Решение по дело №14135/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер              04.02.2019г.                 гр.София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

 

                                        ЧЛЕНОВЕ:            ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                       

                                                                         АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА

 

при участието на секретар Антоанета Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 14135 по описа за 2018г., взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.                                                                            

С решение от 31.05.2018г., гр.д.31816/13г., СРС, 57 с-в осъжда „Б.В.И.Г.“ АД да заплати на З. „А.“ АД на основание чл.213, ал.1 КЗ/отм./ сумата 247,37 лв., от които 237,37 лв. - регресна претенция спрямо застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ за причинени вреди на лек автомобил „Сузуки Б.“ при ПТП от 04.10.2008г., причинено от водача на лек автомобил „БМВ“, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при З. „А.“ АД и сумата 10 лв. - ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.07.2013г. до окончателното изплащане;  на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 70,79 лв. - обезщетение за забавено изпълнение на главницата за периода 15.10.2010г. - 26.07.2013г. и сумата 450 лв. - разноски.

Срещу решението постъпва въззивна жалба от ответника по исковете „Б.В.И.Г.“ АД. Счита, че е прекратен договорът за застраховка „ГО“, сключен с делинквента, поради неплащане на вноска от застрахователната премия. Недоказан е механизмът на пътния инцидент само въз основа на констативния протокол и САТЕ, без разпит на свидетел. Не е изготвен съдебен доклад. Не са обсъдени всички възражения в отговора на исковата молба. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърлят исковете.

         Въззиваемият – ищецът З. „А.“ АД оспорва жалбата.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Предявени са е искове с правно основание чл.213, ал.1 КЗ/отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. Пред настоящата инстанция не са приети нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена с жалбата.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:

Възникването на правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” между ответника по иска „Б.В.И.Г.“ АД и делинквента е безспорно между страните по делото.

Няма прекратяване на застрахователният договор поради неплащане на премията, преди деня на пътния инцидент при условията на чл.260, ал.2 вр. чл.202, ал.1 и 2 КЗ/отм./ и разясненията на т.2 от ТР № 1/23.12.2015г., ОСТК на ВКС. Съобразно ясно формулираните нормативни изисквания, при неплащане на разсрочена вноска, застрахователят може да намали застрахователната сума, да измени или прекрати договора, едва след изтичане на 15-дневен срок от връчване на писмено предупреждение до застрахования. Предупреждението се смята връчено след изтичане на 15-дневен срок от падежа на неплатената вноска, но само в случаите, когато в договора изрично е посочено при неплащане, кое право ще упражни застрахователя. В случая,  не се установява каква е договореността между страните по застраховката „Гражданска отговорност” относно последиците при неплащане на вноска от премията, нито кога точно настъпва падежът на съответната вноска. Затова не се налага извод за приложимост на фингирания състав за връчване на предупреждението с изтичане на 15-дневен срок от падежа. При липса на данни за връчено предупреждение до застрахования - делинквента, не се доказва и започнало течене на последващия 15-дневен срок, след който най-рано застрахователят може да упражни правото си на прекратяване съобразно чл.202, ал.2, изр.1 КЗ/отм./. В този смисъл, недоказано е възражението за прекратяване на застрахователното правоотношение преди  настъпване на пътния инцидент. Последният представлява застрахователно събитие, за което ответникът дължи застрахователна сума.

Констативният протокол от 15.10.2008г. за настъпилото на 04.10.2008г. ПТП, заедно със скицата към него, е подписан от длъжностно лице, след посещение на място, поради което представлява официален документ по чл.125а ЗДвП, издаден от службите за контрол при МВР. Като официален свидетелстващ документ по чл.179, ал.1 ГПК, с материална доказателствена сила се ползват обективираните в него констатации на длъжностното лице за установеното фактическо положение на място и за изявленията, направени пред него от участниците в ПТП. От писменото описание и скицата към констативния протокол достатъчно ясно се установява причината за инцидента, без да е необходим разпит на непосредствен свидетел. Приетото заключение на САТЕ дава обоснован отговор относно механизма на ПТП и причинната му връзка с вредите в съответствие с констативния протокол. Исковете следва да се уважат като основателни.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди.

Въззиваемият на основание чл.78, ал.8 ГПК (ред. изм. обн. ДВ бр. 8/24.01.2017г.) вр. чл.37, ал.1 ЗПП вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ има право на сумата 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 31.05.2018г., гр.д.31816/13г., СРС, 57 с-в.

ОСЪЖДА „Б.В.И.Г.“ АД, гр.София, площад „********да заплати на З. „А.“ АД, *** сумата 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                           2.