О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№...
Врачанският окръжен съд, наказателно отделение, в съдебно заседание
на шести ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:
Веселка Иванова
с участието на секретаря Веселка Николова и прокурора Николай Лалов, като разгледа докладваното от съдията Веселка Иванова ч.н.д. № 465 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.437, ал.2 НПК и е образувано по молба на П.В.П., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора гр.Враца, с искане да бъде освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му наказание лишаване от свобода.
Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от началника на Затвора гр.Враца със справка за изтърпяната част от наложеното наказание и неизтърпения остатък, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС, план на присъдата по чл.156 ЗИНЗС и личното затворническо досие на осъдения П..
В съдебно заседание осъденият поддържа молбата и прави искане да бъде
освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му
наказание. Като основен аргумент изтъква, че е с влошено здравословно състояние,
което налага оперативна интервенция.
Представителят на Затвора гр.Враца, упълномощен по чл.15, ал.2 ЗИНЗС,
изразява становище за неоснователност на молбата по съображения, че с
поведението си лишеният от свобода не е дал достатъчно доказателства за своето
поправяне. Представя актуална справка за изтърпяното до момента наказание „лишаване
от свобода“ и размера на неизтърпяната част.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП гр.Враца дава становище за неоснователност на молбата по съображения, че е налице само една от предпоставките за условно предсрочно освобождаване по чл.70 НК – изтърпяната част от наложеното наказание, но не са налице достатъчно доказателства за поправянето на осъдения, с оглед на което прави искане за оставянето й без уважение.
Врачански окръжен съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените по делото писмени доказателства, намира молбата за неоснователна по следните съображения:
П.В.П. изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в размер на 1 година и 5 месеца, наложено му с присъда по н.о.х.д. № 15/2018 г. по описа на РС-Кула за престъпление по чл.346, ал.2, т.1, т.2 и т.3, вр. ал.1, вр.чл.18, ал.1 от НК.
Осъденият е започнал да търпи наказанието на 27.01.2019 г. Към датата на постановяване на настоящото определение-06.11.2019 г., е изтърпял фактически 9 месеца и 9 дни, от работа му се зачитат 2 месеца и 6 дни, от предварителен арест-1 месец и 26 дни или всичко 1 година, 1 месец и 11 дни. Остатъкът е 3 месеца и 19 дни.
От изложеното е видно, че фактически е изтърпял не по-малко от 1/2 от наложеното му наказание, така както изисква разпоредбата на чл.70, ал.1, т.1 НК. Следователно, налице е първата законова предпоставка, необходима за постановяване на условно предсрочно освобождаване.
На следващо място, съдът следва да прецени дали осъденият е дал доказателства за своето поправяне. В тази връзка на внимателно изследване и преценка подлежат всички данни за неговата личност и действителните доказателства за неговото поправяне и положително личностно развитие.
Представените от затворническата администрация доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС и индивидуален план на присъдата по чл.156 ЗИНЗС сочат липсата на трайна и необратима позитивна промяна в нагласите, поведението и начина на мислене на лишения от свобода П., годни да обосноват извод, че при него е налице личностна готовност за живот в условията на свобода.
При първоначалната оценка е регистриран среден риск от рецидив, възлизащ на 51 точки. Рискът от вреди за обществото е в ниските стойности, но клонящи към средните, и е определен от характера и спецификата на извършените престъпления и ниското правно съзнание на осъдения. Оценката за риск от вреди по време на изтърпяване на наказанието по отношение на служителите и останалите лишени от свобода е в средни стойности, поради регистрирани нарушения на ЗИНЗС-опити за внасяне на мобилни апарати в затворническото общежитие, с които може да подготви и осъществи бягство от контролирана среда. Рискът от суицид и самонараняване е нисък.
Като дефицити, по които има остра нужда от корекции, са определени следните зони: настоящо правонарушение – лишеният от свобода П. е осъден за опит за противозаконно отнемане на чуждо МПС; отношение към правонарушението – същият не осъзнава вината си и е със силни оневинителни нагласи; умения за мислене – само частично разпознава проблемите си, не предвижда негативните последици от действията си и нанесените с тях вреди. С оглед на проблемните зони, в плана за изпълнение на присъдата са заложени като цели подобряване на уменията за разпознаване и разрешаване на проблемите, мотивиране към активна трудова заетост, осъзнаване на последиците от собствените действия, формиране на умения за създаване и поддържане на етични и коректни взаимоотношения в затворническото общежитие.
В доклада е отбелязано, че при извършената ревизия на оценката на риска не са отчетени значителни положителни промени. Напротив, рискът от рецидив е останал в границите на средния, но е повишен на 65 точки в следните проблемни зони: начин на живот и обкръжение, отношение към правонарушението и умения за мислене. Рискът от вреди за всички останали категории е запазил стойностите си от първоначалната оценка.
От личното досие на осъдения е видно, че по време на престоя си в затвора той е бил награден със заповед № 434/14.12.2018 г. с „писмена похвала“ за примерно поведение и изграждане на мотивация за позитивна промяна. Със заповеди № 226/24.10.2018 г., № 86/27.05.2019 г. и № 101/27.05.2019 г., заради държане на забранени вещи (мобилни телефони) и закупуване на забранена вещ (телевизор), осъденият е бил дисциплинарно наказан с „писмено предупреждение“, респективно „забрана за участие в колективни мероприятия във и извън местата за лишаване от свобода“ за срок от 1 месец и „лишаване от хранителна пратка“.
В затвора осъденият е полагал труд, като считано от 15.08.2018 г. е бил назначен като общ работник в ЗО „Керамична фабрика“. В доклада е отбелязано, че той е спазвал трудовата дисциплина и съвестно и стриктно е изпълнявал възложените му трудови задачи. Въпреки това, на 13.05.2019 г. е отказал да изпълни възложените му трудови функции, което е удостоверено с протокол № 10/13.05.2019 г. за отказ от работа по чл.171, ал.1 от ППЗИНЗС. От 19.09.2019 г., поради влошено здравословно състояние и настаняването му в болнично заведение, е било прекратено участието на П. в трудовия процес.
В доклада е посочено, че е налице регрес при една от дефицитните зони-умения за мислене, който е резултат от констатираните случаи на нарушение на вътрешния ред в затвора и липсата на мотивация за коренна позитивна промяна.
Според доклада поставените цели и договорените дейности в плана на присъдата не са изпълнени в пълен обем, поради което корекционната работа с осъдения трябва да продължи в посока на положителна промяна в нагласите, формиране на изцяло критично отношение към досегашното криминално поведение, правилно формулиране на проблемите и създаване на алтернативи за тяхното решаване.
Крайната оценка на затворническата администрация е, че лишеният от свобода П.П. все още не е дал категорични доказателства за промяна на нагласите си за водене на законосъобразен начин на живот и не отговаря на изискванията за условно предсрочно освобождаване.
Приложените и анализирани по-горе писмени доказателства дават основание за извод, че към настоящия момент с поведението си осъденият П.П. не е дал достатъчно убедителни доказателства за своето реално поправяне и превъзпитание, съгласно чл.439а НПК. Към момента рискът от рецидив е в регистъра на средните стойности – 65 точки, и не само, че не е коригиран спрямо началния момент от постъпването му в затвора – 51 точки, но е и значително завишен с 14 пункта. Не са изпълнени основни цели, заложени в плана на присъдата, а една от основните дефицитни зони при осъдения - умението за мислене, трябва да бъде обект на продължителна корекционна работа, тъй като осъденият не осъзнава нуждата от трайна позитивна промяна в поведението си, нито пък предвижда негативните последици от действията си. Вярно е, че по време на престоя си в затвора П. е бил награждаван със заповед № 434/14.12.2018 г., което показва добро поведение и е индикация за положителна личностна промяна. Освен това, докато е бил трудово ангажиран, е спазвал трудовата дисциплина и се е проявил като стриктен и съвестен работник. Тези позитивни резултати обаче не са стабилизирани. Извън тях липсват други доказателства, от които да бъдат изведени еднозначни изводи за трайното поправяне на осъдения. Напротив - от данните по делото е видно, че по време на престоя си в затвора осъденият е бил наказван три пъти за нарушения на реда и дисциплината - за ползване/придобиване на забранени вещи. Очевидно е, че същият все още е затруднен да спазва правила и продължава да притежава степен на обществена опасност. Всичко това илюстрира, че престоят в затвора не е довел до безспорен поправителен и превъзпитателен ефект. Налице е необходимост от продължаване на корекционното въздействие спрямо осъденото лице в насока снижаване на риска от рецидив, постигане в пълна степен на набелязаните цели в плана за изпълнение на присъдата и преодоляване на установените дефицитни зони.
При това положение, съдът приема, че е налице само едната от двете законови предпоставки за условно предсрочно освобождаване по реда на чл.70 НК, а именно П.П. е изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното му наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй като с поведението си все още не е дал достатъчно доказателства да се приеме, че напълно се е поправил. Изложеното е основание да бъде постановен отказ на молбата му за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание.
Неоснователна се явява претенцията на лишения от свобода П., свързана с влошеното му здравословно състояние, тъй като то не е сред предпоставките за постановяване на условно предсрочно освобождаване.
При горните съображения и на основание чл.441 НПК, вр. чл.70, ал.1 НК, Врачанският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения П.В.П., роден на *** г. в гр.***, понастоящем в Затвора гр.Враца, български гражданин, с ЕГН **********, да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната част от наказанието от 1 година и 5 месеца „лишаване от свобода”, наложено му по н.о.х.д. № 15/2018 г. по описа на РС-Кула, с остатък 3 месеца и 19 дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от определението, след влизане в сила, да се изпрати на Затвора гр.Враца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: