РЕШЕНИЕ
№ 27
гр. К. , 23.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на девети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Дарина И. Попова
при участието на секретаря Кристина Р. Шахънска
като разгледа докладваното от Дарина И. Попова Гражданско дело №
20215320100243 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВОТО е по обективно съединени искове с правно основание
чл. 144 и чл. 149 от СК.
Ищецът И. М. Р. с ЕГН ********** от град К., ул. Х.П. № *** твърди, че е
роден на ******* г. в гр.К. по време на брака на родителите си Л. И. В. (ответник по
делото) и М.С. Р.. Същите прекратили гражданския си брак на ****** г. по гр.д.
№318/2008 г. по описа на КрлРС. След прекратяване на брака упражняването на
родителските права по отношение на ищеца било предоставено на баща му, а майка му
била осъдена да му изплаща ежемесечна издръжка. Това правно положение било
прекратено, с оглед факта на настъпването на пълнолетието на ищеца на ***** г.
Въпреки това продължавал да живее при баща си и същият му помагал и финансово.
На 14.07.2020 г. бил записан като студент, редовно обучение, четири годишен курс за
висше образование в Университет по хранителни технологии, Т.ф., гр.П., по
специалност - компютърни системи и технологии. Въпреки, че бил редовна форма на
обучение, същото се заплащало. Сумата на година била в размер на 840 лева. Отделно
от това заплащал и наем за настаняването си в общежитие към университета в размер
на 82 лева месечно, което за година било в размер на 984 лева. Отделно от това част от
учебниците и пособията се закупували от ищеца, а не се предоставяли от университета.
Също имал разходи за храна, дрехи, пътни и други, които били необходими такива. С
оглед обстоятелството, че бил редовна форма на обучение, не можел да работи по
1
трудово правоотношение и не реализирал от никъде каквито и да било доходи. Не
притежавал движимо и недвижимо имущество, от което да реализира някакви доходи.
Сумата която му била необходима ежемесечно за нормален живот и обучение била в
размер на 400 лева. Част от тази сума в размер на 200 лева поемал баща му, който му
плащал и всички такси до момента и му давал необходимите средства за нормално
живеене и учене, но знаел, че изпитва финансови затруднения за това и прави лишения
за себе си за да помага на ищеца и поема неговите разходи. Счита, че част от тази
ежемесечно необходима сума в размер на 200 лева следвало да поеме майка му.
Същата работела в „С.П.С.К.“ ЕООД гр. К. и реализирала добри доходи. Живеела в
самостоятелна къща в с. В.Л. със втория си мъж, който също работел. Знаел, че има
едно дете на около 10 години. Мислел, че ответницата няма други законоустановени
парични задължения и може без особено затруднение да му изплаща парична издръжка
в този размер.
МОЛИ съда да постанови решение, с което осъди Л. И. В. с ЕГН
**********, с адрес: с.В.Л., общ.К., обл. П., ул. *** № *:
- да му заплаща на основание чл. 144 от СК като пълнолетен учащ във висше
учебно заведение, издръжка в размер на 200.00 (двеста) лева месечно, считано от
датата на подаване на исковата молба – 09.02.2021 г., до настъпване на обстоятелства
за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава;
- да му заплати на основание чл. 149, вр. с чл.144 от СК, издръжка за минало
време в размер на общо 600 (шестстотин) лева – по 200 (двеста лева месечно, за
периода от 01.11.2020 г. до 08.02.2021 г. включително.
Претендира за разноските по делото.
Ответницата Л. И. В. с ЕГН **********, с адрес: с.В.Л., общ.К., обл.П., ул.
*** № * не оспорва следните факти: че ищецът е неин син, роден на ******* г. в гр. К.
по време на брака й с М.С. Р., който брак бил прекратен с развод по гр. дело №
318/2008 г. по описа на Карловски районен съд, считано от ****** г. като
упражняването на родителските права било предоставено на бащата. Оспорва
твърдението на ищеца, че с оглед доходите й и другите възможности, ще може без
особени затруднения да изплаща парична издръжка в размер на 200 лева, както и да
изплати претендираната за минало време издръжка. В исковата молба се навеждали
факти и обстоятелства, отнасящи се до нуждите на ищеца и разходи, които правел, като
се твърдяло, че същият не реализира никакви доходи и не притежава имущество, от
което да реализира такива, на не били представени доказателства за същите. Към
исковата молба не била приложена декларация за гражданско, семейно и имотно
състояние, в която под страх от наказателна отговорност, да са декларирани
относимите към иска факти. В тази връзка оспорва твърдението, че ищецът не може да
2
се издържа от собствени доходи или от използването на имуществото си. От датата на
навършване на пълнолетие на ищеца - ***** г. до месец май 2020 г. му заплащала
месечна издръжка в размер на 80 лв. Тъй като изпитала сериозни финансови
затруднения, които били провокирани в не малка степен от пандемията от
коронавируса Ковид -19, тъй като не можела да работи и да реализира доходи, спряла
да плаща, тази издръжка. Заявява, че понастоящем доходите й, от една страна, и
разходите за издръжка но семейството й, от друга, не й позволяват да изплаща
издръжка на ищеца, тъй като какъвто и размер да бъдел определен, щяла да бъде
сериозно затруднена да я дава. Понастоящем живеела на съпружески начала с Т.С., от
който имала дете - Н.Т.С., родено на ****** г., за което представя удостоверение за
раждане. Живеели в негово жилище в с. В.Л., община К., като ответницата работела в
град К., детето също посещавало детска градина в град К.. За него плащала месечна
такса около 60 лева. Двете пътували ежедневно с автобус, като таксата била 6.80 лева.
За целия месец разходът бил около 136 лева. Детето често боледувало, поради което се
стараела да му осигурява витамини и други имуностимулиращи средства, които на
месец били около 30-40 лева. Често се налагало да купува дрехи, обувки, спортни
екипи и др., тъй като в тази възраст детето бързо израствало. На сезон давала около
150-200 лева за тях. Средният месечен разход за домакинството им бил, за ел. енергия -
около 160-170 лева, за дърва през зимния сезон - 200 лева, за кабелна телевизия - 19
лева, за вода - 40 лева, за храна около 400-500 лева. Плащала и месечна такса за
телефонни услуги в размер на 15 лева. Ответницата имала хронични заболявания -
хипертония и преддиабетно състояние, които налагали постоянен прием на лекарства,
които на месец били около 40 лева. Не ползвала отстъпка от Здравната каса. През
месец юли 2020 г. получила пареза на лицев нерв, за лечението на която заплатила 200
лева за ******* и 100 лева за лекарства. В момента била на поддържащи такива на
стойност 20 лева. Тъй като дъщеря й имала нужда от поставяне на зъбен апарат и
започнали ***********, което изисквало доста средства, както и поради затрудненото
й финансово положение поради ниски доходи и високи разходи, се наложило да
изтегли потребителски кредит по Договор за кредит за текущо потребление, сключен
на 18.02.2021 г. с „ Б.Д.С.К.“ АД- С., в размер на 5000 лева, с месечна погасителна
вноска в размер на 155 лева. Работела по трудов договор с месечно трудово
възнаграждение в размер на минималната работна заплата за страната. Не притежавала
недвижими имоти и друго имущество, от които да реализирам допълнителни доходи.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да отхвърли исковете като
неоснователни.
След преценка на доказателствата по делото заедно и поотделно и във
връзка с изложените становища, съдът намира за установено следното от
фактическа страна:
3
Не се спори и се установява от представеното удостоверение за раждане, че
ответницата е майка на ищеца, а негов баща е М.С. Р.. Ищецът е роден на *******г.,
т.е. към датата на постановяване на решението е 20 годишен. От представеното
удостоверение за родствени връзки се установява, че ищецът е неженен.
От представените заверен препис от студентска книжка се установява, че
ищецът е студент, редовно обучение в Университет по хранителни технологии, като
ищецът е бил записан за студент на 14.07.2020 г. От представената квитанция се
установява, че заплатената семестриална такса е в размер на 424.46 лева. От
представените квитанции се установява, че за месеците ноември и декември 2020 г.
ищецът е заплащал такса за общежитие в размерна 82 лева, а за месеците януари и
февруари 2021 г. – по 164 лева. От представеното удостоверение за декларирани данни
се установява, че ищецът не притежава недвижими имоти и МПС. От представеното
удостоверение за доходи, бащата се установява, че БТВ за един месец е в размер на
1420 лева.
От представеното решение по гр. дело № 318/2008 г. по описа на КрлРС се
установява, че бракът между родителите на ищеца е прекратен с развод по взаимно
съгласие, като бащата е упражнявал родителските права върху тогава малолетния
ищец след развода, а майката се е задължила да плаща издръжка в размер на 50 лева.
От представеното удостоверение за раждане се установява, че ответницата
от съвместното си съжителство с Т.Т.С. има второ дете – Н., родена на ****** г.
От представения договор за кредит за текущо потребление се установява, че
ответницата е получила кредит в размер на 5000 лева, който се е задължила да върне в
срок от три години на равни месечни вноски, всяка в размер на 155.07 лева, без
последната. Последната погасителна вноска по кредита е на 18.02.2024 г. Установява
се от представеното удостоверение, че ответницата работи по трудов договор, като
следното и месечно възнаграждение на база 12 месеца е в брутен размер на 530.61
лева, а в нетен размер – 410.71 лева. Представени са разписки за заплатени суми за
телевизия в размер на по18.79 лева месечно от страна на ответницата, разписки за
заплатена електроенергия в размер на 153 лева за 1 месец през зимния период, както и
фактури за приблизително същата сума в зимния период и около 90 лева през по-
топлите месеци. Представени са разписки за превеждани суми на ищеца в размер на по
80 лева през периода между м. декември 2019 година и м. юни 2020 г., както и разписка
за планети В и К услуги в размер на12.07 лева за един месец. Представени са приходни
квитанции за платена детска градина за детето Н. в размер между 45-63 лева месечно.
От представеното удостоверение за доходите на Т.С., партньор на
ответницата и баща на детето й се установява, че БТВ изчислено на база 6 месеца е в
размер на 1421.28 лева месечно, а нетният размер – 1274.01 лева месечно.
4
От показанията на свидетеля В. Р., чичо на ищеца се установява, че бащата
на ищеца заплаща всички разходи за обучението му. В жилището живеели заедно с
брат си и ищеца. Доколкото знаел, майката не давала никакви средства.
От показанията на свидетелката Д., без родство със страните се установява,
че ответницата живее с бащата на второто си дете в село В.Л., а работи в К.. Второто
дете посещавало детска градина в К. и двете ежедневно пътували с обществен
транспорт или с автомобил. В село В.Л. живеели в жилище на партньора на ищцата,
като за закупуването му Т.С. сключил договор за кредит с месечна вноска около 300
лева. Семейството се отоплявало смесено – с твърдо гориво и електроенергия, като
плащали между 170 -200 лева на месец за ток и около 200 лева на сезон за дърва. През
миналата година ответницата имала здравословен проблем с ********, ползвала
отпуск по болест за около 20 дни. През миналата година се наложило да ползва
неплатен отпуск поради пандемията, тъй като трябвало да се грижи за малката си
дъщеря заради затворените детски градини. Ответницата отишла за няколко дни на
работа и получила **********, Лечението й струвало около 250 лева, отделно
заплатила лекарствата. Ответницата имала разходи за малолетното си дете – такси за
детска градина, за храна, за ***********, на които се налагало да се сложи апарат,
който родителите щели да закупят, тай като лечението не се покривало от здравна каса.
*** поръчал апарата, но тъй като се налагало първо да се направи хирургична
интервенция, още не бил поставен. Ответницата изтеглила кредит от 5000 лева за
лечението на детето.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка,
съдът прави следните изводи от правна страна:
Относно иска по член 144 от СК:
Съобразно разпоредбата чл. 144 от СК, родителите дължат издръжка на
своите навършили пълнолетие деца, ако последните не могат да се издържат от
доходите си или от използване на имуществото си, когато учат редовно в средно
учебно заведение за предвидения срок на обучение, до навършване на 25-годишна
възраст и родителите могат да дават издръжката без особени затруднения. Пълна
безусловност на задължението в случая не е налице – трябва да се установи, че детето
продължава да учи редовно във висше учебно заведение, че то не може да се издържа
от доходите или от използване на имуществото си, както и даването на издръжката не
трябва да съставлява особени затруднения за родителя (в този смисъл - Решение № 199
от 17.05.2011 г. на ВКС по гр.д. № 944/2010 г., III г.о постановено по чл.290 от ГПК).
Това означава, че законът релевира допълнително условие за задължението на
родителите за доставяне на издръжка на пълнолетно дете, което е свързано с техните
5
материални възможности (в този смисъл - Решение № 179 от 22.III.1996 г., II г. о. и
Решение № 226а от 02.III.1993 г., II г. о.). За разлика от издръжката на ненавършилите
пълнолетие деца, издръжката на навършилите пълнолетие е условна – следва да се
преценява обстоятелството дали заплащането й няма да създаде особени затруднения
за родителите. В хипотезата на чл. 144 СК условие за задължението за издръжка на
пълнолетни учащи деца е издръжката да не съставлява особено затруднение за
задължения родител. При тази издръжка възможността за доставянето й не съвпада с
общото изискване на чл. 143, ал. 1 СК, при което размерът на издръжката се определя
единствено като функция на нуждите на лицето, което има право на издръжка, и
възможностите на лицето, което я дължи. Задължението за издръжка по чл. 144 СК се
подчинява освен на общите правила, определящи правото и размера на издръжката, но
и на определени ограничителни изисквания. Ограничението има своето оправдание,
тъй като се касае за издръжка на вече пълнолетно дете, което поначало е длъжно само
да се грижи за себе си. Неговият родител, по силата на чл. 144 СК, може да е задължен
само при условие, че това не би го затруднило особено. В този смисъл възможността
на родителя за доставяне на издръжка, по смисъла на чл. 144 СК, предпоставя по-
широка материална възможност, при която доставянето на издръжката няма да се
чувства особено осезателно от този родител.
В конкретния случай се доказва по несъмнен начин и не се спори между
страните, че ищецът е пълнолетен, учащ във висше учебно заведение, редовна форма
на обучение и не е навършил 25 годишна възраст. Спорният въпрос е може ли ищеца
да се издържа от доходите и имуществото си, има ли възможност ответницата – негов
родител да му осигурява издръжка и при положителен отговор – в какъв размер
издръжката не би и създала особено затруднение.
При установените факти, съдът намира, че е доказано по несъмнен начин, че
ищецът не може да се издържа от доходите си и няма имущество, което да му носи
приходи. Ищецът е декларирал липса на имущество и доходи и в срока за отговор
оспорване на този факт не е направен от ответната страна. Според съда, за срока на
обучение няма пречка ищецът да реализира доходи през летния период със сезонна
работа. Не са ангажирани доказателства за подобна негова невъзможност.
Установено е, че бащата осигурява основните средства за издръжката на
ищеца, същият няма задължения за издръжка към други, ненавършили пълнолетие
деца, и реализира доход в размер на около средната работна заплата.
Няма спор, че за поддържане на пълнолетен учащ са необходими средства за
издръжка, но това автоматично не означава, че част от тях следва да се поемат от
родителя, от когото се търсят, защото принципно пълнолетните деца по начало са
длъжни сами да се грижат за издръжката си. Такава е и логиката на законодателя,
6
вложена в текста на нормата на чл. 144 от СК, която предвижда заплащане на
издръжка от родителя, но само след като той е покрил своите собствени нужди и има
възможност без особени затруднения да поеме тази издръжка. В конкретния случай, че
установи, че ответницата е задължена да осигурява издръжка на друго малолетно дете
и задължението към него е безусловно. Установи се от показанията на св. Д., че същата
среща сериозни затруднения със собствената си издръжка – ползвала е отпуск по
болест, налага се ежедневно да пътува от друго населено място, за да отиде на работа и
да заведе детето си на детска градина, а доходите й през изминалата година са в нетен
размер на едва 400 лева. Действително, партньорът й получава около средните доходи
за страната, но той е задължен единствено към дъщеря си, а не към ищеца или
ответницата. Установено е също, че се е наложило ответницата да изтегли кредит за
******** на малолетното си дете, а партньорът й изплаща кредит за жилището, в което
тримата живеят.
Възможността за предоставяне на издръжка по смисъла на чл.144 от СК
предпоставя по-широка материална възможност, при която даването на издръжката
няма финансово да се отразява особено на родителя, който я дава. Родителят трябва да
притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват
без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си дете. В
конкретния случай такива доказателства не са ангажирани, доходи в размер на около
420 лева месечно не предполагат такава възможност, особено при наличието на
малолетно дете поради което съдът намира, че ищецът не е установил при условията на
пълно и главно доказване както своята невъзможност да си осигурява средства за
издръжка, така и възможностите на ответницата да му заплаща такава и искът следва
да се отхвърли като неоснователен.
ОТНОСНО иска по член 149 от СК:
По същите съображения следва да се отхвърли и искът за присъждане на
издръжка за минало време.
ОТНОСНО разноските:
Разноски от ответницата не са претендирани и не се присъждат такива.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ищецът не
следва да бъде осъждан да заплаща държавна такса, тъй като същият съгласно нормата
на чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК е освободен от заплащане на държавни такси и разноски в
качеството му на правоимащ да търси издръжка, поради което и тези такси остават за
сметка на бюджета на съда.
Мотивиран от изложеното, съдът
7
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от И. М. Р. с ЕГН ********** от град К.,
ул. Х.П. № *** за осъждането на Л. И. В. с ЕГН **********, с адрес: с.В.Л., общ.К.,
обл.П., ул. *** № *:
- да му заплаща на основание чл. 144 от СК като пълнолетен учащ във висше
учебно заведение, издръжка в размер на 200.00 (двеста) лева месечно, считано от
датата на подаване на исковата молба – 09.02.2021 г., до настъпване на обстоятелства
за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава;
- да му заплати на основание чл. 149, вр. с чл.144 от СК, издръжка за минало
време в размер на общо 600 (шестстотин) лева – по 200 (двеста лева месечно, за
периода от 01.11.2020 г. до 08.02.2021 г. включително, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен съд Пловдив,
на основание чл.315,ал.2 от ГПК в двуседмичен срок, считано от 23.04.2021 г.
К.Ш.
Съдия при Районен съд – Карлово:_______________________
8