Решение по дело №946/2023 на Административен съд - Бургас

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от С.А.О., украински гражданин с право на пребиваване в Република България с ЛНЧ № ********** против решение № 42/06.03.2023 г. постановено по н.а.х.д. № 1162/2022 г. по описа на Районен съд Несебър. Счита решението за необосновано, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Възразява за допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН, ограничили правото му на защита, предвид съставянето и предявяването на акта за подпис на език, който не владее без да му е преведено и разяснено съдържанието на същия. Иска се отмяна на съдебното решение и на потвърденото наказателно постановление.

Ответникът – Началник сектор към ОД на МВР гр.Бургас, Районно управление Несебър, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Несебър е потвърдил наказателно постановление № 22-0304-000341/17.06.2022 г. на началник сектор към ОД на МВР Бургас, РУ Несебър, с което за нарушение и на основание чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП, на касатора са наложени глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. За да постанови решението си съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, като правото на защита на соченото за нарушител лице не е било ограничено, въпреки че е украински гражданин, същият е владеел руски език на който се е осъществила комуникацията и му е станало напълно ясно извършването на какво нарушение му се вменява. Съдът е приел, че няма пречка действията, които следва да предприемат, да му бъдат обяснени на разбираем от него език, в съответствие с §16 от преамбюла на Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и Съвета от 20.10.2010г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство и не е необходимо да му се назначава преводач или да му се извършва писмен превод на АУАН. По същество е обоснован извод за съставомерност на деянието и правомерно ангажиране отговорността на водача на соченото правно основание. Съдът е преценил наложените наказания за правилно определени по вид и размер, с оглед на което е потвърдил наказателното постановление.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Възраженията на касатора са неоснователни.

Съдебното решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви относно правомерното ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицето се споделят и от настоящия съдебен състав.

Съгласно чл.174, ал.3 от ЗДвП, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лева.

Отговорността на С.О. е ангажирана в качеството му на водач на МПС, за това, че на 13.05.2022г., около 01:55ч., в К.К. „Слънчев бряг“, по главна алея до бензиностанция „Петрол“, с посока на движение към гр. Несебър, е управлявал личния си лек автомобил с рег. № АХ6496ЕЕ и при извършена проверка от контролни длъжностни лица при РУ Несебър е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол, както и отказва да даде кръвна проба за химически анализ, за което му е издаден талон за медицинско изследване с № 131341. Комуникацията между него и актосъставителят Дойчев е осъществявана на руски език, който контролното длъжностно лице е владеело и по повод на което в административната преписка се съдържа удостоверение от 30.03.2012 г. за езикова квалификация. На касатора е съставен АУАН за отказ да бъде тестван с техническо средство алкотест – нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, като същият е отказал да получи екземпляр от АУАН и да го подпише, надлежно удостоверено с подписа на един свидетел. Водачът е изявил желание да даде кръвна проба, за което му е изготвен талон за медицинско изследване № 131341, който обаче е оформен при отказ да бъде подписан и получен, т.е предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични проби за лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта не е извършено поради отказ на водача. След като касаторът е отказал да му бъде извършена проверка както с техническо средство, така и посредством медицинско изследване, правилно е бил санкциониран и са му наложени при условията на кумулативност двете административни наказания предвидени в санкционната норма на 174, ал.3 от ЗДвП.

Неоснователни са поддържаните възражения и пред настоящата инстанция за ограничено право на защита на касатора, тъй като е бил поставен в невъзможност да разбере за какво деяние се ангажира отговорността му, предвид това, че е чужд гражданин и не му е бил назначен преводач.

Видно от показанията на актосъставителя Дойчев дадени в съдебно заседание пред районния съд, водачът е разбирал по несъмнен начин какви документи следва да представи при проверката, съответно какви нарушения му се вменяват, като на същия е било обяснено, на руски език, който несъмнено е говорел и разбирал в достатъчна степен. От представеното по делото удостоверение за актуализация на езиково обучение, безспорно се установява, че Дойчев владее руски език писмено и говоримо. С оглед на изложеното и след като от събраните доказателства се установява, че е осъществена комуникация между длъжностните лица и касатора на руски език, който е говорим и разбираем за него, не е било необходимо да се ангажира преводач. Целта на закона, относно назначаването на преводач, е да се разяснят на лицето провежданите спрямо него фактически и правни действия, съответно да узнае за своите права и задължения, поради което след като те са му били разяснени на руски език, то целта на закона е постигната. В тази смисъл, назначаването на преводач не е самоцелно и щом служителя на Районно управление Несебър, който е превеждал, е имал съответния набор от знания, на необходимия за комуникацията език, то липсата на нарочно назначен преводач не е опорочила правото на защита на лицето. Също така, санкционираното лице е ангажирало процесуален представител, който е осъществил правото му на защита, посредством подаване на жалба и процесуално представителство пред съда. В този смисъл, следва да се има в предвид и от представения пред първоинстанционния съд запис на проведения разговор на ЕНН 112, се установява, че касатора е разбрал какво се иска от него, а именно да бъде проверен за употреба на алкохол, както и че проверката може да е чрез техническо средство на място или чрез медицинско изследване, за което е следвало до 45 минути да стигне до болницата, но не са му дали документ, като той е отказал да подпише документи които не разбира и не са на родния му език. Въпреки, че касатора е отказал да подпише талона за медицински преглед и не е получил същия, той е можел да се яви да му бъде извършено медицинско изследване в указания срок, ако е имал желание за това, както твърди, но по делото не се установява това да е сторено.

С оглед изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от изложеното Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 42/06.03.2023г. постановено по н.а.х.д. № 1162/2022г. по описа на Районен съд Несебър.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: