РЕШЕНИЕ
№ 54
гр. Пловдив , 12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ в публично заседание на първи
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Христо Д. Симидчиев
Членове:Силвия Ал. Цанкова
Екатерина Ст. Роглекова
при участието на секретаря Христина П. Николова
в присъствието на прокурора Галин Петров Гавраилов (ОП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Силвия Ал. Цанкова Въззивно
административно наказателно дело № 20215300601205 по описа за 2021
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С Решение № 504 от 26.04.2021 г. по АНД № 2329/2021г., Районен съд-
Пловдив, 23 н.с. е признал обвиняемия АС. Г. АНГ. за виновен в извършване
на престъпление по чл. 345, ал.2, вр. ал.1 от НК, като го е освободил от
наказателна отговорност на основание чл.78а и му е наложил на основание
чл.78а от НК наказание глоба в размер на 500лева. Със същото решение ПРС
се е произнесъл и по разноските и вещественото доказателство по делото.
Срещу решението е депозиран протест от страна на прокуратурата, в
който се навеждат доводи относно неправилност на съдебния акт, поради
незаконосъобразност на наложеното наказание, чийто размер е под
минимално определения в чл.78а, ал.1 от НК от 1000 лева. В този смисъл се
иска изменение на атакуваното решение, като се увеличи размерът на
1
наложената административна санкция от 500 на 1000 лева.
При въззивните прения представителят на Окръжна прокуратура-
Пловдив изрази мнение, че протестът е основателен, излагайки аргументи в
подкрепа искането на първостепенната прокуратура.
Защитата в лицето на адв.И. не взема становище по същество на делото,
позовавайки се на безспорния факт, че първостепенният съдебен акт е
постановен в полза на обвиняемия. Обвиняемият А. моли въззивния съд да
потвърди решението на ПРС.
Пловдивският окръжен съд, като обсъди доказателствата по делото,
поотделно и в тяхната съвкупност, изразеното от страните в протеста и пред
настоящата инстанция и провери атакуваното решение изцяло, съобразно
правомощията си по чл.314 от НПК, намира и приема за установено следното:
ПРОТЕСТЪТ е процесуално допустим, тъй като е подаден в срок от
надлежна страна в процеса срещу подлежащ на атакуване по реда на Глава
ХХІ от НПК съдебен акт. Разгледано по същество, оплакването на
държавното обвинение относно материалноправна незаконосъобразност на
първостепенния акт, в частта относно размера на наложената санкция, е
ОСНОВАТЕЛНО.
Въз основа на събраните в хода на досъдебното производство по реда и
със средствата, предвидени в НПК, доказателствени материали първата
инстанция обосновано е приела за установена следната фактическа
обстановка:
Обвиняемият АС. Г. АНГ. е роден на ********. в гр.П.. Той е българин,
български гражданин е, не е женен, не е осъждан, има ЕГН: **********.
Обвиняемият А., който бил неправоспособен водач на МПС, респ. не
притежавал СУМПС, притежавал двуколесен мотопед марка и модел
„CITYCOCO Harley Electric Scooter“ с рама № MY60V1500WHJ190500031,
който бил закупил на неустановена по делото дата от неустановено лице.
Двуколесният мотопед не бил регистриран по съответния ред и съответно бил
без регистрационни табели. За времето от 08:00 ч. до 20:00 ч. на 13.03.2021 г.
свидетелите С. У. и Р. Х. – полицейски служители към 06 РУ на ОДМВР -
2
Пловдив, изпълнявали служебните си задължения и били на смяна като
автопатрул. Около 14:30 ч. на 13.03.2021 г., докато полицейските служители
извършвали обход в гр. П. по ул. „Л.“ в близост до кръстовището с ул. „П.“,
забелязали двуколесния мотопед на обвиняемия, който бил управляван от
него и нямал поставени регистрационни табели. Полицейските служители
подали сигнал за спиране и проверка на мотопеда и след като превозното
средство преустановило движението си, свидетелите У. и Х. установили
самоличността на обвиняемия А.А.. Тъй като последният бил
неправоспособен водач, той не могъл да предостави СУМПС, не разполагал и
с документи за мотопеда. Единствено представил приемо-предавателен
протокол, с който въпросният мотопед му бил върнат след приключило
предходно досъдебно производство /видно от приложен по делото заверен
препис от постановление на РП-Пловдив въпросното наказателно
производство било водено отново срещу А. за същото престъпление и било
прекратено на основание чл.9, ал.2 от НК/.
Обв. А. бил изпробван за употреба на алкохол, като пробата била
отрицателна. Свидетелят Н. М. съставил 2 бр. АУАН - № 939303/13.03.2021 г.
и № 39304/13.03.2021 г., които били подписани от обвиняемия без
възражения. А. бил отведен до сградата на 06 РУП, където бил задържан за
срок от 24 часа по реда на ЗМВР, а въпросният мотопед бил предаден с
протокол за доброволно предаване.
Видно от заключението на назначената в хода на досъдебното
производство автотехническа експертиза, изследваното превозно средство
марка и модел „CITYCOCO Harley Electric Scooter“ е с електрически
двигател, вграден в главината на колелото, с директно задвижване безчетков
електрически двигател, вграден в главината на колелото, с директно
задвижване 60 V 720W. Превозното средство марка и модел „CITYCOCO
Harley Electric Scooter“ е моторно превозно средство, което попада в
категория: L1e, подкатегория: L1e-B двуколесен мотопед и подлежи на
регистрация по реда, описан в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства.
3
За да възприеме тази, описана и в постановлението на
прокуратурата, фактология на инкриминираните събития решаващият съд е
ценил коректно събраните в хода на досъдебното производство доказателства
на основание чл.378, ал.2 от НПК. Между
досъдебните доказателствени данни не се откриват противоречия относно
релевантните обстоятелства по чл.102 от НПК. Ето защо изводът, че
изложените от прокурора фактически положения по обвинението се подкрепя
от тези данни, се явява обоснован. Правилно е окачествено като изложено
обективно и добросъвестно и поради това кредитируемо заключението на
автотехническа експертиза, становището на която представлява важна
експертна информация относно вида на изследвания мотопед от инженерна
гледна точка, от която пък е изводим правният режим, по който същият може
да бъде легално използван по предназначение. Изложеното не се и оспорва и
от защитата.
Визираното обосновава извода, че от районния съд не са допуснати
неотстраними, съществени процесуални нарушения на чл.13, чл.14 и чл.107
ал.5 от НПК, които да водят до отмяна на решението му на процесуално
основание. Изготвените от ПРС мотиви покриват изискуемия
стандарт. Органите на досъдебното производство от своя страна са изпълнили
законовите изисквания при изготвяне и приобщаване на доказателствата по
делото, чрез предвидените в НПК доказателствени способи, при съблюдаване
правата на обвиняемия, а постановлението на държавното обвинение,
финализиращо първата процесуална фаза на процеса, отговаря на изискуемия
стандарт от гледна точка на своето съдържание. Поради изложеното, не се
констатира основание за отмяна на първостепенното решение и връщане на
делото в първата съдебна фаза на процеса.
Водим от тези изводи за фактите по делото, въззивният съд споделя и
правните доводи на първата инстанция, обективирани в мотивите към
обжалваното решение, като намира, че същите са законосъобразни и
обосновани, тъй като са в корелация с установените по делото факти.
Правилно първостепенният съд е приел, че от събраните по делото
доказателства може да се направи категоричният извод, че обвиняемият А. е
осъществил от обективна и субективна страна вменената му във вина
престъпна деятелност по чл.345, ал.2, вр. ал. 1 от НК за това, че на 13.03.2021
4
г. в гр. П. е управлявал моторно превозно средство - двуколесен мотопед
марка и модел „CITYCOCO Harley Electric Scooter“ с рама №
MY60V1500WНJ190500031, което не е регистрирано по надлежния ред.
Престъплението по чл. 345, ал. 2 от НК е формално престъпление
/престъпление на просто извършване/ и за неговата съставомерност и
довършеност е необходимо и достатъчно единствено управлението на
нерегистрирано МПС, за което е налице задължителен регистрационен
режим, без да е необходимо да са настъпили други общественоопасни
последици. Такъв режим е бил предвиден съгласно Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.
Както вече бе отбелязано, по делото са събрани достатъчно категорични и
убедителни доказателства, че на процесната дата именно обвиняемият А. е
управлявал собственото си нерегистрирано МПС към момента, в който е бил
спрян за проверка от полицейските служители, като този факт не се и оспорва
от защитата.
ПОС се солидаризира и с изводите на ПРС досежно субективната
съставомерност на стореното от А., субсумирано под разпоредбата на чл.345,
ал.2 от НК, доколкото обвиняемият е съзнавал, че на процесната дата
управлява нерегистрирано МПС. Нещо повече, същият вече един път се е
сблъсквал с органите на досъдебното производство отново за същата
деятелност, осъществена пак с въпросния мотопед, както коректно е
отбелязано и в прокурорското постановление. Ето защо от субективна страна
е налице изискуемият от закона пряк умисъл, както правилно е отчел и
първостепенният съд.
