Решение по дело №1952/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. София, 01.02.2021 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-19 състав в закрито съдебно заседание през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

    

  СЪДИЯ: РАЙНА СТЕФАНОВА

 

като разгледа  търг. дело № 1952 по описа за 2020 година, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, във  вр. глава XXI от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 20201008161055 на адв. А.И., в качеството й на адвокат, разполагащ с изрично пълномощно за представителство пред Агенция по вписванията, по смисъла на чл. 15, ал. 1, т. 4 от ЗТРРЮЛНЦ, срещу Отказ № 20200923122629 от 24.09.2020 г. на длъжностно лице по регистрацията /ДРЛ/ към Агенция по вписванията, постановен по заявление с вх. № 20200923122629/23.09.2020 г., с което е заявено за вписване заличаването на Т.У.-Г., с ЕИК*******като съдружник в търговско дружество И." ООД, с ЕИК ********

Жалбоподателят излага аргументи за неправилност и незаконосъобразност на постановения отказ, като иска неговата отмяна и вписване на заявените обстоятелства. Изразява несъгласие с доводите на ДЛР, че напусналият доброволно съдружник /Т.У.-Г./ не притежава необходимата процесуална легитимация, за да инициира вписване на промяната в обстоятелствата свързани с неговото участие в дружеството И." ООД, за липса на доказателства за достигане на предизвестието по чл.125, ал.2 ТЗ до И." ООД, както и за необходимостта от представяне на доказателства за съдбата на освободените дялове от капитала на И." ООД.

Жалбоподателят поддържа, че в хипотеза на чл. 125 ал. 2 ТЗ, при допуснато от дружеството бездействие по отношение изпълнение на задължението му да заяви факта на прекратеното членство пред регистъра, това може да бъде направено от самото засегнато лице - напусналият съдружник. В този смисъл счита, че Т.У.-Г. се явява оправомощен да поиска подобно вписване, като ДЛР няма основание да го отклони правейки формално позоваване на чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ. На следващо място изтъква, че с постановление на МС №61 от 2 април 2020г. за условията и реда за създаване на търговски дружества от държавните висши училища за целите на стопанската реализация на резултатите от научни изследвания и обекти на интелектуалната собственост, в чл.4 е зададена задължителна рамка относно предмета на дейност на търговските дружества, в които участват висшите училища. Предметът на дейност на И." ООД, не съответства на новите изисквания. Изтъква, че Т.У.-Г. не разполагал с правомощия да свиква ОС, поради факта, че не притежавал изискуемия се по дружествен договор за целта размер на дялове от 1/10 или 50 дяла.

Извън горното излага, че от 06.04.2010 година и до датата на подаване на частната жалба дружеството И." ООД е без вписан управител, който да заяви по партида на дружеството настъпилата промяна-напускане на съдружника и заличаването му в ТРРЮЛНЦ.

Твърди, че прекратяването на участието на съдружник в търговско дружество настъпва единствено в резултат от упражняване на субективно потестативно право и не било обвързано от решение на общото събрание на съдружниците. Прекратяването на участието на съдружника следвало да бъде вписано само въз основа на представеното предизвестие, дадено в 3-месечен срок, от изтичането на който настъпвали последиците му. Нямало необходимост от провеждане на ОС и вземане на решения за съдбата на дружествените дялове на напускащия съдружник, а още по-малко за прекратяване на членството на доброволно поискалия това съдружник.

Поддържа се, че спрямо Т.У.-Г. е изпълнен целия фактически състав нужен за прекратяване на участието му като съдружник в И." ООД, съобразно предвидената в чл. 125, ал. 2 ТЗ процедурата, доколкото Т.У.-Г. е отправил писмено предизвестие до дружеството – И." ООД, посредством което успешно е упражнил гарантираното му от закона право на едностранно прекратяване на участието му, като съдружник в И." ООД. Предизвестието до И." ООД било отправено с препоръчано писмо с обратна разписка на „Български пощи“ ЕАД, връчена в седалището на  И." ООД. Датата на получаване на писменото предизвестие за напускане била 05.06.2020г., като от този момент започнал да тече тримесечния срок на предизвестието за напускане дадено от съдружника - Т.У.-Г., респективно искането за вписване на промяната било направено от съдружника 18 дни след изтичане на законоустановения срок, предвид бездействието на самото дружество в тази посока. Следователно искането подадено до ДЛР било редовно и правно издържано, като отрицателното произнасяне не кореспондирало на нормативните изисквания разписани в ЗТРРЮЛНЦ и съдебната практика.

По гореизложените съображения жалбоподателят иска от съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания отказ на АВ, и същевременно да даде указания към длъжностното лице по регистрацията да впише заявената промяна по партидата на Т.У.-Г..

 

Съдът, като взе предвид оплакванията на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намира следното:

Със заявление вх. 20200923122629/23.09.2020г., е поискано вписване на промяна по партидата на И." ООД, изразяваща се в това да се отрази прекратяването на участието на Т.У.-Г. като съдружник в посоченото дружество.

Жалбата е депозирана в срок, срещу подлежащ на обжалване акт - отказ на АВ и следователно е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Заявлението е подадено от оправомощено лице - адвокат А.И. в качеството й на пълномощник на напусналия съдружник - Т.У.-Г.. Със заявлението е представено изрично адвокатско пълномощно, с което представляващият Т.У.-Г. е упълномощил адвокат А.И. да го представлява в производството пред АВ, като впише промяна в обстоятелствата – заличаване на съдружник по отношение на И." ООД.

При служебно извършена проверка по партида на И." ООД в ТРРЮЛНЦ съдът установи, че дружеството е вписано на 06.04.2010 г.  в 14:00:52 часа с управител Е.Д.Г., като само 20 минути по-късно в 14:19:29 часа на същата дата управителят е заличен, като и към днешна дата няма вписан управител. С оглед продължителния период от време /повече от 10 години/, през който И." ООД е без управител, съдът счита че по аналогия може да се приложи чл.141, ал.5 ТЗ , поради което е оправдано да се признае на бившия съдружник легитимация на заявител по чл.15 от ЗТРРЮЛНЦ. Напускащият съдружник не може да бъде поставен в зависимост от волята на дружеството, което бездейства  и е без надлежен представител – заявител по смисъла на чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ. 

За да откаже вписване на заявеното обстоятелство, длъжностното лице е мотивирало постановения отказ  № 20200923122629 от 24.09.2020 г. при АВ - ТРРЮЛНЦ излагайки, че напускащият по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ съдружник не е носител на самостоятелно процесуално право да поиска сам да бъде заличено вписването му като съдружник по партидата на дружеството, което е напуснал. Отсъствали и доказателства за успешното връчване на дружеството на писменото предизвестие за прекратяване на участието, което е отправено от съдружника. Нямало ангажирани доказателства и за това каква е съдбата на овакантените от съдружника - Т.У.-Г. дружествени дялове, а именно дали капиталът на дружеството се намалява съответно на размера на тези дялове или те се поемат от останалите съдружници, като в последния случай се представял и документ за внесен по сметка на дружеството в банката капитал в размер на дела на напусналия съдружник.

Освен това заявлението не било придружено от дружествен договор, където трябвало да бъде отразена съответната промяна в състава съдружниците, който договор да е заверен от представляващия  дружеството.

 

Съдът взе предвид следното:

Съгласно Решение № 46 от 22.04.2010 г. по търг. д. № 500/2009 г., II Т. О. на ВКС, основанията, на които може да бъде прекратено участието на съдружник в ООД, са регламентирани в чл. 125, ал. 1 и, ал. 2 ТЗ. В една от хипотезите - чл. 125, ал. 2 ТЗ, прекратяването е последица от свободно формираната и външно изразена воля на съдружника, в чиято полза законът признава право да напусне доброволно дружеството като за целта отправи писмено предизвестие. Единствените условия, с които е обвързано упражняването на това право, е волеизявлението за напускане да бъде отправено в писмена форма и в рамките на определен срок - тримесечен, съгласно диспозитивното правило на чл. 125, ал. 2 ТЗ, или по-дълъг, предвиден в дружествения договор. Моментът, в който настъпва прекратяване на членственото правоотношение в разглежданата хипотеза, не е визиран в Търговския закон. Независимо от отсъствието на изрична правна уредба в тази насока, доколкото писменото предизвестие е способ за реализиране на потестативното право на съдружника да предизвика едностранно промяна в персоналния състав на търговското дружество, прекратяването следва да се счита за настъпило ipso facto към момента на изтичане на срока на предизвестието. Именно поради потестативния характер на признатото в чл. 125, ал. 2 ТЗ субективно право, законът не поставя като условие за възникване на правните последици от реализирането му наличие на решение на общото събрание за освобождаване на съдружника.

Заличаването в търговския регистър на съдружника има само декларативно действие и то трябва да бъде сведено чрез данните в АВ до знанието на всички, предвид придадената от закона публичност на факта, съобразно разпоредбата на чл. 119, ал. 1, т. 1 вр. чл. 115, т. 3 ТЗ. Въпреки, че формално се касае за настъпила промяна в дружествения договор, то именно поради обстоятелството, че тя не е резултат от волята на общото събрание, решение за вписване на промяната досежно членския състав не се изисква, а доколкото са необходими решения на този орган за следващите се промени в капиталовата структура, то те са въпрос на организация и приоритет изцяло в компетентност на дружеството. /така решение № 2431/08.12.2015 г. по т. д. № 4620 по описа на САС за 2015 г./ Съдружникът не може да бъде възпрепятстван от декларирането в търговския регистър на факта на прекратеното членство и то при конкретната хипотеза на липса на вписан управител от учредяването на дружеството.

В този смисъл, съдът не споделя доводите на длъжностното лице по вписванията за постановяване на отказ относно нелегитимността на заявителя и необходимостта от решение на ОС на дружеството за съдбата на освободените дялове и за намаляване на капитала.

 

Основателен е отказът на АВ по изложените съображения, че не се установява от представените документи предизвестието за напускане да е достигнало до дружеството.

В случая е налице отправено писмено предизвестие от съдружник до дружеството И.“ ООД и решение на академичния съвет на университета в този смисъл, изпратено с обратна разписка на адреса по регистрация на дружеството– гр. София, ул. „********чрез доставчика „Български пощи” ЕАД, като на 05.06.2020г. писмото е върнато поради причина „Получателят се е преместил на друг адрес“ .

Доставката на препоръчани пощенски пратки е услуга, подробно регламентирана с Общите условия на Договора с потребители на универсалната пощенска услуга и пощенски парични преводи, извършвани от „Български пощи” ЕАД /ОУ на ДПУПУППП/ – чл.44 и чл.53. Задължение на доставчика е да връчи пратката на посочения адрес на ЮЛ в деловодството или на упълномощен служител. При доставяне на препоръчани пощенски пратки с известие за доставяне, получателят подписва известието, попълва датата на получаването и другите необходими реквизити и го предава на пощенския служител. БП го връща за доставяне на подателя като препоръчана пратка.  

Съгласно чл.51 когато получателите на пощенски пратки, пощенски колети и пощенски парични преводи са сменили адреса си, пратките и пощенските парични преводи се препращат служебно на новия им адрес, ако е известен на пощенската служба. В тези случаи получателите заплащат цената на услугата по препращането.

Член 53 предвижда, че пощенски пратки, които не могат да бъдат доставени поради това, че: не са потърсени в определения срок; получателите отказват да ги получат или да заплатят сумата на наложения платеж; заминали са на неизвестен адрес; непознати са на посочения адрес или са починали; посоченият адрес е недостатъчен или не съществува, се връщат веднага на подателите. В предвидените в ОУ хипотези – ако получателят не бъде открит на адреса, може да бъде оставено писмено служебно  известие в пощенската кутия с покана получателят да се яви в пощенската служба. Оставянето на известие в пощенската кутия от пощенския оператор не е равнозначно на връчване, тъй като няма законодателно предвидена фикция, че непотърсената пратка е връчена.

Редовността на връчването се обуславя от изпълнение на предвидените в Общите условия изисквания. Договорът се счита изпълнен с доставянето на пощенските пратки, пощенските колети и изплащането на сумите по пощенските парични преводи или трансфера им по посочените сметки; б) с връщането на подателите на недоставените пощенски пратки, пощенските колети или сумите по пощенските парични преводи.

В конкретната хипотеза, пратката по избрания начин за връчване – чрез „Български пощи“ не е доставена на дружеството, тъй като съгласно отразеното  „получателят се е преместил на друг адрес“. В този случай, горепосочените правила предвиждат , че пратката се връща веднага на подателя. Не може да бъде споделено, че е налице фингирано връчване, доколкото дружественият договор на И.“ ООД не предвижда такова в чл.11.2. Липсата на надлежно връчване – уведомлението не е доставено и липсата на предвидена възможност в закона да се приложи по аналогия разпоредбата на чл.50, ал.2 ГПК, води до извода че писменото предизвестие по чл.125 , ал.2 ТЗ не е достигнало до адресата си.

 Според чл. 2, ал. 1 ЗННД нотариусът е лице, на което държавата възлага извършване на предвидените в законите нотариални действия. Последните са посочени изчерпателно в чл. 569 ГПК, като разпоредбата на т. 3 изрично урежда компетентността на нотариуса за връчване на нотариални покани, който способ очевидно може да намери  приложение в разглежданата хипотеза на уведомяване на дружеството за изявлението на съдружника.

Допустимо е да се фингира недоставеното или само изпратено от съдружника съобщение до дружеството като получено, единствено в случай че дружественият договор предвижда определени предпоставки и/или фактически констатации, при наличие на които ще се счита, че е положена дължимата грижа да се доведе до знанието на дружеството изявлението на напускащия съдружник.

В случай че дружественият договор не обективира такъв ред, уведомяването на дружеството/общото събрание следва да бъде надлежно удостоверено посредством връчване по възлагане от нотариус (чл. 50 ЗННД), доколкото не се касае за връчване на книжа от съда , когато се прилагат уредените в чл. 37–58 ГПК способи за връчване или в изпълнително производство – чрез частен съдебен изпълнител (чл. 43 ЗЧСИ), който може да удостоверява връчване на книжа само във връзка с образуваните пред него изпълнителни дела или при изрично възлагане от съда в хипотезата на чл. 42, ал. 2 ГПК.

В случая, липсата на надлежно връчване, макар и уведомлението на съдружника да е изпратено на вписания адрес на управление на дружеството, не е произвело предвидените в чл. 125, ал. 2 ТЗ правни последици, респ. не е поставило началото на 3-месечния срок, респ. същият не е изтекъл, поради което и съдружникът не е прекратил участието си в дружеството.

 С оглед изложеното, жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.  

Водим от гореизложеното съдът,

            

Р   Е  Ш  И:

 

Оставя без уважение жалбата на Т.У.Г., гр.Г., ул.“********, ЕИК *******, представляван от ректора И.Ж.чрез адв.А.И., с адрес *** срещу отказ на АВ № 20200923122629 от 24.09.2020 г., постановен по заявление с вх. № 20200923122629/24.09.2020 г.

           

             Решението подлежи на обжалване в 7 дневен срок от връчването му на жалбоподателя пред Апелативен съд – София .

 

СЪДИЯ: