Определение по дело №475/2022 на Административен съд - Русе

Номер на акта: 246
Дата: 9 март 2023 г. (в сила от 21 март 2023 г.)
Съдия: Вилиана Стефанова Върбанова-Манолова
Дело: 20227200700475
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 24 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

                                 ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№ 246

 

гр. Русе, 09.03.2023 г.

 

 

 

Административен съд - Русе, V състав, в публично заседание на 9 февруари, през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

            СЪДИЯ: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА

 

при секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА        като разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА адм. дело  475 по описа за 2022 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по жалба на М.К.Х., чрез адвокат Б.Ж., против Заповед за прилагане на ПАМ № 22-0453-000101/05.10.2022 г. на Началник  РУ към ОД на МВР – Русе, РУ Сливо поле, с която временно е отнето свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Наведени са доводи за неправилност на оспорената заповед, иска се отмяната иПретендират се разноски.

Ответникът – Началник  РУ към ОД на МВР – Русе, РУ Сливо поле, чрез процесуалния представител юрисконсулт Й., оспорва жалбата. Претендира присъждане на разноски за юрисконсулт в размер на 240 лева.

Административният съд, като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа  страна:

Оспорената заповед е връчена на нейния адресат на 20.06.2022 г., видно от отбелязването в разписката в самата заповед, а жалбата против същата е подадена на 30.06.20202г. С нея спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1 , б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. За да приложи мярката, административният орган се е мотивирал с това, че тя се налага, тъй като на 03.10.2022 г. около 13,30ч., той е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози, установено с техническо средство Drug test 5000 № ARJF 0042, който отчел положителен резултат-наличие на кокаин.  Издаден е и връчен талон за изследване № 115396, след което М.К.Х. е придружен до УМБАЛ „Канев“ за даване на кръвна проба. Издаден е АУАН №659650/03.10.2022г. /ср.2 от преписката/,в който е описана горепосочената фактическа обстановка. Впоследствие административнонаказателното производство е прекратено поради образуване на досъдебно производство. Издадена е оспорената ЗППАМ, срещу която на 21.10.2022г. е подадена жалба и е образувано настоящето производство.

В рамките на образуваното досъдебно производство №453-ДП-116/2022г. по описа на РУ Сливо поле и въз основа на взетите на 03.10.2022г. от М.К. Хеесус -Мария кръвни проби, е извършена експертиза. Видно от протокол за извършена експертиза №22/ТКХ-267 от 03.11.2022г. /на стр.50-52 от делото/, вещото лице не е установило наличие на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества. Експертизата е получена в ОДМВР Русе на 09.11.2022г. и на същата дата е препратена на разследващите полицаи в РУ Сливо поле, видно от дневник инв.№27 „РУ-Сливо поле-ДП“ на стр.46-48 от делото. С постановление от 05.12.2022г. на наблюдаващия прокурор, ДП №453-116/2022 по описа на ОДМВР, РУ Сливо поле /пр.5690/2022г. по описа на РП Русе/ е прекратено поради липса на престъпление. Постановлението е изпратено на РУ Сливо поле на същата дата и е получено на 09.12.2022г., петък. Не е спорно, че на 13.12.2022г., вторник, СУМПС е върнато на жалбоподателя.

При така установеното съдът намира, че настоящето производство е недопустимо. Оспорената ПАМ е приложена до решаване на въпроса за отговорността /на водача/, но не повече от 18 месеца. Доколкото в случаите на управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози винаги се касае до престъпление, а не до нарушение, решаване на въпроса за отговорността е в правомощията на прокуратурата, а впоследствие – на съда. В случая, след събиране на относимите доказателства по досъдебното производство, наблюдаващият прокурор е преценил, че няма извършено престъпление, за което да бъде повдигнато обвинение, следователно и няма за какво да бъде търсена наказателна отговорност. Така е изпълнена едната от двете алтернативни предпоставки за прекратяване на приложената административна мярка – решен е въпросът за отговорността. С прекратяване на досъдебното производство и незабавното връщане на СУМПС действието на оспорената заповед е прекратено и няма административен акт, който да бъде отменен изцяло или частично или изменен, каквито са правомощията на административния съд по чл.172, ал.2 от АПК. От друга страна, жалбоподателят вече не търпи административна принуда, отпаднали са наложените със Заповед за прилагане на ПАМ № 22-0453-000101/05.10.2022 г. ограничения, които са го мотивирали да я оспори, т.е. за него вече липсва правен интерес от оспорване на ЗППАМ.

Съдът намира, че мотивирането на правен интерес за водене на настоящето производство с цел постановяване на отменително съдебно решение, което да е предпоставка за последващо предявяване на иск за обезщетение по чл.1 от ЗОДОВ, в настоящия случай е неоснователно. На първо място, принудителните административни мерки, като индивидуални административни актове, с които непосредствено се засягат права, са ограничени във времето, като продължителността на действието им е обусловена от настъпване на конкретно условие. Този временен характер на ПАМ и обстоятелството, че те могат да бъдат преустановени в хода на образувано срещу тях съдебно оспорване следва винаги да бъде отчитан от оспорващия. Поради тази причина законът му дава възможност за избор по отношение на реда, по който да претендира евентуално обезщетение – след отмяна на акта като незаконосъобразен /чл.204, ал.1 от АПК/ или заедно с оспорване на административния акт – чл.204, ал.2 от АПК. Изборът зависи изцяло от волята и преценката лицето, като направената неправилна преценка не може да води до провеждане на недопустими производства, с оглед обезпечаване на допустимостта на евентуален бъдещ иск. На следващо място, конкретните доводи, на които основава претенцията си за отмяна на оспорената ЗППАМ жалбоподателя, касаят интервала от време, изминал от изготвяне на експертното заключение до връщане на СУМПС, като се твърди, че ПАМ е следвало да бъде отменена веднага след постъпване на експертизата в ОДМВР Русе. Тези доводи нямат отношение към законосъобразността на оспорената заповед, а към законосъобразността на действията/бездействията на служители/административни органи в ОДМВР във връзка с документооборота и в този смисъл няма никаква пречка те да бъдат разгледани в бъдещо исково производство.

Предвид изложеното, определението от 09.02.2022г. за даване ход по съществото на спора следва да бъде отменено, а производството по адм.д. №475/2022г. – прекратено.    

Мотивиран така и на основание чл.144 от АПК във вр.чл.253 от ГПК и чл. 159, т.4 от АПК, Административен съд – Русе,

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

  ОТМЕНЯ определение от открито с.з. на 09.02.2022г., постановено по адм.д. №75/2022г. по описа на АдмС гр.Русе,  с което е даден ход на делото по същество.

ПРЕКРАТЯВА  производството по жалба на М.К.Х., чрез адвокат Б.Ж., против Заповед за прилагане на ПАМ № 22-0453-000101/05.10.2022 г. на Началник  РУ към ОД на МВР – Русе, РУ Сливо поле, с която временно е отнето свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца

Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му пред ВАС.

 

                                                                              Съдия: