Р Е Ш Е Н И Е
№ 5475
гр. В., 20.11.2014г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХX състав, в открито съдебно заседание,
проведено на двадесети
октомври
две хиляди и четиринадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА
при
участието на секретаря А.Д., като разгледа докладваното от съдията гр.д. №3365 по описа за 2014 година на Варненския районен съд, Х състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „Р.
- В.” ЕООД, ЕИК * със седалище и адрес на управление гр. С., р-н „Вр.”,
ул. „*” №* срещу Д. Здр. П. - Янк., ЧСИ с рег. №* с
район на действие Окръжен съд – В. с адрес гр. В., ул. „Ан. К.” № * кумулативно
обективно съединени иск с правно основание чл.441 ГПК, вр. с чл.45 ЗЗД, вр.
с чл.74 ЗЧСИ да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца
сумата от 6 547лв, представляваща
обезщетение за претърпяна загуба вследствие процесуално незаконосъобразно
принудително изпълнение по изп. дело №* по
описа на ЧСИ Д. Янк., изразяваща се в събран от длъжника и неизплатен на ищеца
– взискател по изпълнителното дело адвокатски хонорар, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 17.03.2014г. до
окончателното изплащане на задължението, както и иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД да бъде осъден ответникът
да заплати на ищеца сумата от 798.46лв,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 04.01.2013г.
до 16.03.2014г.
Твърди
се в исковата молба, че на основание изпълнителен лист от 18.10.2012г. на
Варненски апелативен съд по влязло в сила решение по търг. дело №*г. по описа на ВнАС е образувано изп. дело №* по описа на ЧСИ Д. П. – Я..
Страни по изпълнителното дело са „Р. - В.” ООД като взискател и „Тр. В.” като длъжник. Изпълнителното дело е образувано по
молба на адв. И.Х.Н.. По изп. дело е приложен договор за правна защита и
съдействие от 05.11.2012г., ведно с пълномощно от същата дата. В договора за
правна защита се потвърждава, че адв. И.Н. е получил в брой сумата от 100лв за
образуване на изпълнителното дело и сумата от 6 447лв за представителство
по изпълнителното дело. Твърди се от ищеца, че договорът за правна защита и
съдействие, както и пълномощното, не са подписани от представляващия взискателя
Атанас Тодоров Х.. Поддържа се, че взискателят не е упълномощавал адв. И.Н. да
събира вземания по изпълнителното дело, нито е посочвал на ЧСИ банкова сметка, ***.
С протокол от 04.01.2013г. на ЧСИ Д. Янк. събраните суми се разпределят, както
следва 91507.58лв за „Р. - В.” ООД и 5724.93лв за ЧСИ. Вместо да преведе на „Р.
- В.” ООД цялата определена сума, ЧСИ с преводно нареждане от 04.01.2013г.
заверява сметката на взискателя със сумата от 84960.57лв. След извършена
проверка през м. ноември 2013г. се установило, че сумата от 6547лв за
адвокатско възнаграждение е преведена на 04.01.2013г. на адв. И.Н. с оглед
дадени от него указания. Ищецът счита, че съдебният изпълнител е нарушил
чл.455, ал.2, вр. с ал.3 ГПК. С молба от 04.12.2013г. ЧСИ е поканена да преведе
на взискателя адвокатското възнаграждение. ЧСИ поканила адвокат Н. да
възстанови получената от него сума. Счита се, че с оглед липсата на такива
указания, ЧСИ незаконосъобразно е превела сумата на адв. Н., с което е нанесла
вреди на взискателя и е в забава да репарира същите. Моли се за уважаване на
предявените искове поради изложените аргументи и присъждане на сторените по
делото разноски. В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си
представител, поддържа предявените искове.
В
срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен
отговор на исковата молба от ответника ЧСИ Д. Здр. П. - Янк., в който се
оспорват предявените искове по основание и размер. Поддържа се, че претенцията
се основава на противоречиви и взаимоизключващи се твърдения, тъй като от една
страна се твърди ищецът да е изплатил адвокатското възнаграждение на адвоката,
а от друга твърди да не е подписвал договора за правна защита и съдействие.
Счита се, че не е налице нито една от предпоставките за ангажиране на
деликтната отговорност на ответника. Сочи се, че изп. дело * е образувано по искане на „Р. - В.” ООД, чрез
пълномощника адв. И.Н. с молба от 05.11.2012г. Излага се, че адв. Н. е бил
упълномощен от взискателя да извършва всички съдопроизводствени действия в
пълен обем, вкл. с правата по чл.34, ал.2 и 3 ГПК. Предвид това, в изпълнение
на законоустановените си задължения и съобразно изявленията на пълномощника,
действал като пряк представител, ЧСИ е извършил разпределението и изплатил
дължимите суми. Сочи се, че на 03.12.2013г. ищецът е депозирал молба, с която е
оттеглил пълномощията от адв. Н. по изп. дело, с оглед на което ответникът
счита, че взискателят е потвърдил наличието на валидно пълномощно до този
момент, тъй като молбата е депозирана единадесет месеца след извършеното
разпределение. В този смисъл се счита, че както главният, така и акцесорният
иск, са неоснователни. В условията на евентуалност, се поддържа, че неправилно
е определена началната дата на забавата. Ответникът намира за неоснователни и
оплакванията на ищеца за формална нередовност на договора за правна помощ и
пълномощно. Счита, че същите са валидни и съдържащи всички реквизити.
В срока по чл.131 ГПК и в условията на последващо
евентуално съединяване, ответникът предявява обратни искове с правно основание чл.45, вр. с чл.42, ал.1 ЗЗД срещу
адв. И.Х.Н. в случай на уважаване на първоначалните искове, да бъде осъден
същият да заплати на ЧСИ Д. Здр. П. - Янк. сумите в общ размер 7345.46лв, от които 6547лв претендирана
от „Р. - В.” ООД главница и 798.46лв, претендирана от „Р. - В.” ООД лихва,
представляваща обезщетение за вредите, настъпили за ЧСИ от действията на
ответника като мним представител на взискателя по изп. дело №*, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се и сторените по делото разноски.
Поддържат
се в исковата и уточняващите молби по обратния иск фактическите твърдения,
изложени в отговора на исковата молба, като се сочи, че при евентуално
уважаване на първоначалните искове, ответникът ще претърпи вреди в размер на
сумите по главните искове, настъпили в резултат на действията на адв. Н. като
мним представител. Поради това се моли за уважаване на обратния иск и
присъждане на сторените по делото разноски. В открито съдебно заседание
ответникът поддържа направените с отговора на исковата молба оспорвания, моли
за отхвърляне на главния иск, а в условията на евентуалност за уважаване на
предявения обратен иск.
В
срока по чл.131 ГПК, трето лице –
помагач на страната на ответника и ответник по обратния иск - адв. И.Н.,
депозира писмен отговор, в който оспорва първоначалните искове. Счита, че
същите са недопустими, тъй като отговорността на ЧСИ по чл.441 ГПК е спрямо
длъжника, а не спрямо взискателя. Оспорват се и като неоснователни, като се
поддържа, че не са налице предпоставките от фактическия състав на непозволеното
увреждане. Не е налице незаконосъобразно действие на ЧСИ, тъй като липсва
отмяна действията на ЧСИ от съда. Моли се за отхвърляне на първоначалните
искове. Оспорва се като недопустим и предявеният обратен иск. Счита се, че адв.
Н. не може да бъде страна и да носи отговорност за твърдени вредоносни действия
на ответника по главния иск доколкото отговорността за вреди е лична. Обратният
иск се оспорва и по основание и размер и се моли за неговото отхвърляне. В
открито съдебно заседание третото лице – помагач, чрез процесуален
представител, поддържа депозирания отговор на исковата молба. Моли за
отхвърляне както на главния, така и на обратния иск.
В
срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен
отговор на исковата молба по първоначалните искове и от подпомагащата страна „З.А.”
АД, ЕИК *, в който се подкрепят изложените от ЧСИ доводи за
неоснователност на предявените първоначални искове. Счита се, че действията на
ЧСИ, посочени в исковата молба, няма как да доведат до настъпване на
имуществени вреди в претендирания размер. Поддържа се, че липсва логика в
твърденията от една страна да липсва упълномощаване на адвоката, от друга да му
е заплатено адвокатското възнаграждение. В този смисъл би следвало ищецът да
цели да си върне нещо, което не е дал и се злоупотребява с права. Оспорва се да
е налице причинно – следствена връзка, както и противоправност. Признава се, че
ЗАД „Ар.” е застраховател на ЧСИ Даниела Петрова – Янкова за
периода 18.04.2012г. до 17.04.2013г. по полица №*.
Моли се за отхвърляне на предявените срещу ЧСИ искове. В открито съдебно заседание
подпомагащата страна „З.А.” АД не изразява становище.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Издаден е в полза на „Р.В.” ООД, чрез адв. И.Н., изпълнителен лист от
18.10.2012г. срещу „Тр.В.” АД за сумата от
80 446лв /л.9/.
Прието е за безспорно между
страните на осн. чл. 146, ал.1, т.3 и 4 ГПК, че изп. дело * по
описа на ЧСИ Д. П. –
Я. е образувано по молба на взискателя „Р. - В.” ООД; че
сумата от 6547лв е преведена от сумите за разпределение от ЧСИ Д.– Я.по
сметка на адв. И.Н. на 04.01.2013г.
Видно е от молба, приета на
л.58 от делото, че молбата за образуване на изпълнителното дело е подадена от
адв. И.Н. в качеството му на пълномощник на „Р. В.” ООД.
Приобщени към
доказателствата на л.10 /лице и гръб/ са договор за правна защита и съдействие
и пълномощно от 05.11.2012г., с които „Р. - В.” ООД, представлявано от Ат. Т. Х., упълномощава адв. И.Н. да представлява дружеството
пред ЧСИ 711, като завежда и води делото му пред всички инстанции, като
извършва всички съдопроизводствени действия, включително получаване на
депозирани разноски, като изрично има и правата по чл.34, ал.2 и 3 ГПК, сред
които да получава пари и други ценности. Договореното възнаграждение е в размер
от 6 547лв, като е извършено отбелязване, че сумата е изцяло изплатена на
процесуалния представител в брой.
С протокол от 04.01.2013г.
/л.11/, ЧСИ Д. Янк. е разпоредила постъпилата по изп. дело №* в размер от 97 232.51лв да се разпредели, като по
сметка на взискателя се преведе сумата от 91 507.58лв, а по сметка на ЧСИ
да се преведе за такси и разноски сумата от 5 724.93лв.
С писмо от 03.01.2013г.
/л.15/, адв. И.Н. е отправил молба до ЧСИ П. –
Я., с която е посочил банкови сметки на „Р. В.” ООД и своя банкова сметка ***.
С преводни нареждания от
04.01.2013г. /л.12 и 13/ по сметка на „Р. - В.” ООД е преведена сумата от
84960.57лв, а по сметка на адв. И.Н. сумата от 6547лв.
С молба от 03.12.2013г.
/л.59/, депозирана по изпълнителното дело, Ат. Т. Х. в качеството му на представляващ „Р. - В.” ООД е
заявил, че оттегля пълномощното си от адв. И.Н..
С молба от
04.12.2013г. /л.17 и 18/ представляващият „Р. - В.” ООД Ат. Т. Х., излага, че по делото не е упълномощавал по надлежния ред адв. Н. да
се разпорежда със събраните суми и се моли сумата от 6547лв да бъде преведена
по сметка на взискателя, ведно с лихви за забава.
