Присъда по дело №1814/2021 на Районен съд - Шумен

Подсъдимата Г. ХР. АБ. е предадена на съд по обвинение за две престъпления по чл.183,
ал.1 от НК, за това, че в периода от 14.11.2017г. до 30.09.2021г., включително в с. Мараш,
обл. Шумен, след като била осъдена с Решение № 166/14.08.2017г. по гр. д. № 718/2016г. по
описа на РС гр. Провадия, влязло в законна сила на 14.11.2017г. да издържа свой низходящ –
дъщеря си С.Х.С., съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две
месечни вноски, а именно 44 цели месечни вноски по 180 лева и една частична месечна
вноска в размер на 102 лева, общо в размер на 8 022 лева и за това, че в периода от
14.11.2017г. до 30.09.2021г., включително в с. Мараш, обл. Шумен, след като била осъдена с
Решение № 166/14.08.2017г. по гр. д. № 718/2016г. по описа на РС гр. Провадия, влязло в
законна сила на 14.11.2017г. да издържа свой низходящ – сина си А.Х.С., съзнателно не
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 44 цели
месечни вноски по 160 лева и една частична месечна вноска в размер на 79,39 лева, общо в
размер на 6 239,39 лева
В съдебно заседание, представителят на ШРП поддържа повдигнатите обвинения и
предлага на съда да признае подсъдимата за виновна и да й да определи наказание
“пробация”, което при приложението на чл.55, ал.1, т.2, б.“в“ от НК да замени с наказание
„глоба“ в максималния размер от 500 лева за всяко едно от двете престъпления.
Подсъдимата Г. ХР. АБ. се признава за виновна в извършването на всяко от
деянията, посочени в обвинителния акт, признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената му част, за които не желае да се събират доказателства и съда като
съобрази, че самопризнанието й се подкрепя от събраните в досъдебното производство,
доказателства бе даден ход на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК – чл.371, т.2.
Защитникът на подсъдимата моли съда да вземе предвид всичките смекчаващи вината,
обстоятелства – чистото съдебно минало, неуведомяването за съдебното решение,
пандемичната обстановка, която затруднила финансовото й състояние и недаването на
банкова сметка от страна на бащата, да определи наказанието с приложението на чл.55 от
НК като замени наказанието „пробация“ с наказание „глоба“. В последната си дума подс. А.
моли за леко наказание.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка: В периода 2004г.-
2014г. подсъдимата Г. ХР. АБ. и свидетелят ХР. С. ИВ. съжителствали на съпружески
начала. От съжителството им се родили децата С.Х.С. – родена на 10.03.2005г. и А.Х.С. –
роден на 02.12.2010г. След като подсъдимата и свидетеля прекратили съжителството си,
двете деца останали да живеят при баща си. Към този момент те живеели в гр. Провадия.
Подсъдимата А. сезирала РС гр. Провадия с молба да й бъде възложено упражняването на
родителските права по отношение на двете деца. Въз основа на молбата й било образувано
гр.д. № 718/2016г. по описа на РС Провадия. С Решение № 166 от 14.08.2017г., постановено
по гр.д. № 718/2016г. по описа на Провадийски районен съд, родителските права по
отношение на двете деца били възложени на бащата ХР. С. ИВ., а подс. А. била осъдена да
заплаща месечна издръжка в размер на 180 лева на дъщеря си – С.С. и месечна издръжка в
размер на 160 лева за сина си А.С. с падеж до 50то число на месеца, за който се дължи
издръжката. Според решението подсъдимата дължала издръжката на всяко от децата чрез
баща им – свид. Х.И.. Междувременно свидетелят И. и двете деца напуснали гр. Провадия и
заживели в с. Мараш, обл. Шумен. Подсъдимата, която по това време живеела в чужбина,
узнала за изготвянето на съдебното решение от свои роднини, но то не й било връчено
лично. Подсъдимата осъществила връзка с адвоката си, за да го информира, че е узнала за
изготвеното съдебно решение и да потърси правна помощ от него. След като на 07.09.2017г.
препис от съдебно решение № 166/14.08.2017г. постановено по гр. д. № 718/2016г. по описа
на Провадийски РС било връчено на адвоката на подсъдимата, последния провел разговор с
нея по телефона, разяснил й съдържанието на решението и двамата обсъдили възможността
да го обжалват. Тъй като подсъдимата и адвоката й не предприели действия, за да обжалват
1

решението, то влязло в законна сила на 14.11.2017г.
След влизане в сила на решението, подс. А. не предприела изплащане на дължимата
издръжка. Това мотивирало свидетеля И. през 2019г. да получи изпълнителен лист по гр.д.
№ 718/206г. описа на ПРС и да заведе изпълнително дело при ДСИ при РС Шумен. И.Д.№
117/2019г. било образувано на 07.06.2019г. След като на фактическия адрес на подсъдимата
в Република България в с. Струйно, обл. Шумен била изпратена призовка за доброволно
изпълнение, подсъдимата превела по сметка на ДСИ, парична сума, от която ДСИ изплатил
на всяко от двете деца чрез техния баща, издръжка за месец септември 2019г. – общо 320
лева. През месец октомври 2019г. подсъдимата отново не предприела изплащане на
дължимата издръжка. През месец ноември 2019г. тя превела по банковата сметка на ДСИ
при ШРС парична сума, от която ДСИ изплатил издръжката на всяко от двете деца чрез
баща им за месец ноември 2019г. – общо 320 лева.
След месец ноември 2019г. подсъдимата отново преустановила изпълнението на
задълженията си за заплащане на месечна издръжка на всяко от двете си деца чрез баща им
и не подновила плащанията до края на месец септември 2021г.
Подсъдимата не заплатила остатъка от дължимата за просрочения период, сума и в
хода на разследването по досъдебното производство.
За целия период от 14.11.2017г. до 30.09.2021г., включително подсъдимата дължала
общо 46 цели вноски за всяко от двете си деца – 8 280 лева за С. и 6 440 за А.. Осмен това
подсъдимата дължала и по една частична вноска в размер на на дължимото за периода от
14.11.2017г. до 30.11.2017г. – общо 17 дни за всяко от двете деца. За С. тази частична вноска
била в размер на 102 лева, а за А. – 79,39 лева. От тези свои задължения до приключване на
разследването, подсъдимата платила само по две цели месечни вноски на всяко от двете
деца – 360 лева на С.С. и 280 лева на А.С..
Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на
обясненията на подсъдимата Г.А., както от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, присъединени на основание чл.283 от НПК. Съдът приема за установено и
доказано мястото и времето на извършване на двете деяния, авторството на подсъдимия,
както и неговата вина. Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства
по делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до извод, непораждащ
съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават решението му.
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото, прие, че с горното
деяние, подсъдимата Г. ХР. АБ. е осъществила от обективна и субективна страна състава на
две престъпления от общ характер, наказуеми по НК, поради следното:
Обект на престъплението са обществените отношения, осигуряващи изпълнение на
задълженията на посочени от закона, лица да доставят средства за съществуване на
нуждаещите се, които са нетрудоспособни и не могат да се издържат от собствено
имущество;
- От обективна страна – подсъдимата, чрез своето бездействие не е изпълнила
задължението си да заплаща издръжка на своите две низходящи по силата на съдебно
решение, с което е била осъдена да ги издържа на месечни вноски с определен размер, като
неизпълнението на това задължение е в размер на повече от две месечни вноски – 44 цели
месечни вноски и една частична месечна вноска за всяко от двете деца – С. и А.. През
включеният в обвинението, период подсъдимата А. е заплатила само по две месечни вноски
за всяко от двете деца, така както е било по съдебното решение. Издръжката на низходящи
според характера си се дължи за текущия период от време, тъй като е плащане, което цели
осигуряване на нормален живот в момента – обучение, възпитание, обличане, хранене.
- Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице, което е било осъдено да
издържа свои низходящи;
2

От субективна страна престъплението е извършено виновно от подсъдимата, с пряк
умисъл – предвиждала е неплащане на дължимите издръжки в размер на повече от две
месечни вноски и пряко го е целяла.
Като причина за извършване на престъпленията следва да се отбележи, както
неотговорното отношение на подсъдимата Г.А. към задълженията й като родител, така и
липсата на финансова възможност, така и липсата на комуникация с бащата на децата.
При определяне на наказанието, съдът прецени: степента на обществената опасност
на конкретните деяния, степента на обществена опасност на дееца – от данните за личността
й може да се направи извод, че е личност с ниска степен на обществена опасност, както и
причините и мотивите за извършване на престъплението и констатира следните
обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимият:
смекчаващи вината, обстоятелства – признаване на задължението, изказано желание за
изплащане на задължението, чисто съдебно минало, късното узнаване за дължимостта
на издръжката и нежелание от страна на бащата да даде банковата си сметка, по която
да се изплащат месечните издръжки;
отегчаващи вината обстоятелства – не се установиха.
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието,
посочени в чл.36 от НК биха били постигнати с налагане на алтернативно, предвиденото
наказание “пробация”. Съдът счита, че с оглед наличието на многобройни смекчаващи
вината, обстоятелства и липсата на отегчаващи, както и обстоятелството, че подсъдимата
живее извън Република България, наказанието „пробация“ следва да бъде заменено на
основание чл.55, ал.1, т.2, б.“в“ от НК с наказание „глоба“ за всяко едно от двете
престъпления. Максималния размер на наказанието „глоба“, съдът счита че ще изпълни
целите на наказанието. Така определеното наказание, съдът намира за справедливо и
съответстващо на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на
престъплението и подходящо да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на
законите и добрите нрави и даващо възможност на осъдения да изпълнява задълженията си
към своите двама низходящи.
На основание чл.23,ал.1 от НК съдът наложи едно общо наказание, като наложи най-
тежкото, а именно: “Глоба” в размер на 500 лева.
Водим от горното, съдът постанови присъдата си.
3

Номер на акта:	31
Дата:	13 декември 2021 г. (в сила от 30 декември 2021 г.)
Съдия:	Диана Кирилова Георгиева

Дело:	20213630201814
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	18 октомври 2021 г.

Присъда по дело №1814/2021 на Районен съд - Шумен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите