№ 1006
гр. Пловдив, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Васил Ал. Тасев
при участието на секретаря Ваня Д. Койчева
като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно
наказателно дело № 20215330206119 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 36-0000347 от 23.04.2021
г., издадено от И. П. А., За ********* на Регионална дирекция "Автомобилна
администрация" - Пловдив, с което на АНГ. М. Н., ЕГН ********** на
основание чл. 178а, ал. 7, т. 1, пр. 1 от Закона за движението по пътищата
/ЗДвП/ е наложено административно наказание - глоба в размер на 1 500 лв.
/хиляда и петстотин лева/ за нарушение на чл. 43, т. 2, буква "а", пр. 2 от
Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства, издадена от
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
В жалбата, жалбоподателят, излага доводи за незаконосъобразност и
неправилност на атакуваното наказателно постановление, като моли за
неговата отмяна. Алтернативно поддържа се становище за наличието на
маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Претендират се разноски. В
съдебно заседание, редовно призован не се явява, представлява се от адв. П.,
който поддържа искането.
Въззиваемата страна – Регионална дирекция "Автомобилна администрация" –
Пловдив ангажира писмено становище, с което оспорва жалбата. Предлага
1
наказателното постановление да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно постановено. Не се претендират разноски, релевира се
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:
Жалбата е подадена в срока за обжалване, изхожда от надлежна страна
/санкционираното физическо лице/ и е насочена срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.
Съдът намира за необходимо да отбележи, че наказващият орган неправилно
е приложил разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. За да намери приложение
посочената разпоредба на закона е необходимо нарушителят да не е намерен
на посочения от него адрес и новият му адрес да е неизвестен. Касае се за
кумулативно предвидени предпоставки, т. е. да не е намерен на посочения
адрес и новият му адрес, ако има такъв, да не е известен. В конкретния казус
адресът на нарушителя, известен в хода на административнонаказателното
производство, и е този в гр. П., ж.к. Т. №*, вх. *, ет.*, ап.**. Наказващият
орган е следвало да положи усилия за намиране на нарушителя именно на
посочения адрес, тъй като не се установява той да е имал нов адрес и същият
да е бил неизвестен. В този смисъл се приема,че жалбата е подадена в срок в
полза на жалбоподателя.
От фактическа страна съдът установи следното:
В контролно-технически пункт с разрешение № 1577, находящ се в гр.
Пловдив, ул. "Рогошко шосе“ била извършена проверка, в която участие взел
и актосъставителят К.К., на длъжност инспектор при РД "АА" Пловдив.
В хода на същата било установено, че на 12.02.2021 г., около 12:34 часа в гр.
Пловдив, ул. "Рогошко шосе“, в горепосочения контролно - технически пункт
с разрешение № 1577, издадено на „НАВ“ ООД, жалбоподателят като
председател на комисия в контролно - техническия пункт, е извършил
периодичен технически преглед на моторно превозно средство „Тойота
Корола“ с рег. № ********, *** *****************, с протокол № 24727518
от 12.02.2021 г., като издал удостоверение за техническа изправност с №
1577/1 от 12.02.2021 г., със заключение: "Допуска се да се движи по
пътищата, отворени за обществено ползване" за посочения автомобил.
Според актосъставителят автомобилът бил неизправен в хипотезата на част II,
раздел IV, буква "б", т. 1.2.7, изр. 2 от методиката по чл. 31 от Наредба № Н-
2
32/2011 г. на МТИТС - монтираният в автомобила резервоар за ВНГ с № 183
марка "МСМ ГАЗ" ООД бил с изтекъл срок на експлоатация повече от 10
години от годината на производство - 2008 г., тъй като производителят не е
указал срок на експлоатация – удостоверено с писмо от производителя с №
84-00-54-160/12.02.2021г.. Всичко това било констатирано и от направена
справка в информационната система на ИА "Автомобилна администрация",
раздел "Технически прегледи" за протокол № 24727518 от 12.02.2021 г. ,
както и от посоченото удостоверение за техническа изправност на пътното
превозно средство.
С оглед на горното, на 04.03.2021 г., свидетелят К. съставил АУАН Серия А –
2020 № 285038 срещу жалбоподателя за нарушение на чл. 43, т. 2, буква "а",
пр. 2 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за
проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, издадена
от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
АУАН бил съставен в присъствието на жалбоподателя и подписан от него,
като изрично посочил, че ще направи допълнителни писмени възражения. В
подадените допълнителни писмени възражения същият твърди да не е
извършил посоченото нарушение, тъй като към датата на извършване на
техническият преглед превозното средство „Тойота Корола“ с рег. №
******** било с демонтирана газова уредба и нямало резервоар за ВНГ.
Въз основа на така съставеният акт било издадено обжалваното наказателно
постановление.
Описаната фактическа обстановка се установява от приложените по делото
писмени доказателства, както и от гласните показания на разпитания в
качеството на свидетел - актосъствителят К. К., също и от показанията на св.
И. Г..
Съдът след запознаване с приложените по дело доказателства намира, че
съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания
на ЗАНН. В тази връзка неоснователен е доводът на страната жалбоподател за
липса на компетентност на административно-наказващият орган да издаде
процесното НП. Материалната компетентност на
административнонаказващия орган се установява от така представената
Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията, а тази на актосъставителя
следва от разпоредбата на чл. 92, ал. 1, от ЗАвП, вр. чл. 91, ал. 3 от ЗАвП.
3
АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл.
43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава
право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от
ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени
възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН
и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото
на защита на жалбоподателя.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по
чл. 34 ЗАНН. Нарушението и нарушителят са констатирани на 04.03.2021 г.,
АУАН е издаден на същата дата (в присъствието на жалбоподателя), а НП на
23.04.2021 г., тоест преди погасяване на административно-наказателната
отговорност по давност.
Въпреки това, от събраните в хода на настоящото съдебно производство
гласни и писмени доказателства, съдът формира извод за липса на
съставомерност на нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят.
Залегналите в акта и НП констатации за твърдяното нарушение не намериха
подкрепа в показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие
свидетели - актосъставителят К.К. и И. Г.. Св. К. сочи, че при съставяне на
АУАН се е позовал на протокола за техническия преглед и снетия запис на
прегледа от системата на ИА "АА", лично той не е извършил проверка,
относно релевантните за установяване на нарушението факти и
обстоятелства, не е установил фактически, дали автомобилът е с газова
уредба и от коя година е произведена бутилката за ВНГ. Проверката е
извършена по документи. От друга страна установи се от показанията на св.
Г., че още през 2017 г., лично той е демонтирал газовата уредба на процесния
автомобил и след това не била монтирана нова. Автомобилът бил без газова
уредба при извършване на техничесния преглед, съответно и без резервоар за
ВНГ, при което няма как да е неизправен в хипотезата на част II, раздел IV,
буква "б", т. 1.2.7, изр. 2 от методиката по чл. 31 от Наредба № Н-32/2011 г.
на МТИТС. Посочената разпоредба гласи, че автомобилът е неизправен, в
случай че е изтекъл срокът на експлоатация на резервоара за ВНГ, предвиден
от производителя, а когато не е посочен срок от производителя – ако са
изминали повече от 10 години от датата на производство.
Показанията на двамата свидетели се кредитират изцяло от съда като
обективни, безпристрастни и достоверни. Свидетелите не се намират в
4
някакви отношения с жалбоподателя, логично и последователно
възпроизвеждат фактите и обстоятелствата, на които са очевидци и ги излагат
в пълнота пред съда. Ето защо съдът кредитира показанията на К.К. и И. Г.,
като обективни, безпристрастни и достоверни.
Изводите на актосъставителя и наказващия орган за извършено нарушение на
чл. 43, т. 2, буква "а", пр. 2 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС
бяха оборени и от приложения протокол за извършен периодичен преглед за
техническата изправност на ППС № 24727518 от чието съдържание /т. 6.3/ е
видно, че към 12.02.2021 г. въпросното ППС не е снабдено с уредба за
ВНГ/СПГ или водород.
Още във възражението по чл. 44 от ЗАНН, жалбоподателят е посочил, че е по
време на извършване на годишен технически преглед на процесния
автомобил, същият бил без монтирана газова уредба и не бил с изтекъл срок
на експлоатация, на резервоар за ВНГ, поради което счита, че не е извършил
соченото нарушение. Това обстоятелство е следвало да бъде изследвано от
наказващия орган при прилагане на правомощията си по чл. 52, ал. 4 от
ЗАНН, за да се прецизират обстоятелствата около извършване на
нарушението. Вместо да извърши разследване на спорните обстоятелства,
обаче АНО издал обжалваното НП.
При това положение, съдът формира извод, че вмененото на жалбоподателя
нарушение, че е допуснал технически неизправно ППС, поради изтекъл срок
на експлоатация на резервоара за ВНГ, както стана ясно, се опроверга, поради
демонтирането на газовата уредба преди години, което прави ППС
действително технически изправно.
Според съда е налице извършено нарушение от жалбоподателя, при издаване
на Удостоверениe за техническа изправност на ППС с разрешение № 1577/1
от 12.02.2021 г., с посочване в забележките, че монтираната на автомобила
уредба за работа на двигателя с ВНГ/СГП отговаря на изискванията, с
отразени данни за резервоара, доколкото липсвало въобще такава уредба.
Тoва нарушение обаче не е на посочената в АУАН и НП правна норма. Така
предявените с АУАН и НП факти, не могат да бъдат подведени и под друга
правна норма. В случая, настоящата съдебна инстанция не може да измени
наказателното постановление чрез преквалификация на извършеното деяние
по закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно
нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението,
5
което налага отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Предвид на изложеното, налага се категоричен извод за неправилно
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
нарушение на чл. 43, т. 2, б. "а", пр. 2 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на
МТИТС, което несъмнено води до отмяна на атакуваното НП като
неправилно и незаконосъобразно.
С оглед изхода на спора въззиваемата страна следва да бъде осъдена да
заплати на жалбоподателя извършените от него разноски за адвокатско
възнаграждение по делото в размер от 300 лева, който размер е минималният,
предвиден по Наредбата.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36-0000347 от 23.04.2021 г.,
издадено от За ********* на Регионална дирекция "Автомобилна
администрация" - Пловдив, с което на АНГ. М. Н., ЕГН ********** с адрес
гр. П., ж.к. Т. №*, вх. *, ет.*, ап.**, на основание чл. 178а, ал. 7, т. 1, пр. 1 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно
наказание - глоба в размер на 1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/ за
нарушение на чл. 43, т. 2, буква "а", пр. 2 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г.
за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните
превозни средства, издадена от министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията.
ОСЪЖДА ИА "АА" София да заплати на жалбоподателя АНГ. М. Н., ЕГН
**********, с адрес гр. П., ж.к. Т. №*, вх. *, ет.*, ап.**, сумата от 300 /триста/
лева разноски по делото за повереник пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд
в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
6
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7