Р Е Ш
Е Н И
Е
№………
гр. Ловеч,
05.07.2019 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД
ЛОВЕЧ, въззивен граждански състав, в
публично заседание на двайсет и първи юни през две хиляди и деветнайсета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА,
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА,
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА,
при
секретаря ГАЛИНА АВРАМОВА,, докладчик
чл.съдия Ангелова, като разгледа в.гр.д.№
298/2019г., за да се произнесе съобрази:
Производство
по чл.258 и сл.от ГПК, вр.с чл.422 от ГПК.
С Решение № 35/20.03.2019г.,пост.по гр.д.№ 523/2017г.,
РС-Луковит е признал за установено на
основание чл.422,ал.1,във вр. с чл.415 от ГПК, съществуването на вземане на „А*“ЕАД, правоприемник на „М.“ЕАД с ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление: гр.С., представлявано от адв.В.Г.-САК, съществува
вземане към Т.Г.Г. с ЕГН **********,
с адрес ***, за сумата 467.06 лева /четиристотин шестдесет и седем лeва и 6
ст./, които включват сумите: 231,10 лева /двеста тридесет и един лева и 10 ст./
незаплатени далекосъобщителни услуги; 235.96 лева /двеста тридесет и пет лева и
96 ст./ неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна
услуга; 25.88 лева /двадесет и пет лева и 88ст./ мораторна лихва за забава за
период 04.02.2015г. до 24.07.2017г. и законната лихва до окончателното
изплащане на вземането, за които суми въз основа на документ по чл.410 ГПК е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 270 от 10.08.2017г. по
ч.гр.д. №387/2017г. на РС-Луковит. Т.Г.Г. е осъдена да заплати на „А*“ ЕАД, с
горните данни, сумата от 205лв., представляваща направени разноски в
исковото и заповедното производство.
Постъпила е въззивна жалба от Т. Г. ***М.-***. Изразява недоволство от решението, като счита, че е неправилно,
необосновано и незаконосъобразно и го обжалва изцяло. Излага,че
първоинстанционният съд не е обсъдил всички направени от нея възражения и не е
изразил становище дали ги приема, а в случай че не ги споделя- основанията за
тази позиция. Твърди,че в първоинстанционното производство ищецът не е успял да
установи основанието и размера на претендираните суми, като причината са
множеството неясноти в исковата молба и липсата на реално приложени
доказателства. В обстоятелствената част на първоначалната искова молба се
споменават единствено двата договора, от които произтича задължението МЗ405309
от 21.11.2012г. и М 4320482 от дата 04.12.2014г., но не и упоменатият М4189747
от дата 08.08.2014г., по който също са издадени фактури на абоната-ответник. В
първото по делото заседание съдът е дал ясни указания на ищеца за отстраняване
на нередовности на исковата молба и представяне на доказателства, но те не
са изпълнени изцяло. По т.1 от
указанията ищецът не е представил изискания от него Договор за мобилни услуги
М4189747 от дата 08.08.2014г., по който първоначално е твърдял, че се дължат
част от плащанията, за да може ответникът да направи възраженията си. По т.2 не
е изпълнено указанието дали ответникът е страна по изрично конкретизираните
договори М3405309 от дата 21.11.2012г. и М4189747 от дата 08.08.2014г.,като
ищецът вече навежда твърдения, че номерът М4320484 е индивидуален клиентски
номер, с който абонатът фигурира в системата на Оператора и представлява
уникална комбинация от цифри. В края на страница първа от уточняващата молба е
заявено, че в конкретния случай длъжникът А.Д.е бил въведен в системата на М. с
индивидуален номер М4320482 и с „клиентски номер” 1869663, по които са издадени
фактури на абоната. С оглед тези твърдения и недепозирането на изисканите
доказателства за удостоверение или друг писмен официален документ, че единствено
ответникът в първоинстанционното производство- Т.Г.Г. е имала съответния
клиентски номер, не може да се установи, че ответникът единствено е имала
съответния индивидуален и клиентски номер. С тези твърдения и непредставянето
на изисканите от съда писмени доказателства, с които ищецът да докаже, че
ответникът е имал съответния клиентски номер /ГО на клиента 1869663/ в
регистъра му, не са изпълнени указанията на съда, но и се твърди и в
уточняващата молба, че тези номера се отнасят до лицето А.Д., следователно с
тях не се идентифицира ответникът по делото. В точка три от уточняващата молба
единствено се твърди, че има техническа грешка в първоначалната искова молба,
но не и в самата уточняваща. С оглед на това счита,че са налице твърдения,че А.Д.е
бил въведен в системата на М. с индивидуален номер М4320482 и с „клиентски
номер” 1869663, като същевременно по тези номера са издавани фактури и на
ответника Т.Г.. Сочи,че в първоинстанционното производство не се е установило
на кого от двамата абонати са тези задължения. Счита,че единственото решение,
при това противоречиво и недоказано твърдение, е да се отхвърли искът срещу
ответника за твърдяната главница.
На следващо място излага,че не дължи и претендираната
сума 235.96лв.- неустойка поради предсрочно прекратяване на договор за
далекосъобщителна услуга, начислена с фактура от 02.10.2015г., освен поради
аргументите подробно изброени по-горе, но и по подробно изложените и в
писмените бележки по делото доводи, че не са посочени доказателства, че
абонатът е запознат с Общите условия при сключване на договора, за липсата на
изрично волеизявление на доставчика за прекратяване на договора, както и че
тези клаузи за неустойка противоречат на добрите нрави и е неравноправна
съгл.чл.143 от ЗЗП. Възразява,че РС-Луковит не е обсъдил в решението си нито
един от тези аргументи, което е пречка да се установи на какво основание не ги
приема. Направено е пространно описание на приетите по делото писмени
доказателства, като не е посочено защо не се споделят от съда възраженията на
ответника, като за част от тях той следва да следи и служебно, в какъвто смисъл
е и съдебната практика.
По изложените съображения моли съдът да отмени изцяло
обжалваното от Решение №35/20.03.2019г., пост.от РС-Луковит по гр.д.№523/2017г.
и вместо него постанови ново, с което изцяло да отхвърли предявените искове за
главница и неустойка.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил от „А* България
"ЕАД с ЕИК **** (с предишно наименование „М.”ЕАД), чрез адв.В.Г.-САК,със съдебен адрес ***. Счита
решението за правилно, законосъобразно и обосновано, поради което моли да се
потвърди. Излага,че ищецът е изпълнил възложената му в първата инстанция
доказателствената тежест, а именно - доказал е наличието на сключен договор за
доставка на далекосъобщителни услуги, доказал е реалното предоставяне на тези
услуги и размерът им. За ищеца е бил налице правен интерес да предяви иск за
установяване съществуването на вземането си, произтичащи от договор М3405309 от
дата 21.11.2012г., и договор М4320482 от дата 04.12.2014г. Съдът правилно и при
пълен анализ на събраните по делото доказателства, е стигнал до обоснования
извод, че между ищеца и ответника е съществувал и валидно действал Договор
М3405309 от дата 21.11.2012г. и Договор М4320482 от дата 04.12.2014г. за
предоставяне на далекосъобщителни услуги, Ищецът "М."ЕАД е извършил
изпълнение на договора по отношение на ответника К.С.К.. За предоставените му услуги били издадени съответни
данъчни фактури, подробно изредени и описани в исковата молба по настоящето
дело и в заявлението по чл.410 ГПК по приложеното ч.гр.дело. Паричното вземане
на ищеца е възникнало по този договор и фактури. Твърди,че длъжникът не е
изпълнил задълженията си по посочения договор, като не е заплатил в срок всички
дължими към Оператора суми за потребените договорни услуги, което е обусловило
правото на последния да прекрати едностранно сключените с абоната-ответник
договори за далекосъобщителни услуги и да начисли неустойка за предсрочно
прекратяване на договора. От своя страна ответникът не е изпълнил своята
доказателстена тежест да проведе насрещно доказване чрез обосноваване на
възражението за недължимост на процесните суми по приложените фактури.
Ответникът не е провел успешно насрещно доказване чрез възражението за
недължимост на процесиите суми по приложените фактури, поради едностранно
прекратяване на договора от страна на потребителя на услугите.
Счита,че съдът е обсъдил всеобхватно представения по
делото доказателствен материал и правилно не е приел възраженията за
прекратяване на процесния договор. Правилно в обжалваното решение е прието,че
по силата на валидно възникналата облигационна връзка между страните, ищцовото
дружество се явява кредитор на ответника за заплащане на предоставените по
договора услуги за посочения период време, за която помесечно са издавани
данъчни фактури за процесния период, с вкл. ДДС и е уважил така предявения иск
като основателен и доказан.При подробен анализ и съобразяване със събраните и
неоспорени от ответника доказателства по делото правилно първоинстанционния съд
в обжалваното решение в приел, че те сочат, че към момента на постъпване на
Заявлението по чл.410 ГПК в PC-Луковит, длъжникът по същото /ответник в
първоинстанционното пр-во/ е имал незаплатени погасителни вноски по сключения
със Заявителя /ищец в настоящето/ договор за предоставяне на GSM услуги, което
е обосновало и изхода на спора по делото.
По наведените с въззивната жалба възражения моли да
се съобрази,че съдът в производството по чл.422 ГПК е обвързан само и
единствено от възраженията на длъжника и дължи отговор на същите с решението
си. Съгласно чл.153 от ГПК на доказване подлежат спорните факти и обстоятелства
между страните, в този смисъл perargumentum a contrario, не подлежат на
доказване неспорните факти и обстоятелства между страните в производството.
Развива,че установяването на факти с правно значение в гражданския процес е
обусловено от състезателното начало. Ищецът не е длъжен да установява неспорни
факти и обстоятелства по делото. Именно състезателното начало е заложено в ал.1
на чл.146 ГПК. Доколкото такива оспорвания от стана на ответника не са били
направени в първоинстанционното производство, то е очевидно,че страната е
пропуснала да заяви обстоятелство и да посочи доказателство поради собственото
си поведение,поради което тя не може да поправи собственото си бездействие във
въззивното производство.
Счита,че съдът е съобразил уточнението на ищеца в
първоинстанционното производство, че посочването на лицето А.Д.е вследствие на
допусната техническа грешка, а и с оглед представената по делото
доказателствена съвкупност се налага извода, че сумите, предмет на исковата
претенция се отнасят именно за ответницата Т.Г.. Всички доказателства са в тази
насока и съвкупната им преценка от първоинстанционния съд е довела до обоснования
извод, че единствено Т.Г. е неизправната страна по договорите, към която е
насочен иска.
Единствените възражения на ответника са свързани с
погасителната давност и възраженията за подадени заявления за прекратяване на
договори. Развива,че съдът е ограничен в своите действия от претенциите в
исковата молба и възраженията, формулирани в отговора, тъй като след изтичането
на предвидените в процесуалния закон преклузивни срокове нови твърдения и нови
възражения могат да се правят само в изключителни и изчерпателно посочени
случаи. От друга страна страните сами определят какъв е обемът на търсената от
тях защита и това става с предявяването на исковата молба или писмения отговор
на ответника в срока по чл.131 от ГПК. Служебното начало в процеса съществува,
но то е ограничено и е свързано само със задължението на съда да даде правна
квалификация на спора, да отдели безспорните факти от спорните и да даде
указания на страните кои факти по делото се нуждаят от доказване.Той не само не
е длъжен, но и не може да замести действията на която и да е от страните при
наличието на зле воден процес, защото е длъжен да осигури равноправното им
участие в процеса при условията на състезателното начало. Доколкото в писмения
отговор на исковата молба липсват възражения, свързани с реалното предоставяне
на услугите, претендирани с исковата молба, първоинстанционният съд е бил
длъжен да обяви тези факти за безспорни и да се съсредоточи върху възраженията,
свързани с погасителната давност и прекратяването на договорите, както и е
направил, поради което счита,че не са налице съществени процесуални нарушения
за отмяна на решението на това основание.
Моли въззивният съд да съобрази, че в случая от
ищцовата страна са представени фактури с подробни извлечения за процесния период
на отчитане, от които се установяват осъществените от ползваните мобилни номера
разговори към различни мобилни оператори. Извлеченията от електронната система
на телекомуникационната компания, в които доставените услуги са конкретно и
детайлно индивидуализирани с време на извършване, продължителност и получаващ
мобилен номер, са представени в официално заверен препис и са неоспорени от
ответната стана по надлежния ред поради което съдът на основание чл.179,ал.2 от ГПК е обвързан да приеме, че същите възпроизвеждат точно и достоверно
електронно генерираните данни за доставените и потребени далекосъобщителни
услуги.
Представените като доказателства фактури ведно с
подробните разпечатки към тях установяват реално потребените от ответника
мобилни услуги в посоченото количество, което е основание за заплащането им. В
този смисъл ищецът е установил реалното потребление на телекомуникационни
услуги по фактурите,по които има отразено такова с представяне на разпечатки за
проведените разговори, данни, съобщения и други такси и услуги, месечни такси,
абонаментни такси, лизингови вноски, пакетни минути и др. При положение, че
ищецът е изпълнил договорното си задължение да достави на ответника мобилни
услуги това от своя страна е довело до възникване на задължение за ответника да
заплаща ежемесечно в срока указан му във фактурата цената на потребените от
него мобилни услуги за процесния период, съгласно чл. 26 от Общи условия за
взаимоотношенията между "М." ЕАД и абонатите и потребителите на
обществените мобилни наземни мрежи на "М." ЕАД по стандарти GSM, UMTS
и LTE, без да е необходимо предварителното му уведомяване за размера на
плащанията.
Твърди,че операторът на мобилната мрежа е изпълнил
задълженията си по договорите, като е издавал цитираните фактури за всеки месец
от процесния период. Същите отразяват ползването на мобилни услуги от
ответника. Посочена е и стойността на дължимата фиксирана месечна вноска както
и размерът на абонаментните такси. Детайлно е описана информация с отброяване
на минутите на провежданите телефонни разговори и за броя на изпратените sms.
Посочени са уговорените между страните отстъпки по тарифен план, като е
извършено необходимото приспадане от общия размер на начислените суми за всяко
потребление по вид - за разговори и за съобщения.
Обосновано и при очертания изход на спора, съобр.
TPеш.№4/2013г. на ВКС и на осн.чл.78,ал.1 от ГПК, първоинстанционния съд е
присъдил и претендираните от ищеца разноски в производството по общия исков ред
-25лв- платена държавна такса и 180лв- адвокатско възнаграждение, както и
сторените разноски по заповедното производство-25 лв. - държавна такса и 180лв.
- адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения моли да се потвърди
постановеното Решение № 35/20.03.2019г.по гр.д.№588/2017г. по описа на
РС-Луковит, като правилно законосъобразно и обосновано и се присъдят
разноските, направени в хода на производството пред двете инстанции,
включително за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. с ДДС, съгласно
представения Договор за правна зашита и съдействие.
Моли, при условията на евентуалност, ако се уважи
въззивната жалба и въззиваемата страна направи искане за присъждане на разноски
по настоящето въззивно производство, същите да бъдат съобразени и намалени до
предвидените в разпоредбите на Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, с оглед правната и фактическа сложност на воденото
от страните производство и с оглед на извършените процесуални действия от
страните.
В изпълнение на указанията на възизвния съд въззиваемият
представи уточнение на претенцията,като сочи,че претендираната от ответника
сума от 467.06лв.,посочена като главница,представлява сбор от предоставени на
абоната от оператора далекосъобщителни услуги по сключените между страните
договори за далекосъобщителни услуги. Главницата е формирана като сбор на
потребените и незаплатени далекосъобщителни услуги по Договор М4320482 от
04.12.2014г. и М3405309 от 21.11.2012г.,в размер на 231.1лв.-незаплатена
далекосъобщителна услуга и неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за
далекосъобщителни услуги М4320482 от 04.12.2014г. Пояснява,че сключените с
абоната договори,на които операторът
основава вземането си, са два- Договор М3405309 от 21.11.2012г. и
Договор М4320482 от 04.12.2014г. Няма
претенции по Договор с индивидуален номер М4189747 от 08.08.2014г.,който е
неотносим и е споменат поради техническа грешка. Пояснява,че сумата от 231.1лв.
