РЕШЕНИЕ
№ 12670
гр. София, 29.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:...................
при участието на секретаря ...................
като разгледа докладваното от ................... Гражданско дело №
20221110157797 по описа за 2022 година
Ищецът ....................... (предишно наименование ..................) е предявил в срока
по чл. 415, ал. 4 ГПК (исковата молба е подадена по пощата на ........................ –
първият работен ден) против Д. К. Н., ЕГН **********, положителни установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 335 ТЗ, за сумата от ......................, ведно със законната лихва от
...................... до изплащане на вземането, представляваща сбор от главници в размер
...................... лв. за ползвани от ответника далекосъобщителни услуги: по договор №
...................... и ....................... към него от същата дата, за телефонен номер .....................
– в размер .....................; по договор № .................... и ....................... към него от същата
дата, за телефонен номер .................... – в размер .....................; по договор № .................
и ....................... към него от същата дата, за телефонен номер ........................... – в
размер ....................., и главница в размер ..................... за цена на устройство по
договор за продажба на изплащане № .................... и ................... към него от същата
дата; положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата от ................ лв., представляваща лихва за забава върху
главниците за периода ......................, формирана като сбор от: лихва в размер
.................... лв. върху главницата от .....................; лихва в размер ....................... върху
главницата от .....................; лихва в размер ..................... върху главницата от
.....................; лихва в размер ...................... върху главницата от .....................;
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 92,
ал.1 ЗЗД за сумата от ..................., ведно със законната лихва от ...................... до
изплащане на вземането, представляваща неустойки за предсрочно прекратяване на
посочените договори за мобилни услуги, формирана както следва: по договор №
...................... и ....................... към него от същата дата, за телефонен номер .....................
– в размер ..................... (.................); по договор № .................... и ....................... към
него от същата дата, за телефонен номер .................... – в размер ........................
(................); по договор № ................. и ....................... към него от същата дата, за
1
телефонен номер ........................... – в размер ...................... (....................); по
....................... от ....................... неустойка за тарифно обвързване – в размер
......................
Ищецът твърди, че страните са обвързани по силата на валидни облигационни
правоотношения, произтичащи от следните сключени помежду им договори: договор
№ ...................... и ....................... към него от същата дата, за телефонен номер
..................... по избран тарифен план .......... за срок от ................; по договор №
.................... и ....................... към него от същата дата, за телефонен номер ....................
по избран тарифен план ............... за срок от ................; по договор № ................. и
....................... към него от същата дата, за телефонен номер ........................... по избран
тарифен план ..................... за срок от ................, по договор за продажба на изплащане
№ .................... и ................... към него от същата дата, по силата на който е закупен на
изплащане апарат ..................... на една първоначална и ...... месечни вноски, всяка в
размер ....... лв. Поддържа, че ответникът не му е заплатил дължимите суми за
ползвани далекосъобщителни услуги и закупени продукти, за което били издадени
съответните фактури в периода от ........................... в общ размер на ...................... Сочи,
че поради неизпълнение от страна на ответника на задълженията за заплащане на
дължимите суми по договорите, ищецът, позовавайки се на общите си условия,
едностранно прекратил същите и начислил неустойки в общ размер на ...................,
представляваща сбор от месечните абонаментни такси до края на срока на всеки от
посочените договори и неустойка за тарифно обвързване.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК не е депозирал отговор на исковата молба.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, приема следното от фактическа и правна страна:
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 266, ал.
1 ЗЗД:
В тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД е да докаже, че по силата на валидно сключени договори с
ответника е възникнало изискуемо задължение за заплащане на месечни такси и цена
на предоставени далекосъобщителни услуги по договори за мобилни услуги. При
установяване на тези факти в тежест на ответника е да установи, че е погасил
задължението си.
От представените писмени доказателства се установява, че между страните
валидно са сключени следните договори: договор № ...................... и ....................... към
него от същата дата, за телефонен номер ..................... по избран тарифен план
.................... за срок от ................ при уговорена промоционална месечна абонаментна
такса в размер на ................ ....................; по договор № .................... и ....................... към
него от същата дата, за телефонен номер .................... по избран тарифен план
................... за срок от ................ при уговорена месечна абонаментна такса в размер на
.................... ....................; по договор № ................. и ....................... към него от същата
дата, за телефонен номер ........................... по избран тарифен план ................... за срок
от ................ при уговорена месечна абонаментна такса в размер на .....................
.....................
Видно от клаузите на сключените между страните договори (чл. 3.1 от същите,
както и ....................... към тях), ищецът (операторът) се задължава да предоставя на
ответника (абоната) електронни съобщителни услуги чрез една или няколко
електронни съобщителни мрежи, при условията на съответния договор и общите
условия за взаимоотношения между дружеството ищец и потребителите на
съответната услуга, в частност по възникналите правоотношения – да му предоставя
2
достъп до далекосъобщителната мрежа за осъществяване на разговори с мобилен
телефон, както и мобилен интернет (мобилни данни).
От описаното съдържание на възникналите между страните облигационни
правоотношения по силата на сключените помежду им договори следва извод, че е
уговорено заплащането на абонаментни месечни такси и стойност на потребление на
предоставени услуги срещу насрещното задължение на оператора на мобилни услуги
да предоставя достъп до далекосъобщителна мрежа и мобилен достъп до интернет с
оглед извършването на телефонни разговори, изпращането на кратки текстови
съобщения и пренос на данни при съответна скорост на връзката. Видно от
съдържанието на договорите е, че страните са уговорили дължимост на абонаментната
такса ежемесечно, като в срока на действие на договора същата е дължима, предвид
предоставяне на абоната на достъп до мобилната мрежа, поддържана от оператора
чрез мобилен телефонен номер, посредством които се осъществява ползването на
останалите мобилни услуги. Отделно страните са уговорили заплащането на ползвани
от абоната мобилни услуги, чиято стойност се определя съгласно ценоразписа на
търговеца и начислява съобразно реалното потребление от клиента. Ето защо
настоящият съдебен състав намира, че дължимостта на месечната абонаментна такса е
обусловена от изтичането на период от време (съответния отчетен месец), през който
договорът между страните е бил действащ, съответно абонатът е имал достъп до
мрежата на оператора и за същия е била налице потенциалната възможност да ползва
услугите, уговорени с договора и включени в съответния абонаментен план. С оглед
изводите, до които съдът достигна, че страните са били обвързани от валидни
облигационни правоотношения, породени от сключените помежду им и посочени по-
горе три договора, с които на ответника са предоставени следните мобилни телефонни
номера: ....................., .................... и ..........................., и съобразно приложените по
делото като писмени доказателства фактури, обективиращи претенцията на ищеца за
дължими му суми за абонаментни такси, се налага изводът за основателност на иска в
тази му част за сумата от ...................... ...................., представляваща сбор от
начислените и обективирани в следните фактури и приложения към същите стойност
на абонаментни такси: №№ ....................... По отношение на начислените суми за
абонаментни такси съгласно приложенията към процесните фактури, за телефонен
номер **********, следва да се посочи, че ищецът не твърди и не представя
доказателства за сключен между страните договор за електронни съобщителни услуги
за посочения телефонен номер. Видно от фактура № ********** от 16.02.2016 г. в нея
не са начислени суми за месечни абонаментни такси.
По отношение на претенцията на ищеца за предоставени и начислени
далекосъобщителни услуги настоящият съдебен състав намира, че ищецът не е доказал
пълно и главно в хода на съдебното дирене изпълнението на това свое договорно
задължение. В Приложение А към фактурите, касаещи процесните отчетни периоди,
ищецът е начислил стойност за определено потребление на мобилни услуги, но не са
ангажирани доказателства, че електронни съобщителни услуги на претендираната
стойност действително са били предоставени на ответника. Представените фактури са
частни свидетелстващи документи, едностранно съставени от ищеца и съдържащи
изгодни за автора им обстоятелства (за доставка на определено количество услуги и
възникнали в негова полза парични вземания), поради което същите не се ползват с
материална доказателствена сила за констатираните с тях права и задължения, а
формалната им доказателствена стойност се отнася единствено до факта на писменото
изявление и неговото авторство. Документите не са подписани от длъжника и не
съдържат негово признание за дължимостта на сумите и следователно установяват
само наличието на парична претенция на ищеца на посочената стойност, но не и
реалната доставка на услугата като основание за възникване на това вземане. При
3
липсата на признание от ответника на твърдяната от ищеца доставка на мобилни и
далекосъобщителни услуги, посочените едностранно съставени от страната документи,
съдържащи изгодни за нея факти, не са достатъчни, за да докажат пълно и главно
извършено от ответника потребление в претендираното количество. По делото не са
представени други доказателства и не са направени доказателствени искания в
подкрепа на тези твърдения на ищеца, поради което следва да се приеме, че ищецът не
е провел пълно и главно доказване на факта на изпълнение на договорното му
задължение да предостави услуга на претендираната стойност в посочените периоди.
В тази връзка следва да се отбележи, че пасивното процесуално поведение на
ответника не е равнозначно на признаване наличието на определени факти, включени
във фактическия състав на иска. Ответникът не е признал нито едно от
обстоятелствата, предмет на доказване, като липсва отделяне на такива обстоятелства
и в доклада по делото по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК. Ето защо не може да бъде
направен извод, че юридическите факти, включени във фактическите състави на
вземанията, са безспорни между страните. Процесуалният закон не въвежда по-нисък
стандарт за доказване на обстоятелствата, включени във фактическия състав на иска
при липса на изрично оспорване от страна на ответника – същите следва да бъдат
доказани пълно и главно. Ето защо, в тежест на ответника не е възникнало парично
задължение за заплащане на начислените в приложените към исковата молба фактури
далекосъобщителни услуги, поради което предявеният иск в тази част е неоснователен
и следва да се отхвърли.
С оглед изложеното, предявеният иск е основателен за сумата от ......................,
представляваща сбор от начислените в посочените по-горе фактури месечни
абонаментни такси, като за разликата до пълния предявен размер следва да бъде
отхвърлен като недоказан.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 335 ТЗ:
От приетите по делото договор и приемо-предавателен протокол от .......................
г., подписани от страните, се установява, че между страните по делото е сключен
договор за покупко-продажба на апарат ..................... с уговорка за изплащане на
цената в размер ................... на анюитетни вноски – една първоначална и .................
месечни вноски, всяка в размер ...... лв. Ето защо при съвкупния анализ на посочените
двустранно подписани документи настоящият съдебен състав намира, че страните по
делото са обвързани от правоотношение с предмет договор за покупко-продажба на
апарат ..................... с уговорка за изплащане на цената му на части, поради което за
ответника е възникнало задължение за плащане на незаплатените вноски за цената на
закупеното устройство и искът следва да бъде уважен за сумата от .....................
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на исковете предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Съдът намира, че е възникнал главен дълг по изложените по-горе
фактически и правни съображения за месечните такси в общ размер ...................... по
фактури №№ ......................., както и за цената за апарат ..................... в размер на .....................
Съгласно т. 26.5 от ОУ абонаментните такси се заплащат в 15-дневен срок от издаване на
фактурата за ползваните услуги, а месечните вноски за изплащане на мобилния апарат са с
определени в договора за покупко-продажба падежи, след изтичането на които срокове на
основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД длъжникът е изпаднал в забава. Ето защо е дължима и лихва
върху главницата за абонаментни такси в размер на ............... лв. за претендирания период на
забава ..................., както и лихва върху главницата за продажната цена на устройство в
размер на ...................... за претендирания период на забава ................... или сума в общ
размер ........................... лв. С оглед отхвърлянето на претенциите за главници в останалата
част, като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и акцесорните претенции на ищеца за
обезщетение за забава върху последните за сумата над уважените размери на обезщетението
4
за забава до пълния предявен размер от ................... лв.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на предявената претенция с посоченото правно основание в
тежест на ищеца е да докаже, че валидно е възникнало твърдяното облигационно
правоотношение, че е изпълнил задълженията си по сключените договори,
респективно, че е бил готов да ги изпълни (т.е., че е изправна страна по същите), че е
била уговорена по размер неустойка в случай на неизпълнение на посочените
задължения от ответника, както и какъв е размерът на неустойката по всеки договор за
исковия период. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил задължението си.
По делото са представени сметки № № **********/................... и
**********/......................., в които са обективирани начислени от ищеца на името на
ответника неустойки в общ размер от ..................., но от съдържанието на документите
не става ясно коя неустойка по кой договор е начислена, респ. на какво основание и за
какъв период, като при липсата на други данни следва да се приеме, че ищецът не е
провел пълно и главно доказване на предпоставките за възникване на претендираните
от него неустоечни вземания, поради което исковете се явяват неоснователен и следва
да се отхвърлят.
За пълнота на изложението и с оглед изложеното в исковата молба основание за
начисляване на неустойка поради предсрочно прекратяване на договора при виновно
неизпълнение на задълженията на потребителя следва да се отбележи, че действително
съгласно клаузата на чл. 54.12 от Общи условия за взаимоотношенията между
.................. и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на
.................. по стандарти ..................... (приложими към сключения между страните
договор), договорът се счита едностранно прекратен от страна на оператора в случай
на забава в плащането на дължимите суми от абоната с повече от ...................
Съобразно клаузите на .................... от приложенията към договорите, сключени между
страните, в случай че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от договора или
общите условия, в това число, ако по негово искане или вина договорът бъде
прекратен в рамките на определения срок на ползване, операторът има право да
прекрати договора и/или да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни
абонаментни такси (без отстъпки), дължими от датата на прекратяването му до
изтичане на определения срок на договора.
Предпоставките и случаите, при които уговорената в договор неустойка е
нищожна поради накърняване на добрите нрави, са изяснени в т. 4 от Тълкувателно
решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Според дадените с
решението задължителни тълкувателни разяснения, преценката дали една неустойка е
нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към
момента на сключване на договора в зависимост от специфичните за отделния случай
факти и обстоятелства и от общи за всички случаи критерии, като например
естеството на обезпеченото с неустойката задължение и неговия размер, вида на
неустойката (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението
(съществено или за незначителна негова част), съотношението между размера на
уговорената неустойка и очакваните вреди от неизпълнението. Клаузата за неустойка е
нищожна поради накърняване на добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД във
всички случаи, когато е уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции.
При договорите с трайно изпълнение, каквито са процесните, развалянето няма
обратно действие, като за бъдещ период прекратилият договора кредитор има право на
обезщетение за претърпените загуби и пропуснатите ползи, което обезщетение не е
5
съизмеримо с неполучената от него цена, а с разликата между нея и спестените
разходи. Вредите биха се доближавали до цената, само ако кредиторът има твърде
високи неизползваеми инвестиции или твърде малко разходи, зависещи от реално
предоставената услуга, т.е. висока чиста печалба. По делото не са наведени твърдения,
нито са представени доказателства за извършени високи разходи или получавана
висока печалба. Напротив, в хипотезата на големи доставчици на обществени услуги
обичайно е налице взаимозаменяемост на клиентите спрямо материалната база (ако
такава въобще е закупувана с оглед конкретния клиент), а също и възможност за
известна оперативност в управлението на персонала. Съответно делът на спестените
поради развалянето разходи е относително висок. Не се установяват и каквито и да е
косвени загуби или пропуснати ползи.
Следователно, получаването на цената до края на срока на договора, особено при
прекратяването му в начален етап, ще доведе с голяма степен на вероятност до
неоснователно обогатяване в полза на доставчика на мобилни услуги, доколкото
ищцовото дружество ще спести разходите по изпълнението на договора, а
същевременно ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто
би получил ако договорът не беше развален, но без да се престира от негова страна,
което несъмнено нарушава принципа на справедливост. В този смисъл – решение №
110 от 21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015 г. на ВКС, I т.о., решение № 193/09.05.2016 г.
по т.д. № 2659/2014 г. на ВКС , I т.о., решение № 219/09.05.2016 г. по т.д. № 203/2015 г.
на ВКС, І т.о. и др. Несъмнено целта на регламентираната неустойка излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т.е. същата
противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта й нищожна.
Следва да се отбележи, че в случая не е допустимо намаляване на претендираната
неустойка и частично уважаване на претенцията, доколкото същата не е прекомерна по
смисъла на чл. 92, ал. 2 ЗЗД, а нищожна, като преценката за недействителността на
клаузата се извършва към момента на сключване на договора и в тази връзка
съобразяването на настъпила промяна в облигационните отношения на ищеца с
абонатите след възникване на претендираното неустоечно задължение е недопустимо,
респ. неотносимо към решаването на настоящия правен спор.
Съгласно т. 61 и 62 от Решение от 22.11.2018 г. по дело С-295/17 на СЕС сумата,
дължима на оператора, предоставящ телекомуникационни услуги, при неспазване
минималния срок на обвързаност по договора, гарантира на оператора фиксирана
печалба под формата на предвидено в договора минимално възнаграждение,
следователно нейната цел- да бъдат възпирани клиентите да нарушават задължението
си да останат обвързани с договора през минималния срок не е решаваща за
квалификацията й, тъй като предвид икономическата й същност с нея се цели да се
гарантира, че операторът по принцип ще получава същите печалби като тези, които би
получил, ако договорът не е бил прекратен по вина на клиента преди изтичането на
минималния срок на обвързаност.
Този извод на СЕС според настоящият съдебен състав е в подкрепа на
формираната трайна съдебна практика на ВКС (Решение № 110 от 21.07.2016 г. по т. д.
№ 1226/15 г. на I т. о. на ВКС и цитираните в него актове), че уговорената по този
начин неустойка за предсрочно прекратяване на договора излиза извън присъщите
функции на неустойката (обезпечителната, обезщетителна и санкционната функция),
създава условия за неоснователно обогатяване на оператора, който след
прекратяването на договора е преустановил предоставянето на услуги на длъжника и
нарушава принципа за справедливост, залегнал в чл. 9 от ЗЗД. Освен това следва да се
отбележи, че процесната сума всъщност не компенсира жалбоподателя за
действително претърпените от него вреди вследствие неизпълнението, а пропуснатите
6
от оператора ползи вследствие едностранното прекратяване на договора, предвидено в
ОУ при неплащане на вноски.
Нищожността на неустоечната клауза, за която съдът следи служебно, изключва
възникването на претендираното въз основа на нея вземане за неустойка, поради което
и на това основание предявените искове се явяват неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени. По отношение на неустойката за „тарифно обвързване“ следва да се
посочи, че по делото нито се установява такава да е уговорена между страните, нито
се установява на какво основание е начислена, нито как е определен нейният размер.
По разноските:
С оглед изхода от спора правото на обезвреда за сторените във връзка с
производството по делото разноски принадлежи и на двете страни съобразно
уважената, съответно отхвърлената част от иска. С решението си по същество на спора
съдът дължи произнасяне и по сторените от страните разноски в заповедното
производство по ч. гр. д. № 66736/2018 г. по описа на СРС, 119 състав.
Видно от съдържащите се между кориците на делото документи сторените от
ищеца разноски във връзка с производството по делото са в размер на .................. лв.
за заплатена държавна такса, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следващите се на
страната разноски съразмерно на частта, за която предявените искове са уважени,
възлиза на сумата от ................... лв. Ответникът не претендира разноски.
В производството по ч. гр. д. № 66736/2018 г. по описа на СРС, 119 състав,
разноски е извършил само заявителят. Същите са в размер на ...................... лв., като
следващата се на страната на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума за разноски съобразно
уважената част от иска възлиза на ................ лв.
Доказателства за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение не са
представени нито в заповедното, нито в исковото производство, а и такова не е
претендирано.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Д. К. Н., ЕГН
**********, дължи на ................., ЕИК ...................... сумите, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело №
66736/2018 г., както следва: по исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 266,
ал. 1 ЗЗД сумата ...................... представляваща стойност на месечни абонаментни такси
по договор № ...................... и ....................... към него от същата дата, за телефонен
номер ....................., по договор № .................... и ....................... към него от същата
дата, за телефонен номер ...................., по договор № ................. и ....................... към
него от същата дата, за телефонен номер ..........................., обективирани в следните
фактури № .........................., ведно със законната лихва от ...................... до изплащане
на вземането, и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за лихва за забава върху тази сума
в размер ............... лв. за периода ......................; по исковете с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 335 ТЗ сумата ..................... за продажна цена на устройство по
договор за продажба на изплащане № .................... и ................... към него от същата
дата, по силата на който е закупен на изплащане апарат ....................., ведно със
законната лихва от ...................... до изплащане на вземането, и с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД за лихва за забава върху тази сума в размер ...................... за периода от
................. до ...................... като ОТХВЪРЛЯ исковете за ползвани и неплатени
7
електронни съобщителни услуги за сумата над .................. лв. до пълния предявен
размер от ...................... и исковете за обезщетение за забава за сумата над
........................... лв. до пълния предявен размер от .......... лв.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ........................, ЕИК ......................, срещу Д. К. Н.,
ЕГН **********, установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
92, ал. 1 ЗЗД за сумата от ..................., представляваща неустойки за предсрочно
прекратяване на договори за мобилни услуги, формирана както следва: по договор №
...................... и ....................... към него от същата дата, за телефонен номер .....................
– в размер ..................... (.................); по договор № .................... и ....................... към
него от същата дата, за телефонен номер .................... – в размер ........................
(................); по договор № ................. и ....................... към него от същата дата, за
телефонен номер ........................... – в размер ...................... (....................); по
....................... от ....................... неустойка за тарифно обвързване – в размер
......................, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
д. № 66736/2018 г. по описа на СРС, 119 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. К. Н., ЕГН **********, да заплати
на ........................, ЕИК ......................, сумата от ................... лв., представляваща
разноски в настоящото производство, както и сумата от ............... лв., представляваща
разноски по ч. гр. д. № 66736/2018 г. по описа на СРС, 119 състав.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8