Р Е Ш Е Н И Е
№ 26.11.2015
г. гр. В
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд гражданско
отделение
На двадесет и
шести октомври две
хиляди и петнадесета година
В открито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар В.Т.
Като разгледа
докладваното от съдията М. Стаматов
гражданско дело № 2716 описа за 2015 год.
И за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” от ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова
молба подадена от малолетния И., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител Х.С.И., ЕГН **********, с която се претендира да бъде увеличена присъдената в полза на ищеца с влязло
в законна сила решение № 2205/17.06.2010г. по гр.д. № 122/2010г. на Районен съд – В издръжка, дължима от неговата майка М.М.М., ЕГН **********, от 100 лева на 200 лева, считано от завеждане
на иска – 12.03.2015г. с падеж първо число на месеца, за който се дължи, ведно със
законната лихва върху всяка
закъснителна вноска до настъпване
на основание за нейното изменение или прекратяване.
В исковата молба се сочи, че ответницата е майка на детето С. С решение по гр.д. № 122/2010г.
по описа на ВРС е бил изменен размерът на първоначално определената с решение
по гр.д. № 2628/2008г. на ВРС издръжка в полза на детето от 40 лв. на 100лв.
месечно. Твърди, че оттогава до настоящем е налице
изменение в икономическите условия в страната чрез поскъпване цената на стоките
и услугите. Така определената издръжка е в минимален размер и родителят полагащ
преките и непосредствени грижи за детето е поставен в невъзможност да
задоволява ежедневните нужди и потребности на детето. Те също са нарастнали с нарастване на възрастта му. Твърди, че
понастоящем детето има нужда от допълнителни учебни пособия, посещава частни
уроци, тренира бойни изкуства. Майката се сочи да работи в чужбина и съответно
да реализира по- високи доходи, поради което поемането на издръжка в искания
размер няма да представлява особено затруднение за нея.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответницата
чрез назначения й особен представител
адв. И.И.. Искът се оспорва като неоснователен. Оспорват се твърденията майката да реализира
високи доходи, както и че даването на издръжка в искания размер няма да
представлява особено затруднение за нея. Оспорват се и твърденията, че е налице
трайно нарастване в нуждите на детето, тъй като посещава
частни уроци и тренировки по бойни изкуства. Счита, че искът е завишен в
размера си, доколкото липсват данни за размера на дохода на майката.
Контролиращата страна Д „СП” - гр. В
не е осигурила лично явяване на свой представител в производството, като е
депозирала писмено становище за основателност на иска.
Съдът, след преценка на представените по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
От приетите писмени доказателства - удостоверение за раждане №
ІV- 501; Решение №
2205/17.06.2010 г. на ВРС; удостоверение № 501/24.10.2014г. и 2
броя служебни бележки относно С И.;
удостоверение за БТВ на лицето Х.И.; писмо № 40288-1/09.09.2015
г. от НАП ТД В се установява,
че родители на
детето И. ЕГН **********
са Х.С.И. ЕГН **********
и М.М.М. ЕГН **********; С решение от
17.10.2008г., постановено по
гр.д. № 2628/2008г. на ВРС,
на основание чл.71, ал.2 СК/отм/ на Х.С.И. са предоставени за упражняване родителските права по отношение
детето И., като М.М.М. е осъдена да заплаща в полза на детето месечна
издръжка в размер на 40лв. С решение от 17.06.2010г.
размера на така определената издръжка е изменен на 100 лева. С И. е записан за учебнат 2014/2015година в V клас в ОУ „ добри Чинтулов” – В,
като през 2015г. е бил състезател на КВТ „ Черно море” В. Х.И. е получавал през
периода от 11.2014г. до 09.2015г. месечен доход в размер на 420 лв. За периода
от 01.01.20104г. до 09.09.2015г. в НАП няма данни за осигуряване на М.М.М. по КСО или получавани от нея доходи.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявения иск е
с правно основание чл. 150 СК.
За наличието
на промяна в обстоятелствата по смисъла на този текст от кодекса е достатъчно
да се констатира трайно съществено изменение на нуждите на издържания или
трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице, като за да
бъде уважено поисканото изменение на присъдената издръжка е достатъчно
алтернативното наличие на една от посочените предпоставки. Задължението за издържане
на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане
на детето, като съгласно чл. 143 ал. 2 СК те дължат издръжка независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер
на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите,
които я дължат - чл. 142 ал.1 СК.
Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е
достатъчно наличието на качеството "ненавършило пълнолетие дете". По
това обстоятелство не са спори по делото, както и че ответника е майка на И..
Задължението на
ответника за заплащане на месечна издръжка от 100 лева е било въз основа на
съдебно решение от 17.06.2010г, с което са
изследвани релевантните за настоящия спор обстоятелства свързани с нуждите не
детето и податните възможности на родителя. В
производството завършило с постановяване на цитираното съдебно решение, както и
понастоящем, другия родител на детето е бил представляван от особен
представител и не са били събрани доказателства за доходите му, което води до
невъзможност за категоричен извод за техния размер. Видно от доказателствата по
делото майката е в трудоспособна възраст, не е трудоустроена и не страда от животозастрашаващо заболяване налагащо скъпоструващо
лечение. От изложеното се налага извода, че не са налице обективни причини
препятстващи я да полага труд и да реализира доход поне в минималния за
страната размер от 420 лв. Не са изложени твърдения и не са събрани
доказателства за задължения на майката за издръжка към други лица.
По делото безспорно
е налице първата от двете хипотези представляващи трайно изменение на обстоятелствата по
смисъла на чл. 150 СК. За изминалия период от пет години безспорно са се
изменили социално-икономическите условия в страната с оглед на значителните
инфлационни процеси и финансова стагнация. С разпоредбата на чл. 142 ал. 2 от
новия Семеен кодекс е предвидено, че минималния й размер следва да е равен на
1/4 от минималната работна заплата (след 01.07.2015г. определена на 380 лв.,
съобразно Постановление № 419 /2014г. за
определяне нов размер на минималната работна заплата за страната) или 95лв. С
проектозакона за държавен бюджет за 2016г. се предвижда увеличението й от
01.01.2016г. на 420лв. Изменен е и обективния факт - възрастта на детето и
свързаните с това повишени разходи за облекло и ученически пособия, за разширени
социални контакти, създаване на подходяща битова среда за учение и
самоподготовка предвид възможността да продължи да се обучава за придобиване на
средно образование. Установи се посещението на извънкласни спортни занимания.
От значение за
настоящия спор са и възможностите на другия родител – баща на детето, доколкото
той също е задължен за издръжката му, независимо, че на него е предоставено
непосредственото упражняване на родителските права. Видно от доказателствата по
делото, бащата получава трудово възнаграждение в границите на минималното
такова за страната – 420 лв. Няма задължения за издръжка към други лица.
С оглед така
установените доходи на родителите, възможността им да дават издръжка, възрастта и нуждите на правоимащото
дете, както и с оглед социално - икономическите условия в страната, ВРС счита,
че непълнолетния С има нужда да получава, а двамата родители имат възможност да
й осигуряват обща месечна издръжка в размер на 300 лева. При разпределянето на
така определената издръжка между родителите, предвид установените по делото
доходи и имотно състояние на родителите, които обуславят възможността им да
дават издръжка, и с оглед предоставеното непосредствено упражняване на
родителските права на бащата, съдът намира, че от общия й размер в тежест на майката
следва да бъдат възложени 200 лв. По изложените съображения съдът намира, че
иска следва да бъде уважен изцяло.
Съобразно с изхода на спора, нормата на чл. 78 ал. 1 ГПК и представените
доказателства – договор за правна помощ и списък по чл. 80 ГПК, ответната страна следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца направените от него разноски за адвокатско възнаграждение. Ответника
следва да бъде осъден на осн. чл. 78 ал. 6 ГПК да
заплати в полза на държавата по сметката на ВРС определеното възнаграждение на
назначения му особен представител и дължимата държавна такса съразмерно на
увеличения размер на издръжката, в размер на 144 лева, определена съобразно чл. 1 от Тарифа за
държавни такси, които се събират от съдилищата по ГПК и дадените с Тълкувателно
решение № 5 от 13.02.1992 г. по гр. д. № 5/91 г., ОСГК на ВС задължителни
указания относно цената на исковете за издръжка.
Мотивиран от горното, ВРС
Р Е
Ш И
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 СК размера на определената с решение № 2205/17.06.2010г. постановено по гр.д. № 122/2010г. на ВРС издръжка,
дължима от М.М.М., ЕГН ********** с адрес *** на непълнолетното й дете И., ЕГН ********** чрез неговия
баща и законен представител Х.С.И., ЕГН ********** ***, като я УВЕЛИЧАВА от 100 лева на 200 (двеста) лева,
считано от завеждане на иска –
12.03.2015г. с падеж първо число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване
на основание за нейното изменение или прекратяване.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК М.М.М., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на И., ЕГН ********** чрез неговия баща и законен представител Х.С.И., ЕГН ********** *** сумата от 300
лева представляваща разноски по делото за адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 6 вр.
чл. 1 от
ТДТССГПК М.М.М.,
ЕГН **********
с адрес *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на ВРС
сумата от 444
лева, представляваща дължимата по делото държавна
такса за уважения иск за издръжка и платено от бюджета на съда възнаграждение
на назначения му особен представител.
При неплащане на присъдената
държавна такса в едномесечен срок, считано от влизане в сила на решението, да се издаде изпълнителен лист, включващи и дължимата държавна такса за издаването му.
Решението подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: