РЕШЕНИЕ
гр.София,13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.с.МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Цв.Добрева, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело 14255 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258
и сл. от ГПК.
С
решение от 25.10.2020 г. по гр.д. №14434/19 г., СРС, ГО, 88 с-в ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.Н.Д., ЕГН **********,
с адрес ***, дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:*** 23Б, на основание чл. 422, ал. 1 ТПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 149 ЗЕ и чл.. 422 във вр. с чл. 86 ЗЗД, следните суми: сумата от 1492.68 лв. - главница - представляваща доставената
топлинна енергия за периода
01.11.2014
г. - 30.04.2017
г., включително и сумата за изравняване /доплащане/ по изравнителна сметка
отразена в обща фактура № **********/31.07.2015 г. за имот, находят се в гр. София, ж. к. ******, с абонатен номер 326920,
сумата 39.59 лв. - главница за извършена
услуга дялово разпределение за периода
01.05.2015
г. - 30.04.2017
г., ведно със законната лихва върху двете от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ТПК - 24.11.2017 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 8.21 лв. обезщетение за забава за периода от 15.09.2017
г. до 13.11.2017 г. върху вземането за топлинна енергия, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 83012/2017
г. по описа на СРС, 88 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска
за стойност на доставена топлинна енергия за разликата над уважения размер до
пълния предявен размер от 1768.68 лв., представляваща начислена топлинна
енергия по прогнозни данни за периода 01.05.2014 г. - 31.10.2014 г., както и
иска за обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за разликата
над уважения размер до пълния предявен размер от 236.92 лв. и за периода
16.09.2015
г. - 14.09.2017
г., както и ОТХВЪРЛЯ изцяло иска за сумата размер
на 6.72 лв. за периода 16.09.2015 г. до 13.11.2017 г. - обезщетение за забава
върху таксата за дялово разпределение.
ОСЪЖДА
В.Н.Д., ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ТПК на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, сумата от 627Л0 лв.. - разноски в исковото производство по съразмерност,
както и 68.35 лв. - разноски в заповедното производство по съразмерност
Срещу
постановеното решение е постъпила въззивна
жалба от ответницата ,с която се твърди,че решението е неправилно, в нарушение на материалния закон.При липса доказателства съдът приел,че
ответницата е собственик на имота,прието
е като доказателство молба за вписване на ипотека и молба за жилищно
кредитиране,които не удостоверяват собственост.Представеният договор с третото
лице- помагач е с изтекъл срок и няма доказателства за продължаването му.
Иска се от настоящата инстанция да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли исковете
изцяло.
По въззивната
жалба е постъпил отговор.
Съдът,
след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото
доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима,
следва да бъде разгледана
по същество .
На основание чл.272 ГПК съдът препраща
към фактическите и правни изводи на СРС и те стават част от настоящите
мотиви.За пълнота:
Предявен е иск с правно основание чл.79 ЗЗД,вр.155 ЗЕ,вр.415 ал.1 ГПК
.
Ищецът „Т.С." ЕАД твърди, че е доставил
на ответницата топлинна енергия по силата на общи
условия, приети на основание Закона за енергетиката, че ответницата е ползвали
енергията, като за процесния период не е
заплатила дължимата цена.
Ответницата е потребител на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона
за енергетиката .
Между страните е възникнало и съществувало облигационно
отношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при Общи условия,
съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Понятието „потребител на топлинна
енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до
17.07.2012 г., съгласно което физическо лице е собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на §1, т.42 от
ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012г. се въвежда
понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на
понятието „потребител на топлинна енергия“. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в
новата редакция, действаща след 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните
тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
По делото е установено, че
процесният имот е бил топлофициран, както и че сградата – етажна собственост, в
която се намира същият е била присъединена към топлопреносната мрежа. Установено
е също така, че ответницата е собственик на процесния имот.Тя не е
оспорила качеството си на собственик нито с отговора на исковата молба,нито в
първото заседание по делото.Собствеността на имота е придобита чрез Заповед за
отчуждаване на недвижим имот на основание чл.117 ЗТСУ,удостоверено в Молба от
ДСК-Жилищно кредитиране за вписване на законна ипотека. По делото няма данни за
погасяване на правото на собственост на ответницата, поради което
въззивният съд намира, че правилно е било прието от първостепенния съд, че
именно ответницата, като носител на правото на собственост е потребител на
топлинна енергия за топлоснабдявания имот и съответно е страна по облигационното
отношение с ищеца, съгласно § 1, т. 42 ДР ЗЕ.
Доказано е също така, че в процесната сграда
е била въведена услугата дялово разпределение - видно протокол от Общо събрание
на етажните собственици , ведно със списък, на което е било взето решение за
сключването на договор с "Т. с."
ЕООД. Такъв договор е бил сключен впоследствие на 19.11.2001 г. за
срок от 3 години. Същевременно по делото са
представени изготвени от третото лице- помагач документи за
главен отчет, които са подписани от ответника и от които е видно, че до
процесния имот е бил осигуряван достъп за отчет за 2016-2017 г.
/авторството им не е било оспорено и надлежно опровергано в процеса/ и
индивидуални справки за отоплителните сезони, включени в исковия период и
липсата на доказателства за изявления от етажните собственици, че считат
договора за прекратен, води до извода, че действието на договора е било
многократно подновявано. А отделно от това следва да се посочи, че съгласно
разпоредбата на чл. 139, ал. 2
ЗЕ, топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия има право
да извършва услугата дялово разпределение и самостоятелно, дори да не е налице
договор с лице, вписано в регистъра по чл. 139а ЗЕ.
Жалбата като неоснователна следва да се остави без уважение.
Не се установиха твърдяните пороци на
първоинстанционното решение, поради което то следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
от 25.10.2020 г. по гр.д. №14434/19 г., СРС, ГО, 88 с-в
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕД АТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.