представлява сбор от незаплатените далекосъобщителни услуги по двата договора,
съгласно издадени фактури, които описва. Претендираната неустойка от 235.96лв.
е формирана като сбор от начислената неустойка за предсрочно прекратяване на
договор с индивидуален потребителски номер М4320482 от 04.12.2014г.-в размер на
173.88лв. и Такса тарифно обвързване-в размер на 62.08лв.,съгласно т.5.2.2 от
Приложение 1,което е неразделна част от договора. Пояснява,че неустойката е
начислена за предсрочното прекратяване на Договор М4320482 от 04.12.2014г., по
отношение на телефонен номер ********** с номер на Sim карта 893590118702468506
по тарифен план Mtel Transfer S за срок
от 2 години,съгласно фактура с
№*********/02.10.2015г.,с падеж на плащане 02.10.2015г.,за отчетен период от
23.08.2015г. до 22.09.2015г.Пояснява,че операторът едностранно е прекратил
договора за далекосъобщителни услуги на 02.06.2015г., поради забавени плащания
от абоната за повече от 124 дни, съгласно правата си по т.54.12 от Общите
условия.Договорът се счита за едностранно прекратен в хипотезата на т.54.12 от
ОУ. Неустойката е начислена съобразно уговореното в приложението на Договора- „т.Отговорност”.
Представлява сбор на дължимите 14 бр. месечни абонаментни такси по 12.42лв.
(без ДДС) или общо 173.88лв. + 62.08лв. -такса за тарифно обвързване, съгласно
т.5.2.2 от Приложение 1. Търси се от 02.10.2015г.-датата на предсрочно
прекратяване на договора, до 04.12.2016г.-датата на края на действието на
договора. Пояснява,че по Договор М3405309 от 21.11.2012г. се претендират
само незаплатени далекосъобщителни
услуги в размер на 103.22лв. по две фактури,които описва и прилага.
Прилага отново Договор М4320482 от 04.12.2014г., с
Приложение 1, Договор за продажба на изплащане от 04.12.2014г. и фактури,вече
приложени по делото.
В съдебно заседание въззивникът не изпраща
представител. Изразява становището си по същество с молба с вх.№4180/14.06.2019г.
Претендира и направените в заповедното,първоинстанционното и въззивното
производства, разноски.
Въззиваемият не изпраща представител. Пълномощникът
адв.Р.М.-ЛАК представя писмено становище по същество.
От събраните по делото доказателства- приложените ч.гр.д.№387/2017г.
по описа на РС-Луковит, гр.д.№ 523/2018г.на РС-Луковит, както и становищата на
страните, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено
следното:
По допустимостта на въззивното производство съдът се произнесе с определението си по
чл.267 от ГПК,като прие,че е обоснована. Въззивната жалба е подадена е в срок и
от легитимирано лице. Отговаря на изискванията на чл.262,във вр.с чл.260 и
чл.261 от ГПК и съдът я приема за редовна. Редовен и допустим е и подаденият
отговор.
При проверката си по реда на чл.270 от ГПК въззивната инстанция не открива
пороци, водещи до нищожност. Не са налице и основания за недопустимост на
първоинстанционното решение. С оглед на това съдът преминава към проверка по
реда на чл.271 от ГПК по същество на правилността на атакуваното решение.
По същество.
От доказателствата се установява,че на 04.12.2014г. е
сключен Договор с № М4320482, между ”М.” ЕАД (сега „А* Б.”ЕАД и Т.Г. ***. Услугите
са предоставяни на телефонен номер **********, с ID на клиента 1869663,при
тарифен план „MTel Transfer S”. Предмет на
договора е предоставяне от оператора на електронни съобщителни услуги за срок
от 2 години. На същия ден е сключен и договор за продажба на артикул,който не е
предмет на настоящите претенции. Договорът е сключен при действието на Общи
условия за взаимоотношенията между „М.”ЕАД и абонатите,потребители на
обществени мобилни наземни мрежи на „М.”ЕАД по стандарти GSM, UMTS И LTE. При сключването му абонатът е удостоверил с подписа
си,че е запознат и е съгласен с Общите условия и действащия ценоразпис на
оператора (т.5.5). Възражението на въззивника,че не се е запознала с Общите
условия следва да се приеме за неоснователно, при наличието на изрично
изявление, удостоверено с подписа й, както в договора, така и в приложенията 1
и 3.
Към договора са сключени и Приложение 1 за тарифния
план, Приложение за закупен промоционален пакет, Приложение 3 за ползването на
допълнителните електронни съобщителни услуги (с №1 и №3). В Приложение 1 е
регламентиран тарифният план по закупения от абоната пакет услуги.
В Общите условия-т.22 и сл. са регламентирани цените
и начините на плащане на услугите. Предвидено е,че месечната цена се предплаща
от абоната ежемесечно съобразно избрания пакет услуги. Заплащането се извършва въз основа на издадена на името на
абоната месечна фактура. Съгласно т.26.5 на абоната е предоставена възможност в
15-дневен срок от издаване на фактурата да плати сумата по нея. Месечните сметки
могат да бъдат оспорени пред оператора в 6-месечен срок след издаване на
фактурата „..или по общия ред,предвиден в действащото законодателство „-т.26.6.
В случай на частично или цялостно неплащане на указаната във фактурата сума в
срока за плащане,е предвидено,че абонатът дължи лихва в размер на 10% годишно
за всеки ден закъснение,както и разходите,свързани с уведомяване за и със
събиране на дължимите от него суми- т.27.1. При неплащане на дължимите суми
след изтичане на срока за това, операторът има право да преустанови достъпа на
абоната до мрежата или да прекрати договора за услуги. В т.54 е предвидено,че
операторът има право едностранно да прекрати договора за услуги или временно да
спре достъпа на абоната до мрежата,при подробно описани хипотези. Относима към
спора е т.54.1- при неплащане на дължими суми след изтичане на срока за
плащане. В т.54.12 е регламентирано, че договорът на абоната се счита едностранно
прекратен от страна на оператора, в случай на забава на плащането на дължимите
суми от абоната, продължила повече от 124 дни.
Ищецът твърди,че по Договор М4320482 от 04.12.2014г.
абонатът не е изплатила стойността на ползваните далекосъобщителни услуги,за
периода 23.03.2015г.-22.08.2015г. Прилага издадените месечни фактури за този
период. Съгласно уточнението пред настоящата инстанция общият размер на
претендираната сума е 69.38лв.
Ищецът твърди,че се е възползвал от правото си по
т.54.12 и на 02.10.2015г. е прекратил едностранно договор М4320482 от
04.12.2014г. Също така е упражнил и правото си по т.6.3.1 от договора,при нарушаване
от абоната на задълженията му, произтичащи от Приложението, Договора, Общите
условия, ако по негово искане или вина бъде прекратен договорът по отношение на
услугите по Приложение 1, в рамките на срока за ползване, дава право на оператора
да прекрати договора по отношение на тези или всички услуги и/или да получи
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси (без
отстъпки), дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок за
ползване. Затова е издадена Фактура №*********/02.10.2015г.,с падеж на плащане
02.10.2015г.,с която е начислена неустойката в размер на 235.96лв., описана
като сбор от оставащите 14 бр. месечни вноски от прекратяването на договора,до
първоначално договорения му срок 04.12.2016г. В представеното пред настоящата
инстанция уточнение вече се обяснява,че неустойката е формирана от месечните
вноски съгласно т.6.3.1 от договора– 173.88лв. и Такса тарифно обвързване- 62.08лв.-съгл.
т.5.2.2. от Приложение 1.
Ищецът твърди,че между същите страни е имало сключен
и Договор М3405309 от 21.11.2012г.,с който е предоставял услугите на телефонен
номер **********. Претенцията по този договор е по подробно описани в
уточнението фактури, за периода 23.03.2015г.-22.10.2015г.,като формира обща
сума от 127.88лв. В изложението е направено и изявление,че по този договор се
претендират само незаплатени далекосъобщителни услуги в общ размер на 103.22лв.,по
Фактура №*********/19.12.2014г.,за отчетен период 16.11.2014г.-15.12.2014г.,с
падеж 03.01.2015г., на стойност 77.23лв. и Фактура №*********/19.01.2015г.,за
отчетен период 16.12.2014г.-15.01.2015г.,падеж 03.02.2015г.,на стойност
25.99лв. Въпреки указанията пред първата и настоящата инстанции ищецът не
представи Договор М3405309 от 21.11.2012г.
Поради редица неточности в изложението и технически
грешки, в първата инстанция се е наложило да се уточняват посочени и други
договори, имена на други абонати. След корекции от ищеца става ясно,че
споменаването на договор от 08.08.2014г. и на абонат А.Д., е резултат от
техническа грешка.
Не се спори,че на 10.08.2017г. „М.”ЕАД подава
пред РС-Луковит заявление по чл.410 от ГПК, за издаване на заповед за
изпълнение срещу Т.Г.Г., за вземане, определено общо в размер на 467.06лв., от
която сума 231.1лв.-незаплатени далекосъобщителни услуги и 235.96лв.- неустойка
за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга и мораторна
лихва от 25.88лв.за период от 04.02.2015г. до 24.07.2017г., заедно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението и за разноски по
заповедното производство. Със Заповед №270/18.08.2017г. РС-Луковит уважава
заявлението, като разпорежда Т.Г.Г. да заплати следните суми: сума
231.10лв.-незаплатени далекосъобщителни услуги, 235.96лв.-неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга,
25.88лв.-мораторна лихва за период от 04.02.2015г. до 24.07.2017г., заедно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението и за разноски по
заповедното производство от 205лв.-25лв.-държавна такса и 180лв.-адвокатски
хонорар.
Заповедта е връчена на длъжника лично и в срок е подадено
възражение по чл.414 от ГПК. С Разпореждане №952/24.08.2017г. заповедният съд е
дал указания на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането
си в едномесечен срок.
Искът по чл.422 от ГПК е предявен в срока по чл.415,ал.4 от ГПК-на 04.10.2017г.,при връчено съобщение на 05.09.2017г.
В производството по гр.д.№523/2017г.на Рс-Луковит абонатът-отв.Т.Г.
е оспорила претенциите по основание и размер.
С Решение №35/20.03.2019г.,
РС-Луковит е признал за установено на
основание чл.422,ал.1,във вр. с чл.415 от ГПК, съществуването на вземане на „А*
Б.”ЕАД в общ размер на 467.06лв.,от което 231.10лв.-незаплатени
далекосъобщителни услуги, 235.96лв.-неустойка за предсрочно прекратяване на
договор за далекосъобщителна услуга, 25.88лв.-мораторна лихва за период от
04.02.2015г. до 24.07.2017г., заедно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението.Присъдени са в полза на ищеца и направените
разноски от 205лв.-25лв.-държавна такса и 180лв.-адвокатски хонорар.
При така установената фактическа обстановка,
въззивният състав прави следните изводи:
Съдът е сезиран с претенция иск по чл.422 от ГПК-установителен иск, предявен като продължение на заповедно производство по
чл.410 от ГПК. Иска се да бъде признато съществуването на вземане на заявителя
към длъжника, което е предявил по заповедното производство по ч.гр.д. №387/2017г.
по описа на РС-Луковит. Качеството на кредитор и съществувалата договорна
връзка по предоставяне на мобилни услуги не се оспорва и е доказана категорично
от представените доказателства по отношение на Договор М4320482 от 04.12.2014г .
и приложения към него.
По отношение на Договор М3405309 от 21.11.2012г.,с телефонен номер **********, съставът намира,че
не може да се приеме,че е доказано твърдението,че съществувала такава договорна
връзка. Въпреки дадените както в първата инстанция, така и от настоящата,
указания да се представи договорът, такъв не се приложи по делото. Представени
са единствено цитираните 2 фактури- Фактура №*********/19.12.2014г.,за отчетен
период 16.11.2014г.-15.12.2014г.,с падеж 03.01.2015г., на стойност 77.23лв. и
Фактура №*********/19.01.2015г.,за отчетен период
16.12.2014г.-15.01.2015г.,падеж 03.02.2015г.,на стойност 25.99лв. Относимостта
им може да се извлече единствено от посочения мобилен номер, по който са предоставяни услугите-**********, който съответства
на твърденията на ищеца, като номер по този договор. Макар да може фактурите да
се приемат като индиция за съществувала договорна връзка между страните, те сами
по себе си не доказват, че Договор М3405309 от 21.11.2012г. действително е бил
сключен, съществувал, по него са били предоставени уговорените услуги и
съотв.не са били заплатени от абоната.. за претенцията си в тази част.
Отделно, въпреки дадената възможност на ищеца да
уточни претенцията си, и пред настоящата инстанция е трудно да се установи
какви точно по размер и основание суми
се търсят. При всяко уточнение претенцията
е с нови суми и индивидуализация. Конкретно за Договор М3405309 от
21.11.2012г. в уточнението пред ОС-Ловеч се сочат общо 11 бр. фактури на обща
стойност 127.88лв.(стр.2 от уточнението с вх.№4083/11.06.2019г.). В края на същото
изложение, обаче се твърди,че по този договор се търси обща сума от
103.22лв.,по описаните по-горе две фактури. Индивидуализацията в първата
инстанция и в заповедното производство е сумирана с претенцията по другия
договор. Съставът,въпреки усилията да разграничи вземанията, да изключи
допуснатите технически грешки, въпреки
дадените указания как следва да се индивидуализира претенцията-по основание, размер
и период, не може да установи какво в действителност се търси по този договор.
Представена в този вид с изключителна неяснота претенцията не позволява да се
разгледа и постанови решение. Ищецът не е доказал както основанието,така и
размера й.
По изложените съображения ОС-Ловеч намира,че
претенцията по Договор М3405309 от 21.11.2012г. следва да се отхвърли,като
неоснователна и недоказана.
По Договор
М4320482 от 04.12.2014г., както се
посочи по-горе,са налице доказателства за възникналата договорна връзка по
предоставяне на електронни съобщителни услуги(съгл.договора).
Твърдението си за наличие на неизплатени услуги
ищецът обосновава с издадени от него фактури,в които е представена разпечатка
на предоставени услуги по вид,количество, стойност,месечна такса,отстъпки.
От своя страна ответникът оспори наличието на
неизплатени задължения.
При анализа на ангажираните доказателства съставът
съобразява, че фактурите, като частни писмени доказателства, притежават
единствено формална доказателствена сила. Съгласно чл.180 от ГПК удостоверяват
единствено факта, че са издадени от „М.“ЕАД(„А * Б.”ЕАД). С оглед факта,че са
издадени от ищеца и удостоверяват изгодни за него факти,те не могат да се
ползват с доказателствена стойност за удостоверяване на твърдяните обстоятелствата,а
именно- че ответникът дължи претендираните суми за реално потребени от него далекосъобщителни
услуги и такси. При заявеното оспорване от страна на ответника на наличието на
неплатени сметки, по правилото на чл.193,ал.3,изр.посл.от ГПК, доказатествената
тежест е на представилата документа страна-т.е.на ищеца. Последният не ангажира
други доказателства, освен фактурите. Макар с тези документи да може да се
обоснове съществувалата облигационна връзка-като страни и предмет– далекосъобщителни
услуги, в случая с подробната разпечатка може да се установи и цената на
услугата и свързаните с нея допълнителни заплащания, но не може да обоснове
извод за дължимост на претенцията. Това е така, тъй като фактурата не е
източник на задълженията на получателя по нея, а само ги обективира. Фактурата
като частен писмен документ не притежава обвързваща съда доказателствена сила
за удостоверените в нея вземания. В тежест на ищеца е да докаже основанието на
обективираното във фактурата вземане.
Освен това по отношение и на този договор все още има
неотстранени неточности. Така- с последното уточнение,след описанието на
фактурите, издадени за вземанията по този договор, общият им размер е 69.38лв. Този
размер,съпоставен с уточнението на претенцията по другия договор-и в двата й
варианта, не съответства като сбор на общата претенция от 231.10лв. (69.38лв.
+127.88лв.=197.26лв., 69.38лв.+103.22лв.=172.60лв., а по искова молба са общо
231.10лв.).
При проверка на представените и цитирани в
уточнението фактури се установяват съществени неточности,които поставят под
съмнение истинността на удостоверената в
тях информация. Така с Фактура №**********/13.05.2015г., издадена за периода
23.03.2015г.-22.04.2015г., на стойност 32.22лв.без ДДС,съотв. 36.12лв.-с ДДС, е
посочено,че се издава за телефонен номер **********, който ищецът е посочил,че
е по Договор М4320482 от 04.12.2014г.
Установява се,че същата фактура е описана и като установяваща вземане по другия
Договор М3405309 от 21.11.2012г.,отново на стойност 32.22лв.,за същия период,
без да е отразено,че това са ползвани мобилни услуга от съответстващия на този
договор телефонен номер (**********-съгл.уточнението от първата инстанция с
Молба с вх. №4155/03.10.2018г.-л.78). В приложението не е отразено да има
вземания от минал период- н-р остатък по Договора от 21.11.2012г. Идентично е и
по Фактура № **********/27.05.2015г., Фактура №**********/26.06.2015г., Фактура
№**********/28.07.2015г., Фактура №**********/26.08.2015г. По отношение на
Фактура № **********/27.10.2015г.,която е издадена за услуги, използвани от
мобилния номер по договора от 04.12.2014г.,ищецът е посочил, че установява
вземане по договора от 21.11.2012г.
Описаните
несъответствия и промени в основанието и размерите на претенциите, водят
до недопустимо изменение на исковете и нарушават изискването за идентичност на
заявената в заповедното и установявана в исковото производство претенция.
По изложените съображения съставът намира,че
претенцията и по този договор е неоснователна и недоказана и следва да се
отхвърли.
По претенцията за неустойка
Съгласно
т.6.3.1 от Договор М4320482 от
04.12.2014г. условие за реализиране на тази санкция е да има неизпълнение на
задължения от страна на абоната, като операторът има право да прекрати договора
и/или да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни
такси,дължими от прекратяването до първоначално уговорения срок на договора.
В случая операторът твърди,че е прекратил договора по
реда на чл.54.12 от ОУ- едностранно и неформално, с факта на изтичане на 124
дни забава за плащане на дължими суми.
Съставът не се съгласява с тази теза. След като
договорът за услуги е сключен в писмена форма,то и прекратяването му следва да
е в същата форма. Сам по себе си фактът на изтичане на срока от 124 дни е
недостатъчен, за да обоснове прекратяване на договорната връзка.
На следващо място съставът се съгласява с
възражението на ответника,че тази клауза е нищожна, тъй като въвежда
неравноправни условия в договорната връзка с потребител, каквато е настоящата.
Макар и възражението да е изразено от ответника едва в писмените бележки,съдът
има служебно задължение да извърши проверка за наличие на неравноправни клаузи. Съдът
разпростира проверката за съответствие на договореностите със специалните
правила за защита на потребителите (ЗЗП и ЗПК),приложими с оглед с оглед
характеристиката на длъжника на „потребител”, съответно на ЗЗД,като общи и субсидярно приложими норми. Нормите са
императивни и противоречието с тях обосновава нищожност на договореното, при
липсата на данни за индивидуално уговорени клаузи. Защитата на потребителя е
изградена на принципа за създаване на
равноправни условия за получаване на услуги и насърчаване на отговорно
поведение от страна на кредиторите при предоставяне на такива (чл.2 от ЗПК).
Водещо е разбирането да не се допусне прекомерно обременяване на потребителя,
така че да дължи неоправдано висока цена за ползваната услуга.
В случая,при съобразяване на клаузата за
неустойка,съдът намира,че е неравноправна, тъй като предвижда необосновано
високо обезщетение-в случая неустойка,при неизпълнение на задължения от страна
на потребителя- хипотезата на чл.143,т.5 от ЗЗП. Неустойката е предвидена да е с
размер на остатъка от месечните вноски от момента на предсрочното прекратяване
на договора до първоначално уговорения му срок. На практика, въпреки прекратения
договор, за абоната се въвежда задължение да престира предварително уговорените
месечни вноски, без насреща да има реално предоставяне на услуга. Безспорно-допустимо
е уговарянето от страните на неустойка за вредите от предсрочното прекратяване
на срочен договор за наем, но размерът на тази санкция следва да е съобразен с
очакваните вреди за кредитора. Тук се стига до реално неоснователно обогатяване
на оператора, който въпреки,че не предоставя услуга ще получи имуществена
облага,в размер, в какъвто би получил и ако договорът не беше прекратен.
На следващо място по начина, по който е уговорена,
неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. Съгласно т.3 от ТРеш.№1/15.06.2010г.,по т.д.№1/2009г.на ОСТК на ВКС
това е самостоятелно основание за прогласяване на неустойката за нищожна поради
противоречие с добрите нрави-съгл.чл.26,ал.1,пр.3-то от ЗЗД. Регламентирана
така неустойката не осъществява обезщетителната и обезпечителна функция,
доколкото при сключване на договора не са ясни възможните вреди за кредитора,съотв.
не е ясно какви вреди би покрила тази санкция. Не изпълнява и санкционната
функция,тъй като абонатът е натоварен с задължението да изплаща месечни вноски
без да ползва насреща услуга. При изчисление на размера на неустойката няма да
се приложат уговорените преимущества за
определени ангажименти- такси, месечни вноски, което на практика води до
съществено неравновесие в договорните ангажименти, а е известно,че следва да са
изградени на основата на равноправието на страните по договора-оператор и
абонат.
