гр. Шумен, 06.01.2020г.
Шуменски
окръжен съд, в закрито заседание на шести януари, през две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. Карагьозян
ЧЛЕНОВЕ: 1.З. Иванова
2.С. Стефанова
като
разгледа докладваното от съдия Зара Иванова в.ч.гр.д. №507 по описа за 2019 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 274
и сл. от ГПК.
Делото
е образувано по частна жалба с рег. №6354/17.12.2019г. , депозирана от „Ултима
Ф“ ЕООД, ЕИК ..., седалище и адрес на управление: гр.Ш. , представлявано от С.
срещу Определение №3582/08.11.2019г. , постановено по ч.гр.д.№1994/2017г. по
описа на ШРС. С обжалвания съдебен акт е обезсилена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.417 от ГПК с № 1233 от 11.07.2017 г. и Изпълнителен лист № 1724/11.07.2017г.,
издадени по ч.гр.д. № 1994/2017г. по
описа на ШРС в частта им за сумата от 400лв.(четиристотин лева) представляваща
главница по Запис на заповед № 01.09.2016г. В частната жалба се твърди, че
обжалваното определение е неправилно , постановено в нарушение на закона. В
мотивите на акта било посочено, че заповедта и изпълнителният лист се
обезсилват частично, поради неспазване на едномесечния срок за подаване на
искова молба по чл.422,ал.1 от ГПК . Счита, че от доказателствата по делото се установява противното, а именно предявена
е искова молба за сума от 306,06 лева , т.е. няма претенция за сума от от
293,94 лева и в тази част заповедта и изпълнителния лист следва да бъдат
обезсилени. За разликата над 293,94 лева до 400 лева заповедта и изпълнителния
лист следва да бъдат оставени в сила . С оглед горното, моли да бъде
постановено определение, с което въззивният съд да отмени обжалвания съдебен
акт , в частта с която се обезсилва заповедта за изпълнение и изпълнителният
лист за разликата над 293,94 лева .
В
срока по чл.276, ал.1 от ГПК, насрещната страна О.Й.Н. , ЕГН **********,
оспорва частната жалба и моли да бъде оставена без уважение.
Настоящата въззивна инстанция, след като
се запозна с жалбата и материалите по делото, приема за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок, от
надлежно легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна, поради следните съображения:
Въз
основа на подадено пред Районен съд-Шумен , Заявление по чл.417 от ГПК , е
образувано ч.гр.д. № 1994 по описа за 2017 г. По него е издадена Заповед №
1233/11.07.2017г. и Изпълнителен лист № 1724 от 11.07.2017г., с които длъжникът
О.Й.Н. , ЕГН ********** е осъден да
заплати на кредитора „Ултима Ф“ ЕООД
сумата 6 561,20 лева – главница – дължима сума по Запис на заповед
, издаден на 01.09.2016г. , предявен за плащане на 03.10.2016г. , както и
сумата 491,23 лева – деловодни разноски. В
срока по чл.414 от ГПК от длъжника е
постъпило възражение, в което заявява, че възразява частично срещу издадената
заповед за незабавно изпълнение , в размер на 600 лева . Не оспорва
задължението в останалата част за сума от 5 961,20 лева. Съобразно
разпоредбата на чл.415 , ал.1от ГПК , на кредитора е изпратено съобщение , че
може в едномесечен срок да предяви иск относно оспореното вземане по заповедта
за незабавно изпълнение. В указания срок кредиторът е подал искова молба ,
чийто петитум съдържа искане да бъде признато за установено, че ответникът О.Й.Н. му дължи сумата 306,06 лева . В обстоятелствената
част на исковата молба изрично е
посочено , че от оспорените 600 лева , длъжникът е заплатил 400 лева . Изтъква
се , че не е заплатил обаче останала сума от 200 лева и т.к. е настъпил падежът
за плащането вземането от 200 лева станало лихвоносно . Дължимото обезщетение
по чл.86,ал.1 от ЗЗД , върху неплатената сума от 200 лева възлизала на 106,06
лева . Въз основа на горните съждения ,
ищецът е формирал претенцията си от 306,06 лева , от която 200 лева – главница
и 106,06 лева – обезщетение по чл.86,ал.1 от ЗЗД . По образуваното гр.д.№2801/2017г.
по описа на ШРС е постановено Решение №92/05.02.2018г. (влязло в сила на 27.02.2019г.
) , с което е признато за установено, че длъжникът О.Й.Н. , дължи на кредитора „Ултима Ф“ ЕООД , ЕИК ... сумата 200 лева – част от задължение по Запис
на заповед , за която сума има издадена Заповед № 1233/11.07.2017г. и
Изпълнителен лист № 1724 от 11.07.2017г.
по ч.гр.д. № 1994 по описа за 2017 г. За претенцията от 106,06 лева
искът е отхвърлен.В мотивите на съдебния акт изрично е посочено , че
претенцията за сума от 106,06 лева подлежи на отхвърляне т.к. в заповедното
производство по ч.гр.д. № 1994 по описа за 2017 г. на ШРС , липсва заявление ,
респ. присъждане на мораторна лихва . Предметът на исковото производство се
определя от проведеното заповедно производство , като вземане за лихва в него не е било включено.
От
описаната хронология на първо място е
видно, че предмет на заповедното производство по ч.гр.д.№ 1994/2017г. по описа
на ШРС е вземане в размер на 6 561,20 лева – главница – дължима сума по
Запис на заповед. След като е подадено възражение по чл.414 от ГПК за част от
това вземане , а именно за сума от 600 лева, представляваща част от присъдената
главница, единствената възможност на кредитора да осуети обезсилването на
заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист в оспорената част е да предяви иск по чл.422,ал.1 от ГПК .
Действително, както е посочено в частната жалба, в срока по чл.415,ал.4 от ГПК е
предявен установителен иск за 306, 06 лева , която сума съобразно твърденията
на ищеца представлява 200 лева – главница по Запис на заповед и 106,06 лева - лихва за забава върху
посочената главница от 200 лева . В заповедното производство не е поискана,
съответно не е присъждана мораторна лихва , следователно искът по чл.422,ал.1 от ГПК за сумата от 106,06
лева е бил недопустим. Независимо, че производството в тази част не е прекратено, а е налице отхвърляне на иска, правните последици
касаещи производството по чл.417 от ГПК са правилно преценени и приложени при
постановяване на обжалвания съдебен акт. Успешно проведен иск по чл.422,ал.1 от ГПК има единствено за сумата от 200 лева – главница , представляваща част от
оспорената главница от 600 лева . В частта относно сумата от 106,06 лева –
мораторна лихва , по която има произнасяне по реда на чл.422,ал.1 от ГПК
заповедният съд правилно е преценил , че решението е ирелевантно по отношение
на „съдбата“ на присъдените със
заповедното производство суми . Вярно е , че когато искът по чл.422,ал.1 от ГПК
бива отхвърлен , издадената заповед за изпълнение и евентуално изпълнителен
лист не подлежат на обезсилване , но тази постановка е относима в случаите
когато отхвърлителното решение ,касае
суми присъдени в заповедното производство . В настоящият случай , както беше
отбелязано сумата от 106,06 лева , макар и заявена и недопустима разглеждана
като претенция по чл.422,ал.1 от ГПК е отхвърлена , не представлява част от присъдената
по заповедното производство сума. В обобщение , от общо оспорената по реда на чл.414 от ГПК сума от 600 лева – главница , кредиторът е
предявил иск за тази главница , но само за сума от 200 лева , ето защо по
отношение на остатъка от 400 лева са настъпили предпоставките по чл.415,ал.5 от ГПК , т.е. заповедният съд правилно е обезсилил издадената заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 400 лева .
Достигайки
до същите изводи, които е формирал и първоинстанционния съд, настоящият състав
намира, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, а депозираната
срещу него частна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Водим
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба рег. №6354/17.12.2019г. , депозирана от „Ултима Ф“ ЕООД, ЕИК ..., седалище и адрес на управление: гр.Ш. , представлявано от С. срещу Определение №3582/08.11.2019г. , постановено по ч.гр.д.№1994/2017г. по описа на ШРС
Определението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.