№ 49
гр. Благоевград, 26.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести януари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Н.й Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Георги Янев
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20231200500055 по описа за 2023 година
съобрази следното:
Подадена е жалба с правно основание чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК. Н. К. Н., длъжник
по изпълнително дело № 942 от 2022 г. на ЧСИ М.К., атакува разпореждането на
последния от 29.11.2022 г., с което не е уважено искането му за неприемане на
адвокатските хонорари на взискателите или за намаляване на размерите на
същите. Въпросният акт на ЧСИ бил неправилен. Той противоречал на
материалния и процесуалния закон. Разпореждането било немотивирано,
необосновано и незаконосъобразно. Не били представени доказателства за
реалното изплащане на адвокатските хонорари по изпълнителното дело. Техните
размери били прекомерни с оглед извършените действия от страна на адвоката.
Единственото извършено действие било образуването на изпълнителното дело. В
този случай дължимото възнаграждение било в размер на 200 лева, което било в
пъти по-ниско от претендираното в изпълнителното производство. Моли се за
отмяна на разпореждането на ЧСИ и неприемане на адвокатските хонорари на
взискателите или намаляване на размерите на същите.
Постъпило е възражение от адвоката на двамата взискатели, в което се развиват
доводи, аргументи и съображения в подкрепа на позицията на ЧСИ, и се моли за
оставяне на жалбата без уважение.
1
ЧСИ е изложил мотиви, в които сочи, че атакуваният му акт е напълно съобразен
със законовите норми.
Представено е копие на изпълнителното дело.
Жалбата е редовна и допустима.
От материалите по изпълнителното дело се установява, че всеки от двамата
взискатели е представляван от адвокат А. Л., като са представени доказателства,
че М. В. е заплатила в полза на упълномощения адвокат възнаграждение в размер
на 568 лева, а И. И. - 420 лева. Това се доказва от двата договора за правна защита
и съдействие, които са сключени на 24.08.2022 г. между адвоката и взискателите.
Договорите са подписани от адвокат Л., която се явява кредитор по задълженията
за получаване на възнагражденията и с изрично писмено изявление, направено в
текста на всеки договор, е удостоверила факта, че въпросните суми са й заплатени
в брой при подписване на договорите. Вписванията за направените плащания в
договорите за правна помощ и съдействие са достатъчни и имат характер на
разписки /т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
6/2012 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Е.Ч. и А.Б./.
В случаите на осъществена защита по изпълнително производство, какъвто е
настоящият, минималните размери на адвокатските възнаграждения са
определени в чл. 10 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., в редакцията на нормата,
която е била действаща към датата на извършване на плащането на уговореното
адвокатско възнаграждение /Определение № 499 от 19.07.2019 г. на ВКС по ч. т.
д. № 3019/2018 г., II т. о., ТК, докладчик председателят К.Н./. В посочената
разпоредба е предвидено, че за образуване на изпълнително дело се дължи
възнаграждение в размер на 200 лева /чл. 10, т. 1 от Наредбата/, а за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1000 лева
- 200 лева, и за вземания над 1000 лева - ½ от съответното възнаграждение по чл.
7, ал. 2 /чл. 10, т. 2 от Наредбата/.
От конкретните два договора за правна защита и съдействие от 24.08.2022 г. се
установява, че на адвокат Л. е възложено да извършва всички правни действия по
процесуално представителство по изпълнителното производство, което включва
както действия по неговото образуване, така и действия по процесуално
представителство по това изпълнително дело, които по своя характер имат за цел
да бъде постигнато удовлетворяване на паричните вземания. Ето защо и
минималните размери на възнагражденията, които се следват на адвоката, са тези
2
по чл. 10, т. 1 и 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. В случаите на повече от един
взискател по едно изпълнително производство, възникват отделни процесуални
правоотношения между всеки взискател и длъжника за събиране на присъдените в
полза на конкретното лице парични вземания. По тази причина, по процесното
изпълнително дело са възникнали отделни процесуални правоотношения между
всеки от двамата взискатели и длъжника за събиране на присъдената в полза на
всеки от тях парична сума. Всеки от взискателите има право да упълномощи
адвокат, който да го представлява по възникналото между него и длъжника
процесуално правоотношение по принудително събиране на присъдената в негова
полза сума. Именно това свое право са упражнили двамата взискатели по
изпълнителното дело, като всеки от тях е упълномощил адвокат Л. да го
представлява в процеса. Минималното възнаграждение, което се следва на
адвоката, трябва да се определи по всяко отделно правоотношение, което
възниква между него и съответния взискател. При съобразяване на това и на
рамките по чл. 10, т. 1 и 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., се налага изводът, че
минималният размер на адвокатското възнаграждение, който се дължи на адвокат
Л. по правоотношението, възникнало между нея и взискателя В., е 540 лева, а за
взискателя И. - 400 лева, или общо за двамата взискатели е 940 лева. Под тези
суми не може да се слезе, без значение каква е правната и фактическа сложност на
делото и какви и колко процесуални действия е извършил упълномощеният
адвокат за събиране на присъдените парични вземания. Претендираните от
взискателите и платени на адвокат Л. възнаграждения по изпълнителното дело
съвсем минимално надхвърлят споменатите размери, поради което разноските за
тяхното заплащане не следва да бъдат намалени в хипотезата на чл. 78, ал. 5 от
ГПК и трябва да бъдат възложени изцяло в тежест на длъжника.
Жалбата се оказа неоснователна и ще бъде оставена без уважение.
На взискателя В. се следват разноските, сторени от нея във връзка с подаденото
срещу жалбата възражение, на основание чл. 78, ал. 1 и чл. 81 от ГПК.
Заплатеното на адвокат Л. възнаграждение не надхвърля сумата, посочена в
приложимата актуална редакция на чл. 10, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
На основание чл. 437, ал. 4, изр. 2 от ГПК, настоящото решение няма да подлежи
на обжалване.
Воден от изложените съображения, Окръжен съд Благоевград
РЕШИ:
3
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Н. К. Н., ЕГН **********, адрес гр. Г.Д.
ул. "Ю", длъжник по изпълнително дело № 942 от 2022 г. на ЧСИ М.К., подадена
срещу разпореждането на ЧСИ от 29.11.2022 г., с което не е уважено искането на
Н. за неприемане на адвокатските хонорари на взискателите или за намаляване на
размерите на същите.
ОСЪЖДА Н. К. Н., ЕГН **********, адрес гр. Г.Д. ул. "Ю", да заплати на М. К.
В., ЕГН **********, адрес гр. Г.Д., ул. С.В" сумата от 380 /триста и осемдесет/
лева, представляваща направени от нея разноски за адвокатско възнаграждение по
настоящото съдебно дело.
Копието на изпълнителното дело да се върне на ЧСИ М.К..
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4