За изчерпателност, уместно е да се допълни, независимо от липсата на
изрични възражения от страните в тази насока, че инкриминираната
деятелност не представлява маловажен случай по смисъла на чл.9, ал.2 от НК,
което пък би изключило обществената опасност, а оттам и престъпния
характер на инкриминираното поведение. Обвиняемият А., очевидно
проявява упоритост в управлението на нерегистрирано МПС /именно
5
процесното такова/, като липсата на надлежна правоспособност, както и
воденото преди това наказателно производство за абсолютно същото,
очевидно не са били достатъчни контрамотиви, възпиращи го от подобна
неправомерна деятелност.
В контекста на изложеното, правилно ПРС е приел, че са налице
предпоставките за приложение на чл. 78А от НК, понеже за умишленото
престъпление по чл. 345, ал.2, вр. ал.1 от НК законът предвижда наказание
лишаване от свобода до една година или глоба от 500 до 1000лева, от
процесната деятелност не се причинени имуществени вреди, обв.А. не е
осъждан за престъпление от общ характер, респ. не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК.
При индивидуализация на наказанието по чл.78а, ал.1 от НК, обаче
първостепенният съд е допуснал съществено отклонение от материалния
закон, определяйки административна санкция в размер под
законоводопустимия минимум, а именно глоба от 500 лева, поради което и
решението в тази му част се явява незаконосъобразно, а протестът е
основателен. В процедурата по чл.378, ал.4 от НПК съдът освобождава
обвиняемия от наказателна отговорност и следва да му определи
административно наказание глоба, съобразно с нормата на чл.78а, ал.1 от НК,
която към датата на извършване на престъплението предвижда
административна глоба от 1000 до 5000 лева, Разпоредбата на чл.78а, ал.5 от
НК предвижда забрана административното наказание да надвишава размера
на предвиденото за съответното престъпление наказание глоба, когато
законът предвижда за него само глоба или глоба и друго по-леко наказание.
Минималният размер на административното наказание обаче е визиран в
разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК и поради това съдът следва да се съобрази
именно с него в тези случаи, а не с минималния размер предвиден за
наказанието глоба по чл.47 от НК и в този смисъл е решение № 69/2010 г. на
ВКС по н.д. №684/2009 г., II н.о., в което се коментира, че административното
наказание по чл.78а, ал.5, вр. с ал.1 от НК не може да бъде по-малко от
предвидения в ал.1 минимум от 1000 лева. Това е така, понеже поначало
прилагането на административна санкция вместо наказателна е винаги по-
благоприятния вариант за обвиненото лице. В този смисъл, ако предвиденото
в закона наказание за съответното престъпление е само глоба от 500 до 1000
6
лева или редом с нея е предвидено и друго по-леко наказание, тогава при
определяне на административното наказание, същото би могло да бъде
единствено в размер на 1000 лева.
В настоящия случай разпоредбата на чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК,
регламентира при условията на алтернативност наказание глоба от 500 до
1000 лева и лишаване от свобода до една година, т.е. не е налице хипотезата
на ал.5 от чл.78а от НК. С други думи, прав е държавният обвинител в
становището си, че приложима се явява единствено разпоредбата на чл.78а,
ал.1 от НК, очертаваща минималната и максимална граница на
административната глоба в параметри от 1000 до 5000 лева, поради което и
наложената от ПРС глоба в размер на 500 лева се явява незаконосъобразно
определена. Изложеното налага ревизия на първостепенния съдебен акт в тази
му част като се увеличи размерът на наложеното наказание глоба от 500 на
1000 лева.
Първостепенният съд се е произнесъл и по отношение на направените
по делото разноски и вещественото доказателство, спазвайки разпоредбите на
НПК, като изложените в тази връзка към присъдата мотиви се споделят и не е
необходимо да се преповтарят.
С оглед на изложеното и на основание чл.378, ал.5, вр. чл. 337 ал.1 т.1,
вр. чл.334, т.3 и чл.338, вр. чл.334, т.6 от НПК, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ решение № 504 от 26.04.2021 г. по АНД № 2329/2021г.,
Районен съд-Пловдив, 23 н.с., като УВЕЛИЧАВА размера на наложеното на
обвиняемия АС. Г. АНГ. наказание на основание чл.78а от НК „глоба“ от 500
на 1000 /хиляда/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
Решението е окончателно и не подлежи на протест и обжалване.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8