РЕШЕНИЕ
№ 36
гр. Силистра, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на пети февруари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мирослав Ст. Христов
при участието на секретаря Д. В. С.
като разгледа докладваното от Мирослав Ст. Христов Административно
наказателно дело № 20253420200043 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.
Жалбоподателят „И-УЕЙСТ СИЛИСТРА“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление- гр.С., представлявано от С. В. Т. обжалва Наказателно постановление
№ 33/ 19.12.2024г., издадено от Д. М. И. на длъжност Директор на РИОСВ- Русе, с което му
е било наложено административно наказание- „имуществена санкция“ в размер на 5 000
лева / пет хиляди лева / за извършено нарушение по чл.156, ал.1 във вр.с чл.120 от Закона за
управление на отпадъците / ЗУО /. Изтъква доводи за допуснати процесуални и материални
нарушения при издаването на акта и НП.
Административно-наказващ орган – Д. М. И., Директор на РИОСВ- Русе, надлежно
уведомен, не се явява, вместо него- проц.представител юрисконсулт Л. В., упълномощена и
приета от съда.
Жалбоподателят „И-УЕЙСТ СИЛИСТРА“ АД, надлежно уведомен, не се явява
представител, вместо него- проц.представител адв.М. Ш. при АК-София, упълномощена и
приета от съда. Моли съда да отмени обжалваното НП в цялост като незаконосъобразно,
навежда доводи в тази насока.
Районна прокуратура- Силистра- надлежно уведомена, не се явява представител, не
депозира писмено становище по делото.
С оглед обективното изясняване на фактическата обстановка по делото съда призова
в качеството на свидетели актосъставителя Х. М. В. и свидетелите по акта Н. Р. Р. и К. Д. С.,
които се явиха и дадоха своите показания добросъвестно, поради което и съда ги прие и
приобщи към доказателствения материал по делото.
1
Преди даване ход на делото от страна на проц.представител на жалбоподателя, с
молба с вх. № 887/29.01.2025г., депозирана от „И-Уейст Силистра“ АД, чрез адв. М. Ш., в
предоставения й 7-дневен срок е направила доказателствени искания. Въз основа на
посочената молба, съдът е изискал доказателствата от АНО. Същите са депозирани по
делото чрез молба с вх. № 1012/03.02.2025г., които след тяхното депозиране по делото, съдът
прие като такива.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства и като обсъди доводите
на страните, прие за установено следното:
При извършена извънредна проверка на 27.08.2024г. от експерти на РИОСВ- Шумен
на площадката на „И-УЕЙСТ СИЛИСТРА” АД във връзка със Заповед № РД-747 от
23.08.2024г. на Министъра на околната среда и водите е било установено, че „И-УЕЙСТ
СИЛИСТРА” АД притежавала разрешителен документ по чл.67 от ЗУО № 10-ДО-724-00 от
19.07.2024г. за дейности с кодове R 7, R 11 , R 12 и R 13 за отпадъци с кодове 16 06 02*, 16
06 04 и 16 06 05. В хода на проверката е било констатирано, че в издаденото разрешително е
бил включен имот с идентификатор № 00895.506.86, с обща площ 27 935 кв.м. При
направена справка в ел. платформа на АГКК е било установено, че площта на имота е
намалена съответно на 24 909 кв. м., като е и с нов идентификатор, а именно №
00895.506.95, в който попадала и площадката, предмет на проверката. При извършения оглед
на място е било установено, че в поземлен имот с идентификатор № 00895.506.95.3 с площ
890 кв.м., с.Айдемир, собственост на „И-УЕЙСТ СИЛИСТРА” АД се извършвало
предварително съхранение на отпадък с код: 16 06 05 на площ от 300 кв.м. Отпадъците се
съхранявали в транспортни опаковки — дървени сандъци, кашони на палети, при наличие на
абсорбент пясък.
С Констативен протокол /КП/ № ЗВ-80 от 27.08.2024г. на основание чл.120 от Закона
за управление на отпадъците — ЗУО (ДВ.Бр.53/2012г.) на дружеството е било дадено
предписание под № 3, а именно: „Да се подаде заявление за изменение и допълнение на
притежавания документ № 10-ДО-724 от 19.07.2017г. за дейности с отпадъци в РИОСВ-
Русе, с коректен номер на имот и площ на площадката, и да се премахнат дейностите по
третиране на отпадъци с кодове R 7, R 11 и R 12, съгласно изискванията на чл.73 от Закона
за управление на отпадъците" със срок на изпълнение: 03.09.2024г.
След направена справка на 18.11.2024г. в деловодството на РИОСВ- Русе и в НИСО е
било констатирано, че „И-УЕЙСТ СИЛИСТРА” АД не е подало заявление за изменение и
допълнение на притежавания документ № 10-ДО-724 от 19.07.2017г. за дейности с отпадъци,
с което не е изпълнило в срок, даденото на основание чл.120 от ЗУО предписание № 3 с КП
№ ЗВ-80 от 27.08.2024г.
С писмо с вх. № АО-2394/03.09.2024г., депозирано в РИОСВ- Шумен, „И-УЕЙСТ
СИЛИСТРА” АД е уведомило инспекцията, че е в процедура по издаване на комплексно
разрешително, попадайки с обхвата на категория промишлени дейности по Приложение 4 на
Закона за опазване на околната среда /ЗООС/, т. 5.3.2., буква „г“ - „Инсталации за
оползотворяване или комбинация от оползотворяване и обезвреждане на неопасни
2
отпадъци с капацитет над 75 т за денонощие, включващо третиране в инсталации за
раздробяване (шредиране) на отпадъци от метал, включително отпадъци от електрическо
и електронно оборудване и излезли от употреба превозни средства и техните
компоненти“.
АНО обаче е счел, че горецитираното обстоятелство не е относимо към даденото
предписание, тъй като „И-УЕЙСТ СИЛИСТРА” АД имал актуален разрешителен документ
за дейности с отпадъци, издаден от Директора на РИОСВ- Русе и до получаване на
комплексно разрешително, същият си оставал действащ. При промяна в условията, които са
основание за издаване на Решение № 10-ДО-724 от 19.07.2017г., дружеството е длъжно да
измени и допълни разрешителния си документ за дейности с отпадъци, съгласно
изискванията на чл.73 от ЗУО.
С установените по-горе бездействия от страна на фирмата на жалбоподателя „И-
УЕЙСТ СИЛИСТРА” АД, проверяващите органи и АНО са счели, че е извършено
нарушение на чл.156, ал.1 във вр.с чл.120 от Закона за управление на отпадъците.
Нарушението е извършено на 04.09.2024г. и установено на 18.11.2024г., по време на
извършената проверка отразена в КП № ХВ - 114/18.11.2024г.
Предвид гореизложените обстоятелства и установеното нарушение на жалбоподателя
„И-УЕЙСТ СИЛИСТРА” АД бил съставен АУАН № 0002893/ 25.11.2024г., който бил връчен
на П. Д. А. - упълномощено лице на наказаното лице.
Извън срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН са постъпили писмени възражения в РИОСВ -
Русе, с вх. № АО - 6239-2/10.12.2024г.
Въз основа на този АУАН по-късно, в законно установения срок било изготвено и
връчено на жалбоподателя обжалваното от него НП с което на основание чл.156, ал.1 във
вр.с чл.120 от ЗУО е бил наказан с „имуществена санкция“ в размер на 5 000 лева.
Съдът прие горната фактическа обстановка въз основа на събраните доказателства и
доказателствени средства: гласни – показанията на актосъставителя Х. М. В. и свидетелите
по акта Н. Р. Р. и К. Д. С.; писмените доказателства, представени към преписката, както и
представеното чрез молба с вх. 887/29.01.2025г. от „И-УЕЙСТ СИЛИСТРА“ АД, чрез адв.
М. Ш. от АК – София писмени доказателства и представените от РИОСВ – Русе чрез молба с
вх. № 1012/03.02.2025г. доказателства в отговор на молба с вх. № 887/29.01.2025г.,
депозирана от „И-Уейст Силистра“ АД, чрез адв. М. Ш., всички приобщени по реда на
чл.283 от НПК. Доказателствените материали по делото са еднопосочни и изясняват в
пълнота фактическата обстановка, поради което по-подробното им обсъждане се явява
ненужно.
При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за допустима, тъй
като изхожда от процесуално легитимна страна и е подадена в срока по чл.59 от ЗАНН.
Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:
На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установено, че
действително на датата, начинът и мястото, отразени в АУАН и НП, жалбоподателят е
3
извършил вмененото му нарушение.
Съгласно чл.156, ал.1 от ЗУО за неизпълнение на предписание по чл.113, ал.3 или
чл.120 на физическите лица се налага глоба в размер от 2000 лв. до 10 000 лв, а на
юридическите лица имуществена санкция в размер от 5000 до 20 000 лв.
Съгласно чл.120 от ЗУО „При извършване на проверките контролните органи по
чл.119, ал.1 съставят констативни протоколи. При констатирани нарушения контролните
органи дават задължително предписание в констативния протокол с определен срок за
тяхното отстраняване и/или съставят актове за установяване на административни
нарушения“.
Правилно и законосъобразно е била проведена цялата административнонаказателна
процедура по ангажиране на административна отговорност, повдигане на административно
обвинение и налагане на административно наказание. В този смисъл не са допуснати
съществени нарушение на процесуалните правила, които да водят до ограничаване или
нарушаване на гарантираното от закона право на защита на нарушителя или да водят до
невъзможност нарушителя да разбере в точно какво административно нарушение е обвинен.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата
обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН,
така и в НП подробно са изброени обективните признаци на допуснатото нарушение и
нарушените правни норми. АУАН е връчен на упълномощен представител на нарушителя,
подписан е от него, както и от актосъставителя и свидетелите по него. Предоставена е
възможност на нарушителя за излагане на възражения, поради което и в максимална степен
е охранено правото на защита на наказания субект.
Следва да се вземе предвид, че в нормата на чл.42, ал.1, т.1 до т.10 от ЗАНН,
законодателят изчерпателно е определил реквизитите, които следва да съдържа АУАН. В
конкретния случай, съставеният АУАН съдържа всички изискуеми реквизити- посочено е
собственото, бащиното и фамилно име на актосъставителя, датата на съставяне на акта,
датата и мястото на извършване на нарушението, описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, законовите разпоредби, които са нарушени,
собственото, бащиното и фамилното име и възрастта на нарушителя, точния му адрес,
единен граждански номер, а в случай че е чужденец - имената, точния адрес, дата на
раждане, а ако има информация за това - и място на раждане, по паспорт или заместващ го
документ за пътуване с посочване на номер, дата на издаване и издател на документа,
имената, точните адреси и датата на раждане на свидетелите, обясненията или възраженията
на нарушителя, ако е направил такива, имената и точните адреси на лицата, които са
претърпели имуществени вреди от нарушението, единен граждански номер и опис на
писмените материали и на иззетите вещи, ако има такива, и кому са поверени за пазене.
Спазени са изискванията посочени в чл.43, ал.1 и сл. от ЗАНН, като при съставянето
на АУАН, същият е подписан от съставителя и двамата свидетели, посочени в него, предявен
4
е на представителя на нарушителя да се запознае със съдържанието му и да го подпише.
Препис от акта е връчен на упълномощения представител на нарушителя, което
обстоятелство не се оспорва.
В тази връзка съда счита направените от страна на проц.представител на
жалбоподателя възражения, касаещи нередности по време на издаването и съставянето на
АУАН-ът като неоснователни по следните съображения:
В процесния АУАН изрично са посочени двама свидетеля, а именно Н. Р. Р. и К. Д. С.,
като срещу всеки от тях е изрично упоменато какъв вид свидетел е. Така срещу името на
св.Н. Р. Р. е вписано, че същия е свидетел при проверката и съставянето на АУАН, а срещу
името на св.К. Д. С. е вписано, че същата е свидетел на съставянето на АУАН-ът. По този
начин са спазени всички законови изисквания и не са налице твърдяните от страна на
проц.представител на жалбоподателя нарушения, касателно видовете свидетели по акта.
Неоснователно е и възражението относно визираната неяснота от страна на
проц.представител на жалбоподателя, че при съставянето на акта, свидетели не са лицата,
присъствали по време на първоначалната проверка. Както става ясно от материалите по
делото първоначалната проверка е била извършена от служители на РИОСВ- Шумен, когато
спрямо жалбоподателя са били дадени посочените преписания в КП № ЗВ-80/ 27.08.2024г., а
АУАН-ът е издаден от служители на РИОСВ- Русе, след извършването на последваща
проверка. Т.е. свидетелите по първоначалната проверка няма как да бъдат свидетели на
издадения АУАН, тъй като същите са от различни териториални служби на РИОСВ, но
настоящия съдебен състав счита, че по този начин принципа на чл.40, ал.3 от ЗАНН не е
нарушен, тъй като никъде в закона няма вменено задължение на актосъставителя да състави
акт единствено в присъствието на лицата, извършили предходна проверка, нито пък
актосъставителя има задължение да посочва поради какви обстоятелства съставя акта в
присъствието на други двама свидетели. Негово задължение е да отбележи в съставения акт
какви са тези свидетели, което е изпълнено от страна актосъставителя, поради което
настоящия съдебен състав счита, че по никакъв начин нормите на ЗАНН не са били
нарушени. Следва да се посочи и факта, че свидетеля, участвал при проверката, когато е
било установено нарушението, а именно Н. Р. Р. е вписан в процесния АУАН, т.е. изпълнена
е нормата на чл.43 от ЗАНН. Визираните от проц.представител други двама свидетели са
участвали в предходна проверка и са се произнесли с констативен протокол относно
установените от тях нередности, поради което възражението за тяхното включване в
процесния АУАН е неоснователно и неправилно.
Издаденото наказателно постановление съдържа всички посочени в чл.57, ал.1, т.1 до
т.13 от ЗАНН, задължителни реквизити, а именно собственото, бащиното и фамилното име
и длъжността на лицето, което го е издало, датата на издаването и номерата на
постановлението, датата на акта, въз основа на който се издава и името, длъжността и
местослуженето на актосъставителя, собственото, бащиното и фамилното име на
нарушителя и точния му адрес, единен граждански номер, а в случай че е чужденец
имената, точния адрес, дата на раждане, а ако има информация за това - и място на раждане,
5
по паспорт или заместващ го документ за пътуване с посочване на номер, дата на издаване и
издател на документа, описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават,
законните разпоредби, които са били нарушени виновно, вида и размера на наказанието,
отегчаващите и смекчаващи обстоятелства и другите обстоятелства, взети предвид при
определяне вида и размера на наказанието, времето, през което наказаното лице е било
лишено по административен ред или фактически от възможността да упражнява определена
професия или дейност, което се приспада от времето на изтърпяване на наказанието
временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност, вещите,
които се отнемат в полза на държавата, разпореждането с веществените доказателства,
размера на обезщетението и на кого следва да се заплати, в какъв срок и пред кой съд
подлежи на обжалване. Подписано е от длъжностното лице, което го е издало. Препис от
наказателното постановление по реда на чл.58 от ЗАНН е връчен на нарушителя.
Съдът намира, че при съставянето на акта и издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съществени
процесуални нарушения биха били допуснати при неспазване на изискванията за форма и
съдържание на властническите актове до степен да не могат да породят правно действие или
да накърняват правото на защита на дееца, каквито съдът не констатира. АУАН и
наказателното постановление са съставени от компетентните за това органи, в съответствие
с предвидения за това ред и съдържат необходимите реквизити по ЗАНН.
Не се спори между страните по делото, че по време на извършена проверка на
27.08.2024 година на „И-УЕЙСТ СИЛИСТРА“ АД- жалбоподателя в настоящето съдебно
производство, били констатирани редица нарушения на ЗУО, в резултат на което на
дружеството – жалбоподател били дадени задължителни предписания, обективирани в КП
№ ЗВ-80/27.08.2024 година, както и срок за изпълнение на същите.
Установи се също така, че срещу предписанията не са били подавани жалби от страна
дружеството- жалбоподател, поради което дадените предписания са влезли в законна сила и
указаните с него фактически действия са подлежали на изпълнение. Дадените в трите точки
предписания изискват активно поведение от страна на адресата в рамките на посочените в
него срокове за изпълнение. Следва да се отбележи, че в акта са посочени и последиците от
неизпълнение на предписанията.
Съдът споделя напълно становището на наказващия орган, че релевираните от
жалбоподателя доводи, досежно нищожността и незаконосъобразността на неизпълненото
дадено предписание по т.3 от КП № ЗВ-80/27.08.2024г., което не е било изпълнено от страна
на дружеството-жалбоподател и въз основа на което е издадено и обжалваното НП, са
ирелевантни за настоящото производство и не следва да се обсъждат по същество, тъй като
нарушението се състои в неизпълнение на влязло в сила предписание, за което е
недопустимо в тази фаза на процеса да се извършва косвен съдебен контрол за
законосъобразност на издаденото предписание. За така издаденото предписание е предвиден
различен ред за контрол, в това число и съдебен, уреден в разпоредбите на АПК, но в
6
конкретния случай този ред не е използван и съответно предписанието е влязло в сила и
подлежи на изпълнение. Същевременно в случай, че жалбоподателят е считал за
недостатъчен дадения му срок за изпълнение на предписанията, същият е разполагал и с
възможността да поиска удължаване на срока или да оспори съответния индивидуален
административен акт, в който са дадени предписанията, което не е направено. Редът за
изразяване на несъгласие с това предписание е атакуването му по предвидените с АПК
процесуални правила, като при липсата на такова обжалване, същото е влязло в сила и е
обвързало жалбоподателя по задължителен начин. С други думи казано, подобно
възражение е недопустимо в това производство и не следва да се преразглежда въпросът за
законосъобразността и правилността на дадените предписания.
Неизпълнението на предписанието е въздигнато от разпоредбата на чл.156, ал.1 от
ЗУО в юридически факт, с който законът свързва реализиране на
административнонаказателна отговорност, за която е необходимо да се докаже единствено
наличието на предписание, свеждането му до знанието на неговия адресат и неговото
неизпълнение в срок, които предпоставки в настоящия случай безспорно са налице, като
законосъобразността на самото предписание е предмет на друго производство и не следва да
бъде обсъждана в настоящото. Поради това наведените в жалбата и съдебно заседание
доводи, свързани с липса на фактически и правни основания за издаването му и т.н., са
неотносими към законосъобразността на издаденото НП.
Във връзка с направеното възражение от страна на проц.представител на
жалбоподателя, че заповедта за проверка не е била връчена на дружеството-жалбоподател,
настоящия съдебен състав счита за неоснователно. Към делото е приета като доказателство
копие от Заповед № РД-747/ 23.08.2024г., издадена от Министъра на околната среда и водите,
въз основа на която е била извършена и първоначалната проверка на дружеството-
жалбоподател, в процеса на която са били и дадени предписания на дружеството. Заповедта
за проверка е била представена за запознаване на упълномощеното лице, което присъствало
на площадката, видно от изложението в писмото на директора на РИОСВ- Шумен до
директора на РИОСВ- Русе. Проверяващите органи нямат задължението да връчват копие от
заповедта на проверяваното дружество.
Неоснователни са твърденията на проц.представител на жалбоподателя за
обстоятелството, че АНО не е взел предвид факта, че предписанието в т.3 от констативния
протокол няма как да бъде изпълнено, понеже в момента дружеството „И-УЕЙСТ
СИЛИСТРА“ АД е било в процедура по издаване на комплексно разрешително.
Горецитираното обстоятелство не е относимо към даденото предписание, т.к. „И-УЕЙСТ
СИЛИСТРА“ АД има издаден актуален разрешителен документ за дейности с отпадъци до
получаване на комплексно разрешително, а такова няма издадено и към днешна дата, видно
от публичния регистър на комплексните разрешителни към ИАОС, който ни дава пълна,
ясна и конкретна информация за това кои дружества имат издадени комплексни
разрешителни. По делото е налице такава извадка от публичния регистър на комплексните
разрешителни, в която е посочено, че „И-УЕЙСТ СИЛИСТРА“ АД няма такова посочено
7
конкретно разрешително.
Нарушението е съставомерно и от субективна страна, като е налице пряк умисъл, тъй
като жалбоподателят е бил запознат изрично с дадените му писмени предписания, съзнавал
е общественоопасните последици и въпреки това съзнателно не е предприел необходимите
фактически действия, насочени към тяхното изпълнение в дадения му от административния
орган срок.
С извършването на деянието, определено от закона като административно
нарушение, жалбоподателят е осъществил приложения санкционен състав. В конкретния
случай, правилно жалбоподателят е бил наказан за това, че не е спазил предписание, каквото
е и изискването на чл.156, ал.1 от ЗУО, докато самото предписание е изготвено на основание
чл.120 от ЗУО. Деянието е извършено виновно, въпреки, че формата на вината в случая е
без значение, доколкото се касае за обективна безвиновна отговорност на ЮЛ.
С оглед размера на наложеното административно наказание – „имуществена санкция“
от 5 000 лева, който е идентичен с предвидения в закона минимум, съдът не разполага с
правомощия за редуциране на санкцията. За да определи наказанието в този минимален
размер, АНО е взел предвид всички относими факти и обстоятелства отразяващи се на
тежестта на нарушението. Съобразно изложеното по-горе, не са налице основания за
приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като случаят не е маловажен. Напротив налични са
достатъчно аргументи, че нарушенията на ЗУО са свързани с висока обществена опасност за
здравето на гражданите и опазването на околната среда и водите. Касае се за дългогодишно
неглижиране на задълженията, свързани с организацията на процеса свързан с управление
на отпадъците и спазването на ЗУО и правото на ЕС, които предполагат и бъдещи
наказателни процедури срещу Република България в тази насока.
Ето защо, съдът намира, че от всичко изложено до тук се доказва по безспорен начин,
че дружеството-жалбоподател, като не е изпълнило дадените му с т.3 по КП № ЗВ-80 от
27.08.2024 година задължителни предписания, чрез бездействието си е осъществило от
обективната страна посоченото в акта за установяване на административно нарушение и в
наказателното постановление нарушение по чл.156, ал.1 от ЗУО във вр. с чл.120 от ЗУО.
Административнонаказващият орган правилно е издирил и приложимата в случая
санкционна норма, а именно административнонаказателната разпоредба на чл.156, ал.1 от
ЗУО във вр. с чл.120 от ЗУО, която предвижда, че за неизпълнение на предписание по чл.113,
ал.3 или чл.120 на физическите лица се налага глоба в размер от 2000 до 10 000 лева, а на
юридическите лица имуществена санкция в размер от 5000 до 20 000 лева. В тази връзка
съдът счита, че в настоящия случай именно "И-УЕЙСТ СИЛИСТРА" АД се явява в
качеството на юридическо лице, което следва да понесе отговорността за неизпълнение на
предписанието, поради което правилно е била ангажирана административнонаказателната
му отговорност за посоченото нарушение. В същото време съдът намира, че
административно-наказващият орган е индивидуализирал правилно наказанието, като е
наложил наказание в размер на установения минимум от 5000,00 лева.
С оглед на всичко гореизложено съдът намира, че обжалваното наказателно
8
постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено изцяло.
Според чл.63д, ал.1 от ЗАНН в съдебните производства пред районния съд страните
имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Според чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата
оттегли жалбата, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на
разноски. С оглед крайния изход на спора и направеното от пълномощника на въззиваемата
страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като взе предвид
фактическата и правната сложност на случая, съдът прецени, че жалбоподателят следва да
бъде осъден на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН във вр. с чл.143 от АПК да заплати на
Агенцията за държавна финансова инспекция юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 (сто) лева, определено съгласно чл.144 от АПК във вр. с чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.37,
ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Искането на проц.представител на жалбоподателя за присъждане на адвокатско
възнаграждение се явява неоснователно при този изход на делото и следва да бъде
отхвърлено като такова по аналогия на изложеното по-горе.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 във вр.с чл.63, ал.9 от
ЗАНН, Районен съд- Силистра
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 33/ 19.12.2024г., издадено от Д. М.
И., на длъжност Директор на РИОСВ- Русе, въз основа на АУАН № 0002893/ 25.11.2024г. с
което на основание чл.156, ал.1 във вр.с чл.120 от Закона за управление на отпадъците е
наложено административно наказание- „имуществена санкция“ в размер на 5 000 лв / пет
хиляди лева / на „И-УЕЙСТ СИЛИСТРА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление- гр.С. представлявано от С. В. Т., като законосъобразно, доказано, обосновано и
правилно.
ОСЪЖДА „И-УЕЙСТ СИЛИСТРА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление- гр.С., представлявано от С. В. Т. да заплати на РИОСВ- Русе юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв.М. Ш. при АК-София за присъждане на
адвокатско възнаграждение, като неоснователно.
Решението подлежи на касационно обжалване в четиринадесет дневен срок пред
Административен съд- Силистра, считано от датата на съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
9