По изложените съображения съставът намира,че клаузата на т.6.3.1 от Договор
М4320482 от 04.12.2014г.,е неравноправна на основание чл.143,т.5 от ЗЗП,също
така противоречи на добрите нрави по см.на чл.26,ал.1,пр.3-то от ЗЗД, поради
което следва да се прогласи за нищожна,а основаната на нея претенция за
заплащане на неустойка в размер на 235.96лв.-да се отхвърли, като неоснователна.
С оглед отхвърлянето на основната претенция, идентично
е решението и по акцесорната такава за заплащане на мораторна лихва в размер на
25.88лв.,за период от 04.02.2015г. до 24.07.2017г., която също
следва да се отхвърли, като неоснователна и недоказана.
По изложените съображения въззивният състав намира,че
първонистанционният не е приложил правилно материалния закон, не е преценил
правилно доказателствената сила на ангажираните от ищеца доказателства и не е
обсъдил направените от ответника възражения срещу предявените искове. Поради
несъвпадане в крайния извод на съда обжалваното Решение №35/2003.2019г.,пост.по
гр.д.№523/2017г.на РС-Луковит следва да се отмени изцяло и вместо него се
постанови отхвърляне на претенцията на „А* Б.”ЕАД с
правно основание чл.422,ал.1,във вр. с
чл.415 от ГПК, за признаване съществуването на вземане към Т.Г. ***, в
общ размер на 467.06лв.,от което 231.10лв.-незаплатени
далекосъобщителни услуги, 235.96лв.-неустойка за предсрочно прекратяване на
договор за далекосъобщителна услуга, 25.88лв.-мораторна лихва за период от
04.02.2015г. до 24.07.2017г., заедно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението.
По правилото на т.12 от ТРеш.№4/18.06.2013г.,пост.по
т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да се произнесе и за разноските в
исковото и заповедното производства.
При този изход на спора ищецът няма право на възстановяване на
направените разноски в заповедното,исковото производство пред РС-Луковит и
въззивното производство пред ОС-Ловеч.
От ответника по гр.д.№523/2017г. е представен списък по чл.80 от ГПК с претендиран разход от 300лв.,представляващ адвокатски хонорар. За
обосноваване на разхода е представен Договор за правна защита и съдействие с
№38020 от 29.11.2017г.(оформен на утвърдените от ВАС-АК-Ловеч бланки),с
отразена платена сума в брой от 300лв. При съобразяване на приетото в т.1 от ТРеш.№6/06.11.2013г.,пост.по т.д.№6/2012г.на ОСГТК на
ВКС, съставът намира, че по този начин е обоснован факта на реално
извършено плащане и сумата следва да се възложи на ищеца.
За въззивната инстанция въззвникът представя Договор за правна
защита и съдействие с №49046 от 18.05.2019г.(оформен на утвърдените от
ВАС-АК-Ловеч бланки),с отразена платена сума в брой от 300лв. При съобразяване
на приетото в т.1 от ТРеш.№6/06.11.2013г.,пост.по
т.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС, съставът намира,че по този начин е
обоснован факта на реално извършено плащане.
От своя страна въззиваемият прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
При съобразяване на цената на иска и предвидения в чл.7,ал.2,т.1
от Наредба №1/2004г.на ВАС минимален размер на адвокатско възнаграждение-
300лв., съдът намира,че не е превишен този предел и възнаграждението не е
прекомерно. Поради това следва и този хонорар да се възложи на въззиваемия „А*
Б.”ЕАД.
Съставът констатира,че
е допусната очевидна фактическа грешка при изписване на номера на първоинстанционното гражданско дело в обжалваното решение, отстраняването
на която не е в правомощията на въззивния състав.
По изложените съображения и на основание чл.271 от ГПК, ОС-Ловеч
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение №35/20.03.2019г., постановено по гр.д.№ 523/2017г. по описа на РС – Луковит
ИЗЦЯЛО и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „А* Б.“ЕАД, правоприемник на „М.“ЕАД с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр.С., представлявано от адв.В.Г.-САК, иск
с правно основание чл.422,вр.с чл.415,ал.1,т.1 от ГПК, за признаване съществуването
на вземане към Т.Г.Г. с
ЕГН **********, с адрес ***, за сумата 467.06 лева
/четиристотин шестдесет и седем лeва и 6 ст./, които включват сумите: 231,10
лева /двеста тридесет и един лева и 10 ст./ незаплатени далекосъобщителни
услуги по Договор М4320482 от 04.12.2014г. и Договор М3405309 от 21.11.2012г.; 235.96 лева /двеста тридесет и пет лева и 96 ст./
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга М4320482
от 04.12.2014г.; 25.88 лева /двадесет и пет лева и
88ст./ мораторна лихва за забава за период 04.02.2015г. до 24.07.2017г. и
законната лихва до окончателното изплащане на вземането, за които суми въз
основа на документ по чл.410 ГПК е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 270/10.08.2017г. по ч.гр.д. №387/2017г. на РС-Луковит, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „А*
Б.“ЕАД, правоприемник на „М.“ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ДА ЗАПЛАТИ на Т.Г.Г. с
ЕГН **********, с горните данни, направените разноски в общ размер
на 600 (шестстотин) лева,от която сума по гр.д.№523/2017г.на РС-Луковит-
300лв. и по в.гр.д.№298/2019г.на ОС-Ловеч-300лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване с оглед
цената на иска и на основание чл.280,ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.