№ 123
гр. Варна, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря Ивелина Ат. А.
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20213110116634 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба, с която са предявени от С. М. М., ЕГН ********** с
адрес **** главни искове срещу И. З. З., ЕГН ********** с адрес ****: 1. за осъждане
ответникът да му предаде фактическата власт върху ПИ с идентификатор № 14653.210.111 и
построената в него жилищна сграда с площ от 97,82кв.м., находящ се в ****, отнета му на
20.08.2021г. по скрит начин, на основание чл. 76 ЗС; 2. за осъждане ответника да заплати
сумата от 3000лева, представляваща обезщетение за претърпяни имуществени вреди
изразяващи се в невъзможност ищецът да ползва поземления имот и построената в него
сграда в периода 20.08-19.11.2021г. в резултат на действията на ответника по отнемане
фактическата власт върху тях по скрит начин, ведно със законната лихва считано от датата
на подаване на исковата молба в съда- 19.11.2021г. до окончателното погасяване на
задължението, на основание чл. 45 ЗЗД и 3. за осъждане ответника да заплати сумата от
25,56лева, представляваща дължимо обезщетение за забава върху главницата за обезщетение
за претърпяни имуществени вреди начислено за периода от 20-о число на съответния месец,
за който се дължи до 18.11.2021г.вкл., на основание чл. 86 ЗЗД; а в евентуалност: 1. срещу
„Съни БГ имоти“ ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление **** за осъждане
ответникът да му предаде фактическата власт върху ПИ с идентификатор № 14653.210.111 и
построената в него жилищна сграда с площ от 97,82кв.м., находящ се в ****, отнета му на
20.08.2021г. по скрит начин, на основание чл. 76 ЗС; 2. срещу „Съни БГ имоти“ ЕООД, ЕИК
**** и И. З. З., ЕГН **********: за осъждане ответниците солидарно да заплатят сумата от
3000лева, представляваща обезщетение за претърпяни имуществени вреди изразяващи се в
невъзможност ищецът да ползва поземления имот и построената в него сграда в периода
20.08-19.11.2021г. в резултат на действията на ответниците по отнемане фактическата власт
1
върху тях по скрит начин, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на
исковата молба в съда- 19.11.2021г. до окончателното погасяване на задължението, на
основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и за осъждане ответниците солидарно да заплатят сумата от
25,56лева, представляваща дължимо обезщетение за забава върху главницата за обезщетение
за претърпяни имуществени вреди начислено за периода от 20-о число на съответния месец,
за който се дължи до 18.11.2021г.вкл., на основание чл. 86 ЗЗД; 3. срещу „Съни БГ имоти“
ЕООД, ЕИК **** и И. З. З., ЕГН **********: за осъждане ответниците да му предадат
фактическата власт върху ПИ с идентификатор № 14653.210.111 и построената в него
жилищна сграда с площ от 97,82кв.м., находящ се в **** и да преустановят действията си, с
които му пречат да упражнява фактическата си власт, изразяващи се в предлагането му за
продажба и водене на трети лица в него, на основание чл. 75 ЗС; за осъждане ответниците
солидарно да заплатят сумата от 3000лева, представляваща обезщетение за претърпяни
имуществени вреди изразяващи се в невъзможност ищецът да ползва поземления имот и
построената в него сграда в периода 20.08-19.11.2021г. в резултат на действията на
ответниците по отнемане фактическата власт върху тях по скрит начин, ведно със законната
лихва считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 19.11.2021г. до
окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и за
осъждане ответниците солидарно да заплатят сумата от 25,56лева, представляваща дължимо
обезщетение за забава върху главницата за обезщетение за претърпяни имуществени вреди
начислено за периода от 20-о число на съответния месец, за който се дължи до
18.11.2021г.вкл., на основание чл. 86 ЗЗД.
Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения:
От 2012г. е във владение на процесния ПИ с идентификатор № 14653.210.111 и
построената в него жилищна сграда с площ от 97,82кв.м., РЗП 217,69кв.м. Само той
притежавал ключ за къщата и само той полагал грижи за имота- обработвал го против
плевели, косял двора, поддържал сградата и оградата, плащал режийните разноски за него. В
къщата имало негови вещи – инструменти, оборудване, матрак- ползван за негови гости.
Всички го познавали в селото и не знаели къщата да има друг собственик.
От 2012г. до м. август 2021г. никой и по никакъв начин не бил смущавал владението
му.
Посочва, че работи в София и пътувал много. Редовно посещавал имота, а често
пребивавал и в другата си къща срещу него.
Когато на 20.08.2021г. се прибрал, установил, че патронът на вратата на сградата е
сменен. Не успял да влезе. Разпитал в селото, но никой не можал да му каже нещо.
Продължил да търси информация и с изненада установил, че имотът се предлага за
продажба от ответното дружество на сайта imoti.bg. След като се обадил на телефона
оставен в обявата се свързал с ответника З., с който се познавали от 2011г., когато закупил
другата си къща, в която живеел постоянно. Ответникът З. се твърди, че е брокер и продава
имоти в района. В разговора по телефона му заявил, че той е сменил патрона и че ищецът
няма работа в имота. Оттогава се твърди, че ответникът води различни хора в имота на
2
оглед и не допускал ищеца в него. Предлагал имота за продажба чрез ответното дружество,
на което бил едноличен собственик и управител. Счита, че с тези действия, ответникът му е
отнел фактическата власт върху имота по скрит начин, с което обосновава и правния си
интерес от търсената защита.
Счита, че от неправомерните действия на ответника по недопускането му до имота,
търпи вреди в размер на справедливия пазарен наем на имота и сградата в него. Затова и
заявява претенция за обезщетяване за имуществени вреди за периода от 20август до
предявяване на исковата молба, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва,
считано от 20-о число на дължимото му се месечно обезщетение.
Тъй като имотът се предлагал за продажба от ответното дружество, чийто управител
е първият ответник, допуска отнемането на владението да е именно в това му качество.
Затова и в евентуалност, и ако се установи, че първият ответник е действал не лично, а като
представляващ втория ответник, то претенцията се заявява срещу него, респ. налице е
солидарност на двамата в дълга за обезщетение на търпяните вреди.
Ако пък съдът прецени, че не е налице хипотезата на отнето владение, то се търси
защита срещу нарушено такова, който иск се заявява срещу двамата ответници, срещу които
при условията на пасивна солидарност се търси и обезщетение за имуществени вреди и
обезщетение за забава.
Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът З. ангажира писмен отговор, с който оспорва
иска и твърденията, на които се основава.
Твърди, че с ищеца се познават от 2012г., когато последният се е свързал с него за
придобИ.е на имот в ****. С негово съдействие ищецът е придобил имот в съседство на
процесния. Впоследствие, ищецът е започнал да проявява интерес спрямо процесния имот.
Ответникът го уведомил, че имотът е собственост на англичанин и че може да го придобие
срещу определена цена.
Оспорва ищецът да е имал достъп до имота, било през 2012г., било впоследствие.
Твърди, че имотът винаги е бил във владение на Р. Д. С. Т.. А, ако и ищецът да е навлизал в
процесния имот и да го е обработвал, то това е било с цел да не навлизат в собствения му
имот намиращ се в съседство, дребни влечуги и насекоми. Последното сочи да явствало от
водена помежду им електронна кореспонденция.
Твърди и че за имота имало неплатени сметки за ел. енергия в периода 20.09.2018г.
до 2020г.вкл., поради което и е било преустановено ел. захранването в него.
Оспорва ищецът да е имал ключове за имота и твърди, че такива е имал единствено
и само неговият собственик.
Твърди, че през есента на 2020г. собственикът на имота се е свързал с него и е
поискал да му намери купувач за имота. Познати на собственика от съседно село са
3
предоставили достъп до имота на ответника, което се е случило през есента на 2020г., а не
както твърди ищецът през 2021г.
Оспорва да е отнемал владението върху имота по скрит или по какъвто и да е друг
начин. Твърди, че достъп до имота е имал единствено и само по повод извършване на огледи
с кандидат купувачи и то чрез трети лица.
Претенцията за имуществени вреди се оспорва като неоснователна, а и завишена по
размер.
Заявеният в евентуалност иск за нарушено владение се оспорва като неоснователен.
Оспорва ищецът да е имал непрекъснато владение върху имота, съответно фактически да е
бил отнет от него, нито пък е имало нарушение на владението му, защото достъп до него
ответникът е имал по желание на собственика и го е осъществявал чрез трети лица.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество ангажира писмен отговор, с който
оспорва иска и твърденията, на които се основава.
Оспорванията му са идентични като тези в отговора на другия ответник.
Потвърждава, че управителят И. З. и ищецът се познават от 2012г., когато
последният се е свързал с него за придобИ.е на имот в ****. С негово съдействие ищецът е
придобил имот в съседство на процесния. Впоследствие, ищецът е започнал да проявява
интерес спрямо процесния имот, за който ответникът го е уведомил, че е собственост на
англичанин и че може да го придобие срещу определена цена.
Оспорва, ищецът да е имал достъп до имота, било през 2012г., било впоследствие.
Твърди, че имотът винаги е бил във владение на Р. Д. С. Т.. Твърди, че ако и ищецът да е
навлизал в процесния имот и да го е обработвал, то това е било с цел да не навлизат в
собствения му намиращ се в съседство, дребни влечуги и насекоми. Последното сочи да
явствало от водена помежду им електронна кореспонденция.
Твърди и че за имота имало неплатени сметки за ел.енергия в периода 20.09.2018г.
до 2020г.вкл., поради което е било и преустановено ел.захранването в имота.
Оспорва ищецът да е имал ключове за имота и твърди, че такива е имал единствено
и само неговият собственик.
Твърди, че през 2020г. собственикът на имота се е свързал с И. З. и е поискал да му
намери купувач за имота. Познати на собственика от съседно село са предоставили достъп
до имота на ответника, което се е случило през есента на 2020г., а не както твърди ищецът
август 2021г.
Претенцията за имуществени вреди се оспорва като неоснователна, а и завишена по
размер.
Заявеният в евентуалност иск за нарушено владение се оспорва като неоснователен.
Оспорва да е имало непрекъснато владение върху имота, съответно фактически да е бил
отнет, нито пък нарушение, защото достъп до него ответникът е имал по желание на
собственика и го е осъществявал чрез трети лица.
4
Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.
В с.з. исковата молба се поддържа чрез процесуален представител. Ответниците
поддържат подадените писмени отговори.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение, съобразявайки приложимия закон, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
От ангажираните по делото доказателства се установява следното:
Процесният имот представляващ ПИ с идентификатор № 14653.210.111 и
построената в него жилищна сграда с площ от 97,82кв.м. са собственост на „Ар енд ар
билдърс интернешънъл” ЕООД, представлявано от Р. Д. С. Т. и Р. Д. С. Т., въз основа на
договори за покупко- продажба обективирани съответно в НА № 114/14.09.2009г. и НА №
157/21.08.2006г.
От представената и неоспорена разпечатка от изпратено от ищеца на ответника писмо
по ел. поща от 04.06.2020г. се установява, че двамата са водили кореспонденция по повод
процесния имот. В писмото ищецът е уведомил ответника, че има информация, че
собственикът на имота- англичанин е починал. Уведомил го е още, че разполага с бележки и
фактури за поддръжка през годините на къщата, с цел при него да не стане змиярник- змии
и огромни стоножки идвали при тях. Поискал е англичанинът да си плати така извършената
работа по къщата му. В подкрепа на посоченото, че е поддържал имота са ищецът е
представил фактури от 2018г. за извършвано почистване на зелени площи и обработка
против битови инсекти на вътрешни и външни площи.
В констативен протокол на нотариус рег. № 344 на НК от 10.11.2021г. е
удостоверено, че към посочената дата в сайта за покупко- продажба на имоти imot.bg от
02.09.2021г. е налична като публикувана обява за продажба на процесния имот, предлаган за
продажба от ответното дружество.
От разпитаните по искане на ищеца свидетели- Ц. Р. и И. Я., допуснати за
установяване твърденията му, че е осъществявал фактическа власт върху имота от 2012г.,
отнемане владението му през м.08.2021г. и че ответникът е водил трети лица в имота, се
установяват следните релевантни за спора факти:
Св. Р. е в приятелски отношения със семейството на ищеца. Разказва, че имали къща
от повече от 10г. в с. Ген. Кантарджиево, която редовно посещавали лятото. В началото на
юни пристигали и си отивали за началото на учебната година. Понеже живеели в София, а
свидетелката във Варна, тя имала ключ за къщата им и когато се налагало нещо, тя имала
ангажимент да я поддържа, докато тях ги няма. По този повод всяко лято, преди семейството
да пристигне, ходела, за да се коси тревата и да се пръска срещу насекоми и змии. Над
къщата на С. имало и друга къща, която била необитаема, дворът бил затревен, с коприва.
Всеки път, когато косели и пръскали в мястото на С., пускала хората да косят и пръскат, и в
другата къща. От къщата на С. вземала ключ за другата къща. В нея С. си държал
едрогабаритни вещи, имало един матрак, но иначе къщата не била ползвана за живеене от
5
семейството му. Ползвали я като склад, от което свидетелката прави извод, че си я
чувствали като своя. Всеки път, когато лятото ходела при тях, били в къщата на С.. За
последно ходила в тази къща през м. юни 2021г. Тази година не била пръскала там, понеже
разбрала, че С. вече няма ключ за там. Ток и вода от тази къща не е ползвала. Само отваряла
вратата на къщата и пускала хората да напръскат вътре.
Св. Я. е приятел с ищеца от дълги години. Ходил е в имота им в с. Ген. Кантарджиево
многократно. Имали го от повече от 10години. Над тяхната къща имало още една къща,
която свидетелят знаел, че е тяхна и която стопанисвали. Къщата била необитаема, още
когато С. купил неговата. Имали проблеми тогава със стоножки и насекоми, и затова били
принудени да поддържат и двора на тази къща. В къщата С. си държал разни вещи.
Многократно бил влизал вътре, нямало мебели, но ставало за живеене като се обзаведе. На
първия етаж имало фоайе, антре и малка стая, а на втория три спални с две бани. Преди
година, края на октомври, началото на ноември влизал в къщата. Търсел си имот в
околността и тогава по обява се свързал с ответника З.. От него били заведени на оглед
точно на тази къща, която свидетелят веднага разпознал, но си премълчал. Знаел, че къщата
е на С., те си стопанисвали, но не знае от къде са имали ключове за нея. По снимка от
обявата не я разпознал. Къщата била отключена от брокера.
От показанията на св. Д. разпитан по искане на ответниците за установяване
твърденията, че ключ и достъп до имота е бил предоставен от трети лица по повод възлагане
от собственика на имота за неговата продажба се установява следното:
Свидетелят познава ответника З.. И. се занимавал с продажба на имоти и често
свидетелят ходел с него като владеещ руски език. Знае за процесния имот, тъй като И. бил
продал и други имоти в съседство. От И. знае, че е кореспондирал със собственика Р., който
искал да продава къщата. За пръв път видял къщата преди 5-6години, а последно през 2021г.
Посочва, че през есента на 2020г. И. влизал в къщата заедно с друг англичанин- С. от
Клементово, който имал ключ за имота. От него е разбрал, че собственикът иска да продава
и поводът да отиде е бил, за да снима имота. След като приключил със снимките, С.
заключил и си тръгнали. През 2021г. ходили с И. на връщане от Кранево. Дворът бил с
трева, а къщата необитаема. Не са влизали вътре.
За установяване размера на претенциите за вреди, по делото бе изслушано и прието
заключение по изготвена съдебно- оценителна експертиза, което като неоспорено,
обосновано и изчерпателно изготвено от в.л. с нужната компетентност бива кредитирано в
цялост от съда. От заключението на в.лице инж. А., вкл. с разясненията дадени при
изслушването му се установи, че средно месечната наемна цена на имота- дворно място и
къщата за периода 20.08-19.11.2021г. е общо 531лева- 232лева за дворното място и 299лева
за къщата. В с.з. вещото лице уточнява, че не е имало достъп до имота, а от външния оглед
не е видяло в него обзавеждане. На първи етаж е имало настилки, шпакловки и боядисани
стени, както и монтирана камина, а в санитарното помещение през прозореца му е видяло
фаянс от едната страна.
По главните искове срещу ответника И. З. с правно основание чл. 76 ЗС, чл. 45 и чл.
6
86 ЗЗД.
Съгласно чл. 76 ЗС владелецът или държателят, на когото е отнета чрез насилие или
по скрит начин движима или недвижима вещ, може в шестмесечен срок да иска връщането
й от лицето, което я е отнело.
Основателността им изисква проведено от ищеца пълно и главно доказване на всички
елементи от фактическия състав на твърдяните права, а именно, че е осъществявал
фактическа власт върху имота като владелец от 2012г. до 20.08.2021г.; че владението му е
отнето от ответника- физическо лице на 20.08.2021г. чрез смяна патрона на вратата на
сградата; противоправност в поведението на ответника; че в резултат и в причинна връзка
от действията на ответника е търпял сочените имуществени вреди във вид на пропусната
ползва от невъзможност да ползва имота си; размер на вредите; падеж на задължението и
размер на обезщетението за забава. В тежест на ответника е доказване твърденията му, че
през есента на 2020г. му е осигурен достъп до имота от трети лица по повод възложение на
собственика за неговата продажба.
Предмет на предприетата посесорна защита по главния иск е владението/държането
като фактическо състояние в хипотеза на твърдения за отнемане на фактическата власт
върху имота, като най- тежката форма на нарушение. Защитата е свързана със спазване на
кратък преклузивен срок. В случая се твърди да е налице скрито нарушение- чрез смяна
патрона на входната врата на къщата, т.е по начин/време, които правят трудно
възприемането им от владелеца/държателя или от лицата, чрез които той би могъл да бъде
уведомен.
В случая, между страните е нямало спор относно момента, от който ищецът е
твърдял, че вече няма достъп до имота- установил го е на 20.08.2021г. и предвид датата на
подаване на исковата молба, следва да се приеме, че срокът по чл. 76 ЗС е спазен.
Анализът на гласните доказателства не би могъл да обоснове извод ищецът да е имал
качество на държател или владелец на имота. Установяват се негови действия по
присъствие в имота- чрез трети лица, поводът за което е било само поддържането на имота в
състояние, което да препятства популация на животни поставящи в опасност здравето на
семейството на ищеца, както и такива по държане в него на негова вещ- матрак. От ищеца е
извършвано ежегодно окосяване на тревата и е пръскано срещу насекоми и влечуги,
съвпадащо по време с извършване на тези действия в неговия имот. Т.е това са все действия,
които ищецът е предприемал, за да поддържа собствения си имот, а не със съзнание, че
стопанисва и процесния. Действително, св. Р. е имала свободен достъп до къщата,
ползвайки ключ намиращ се на съхранение в къщата на ищеца. Дори и това да се окачестви
като факт, свидетелстващ ищецът да е имал държане върху имота, без значение
основанието, на което го е получил, не може да се заключи, че тази фактическа власт е
отнета от него, в т.ч. от ответника. Никой от разпитаните свидетели не установява факта
ищецът да не е могъл след 20.08.2021г. да влезе в имота и особено в дворното място, за
което никой от свидетелите не говори достъпът да е бил препятстван изобщо. Св. Р.
7
единствено посочва, че 2022г. не е ходила да поддържа имота преди летния сезон, понеже
разбрала, че няма ключ, без каквато и да е повече конкретика /защо няма ключ- сменен ли е,
от кога, от кого, защо/. Показанията на св. Я. също не носят такава информация. Ако и да се
приеме, че действително държането върху имота е било отнето от ищеца, защото е сменен
ключа за имота, извод това да е резултат от конкретни действия на ответника, респ.
последният да е придобил фактическата власт, изобщо не може да се изведе. Няма данни
ответникът да е сменял лично или чрез друго лице патрона на входната врата на къщата.
Извод за обратното не може да се прави и от казаното от св. Д., че С. не е предавал на
ответника ключ през 2020г., когато е осигурил достъп до него и са правени снимки на
имота. Обстоятелството, че през 2021г. св. Я. е воден на оглед от ответника З. по повод
предлагане имота за продажба и това, че З. е отключил, не е достатъчно да се приеме, първо
че З. е установил фактическа власт, а още по- малко че това не е станало по установения за
това ред, който факт е от значение за търсената защита при опреД.е на дадени действия като
нарушение. От показанията на св. Д. се установява, че ключ за имота е осигуряван от трето
лице, от което и И. З. е уведомен, че собственикът желае да продава имота си, което е било и
повод за присъствието му в имота. Съобразно доказателствата невъзможно е да се приеме и
че тези действия са били извършени от ответника в лично качество и личен интерес.
Напротив, доказателствата сочат да е действал като представляващ юридическото лице, чрез
което осъществява търговска дейност по посредничество в покупко- продажби на
недвижими имоти. Както се посочи, недоказан е останал и фактът, ответникът З. да е
упражнявал фактическа власт върху имота, било към датата на подаване на исковата молба,
респ. към даване ход на устните състезания, било в предшестващ ги момент. В заключение,
исковата претенция по чл. 76 ЗС е неоснователна и следва да се отхвърли.
След като съдът прие за недоказани фактите, че е сменен патронът на вратата на
сграда, респ. че автор на това деяние е именно ответникът З., то исковата претенция по чл.
45 ЗЗД, а оттам и аксецорната й по чл. 86 ЗЗД са неоснователни и следва да се отхвърлят,
без съдът да изследва останалите предпоставки от фактическия състав на правото.
Горното налага произнасяне по предявените в евентуалност искове, съобразно
поредността в заявяването им.
По иска по чл. 76 ЗС срещу „Съни БГ имоти“ ЕООД. Заявен е в евентуалност и е
основан на същите твърдения като иска срещу ответника З., в случай че се установи
действията на последния да са извършвани в качеството му на представляващ ответното
дружество. Затова и тук се е дължало доказване, че владението е отнето от юридическо лице
/чрез органите му/ на 20.08.2021г., чрез смяна патрона на вратата на сградата.
Ответното дружество е с предмет на дейност посредничество при покупко- продажба
на имоти. Представлява се от управителя И. З..
В рамките на дейността си е осъществявало посредничество при покупко- продажба
на имоти в района на с. Ген. Кантарджиево. Ищецът е закупил съседния на процесния имот
и по този повод се познава с управителя З.. Горното явства и от водената помежду им ел.
кореспонденция по повод процесния имот.
8
Действително, ответникът на 02.09.2021г. е публикувал обява в специализиран сайт
за недвижими имоти imoti.bg за продажба на процесния имот. Това се потвърждава и от св.
Д., който е посещавал през есента на 2020г. имота заедно с И., за да му правят снимки.
Предвид горното, следва да се приеме, че при посещението на имота, през 2020г.,
респ. м. октомври- ноември 2021г. според св. Я., И. З. е действал като управител и
представляващ дружеството ответник.
Недоказани обаче по вече изложени горе съображения се явяват твърденията И. З.-
лично или чрез друго лице да е сменил патрона на входната врата на къщата, респ. по
какъвто и да е начин да е препятстван от негови действия достъпът на ищеца до дворното
място или къщата в него. Както се посочи гласните доказателства не са достатъчно
информативни в това отношение. Няма свидетели възприели такива факти, а те са
подлежали на пълно и главно доказване от ищеца. Няма и косвени доказателства, на които
да се изгради такъв извод. Т.е авторството на деянието е недоказано. Липсват и
доказателства обосноваващи извод фактическа власт върху имота да се упражнява от
ответното дружество. Наличието на обява за продажба на имота не може да се приравни на
действие по упражняване фактическа власт върху имота от ответника. Ето защо,
претенцията като неоснователна следва да се отхвърли.
По исковете срещу „Съни БГ имоти“ ЕООД и И. З. З. по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и чл.
86 ЗЗД. Те са основани на твърдения за същия деликт, но искането е за ангажиране
солидарната отговорност на двамата ответници, първият от който като възложител на
работата, а вторият като пряк причинител на увреждането.
С оглед формираните от съда изводи, че липсва доказаност за авторството на
деянието в лицето на ответника З. като представляващ дружеството ответник, то няма
основание за ангажиране деликтната отговорност при условията на пасивна солидарност,
нито на възложителя на работата, нито на прекия изпълнител. Тази претенция като
неоснователна също следва да се отхвърли, както и акцесорната й за обезщетение за забава.
По исковете срещу „Съни БГ имоти“ ЕООД и И. З. З. по чл. 75 ЗС, чл. 49 вр. чл. 45
ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Съгласно чл. 75 ЗС владението на недвижим имот или на вещно право върху такъв
имот, включително и върху сервитут, което е продължило непрекъснато повече от шест
месеца, може да бъде защищавано срещу всяко нарушение. Искът може да се предяви в
шестмесечен срок.
Както се посочи твърденията, че ищецът е лишен от фактическа власт на
20.08.2021г., не са оспорени, поради което съдът приема, че 6-месечния срок по чл. 75 ЗС е
спазен.
Търсената защита по чл. 75 ЗС е основана на твърдения за нарушено владение и чрез
нея държател на имота не би могъл да получи защита. Съдебната практика разяснява, че
нарушение по смисъла на чл. 75 ЗС е всяко действие, което ограничава или изключва
9
фактическата власт на владелеца, независимо от намерението на последния или на
нарушителя. Нарушението е всяка форма на активно поведение /като действие/ на
физическите лица, респ. ако е предприето от юридическо лице чрез органите му в насока
отстраняване на владелеца от фактическата власт и установяване на своя фактическа власт
или в насока, целеща владелецът да бъде лишен от възможността сам да упражнява
фактическа власт.
В случая, ищецът търси защита срещу действията на двамата ответници по
недопускането му до имота, водене на трети лица в него и предлагането му за продажба.
Както се посочи, този вид защита се дължи само на владелеца. Съдът вече изложи
мотиви защо приема, че ищецът не упражнява фактическа власт върху имота като държател,
което изключва само по себе си да има качество и на владелец. Но за пълнота, съгласно чл.
68 ЗС, владението е осъществяване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи
лично или чрез другиго като своя. Владението следва да е явно, спокойно, непрекъснато,
несъмнително. Съобразно ангажираните доказателства, упражняваните от ищеца фактически
действия в имота нямат признаци на владение. Действията по косене на тревата на двора,
обезпаразитяване, пръскане срещу насекоми и змии в двора и къщата, респ. складиране на
лични вещи в къщата, за което говорят и св. Р. и св. Я., са все такива имащи характеристики
на обикновено фактическо господство, без обективно да свидетелстват за намерение за
своене. Още повече, че самите свидетели сочат тези действия да са продиктувани от
необходимост имотът да се поддържа, така че в него да не се развъждат змии, стоножки,
оси, опасни за семейството на ищеца. Казаното от тях, че ищецът смятал къщата за своя са
субективни възприятия на свидетелите, а не свидетелстване за факти с доказателствено
значение. Къщата не е била обзаведена, семейството никога не е живяло в нея, тя е ползвана
само за държане на „разни вещи“. За липса на своително намерение говори и самото
изявление на ищеца в изпратено до ответника писмо по ел.поща от м.юни 2020г. и
коментирано по- горе, в което ясно е заявил мотивите защо прави това, както и че иска
собственикът да му възстанови направени в тази връзка разходи, вкл. и че къщата не му
трябва. Това е достатъчно да се приеме, че търсената защита не се дължи.
На следващо място, отново по изложени вече горе съображения, недоказано е
твърдението за действия на ответниците по смяна на патрона на патрона на вратата на
къщата и лишаване по този начин ищеца от фактическа власт. Т.е не е установено действие
от тяхна страна, което да бъде квалифицирано като нарушение.
Установява се само, че действително имотът се предлага за продажба от ответното
дружество по обява от 02.09.2021г., както и че октомври-ноември 2021г. св. Я. е ходил на
оглед на имота по обявата.
С оглед формираните от съда изводи, че липсва доказаност за авторството на
деянието в лицето на ответника З. лично, а и като представляващ дружеството ответник, то
няма основание за ангажиране деликтната отговорност при условията на пасивна
солидарност, нито на възложителя на работата, нито на прекия изпълнител. Тази претенция
също следва да се отхвърли, а оттам и акцесорната й за обезщетение за забава.
10
Спорното е само относно наличието на нарушение
Съобразно изхода на спора, на ответниците следва да се присъдят разноски съобразно
списък по чл. 80 ГПК, т.е за платено адв. възнаграждение от 1500лева по договор за правна
защита и съдействие от 21.04.2022г. за ответника „Съни БГ имоти“ ЕООД и 3000лева по
договор за правна защита и съдействие от същата дата за ответника З.. Срещу адв.
възнаграждение на ответника З. е направено възражение за прекомерност. Съгласно чл.7,
ал.2, т. 1 и ал. 5 от Наредба № 1/2004г. /действаща към датата на уговарянето/, минималният
размер на адв. възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по
искове по чл. 75, 76 ЗС възнаграждението се определя съобразно интереса на
представляваната страна според правилата на ал. 2, но не по-малко от 600лв. за недвижими
имоти или вещни права върху тях. Предвид цената на исковете по чл. 76 ЗС /общо за
поземления имот и сградата от 1674,90лева/, то минималният размер на дължимото
адв.възнаграждение е 600лева. Същото, по исковете по чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД определено
по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 и т.2 от Наредбата е съответно 440лева и 300лева, общо 740лева.
Преценявайки фактическата и правна сложност на спора, проведените две о.с.з. и
събираните в тях доказателства, както и минималния размер на адв. възнаграждение, съдът
преценява възражението за основателно, поради което и същото следва да бъде редуцирано
до сумата от 1500лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на С. М. М., ЕГН ********** с адрес **** срещу И. З. З., ЕГН
********** с адрес **** за осъждане ответникът да му предаде фактическата власт върху
ПИ с идентификатор № 14653.210.111 и построената в него жилищна сграда с площ от
97,82кв.м., находящ се в ****, отнета му на 20.08.2021г. по скрит начин, за осъждане
ответника да заплати сумата от 3000лева, представляваща обезщетение за претърпяни
имуществени вреди изразяващи се в невъзможност ищецът да ползва поземления имот и
построената в него сграда в периода 20.08-19.11.2021г. в резултат на действията на
ответника по отнемане фактическата власт върху тях по скрит начин, ведно със законната
лихва считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 19.11.2021г. до
окончателното погасяване на задължението и за осъждане ответника да заплати сумата от
25,56лева, представляваща дължимо обезщетение за забава върху главницата за обезщетение
за претърпяни имуществени вреди начислено за периода от 20-о число на съответния месец,
за който се дължи до 18.11.2021г.вкл., на основание чл. 76 ЗС, чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ иска на С. М. М., ЕГН ********** с адрес **** срещу „Съни БГ имоти“
ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление **** за осъждане ответникът да му
предаде фактическата власт върху ПИ с идентификатор № 14653.210.111 и построената в
него жилищна сграда с площ от 97,82кв.м., находящ се в ****, отнета му на 20.08.2021г. по
скрит начин, на основание чл. 76 ЗС.
11
ОТХВЪРЛЯ исковете на С. М. М., ЕГН ********** с адрес **** срещу „Съни БГ
имоти“ ЕООД, ЕИК **** и И. З. З., ЕГН ********** за осъждане ответниците солидарно да
му заплатят сумата от 3000лева, представляваща обезщетение за претърпяни имуществени
вреди изразяващи се в невъзможност ищецът да ползва поземления имот и построената в
него сграда в периода 20.08-19.11.2021г. в резултат на действията на ответниците по
отнемане фактическата власт върху тях, ведно със законната лихва считано от датата на
подаване на исковата молба в съда- 19.11.2021г. до окончателното погасяване на
задължението и за осъждане ответниците солидарно да му заплатят сумата от 25,56лева,
представляваща дължимо обезщетение за забава върху главницата за обезщетение за
претърпяни имуществени вреди начислено за периода от 20-о число на съответния месец, за
който се дължи до 18.11.2021г.вкл., на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, чл. чл. 86 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ исковете на С. М. М., ЕГН ********** с адрес **** срещу „Съни БГ
имоти“ ЕООД, ЕИК **** и И. З. З., ЕГН ********** за осъждане ответниците да му
предадат фактическата власт върху ПИ с идентификатор № 14653.210.111 и построената в
него жилищна сграда с площ от 97,82кв.м., находящ се в **** и да преустановят действията
си, с които му пречат да упражнява фактическата си власт, изразяващи се в предлагането му
за продажба и водене на трети лица в него, за осъждане ответниците солидарно да му
заплатят сумата от 3000лева, представляваща обезщетение за претърпяни имуществени
вреди изразяващи се в невъзможност ищецът да ползва поземления имот и построената в
него сграда в периода 20.08-19.11.2021г. в резултат на действията на ответниците по
отнемане фактическата власт върху тях, ведно със законната лихва считано от датата на
подаване на исковата молба в съда- 19.11.2021г. до окончателното погасяване на
задължението и за осъждане ответниците солидарно да заплатят сумата от 25,56лева,
представляваща дължимо обезщетение за забава върху главницата за обезщетение за
претърпяни имуществени вреди начислено за периода от 20-о число на съответния месец, за
който се дължи до 18.11.2021г.вкл., на основание чл. 75 ЗС, чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА С. М. М., ЕГН ********** с адрес **** ДА ЗАПЛАТИ на И. З. З., ЕГН
********** с адрес **** сумата от 1500лева, представляваща сторени в производството
през настоящата инстанция съдебно- деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА С. М. М., ЕГН ********** с адрес **** ДА ЗАПЛАТИ на „Съни БГ
имоти“ ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление **** сумата от 1500лева,
представляваща сторени в производството през настоящата инстанция съдебно- деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Варна в
двуседмичен срок от връчване препис на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
12