Р Е Ш
Е Н И Е
Номер: 260066, 15.03.2021г., гр.Исперих
В ИМЕТО НА НАРОДА
ИСПЕРИХСКИ
РАЙОНЕН СЪД
На осемнадесети
февруари през 2021 година,
в публично
заседание, в състав:
Председател: Юлияна ЦОНЕВА
Секретар: Анна В.,
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 437 по описа за 2020 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е исково с правно
основание чл.45 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от от А.С.С.,
ЕГН-********** ***, против Е.Н.М.,
ЕГН-********** *** и Е.М.Б., ЕГН-********** ***, като моли съда да постанови
решение, с което:
- да осъди ответника Е.Н.М. да му
заплати сумата от 5000.00 (пет хиляди)
лева – обезщетение за причинените му от ответника неимуществени вреди,
произтичащи от непозволено увреждане, извършено на 01.05.2018г., около 10.30
часа, в гр.Исперих, изразяващо се в причинени телесни увреждания – удари по
лицето и тялото му, и свързаните с тях болки и страдания, и унизена чест и
достойнство, от нанесения му побой и от отправените спрямо него от ответника
обидни думи, наричайки го „боклук”, „селяндур” и псувни „ще ти еба майката”,
както и закани и заплахи, като претендира и законната лихва върху това
обезщетение, считано от датата на увреждането – 01.05.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и присъждане на направените по делото
разноски, както и
- да осъди ответника Е.М.Б., ЕГН-**********,
да му заплати сумата от 5000.00 (пет
хиляди) лева – обезщетение за причинените му от ответника неимуществени
вреди в резултат на непозволено увреждане, извършено на 01.05.2018г., около
10.30 часа, в гр.Исперих, изразяващо се в причинени телесни увреждания – удари
по лицето и опит да бръкне в очите му, и свързаните с тях болки и страдания, и
унизена чест и достойнство, от нанесения му побой и от отправените спрямо него
от ответника обидни думи, наричайки го „боклук”, „селяндур” и ругатни „ще ти
еба майката”, закани и заплахи, като претендира и законната лихва върху това
обезщетение, считано от датата на увреждането – 01.05.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и присъждане на направените по делото
разноски. Твърди, че от действията на двамата ответници получил множество
наранявания, изпитвал силни болки и страдания, както в момента на причиняването
им, така и продължително време след това. За същите бил прегледан от съдебен
лекар. Изпитал унижение и възмущение от случилото се, защото не е давал повод
за това. Всичко се случило на работното му място – в частния му Автосервиз,
пред очите на съседи и клиенти. Изплашил се много, защото ответниците били
много груби и арогантни, държали се скандално, с чувство за безнаказаност, и с
неуважение към установения обществен ред и правила. Почувствал се много обиден
и омерзен от грозните обидни думи и псувни, оправени спрямо него пред толкова
много хора, което още повече засилило чувството му на унижение на достойнството,
продължително време преживявал силен стрес от случилото се.
В срока за
писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът Е.Н.М. ***,
е отказал да получи съобщението за воденото срещу него дело, ведно със
съдебните книжа, като се счита за редовно уведомен при условията на чл.44,
ал.1, изр. последно от ГПК. Не представя отговор, не прави искания и
възражения, не сочи доказателства.
В същия
срок, ответникът Е.М.Б., ЕГН-********** ***, представя отговор, като оспорва
предявения срещу него иск като неоснователен и изключително завишен по размер
спрямо вида и характера на твърдяните неимуществени вреди и установената
съдебна практика за този вид увреждания. Прави възражение за съпричиняване от
страна на увреденото лице, по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД, тъй като
допринесъл за противоправния резултат с провокативното си поведение преди
инцидента, без да посочва конкретни факти. В тази връзка претендира за
отхвърляне изцяло на водения срещу него иск или да бъде уважен частично при
определяне на обезщетение в съответствие със справедливостта и добрите нрави.
Също претендира за разноските по делото.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Ищецът А.С.С., ЕГН-********** и неговият брат – свидетелят Мехмед С.С., ЕГН-**********
притежават Автосервиз в гр.Исперих, находящ се в общ двор с жилищна кооперация,
в която притежава апартамент и магазин ответникът Е.Н.М., ЕГН-**********. Това
обстоятелство станало повод между двамата братя и ответника да възникне
конфликт на 01.05.2018г., около 10.30 часа, тъй като спрените автомобили пред
Автосервиза препятствали обитателите на жилищната кооперация, в частност
посочения ответник, да паркират свободно собствените си автомобили пред
жилищния имот.
По повод на така възникналия
конфликт са водени две съдебни производство по Указа за борба с дребното
хулиганство (УБДХ), както следва:
С влязло в сила на 15.06.2018г.
Решение № 39/14.06.2018г. по АНД № 156/2018г. по описа на РС-гр.Исперих,
ответникът Е.Н.М., ЕГН-**********, е признат за виновен в това, че на 01.05.2018г.,
около 10.30 часа, в гр.Исперих, обл.Разградска, на ул.“Беласица“ № 15, отправял
псувни, закани и заплахи към А.С.С. и Мехмед С.С.,***– собственици на
Автосервиз „УМУТ-2003“ ЕООД, счупил с метален прът предното панорамно стъкло на
чужда движима вещ – лек автомобил, марка „Опел Астра“, с рег.№ РР 6713 АР,
нанесъл удари по лицето и тялото на А.С.С., на публично място пред повече хора,
с което свое поведение е нарушил правилата за обществен ред и спокойствие –
деяние, съставляващо дребно хулиганство по смисъла на чл.1, ал.2 от УБДХ, като
на основание чл.6, ал.1, б.”а” във вр. с чл.1, ал.1 от УБДХ, му е наложено
адм.наказание „Глоба” в размер на 250.00 лева.
По повод на същия инцидент, с влязло
в сила на 20.09.2018г. Решение № 58/19.09.2018г. по АНД № 241/2018г. по описа
на РС-гр.Исперих, ответникът Е.М.Б., ЕГН-**********, е признат за виновен в
това, че на 01.05.2018г., в гр.Исперих, на ул.“Цар Освободител“ № 1А, е
отправил обидни думи и ругатни към свидетеля А.С.С. и се опитал да му бръкне в
очите, като с описаното действие е осъществил от обективна и субективна страна
проява, сочеща на оскърбително отношение и държание към гражданите и с която е
бил нарушен обществения ред и спокойствие по смисъла на чл.1, ал.2 от УБДХ,
поради което и на основание чл.1, ал.1 от УБДХ, му е наложено адм.наказание
„Глоба” в размер на 150.00 лева.
Според заключението вх.№ 260218/18.01.2021г. на назначената в настоящото
производство съдебно-медицинска експертиза, изследваща характера на причинените
телесни увреждания, степента на настъпилите болки и страдания, оздравителния
процес и наличието на неблагоприятни последици за здравето на пострадалия А.С.С.
(ищеца), като следствие и резултат на описаното спрямо него посегателство на
01.05.2018г., пострадалият е получил: кръвонасядания в дясната половина на
теменна област на главата, на орбитите по типа „травматични очила“, двете
скули, лява мишница и дясна предмишница; нишковидни кръвоизливчета във видимата
част на склерата на двете очи; охлузване и драскотина на лява предмишница;
драскотина на дясна предмишница.
По отношение на механизма на
причиняването им, експертизата констатира, че кръвонасяданията са резултат на
действието на твърд/и тъп/и предмет/и – удар/и и упражнен натиск/стискане с
пръсти на ръце за обловатите от тях, разположени по горните крайници.
Охлузванията и драскотините са получени от тангенциално (косо) действие на
твърд/и тъп/и и/или тъпоръбест/и предмет/и, вкл. и динамично въздействие на
нокът.
Според същото експертно заключение,
при получаване на травмите пострадалият е изпитвал болки и страдания, но не
съществува обективен медицински критерий, който да ги определи по тяхната сила
и продължителност. С оглед на характера на травмите, най-вероятно са отзвучали
за срок от няколко дена. Вещото лице не е установило данни за провеждано
лечение и някакви усложнения, предвид липсата на медицинки документи в тази
насока. Констатира липса на данни за неблагоприятни последици за физическото
здраве на пострадалия.
При разпита в съдебно заседание,
вещото лице уточнява, че всяко едно от описаните травматични увреждания, може
да бъде получено по начина, както е посочено в исковата молба – удар с юмрук по
лицето, нараняване с пръсти в областта на очите, вкл. и при удар със сопа, ако
тя не е действала допирателно в областта на тялото, предвид че няма характерни
травми, които да сочат на твърд предмет с удължена форма и с малко напречно
сечение.
Свидетелите на ищцовата страна са
допуснати до разпит за установяване вида и размера на претърпените от ищеца
неимуществени вреди, поради което съдът ги коментира само в тази част.
Свидетелят Мехмед С.С. – брат на ищеца и пряк участник в процесния инцедент от
01.05.2018г., твърди че на брат му окото било синьо и зачервено вътре в
продължение на 2-3 седмици, имал и рани по главата от сопата, с която го ударил
Е.. Твърди, че все още клиентите им разпитвали за този инцидент и защо е
станало така. Бащата на двамата братя – свидетелят С.С. Махмуд твърди, че не е
присъствал на инцидента, но когато отишъл на мястото, му станало зле, като
видял в кръв големия си син А.. Лицето му било синьо, имал одраскано на врата и
раменето му били със синини. Около 2-3 седмици се виждали синините, после
станало жълто и около 1 месец имал много болки. Вечерно време слагали кърпи със
студена вода на лицето. Няколко дни не излизал, докато минат следите от боя.
Все още момчетата нямали желание да ходят да работят в Автосервиза, искали да
спрат фирмата, били обидени и се тормозели от това, че не могат да посрещат
клиентите си спокойно, заради проблемите, които им създавал Е.. Налагало се
свидетелят да успокоява синовете си и едвам ги удържал да не закрият фирмата.
Свидетелите на ответната страна са
допуснати до разпит във връзка с направеното от ответника Е.М.Б. възражение за
съпричиняване от страна на пострадалия ищец, а именно за твърдяното
провокативно поведение на ищеца А.С.С. преди инцидента и причинната връзка на
това поведение с претърпените от него вреди. От показанията на тези свидетели
се установява, всъщност, че ответникът Е.Б. се е включил в инцидент в един
по-късен момент, когато вече била преминала разправията между ответника Е.М. и
жена му - свидетелката Нуртен Хюсеин Али и двамата братя. Свидетелят Е.М.
Николов твърди, че лично с колата си отишъл на мястото на инцидента заедно с
ответника Е.М.Б.. Слезли да видят какво е станало на мястото при майсторите и
това било. Твърди, че пред тях не е ставал бой, нищо не е станало. Не е виждал Е.
да удря някого, само насрещни реплики си разменили, обиждали се взаимно двете
страни. Свидетелката Нуртен Хюсеин Али също разказва подробно за
обстоятелствата, които са станали при инцидента между нея и мъжа й Е. и двамата
майстори. Били си тръгнали към вкъщи от мястото на инцидента, когато по пътя
срещнали чичо й – ответникът Е.Б. и му разказали за случилото се. Тдвърди, че
тя, мъжът й и Е.Б. се върнали на мястото на инцинета, но не разказва никакви
обстоятелства относно поведението на Е.Б. и това на ищеца А.С. спрямо него.
Нещо повече, в показанията й изобщо не се споменава с тях да е бил и свидетелят
Е.М. Николов, който тдвърди, че заедно с Б. са пристигнали на мястото на
инцидента, и това противоречие разколебава достоверността на дадените от
Николов показания.
В производството по делото ищецът е
направил деловодни разноски в размер на 1 160.00 (хиляда сто и шестдесет) лева
– заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие
№ ********** от 18.02.2021г. Ответникът Е.Н.М. е направил такива разноски в
размер на 500.00 (петстотин) лева – заплатено адвокатско възнаграждение по
Договор за правна защита и съдействие № 078284/11.02.2021г. и в същия размер са
разноските на другия ответник Е.М.Б. – за заплатено адвокатско възнаграждение
по Договор за правна защита и съдействие № 078285/11.02.2021г. За назначената
по делото съдебно-медицинска експертиза, на основание чл.83, ал.3 във вр. с
ал.1, т.4 от ГПК е изплатено от бюджета на РС-гр.Исперих възнаграждение на
вещото лице – съдебен лекар в размер на 200.00 (двеста) лева.
Въз основа на така изложеното от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Предявените в
условията на субективно съединяване искове са доказани в своето основание и
частично в претендирания размер. Съгласно чл.45,
ал.1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другимо. Фактическият състав на непозволеното увлеждане (деликта) по чл.45 от ЗЗД, включва пет предпоставки: деяние, противоправност на деянието, вина на
дееца, вреда, причинна връзка между вредата и виновното, противоправно деяние.
Предвид наказателния характер на административнонаказателното производство по
УБДХ, съдът приема, по аргумент от чл.413, ал.2 от НПК, както и с оглед
разпоредбата на чл.300 от ГПК, че Решенията на Районен съд-гр.Исперих по
цитираните горе АНД № 156/2018г. и АНД № 241/2018г. по описа на съда, са
задължителни за гражданския съд, изследващ последиците, настъпили от едно
общественоопасно деяние и обвързва решаващия съд по въпросите относно
извършването на деянието, неговата противоправност и вината на дееца, поради
което тези обстоятелства в конкретния слечай не подлежат на ново доказване от
ищеца. Съдът е обвързан от задължителната сила на решенията по водените срещу
ответниците административнонаказателни производства с наказателен характер по
УБДХ. В тази насока е направено задължително тълкуване по отношение на
решенията по чл.78а от НК, което според съда е съпоставимо с решението по УБДХ,
респ. аргументите на ВКС, дадени в Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по
тълк.д.№ 6/2012г. на ОСГТК, т.1, са приложими по аналогия и във връзка с
водените наказателни производство по УБДХ. С решевието по УБДХ, както и с решението по чл.78а НК, наказателният съд се
произнася по същия кръг въпроси, по които и с присъдата – за дееца, деянието,
противоправността му и за вината, поради което имат и задължителен характер за
гражданския съд относно това дали и кой е извършил деянието, противоправността
и виновността на дееца. Ето защо, като основни елементи
от фактическия състав и на деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД в обсъждане
на гражданските последици от противообществените прояви по УБДХ на двамата
ответници, съдът приема за безспорно доказано, че на 01.05.2018г., вследствие
на виновно, противоправно и наказуемо от закона поведение, всеки един от тях
поотделно е увредил здравето на пострадалия ищец А.С.С., като са му нанесли
телесни увреждания, причинили на същия болки и страдания, причинена му е
психическа травма от отправените закани и заплахи, унижили са честта и
достойноството му вследствие на изречените спрямо него псувни, ругатни и обидни
думи.
Заключението на извършената
съдебно-медицинска експертиза категорично установява, че в резултат на
описаното поведение на ответниците от 01.05.2018г. спрямо ищеца, последният е
претърпял множество, макар и леки по характер телесни увреждания, от което е
претърпял неимуществени вреди, а именно естествено съпровождащите уврежданията
на тялото болки и страдания. Налице е причинена вреда, която накърнява пряко и
непосредствено личните интереси на ищеца. Болките и страданията са се проявили
по време на деликта и известен период след извършването му. Изречените от
двамата ответници псувни, ругатни и обиди са засегнали честта и достойнството
на пострадалия. Става въпрос за субективна преценка на обстоятелствата в
конкретна ситуация, като словестната агресия е възбудила и засегнала у ищеца
чувството му за чест и достойнство, като накърнено такова и той е възприел
извършеното като лична обида.
Описаните вредоностни последици за
пострадалия произтичат пряко и непосредствено от поведението на ответниците
(налице е пряка причинна връзка между тях) и се явяват неимуществени вреди по
смисъла на чл.52 от ЗЗД, за чието обезщетяване деецът отговаря. Дължимото
обезщетение, по смисъла на цитирания законов текст, се определя от съда по
справедливост. В тази връзка съдът съобрази, че сочените неимуществени вреди са
причинени от деяние, представляващо посегателство против личността, обуславящо
и обеществената опасност на проявата. Следва да се отчете и преживяния от
пострадалия емоционален стрес – веднъж с оглед механизма и обстоятелствата, при
които са причинени нараняванията по време на инцидента – нанесени удари и
причинени множество увреждания последователно от двамата ответници, а от друга
страна - всички последвали след този инцидент притеснения, безпокойства и
неудобства за него, предвид, че както побоят, така и словестните атаки са били
нанесени на работното му място, публично – в двора на Автосервиза, случаят е
станал обществено достояние, вкл. на клиенти на ищеца, коментиран е
продължително време след това, като слухове сред хората. Всичко това е
засегнало сериозно честта и достойнството на ищеца до степен, че с брат си са
изгубили дори желание да продължат да упражняват семейния бизнес като
автомонтьори, с която дейност подпомагат препитанието си. А и намеренията на
ответниците спрямо ищеца не са били обществено оправдани, предвид че спорните
им въпроси относно пречките за ползване на общия двор могат да се разрешат
институционално, а не чрез ръкопашна и словесна
саморазправа. Всичко описано ищецът е преживял емоционално болезнено. Инцидентът
се е отразил на цялото му семейство, като близките на ищеца са съпреживявали
неговите страдания. По отношение на телесните травми съдебно-медицинската
експертиза предвижда един сравнително кратък период на отзвучаване на болките и
страданията от няколоко дена, без настъпили последващи усложнения и трайни
последици за физическото здраве на пострадалия.
Като отчита горното, съдът прецени,
че обезщетение в размер на 1 600.00 (хиляда и шестстотин) лева, или по 800.00
лева от всеки ответник поотделно, се явява справедливо за компенсиране на
преживяните от ищеца болки, страдания и емоционален стрес. В този смисъл
предявените искове за обезщетяване на претърпените от него неимуществени вреди
следва да бъдат уважени частично до посочения размер, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на увреждането – 01.05.2018г. до
окончателното й изплащане. При
непозволеното увреждане лихвите са компенсаторни и се дължат като допълнение на
обезщетението от деня на събитието - чл. 84, ал.3 от ЗЗД.
За разликата до първоначалния размер на ищцовите претенции от по 5 000.00
(пет хиляди) лева, исковете се явяват неоснователно завишени и следва да бъдат
отхвърлени.
Възражението за съпричиняване по чл.51, ал.2 от ЗЗД, направено от
ответника Е.М.Б., съдът прецени за недоказано. В хода на делото не се доказаха
никакви действия спрямо този ответник от страна на ищеца – увреденото лице, с
които да е допринесъл са причиняването на претъпрпените от същия вреди.
Съпричиняването предполага наличие на пряка причинна връзка между поведението
на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, като приносът на увредения
предполага противоправно действие или бездействие, довело до настъпване на
вредоносния резултат, като го обуслява в някаква степен. Както беше обсъдено в
обстоятелствената част на решението, свидетелят Е.М. Николов говори най-общо за
размяна на насрещни реплики и взаимни обиди, без да конкретизира персонално кой
спрямо кого, какво е направил, вкл. не установява прояви на ищеца спрямо
ответника Б., провокирали саморазправата на последния, респ. и довели до
увреждането на пострадалия. Свидетелката Нуртен Хюсеин Али също не съобщава никакми данни за извършени действия
на ищеца, провокирали поведението на ответника Е.М.Б..
Предвид изхода на делото и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят
на ищеца направените от него деловодни разноски, съразмерно на уважената част
от исковете, т.е. до размера от 185.60 лева, или всеки от тях поотделно по
92.80 (деветдесет и два лева и 80 ст) лева. Освен това, на основание чл.78,
ал.6 във вр. с чл.83, ал.3 във вр. с ал.1, т.4 от ГПК, заплатените от бюджета
на РС-гр.Исперих 200.00 лева, представляващи възнаграждение на вещото лице по
съдебно-медецинската експертиза, също следва да се възложат на осъдената
страна, т.е. поравно на двамата ответници, или по 100.00 (сто) лева, всеки един
от тях, както и същите следва да бъдат осъдени да заплатят дължимата държавна
такса върху уважения размер на исковете – 4 %, но не по-малко от 50.00 лева,
дължима на основание чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК по оценяеми искове.
Ищецът също дължи на ответниците
разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, съразмерно на отхвърлената част от
исковете, или такива в размер от по 420.00 (четиристотин и двадесет) лева за
всеки ответник, поотделно.
Воден от изложените съображения,
съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА, на основание чл.45 от Закона
за задълженията и договорите, ответника Е.Н.М., ЕГН-********** ***, ДА ЗАПЛАТИ
на ищеца А.С.С., ЕГН-********** ***, сумата
от 800.00 (осемстотин) лева –
обезщетение за причинените му от ответника неимуществени вреди, произтичащи от
непозволено увреждане, извършено на 01.05.2018г., около 10.30 часа, в
гр.Исперих, изразяващо се в причинени телесни увреждания – удари по лицето и
тялото му, и свързаните с тях болки и страдания, и унизена чест и достойнство,
от нанесения му побой и от отправените спрямо него от ответника псувни, закани
и заплахи, ведно със законната лихва върху това обезщетение, считано от датата
на увреждането – 01.05.2018г. до окончателното му изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ –
за разликата до първоначалния размер на ищцовата претенция от 5 000.00 (пет
хиляди) лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.45 от Закона
за задълженията и договорите, ответника Е.М.Б., ЕГН-********** ***, ДА ЗАПЛАТИ
на ищеца А.С.С., ЕГН-********** ***, сумата
от 800.00 (осемстотин) лева –
обезщетение за причинените му от ответника неимуществени вреди, произтичащи от
непозволено увреждане, извършено на 01.05.2018г., около 10.30 часа, в
гр.Исперих, изразяващо се в причинени телесни увреждания – удари по лицето и
опит да бръкне в очите му, и свързаните с тях болки и страдания, и унизена чест
и достойнство, от нанесения му побой и от отправените спрямо него от ответника
ругатни и обидни думи, ведно със законната лихва върху това обезщетение,
считано от датата на увреждането – 01.05.2018г. до окончателното му изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ –
за разликата до първоначалния размер на ищцовата претенция от 5 000.00 (пет
хиляди) лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ответника Е.Н.М., ЕГН-**********:
- на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на ищеца А.С.С., ЕГН-**********
сумата от 92.80 (деветдесет и два лева и
80 ст) лева – направени от страната деловодни разноски, съразмерно на
уважената част от иска и
- на основание чл.78, ал.6 във вр. с
чл.83, ал.3 във вр. с ал.1, т.4 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд –
гр.Исперих сумата от 100.00 (сто) лева
– припадаща се част от изплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещото
лице по съдебно-медицинската експертиза и отделно 50.00 (петдесет) лева – дължима държавна такса върху уважения
размер на иска.
ОСЪЖДА ответника Е.М.Б., ЕГН-**********:
- на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на ищеца А.С.С., ЕГН-**********
сумата от 92.80 (деветдесет и два лева и
80 ст) лева – направени от страната деловодни разноски, съразмерно на
уважената част от иска и
- на основание чл.78, ал.6 във вр. с
чл.83, ал.3 във вр. с ал.1, т.4 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд –
гр.Исперих сумата от 100.00 (сто) лева
– припадаща се част от изплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещото
лице по съдебно-медицинската експертиза и отделно 50.00 (петдесет) лева – дължима държавна такса върху уважения
размер на иска.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищеца А.С.С., ЕГН-**********, ДА ЗАПЛАТИ, съразмерно на отхвърлената част от
исковете:
- на ответника Е.Н.М., ЕГН-**********
– сумата от 420.00 (четиристотин и
двадесет) лева и
- на ответника Е.М.Б., ЕГН-********** – сумата
от 420.00 (четиристотин и двадесет) лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: