№ 750
гр. Русе, 29.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20234520103313 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 45 ЗЗД от А. Н. Ш. против Д. И.
И..
В исковата си молба ищецът твърди, че ответникът е завел срещу него
тъжба за извършено престъпление по чл. 147 НК, ал.1 НК по която било
образувано частно наказателно дело с № ***/2020г. по описа на РС - Русе. С
присъда от 20.04.2021г. ищецът бил признат за невинен и оправдан, а
предявеният граждански иск от ответника за обезщетение на неимуществени
вреди в размер на 5000 лв. със законната лихва бил отхвърлен. Твърди се, че
страните по делото имали познанство отдавна като от един период
отношенията им се влошили. Образуваното наказателно дело било в период,
през който ищецът бил във влошено здравословно състояние, претърпял
тежка оперативна интервенция и следвало да се възстановява след нея
спазвайки стриктен режим с избягване на стресови ситуации и водене на
спокоен начин на живот. Вместо това, във връзка с образуваното дело му се
наложило няколко пъти да се явява в съда и то в качеството на подсъдим по
делото. Това неминуемо дало негативно отражение на общото му физическо и
психическо здравословно състояние. Наложило се също така да обяснява на
свои близки и познати, че го търсят от съда като подсъдим, без да е виновен
1
за това, за което е обвинен. Изпитвал притеснение от изхода на делото
недоумявайки дали би могъл да бъде осъден. Затворил се в себе си. Не искал
да контактува с никого, да излиза, да се среща и разговаря с лица от близкият
си приятелски кръг. Дори след постановяване на оправдателната присъда
продължил да се притеснява дали и как ще се произнесе
второинстанционният съд. Тези негови притеснения отпаднали едва след
влизане в сила на оправдателната присъда.
С оглед на така изложените обстоятелства ищецът счита, че са му
причинени неимуществени вреди, които оценява на сумата от 5000 лв. и моли
да бъде постановено съдебно решение, с което ответникът да му заплати това
обезщетение, ведно със законната лихва, считано от датата на образуване на
наказателното дело до изплащане на сумата.
В срока по чл.131 ГПК ответникът изразява становище за
допустимост, но за неоснователност на предявеният иск. Оспорва да са
настъпили неимуществени вреди за ищеца от образуваното наказателно дело
срещу него. Излагат се и обстоятелства във връзка с отношенията между
страните, включително и свързани с начина на водене и приключване на
наказателното производство.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
А. Н. Ш. и Д. И. И. се познавали като съседи, владелци на имоти в
местността „Папаз дере“ в гр. Русе. Първоначално поддържали близки,
приятелски отношения. С течение на времето отношенията им се влошили
поради възникнали спорове относно владението и ползването на имотите. Във
връзка с тези спорове Д. И. завел срещу А. Ш. искова молба, по която било
образувано гр.д.№***/2019г. по описа на РС – Русе и с която претендирал
защита на владението си върху недвижим имот и обезщетение за
имуществени вреди. В отговора на исковата молба по делото, ответната
страна е изложила факти и обстоятелства, част от които ищецът е приел за
позорящи го и приписващи му извършено престъпление, поради което на
28.10.2020г. е депозирал в съда тъжба срещу А. Ш. за извършено
престъпление по чл. 147, ал.1 НК (клевета). С присъда от 20.04.2021г. съдът е
признал подсъдимия Ш. за невинен и го е оправдал по повдигнатото
обвинение, и е отхвърли предявения по делото от тъжителя И. граждански
2
иск за неимуществени вреди в размер на 5000лв. Присъдата не е обжалвана и
е влязла в сила.
Според представената по делото медицинска документация, на
02.09.2020г. ищецът Ш. е бил хоспитализиран в УМБАЛ „Канев“ АД с остър
панкреатит и изписан на 14.09.2020г. На 02.11.2020г. е претърпял оперативна
интервенция в МБАЛ Военномедицинска академия – София във връзка с
горната диагноза. Издаден му е болничен лист от лечебното заведение за
общо 51 дни, от които 21 болничен престой и 30 дни домашен.
Във връзка с влошените отношения между страните, горепосочените
две съдебни дела не са единствените инициирани от тях. Видно от
приложените по делото доказателства, всеки един от тях е подавал множество
сигнали и жалби до правоохранителните органи. По някои от тях са
образувани граждански и наказателни съдебни производства. Към настоящия
момент е висящо НОХД №***/2023г. на РС – Русе, по което А. Ш. е подсъдим
за причинени на Д. И. средни телесни повреди.
Разпитаните по делото свидетели Р.М.Ш. и П.М.Ц. установяват, че
през есента на 2020г. здравословното състояние на ищеца било влошено,
претърпял тежка операция от която трудно се възстановил. Непосредствено
след операцията разбрал за образуваното от ответника наказателно дело, по
което бил посъдим. Това го разстроило, станал притеснен и неспокоен.
Вместо да си почива и да се възстановява му се наложило да участва в
наказателно производство, да се защитава. Притеснен бил от хорските
приказки във връзка с това дело, ограничил контактите си. Дори се
притеснявал да не влезе в затвора. През цялото време на делото не можел да
си обясни какво е направил, че да е подсъдим. Дори след като делото
приключило, той останал променен, обиден и травмиран психически от него.
Свидетелката В. А. Г., дъщеря на ищеца, установява, че той поначало
бил общителен, но имал лошо качество, да се изкарва жертва и да оплаква.
След като претърпял операция през есента на 2020г. се възстановил и
продължил да работи. Свидетелката не забелязала промяна в поведението му,
нито пред нея някой от общите им познати споделил за такава промяна. Нито
свидетелката нито нейния брат знаели за воденото срещу баща им
наказателно дело от ответника. Към него момент и двамата поддържали
отношения с ищеца. Свидетелката преустановила контактите си с него едва
през 2022г., когато разбрала, че е станал баща й има дете от свидетелката
3
Р.Ш..
Свидетелката Н.И.Н. установява, че съжителства на съпружески
начала с ответника по делото. Запозната била с отношенията им и водените
между тях дела. След операцията тя видяла ищеца, включително и по време
на воденото наказателно дело. Изглеждал видимо добре. Нямало промяна в
поведението му както когато го виждала в съда, така и извън него. Дори ги
заплашвал, че ще води дела срещу тях, въпреки, че вече имало такива.
Продължавал да бъде агресивен и да ги напада.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Фактическият състав на непозволеното увреждане по чл. 45, ал. 1 ЗЗД
включва противоправно поведение, вреда, причинно-следствена връзка между
деянието и вредоносния резултат и вина, която по аргумент от чл. 45, ал. 2
ЗЗД се предполага.
В случая по делото ищецът е претендирал обезщетяване на вреди,
причинени му от ответника чрез подадена частна тъжба по която е образувано
наказателно производство от частен характер, приключило с оправдаването
на ищеца като посъдим.
Носителят на едно субективно право е свободен да прецени дали и
кога да го упражни или въобще да не го упражни. Затова упражняването на
материално и процесуално право поначало е правомерно. Това обаче не
изключва възможността за злоупотреба с право. Злоупотребата с право е
противоправна, тя е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно -
за да бъдат увредени права и законни интереси на други (чл. 57, ал. 2 от
Конституцията), но също и в противоречие с интересите на обществото (чл. 8,
ал. 2 ЗЗД). Отговорността за вреди от злоупотреба с право по правното си
естество е деликтна и противоправността се изразява в недобросъвестното
упражняване на законно признато право, като доказването на
недобросъвестността е в тежест на пострадалия. И при злоупотребата с право
вината на дееца се предполага до доказване на противното, но вината в
гражданското право не е субективното отношение на дееца към деянието
(както в наказателното право), а неполагане на дължимата (от добрия
стопанин или добрия търговец) грижа (в този смисъл Решение № 758 от
11.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1243/2009 г., IV г. о., ГК).
В конкретния случай ищецът дори няма твърдения (нито в
4
първоначалната нито в уточняващата си молби), че подавайки тъжбата си
ответникът е извършил злоупотреба с признатото му от закона право да
предприеме такова действие. Претендират се вреди по начин, който навежда
на аналогия с ЗОДОВ – повдигнато обвинение и оправдателна присъда
(изрично посочена и в писмените бележки на ищцовата страна). Разликата
обаче в случая е съществена. Отговорността на държавата по ЗОДОВ е особен
вид деликтна отговорност, регламентирана със специален закон. В случая
отговорността на ответника би могла да бъде реализирана само при
осъществен от него фактически състав по чл. 45 ЗЗД, част от който е
противоправното му поведение. Депозираната от него частна тъжба не само,
че не е противоправно поведение, а признато от закона субективно
процесуално право. Само при установена злоупотреба с това право би могло
да се приеме, че е налице противоправно поведение. В случая по делото не е
доказана такава злоупотреба. Д. И. е приел, че с депозирания отговор по
гражданското дело А. Ш. е осъществил състав на престъпление - по чл. 147,
ал.1 НК и е подал тъжба до съда. Няма основание да се приеме, че в тъжбата
си умишлено е посочил неверни обстоятелства, само за да навреди на
насрещната страна или не е положил дължимата грижа, за да прецени липсата
на основание за образуване на наказателното производство, още повече, че по
същото е представляван от адвокат. Нито едно доказателство не установява
знание у тъжителя (ответника по делото) за излагане на неверни данни и
преследване на единствената цел да причини вреди без наличие на законно
основание за това.
С оглед недоказаността на един от задължителните елементи на
деликтната отговорност (противоправност на деянието) предявеният иск
следва да бъде изцяло отхвърлен без да бъдат обсъждани останалите елементи
от фактическия състав, включително да се анализират и вредните последици
от воденото срещу А. Ш. НЧХД №***/2020г. по описа на РС – Русе,
доколкото за същите не може да бъде ангажирана отговорността на
ответника.
За пълнота на изложеното следва да се отбележи, че и от мотивите на
постановената присъда по наказателното дело не би могъл да се обоснове
извод за извършена от ответника Д. И. злоупотреба с права, а точно
обратното, наказателният съд не е установил нито едно обстоятелство, което
да сочи на такъв извод. Едва в писмените си бележки по същество на спора,
5
процесуалният представител на ищеца е изложил твърдения за злоупотреба с
право, т.е., че Д. И. е знаел, че депозирания отговор по воденото между тях
гражданско дело не е подписан от А. Ш., а от процесуалния му представител.
Поначало мотивите на постановената присъда нямат обвързваща сила за
настоящия съдебен състав и ако ищецът е искал да се позове на приети за
установени в тях обстоятелства е следвало да ги изложи и докаже. В
преклузивните за това срокове не го е направил, поради което и съдът
изрично не му е указал, че следва да доказва факти, които не е посочил, като
това, че частният тъжител е знаел, че депозирания отговор не е подписан от
ответника, а от процесуалния му представител. Но дори и това да се приеме
за установено и то да има отношение към реализирането на търсената
наказателна отговорност, не би могло да е основание да се приеме, че е форма
на съзнателно, „злоумишлено“, излагане на невярно обстоятелство с
единствената цел да се навреди на подсъдимия, т.е., че е налице злоупотреба
с право. Изготвеният отговор по гр.д.№***/2019г. дори и да е подписан от
упълномощения адвокат на ответника, ангажира последния и поражда правни
последици у неговата правна сфера. Поради това не следва да се приеме, че
твърдението на Д. И. в депозираната тъжба, че изложеното в отговора е
изходящо от А. Ш. са неистина, още по-малко е можел и е трябвало да знае
това, за да се приеме, че е злоупотребил с образуваното НЧХД. Също така и в
наказателното производство не е установено дали твърдяните
„клеветнически“ твърдения са изходящи от представлявания или
представителя и пр., все обстоятелства, които дават основание да не се
приемат за основателни допълнително изложените съображения от ищцовата
страна след приключване на съдебното производство.
Също за пълнота, следва да се посочи, че и двете страни в настоящото
производство са инициирали една срещу друга множество жалби, проверки и
съдебни дела срещу другата. Само обаче на това основание не би могло да се
приеме, че процесната тъжба на ответника е форма на злоупотреба с право от
негова страна. За наличието на такава следва да бъдат установени конкретни
обстоятелства, а не само да се предполага.
При този изход на спора в тежест на ищеца следва да се възложат
направените от ответника в настоящото производство разноски в размер на
820лв. съгласно представения списък по чл. 80 ГПК.
6
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Н. Ш. ЕГН********** с адрес гр. Русе,
*********** против Д. И. И. ЕГН********** с адрес гр. Русе, ********* иск
за заплащане на сумата от 5000лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от образувано и водено НЧХД №***/2020г.
по описа на РС – Русе, като неоснователен.
ОСЪЖДА А. Н. Ш. ЕГН********** с адрес гр. Русе, *********** да
заплати на Д. И. И. ЕГН********** с адрес гр.Русе, ********* сумата от
820лв. разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7