На
06.12.2013г. ЧСИ е изпратил съобщение до адв. И.Н. за възстановяване на
преведеното адвокатско възнаграждение.
Ищецът по
делото е оспорил автентичността на приетото по делото пълномощно към адв. Н.,
посредством което е образувано изпълнителното дело, по повод на което е открито
производство по реда на чл.193 ГПК, в рамките на което е допуснато провеждането
на съдебно – почеркова експертиза. Съобразно заключението на вещото лице Н.Р.
/л.148 – 158/, подписите, посочени като обект на експертизата, не са положени
от лицето А.Т. Х.,*** ООД.
Приети са на
л.159 удостоверение за присъединяване по чл.456 ГПК, както и сметка, издадена
от ЧСИ Д. Янк. от 07.01.2013г. по изп.д.
Приобщена по делото е
застрахователна полица №* /л.60/, обективираща договор за застраховка между застрахован Д. Здр.
П. - Янк. и застраховател ЗАД „Ар.”. Предмет на застраховката е
професионалната отговорност на ЧСИ в периода 18.04.2013г. до 17.04.2014г.
Въз основа
на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните,
съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на исковете
с правно основание чл.441 ГПК, вр. с чл.45 ЗЗД, вр. с чл.74 ЗЧСИ ищецът следва да установи елементите от
фактическия състав на непозволеното увреждане, като докаже осъществено от ЧСИ
противоправно деяние /процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение/, в резултат на което са причинени посочените в
исковата молба имуществени
вреди под формата на претърпени
загуби, включително че адвокатското възнаграждение е изплатено от взискателя на
адв. Н.;
причинно – следствената връзка между деянието и вредите; размера на претърпените вреди;
че ответникът е изпаднал в забава, както и претенцията за обезщетение за забава
по размер.
В тежест на ответника е да докаже изпълнение на задължението
да репарира причинените вреди, или направените правоизключващи възражения.
Безспорна е по делото гореустановената фактическа
обстановка. Спорен момент е дали така установените факти обуславят наличието на
противоправно поведение от страна на съдебния изпълнител.
Настоящият съдебен състав намира
доводите на ищеца за незаконосъобразност на принудителното изпълнение по
отношение на взискателя за неоснователни по следните съображения: Няма спор, че
изпълнителното дело е образувано от името на взискателя „Р. - В.” ООД, чрез
пълномощник адв. Н.. Независимо от оспорване автентичността на пълномощното и
установеното по делото, че положеният в него подпис за упълномощител не
принадлежи на управителя на „Р. - В.” ООД, от една страна взискателят се е
ползвал както от образуването на изпълнителното дело от негово име, така и от
всички останали действия по делото в негова полза с изключение на извършения
превод на исковата сума по сметка на адв. Н.. От друга страна, за органа,
ръководещ процеса – съдебния изпълнител, не е налице възможност да извършва
проверка на автентичността на придружаващите документи към молбата за
образуване на изпълнителното дело в процес, който се основава на принципа на добросъвестност
по чл.3 ГПК, която дължат страните и процесуалните им представители. Задължение
на съдебния изпълнител по силата на чл.426, ал.3, вр. с чл.129, вр. с чл. 128 ГПК е да се увери в наличието на пълномощно към лицето, подало молбата. Няма
спор между страните, че пълномощно към молбата за образуване на изпълнителното
дело е било приложено. Видно от съдържанието на същото, в него е вписано, че
пълномощникът разполага с представителна власт да води делото до приключване на
производството, като извършва всички съдопроизводствени действия, включително с
правата по чл.34, ал.2 и 3 ГПК, сред които и да получава пари и други ценности.
Депозирано е било изрично пълномощно, което несъмнено е сочело на наличие на
представителна власт за получаване на суми. До датата на разпределението и
извършените преводи от съдебния изпълнител – ответник, това пълномощно не е
било оттегляно. Видно, че едва след действията на ЧСИ по превод на сумите
пълномощното е оттеглено от взискателя. В този смисъл съдът намира, че не е
било налице нарушение на чл.455, ал.2 и 3 ГПК доколкото сметка за превод на
сумата е била посочена от процесуалния представител, чиито пълномощия не са
били оттеглени до този момент. Така мотивиран, съдът намира, че установената в по-късен момент неавтентичност
на пълномощното не може да обуслови извод за виновност и противоправност на
действията на ЧСИ.
Неоснователни са и оплакванията
на ищеца относно формата на пълномощното. Процесуалната уредба досежно
пълномощното /чл.33 ГПК/ е от такъв характер, че изисква единствено да е налице
яснота относно самоличността на упълномощителя и упълномощения, да е подписано
и да е ясна волята на упълномощителя относно обема на представителната власт.
Поради това, дори и депозираното пълномощно да не отговаря на образец от кочан,
това не лишава пълномощника в процеса от представителна власт.
Така мотивиран, съдът намира, че не се установи по делото
виновно поведение на ответника и процесуална незаконосъобразност на
принудителното изпълнение по изп. дело №* по повод разпределение на сумите.
Липсата на изискуема
положителна предпоставка за ангажиране деликтната отговорност на ответника налага
извода за неоснователност както на главния иск за заплащане на сумата от
6547лв, така и на обусловения от него акцесорен иск за заплащане на обезщетение
за забава в размер от 798.46лв, поради което исковете следва да бъдат отхвърлени.
Поради отхвърляне на
първоначално предявените искове и несбъдване на вътрешнопроцесуалното условие,
съдът не дължи произнасяне по предявения в условията на евентуалност обратен
иск.
С оглед изхода на спора,
отправеното своевременно искане и представените доказателства за действително
заплащане и на осн. чл.78, ал.3 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер от
996лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Р. - В.” ЕООД, ЕИК *
със седалище и адрес на управление гр. С., р-н „Вр.”, ул. „*” №* срещу Д. Здр. П. - Янк., ЧСИ с рег. №* с
район на действие Окръжен съд – В. с адрес гр. В., ул. „Ан. К.” №* кумулативно
обективно съединени иск с правно основание чл.441 ГПК, вр. с чл.45 ЗЗД, вр.
с чл.74 ЗЧСИ да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца
сумата от 6 547лв /шест хиляди
петстотин четиридесет и седем лева/, представляваща
обезщетение за претърпяна загуба вследствие процесуално незаконосъобразно
принудително изпълнение по изп. дело №* по
описа на ЧСИ Д. Янк., изразяваща се в събран от длъжника и неизплатен на ищеца
– взискател по изпълнителното дело адвокатски хонорар, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 17.03.2014г. до
окончателното изплащане на задължението, както и иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД да бъде осъден ответникът
да заплати на ищеца сумата от 798.46лв /седемстотин
деветдесет и осем лева и четиридесет и шест стотинки/, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода 04.01.2013г. до 16.03.2014г.
Решението е
постановено при участието на трети лица
– помагачи ЗАД „Ар.”, ЕИК * със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Ст. К.” №* и
адвокат И.Х.Н. ***, конституирани на
страната на ответника Д. Здр. П. - Янк., ЧСИ с рег. №* с
район на действие Окръжен съд – В. с адрес гр. В., ул. „Ан. К.” №*.
ОСЪЖДА „Р. - В.” ЕООД, ЕИК * със седалище и адрес на управление гр. С., р-н „Вр.”,
ул. „*” №* да заплати на Д.
Здр. П. - Янк., ЧСИ с рег. №* с
район на действие Окръжен съд – В. с адрес гр. В., ул. „А. К.” №* сумата
от 996лв /деветстотин деветдесет и
шест лева/, представляваща сторени по делото разноски, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: