754.42лв.
6
Ответникът не е погасил регресната претенция на фонда чрез плащане или по друг
начин, поради което, с настоящото решение бива съден да заплати на ГФ-С. сумата
90 754.42лв., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба
в съда 04.08.2021г до окончателното изплащане.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК, ответникът бива осъден да заплати на ищеца
разноските по делото в пълен размер, възлизащи в общ размер на сумата 3730.18лв, от
която: 3630.18лв – платена държ. такса за образуване на делото и 100 лв-
юриск.възнаграждение, определено в минималния размер по чл. 25 ал.1 т.1 от Наредбата за
плащане на правната помощ.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. Б. ХЮС. от с.Г., община К., област С., с ЕГН-**********, да заплати на
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.“Г.И.***,
представляван заедно от Изпълнителните Директори М.Н.К. и С.Г.С., със съдебен адрес:
гр.С. ул.“Г.С.Р.***, чрез адв.Н.П., на основание чл.288 ал.1, т.2, б.“А“ и ал.12 от Кодекса за
застраховането /отм/, сумата 90 754.42лв / деветдесет хиляди, седемстотин петдесет и
четири лева и четиридесет и две стотинки/, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изплатено от Гаранционен Фонд на И.И.А., в качеството й на трето
увредено лице от ПТП, причинено виновно от Р. Б. ХЮС., на 18.10.2010г, като водач на
лек автомобил „Ф.Г.“, с рег. № ***, без сключена застраховка „гражданска отговорност“ на
автомобилистите, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата
молба - 04.08.2021г до окончателното изплащане, както и сумата 3730.18лв- разноски по
делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд-Б., в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – С.: _______________________
7