О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
град Ловеч, 24.09.2019 година
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в
закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ
ПАВЛОВА
КРИСТИАН ГЮРЧЕВ
при секретаря
……………………………………………… и с участието на прокурора……………………………………………………………… изслуша
докладваното от съдия МИТЕВА ч.гр.дело
№ 505 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на
чл.396 от ГПК.
Подадена
е частна жалба от М.Ю.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, п.к. 5500, чрез адв. Н.Н.Д.,***,
четвърти полуетаж, офис 4, гр. София, п.к. 1000, против Определение №
961/12.08.2019г. по ч.гр.д. № 1582/2019г. по описа на Районен съд - гр. Ловеч.
Посочва, че определението с което е допуснато обезпечени до размер на
25 000 лева е неправилно, тъй като сумата е крайно занижена с оглед справедливия по чл. 52 от ЗЗД размер на
обезщетение при подобни хипотези и при все представените писмени доказателства
за причинените телесни увреждания на молителя.
Вземайки предвид
гореизложеното, както и последователната съдебна практика по приложението на
чл. 52 от ЗЗД и принципа на пълно и универсално обезщетяване на пострадалите
лица, закрепен в чл. 51, ал. 1 от ЗЗД, от една страна, и отчитайки, че
справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението при всеки решаван от него спор, както и, че преценката на съда за
размера на обезщетението, макар и да е такава по справедливост, не може да бъде
безгранична и безконтролна, от друга страна, намираме, че размерът на
допуснатото обезпечение от районния състав е занижен и следва да бъде 50 000,00
лева.
Молят, след като съдът
се запознае с изложеното в настоящата молба и представената писмена
документация да приеме, че бъдещата им искова претенция е явно основателна и
подкрепена с убедителни писмени доказателства, а обезпечението й е основателно,
предвид наличието на обезпечитепна нужда, която
следва да се презюмира на повече от едно основания в
конкретния казус, предвид характера на търсената с предявяване на бъдещия иск
защита, а именно - защита срещу непозволено увреждане, а посочената
обезпечителна мярка е напълно подходяща, и при все всичко гореизложено в тази
насока, и поради това да не се изисква
представяне на парична гаранция.
Все пак, ако съдът
прецени, че за искания размер на обезпечение следва да се приложи разпоредбата
на чл. 391, ал. 2 от ГПК, то молят да бъде редуциран размерът на допуснатото
обезпечение до размер, който не предполага заплащане на гаранция, респективно е
счел, че исковете са безспорни до определения от съда размер.
Молят да бъде уважена изцяло
подадената частна жалба, като бъде отменено Определение № 961/12.08.2019г. по
ч.гр.д. № 1582/2019г. по описа на Районен съд - гр. Ловеч, в частта, в която е
допуснато обезпечение за сумата от 25 000,00 (двадесет и пет хиляди) лева и бъде
увеличено същото до 50 000,00 (петдесет хиляди) лева.
Претендират
съдебно-деловодните разноски за образуване и водене на настоящото частно
гражданско производство, с включено адвокатско възнаграждение.
Съдът като съобрази изложеното в
жалбата и данните по делото, счита, че жалбата е неоснователна. Съображенията
за това са следните: Съдът приема, че подадената жалба е допустима, подадена в
срок, от легитимирана страна, поради което следва да бъде разгледана по
същество.
РС-Ловеч е сезиран с молба за
допускане на обезпечение на бъдещ иск по чл.200, ал.1 от КТ, предявим от М.Ю.Х.,
против „Хамбергер България” ЕООД – град Севлиево,
Област Габрово, ЕИК 10770147, за сумата от 120 000 лева, неимуществени
вреди, чрез запор върху вземанията (банковите сметки) в размер на ½ от
предявения иск, а именно 60 000 лева.
С Определение № 961/ 12.08.2019г.,
постановено по гр.д. № 1582/ 2019 година, РС-Ловеч е допуснал на основание чл.390
от ГПК исканото обезпечение, поради наличие на обезпечителна нужда, допустимост
на претенцията и представените писмени
доказателства в подкрепа на претенцията до размер на сумата от 25 000
лева.
От данните по делото е видно, че
вземането на ищеца произтича от претърпени неимуществени вреди, вследствие
претърпяна трудова злополука и ампутация на втори и трети пръст до
проксималната фаланга и фрактура луксация на 4-ти
пръст на дясната ръка. При така установеното настоящият състав счита, че искът,
чието обезпечаване се иска, е допустим, предявен е от активно легитимирана страна,
и са представени писмени доказателства, от които се установява и вероятната
основателност на иска. Относно размера на допуснатото обезпечение настоящата
инстанция счита, че същото е справедливо, с оглед първоначалните данни по
делото за обстоятелствата при които е настъпила трудовата злополука и
претърпените увреждания, както и предвид целите на обезпечителния процес да
осигури осъществяване на правата по бъдещото решение, а не да ограничи
неоправдано правната сфера на ответника.
При така изложените съображения
въззивната инстанция счита, че атакуваното Определение № 961/12.08.2019г. по ч.гр.д. № 1582/2019г. по описа на
Районен съд - гр. Ловеч е правилно и следва да се
потвърди.
По отношение на претендираните разноски, същите следва да бъдат присъдени в
исковото производство т.5 от ТР № 6/
Воден от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 961/12.08.2019г. по ч.гр.д. № 1582/2019г. по описа на
Районен съд - гр. Ловеч като правилно.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване,по аргумент от чл.396,ал.2,изр.ІІІ-то от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.