Р Е
Ш Е Н
И Е № 412
гр.Пазарджик, 08.11. 2019г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ПАЗАРДЖИШКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, въззивен състав, в публично заседание на десети октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Ненчев
ЧЛЕНОВЕ: Борислав Илиев
Ели
Каменова
при
секретаря В.Боева, като разгледа докладваното от
съдия ИЛИЕВ в.гр.д.№588 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.258 и следващи от ГПК.
С
Решение №558/25.04.2019г.,
постановено по гр.д.№969/2018г. по описа на РС Пазарджик е отхвърлен
предявения иск от “ПРОФИ КРЕДИТ
България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул."България" №49, бл.53Е, вх.В, чрез пълномощника
юрисjконсулт Г.С.К.против
А.Н.К., с ЕГН **********,***, с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК – за
установяване съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България"
ЕООД,
ЕИК ********* срещу длъжника А.Н.К., с ЕГН **********, възникнало на
основание неизпълнение на Договор за потребителски кредит №**********в общ
размер на 8222.01 лв., сума представляваща остатъчната неизплатена главница по
сключения договор, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до изплащане на вземането, за което е издадена Заповед №1618 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 07.07.2017г. по ч.гр.дело
№2546/2017г. по описа на Районен съд-Пазарджик, като неоснователен. Така постановено решение
се обжалва изцяло в срок с въззивна жалба от „ПРОФИ
КРЕДИТ България" ЕООД ,чрез юрк.К.С.,като
неправилно и незаконосъобразно. Твърди,че
изводът на съда ,че предсрочната изискуемост по заема не е надлежно
обявена на длъжника е неправилен. На първо място длъжникът бил надлежно
уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост към датата на настъпването и,чрез
изпратено уведомително писмо на посочения от него адрес в договора.Счита,чес
оглед статута на длужеството- небанкова финансова институция не е мила
задължението да го уведомява.В тази насока се позовава на ТР №4 от 18.06.2014г.
на ВКС където се приема,че предсрочната изискуемост настъпва с неплащането или
при настъпване на определени обстоятелства. Едва след като банката е упражнила
правото си да кредите за педсрочно изискуем и е обявила предсрочното
изискуемост преди подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение.Развива
съображения за характера на сключения договор ,който няма характер на договора
за банков кредит по чл.430 от ТЗ , а представлява договор за заем по чл.240 от ЗЗД ,която уредба не включва последици при предсрочна изискуемост на задължението.В
тази насока твърди,че стопанската активност на финансовите институции не е
подчинена на Закона за кредитните институций и респ. неговия чл.60 се явява
неприложим.Освен това бил важен и фактът,че небанковите финансови институции не
могат да искат от съда незабавно изпълнение на задължението по заповедта,т.е
могат да търсят защита по различен ред,а именно тозипо чл.410 от ГПК. ,при
който заповедта за изпълнение се връчва на длъжника ,който ако я счете за неоснователна може да възрази
срещу нея,в който случай тя може да бъде
обезсилена или ще се развие исков процес.Ако съдът счете,че предсрочната
изискуемост не е надлежно обявена на ответника,моли да се присъди сборът
от непогасените вноски с настъпил подеж
,до момента на приключване на устните
съзтезания.Счита,че от представените доказателства по делото ,вкл. погасителен
план и финансова справка-извлечение ,както и от направено признание на плащане
в р-р на 1755,03лв. общата претендирана сума по делото била в р-р на 8222,01лв.
от които главница в р-р на 3394,79лв. , възнаградителна лихва в р-р на
2 094,61лв. и възнаграждение по закупен пакет от допълнителни услуги в р-р
на 2 732,61лв. Сочи практика на ВКС в такава насока и счита,че
предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит променя исискуемостта
на вноските ,които не са подлежали на изпълнение преди датата на настъпването
и,но няма за последица изменение на основанието от което произтича вземането.Формулирано
е искане да се отмени като неправилно обжалваното решение в и се постанови
друго, с което да се уважи изцяло исковата претенция в посочения
размер. Претендира разноски. Не се сочи
доказателства, не прави
доказателствени искания.
В срок е постъпил отговор на въззивната
жалба от адв. В.Л. - особен представител на А. Н.К. ***,с който оспорва подадената въззивна жалба.
Счита, че решението е правилно, законосъобразно и напълно обосновано ,като съдът правилно анализирал събраните по делото доказателства. Твърди, че по делото липсвали убедителни писмени доказателства от които да се направи
извод,че волеизямлението на ищеца за настъпване на предсрочна изискуемост е
достъгнало до длъжника. Преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.Освен това в заявлението си
заявителят не е индивидуализирал претенцийте си по отделно,а само като глобална
сума по договора за потребителски кредит. Искането е да
се потвърди обжалваното решение. Претендира разноски. Не сочи
доказателства, не прави
доказателствени искания.
Пазарджишкият
окръжен съд, при условията на служебната проверка по чл.269 ГПК извърши
преценка първо на валидността и допустимостта на обжалваното решение.
Съобразявайки изложеното съдът прие, че атакуваното решение е постановено от
компетентен съдебен състав и в съответната форма, поради което се явява валидно
и допустимо.
Въззивната
жалба е подадена в двуседмичния преклузивен срок по чл.259 ГПК, отговаря на
изискванията на чл.260 ГПК, подадена е от страна с правен интерес, срещу
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е редовна и допустима
и следва да бъде разгледана по същество. За да се
произнесе по съществото на спора, съобразявайки наведените в жалбата доводи,
съдът взе предвид следното. В
исковата молба против на “ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД, гр.София, чрез пълномощника
си юрк.Г.С.К.против А.Н.К. ***, в която ищецът, твърди,
че в законоустановения срок по чл.415 ал.1 от ГПК и в изпълнение на
Разпореждане на Районен съд-Пазарджик по ч.гр.д. №2546/2017г., получено от
„ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД на 05.02.2018г. предявява настоящия
установителен иск с правно основание чл.422 ал.1, във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК относно вземането на заявителя срещу длъжника по Договор за потребителски
кредит **********- А.Н.К. в общ размер на 8222.01 лв., сума представляваща остатъчната неизплатена главница
по сключения договор, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до изплащане на вземането. Твърди, че на 19.02.2016г. А.Н.К. е
подал до „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД попълнено и подписано Искане за отпускане на потребителски кредит
ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт. Последният е получил разяснения, които му дали
възможност да прецени доколко предлаганите продукти съответстват на
възможностите му и на финансовото му състояние. Същият е декларирал, че е
запознат и с Общите условия на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, видно от Декларации, неразделна част от
приложеното към настоящия иск Искане за отпускане на потребителски кредит. А.К.
е получил и преддоговорна информация под формата на Стандартен европейски
формуляр с Допълнителна преддоговорна информация. Посочил е също, че с част от
сумата по договора желае да бъде извършено рефинансиране на други две негови
задължения - вътрешно рефинансиране към „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД по
друг негов кредит и външно рефинансиране към „Изи Асет Мениджмънт" АД.Освен
това твърди, че А.К. декларирал възможност и желание за закупуване и на Пакет от допълнителни услуги и
предоставил на кредитната институция данни за финансовото си състояние. Той
също така бил уведомен, че изборът на Пакет от допълнителни услуги не е условие
за сключване на Договора за потребителски кредит, което също е декларирано и
подписано от последния.Сочи, че след
като „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД е одобрило отпускането на заем, на дата
22.02.2016г. с ответника А.К. е сключен Договор за потребителски кредит №**********.
Клиентът е получил одобрение да закупи и поискания от него Пакет от допълнителни
услуги за получаването, на който е подписал Споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги. Получил е отново и Стандартен европейски формуляр
с Допълнителна преддоговорна информация за предоставяне на информация за
потребителски кредит, на който е положил имената и подписа си.Твърди, че А.К.
поел задължения (чл.8 от Общите условия) по Договора за потребителски кредит
със закупен Пакет от допълнителни услуги към него, а именно: да върне
отпуснатия кредит в срок от 36 месеца с месечна вноска по погасителен план в
размер на 277.14 лева и падежна дата всяко 25-то число на месеца.Договорът за
кредит и Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги са
подписани при Общи условия, които са неразделна част от договора и
Споразумението за предоставяне на Пакет от допълнителни услуги, предадени са на
клиента при подписването им и той е декларирал, че е запознат със съдържанието
им и ги приема, няма забележки към тях и се задължава да ги спазва /Буква
„А" от Декларации/, за което и ги е подписал. Посочва, че Договор №**********е
сключен при следните параметри: Общо задължение по кредита и по Пакета от
допълнителни услуги към него - 9977.04 лева, включващо: Сума на кредита -
3750.00 лв.; Срок на кредита - 36 месеца; Размер на месечната вноска по кредита
- 182.98 лева; Дата на погасяване на вноска по време на изплащането на заема -
25-то число на месеца; Годишен процент на разходите (ГПР %) - 49.89; Годишен
лихвен процент - 41.17; Лихвен процент на ден - 0.11; Общо дължима сума по
кредита - 6587.28 лв. Параметрите по избрания и закупен Пакет от допълнителни
услуги са както следва: Възнаграждение за закупен Пакет от допълнителни услуги
- 3389.76 лева; Размер на вноската по закупен Пакет от допълнителни услуги -
94.16 лева. Общото задължение по
договора, включващо и задължението по Пакета от допълнителни услуги е както
следва: Общо задължение по договора - 9977.04 лева; Общ размер на месечна
вноска по договора - 277.14 лева; Дата на погасяване - 25-ти ден от
месеца.Сочи, че общият размер на договорното възнаграждение по кредита е
предварително определен в погасителния план. Страните са се споразумели
договорното възнаграждение по кредита, което възниква за клиента като
задължение към деня на отпускане на кредита, да се разсрочи във времето и да се
погасява от клиента в рамките на погасителния план. По същия начин е уговорено
и заплащането на възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги,
което възниква за клиента като задължение към деня на отпускане на кредита - то
е разсрочено във времето и се погасява от клиента като част от погасителните
вноски и в рамките в погасителния план. (т.4.3 от ОУ към ДПК). С част от сумите
по договора е поискано да бъде извършено рефинансиране по други договори, който
клиентът А.К. е сключил с „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД и с „Изи Асет
Мениджмънт" АД (т.V на ДПК ,Допълнителни възможности за клиента").
Вътрешно рефинансиране към „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД: сума за
рефинансиране - 1423.14 лева; Външно рефинансиране към „Изи Асет
Мениджмънт" АД: сума за рефинансиране - 569.40 лева. Ищецът твърди, че
изпълнявал точно и в срок задълженията си по договора като извършил поисканите
рефинансирания, а останалата част от сумата по договора, след извършените
рефинансирания, в размер на 1757.45 лева била преведена на А.К. по посочена от
него банкова сметка, *** документи за кредитен превод от дата 22.02.2016г. - 2
броя (заверени копия по реда на чл.183 от ГПК) и от удостоверението за наличие
на банкова сметка *** А.К. в Сосиете Женерал Експресбанк. Сочи, че е бил
изготвен погасителен план с определени 36 вноски, всяка по 277.14 лв. с падежна
дата - всяко 25-то число на месеца. Погасителният план е получен от длъжника на
22.02.2016г., заедно с Договора за кредит, Стандартен европейски формуляр с
Допълнителна преддоговорна информация, Споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги. Твърди, че А.К. не изпълнил задължението, което е поел по
договора, направил е само осем плащания по заема на следните дати: На дата
22.02.2016г. са платени 280.00 лв.; На дата 17.03.2016г. са платени 280.00 лв.;
На дата 18.04.2016г. са платени 277.20 лв.; На дата 19.05.2016г. са платени
280.00 лв.; На дата 21.06.2016г. са платени 280.00 лв.; На дата 26.07.2016г. са
платени 130.00 лв.; На дата 18.10.2016г. са платени 150.00 лв.; На дата
30.11.2016г. са платени 100.00 лв. Твърди, че ответникът е преустановил
плащанията на погасителните вноски, изпаднал е в забава. Общата сума на направените
плащания по ДПК **********(по кредита и по споразумението) е в размер на 1777.20 лева. С нея е погасена
сума в размер на 1755.03 лева,
съгласно задължението на ответника по погасителен план /платени са изцяло шест
вноски и частично плащане от 92.19 лв. има по седмата вноска/. В общата сума на
получените плащанията са включени и отразените плащания по начислените лихви за
просрочие на вноските по погасителен план - 22.17 лв. Поради плащане на вноските със забава са били начислени
лихви в размер на 24.79 лева, които към момента са заплатени частично, видно от приложената справка за начислени
лихви по договор №**********. Това задължение възникнало съгласно уговореното в
ОУ, които обвързват страните: „В
случай, че кредитополучателят или съдлъжникът просрочи плащането на вноските по
заема Кредиторът начислява лихва за забава в размер на общия лихвен процент +
10 /десет/ процента годишно, изчислена за всеки ден забава върху размера на
просроченото плащане" /т.12.1/. След като са отразени направените
плащания, оставащото неизплатено задължение, съгласно погасителния план към
Договор по потребителски кредит №**********е в размер на 8222.01 лв. Сочи, че в
настоящето производство дружеството се отказва да търси лихвите за просрочие в
размер на 2.62 лв., поради липса на материален интерес. Претендира само законна лихва от датата на подаване на заявлението до
изплащане на вземането. Сочи, че предвид обстоятелството, че длъжникът
не е изпълнявал поетите договорни задължения и е изпаднал в забава, видно от
приложеното Извлечение по сметка към ДПК №**********, след изпадането му в
забава и съгласно уговореното и прието от страните в чл.12.3 от Общите условия към Договора за потребителски кредит, а
именно: „....В случай, че
КЛ/СД просрочи една месечна вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва
автоматично прекратяване на ДПК и обявяване
на неговата предсрочна изискуемост...." договорът е прекратен, а задълженията по него обявени за предсрочно
изискуеми на 06.12.2016г. Твърди, че Договорът за кредит е прекратен автоматично
от страна на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, за което А.К. е уведомен чрез
Уведомително писмо на посочения от него адрес в договора, въпреки, че в
случая се касае за договор за кредит с небанкова финансова институция, по
отношение, на който не намира приложение т.18 на TP №4/2013г. на ОСГТК на ВКС
относно момента на настъпване на предсрочната изискуемост на вземане по договор
за банков кредит. Сочи, че в този смисъл е и определение №41/11.01.2016г. по
гр.д. №4606/2016г., IV г.о., ГК на ВКС. Сочи, че настъпването на предсрочната изискуемост преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение е абсолютна процесуална
предпоставка за уважаване на установителния иск /Решение №123 от 9.11.2015г. на ВКС по т. д. №2561/2014г., II т. о.,
ТК/ и в този смисъл е от значение към кой момент е настъпила
предсрочната изискуемост на кредита, но
обявяването й в случая не е задължителна предпоставка за превръщане на кредита
в предсрочно изискуем. Твърди, че с оглед уговореното между страните,
няма пречка предсрочната изискуемост да настъпи автоматично с просрочие на една
вноска по кредита с повече от 30 дни, без нужда от уведомяване, както е
записано в чл.12.3 от ОУ към договора, подписани от двете страни. В случая предсрочната изискуемост е
настъпила преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. След
прекратяването на договора размерът на задълженията става предсрочно изискуем
като остава в сила задължението на клиента да заплати всички дължими суми по
процесния договор.Счита, че предявеният
иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен. Твърди, че от
представения по делото ДПК е видно, че същият е сключен в размер, съгласно
заявените от ответника параметри, посочени от същия в Искане за отпускане на
потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт. Преди сключването на процесния
договор, на ответника е предоставен Стандартен европейски формуляр с
Допълнителна преддоговорна информация - веднъж с отправеното Искане за отпускане
на потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт и веднъж преди сключването на
самия ДПК. От него е видно, че дружеството в качеството си на кредитор е
предоставило преддоговорна информация във форма, съгласно Закона за
потребителския кредит и във формуляра са посочени същите параметри, както в
Договора за потребителски кредит. А.К. е посочил, че е получил екземпляр от
него, изписал е имената си и се е подписал. Параметрите на кредита са посочени
в европейския формуляр с Допълнителна преддоговорна информация, който е
подписан от кредитоискателя и който му е предоставен, втори път са посочени в
договора за потребителски кредит преди подписване на същия от кредитоискателя и
от кредитора. Изготвен е и връчен на ответника погасителния план, съдържащ информация
за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
който е връчен на ответника, ведно с Договора за потребителски кредит на
22.02.2016г. Твърди, че по повод на
договора А.К. е поискал да сключи и Споразумение за предоставяне на
допълнителни услуги, което не е задължително за отпускането на кредита или за
отпускането му с предлаганите от кредитора параметри. Сключването на
Споразумение за предоставяне на допълнителни услуги е опционално, по избор на
потребителя и зависи единствено от неговата воля дали желае искането му за
кредит да бъде разгледано в най-кратки срокове, както и дали желае да има
възможност да отлага плащането на вноски, да намалява размера на месечни
вноски, да променя датата на падеж и да получава бързо и лесно допълнителни
парични средства. Всяка една и всички тези услуги потребителят може да
използва, ако пожелае да закупи и ако закупи такъв пакет. Пакетът от
допълнителни услуги предоставя на потребителя право да получи услуги, които не
са свързани с дейността на кредитора по кредитиране, а са свързани с
необходимостта на потребителя и неговото конкретно житейско положение. Със
закупуването на пакет от допълнителни услуги, потребителят си гарантира
приоритетното разглеждане и отпускане на поискания кредит. Гарантира си, че при
настъпване на неблагоприятни за него събития, той няма да изпадне в забава, а
кредитът му няма да бъде обявен за предсрочно изискуем, а ще може да отложи
плащането на определен брой вноски, така че да може да се фокусира върху
стабилизирането на своята платежоспособност, а не върху утежняване на
финансовото си състояние с невъзможността да плаща кредит и лихвите за забава
по него. Гарантира си, че ако доходът му намалее, ще може да си намали размера
на определен брой вноски - клиентът може да поиска да му се намали с до 75%
размера на определен брой погасителни вноски. Гарантира си, че ако сменят
датата на заплащане на месечното му възнаграждение, ще може да промени и
падежната дата по кредита си, така че да е удобна за него. Гарантира си, че ако
има необходимост от допълнителни парични средства, ще може да ги получи бързо и
лесно, без да е необходимо да попълва и представя купища документи. Предоставените допълнителни услуги гарантират
спокойствието на потребителя и възможността му да се справи с всяка
неблагоприятна ситуация. Пакетът от допълнителни услуги се закупува по избор на
потребителя, това е видно и от факта, че кредиторът предлага и реално отпуска
кредити и без закупен такъв пакет, видно от приложения към делото договор за
кредит. Сочи, че споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги е сключено по повод на
ДПК на 22.02.2016г. Същото е неразделна част от Договор за потребителски кредит
№**********и страните са постигнали съгласие, че ДПК трябва да бъде тълкуван
винаги заедно с него, що се отнася до въпроси, свързани със същото или отнасящи
се до него (т.18.1. и 18.2. от Общите условия към ДПК). Въпреки, че не е
задължително условие за сключването на договора, в случай че клиентът е сключил
споразумение, то се превръща в неразделна част от ДПК. Сочи, че съгласно
т.18.1. от ОУ към ДПК и Споразумението „Неразделна част от ДПК са ОУ,
погасителен план … и евентуално други приложения като, но не само Споразумение
за предоставяне на допълнителни услуги, в случай че клиентът е сключил
такова." Сочи, че съгласно т.18.2 от ОУ към ДПК и Споразумението „ДПК
трябва да бъде тълкуван винаги заедно с Приложенията, що се отнася до въпроси,
свързани с тези Приложения или отнасящи се до тях." Съгласно Споразумението,
кредиторът предоставя на клиента правото да се възползва от всяка една от
посочените услуги при изпълнение на специфичните условия за всяка една от тях,
съгласно уговореното в ОУ, срещу задължението на клиента да заплати на
кредитора възнаграждение за предоставянето (респективно възможността за
предоставянето) на тези услуги в размер, посочен в точка VI на процесния
ДПК.Твърди, че възнаграждението за предоставянето на посочените допълнителни
услуги става изискуемо с подписването на Споразумението от страните по
договора. Страните са се съгласили възнаграждението за пакета допълнителни
услуги да бъде разсрочено за срока на ДПК на равни месечни вноски и добавено
към месечните вноски за погасяване на главницата като възнаграждението за
периода между настъпилата и следващата падежна дата е изискуемо в пълен размер. Фактът, че Споразумението е неразделна част
от Договора се потвърждава и от това, че в т. VI „Параметри" на ДПК като Общо задължение е договорена
както сумата по кредита, така и по пакета от допълнителни услуги, както е
посочено и в текста на самото Споразумение.Твърди, че в процесния случай
ответникът дължи възнаграждение на кредитора по сключеното Споразумение за
предоставяне на допълнителни услуги и за това, че се е възползвал от първата услуга от пакета - приоритетно разглеждане на
искането за отпускане на кредит и за възможността (опцията) ответникът
във всеки един момент да поиска извършването на някоя или на всички останали
услуги. Посочва, че договорът е съглашение, което изисква съвпадането на две противоположни
по посока и съвпадащи по съдържание волеизявления. Той е сключен след постигане
на съвпадение на насрещните волеизявления на страните по основните му елементи.
Към това общо разбиране за договора, ЗПК наслагва допълнително съдържание с оглед
защита интереса на икономически слабата страна. Поради това сключеният договор
за потребителски кредит с ответника напълно отговаря на законовите изисквания и
съдържа всички изискуеми реквизити на ЗПК относно съдържанието на договора за
потребителски кредит. Към момента на подписване на процесния договор за
потребителски кредит от страна на ответника всички полетата са попълнени, в
това число и параметрите на кредита и данните на кредитополучателя. Процедурата
по сключване на Договора за потребителски кредит с ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД е
описана в чл.3 от Общите условия към Договора за потребителски кредит. Съгласно
уговореното, клиентът с помощта на кредитния експерт е длъжен надлежно да
попълни и провери всички клаузи и данни на ДПК, след което да подпише ДПК и
неговите приложения и да ги предаде чрез кредитния експерт на кредитора. В
чл.3.1. от Общите условия ясно и недвусмислено е описано, че се попълват всички
полета от Договора за потребителски кредит, без изключение, в това число и
параметрите на потребителския кредит. Клиентът проверява коректността на
данните и следва да следи всички полета да са попълнени. Кредиторът е уведомил
ответника чрез общите условия, които са неразделна част от самия договор и чрез
документа „Ред и условия за
отпускане на потребителски кредит", който е поставен на видно място
във всеки офис, какъв е процесът по сключване на договорите за потребителски
кредит, а именно клиентът с помощта на кредитния експерт попълва всички клаузи
и данни в договора за потребителски кредит, клиентът го подписва, след което се
изпраща на кредитора, който също го подписва от своя страна. Видно от начина на
сключване на договора, разписан в ОУ към ДПК, е че още при подписване на
искането за кредит, потребителят е бил информиран за общо дължимата сума по
ДПК. Следователно налице е наличие на съгласие по отношение на размера на ГПР,
ГЛП и общо дължимата в края на периода сума, тъй като е изразена воля от страна
на потребителя за приемането им. Твърди, че ответникът в настоящото
производство е имал възможност да се откаже от договора при условие, че не го
удовлетворява, за който отказ да уведоми дружеството и да върне по сметка на
същото преведената сума, като заплати лихвата, начислена за периода от датата
на усвояване на средствата по ДПК до датата на връщане на главницата, съобразно
регламентираното в т.7 от Общите условия и Закона за потребителския кредит.
Ответникът е имал и възможност да измени договора чрез предсрочно погасяване на
кредита, съобразно ОУ и ЗПК, като не се е възползвал и от това право. Твърди, че А.К. е усвоил предоставената му в
заем сума, поел е изпълнение на уговореното в ДПК, съгласно погасителния план
към него. От тези обстоятелства може да се направи обоснован извод, че
ответникът е запознат с условията на сключения с ПРОФИ КРЕДИТ България Договор
за потребителски кредит и Споразумение и се е съгласил с цената на кредита на
преддоговорния етап с получаването на Стандартен европейски формуляр за
сравняване на различни предложения и Допълнителна преддоговорна информация,
така и със сключването на договора, към който момент е бил наясно с общата
сума, която трябва да върне, така и с необективиране на желанието си да се
откаже от сключения договор и с погасяването на вноски. Моли съда да постанови
решение, с което да установи със сила на присъдено нещо съществуването на
вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД срещу длъжника А.Н.К., с
ЕГН ********** възникнало на основание неизпълнение на Договор за потребителски
кредит №**********в общ размер на 8222.01лв., сума представляваща остатъчната
неизплатена главница по сключения договор, ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението до изплащане на вземането. Моли да им бъдат
присъдени и направените разноски в заповедното производство и в исковото
производство.Сочи доказателства и направи доказателствени искания. В срока по чл. 131 от ГПК по
делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от особения представител на
ответника, назначен му на основание чл.47 ал.6 от ГПК. Счита, че искът е
допустим, но неоснователен и недоказан. Моли съда да го отхвърли по основание и
по размер. Твърди, че исковите претенции са нередовни и неконкретизирани и
липсват достатъчно доказателства за установяването на вземането против К. по
основание и размер. Претендират се суми и по пакет допълнителни услуги и има
претенции за разходи и лихви и неустойки, които са начислени, без да е ясно как
са определени. Твърди, че са нарушени разпоредби на чл.11 ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК, тъй като е нямало достатъчна информация за периодичността и датите на
погасителните вноски за ответника преди и по време на подписване на договора. Кредитополучателят
не е разполагал с нужната информация преди да сключи договора за отпускане на
кредит от 22.6.2016г. Клаузите по договора са неясни. Нарушени са и императивни
разпоредби по чл.11 ал.1, т.11, тъй като няма достатъчно информация за
периодичността на погасителните вноски, дължим при различните лихвени проценти.
Представя копие от Заповед 675/8.8.2013г. на Комисията за защита на
потребителите за извършени нарушения на ищеца в този смисъл. Посочва, че всички
представени документи в препис към исковата молба са заверени вярно с
оригинала,без да е посочено от кое лице и в какво качество. Затова трябва да се
изискат всички представени документи в оригинал, за да се види дали навсякъде К.
