Р Е Ш Е Н И Е
№ 93 16.03.2020 г. гр.Стара
Загора
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, І-ви въззивен състав,
в открито съдебно заседание, проведено на
деветнадесети февруари две хиляди и двадесета година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА - ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
Секретар: Таня Кемерова
като разгледа докладваното от съдия
Атанас Атанасов в.гр.д. № 1023 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.
Образувано е по въззивна жалба на К.Д.К. ***,
чрез адв.П.П. от САК против решение №
706 от 31.10.2019 г., постановено по гр.д. № 3236/2018 г. по описа на К. районен
съд.
Наведени
са твърдения, че обжалваното решение е неправилно,
поради противоречие с материалния закон и необоснованост.
Изложени
са оплаквания, че първоинстанционният съд
неправилно е определил фактическата обстановка въз основа на представените от
ответната страна противоречащи си писмени доказателства.
Сочи се, че съдът е стигнал до неправилни правни изводи,
че неизпълнението от страна на ответницата не би могло да обоснове претенцията
за претърпени имуществени вреди, тъй като кредита бил класифициран от банката
като предсрочно изискуем на 12.03.2013 г., поради просрочени 4 броя вноски.
Претендира се отмяна на
обжалваното решение и постановяване на ново, с което да бъдат уважени изцяло
предявените от жалбоподателката искове.
Претендира се присъждане на разноските направени и пред двете съдебни
инстанции, съобразно представен списък
по чл.80 от ГПК.
В законоустановения срок е постъпил отговор от насрещната
страна Н.К.П., чрез адв.В.С. ***, с който жалбата се оспорва като неоснователна и недоказана.
Претендира
обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и постановено при
правилно прилагане на материалния закон.
В съдебно заседание въззивницата се представлява от
пълномощник-адвокат, чрез когото поддържа въззивната си жалба и пледира за уважаването
й, както и за присъждането на разноски. Прави възражение за прекомерност на
заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата се представлява от пълномощник-адвокат,
чрез когото оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на обжалваното решение,
както и за присъждането на разноски. Прави възражение за прекомерност на
платеното от въззивницата адвокатско възнаграждение
След запознаване твърденията и възраженията на
страните, въз основа на събраните доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Първоинстанционният
съд е бил сезиран с искова молба от К.Д.К. срещу
Н.К.П., с която е бил предявен иск за присъждане
на сумата от 1 000,00 лв., представляваща обезщетение за вреди от неизпълнен
договор за поръчка, изразяващи се в 100,00 лв. - наложени санкции/неустойки,
поради забавено плащане на месечни вноски по договор за кредит от 09.05.2007
г., 450,00 лв. – заплатени разноски по ч.гр.д.№ 2093/2013 г. по описа на КРС и
450,00 лв. – заплатени разноски и такси по т.26 от ТТРЗЧСИ по изп.д.№
20148680400309 по описа на ЧСИ Р.М., с рег.№ 868 на КЧСИ и район на действие
при СтОС, ведно със законната лихва за забава.
В хода на
производството е било допуснато изменение на иска по чл.214, ал.1 от ГПК чрез
увеличението му по размер като същият е бил предявен за сумата от 1 536,39
лв. съответно за причинените вреди от 100,00
лв. - наложени санкции/неустойки, поради забавено плащане на месечни вноски по
договор за кредит от 09.05.2007 г., 463,23 лв. – заплатени разноски по ч.гр.д.№
2093/2013 г. по описа на КРС и 973,16 лв. – заплатени разноски и такси по т.26
от ТТРЗЧСИ по изп.д.№ 20148680400309 по описа на ЧСИ Р.М., с рег.№ 868 на КЧСИ
и район на действие при СтОС, а искът за мораторна лихва е бил оттеглен и
производството в тази му част е било прекратено.
Ищцата е
изложила твърдения, че на 09.05.2007 г. е сключила с „Б.Д.“ ЕАД договор за
кредит за текущо потребление за рефинансиране за сумата от 10 000,00 лв.,
който е усвоила.
До
м.октомври 2012 година редовно и лично изплащала задълженията си по кредита, но
се наложило да замине за чужбина.
Продължила
да изплаща кредита като до м.април 2013 година изпращала суми на поръчителя И.М.Б.,
която добросъвестно заплащала вноските.
От м.юни 2013 година ищцата
се договорила с ответницата да й изпраща суми за погасяване на вноските по
кредита, като в изпълнение на договорката чрез „У.Ю.“ и по банковата сметка на
трето лице й изпратила следните суми: 367,00 лв. на 06.06.2013 г.; 294,55 лв.
на 22.08.2013 г.; 220,00 лв. на 13.09.2013 г.; 250,00 евро /487,50 лв./ на
15.11.2013 г.; 179,00 лв. на 19.01.2014 г.; 179,94 лв. на 20.02.2014 г.; 179,61
лв. на 23.03.2014 г.; 207,30 лв. на 29.03.2014 г.; 276,01 лв. на 20.05.2014 г.
и 482,49 лв. на 28.05.2014 г.
Твърди също така, че
освен посочените суми е изпратила на ответницата и сумите, както следва: 200,00
лв. на 25.06.2013 г.; 400,00 лв. на 07.08.2013 г.; 200,00 лв. на 20.12.2013 г.
и 200,00 лв. на 16.06.2013 г.
Твърди, че през целият
период от време ответницата я уверявала, че редовно внасяла погасителните
вноски по кредита, но не и предоставяла разписки, въпреки поискването им.
В тази връзка в края
на м.май 2014 година ищцата се свързала със служител на „Б.Д.“ ЕАД, от когото научила, че Н.П. е внесла за погасяване на
вноските по кредита единствено сумата от 300,00 лв. на 07.06.2013 г.
Останалите
суми не били внесени, поради което кредитът станал предсрочно изискуем, а с
настъпването на предсрочната изискуемост „Б.Д.“ ЕАД цедирала вземането на
06.11.2013 г. на „О.Ф.Б.“ ЕАД, което се е снабдило с изпълнителен лист по
ч.гр.д.№ 2093/2013 г. по описа на КРС.
Въз основа
на изпълнителният лист било образувано изп.д.№ 20148680400309 по описа на ЧСИ Р.М., с рег.№ 868 на КЧСИ и район на
действие при СтОС.
Ищцата твърди, че с
неизпълнението на задължението си да внася получените от ищцата суми за
погасяване на вноските по кредита е станала причина същият да стане предсрочно
изискуем, вземането да бъде цедирано на трето лице - „О.Ф.Б.“
ЕАД, което се е снабдило с изпълнителен лист и е образувало изпълнително
производство.
От това за
ищцата настъпили имуществени вреди, изразяващи се в санкции по раздел VІІ от ОУ
на договора за кредит, разноски в образуваното заповедно производство и
разноски в изпълнителното дело, вкл. такси по ТТРЗЧСИ, в уточнените в
производството размери, чието обезщетяване се претендира с предявения иск.
С подадения отговор на
исковата молба ответницата е оспорила иска като недопустим поради липсата на
активна процесуална легитимация за ищцата, т.к. не били представени
доказателства К.К. да е заплатила разноските в заповедното производство и
разноските и таксите в изпълнителното производство, поради което за нея не били
настъпили твърдените вреди.
Искът е оспорен и като
неоснователен с възражение, че договорът за кредит е станал предсрочно изискуем
по вина на ищцата, т.к. предсрочната изискуемост била настъпила автоматично на
12.03.2013 г. поради забава в плащанията над 90 дни на следните погасителни
вноски: 143,16 лв. на 09.11.2012 г.; 143,16 лв. на 09.12.2012 г.; 143,16 лв. на
09.01.2013 г. и 143,16 лв. на 09.02.2013 г.
Ответницата не е
оспорила наличието на договорка от м.юни 2013 година между нея и ищцата
последната да й изпраща парични суми, с които да й погасява задълженията по
кредити, както и че в периода м.юни 2013 г. – м.май 2014 г. К.К. й е изпращала
суми чрез „У.Ю.“ съгласно представените 9 броя платежни нареждания.
Посочила е, че след
получаване на сумата през м.юни 2013 г. е отишла до банката и е направила опит
да я внесе за погасяване на вноската по договора за текущо потребление, но от
банката й отговорили, че кредитът е станал предсрочно изискуем и по него не
могат да се правят вноски, т.к. е бил придвижен за принудително изпълнение.
Служител на банката
отговорил на ответницата, че вноски могат да се правят по друг кредит на К.К. –
договор за кредитна линия, като в тази връзка ответницата твърди, че е
уведомила по телефона ищцата и с получаваните от нея пари е погасявала
задълженията по договора за кредитна линия, а останалата част от парите давала
на сина и съпруга на К.К..
При условията на
евентуалност е направила възражение за изтекла погасителна давност.
С обжалваното решение
първоинстанционният съд е намерил предявеният иск за неоснователен, като е
приел, че банковият кредит е станал предсрочно изискуем на 12.03.2013 г.,
поради което липсва причинна връзка между неизпълнението на ответницата и
предсрочната изискуемост.
Въззивният съдебен състав намира, че относимите факти
са били установени правилно от първоинстанционния съд.
От събраните от КРС доказателства се установява, че на
09.07.2007 г. К.Д.К. е сключила с „Б.Д.“ ЕАД договор за текущо потребление за
рефинансиране, по силата на който банката й е предоставила кредит в размер на
10 000,00 лв. за срок от 120 месеца, с падежна дата за издължаване на
месечните вноски на 09-то число на месеца, като кредитът е бил обезпечен с
поръчителство.
Не се спори между страните, че в началото на месец юни
2013 г. са се договорили К.Д.К. да изпраща на Н.К.П. пари, с които последната
да заплаща дължимите по договора за кредит погасителни вноски, като не е
спорно, че чрез „У.Ю.“ и по банковата
сметка на трето лице й е изпратила следните суми: 367,00 лв. на 06.06.2013 г.;
294,55 лв. на 22.08.2013 г.; 220,65 лв. на 13.09.2013 г.; 250,00 евро /487,50
лв./ на 15.11.2013 г.; 179,44 лв. на 19.01.2014 г.; 179,94 лв. на 20.02.2014
г.; 179,61 лв. на 23.03.2014 г.; 207,30 лв. на 29.03.2014 г.; 276,01 лв. на
20.05.2014 г. и 482,49 лв. на 28.05.2014 г., а сумите са били получени от Н.П..
На 12.09.2013 г. в полза на „Б.Д.“ ЕАД е била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 1386/12.09.2013 г. по ч.гр.д.№ 2093/2013 г. по описа на КРС, с която е
разпоредено К.Д.К. и поръчителят И.М.Б. да заплатят на банката солидарно сумите
от 5 787,96 лв. – главница; 526,80 лв. – договорна лихва за периода от
09.01.2013 г. до 10.09.2013 г.; 146,51 лв. – лихва за забава за периода от
09.02.2013 г. до 10.09.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 10.09.2013 г. до окончателно изплащане на вземането и 463,23 лв. –
разноски по делото, от които 129,23 лв. – държавна такса и 334,00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на заповедта за изпълнение е било
образувано изп.д.№ 20148680400309 по описа на
ЧСИ Р.М., с рег.№ 868 на КЧСИ и район на действие при СтОС, с взискател „О.Ф.Б.“ ЕАД, в производството по което на 16.07.2014 г. е
било изпратено запорно съобщение до работодателя на поръчителя И.М.Б..
От представеното
извлечение от счетоводните книги № 13921394 се установява, че на основание
чл.19 т.2 от ОУ за предоставяне на кредити за текущо потребление, поради забава
в плащанията над 90 дни, на 12.03.2013 година кредитът е станал автоматично
предсрочно изискуем, т.к. до настъпването на предсрочната изискуемост не са
били платени изцяло 4 броя погасителни вноски с падеж 9-то число на месеца, а
именно: 143,16 лв. на 09.11.2012 г.; 143,16 лв. на 09.12.2012 г.; 143,16 лв. на
09.01.2013 г. и 143,16 лв. на 09.02.2013 г.
От представеното от „Б.Д.“ ЕАД удостоверение от
26.03.2019 г. се установява, че освен кредита за текущо потребление К.Д.К. е
имала и кредит овърдрафт/ кредитна линия/ в размер от 620,00 лв., класифициран
като просрочен.
От приложените към удостоверението извлечения за
периода от 05.03.2007 г. до 31.12.2013 г. е видно, че кредитът за текущо
потребление не е бил обслужван редовно, като последните плащания са на
07.11.2012 г. – 125,89 лв.; на 09.11.2012 г. – 1,60 лв.; на 26.11.2012 г. –
141,87 лв.; на 23.04.2013 г. плащане от поръчителя И.Б.на сумите от 164,00 лв.
и 60,00 лв.; и на 07.06.2013 г. – 300,00 лв.
Кредитът овърдрафт /кредитна линия/ е бил открит на
06.02.2013 г. поради просрочие на сумата от 620,00 лв.
На 23.04.2013 г. е налице плащане от поръчителя И.Б.на
сумата от 224,00 лв., а на 04.09.2013 г. е налице плащане от Н.К.П. на сумата
от 292,95 лв.
От удостоверение изх.№ 2178/09.05.2013 г. на „Б.Д.“
ЕАД – ФЦ К. се установява, че за периода 06.06.2013 г. – 16.06.2014 г. по
кредита за текущо потребление на К.К. е било извършено еднократно плащане в
размер на 300,00 лв. на 07.06.2013 г. Поради допуснати просрочия по кредита,
същият е бил класифициран като предсрочно изискуем на 12.03.2013 г., и е
начислена такса за предсрочна изискуемост в размер на 60,00 лв.За периода
09.11.2012 г. – 06.06.2013 г. са извършени следните плащания: 125,89 лв. – на
07.11.2012 г.; 1,60 лв. на 09.11.2012 г.; 141,87 лв. на 26.11.2012 г. и 164,00
лв. на 23.04.2013 г.
От показанията на И.Б.е установено, че е плащала
задълженията по кредита на К.К. в началото на 2013 г., като последно е
извършила плащане през м.април 2013 г. В последствие била посетена от Н.П., която
е уведомила, че тя ще внася суми по кредита на К.. След м.ІХ.2013 г. от банката
й се обаждали един-два пъти, за да се правят вноски по кредита, а в началото на
м.ХІІ.2013 г. получила писмо, с което й съобщили, че кредитът е предсрочно
изискуем. През м.VІІІ.2014 г. била посетена от служител на „О.Ф.Б.“ ЕАД, която
я уведомил, че като поръчител по кредита ще й бъдат удържани суми от пенсията.
Свързала се по телефона с Н.П., но последната я уведомила, че не поддържа
контакти с К.К.. Изпратила на К. писмо с обратна разписка. Успяла да установи
контакт с нея и тя започнала да й изпраща пари за покриване на кредита, които
свидетелката плащала за погасяване на кредита, като това продължило до 2018
година.
Въз
основа на така установените факти съдът направи следните правни изводи:
Въззивната жалба е
редовна и е допустима, т.к. е подадена от процесуално легитимирана страна,
срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в предвидения в закона срок
за обжалване.
В рамките на
правомощията си въззивният съд намира, че обжалваното първоинстанционно решение
е валидно и допустимо, а по същество правилно, по следните съображения:
Настоящият съдебен състав намира, че направените от
първоинстанционния съд правни изводи за
неоснователност на исковата претенция съответстват на материалния закон и са
обосновани, поради което на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на
обжалваното решение в тази им част.
С исковата си претенция К.Д.К. е
претендирала обезщетение за вреди от неизпълнение на задълженията на Н.К.П.,
произтичащи от сключения помежду им в началото на м.юни 2013 г. договор.
Правилно първоинстанционният съд е
приел, че сключеният договор е за поръчка и по силата на същия Н.К.П. е
следвало да извършва фактически действия по заплащането на дължимите от К.К.
месечни погасителни вноски по сключения между нея и „Б.Д.“ ЕАД договор за
кредит за текущо потребление и рефинансиране след авансово предоставяне на
дължимите за изпълнението на поръчката суми.
Няма спор, че за периода 06.06.2013
г. – 28.05.2014 г. въззивницата е предоставила на въззиваемата различни парични
суми, както и че по договора за кредит е налице единствено плащане на
07.06.2013 г. на сумата от 300,00 лв.
Безспорно е установено също така,
че след като е приела кредита за предсрочно изискуем считано от 12.03.2013 г .
„Б.Д.“ ЕАД се е снабдило със заповед за изпълнение и изпълнителен лист, а в
последствие е било образувано и изпълнително производство.
Неоснователно въззивницата К.
счита, че вредите, представляващи 100,00 лв. - наложени санкции/неустойки,
поради забавено плащане на месечни вноски по договор за кредит от 09.05.2007
г., 463,23 лв. – заплатени разноски по ч.гр.д.№ 2093/2013 г. по описа на КРС и
973,16 лв. – заплатени разноски и такси по т.26 от ТТРЗЧСИ по изп.д.№
20148680400309 по описа на ЧСИ Р.М., с рег.№ 868 на КЧСИ и район на действие
при СтОС са настъпили в резултат на неизпълнението от страна на Н.П. да заплаща
с изпратените й пари месечните погасителни вноски.
От представените от „Б.Д.“ ЕАД
документи се установява, че банката е приела кредита за предсрочно изискуем
поради неточно изпълнение на задълженията за плащане на месечните погасителни
вноски в периода 09.11.2012 г. – 09.02.2013 г., с дата на настъпила автоматично
предсрочна изискуемост 12.03.2013 г., а събраните по делото доказателства
установяват наличието на неточно изпълнение на задълженията в посочения период.
Дали основанията за настъпване на
предсрочната изискуемост на кредита са били налице и дали предсрочната
изискуемост е била обявена от кредитора са ирелевантни обстоятелства по
отношение възникването на отговорността на въззиваемата за вреди от неизпълнен
договор.
Съществено в случая е
обстоятелството, че кредиторът „Б.Д.“ ЕАД е приел, че кредитът е станал
автоматично предсрочно изискуем на 12.03.2013 г., поради което е предприел
действия по реализирането му по съдебен ред и принудителното му събиране.
Доколкото договорът между страните
е бил сключен в началото на м.юни 2013 г. и е касаел заплащане на месечни
погасителни вноски занапред, а кредитът вече е бил приет от банката за
предсрочно изискуем, то обективно е невъзможно твърдените вреди, изразяващи се
във възникнали задължения за неустойки/лихви за забава, такси и разноски в
заповедното производство и такси и разноски в изпълнителното производство да са
в резултат на неизпълнените задължения на въззиваемата П..
В тази връзка правилни и
съответстващи на материалния закон са изводите на първоинстанционния съд, че
доказателствата по делото не установяват причинна връзка между неточното
изпълнение на договорните задължения на Н.П. и упражненото от страна на
банката право за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем.
Не са налице никакви доказателства, от които
да се установява при условията на пълно доказване, че „Б.Д.“ ЕАД е решило да
обяви кредита за предсрочно изискуем, да подаде заявление за издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист, а в последствие и да образува
изпълнително дело, т.к. са спрели плащанията по кредита считано от 07.06.2013
г. насетне.
В противовес на това са налице
доказателства, които установяват, че банката е приела кредита за предсрочно
изискуем поради неточното изпълнение на задължения за плащане на предхождащи
спирането на плащанията месечни погасителни
вноски.
Ето защо следва да се приеме, че
начислените от банката санкции по р-л VІІ от ОУ към договора за кредит,
разноските в заповедното производство и разноските и таксите в изпълнителното
производство не са в резултат от неизпълнението от страна на въззиваемата П..
В допълнение следва да се има предвид, че по своята правна същност тези
твърдени вреди представляват претърпени загуби, а от страна на К.К. не е налице
проведено пълно доказване на факта на настъпването им.
Този факт е бил оспорен с отговора
на исковата молба, макар и неправилно като възражение срещу активната
процесуална легитимация на ищцата, а от своя страна въззивницата не е
ангажирала доказателства, които да установяват заплащането на сумите от 100,00
лв. - наложени санкции/неустойки, поради забавено плащане на месечни вноски по
договор за кредит от 09.05.2007 г., 463,23 лв. – заплатени разноски по ч.гр.д.№
2093/2013 г. по описа на КРС и 973,16 лв. – заплатени разноски и такси по т.26
от ТТРЗЧСИ по изп.д.№ 20148680400309 по описа на ЧСИ Р.М., с рег.№ 868 на КЧСИ
и район на действие при СтОС.
По изложените
съображения съдът намира, че оплакванията във въззивната жалба за пороци на
обжалваното решение на КРС, изразяващи се в нарушение на материалния закон и
необоснованост, са неоснователни, а самото решение е правилно, поради което
следва да бъде потвърдено.
Относно
разноските:
При този
изход на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК въззиваемата има право на
разноски, като с оглед на представените доказателства за платено адвокатско възнаграждение
в размер на 300,00 лв., тази сума следва да й бъде присъдена като разноски в
производството.
Водим от изложените
мотиви и на основание чл.271, ал.1, предл.І – во от ГПК Старозагорски окръжен
съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 706 от 31.10.2019 г., постановено по гр.д. № 3236/2018 г. по
описа на К. районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК К.Д.К., ЕГН – ********** *** да заплати на Н.К.П., ЕГН – ********** *** сумата от 300,00 лв./триста
лева/ - съдебно-деловодни разноски пред настоящата съдебна инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване и е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.