собственоръчно е написвал името си и се е подписал. Не е ясно дали по
допълнителните услуги е заплатена сумата от 569,40 лв. за външно финансиране
към Изи Асет Мениджмънт АД. Счита, че не е доказано, че кредитът е предсрочно
изискуем. Счита, че се прилага и в
настоящия случай приетото в т.18 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на
ВКС по т. дело №4/2013г. - постигнатата в договора предварителна уговорка, че
при неплащане на определен брой вноски, една вноска или други обстоятелства
кредитът става предсрочно изискуем като се уведомява длъжникът и кредиторът да
може да събере вземането си, ако кредиторът изрично е заявил, че упражнява
субективното си право да обяви кредита за предсрочно изискуем, което
волеизявление да е достигнало до длъжника - кредитополучател. Сочи, че
действително има изпратена покана до К. на 7.12.2016г., но няма данни тази
покана да е връчена и още повече тя е изпратена на друг адрес, различен от
постоянния му в гр.Б., а именно гр.Г., ***. Само на това основание искът трябва
да се отхвърли, тъй като абсолютна процесуална предпоставка за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем е връчване на покана до длъжника. Твърди, че в
производството по чл.422 от ГПК следва да се установи дали претендираното
вземане съществува, неговия размер и дали е изискуемо като в тежест на ищеца е
да докаже тези елементи от фактическия състав. В негова тежест е съгласно
чл.154 от ГПК да докаже тези факти и да иска и икономическа експертиза, която
да докаже, по пера да установи исковите претенции и плащанията и размера на
вземането. Сочи, че уговорената клауза за годишен процент на разходите от
49,89% е изключително завишена и нищожна като противоречаща на добрите нрави,
съгласно чл.26 ал.1 от ЗЗД и тя подлежи на намаляване, съгласно чл.92 от ЗЗД.Сочи
доказателства и прави доказателствени искания. Въззивният съд, като прецени доводите на страните и обсъди събраните по
делото писмени доказателства , прие за установено следното: Пред
РС гр.Пазарджик на 26.05.2017 год., ищцовото дружество „ПРОФИ КРЕДИТ България“
ЕООД е подало по пощата Заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, срещу ответника А.Н.К., в
качеството му на длъжник, въз основа на което е образувано ч.гр.дело №607/2017
год. по описа на Пещерския районен съд, изпратено по подсъдност по правилата на
чл.411 ал.1 от ГПК на Районен съд-Пазарджик, където е образувано ч.гр.дело
№2546/2017г. по описа на Пазарджишкия районен съд. Заявлението е било уважено и
Пазарджишкият районен съд е издал Заповед №1618 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК на 07.07.2017год., с която е разпоредил
ответникът-длъжник да заплати на ищеца-заявител и кредитор сумата
от 8222,01 лева – главница, сумата от 2.62 лева – лихва за забава за периода от 26.09.2016г. до
06.12.2016г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението - 31.05.2017г.
до окончателното изплащане на сумата,
както и сумата от 164,49
лева - държавна такса и сумата от
150,00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение. Посочено е, че вземането произтича от
неизпълнение на задължение по договор за потребителски кредит №**********, сключен на 22.02.2016г.
Заповедта за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника при условията на
чл.47 ал.5 от ГПК, поради което на кредитора са дадени указания и срок за
предявяване на установителен иск за съществуване на вземането му. В законния
едномесечен срок, дружеството-ищец е предявило настоящия установителен иск с
правно основание чл.415 ал.1 от ГПК.
Предвид
горното съдът приема, че предявеният иск е процесуално допустим и подлежи на
разглеждане. По съществото му, съдът счита следното:
От събраните по делото писмени
доказателства се установява, че на 22.02.2016г.
е сключен Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт №**********между
ищеца „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД като кредитор и ответника А.Н.К. като
кредитополучател. Договорът е сключен при следните параметри: Сума на кредита -
3750 лв.; Срок на кредита - 36 месеца; Размер на вноската по кредита – 182,98
лв.; Годишен процент на разходите (ГПР) - 49.89%; Годишен лихвен процент -
41.17%; Лихвен процент на ден: 0.11%; Дължима сума по кредита – 6587,28 лв.; По
избран и закупен пакет от допълнителни услуги: Възнаграждение за закупен пакет
от допълнителни услуги – 3389,76 лв.; Размер на вноската по закупен пакет от
допълнителни услуги – 94,16 лв.; Общо задължение по кредита и по пакета от
допълнителни услуги: Общо задължение – 9977,04 лв.; Общ размер на вноска –
277,14 лв.; Дата на погасяване: 25 ден от месеца. Договорът е подписан от
страните по него. Преди сключването на договора на ответника е била предоставена
преддоговорна информация, видно от приложения формуляр – Стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.
Съгласно Декларация т.А към
Договора за потребителски кредит неразделна част от него са Общите условия,
които са предадени при подписване на договора и с които кредитополучателят
внимателно се е запознал преди подписване на договора, няма забележки към тях и
се задължава да ги спазва, за което полага подписа си под клаузите на този
Договор за потребителски кредит и Общи условия.
Видно от Декларация т.Г е, че
кредитополучателят е декларирал, че му е предоставено безвъзмездно, на хартиен
носител, в ясна и разбираема форма, на български език, информация във формата
на Стандартен европейски формуляр. Декларирал е, че са му дадени разяснения,
които са му дали възможност да прецени доколко предлагания договор за
потребителски кредит съответства на неговите възможности и финансово състояние,
както и разяснение на преддоговорната информация, основните характеристики на
предлаганите продукти и въздействието, което могат да окажат върху тях, в това
число последиците в случай на просрочени плащания, а така също и разяснения на
пакета от допълнителни услуги, които кредиторът може да предостави на
кредитополучаталя по негово искане, въздействито, което могат да окажат върху
него, както и правата и задълженията на страните по тях. На същата дата
ответникът е подписал и Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги от 22.02.2016г., приложено по делото.
Видно от т.5 от процесния
Договор за потребителки кредит е, че ответникът А.Н.К. е пожелал да бъде
извършено рефинансиране на негови стари задължения към кредитора-ищец „ПРОФИ
КРЕДИТ България" ЕООД в размер на 1423,15 лв., както и към кредитора „Изи
Асет Мениджмънт“ АД в размер на 569,40 лева. На 22.02.2016г. ищецът е превел на
ответника по посочена от него банкова сметка ***,45 лв., видно от приложения
документ за кредитен превод от дата 22.02.2016г.
Процесният договор за
потребителски кредит №**********е сключен за срок от 36 месеца. Дължимата
месечна погасителна вноска по него, съгласно погасителния план е в размер на
277,14 лв. с падеж - 25-то число на месеца. От приложеното и неоспорено извлечение
по кредитната сметка на ответника е видно, че същият е платил точно и в срок
първите пет погасителни вноски. Налице е забава в изплащането на шестата
вноска, а седмата вноска е платена частично. Последното отразено плащане по
договора е на 18.10.2016г.
В исковата молба ищецът твърди,
че поради това, че длъжникът не е изпълнявал поетите договорни задължения и е
изпаднал в забава, договорът е прекратен, а задълженията по нето – обявени за
предсрочно изискуеми на 06.12.2016г. Твърди, че на ответника е изпратено
уведомително писмо от страна на дружеството, с което е уведомен, че договорът е
прекратен и че е обявена неговата предсрочна изискуемост. Представя
Уведомително писмо до ответника с дата 07.12.2016г. По делото, обаче, няма
представени надлежни доказателства това уведомително писмо да е връчено на
ответника и да е достигнало до него, съответно той да е запознат със
съдържанието му.
Както в заповедното
производство, така и в настоящето исково производство, ищецът претендира,
че са настъпили предпоставките на автоматичната
предсрочна изискуемост на дълга, съгласно уговореното
в
т.12. 3 от Общите условия към договора за потребителски кредит, според която в случай, че клиентът просрочи
една месечна вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично
прекратяване на договора за потребителски кредит и обявяване
на неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо кредиторът да изпраща на клиента уведомление,
покана, предизвестие или др. Съгласно т.12.4
от Общите условия към договора, при
прекратяването на договора на това основание, клиентът
дължи остатъчните и непогасени вноски по погасителен план, включващи и възнаграждението
при закупен пакет от допълнителни услуги,
лихви за забава и такси, както и неустойка в размер на 35% върху
остатъчния размер на главницата по погасителен план.
Ищецът твърди, че в случая се
касае за договор за кредит с небанкова финансова институция по отношение, на
който не намира приложение т.18 на TP №4/2013г. на ОСГТК на ВКС относно момента
на настъпване на предсрочната изискуемост на вземане по договор за банков
кредит. В
тази връзка правилно първоинстанционния съд е приел твърдения за неоснователни.
Ищцовото
дружество действително е небанкова финансова
институция по смисъла на чл.3 ал.1 от Закона за кредитните институции (ЗКИ) но спрямо него са приложими изискванията на разпоредбата на чл.60 ал.2 от ЗКИ, във връзка с приетото в т.18 от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС
за обявяване на предсрочната изискуемост. Предсрочната изискуемост е
изменение на договора, което настъпва
с волеизявление само на едната от страните по него и
при наличието на следните две предпоставки: обективният факт на
неплащане и упражнено от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60 ал.2 от
ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения
остатък от него за предсрочно изискуеми, включително
и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на достигане до длъжника на волеизявлението на кредитора, в случай, че към този момент са настъпили обективните факти,
обуславящи настъпването й (в този смисъл е приетото в ТР
№4/18.06.2014г. по тълк. дело №4/2013г. на ВКС, ОСГТК). Надлежното
обявяване е елемент от фактическия състав за настъпване на предсрочната
изискуемост, в каквато насока е и трайната съдебна практика. За ищцовото
дружество като финансова институция по смисъла на
чл.3 ал.1 от ЗКИ и съгласно даденото
разрешение в
ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС е необходимо преди
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение да
съобщи на длъжника изявлението си на кредитор,
че счита кредита за предсрочно изискуем. Настоящият
съдебен състав счита, че и при договор за кредит, сключен от небанкова
финансова институция, съдържащ клауза за предсрочна
изискуемост при неплащане на определен брой вноски /какъвто е процесният договор/, предсрочната изискуемост на
вземанията по договора не настъпва автоматично, а е
необходимо преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение кредиторът да е уведомил длъжника, че
упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и това му волеизявление
да е достигнало до длъжника. В конкретния случай по
делото не са представени доказателства, от които да
се направи извод, че волеизявлението
на ищеца за настъпването на предсрочната изискуемост е достигнало до длъжника-ответник и преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По
делото е представено уведомително писмо от ищеца до ответника с дата 07.12.2016г.,
но липсват доказателства същото да е получено от него. Независимо от
това обаче отданните по делото се установи,че
процесният договор за потребителски кредит №**********е сключен за срок
от 36 месеца т.е полученото въз основа на договора следва да бъде
възстановено, след като е настъпил и падежът за изпълнение на задължението ,тъй
като срокът на договора е изтекъл на 25.02.2019г.
с последна погасителна вноска. При това положени
въззивния съд следва да обсъди наведените от ответника по делото възражения от
ответника с отговора на исковата молба. Съгласно
императивните изисквания, въведени с приложимите в случая разпоредби на чл. 11,
ал. 1, т. 11 и т. 12 ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа
информация за условията на издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването. Погасителният план следва да посочва
дължимите плащания и сроковете и условията за извършване на тези плащания, да
съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е
приложимо, допълнителните разходи.Когато не са спазени изискванията на чл. 10,
ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен – чл. 22 ЗПК. От доказателствата по
делото се установи,че към процесния договор за
заем е приложен погасителен план, носещ
подписите на страните по договора, но в него е посочен единствено размерът на
погасителната вноска и датата на всяко плащане. В договора липсва изискуемото
по закон съдържание, а именно разбиване по пера – главница, договорна лихва и
допълнителни разходи (такси), на задължението на кредитополучателя, респективно
липсва информация за това каква част от задължението за главница, лихви и
допълнителни разходи (такси) се погасява с всяка отделна погасителна вноска и
как се формира размерът на погасителните вноски. Липсата на тези данни поставя
в невъзможност потребителят да разбере с извършените от него плащания каква
част от задълженията по кредита погасява и каква част остава дължима.Това
обстоятелство налага съдът да приеме, че процесният договор за
потребителски кредит е сключен в нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.
11 и т. 12 ЗПК, поради което същият е недействителен (нищожен) по силата
на чл. 22 ЗПК.В случай,че договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита,
но не дължи лихва или други разходи по кредита – чл. 23 ЗПК. От друга страна
недействителността на договора за заем влече след себе си и нищожност на
договора за допълнителни услуги, доколкото съгласно изричната уговорка на
страните, съдържаща се в чл. 4.2. от договора, допълнителните услуги се
предоставят единствено като допълнение към подписан договор за заем, т.е.
договорът за допълнителни услуги има акцесорен, спомагателен характер спрямо
договора за заем и не може да съществува самостоятелно. Ето защо съдът намира
за недължими и претендираните от ищеца вземания по договора за допълнителни
услуги.
В настоящото
производство е безспорно установено, че ответника е сключил валиден договор за заем,
по който в противоречие с поетото задължение не е заплатил остатъка от
погасителните вноски на кредитора си.Както
се посочи по-горе, с прилагане на законовата последица на разпоредбата на чл.
23 от ЗПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, само действително получената заемна сума.
Полученото въз основа на договора следва да бъде възстановено, след като е настъпил и падежът за изпълнение на
задължението ,тъй като срокът на договора е изтекъл на 25.02.2019г.
с последва погасителна вноска, което е и
частен израз на законния принцип за недопускане на неоснователно обогатяване на
страните. От събраните по делото писмени
доказателства неоспорени от страните, се установява, че остатъкът на
задължението на ответника по договор за потребителски заем e главница в р-р на
3 394,79лв,която е дължима на
осн.чл.23 от ЗПК и следва да се присъди в тежест на ответника.В посочената част
решението като неправилно следва да се отмени ,вместо което се постанови ново с
което се установяви съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ
КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК ********* срещу длъжника А.Н.К., с ЕГН **********, възникнало на основание
неизпълнение на Договор за потребителски кредит №**********в общ размер на
сумата 3 394,79 лв. представляваща
неизплатена главница по сключения договор, за което е издадена Заповед
№1618 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 07.07.2017г. по
ч.гр.дело №2546/2017г. по описа на Районен съд-Пазарджик. В
останалата обжалваема част решението като правилно и законосъобразно следва да
бъде потвърдено. Поради
частична основателност на въззивната жалба и по арг. от чл. 78 от ГПК
въззивника има право на претендирано юрисконсултско възнаграждение, съгласно
чл. 78, ал. 8 от ГПК което съдът определя, с оглед предмета на делото, в
минимален размер от 200 лева, съгласно чл. 25, ал. 1 от
Наредба за предоставяне на правна помощ, платимо в полза на жалбоподателя. Водим
от гореизложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК Пазарджишкият окръжен
съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №558/25.04.2019 г.
постановено по гр.д.№969/ 2018 г. по описа на
Районен съд –Пазарджик в частта ,
с която е отхвърлен предявеният иск от
“ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул."България" №49, бл.53Е, вх.В, чрез
пълномощника юристконсулт Г. С.К.против А.Н.К., с ЕГН **********,***, с правно
основание чл.415 ал.1 от ГПК – за установяване съществуването на вземане в
полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК ********* срещу длъжника А.Н.К.,
с ЕГН **********, възникнало на основание неизпълнение на Договор за
потребителски кредит №**********до
размер на сумата 3 394,79лв. представляваща остатъчната неизплатена
главница по сключения договор, за което е издадена Заповед №1618 за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК от 07.07.2017г. по ч.гр.дело
№2546/2017г. по описа на Районен съд-Пазарджик, вместо което постановява. Признава за установено в отношенията между „ПРОФИ
КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул."България" №49, бл.53Е, вх.В и А.Н.К., с ЕГН ********** ***, че съществува вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД, ЕИК ********* срещу длъжника А.Н.К., с ЕГН **********,
възникнало на основание неизпълнение на Договор за потребителски кредит №**********в размер на сумата 3 394,79лв.
представляваща остатъчната неизплатена главница по сключения договор, за което
е издадена Заповед №1618 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
от 07.07.2017г. по ч.гр.дело №2546/2017г. по описа на Районен съд-Пазарджик.
ОСЪЖДА А.Н.К., с ЕГН ********** *** да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК
********* ,гр.София,бул.“България“№49,бл.53Е ,вх.“В“,чрез пълномощника си
юрк.К.С. съдебно деловодни разноски по
делото в р-р на сумата на 200лв. представляваща юрк.възнаграждение.
В останалата обжалваема част
потвърждава решението.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване .
Председател: Членове:1.
2.